Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 23.01.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, шести състав, в публично съдебно заседание проведено на тринадесети
януари, две хиляди и деветнадесета година, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ ДЖЕНКОВА
секретар КАЛИНКА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 645/2019г., по описа
на ДРС и за да се произнесе,съобрази следното :
Образувано е по повод искова молба на ЗП М.В.Д.с
ЕИК ***, със седалище с.***, с която против „***, със седалище и адрес на
управление *** е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 4446лв., представляваща цена за извършена обработка „жътва на
царевица” на 285дка земеделска земя в период 22,23 и 24 септември 2018г.,
находяща се в землището на ***, общ.Г.Т.и бившето ДЗС-с.Г., общ. ***.
Излагат се следните обстоятелства:
Между страните по делото била постигната
устна договорка ищецът да извърши услугата „жътва на царевица” на 285дка
земеделска земя в землището на ***, общ.Г.Т.и бившето ДЗС-с.Г., общ. ***. Управителят на ответното дружество показал
полетата, които трябва да се обработят.
След извършване на услугата изпълнителят
съставил фактура, както и протокол за предаване, подписан от страните по
договора.
Задължението за заплащане на цената за
извършената работа останало непогасено.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е
депозирал отговор на исковата молба. С отговора не се оспорват фактическите
твърдения на ищеца и размера на задължението. Сочи се прекомерност на
адвокатското възнаграждение заплатено от ищеца и се настоява намаляването му.
Изразява се готовност за постигане на спогодба.
В
открито съдебно заседание ищецът поддържа исковите си претенции.Отправя искане
съдът да се произнесе при признание на иска.
Районният
съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните,
намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявеният
осъдителен иск е с правно основание чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 266 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение, заедно с обезщетение
за забавата. В разпоредбата на чл.266 от ЗЗД е разпоредено задължението на
поръчващия да заплати цената по изработката, ако е приел работата.
Искът подлежи на разглеждане по правилата на общия исков процес.
Ответата
страна признава обстоятелството по
сключване на Договор за усллуга, не оспорва извършването на услугата, приемнае
на работата и договореното възнаграждение.
Разпоредбата
на чл. 237 от ГПК предвижда възможността, при признание на иска от ответника,
ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да постанови решение. Признанието на иска е заявление от страна на ответника, че правното
твърдение на ищеца, заявено в исковата молба отговаря на действителното правно
положение. Това като последица води до съвпадение на правните твърдения на
двете страни. От процесуална гледа точка признанието на иска от страна на
ответника може да доведе до прекратяване на съдебното дирене и произнасяне на
съда по съществото на спора, ако ищецът е направил искане за това /чл.237,ал.1 ГПК/. В този случай съдът е длъжен да се произнесе с решение съобразно
признанието без да обсъжда в мотивите си доказателствата, като е достатъчно да
посочи, че постановява решение си само
въз основа на направеното признание.
Съдът намира, че в настоящия
случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237 ал.1 от ГПК. В тговора на исковата молба ответникът е направил изрично изявление за
признание на всички факти и обстоятелства, правото на ищеца да претендира
исковата сума като изискуема. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК,
тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от
друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. Съдът е съобщил
за приетия от него ред за разглеждане на делото, които не са възразили.
С оглед направеното признание
на иска, съдът намира, че предявеният иск по чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 266 от ЗЗД е основателен и доказан, поради
което следва да бъде уважен. По изложените съображения, съдът постановява настоящото
решение при признание на иска, като на основание чл. 237 ал.2 ГПК не излага
мотиви за това.
На основание чл.78 ал.1 ГПК
основателна се явява и претенцията на ищеца за присъждане на направените по
делото разноски за заплащане на държавна такса и адвокатско възнаграждение.По
делото са налице доказателства за заплащане на държавна такса в размер на
177,84лв. В представения договор за правна помощ не е налице отбелязване за извършване на
разноски за адвокатска цащита.
Водим от горното и на
основание чл.237, ал.1 във вр. с ал.2 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
„***,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на ЗП М.В.Д.с ЕИК ***, със седалище
с.*** сумата от 4446лв., представляваща цена за извършена обработка „жътва на
царевица” на 285дка земеделска земя в период 22,23 и 24 септември 2018г.,
находяща се в землището на ***, общ.Г.Т.и бившето ДЗС-с.Г., общ. ***.
ОСЪЖДА „***, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на ЗП М.В.Д.с ЕИК ***, със седалище с.***
сторените разноски за заплащане на държавна такса в размер на 177,84лева.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Добрички
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :..........................