№ 537
гр. Варна, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Константин Д. И.
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Д.
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Д. Въззивно гражданско
дело № 20223100500709 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 17 ЗЗДН, вр. чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 49610/07.12.2021 г. от К. АНД. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „***, чрез адв. Н.И. – ВАК, срещу Решение №
1668/15.11.2021 г., постановено по гр.д. № 8995/2021 г., по описа на РС - Варна, XLIII
състав, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателката за налагане на мерки за защита
срещу домашно насилие, извършено от П. ИЛ. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.
*** № ***, на дата 31.05.2021 г., около 14:10 часа.
Жалбоподателката счита постановеното решение за неправилно и незаконосъобразно.
Излага, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че изложените обстоятелства в
исковата молба не отговарят на свидетелските показания. Счита, че съдът неправилно е
възприел, че свид. С. е заявил в показанията си, че ответникът е карал след тях; напротив,
застъпва, че това обстоятелство не се твърди нито от молителката, нито от разпитания
свидетел. Сочи, че изложеното от свид. Д. не кореспондира с писмените доказателства по
делото. Застъпва становище, че както от представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, така
и от свидетелските показания на свид. С. се установява, че ответникът П.В. е извършил акт
на психическо насилие, изразяващ се в това, че след като излязъл от автомобила си, същият
започнал да обижда молителката, наричал я „курво“, „боклук“, „отрепка“, след което със
свити юмруци тръгнал към нея, но когато приближил по-близо до автомобила й и видял, че
същата не е сама и до нея стои мъж, извикал: „Когато те видя сама, ще те смажа“. Счита, че
неправилно съдът се е усъмнил в изложените в молбата твърдения, подчертавайки, че
същата е подадена едва на 21.06.2021 г., а актът на насилие е осъществен на 31.05.2021 г.,
доколкото чл. 10 от ЗЗДН предвижда едномесечен срок за подаване на молбата в съда.
Настоява за отмяна на атакуваното решение.
В законоустановения срок П. ИЛ. В., чрез адв. А.А., е депозирал писмен отговор, в
който счита жалбата за неоснователна, а изводите на РС – Варна, за правилни и
законосъобразни, съответстващи на ангажираните по делото доказателства.
1
В съдебно заседание въззивницата К. АНД. Н., редовно призована, не се явява,
представлява се от адв. Н.И.. Поддържа депозираната въззивна жалба.
В съдебно заседание въззиваемият П. ИЛ. В., редовно призован, се явява лично и св
представлява от адв. А.А.. Оспорва въззивната жалба; поддържа подадения отговор.
Съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производството е образувано по молба на К. А.а Н., ЕГН
**********, с която е отправено искане за налагане в максимален срок на следните мерки за
защита срещу домашно насилие, извършено от П. ИЛ. В., ЕГН **********, на дата
31.05.2021 г. около 14:10 ч.:
1. Ответникът да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо молителката;
2. На ответника да бъде забранено да приближава молителката на разстояние, по-
малко от 150 м, за срок от 18 месеца ;
3. На ответника да бъде забранено да приближава жилището на молителката, както и
местата за социални контакти и отдих, на разстояние, по-малко от 150 м, за срок от 18
месеца;
4. Ответникът да бъде осъден да заплати глоба за извършените актове на домашно
насилие.
В молбата се излагат твърдения, че страните по делото са бивши съпрузи, бракът на
които бил сключен на 17.03.2016 г. и продължил по-малко от година. Твърди се, че причина
за прекратяване на брачната връзка било поведението на ответника, който предизвиквал
скандали, отправял обиди към молителката и й нанесъл побой. Сочи се, че на 31.05.2021 г.
около 14:10 ч. молителката паркирала автомобила си на паркинга на търговски комплекс
„Ян Палах“. В близост до офис на мобилен оператор тя се разминала с ответника, който при
срещата им я погледнал и присвил очи. Излизайки от сградата на комлекса, молителката
видяла бившия си съпруг, който седял в автомобила си. Последният също я видял, но
останал в превозното средство. Молителката стигнала до автомобила си и изчакала
ответника да потегли. След това тя се отправила в посока кв. „Чайка“, като в превозното
средство се намирал и неин познат. Молителката паркирала автомобила си в близост до
бл.27 в кв. „Чайка“, като в същото време до нея спрял автомобилът, управляван от бившия й
съпруг. Ответникът излязъл от превозното средство и започнал да обижда молителката, като
я наричал: „курва“, „боклук“, „отрепка“. Отправил се към нея, като ръцете му били свити в
юмруци, но когато стигнал до автомобила на Н., спрял, защото видял, че до нея седял мъж.
Тогава В. казал на молителката: „Когато те видя сама, ще те смажа“, след което се качил в
автомобила си и потеглил.
Твърди, че с отправяне на обидите „курва“, „боклук“, „отрепка“ и на заканата
„Когато те видя сама, ще те смажа“, спрямо нея е било осъществено психическо и
емоционално насилие.
В законоустановения срок П. ИЛ. В. не е депозирал писмен отговор.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, че К. А.а Н., ЕГН **********, и П. ИЛ. В., ЕГН
**********, са бивши съпрузи, чийто брак е сключен и прекратен през 2016 г.
Представена е Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, подписана от К. А.а Н., в която
същата излага, че на 31.05.2021 г. спрямо нея бил извършен акт на психическо и
емоционално домашно насилие от бившия й съпруг П.В.. Сочи, че на горната дата, около
14:10 ч., молителката паркирала автомобила си на паркинга на търговски комплекс „Ян
Палах“, за да плати телефонната си сметка. До офиса на мобилния оператор тя се разминала
с ответника, който при срещата им я погледнал и присвил очи, но не й казал нищо.
Излизайки от сградата на комлекса, молителката видяла бившия си съпруг, който седял в
2
автомобила си. Последният също я видял, но останал в превозното средство. Молителката
се качила в автомобила си и изчакала ответника да потегли. След това тя се отправила в
посока кв. „Чайка“, като в автомобила й се намирал и неин познат. Молителката паркирала
в близост до бл. 27 в кв. „Чайка“, като изведнъж до нея спрял автомобилът, управляван от
бившия й съпруг. Ответникът излязъл от превозното средство и започнал да обижда
молителката, като я наричал: „курва“, „боклук“, „отрепка“. Отправил се към нея със свити в
юмруци, но когато стигнал до автомобила на Н., спрял, защото видял, че до нея седял мъж.
Тогава В. казал на молителката: „Когато те видя сама, ще те смажа“, след което се качил в
автомобила си и потеглил.
Издадена е Заповед за незабавна защита № 60/22.06.2021 г., с която на осн. чл. 18, ал.
1 от ЗЗДН до произнасянето на съда с влязъл в сила краен съдебен акт са постановени мерки
за защита, както следва: чрез задължаване на ответника да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо молителката, както и забрана да приближава на по-малко от 150 м
молителката, жилището й и местата за социални контакти и отдих, които тя посещава.
Заповедта е връчена на П.В. на 24.06.2021 г.
С Протокол за полицейско предупреждение на МВР от 24.06.2021 г. П. ИЛ. В. е
предупреден да не нарушва Заповед за незабавна защита № 60/22.06.2021 г., като се
задължава да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо К. АНД. Н. и да не
доближава на по-малко от 150 м нея, жилището й и местата за социални контакти и отдих;
да не отправя закани за убийство, за саморазправа и обиди, както и да не нанася телесни
повреди на същата, като всички спорни въпроси да се решават по съответния законен ред.
Отразено е, че лицето е предупредено за отговорността по чл. 144, ал. 1, чл. 296 от НК, чл. 5
от ЗЗДН при неспазване на горното.
Видно от Електронно изявление на „Еконт Експрес“, на 31.05.2021 г. клиент П. ИЛ.
В. е получил пратка № 1054150038627 в офис Варна, „Чайка“, ул. „Рупи“ № 3, бл. 68, като за
горното се е подписал саморъчно. От писмо изх. № 16725/06.10.2021 г. на „Еконт Експрес“
ООД до РС – Варна, се установява, че горната пратка е получена в 14:37 ч.; отразено е, че
самоличността на подателите и получателите на пратките се установява чрез предоставяне
на лична карта.
Първоинстанционният съд е допуснал събиране на гласни доказателствени средства
чрез разпит на свидетелите Н. И. С. – от страна на молителката, и Г.Х. Д. – от страна на
ответника.
В показанията си свид. Н. С. излага, че познава молителката покрай работа и са
приятели от около две години, не познава ответника. Свидетелят искал да купи недвижим
имот и да го разгледат заедно с молителката на процесната дата, но първо отишли с нейния
джип до „Ян Палах“ център тя да си плати месечната телефонна сметка. Докато тя плащала,
той останал в автомобила – на задната седалка, тъй като отпред имало багаж. Като се
върнала, К. била много разтревожена, защото била видяла бившия си приятел; по пътя му
обяснила, че имали стари дрязги, треперела, щяла да се разплаче, явно я било страх от този
човек, а свидетелят се опитвал да я успокои. Щели да говорят за сделката в едно барче в кв.
„Чайка“, под ОМВ, до бл. 29, затова спрели там. Ответникът пристигнал с едно старо черно
„Порше кайен“, явно бил карал след тях, не бил видял свидетеля, защото задните стъкла на
техния джип били затъмнени; спрял или преди тях или зад тях. Свидетелят видял, че бил
облечен в черно, с черна шапка, видял ответника да обижда К.. Псувал я. Чул го да й вика
проститутка, курва. Ответникът тръгнал агресивно към тяхната кола, още малко и щял да
бие молителката, но като се приближил и видял свидетеля, казал, че някой път ще е сама, и
си заминал. К. обяснила на свидетеля, че ответникът й е бивш, преди я биел; била доста
разтревожена и дори не можали да отидат на сделката.
От показанията на свид. Г. Д. се установява, че същата и ответникът били женени от
2007-2008 до 2015 г. и имали две деца, но той обичал да ходи с жени, и когато го хванала с
К., се разделили. Заявява, че през 2016 г. отношенията между страните били много близки.
Не знае кога точно са се разделили, но към настоящия момент П. живеел с друга жена, от
3
която имал дете и бракът му бил щастлив. Твърди, че молителката не можела да се примири
с обстоятелството, че той е започнал връзка с друга жена, и го преследвала навсякъде,
искала да бъде с него. Отрича ответникът да е агресивен. Сочи, че докато били женени, той
никога не се бил отнасял към нея с насилие, бил кротък и бракът им бил прекалено
нормален, никога не били стигали до скандали и разпри, като и след раздялата си двамата
запазили чудесни отношения. Твърди, че го познава и той не би запалшил или ударил жена.
Заявява, че впечатленията й от молителката не били добри; сочи, че същата имала връзки с
различни мъже. Откакто П. и К. се разделили, последната непрекъснато подавала срещу
него жалби, дори убеждавала и нея да свидетелства, че П. пребивал К. и тя била цялата в
кръв. Свидетелката отказала, тъй като това било лъжа. За последната случка, от П.
свидетелката знаела, че по това време той бил в „Еконт“, показал й и бележката.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Легалното определение на понятието "домашно насилие" е дадено в чл. 2, ал. 1 от
ЗЗДН. Производството по ЗЗДН е спорно и съдът се произнася с решение за налагане или
отказ да бъдат наложени мерки на защита, с които се цели да се даде ефективна защита на
пострадалите лица. Касае се за защита срещу една особена категория посегателства,
извършвани от и срещу лица, които се намират в най-близки взаимоотношения помежду си -
съпружески, родствени или във фактическо съжителство. Характерно за деянията от този
тип е и обстоятелството, че те биват извършени най-често в домашна среда, в отсъствието на
свидетели. Именно поради това законодателят изрично е предвидил, че при липсата на други
доказателства, декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН има самостоятелна доказателствена сила.
За да бъде годно доказателствено средство, същата трябва да индивидуализира акта на
насилие по начина, по който последният е описан в депозираната молба за защита, т.е
следва да съдържа пълно, точно и ясно описание на процесния акт на домашно насилие.
Независимо от предвиденото в нормата на чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, молителят следва да установи, в
условията на пълно и главно доказване, извършените от ответника актове на домашно
насилие с техните обективни признаци - време, място и начин на извършване на деянието.
Обвързващата доказателствена сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е задължителна
за съда само ако няма други доказателства, които да я оборват, тъй като по съществото си тя
представлява частен документ. В доказателствена тежест на ответника, при направено
оспорване, че са извършени актове на домашно насилие, е да проведе успешно насрещно
доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване на
нейната доказателствена сила.
Безспорно между страните по делото са налице конфликтни отношения вследствие на
преустановяване на техните лични отношения. В тази връзка следва да бъде съобразено, че
последните не могат да бъдат разрешени в рамките на производството за защита от домашно
насилие. От дефиницията, дадена в чл. 2 ЗЗДН, а и от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН,
следва, че идеята на закона е да се изследва поведението на страните не абстрактно и
изобщо, а конкретния акт на домашно насилие, индивидуализиран по време, място, начин и
проявна форма. Съобразно него се преценява основателността на молбата, относимостта на
доказателствата и адекватната мярка/мерки за защита и всички други наведени от страните
твърдения за влошени отношения помежду им са неотносими към настоящия спор и не
подлежат на изследване.
Спорът в случая е концентриран върху въпроса дали спрямо молителката К.Н. е
осъществен акт на домашно насилие на посочената дата – 31.05.2021 г., изразяващ се в
психическо и емоционално насилие спрямо нея, а именно, че след като излязъл от
автомобила си, П. ИЛ. В. започнал да обижда молителката, наричал я „курво“, „боклук“,
„отрепка“, след което със свити юмруци тръгнал към нея, но когато приближил по-близо до
автомобила й и видял, че същата не е сама и до нея стои мъж, извикал: „Когато те видя сама,
ще те смажа“.
Настоящият състав счита, че от събраните по делото доказателства не се установи по
категоричен начин наличието на акт на домашно насилие от страна на ответника над
4
молителката. Ценени в съвкупност, събраните по делото доказателства не установяват
горното, поради което твърденията, изложени в молбата и декларирани в приложената
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, остават недоказани. Доказателствената тежест да се
установи причинено насилие е възложена на ищцата (§ 1 от ЗР на ЗЗДН във вр.чл.154, ал. 1
от ГПК), което, според съда, същата не стори в настоящото производство. В тази връзка
съдът намира, че въпреки че по делото е представена декларация от молителката по чл. 9, ал.
3 от ЗЗДН, съдът не може да основе решението си само на нея, доколкото същата се
опровергава от останалия събран доказателствен материал. Съдът намира, че свидетелските
показанията на свид. Н. С. са основани на разказаното му от молителката, а не се базират на
личните му впечатления на процесната дата. Свидетелят през цялото време е стоял в
автомобила и не е могъл пряко да възприеме твърдените обиди, отправени към молителката.
Още повече, че свидетелят посочва, че П.В. тръгнал агресивно към автомобила, в който се
намирали с молителката, но когато се приближил и видял, че К. не е сама, казал, че някой
път последната ще е сама, и си заминал. Посоченото поведение на ответника не може да
бъде характеризирано като акт на домашно насилие. Установява се, освен това, от
електронно генерираното изявление на „Еконт експрес“, че ответникът в 14:37 ч. е положил
подпис за вече получена, прегледана и платена пратка в офис на спедиторската фирма,
намиращ се в противоположен край на ж.к. „Чайка“ спрямо този, където молителката и
свидетелят сочат, че са се развили горните събития. Съдът намира, че последното е в явно
противоречие с описаното по място и време в свидетелските показания, молбата и
декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
Предвид изложеното, съдът намира, че депозираната молба следва да бъде
отхвърлена, а първоинстанционното решение – потвърдено.
Относно съдебно-деловодните разноски пред настоящата инстанция:
При този изход на спора, претенцията на въззиваемия за компенсация на разноските,
направени за защита във въззивното производство по неоснователна въззивна жалба, следва
да бъде уважена. Същият претендира разноски в размер на 700,00 лева, представляващи
заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно приложен договор за правна помощ
и съдействие.
По възражението за прекомерност:
Съдът намира за основателно направеното от процесуалния представител на
въззивницата възражение за прокомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемия,
тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Съобразно чл. 22 на
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
същото следва да бъде присъдено в размер от 400,00 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1668/15.11.2021 г., постановено по гр.д. № 8995/2021 г.
по описа на РС - Варна, XLIII състав.
ОСЪЖДА К. АНД. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „***, да заплати на П.
5
ИЛ. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. *** № ***, сумата от 400,00 лева
(Четиристотин лева), представляваща сторени пред въззивната инстанция съдебно-
деловодни разноски, включващи платено в брой адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно по аргумент на чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6