Решение по дело №992/2012 на Районен съд - Харманли

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№

 

гр. Харманли  20.Х.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Харманлийският районен съд в открито заседание на седми октомври, две хиляди и четиринадесета година в състав

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Веселин Коларов

 

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.242 вр. чл. 128, чл.245 ал.2 и чл. 224 ал.1 от Кодекса на труда и иск за лихви с правно основание в чл. 86 ал.1 от Закона за задълженията и договорите .

 

В исковата си молба ищцата С.Д.Ж. ЕГН ********** , чрез пълномощника адвокат Т.Д., твърди , че е работила по безсрочен трудов договор при ответника “Аглая” ООД гр. Симеоновград ,за периода от 28.ІХ.2005г. до 09.І.2011г. Твърди се , че ищцата не е получила трудовите си възнаграждения в периода от 01.І.2009г. - 09.І.2011г. или 24месеца  по 100 лв. месечно – 50лв. за м. Януари 2011г. -  в общ размер на 2450 лв.

Претендира се и обезщетение за не ползван платен годишен отпуск, както следва: за 2005 - 5 работни дни, за 2006, 2007, 2008, 2009, 2010 г. по 20 работни дни и за 2011г. - 1 работен ден или общо 106 работни дни в размер на 300 лв.

Ищцата претендира мораторна лихва върху всяко едно отделно плащане (об-що 26 главници) в размер на по 5лв. - или общ размер 130лв. , за период от 1во число на месеца, който следва месеца на плащането до датата на предявяване на иска , като месе-ца на плащането се явява следващ на месеца на полагане на труда.

 

Моли съда да постанови решение с което да осъди ответното дружество да заплати на ищцата:

- Трудовите възнаграждения за процесния период в общ размер 2450 лв;

- Обезщетение по чл. 224 ал.1 КТ в размер на 300 лв.

- Мораторните лихви върху главниците за посочения период в общ размер 130 лв.

ведно със законните лихви върху главниците, считано от датата на пре-дявяване на иска - 18.06.2012г. до окончателното изплащане.

Претендира присъждане на разноски .

 

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника “Аглая” ООД, чрез пълномощника му адв. Д.А. . С отговора са оспорени предявените искове по основание и размер.

С отговора са оспорени фактическите и правни твърдения на ищцата изложени в исковата молба . Сочи се ,че трудовото възнаграждение съгласно КТ се дължи за реално количествено и качествено положен труд и престиран трудов резултат в съответствие с изискванията на работодателя, като се твърди ,че такъв не е полаган от ищцата в посочения в исковата молба период и не е налице никакъв трудов резултат.

Моли съда, да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани и да присъди на ответника разноските по делото.

 

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните прие за установено следното:

Не се спори между страните, а и от приобщеното по делото лично трудово досие се установява , че ищецът С.Д.Ж. е заемала длъжността “оператор шевна машина ”, с място на работа – шивашки цех в гр. Симеоновград в ответното дружество- си силата на Трудов договор от 28.ІХ.2005г. С последващи допълнителни споразумения към трудов договор от 01.І.2009г. и 01.V.2009г. е извършена корекция съответно на основното месечно възнаграждение и продължителността на работното време – от пъно рабонто време на непълно -4часа. Не се спори и че със Заповед № 17/ 10.І.2011г. на работодателя ,трудовото правоотношение с ищцата е било прекратено считано от 10.І.2011г., по нейна молба.

 

За правилното изясняване на спора от фактическа страна съдът, по искане на ищеца е назначил съдебно почеркова експертиза, която не е оспорена от страните и заключението по която възприема изцяло като компетентно и безпристрастно дадено. От същото съдът установи, че подписите положени във ведомостите за заплати на ответното дружество за периода м. април 2010г. – м. декември 2010г. и м.януари 2011г. не са изпълнени от ищцата . Само подписите положени във ведомостите за заплати касаещи м. януари и февруари 2010г. са изпълнени от нея.

 

От заключенията на назначените и приети като доказателство по делото съдебно счетоводни експертизи се установява , че неизплатените трудови възнагражде-ния на ищцата за исковия период: м.януари 2009г. – м. януари 2011г. включително са в общ размер на 762.48лв. Размерът на лихвата за забава върху неизплатените трудови възнаграждения на ищеца, изчислена за всеки месец поотделно, считано от 30.ІV.2010г. до 18.VІ.2012г.- датата на предявяване на иска, е определен като общ размер на 129.30лв. От заключението на вещото лице прието в съдебно заседание на 04.VІ.2013г. се установява , че през претендирания период ищцата е използвала полагащия и се платин годишен отпуск от 59 дни , а по отношение на неизползвания такъв – 68дни е изплатено обезщетение в размер на 773.81лв.

 

При така възприетата от съда фактическа обстановка, се налага извода за ос-нователност на исковата претенция досежно неизплатеното трудово възнаграждение. Според нормата на чл. 128 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да на-числява във ведомостите за заплати трудовите възнаграждения на работниците за поло-жения от тях труд. Освен това обаче той е длъжен и да изплаща уговореното трудово възнаграждение. Видно от събраните доказателства и преди всичко от приетото по де-лото заключение на в.л. е, че втората част от своето задължение работодателят не е из-пълнил. Същият е начислил по месеци трудово възнаграждение, но няма данни същото да е било изплатено в пълен обем на работника. Не се представиха по делото от страна на ответника- работодател доказателства да е извършил такова плащане срещу подпис на работника, с превод по банкова сметка ***. В хода на настоящото производство се доказа по несъмнен начин , че ищцата не е получила своето  трудово възнаграждение за периода м.март 2010г- - м.януари 2011г. включител-но, което според заключението на вещото лице възлиза общо в размер на  762.48лв. Ето защо предявения иск следва да бъде уважен до този размер , като в останалата част до пълния предявен размер от 2 450лв.и за периода от м. януари 2009г. – м. февруари 2010г. включително, следва да се отхвърли като неоснователен. Върху дължимата главница от 762.48лв.следва де се присъди и закона лихва считано от датата на предявяване на иска – 18.VІ.2012г. до окончателното й изплащане.

 

По отношение на претенцията за заплащане на мораторна  лихва върху заба-веното и неизплатено трудово възнаграждение с правно основание чл. 245 ал.2 от КТ съдът намира и този иск за основателен. Според посочената правна норма работодате-лят винаги дължи на работника пълния  размер на трудовото му възнаграждение, като то се дължи ведно със законна лихва от момента, от когато вземането е станало изис-куемо. В случая се доказа по несъмнен начин, че ищецът не е получил своето възнаг-раждение за периода от м. март 2010г. - м. януари 2011г. включително, а при за-дължението на работодателя да заплаща ежемесечно трудовото възнаграждение, то то-зи размер на лихвата възлиза на сумата 129.30лв. за периода от 30.ІV.2010г. до 18.VІ.2012г. според заключението на вещото лице. Ето защо, ще следва този иск да се уважи като основател и доказан до този размер 129.30лв., като в останалата част до пълния предявен размер от 130лв., следва да се отхвърли като неоснователен. 

 

От неоспорените от ищцата писмени доказателства и от приетото заключение на съдебно счетоводната експертиза се установява, че през претендирания период ищцата е използвала полагащия и се платен годишен отпуск от 59 дни, а по от-ношение на неизползвания такъв – 68дни и е изплатено обезщетение в размер на 773.81лв. С оглед изложеното съдът намира, че претенцията на ищцата в размер на 300лв. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, намиращ правно основание в чл.224 ал.1 от Кодекса на труда следва да се отхвърли изцяло като неоснователна и недоказана.

 

С оглед на този изход на делото следва ответникът да бъде осъден на основа-ние чл. 78 ал.1 от ГПК  да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 464.47лв.- адвокатско възнаграждение- съобразно уважената част от предявените искове.  Предвид уважаването на предявените искове следва ответника да бъде осъден да заплати и държавна такса в размер на 100.00лв., а така също и сумата  от 180лв. за възнаграждение на вещи лица .

Водим от горното съдът

 

Р      Е      Ш      И      :

 

ОСЪЖДА “Аглая” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управле-ние гр. Симеоновград  ул.”   представлявано от К  Хр  К  и Ив  Пе  Кр  да заплати на С.Д.Ж. ЕГН **********  сумата от 762.48лв, представляваща неизплатени трудови възнаграждения за периода м.март 2010г- - м.януари 2011г. включително, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.VІ.2012г. до окончателното й изплащане, като иска в останалата част до пълния предявен размер от 2 450лв.и за периода от м. януари 2009г. – м. февруари 2010г. включително, като неоснователен – ОТХВЪРЛЯ . 

 

ОСЪЖДА “Аглая” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управле-ние гр. Симеоновград  ул.”   представлявано от К  Хр  К  и Ив  Пе  Кр  да заплати на С.Д.Ж. ЕГН **********  сумата от 129.30лв. представляваща мораторна лихва върху неизплатеното трудово възнаграждение за периода от 30.ІV.2010г. до 18.VІ.2012г. , като иска в останалата част до пълния предявен размер от 130лв., като неоснователен - ОТХВЪРЛЯ. 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Д.Ж. ЕГН **********  , против “Аглая” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управле-ние гр. Симеоновград  ул.”   представлявано от Ка и Ив иск за сумата от 300лв. -обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, намиращ правно основание в чл.224 ал.1 от Кодекса на труда като неоснователен . 

 

ОСЪЖДА “Аглая” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управле-ние гр. Симеоновград  ул.”   представлявано от Ка и Ив да заплати на С.Д.Ж. ЕГН **********  сумата от 464.47лв. разноски по делото – за адвокатско възнаграждение.

 

ОСЪЖДА “Аглая” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управле-ние гр. Симеоновград  ул.”   представлявано от Ка и Ив , да заплати по сметка на Районен съд- Харманли държавна такса в размер на 100.00лв. и разноски за вещо лице в размер на 180лв.

 

ДОПУСКА, на основание чл.242 ал.1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в частта на присъденото трудово възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Хасковския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните .

 

                                                                       Районен съдия: ........................