№ 478
гр. Варна, 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на първи ноември през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
при участието на секретаря Мая Т. И.а
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №
20243100900129 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е пряк иск от С. Г. Т., ЕГН **********, адрес: *********, срещу
„Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. София, п.к. 1700, р-н Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 50 000 лева (петдесет хиляди лева),
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, негативни психически изживявания и тежък емоционален
стрес, както и законната лихва върху главницата считано от 15.10.2021 г. до окончателното й
изплащане, като вредите са резултат от пътнотранспортно произшествие, настъпило на
20.09.2021 г. в гр. Варна, виновно причинено от С. В. С. като водач на лек автомобил
„Шевролет Авео“ с ДК№ ******, застрахован по риска „Гражданска отговорност“ в
„Застрахователна компания Лев Инс“ АД. Претендират се и сторените в процеса разноски,
включително адвокатско възнаграждение.
В исковата молба ищецът излага следните фактически твърдения:
На 20.09.2021 г. около 07.55 ч. в гр. Варна, на кръстовището на ул. „Мечтание“ и бул.
„Ян Хуниади“ настъпило пътнотранспортно произшествие между лек автомобил „Шевролет
Авео“ с рег. № ******, управляван от С. В. С., и велосипед, управляван от ищеца С. Г. Т..
Управляваният от С. В. л.а. „Шевролет Авео“, който се движел по ул. „Мечтание“ към бул.
„Ян Хуниади“, достигнал до знак „Б2 - Спри! Пропусни движещите се с предимство!“ преди
да навлезе към бул. „Ян Хуниади“ и спрял. В същото време ищецът се движел с колело по
велоалеята от страната на ул. „Мечтание“ в посока от бул. „Цар Освободител“ към бул.
„Сливница“. След като ишцецът достигнал кръстовището на ул. „Мечтание“ и бул „Ян
Хуниади“, въпреки че бил в зоната на видимост на водача С. В., последният привел
автомобила в движение и последвал удар с предната дясна част на автомобила и предната
гума на велосипеда. В резултат ищецът паднал и получил счупване на лявата ключица и
контузия на гръдния кош. По спешност бил транспортиран до "МБАЛ Св. Анна" - гр. Варна,
където му била поставена ортеза на ляв горен крайник. По случая е било образувано ДП №
336/2021г. по описа на СПП при ОД на МВР Варна и НОХД № 5507/23г. пo описа на ВРС, в
1
хода на което ищецът заявил, че не желае водачът на лекия автомобил да бъде наказан и
производството по делото било прекратено на това основание.
В следствие на получените травматични увреждания ищецът претърпял силни болки
и страдания, негативни психични изживявания и тежък емоционален стрес. В
продължителен период от време същият имал болки в областта на увреждането на левия
горен крайник, което довело до продължителна неработоспособност. В резултат на телесните
увреждания ежедневието на ищеца се променило коренно, в следствие на което сезатворил в
себе си, имал неспокоен сън съпроводен с кошмари от преживяното, налице били страх да
кара колело, тревожност, потиснато настроение, липса на апетит, силен емоционален стрес,
чувство за непълноценност, невъзможност да се обслужва с лява ръка и да работи по
професията си водопроводчик.
Към момента на произшествието причинилото вредата МПС имало действащ
договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен с ответника „Застрахователна
компания Лев Инс“ АД, валиден до 16.05.2022 г. Ищецът предявил писмена застрахователна
претенция пред ответното дружество с вх.№ 11732/15.10.2021 г., но застрахователят не му
изплатил обезщетение, поради което предявява иск пред съда.
Ответникът „Застрахователна компания Лев Инс“ АД е подал отговор на исковата
молба, в който оспорва предявения иск по основание и размер, в т.ч. претенцията за законна
лихва. Прави искане за отхвърляне на иска и присъждане на разноски. Възразява за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, в случай че същото
надвишава минималните размери съгласно Наредба №1 от 09.06.2004 г.
Признава съществуването на валидно застрахователно правоотношение по
отношение на МПС „Шевролет Авео" с рег. № ******, по силата на застрахователна полица
BG/22/121001378128, действаща към датата на ПТП – 20.09.2021г.
Оспорва описания от ищеца механизъм на ПТП и вината на водача на л.а. „Шевролет
Авео".
Оспорва интензитета на болките и страданията, както и продължителността на
възстановителния период в посочения в исковата молба обем, наличието на силен
емоционален стрес довел до безсъние, тревожност, нежелание да разговаря с хора.
Прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца Т., който с поведението си
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат и посочените в исковата молба телесни
увреждания. Твърди, че ищецът Т. е навлязъл внезапно на пътното платно като ударът между
него и лекия автомобил бил неизбежен за водача на МПС – С. С. и Д.ието било случайно по
смисъла на чл.15 от НК. Ищецът предприел пресичане на пътното платно без да се съобрази
с приближаващият се лек автомобил, с което нарушил разпоредбата на чл. 113, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП и навлязъл внезапно на платното за движение в нарушение на чл. 114, т. 1 от ЗДвП.
Предприел пресичане на пътното платно възкачен на велосипеда си, докато съгласно
разпоредбите на ЗДвП е следвало да слезе от велосипеда и да го бута по време на
пресичането на пътното платно.
В условие на евентуалност, възразява за прекомерна завишеност на претендираното
обезщетение с оглед на съдебната практика при подобни случаи и икономическата
конюнктура в страната. Касаело се за леки телесни повреди с кратък период на
възстановяване.
Ищецът е подал допълнителната искова молба, с която оспорва възражението за
съпричиняване от страна на пострадалия като се позовава на установения и приет за
безспорен в хода на наказателното производство механизъм на ПТП. Поддържа, че
изключителна вина за същото имал водачът на лекия автомобил „Шевролет Авео“, който не
се съобразил с пътен знак "Б2“, а ищецът се движел правомерно по велоалея. За него не било
налице задължение да слиза и бута колелото, тъй като преминаването по велоалеята било
2
ограничено за навлизане на МПС със знак "Стоп". Поддържа, че получените от ищеца
счупване на лявата ключица и контузия на гръдния кош не представляват леки телесни
повреди.
В съдебно заседание ищецът чрез надлежно упълномощен процесуален представител
поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване.
Ответното дружество чрез процесуалния си представител поддържа становището си
за неоснователност на исковете и моли за тяхното отхвърляне с присъждане на съдебно-
деловодни разноски.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Отговорността на застрахователя по прекия иск с правно основание чл. 432 ГПК е
функционално обусловена от отговорността на застрахования по задължителната
застраховка "гражданска отговорност" водач на моторно превозно средство. Отговорността
на водача е за непозволено увреждане и фактическият и състав включва действие или
́
бездействие, което е противоправно, извършено е виновно и в резултат от което са
настъпили вреди. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на
противното:
С Определение № 772/07.06.2024 г. по т. д. № 129/2024 г. по описа на ВОС, за
безспорно и ненуждаещо се от доказване е прието обстоятелството, че към датата на
процесното ПТП – 20.09.2021 г. е налице валидно застрахователно правоотношение по
отношение на л.а. „Шевролет Авео" с рег.№ ****** като отговорността на водача С. В. С. е
покрита от задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите със
застраховател ответника „Застрахователна компания Лев Инс“ АД.
От молба с вх. № 11732/15.10.2021 г. се установява, че на основание чл. 498 вр. чл.
380 ГПК ищецът е отправил до ответника извънсъдебна претенция за заплащане на
обезщетение в размер на 50 000 лв. за претърпените от него неимуществени вреди
вследствие настъпването на просната катастрофа. В кориците на настоящото дело липсват
доказателства за удовлетворяването на претенцията. Видно от поставения й входящ номер и
дата, същата е била получена на 15.10.2021 г.
От Протокол № 696/13.02.2024 г. по АНД № 5507/2023 г. на ВРС е видно, че
вследствие изявление на ищеца по настоящото дело С. Т., в качеството му на пострадало
лице, производството е било прекратено с протоколно определение от същото заседание на
основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК вр. чл. 343, ал. 2, пр. 2 вр. ал. 1, б. „б“ НК. Същото е влязло
в сила на 21.02.2024 г.
С цел установяване механизма на настъпилото пътно-транспортно произшествие,
както и възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия ищец, по делото е прието заключение на вещо лице по проведенасъдебно-
автотехническа експертиза (САТЕ) и е допуснат разпит на свидетеля С. В. С. – водач на
процесния автомобил.
От заключението по САТЕ което съдът кредитира изцяло като обективно,
компетентно и изчерпателно, и показанията на свидетеля С. които съдът също кредитира,
отчитайки съгласно чл.172 ГПК възможната заинтересованост на свидетеля от изхода на
спора, се установява, че процесното произшествие е настъпило на 20.09.2021 г.в гр. Варна,
при сухо и ясно време, на кръстовището на ул. „Мечтание“ и бул. „Ян Хуняди“, като лек
автомобил „Шевролет“ се е движил по ул. „Мечтание“ с намерение да завие надясно по бул.
„Ян Хуняди“, а велосипедът, управляван от ищеца – по велоалеята, разположена на тротоара
на бул. „Ян Хуняди“, пресичаща ул. „Мечтание“, като е приближавал отдясно на автомобила
откъм бул. „Цар Освободител“. На кръстовището, в дясната част на ул. „Мечтание“, е бил
разположен знак Б2 „Стоп“ и Г2 „Задължително надясно след знака“. Вляво на
3
кръстовището е имало рамка на огледало, чиято цел е била идващите по ул. „Мечтание“
МПС да имат видимост към велоалеята в посока надясно към бул. „Цар Освободител“ и
обратно. Към 20.09.2021 г. огледалото е липсвало, а рамката е била изкривена по посока на
бул. „Ян Хуняди“. По отношение на хоризонталната и вертикалната пътна маркировка от
страната на движение на велосипедиста, се установява, че на тротоара на бул. „Ян Хуняди“ е
имало велоалея, очертана с жълти линии. При пресичането на кръстовището продължението
на тротоара е било пътека тип „зебра“, а продължението на велоалеята е било очертано с
жълти правоъгълници, които са били със същата форма, като пътеката тип „зебра“.
Установява се, че до произшествието се е стигнало поради пресичането на
траекториите на двете превозни средства на пешеходната пътека, и по-конкретно на 1,75 м.
след мислената стоп линия, започваща от мястото на знак „Б2“, на пътя на лекия автомобил.
Според вещото лице, около момента на потеглянето му от знака „стоп“ водачът е нямал
видимост към велоалеята, тъй като от дясната му страна е имало сграда (закусвалня), ограда,
храсти и два контейнера за отпадъци с височина 1.80-1.85 м. Видимостта на велосипедиста
към момента на потегляне на автомобила е била приблизително до и малко зад мислената
стоп-линия. Видимост за водача на автомобила се е открила около 1.3 сек. след потеглянето
му.Тогава той е бил на около 0,6-0,7 м. от мястото на ПТП, а велосипедът – на около 3 м. В
този момент всяко превозно средство е било в своята опасна зона и е нямало техническо
време за необходимата реакция. МПС е изминало разС.ието от стоп-линията до мястото на
съприкосновението за 2 с., като скоростта му е била 6,7 км/ч., а на велосипедиста – 16 км/ч.
Видно от изготвената от вещото лице скица, ударът е настъпил в дясната лента на
велосипедната алея спрямо посоката на движение на велосипедиста, приближаващ
кръстовището отдясно на автомобила. От изображението на фиг. 6 се вижда, че ако
навлизайки бавно във велоалеята преди да достигне до нейната дясна лента и мястото на
удара автомобилът спре, то водачът на автомобила би си осигурил видимост към движещите
се по велоалеята отдясно превозни средства и би могъл да ги пропусне.
Според експерта водачът на автомобила е следвало да потегли от знака „стоп“ бавно,
по възможност със спирания, до откриването на необходимата видимост, разчитайки, че
идващите отдясно по велоалеята водачи на велосипеди и тротинетки са ще забележат
предницата на превозното средство. От своя страна, водачът на велосипеда е следвало да
намали скоростта до дотолкова, че да контролира ситуацията или евентуално да спре или да
слезе и да бута велосипеда, тъй като при пресичането на пътното платно и настъпването на
удара, той е бил възкачен върху него.
Предвид всичко изложено по-горе, въз основа на съвкупна преценка и анализ на
събраните по делото доказателства и на основание чл. 12 от ГПК, съдът, по вътрешно
убеждение, приема за установен описания в исковата молба механизъм на полученото
увреждане, а именно падане в резултат от съприкосновение между велосипеда на
пострадалия и автомобила, управляван от С. С..
В случаите на непозволено увреждане вината се предполага, до доказване на
противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД). Неоснователно се явява възражението, че конкретното
ПТП представлява случайно Д.ие по смисъла на чл. 15 НК, доколкото автомобилният водач,
с оглед липсата на видимост, е бил длъжен да предвиди, че по велоалеята може да се движи
ППС, което той е следвало да пропусне. Макар да е спрял на стоп-линията и в момента на
потеглянето си водачът на автомобила да е нямал неограничена видимост към велоалеята,
той е можел и е следвало да се придвижи съвсем бавно и предпазливо напред, така че
постепенно да осигури видимост за себе си към нея, като по този начин предотврати
настъпването на произшествието. Освен това той е могъл да предвиди, че по велоалеята
може да се движи ППС особено и с оглед факта, че огледалото, предвидено за осигуряване
на видимост към алеята и обратно, е било счупено – липса, която водачът признава, че е
установил преди ПТП. По делото не са налице данни, от които може да се направи извод за
4
безвиновно поведение на водача на МПС-то, причинило процесното увреждане, поради
което вината на делинквента следва да се приеме за установена.
Съдът не споделя становището на ответника за наличие на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца чрез внезапното му навлизане на пътното платно в
нарушение на чл. 114, т. 1 ЗДвП, необходимостта от слизането му от велосипеда и неговото
бутане по време на пресичането, неизбежнoстта на удара между двете ППС, както и че по
съществото си Д.ието е случайно за водача на автомобила по смисъла на чл. 15 НК.
Съгласно чл. 20, ал. 2 ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране на скоростта си на движение да се съобразяват освен с всичко останало и с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в съС.ие да спрат пред всяко предвидимо
препятствие, а според чл. 25, ал. 1 ЗДвП водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, включително и завой надясно за навлизане по друг път,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците
в движението, които минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение. На следващо място, ищецът, управлявал
велосипеда е нямал качеството пешеходец и не е следвало да го бута при пресичането на
платното. Установява се, че на процесното кръстовище е била налице велосипедна пътека –
М9, която съгласно дефиницията по §1 т. 13 от ДР на Наредба № 2/2001 г. за сигнализацията
на пътищата с пътна маркировка, е част от платното за движение, очертана с пътна
маркировка, сигнализирана с пътни знаци и предназначена за преминаване на велосипедисти
и се явява продължение на велосипедната алея върху платното за движение. Следователно и
движейки се по велосипедна алея и след това на кръстовището по велосипедна пътека, която
е в зоната на пешеходната пътека и където е станал удара с автомобила, ищецът не е
нарушил правила за движение по ЗДвП и е управлявал велосипеда си в съответствие с
разпоредбата на чл. 15 ал. 4 ЗДвП, която гласи, че когато има път, платно за движение, пътна
лента или алея, предназначени за движение на определени пътни превозни средства,
водачите на тези превозни средства са длъжни да се движат по тях. Именно преминаване
през велосипедната пътека е предприел ищецът при настъпване на удара.
С цел установяване вида и интензитета на претърпените от ищеца болки и страдания
са допуснати съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), съдебно-психологично-психиатрична
експертиза (СППЕ) и гласни доказателствени средства.
От заключението по допуснатата съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), което съдът
също кредитира като компетентно и обективно дадено, се установява, че в резултат на
гореописаното ПТП, като велосипедист, ищецът е получил счупване на лявата ключица и
контузия на гръдния си кош. Непосредствено след инцидента пострадалият Т. не е изпадал в
безсъзнателно съС.ие. Счупването е обусловило трайно затруднение в движението на горния
му ляв крайник за период не по-малък от 2 месеца, а контузията на гръдния кош – временно
разстройство на здравето неопасно за живота. Според експерта е било проведено
комплексно консервативно лечение с поставяне на ортеза за 28-30 дни и калцикинон за
възстановяване на ключицата в областта на фрактурата. Експертът посочва и че към
момента на изготвяне на заключението му е налице видима деформация в областта на лявата
ключица, вследствие неправилното зарастване на фрагментите.
От показанията на свидетеля А. Т. – брат на ищеца, ценени като пълни и обективно
дадени и при отчитане на възможната заинтересованост на свидетеля от изхода на спора
съгласно чл. 172 от ГПК, се установява, че вследствие полученото счупване на ключицата,
ищецът е преминал през труден, придружен с вътрешен страх, възстановителен период,
продължил около шест-седем месеца. През първия месец и половина е приемал
болкоуспокояващи медикаменти. Изпитвал е и затруднения със свободното си движение,
като е настъпило трайно изменение в обема на някои от движенията му, а при промяна на
времето той усеща и болка. Пояснява се, че лекуващият лекар не е бил сигурен, че
5
счупеното ще зарасне добре, поради което е имало възможност за повторно извършване на
манипулациите. Освен това травмата е довела до принудително преустановяване на
полагането на труд от ищеца в сферата на ВиК услугите. Според свидетеля ищецът е
преживявал стреса от произшествието дълго, като към момента на разпита, вече е по-
спокоен. От показанията става ясно и че след ПТП ищецът е спрял да управлява велосипед.
От заключението по допуснатата СППЕ, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено се установява, че в резултат на внезапния стрес и последващите болки и
ограничена двигателна подвижност ищецът е развил симптоми на тревожност,
раздразнителност, потиснато настроение и нарушен сън, безапетитие, страх от бъдеща
инвалидизация и невъзможност да издържа семейството си. Тези симптоми са били по-ясно
изразени в първите осем месеца като проява на разстройство в адаптацията с тревожно-
депресивен синдром. След физическото възстановяване на ищеца те постепенно са
отшумяли и започването на трудова дейност. Получените травми в този период са нарушили
социалното функциониране на пострадалия. Вещото лице не е установило личностови
промени от типа на тези след тежко психотравмено събитие. Макар ищецът да не е ползвал
квалифицирана психологична помощ във връзка с влошеното му психично съС.ие, кото би
довело до по-бързото отзвучаване на част от симптомите като тревожност и безсъние,
според експерта „врачуването” на което се е подложил ищецът, може да бъде разглеждано
като вид примитивна психотерапия, която е имала лечебен ефект. Въпреки това според
експертната преценка на вещото лице основно значение за възстановяването на ишеца,
видимо към момента на прегледа на ищеца във връзка с изготвянето на заключението, е
имало подобряването на физическото му здраве. Въпреки това се налага изводът, че у
пострадалият все още се наблюдават остатъчни симптоми като специфична фобия, свързана
със страх да използва велосипед и по-изразени емоционални реакции в моменти, в които се
връща към спомените за съС.ието си след ПТП. Според експерта младата възраст и липсата
на трайна инвалидизация ще спомогнат за пълното възстановяване на ищеца, без да остане
психична травма за цял живот.
Съобразно критерия за справедливост установен в чл. 52 от ЗЗД и съгласно
задължителните за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г., при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно
съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът,
характерът и степента на констатираното увреждане и съС.ието на пострадалия; начинът на
извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата
продължителност; болките и страданията, претърпени, както при причиняване на
увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са
травмите или има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност;
психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и впоследствие;
възрастта на увредения; налице ли е намалена трудоспособност и др. Наред с тези
обстоятелства при определяне размера на обезщетението следва да бъде взета предвид и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и установената в тази
насока съдебна практика.
Счупването на лявата ключица е обусловило сравнително непродължителен
възстановителен период – около два месеца, през който пострадалият е имал нужда от чужда
помощ, но не е бил на постелъчен режим и е можел да си служи с дясната (здравата) ръка.
Не е провеждано оперативно лечение, не са приемани тежки медикаменти и упойки,
проведеното лечение е в домашен режим без болничен престой. Търпените от ищеца болки
и страдания са били по-интензивни непосредствено след инцидента. Не е провеждана
рехабилитация. Травмата на гръдния кош е обусловила временно разстройство на здравето
неопасно за живота. Трайна последица от инцидента е единствено деформация в областта на
лявата ключица, вследствие неправилното зарастване на фрагментите, което не се отразява
6
на функциите на горния ляв крайник. След физическото възстановяване на ищеца и
започването на трудова дейност развитите като проява на разстройство в адаптацията с
тревожно-депресивен синдром симптоми постепенно са отшумели. Вещото лице не е
установило личностови промени от типа на тези след тежко психотравмено събитие.
Значение за преценката при определянето на справедлив размер на обезщетението имат и
младата възраст на ищеца – 36 г. към момента на причиняване на вредите, обстоятелството,
че вече се е възстановил от физическата травма и че е възобновил и трудовата си дейност.
При така установената фактическа обстановка и като взема предвид икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането и установената в тази насока съдебна
практика съдът намира за адекватен размер на дължимото на пострадалия обезщетение за
неимуществени вреди сумата от 40 000 лева, а за разликата до 50 000 лева искът следва да се
отхвърли като неоснователен.
Следва да бъде уважена и акцесорната претенция за заплащане на законна лихва от
датата на застрахователната претенция до окончателното заплащане на задължението.
Доколкото извънсъдебната покана за плащане е била получена от ответника на 15.10.2021 г.,
а това е и датата от която се претендира лихвата понастоящем, искането се явява
основателно.
Отговорност за разноски:
При този изход на спора съдебно-деловодни разноски биха се дължали единствено в
полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Доколкото с Определение № 370/14.03.2024
г., постановено по делото, той е бил освободен от заплащането на държавна такса и
разноски в производството, а съгласно представените по делото списък по чл. 80 ГПК и
договор за правна защита, между него и адвоката му, правната помощ му е била
предоставена по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., то в настоящия случай се следва единствено
адвокатско възнаграждение в полза на неговия процесуален представител. На основание чл.
38, ал. 2, изр. 2 ЗАдв. вземайки предвид фактическата и правна сложност на делото и при
съобразяване като ориентир на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съдът определя адвокатско възнаграждение
съразмерно на уважената част от исковата претенция в размер на 3 720 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК авансираните от бюджета на съда такси и разноски
следва да бъдат възложени в тежест на ответната страна, като те бъдат присъдени в полза на
съдебната власт и изплатени по сметка на ВОС. Същите включват: 2000 лв. за държавна
такса; 200 лв. за изготвяне на заключението по СППЕ; 400 лв. за съставяне на това по СМЕ;
и 250 лв. – за заключението по САТЕ, или общо 2 850,00 лева. Съразмерно на уважената
част от иска ответникът ще бъде осъден да заплати сумата от 2 280,00 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1700, р-н Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А
да заплати на С. Г. Т., ЕГН **********, адрес: ********* сумата от 40 000 лева
(четиридесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, негативни психически изживявания и
тежък емоционален стрес, както и законната лихва върху главницата считано от 15.10.2021
г. до окончателното й изплащане, като вредите са резултат от пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 20.09.2021 г. в гр. Варна, виновно причинено от С. В. С. като
водач на лек автомобил „Шевролет Авео“ с ДК№ ******, застрахован по риска „Гражданска
отговорност“ в „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр.
7
чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до предявения
размер от 50 000 лева.
ОСЪЖДА Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1700, р-н Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А
да заплати на адвокат С. Б. С., член на Варненска адвокатска колегия, служебен адрес:
**********************, сумата от 3 720 лева (три хиляди седемстотин и двадесет лева),
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за предоставена на ищеца безплатна
правна помощ по делото на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
ОСЪЖДА Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1700, р-н Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски окръжен съд
сумата от 2280 лева (две хиляди двеста и осемдесет лева), на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен
срок от получаването му от страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8