Р Е
Ш Е Н И Е
№ 1208 29.07.2021г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, първи състав, в публичното заседание на тридесети юни две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
Съдия: Д. Гальов
Секретар: Кристина Линова
с участието на прокурора Дарин Христов
Като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1150 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК и чл.87, ал.3, вр. с чл.83 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/.
Образувано е по жалба от Д.М.К., с адрес: ***, мест.„Кошарите Виктория Лейкс“№ 8а, против Отказ за подновяване разрешително за съхранение, носене и употреба на пистолет и боеприпаси за самоотбрана, постановен от Началника на РУ –Поморие при ОД на МВР-гр.Бургас, на основание чл.83, ал.5, вр. с чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ. Със същият административен акт е отказано издаването /подновяването/ на разрешение за съхранение, носене и употреба на пистолет и боеприпаси за самоотбрана, на основание чл.87, ал.1 от ЗОБВВПИ по отношение на Д.К. *** и е указано „да се отнеме Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие № 20160198583, ведно с пистолет „Глок“ 19 к.9х19 № В А Y W 160 и 45 броя боеприпаси за него“.
Според жалбоподателя, отказът на административния орган е незаконосъобразен, неоснователен и немотивиран и се иска отмяната му и връщане преписката на ответника за ново произнасяне. Сочи се, че от дълго време жалбоподателят притежава оръжие, съхранява го и го носи във връзка с упражняваната от лицето дейност, свързана с държане и пренасяне на парични знаци. До настоящият момент не е нарушавал реда за съхранение и притежание на огнестрелно оръжие, не е осъждан, отговаря на всички посочени в закона предпоставки за подновяване на предходно издаденото разрешение. Въпреки това, получил отказ, който е необоснован и незаконосъобразен и се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява, а се представлява от упълномощения си представител, който поддържа жалбата. Представя писмени доказателства.
Ответникът – Началник на РУ-гр.Поморие при ОД на МВР–гр.Бургас, редовно призован не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Не изразява становище по жалбата. Няма искания по доказателствата. Представя административната преписка.
Прокурорът дава заключение за ОСНОВАТЕЛНОСТ на оспорването. Не сочи нови доказателства. Предлага административния акт да бъде отменен, като неправилен и незаконосъобразен.
Административен
съд- гр.Бургас, за да се произнесе по жалбата, като взе предвид доводите и
становищата на страните, съобрази представените по делото доказателства и
съгласно разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения административен акт, по съществото си неблагоприятен за подателя. Оспореният отказ е връчен на адресата на 17.05.2021г., а жалбата е подадена на 19.05.2021г., в преклузивния 14-дневен срок за обжалване на адм. акт. Законът предвижда изрична възможност за оспорване на Отказа, съгласно чл.87, ал.3, вр. с чл.83, ал.6 от ЗОБВВПИ, поради което същият подлежи на съдебен контрол. Следователно, жалбата е процесуално ДОПУСТИМА и подлежи на разглеждане по същество.
В контекста на правомощията на съда служебно да провери законосъобразността на акта, съгласно чл.146 от АПК, независимо от изложеното от страна на оспорващия, за да се произнесе, съдът съобрази следното:
На 01.03.2016г. /с вх.№ 1232/ и на 14.04.2016г./с вх.№ 2433/ в РУ-Поморие са постъпили заявления от Д.К. /л.47 и л.41 от делото/, във връзка с желанието му да се придобие пистолет и боеприпаси и да се снабди с разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие- пистолет и боеприпаси, като е представил документи по опис, съгласно изискванията. Изрично се сочи, че целта на предоставеното разрешение е „самоотбрана“ Към заявлението, постъпило на 01.03.2016г. са приложени и саморъчно изписани мотиви за притежание на огнестрелно оръжие /л.48 от делото/. Сочи се, че искането е поради естеството на работа, свързано с прибиране на обороти и парични средства от обектите, които притежава заявителя, което се извършвало в късните часове и целта е именно самоотбрана. Извършени са проверки от служители на РУ-Поморие, за което са изготвени три докладни записки от различни длъжностни лица. В същите е обективирана информация относно липса на отрицателни предпоставки за издаване на исканото разрешение /л.44-46 от делото/.
С Разрешение № 20160187642 от 18.03.2016г. Началникът на РУ на МВР- гр.Поморие е разрешил на заявителя Д.К. да придобие за самоотбрана 1 бр. късоцевно огнестрелно оръжие /пистолет и боеприпаси/, съгласно закона.
Издадено е и Разрешение № 20160198583 от 09.05.2016г. за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси към него на името на жалбоподателя, съгласно приложението съдържащо технически характеристики на оръжието. Видно от съдържанието на документа /л.39 от делото/ валидността на разрешението е 5 години, т.е. до 08.05.2021г.
На 12.04.2021г. / с вх.№ 2029 от 12.04.2021г./ в РУ на МВР-Поморие постъпва ново заявление от Д.К. /л.13 от делото/, с което заявява, че желае да му бъде подновено разрешителното за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси към него за самоотбрана. Приложени са документи по опис, според изискванията. Отново се прилагат и саморъчно написани мотиви към последното заявление, с оглед притежание на огнестрелно оръжие. Видно от тяхното съдържание, причините поради които се иска подновяване на разрешението са идентични с описаните по-горе, послужили като основание за издаденото първоначално разрешение.
На 29.04.2021г. мл.експерт Стоян Стоянов изготвил Докладна записка до началника на РУ-гр.Поморие /л.13 от делото/, съставена относно извършена проверка по заявление, с вх.№ 320000- 2029 от 2021г. по описа на управлението, в която описал установеното. От една страна, служителят описва, че след извършване на всички проверки за съдимост, здравословно състояние и други обстоятелства, които следва да бъдат съобразени не са налице отрицателни предпоставки за издаване на разрешението, тъй като подобни обстоятелства не са констатирани. От друга страна, полицейският служител сочи, че „няма основателна причина, която по безсъмнен начин обосновава подновяването на разрешението за съхранение, носене и употреба на пистолет и боеприпаси за самоотбрана на посоченото лице“.В тази връзка, изготвилият докладната записка предлага, на основание чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ да не се подновява издаденото разрешение на К..
На 07.05.2021г. са постъпили „Допълнителни мотиви“ за продължаване на срока за притежание на пистолет и боеприпаси за самоотбрана /л.10 от делото/, в които всъщност не са изложени нови обстоятелства, а подателят Д.К. изтъква, че мотивите, които е написал на 12.04.2021г. според него са достатъчни за подновяване на исканото разрешително за съхранение, носене и употреба на оръжие и боеприпаси.
На 11.05.2021г. мл.експерт Стоян Стоянов изготвил нова Докладна записка до началника на РУ-гр.Поморие /л.6 от делото/, съставена относно извършена проверка по заявление, с вх.№ 320000- 2029 от 2021г. по описа на управлението, в която описал установеното. Записано е, че „К. е уведомен устно, че ще му бъде отказано подновяването на разрешението за съхранение, носене и употреба на пистолет и боеприпаси за самоотбрана. На 07.05.2021г. лицето се яви в РУ-Поморие и приложи допълнителни мотиви към посоченото ново заявление.“ Сочи се, че пистолетът и боеприпасите са приети в управлението, за което е съставен протокол. Отново, с идентични съображения по предходната докладна записка служителят предлага, че на основание чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ не следва да се подновява това разрешително.
Постановен е оспорения по делото Отказ, с рег.№ 320000- 2568 от 12.05.2021г., с който ответникът е отказал издаване на разрешителното. Актът се основава на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ.
Въз основа на така установените факти и обстоятелства, съдът обосновава следните правни изводи:
По делото не се спори за компетентността на ответния орган- Началник на РУ-Поморие, да издаде процесният административен акт, а след като е орган издал самото разрешение, има правомощието да издаде акт и за продължаване на неговата валидност, респективно за неговото отнемане, съгласно реда предвиден в ЗОБВВПИ.
Безспорно е и обстоятелството, че издаденото през 2016г. разрешение за съхранение, носене и употреба на оръжие, съгласно описаното приложение /пистолет със съответните индивидуализиращи данни и боеприпаси към него/ е издадено именно за „самоотбрана“, т.е. не за някоя от предвидените в закона други цели, като спортни цели, ловни цели, колекциониране и т.н. В случаят, отказът за продължаване срока на разрешението се основава на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, т.е. с липсата на основателната причина за съхранение, носене и употреба за самоотбрана.
Досежно изискуемата форма на административния акт, законодателят указва в текста на чл.87, ал.3, вр. с чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ, че „Директорът на ГДНП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице, съответно началникът на РУ на МВР, издава писмено или по електронен път разрешение за съответната дейност или мотивирано отказва издаването му в едномесечен срок от подаване на заявлението“, но не се поставят специални изисквания за неговото съдържание и реквизити, поради което следва да се приложат общите правила за съдържанието на административния акт, визирани в нормата на чл.59, ал.2 от АПК. В случаят изискуемата от закона форма е спазена, тъй като ответният орган се произнесъл именно с писмен акт- изричен отказ. При служебната проверка, по реда на чл.168, вр. чл.146 от АПК съдът констатира, че при издаване на индивидуалния административен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в следното:
Несъмнено, органите на МВР, в частност издателя на разрешението следва да извършва указания от законодателя контрол, съгласно чл.152, ал.1, вр. с чл.1, ал.1 от ЗОБВВПИ, с оглед дейностите свързани с притежание и използване на огнестрелно оръжие. В този смисъл, органите след като извършват необходимите проверки, биха могли мотивирано да откажат издаването на ново разрешително. В случаят, обективираните от докладните записки факти и обстоятелства не сочат наличието на каквито и да било отрицателни предпоставки за уважаване на подаденото заявление. Не са представени и никакви констативни протоколи, във връзка с упоменатото в нарочна Наредба на МВР, издадена на основание чл.152, ал.4 от закона, която обективира условията и реда за извършвания контрол за дейностите по чл.1, ал.1 от закона.
Никъде в обстоятелствената част на заповедта, а и в материалите по преписката не се съдържат данни, че са извършени проверки на жалбоподателя относно съхранението и използването на законното му оръжие, нито се сочат констатирани нарушения и съставени в тази връзка предписания за отстраняването им или санкционни актове /наказателни постановления/, нито констативни актове. Дори в материалите по преписката се съдържа анализ на представените от заявителя приложения, в които същият очевидно отговаря на условията за получаване на исканото разрешение. Същевременно, без никакви конкретни причини, се предлага да му бъде отказано подновяване на разрешението, като само се сочи една правна норма- чл.58, ал.1, т.10 от закона. Тази разпоредба обаче е основание да се откаже издаването на исканото разрешение, ако липсва основателна причина, съответно са изброени такива основателни причини.
На първо място, сред изброените основателни причини за получаване на такова разрешително е самоотбраната, посочена изрично и в новото заявление на Д.К. от 12.04.2021г. Както вече бе отбелязано, освен, че формално е посочена в заявлението, заявителят е приложил и саморъчно изписани мотиви, в които сочи, че причината за исканото разрешение е именно конкретно извършваната от него дейност по обслужване на притежавани търговски обекти, събиране на оборотите /парични средства/ в късните часове, поради което за самоотбрана иска да получи процесното разрешително. Действително, същият е трудово ангажиран в работата на търговски обекти, за които видно от представената ГДД по чл.92 от ЗКПО са реализирани печалби в големи размери.
Не е ясна причината, поради която заявителят е представил и т.нар. „допълнителни мотиви“ на 07.05.2021г., след като по преписката липсват каквито и да било данни на лицето да са давани указания, по реда на чл.83, ал.2 от ЗОБВВПИ, т.е. да бъдат отстранявани от негова страна евентуални непълноти на заявлението или несъответствия на документите /приложенията/. При тези констатации, макар и по своето съдържание допълнителните мотиви да не съдържат различни от първоначално заявените обстоятелства, изложението в тях е съвсем закономерно, защото не могат да се излагат и сочат някакви нови, различни обстоятелства, за които не са му давани конкретни указания.
Ответният орган безкритично е възприел соченото в докладната записка основание- чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, респективно е постановил отказа без каквито и да било конкретни съображения. Дори посоченото правно основание за отказа не съответства на действителните факти по случая, при положение, че причината за исканото ново разрешително /самоотбрана/ е сред изброените като ОСНОВАТЕЛНИ причини и описана на първо място в тази норма. Нещо повече, същата е конкретно мотивирана с изложените към заявлението писмени мотиви на заявителя, които впрочем са идентични и с мотивите, обосновали подаденото през 2016г. заявление, което обаче е било уважено.
С други думи, при едни и същи обстоятелства, мотиви на заявителя и доказателства представени към заявлението, обосноваващи исканото разрешение, през 2016г. е издадено първоначално разрешително за посочени дейности с огнестрелно оръжие, а през 2021г. е постановен отказ.
Предвид факта, че при издаване на първоначалното разрешение органът следва да е извършил пълна проверка и обоснована преценка за наличието на обстоятелства, доказващи издаване на такова разрешение, след като е предоставено такова право на лицето с цел „самоотбрана“, за да се обоснове отпадане на основателната причина за издаването му, органът следва да изложи конкретни мотиви, с оглед отпадане на съществуващата по-рано причина, за която това разрешение е издадено. Несъстоятел-ността на тази теза произтича именно от липсата на конкретни съображения. Липсата на конкретни фактически съображения за постановяване на отказа за издаване исканото продължаване на разрешителното обуславя извода, че същото не отговаря на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, като постановено при нарушение на административнопроизводствените правила. Това нарушение е съществено, доколкото липсата на конкретни мотиви всякога нарушава правото на защита на адресата на акта да узнае аргументите, на които се основава органа при произнасянето си, съответно да организира защитата си при оспорване на този акт.
При тези констатации, освен съществени процесуални нарушения, с издаването на оспореното решение е нарушен и материалния закон, доколкото не са установени обстоятелствата, визирани от законодателя, по аргумент за противното от чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, а също така, отказът противоречи и на целите на закона, защото законът изисква постановяване на мотивиран отказ, какъвто в случаят не е налице.
Нарушени са и основни принципи на административния процес, а именно чл.12 от АПК при положение, че липсва конкретна посочена причина за постановения отказ, в нарушение на принципа за прозрачност в действията на административните органи, както и на чл.13 от АПК, регламентиращ принципа на последователност и предвидимост, доколкото при едни и същи обстоятелства и доказателства, през 2016г. е издадено първоначалното разрешително за същите дейности, а през 2021г. е постановен отказ по заявлението за подновяване срока за разрешителното по неясни съображения.
Обобщено, отказът за издаване /подновяване/ на разрешителното за дейностите съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси към него е незаконосъобразен административен акт, респективно подадената срещу него жалба е ОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде уважена.
Преписката следва да бъде върната за ново произнасяне на ответния орган по подаденото на 12.04.2021г. заявление, доколкото решаването на въпроса по съществото на това заявление не може да бъде извършено с настоящото решение, защото не е от компетентността на съда.
В тази връзка, описаното в отказа огнестрелно оръжие и боеприпасите към него следва да останат на съхранение в РУ-Поморие, с оглед новото произнасяне на ответника.
Искане за присъждане на разноски не е направено нито в жалбата, нито до приключване на съдебното заседание, поради което съдът не присъжда такива.
Мотивиран от изложеното, на основани чл.172, ал.2, вр. ал.1 от АПК, Бургаският административен съд, първи състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Д.М.К., с адрес: ***, Отказ на Началника на РУ–Поморие при ОД МВР-Бургас, с който на основание чл.83, ал.5, вр. с чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ е отказано издаването /подновяването/ на разрешение за съхранение, носене и употреба на пистолет и боеприпаси за самоотбрана, във връзка с чл.87, ал.1 от ЗОБВВПИ на жалбоподателя, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН и
ВРЪЩА преписката на ответния административен орган за ново произнасяне по подаденото Заявление на Д.М.К. /вх. № 320000-2029 от 12.04.2021г. по описа на РУ на МВР-гр.Поморие/ при съблюдаване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона.
РЕШЕНИЕТО може да се оспори от жалбоподателя и ответника с касационна жалба и/или да се протестира от ОП-гр.Бургас, пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ: