О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Бургас, 04.01.2021 г.
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, LI наказателен състав, в закрито съдебно заседание, проведено
на четвърти януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
като разгледа докладваното от
съдия Вълков НЧД № 5230 по описа за 2020
г., намери за установено следното:
Производството
е по реда на чл. 243, ал. 5 и сл. от НПК.
С постановление на Районна прокуратура – Бургас от
06.11.2020 г., на основание чл. 243, ал. 1 от НПК, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, е прекратено наказателното
производство по ДП № 434 ЗМ-269/2018 г. по описа на 02 РУ-Бургас, пор № 1074/2018
г. по описа на БРП, водено за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “б“,
предл. второ НК.
Срещу
постановлението е постъпила жалба от Тинка Вълчева Генчева, ЕГН: **********, в
качеството й на майка и законен представител на соченото за пострадало малолетно
лице – Георги Петков Генчев, ЕГН: **********. В жалбата се посочва, че постановлението
на БРП е необосновано. Твърди се, че не е бил изследван вида на осветлението на
автомобила и дали фаровете са правилно регулирани. Неправилен бил извода на
прокуратурата, че ПТП е било в тъмната зона и водачът не е могъл да възприеме
своевременно пресичащото дете, като това противоречало на показанията на св. Тинка
Генчева, св. Петко Генчев и св. Петър Иванов. По отношение на осветеността на
района на местопроишествието можело да се провери със следствен експеримент. Неправилен
бил извода и относно мястото на ПТП, като в тази връзка се възразява срещу
изводите на експертизата. Прави се искане за отмяна на атакуваното постановление
и връщана на делото на БРП с указания за приложение на закона.
Съдът намира, че така
депозираната жалба е процесуално допустима. Същата изхожда от активно легитимирано
лице – законният представител, действащ от името на малолетния, сочен за
пострадал от престъплението, срещу акт подлежащ на съдебен контрол, като е
подадена в преклузивния седемдневен срок (постановлението е получено на 30.11.2020
г., а жалбата е депозирана на 07.12.2020 г). Разгледана
по същество съдът я намира за основателна по следните съображения.
Наказателното производство е
образувано на 09.04.2018 г., на основание чл. 212, ал. 2 НПК, и
е водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. второ НК. В хода на
разследването не е бил привлечен обвиняем.
С атакуваното постановление на
БРП от 06.11.2020 г. е прието, че по делото не са събрани доказателства за
извършено престъпление от общ характер, поради което и наказателното производство
било прекратено. За да стигне до този извод представителят на държавното
обвинение се е солидаризирал напълно със заключенията на тройната
автотехническа експертиза, допълнителната тройна автотехническа експертиза и
повторната тройна автотехническа експертиза, приемайки, че причината за настъпване
на ПТП стои единствено в поведението на
пострадалото дете и водачът на МПС е нямал техническа възможност да предотврати
сблъсъка. В тази връзка се посочва, че към момента на навлизане на улицата
велосипедистът е попадал в опасната зона за спиране на лекия автомобил, който
към този момент се е движел с разрешена за населеното място скорост от 29 км/ч.
Водачът на МПС не е имал техническа възможност да предотврати сблъсъка, защото
едва от навлизането си на улицата пострадалият е попадал за пръв път в
осветената част от левия фар на автомобила. Макар и да не е изрично посочено в
постановлението за прекратяване, прокурорът е приел, че водачът на автомобила няма
вина за ПТП, поради което и на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НК производството
е било прекратено.
Настоящият съдебен състав, след
като се запозна с материалите по делото, счита, че изводите на прокуратурата,
към настоящия момент, са необосновани и незаконосъобразни по следните причини.
За нуждите на производството по
чл. 243 от НПК съдът проверява дали са обосновани и законосъобразни изводите на
прокурора, като за целта следи служебно за спазване на материалния и
процесуалния закон. В обхвата на тази проверка се включват преценката дали разследването
на досъдебната фаза е проведено обективно, всестранно и пълно, за да се спази
принципът за разкриване на обективната истина, а когато разследването е в
отклонение на тези изисквания, съдът разполага с правомощието да отмени
постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и да
му укаже какви доказателства следва да бъдат събрани и какви следствени
действия да бъдат проведени.
Наказателното производство веднъж
е било прекратявано с постановление на БРП от 10.05.2019 г., като с Определение
№ 1041/15.07.2019 г. по ЧНД № 2821/2019 г., съдът е приел, че разследването не
е пълно и делото е било върнато на прокурора. В мотивите на съда изрично е посочено, че е необходимо да бъде
изследван въпроса дали водачът на МПС е имал възможност да възприеме детето,
независимо какво прави на платното, респективно в кой момент. В изпълнение на
указанията на съда по приложение на закона е била назначена допълнителна тройна
автотехническа експертиза, с поставена задача да се отговори на въпроса в кой
момент водачът за пръв път е имал техническа възможност да възприеме
велосипедиста. В заключението си вещите лица са стигнали до извод, че този
момент е бил, когато детето е попаднало в осветената зона на левия фар на
автомобила, т.е. най-рано от момента на навлизане на уличното платно, когато
вече е попадало в т.нар. „опасна зона“ на лекия автомобил, поради което и
ударът е бил непредотвратим от страна на водача.
Прокурорът е възприел изцяло
заключението на вещите лица и с постановление от 28.11.2019 г. повторно е
прекратил производството. По жалба на пострадалия, чрез неговия законен
представител, с определение от 24.01.2020 г. по ЧНД № 278/2020 г., БРС отново е
приел, че разследването не е пълно и делото е било върнато на прокурора. В
мотивите на съда е посочено, че
опасността на пътя, възниква или когато съответният участник в движението
(пешеходец, велосипедист, друго ППС и т.н.) навлезе на пътното платно (ако се
касае за пешеходец – когато стъпи на платното за движение), или в малко
по-ранен момент, когато все още не е навлязъл на платното, но от поведението му
недвусмислено личи, че предстои да го направи. Когато обаче се касае за деца,
било то на велосипед или не – практиката, цитирана и в първото определение на
БРС от 15.07.2019 г., приема, че опасността възниква в един много по-ранен
момент, още когато децата се намират извън пътното платно, но в близост до
него. В мотивите на БРС е посочено още, че е необходимо да бъде изследван
въпроса кога най-рано водачът е можел да възприеме детето в близост до пътното
платно, респ. дали в резултат на уличното осветление детето е могло да бъде
възприето от водача преди то да навлезе в осветената зона на фаровете му или не.
В изпълнение на указанията на
съда по приложение на закона са били разпитани св. Георги Генчев и св. Петър
Иванов, и е била назначена повторна тройна автотехническа експертиза /л. 230-245
от ДП/, с поставени въпроси: да се определи скоростта на движение на МПС преди
и в момента на сблъсъка; да се определи опасната зона за спиране на МПС; да се
определи мястото на удара; позволявало ли е уличното осветление, монтирано на
местопроишествието, на водача на МПС, да възприеме детето в по-ранен момент от
този, в който фаровете на автомобила са го осветили и ако е така, на какво
разстояние се е намирал автомобилът от мястото на удара, точно в този момент;
имал ли е водачът на МПС обективна възможност да избегне инцидента чрез намаляване
на скоростта или спиране; да се изясни механизма на възникнало ПТП и да се
анализират причините за възникване на произшествието; съществувала ли е
обективна възможност за водача на МПС да предотврати възникване на ПТП; да се направи
анализ на пътните условия на местопроишествието и оказали ли са те влияние за
възникване на произшествието; да се изготви мащабна скица на ПТП. В изготвената
експертиза вещите лица са посочили, че в осветеността от фаровете на къси
светлини, водачът Стоянов е възприел велосипедиста като сянка и от момента на
навлизане му на пътното платно, нямал техническа възможност да предприеме
аварийно спиране; мястото на удара се определя в дясната лента за движение на
ул. Ястребино; лампата в частния имот до павилиона за закуски, няма отношение
към настъпилото ПТП, лампата осветявала имота, а не пътното платно; велосипедът
излиза от път без предимство от неосветен участък (осветлението отляво за
посоката на движение на автомобила е след паркинга в парка) и създава опасност
за движението на автомобила, движещ се по път с предимство от момента на
навлизане на пътното платно на велосипеда, а не от по-ранен момент; уличното осветление,
монтирано в района на местопроишествието не е позволявало на водача на МПС да
възприеме детето в по-ранен момент от този, в който фаровете на автомобила са
го осветили.
Съдът счита, че отговорите на
вещите лица по отношение на мястото на удара и осветеността на пътния участък, са
непълни и необосновани, а с оглед на събрания към момента доказателствен
материал, необосновано се явява и постановлението на прокурора.
В заключението на вещите лица /л.
238/ е посочено, че мястото на удара е в дясната лента за движение на ул.
Ястребино, в посока изхода от квартала към гр. Бургас. Не става ясно обаче
защото вещите лица са приели, че ПТП е станало в дясната лента, предвид
показанията на свидетелката Тинка Генчева, че „Когато отидох при сина си той
лежеше на площада, като половината от колело беше върху островчето, а другата
половина върху площада“. Видно от показанията на св. Петко Генчев - „Видях, че
сина ми беше паднал на островчето, а колелото предната гума беше на пътното платно“. В показанията си
св. Петър Иванов е посочил, че „На разстояние от около 100 метра на улицата
видях, че на тротоара се намира детето на Георги, което родителите му вече бяха
вдигнали, като колелото му също беше на тротоара. На около 20 метра от мястото
където беше детето и колелото видях, че по средата на пътното платно е спрял
таксиметров автомобил“. А от показанията на Георги Генчев се установява, че
таксито идвало от насрещното платно. От друга страна, от мащабната скица към заключението
е видно, че разстоянието от МПС до островчето е 4 метра, а в показанията си Милен Стоянов
е посочил, че „момчето беше на 1-2 м от моята кола“. Предвид на тези данни,
съдът намира, че в случая не е установено с категоричност точното място на
настъпване на ПТП, а е налице само предположение, че ударът е настъпил в дясно
пътно платно по посока на движение на лекия автомобил, без обаче тези
предположения да се базират на някакви обективни факти. В постановлението на
прокурора също липсва обсъждане на изложените от свидетелите обстоятелства
досежно място на удара.
На следващо място, в заключението
на вещите лица /л. 239/ е посочено, че уличното осветление, монтирано в района
на местопроишествието не е позволявало на водача на МПС да възприеме детето в
по-ранен момент от този, в който фаровете на автомобила са го осветили. От
експертизата обаче не става ясно дали вещите лица са посетили мястото на
инцидента и дали са отчели наличните лампи, както на самата улица, така и в
близост до пътя, включително и осветлението в частните обекти. По делото няма
данни да са направени и съответни замервания на обсега на осветеност на района
от наличното осветление. В случая, от показанията на разпитаните свидетели –
Георги Генчев и Милен Стоянов, е видно, че е имало няколко светещи лампи, които
се забелязват и на фотоснимките, направени по време на огледа (л. 13). Не е
установено по делото, колко са били светещите лампи в района, с какво
разположение са били и на какво разстояние са се намирали от мястото на
инцидента, имало ли е осветление в търговските обекти (кафе „Ароганс“ и заведението за
хранене – „съседното кафе“) или в близост до частните домове. В заключението не е отразено и какво е
значението за възприятията на водача на МПС яркият жълт цвят на велосипеда и
наличните светлоотразителни елементи по него /отпред,
на педалите и спиците/, както и не е установено облеклото на детето по време на инцидента. Тези
обстоятелства следва да се установят за да може да се прецени колко е бил
осветен района, пътният участък и велосипеда, и дали детето е могло да бъде
възприето от водача преди то да навлезе в осветената зона на фаровете му или не.
Отговори на тези въпроси и към настоящия момент не се съдържа в кориците на
делото, а както е посочил и предходния съдебен състав, това е жизнено важно за
да може да се формират правилни правни изводи, относно съставомерността или
несъставомерността на деятелността на водача.
В случая, наложително е на мястото да се
извърши повторен оглед или да се проведе следствен експеримент, при който да се
установи дали обективно е възможно да се забележи детето, преди навлизането му
на пътното платно, и ако е възможно, да се отрази от какво разстояние може да
се види. По мнение на настоящия съдебен състав, за да не остава никакво
съмнение в горните обстоятелства, може да се назначи и отделна техническа експертиза,
която да установи обсега на осветеност на пътя от лампите, находящи се в
близост до пътя, както и на самия район около него (вкл. от наличните частни заведения
и домове), и каква е била конкретната осветена зона пред и отстрани на автомобила.
Могат да се разпитат отново свидетелите за движението на автомобила, момента на
удара и разположението на автомобила и велосипеда на пътя, преди и след
инцидента. Едва след като се изяснят обстоятелствата досежно точното
разположение на осветителните тела в района /на уличното платно, в заведенията
и в частните домове/, техният обхват на осветеност, както и какъв е бил реалният
обхват на осветеност на пътя от фаровете на процесния автомобил, може да се
назначи и комплексна техническа експертиза, която да отговори на въпросите,
поставени в последното заключение, вкл. и дали водачът на МПС е разполагал с
техническа възможност да предотврати удара с велосипеда, като се отговори и от
какво разстояние е могъл да възприеме за
първи път детето.
Настоящият състав счита, че към
момента постановлението на Районна прокуратура - Бургас е необосновано,
доколкото правните изводи в прокурорския акт се базират на неизяснена
фактическа обстановка, което от своя страна прави разследването непълно и влиза
в противоречие с основния принцип на чл. 13 НПК за разкриване на обективната
истина. Ръководно-решаващият орган следва да направи подробен анализ на всички
доказателствата, като следва да изгради вътрешното си убеждение на всестранно и
пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като изключи и най-малкото
съмнение в дадено твърдение и версия.
Всичко това дава основание на БРС
да отмени постановлението за прекратяване и да върне делото на БРП за
продължаване на разследването и нова оценка на събраните доказателства по реда
на чл. 242 и сл. от НПК.
Така
мотивиран и на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Постановлението на Районна
прокуратура - Бургас от 06.11.2020 г., с което на основание чл. 243, ал. 1, т.
1 НПК, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, е прекратено наказателното производство
по ДП № 434 ЗМ-269/2018 г. по описа на 02 РУ-Бургас, пор № 1074/2018 г. по
описа на БРП, водено за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“б“, предл.
второ НК.
ВРЪЩА делото на БРП в съответствие с
мотивите на определението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано или протестирано в седемдневен срок от съобщаването
му пред Окръжен съд - Бургас.
ПРЕПИС от определението
да се връчи на БРП и на соченото за пострадало лице – Георги Петков Пенчев, чрез неговата майка и законен представител – Тинка
Вълчева Генчева.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: