Решение по дело №30857/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 18608
Дата: 13 ноември 2023 г.
Съдия: Даниела Петрова Попова
Дело: 20231110130857
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 18608
гр. София, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА П. ПОПОВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело №
20231110130857 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл.от ГПК.
Предявен е иск с правна квалификация чл.422 от ГПК, вр.чл.86 от ЗЗД – за
признаване за установени задълженията на ответника за плащане на дължими
лихви върху суми, представляващи цена на доставени стоки, за които е издадена
издадена заповед за изпълнение, както и присъждане на разноски по настоящото
дело.
Ищецът твърди, че е извършил доставка на стоки, за което е издадена
фактура от ...г. В срок ответникът не заплатил цената й, поради което била
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за дължимите главница и
лихви. След издаване на заповедта, ответникът платил дължимата главница. Тъй
като бил изпаднал в забава, дължал и присъдените със заповедта лихва за забава и
законна лихва. Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявените искове. Твърди, че не е поканен от ищеца
да плати сумата по издадената фактура, както и че не е изпаднал в забава,
позовавайки се и на нарушение от страна на ищеца на чл.16.11 от ОУ на системата
за доставки в ....
Съдът , като прецени относимите доказателства и доводите на
1
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото няма спор, че въз основа на Споразумение за търговски условия
от 28.10.2021г., което заедно с Общи условия на системата за доставки в ... урежда
отношенията между страните за продажба и доставка на стоки, ..., е получил на ...
от ... стоки по поръчка № ... от ...г., за Магазин № ..., а именно: 15 броя
акумулаторна бормашина/винтоверт с артикулен номер №... на ..., 22 броя
акумулаторна бормашина/винтоверт с артикулен номер №... на ..., 5 броя
ротационен перфоратор с артикулен номер №... на ..., 15 броя пистолет за горещ
въздух, с артикулен номер №... на ..., за което е издадена фактура №
**********/...г.
Съгласно чл.9.3 от ОУ на ответника, фактурите се изплащат, ако стоката е
приета без забележки, като срокът за плащане започва да тече от по-късната от
двете дати – датата на издаване на фактурата или датата на извършване на
доставката.
Не е спорно и това, че поради неплащане на сумите за извършена доставка,
въз основа на подадено на ...г. заявление срещу ответника в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение на задълженията му за плащане по фактура №
**********/...г. за сумата от 3442.02 лева - главница, 48.04 лева лихва от
16.01.2023г. до 28.02.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението до окончателното погасяване на
задължението, ведно с разноски в заповедното производство. Заповедта за
изпълнение е издадена на 14.03.2023г. и е връчена на ответника на 22.03.2023г.
Не е спорно по делото и това, че на 24.03.2023г., ответникът е заплатил 11
фактури, издадени от ищеца на ...г., в това число и сумата по процесната фактура
№ **********/...г. в размер на 3442.02 лева, с което е погасил задълженията си за
главница по издадената заповед за изпълнение.
Спорът в настоящия случай се свежда до дължимостта на претендираните
от ищцовото дружество лихви за забава, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК.
Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие
на следните предпоставки – съществуване на валидно главно задължение и
изпадане в забава на ответника, които в настоящият случай съдът приема, че са
налице.
По отношение на наличието на валидно главно задължение между
страните няма спор. Съдът приема за безспорно установено и изпадането на
2
ответника в забава, поради което дължи и обезщетение за това.
Съгласно уговореното между страните в чл.9.3 от ОУ на ответника,
фактурите се изплащат, ако стоката е приета без забележки, като срокът за
плащане започва да тече от по-късната от двете дати – датата на издаване на
фактурата или датата на извършване на доставката. По делото не са ангажирани
доказателства от ответника, че стоката е приета с възражения и доколкото датата
на приемане на стоката и издаването на фактурата съвпадат, то съдът приема, че
срокът за плащане на извършената доставка е започнал да тече от датата на
получаване на стоката и издаването на фактурата – ...г., като в представените по
делото ОУ страните не ся уговорили срок за плащането. Предвид това и с оглед
разпоредбата на чл.303а, ал.3 от ТЗ /приложим в отношенията между страните/,
падежът на задължението по издадената фактура е настъпил на 15.11.2022г. - след
изтичане на 14 - дневния срок по чл.303а от ТЗ, след което - от 16.11.2022г., се е
породило и задължението на ответника за заплащане на обезщетение за забава, в
размер на законната лихва.
Неоснователни са възраженията на ответника, че не дължи плащане, тъй
като не е поканен от ищеца. Константна е съдебната практика, че вменяването в
задължение на търговеца, чиято работа е вече приета и изпълнителят е получил
фактурата с посочена банкова сметка, да отправя последващо изрично искане за
плащане, за да постави длъжника си в забава, не намира опора в закона.
Необходимост от повторна покана за плащане към длъжник с неоспорено
задължение, би означавало неоправдано толериране на забавата на плащане на
възнаграждение по търговска сделка в противоречие с Директива 2011/7/ЕС на
Европейски парламент и на Съвета от 16.02.2011г. относно борбата със забавяне
на плащането по търговски сделки, въведени с разпоредбата на чл.303а ТЗ /ДВ
бр.20/2013, приложима за договорите, сключени след 15.03.2013г./.
Неоснователно е и възражението на ответника, че не дължи плащане
поради нарушаване на чл.16.11 от ОУ, съгласно който страните ще полагат всички
усилия да решеват споровете си във връзка с тълкуването или прилагането на ОУ
по пътя на преговорите. Разпоредбата касае спорове във връзка с тълкуването и
прилагането на ОУ, какъвто не е настоящия случай, няма императивен характер,
поради което и евентуалното несъобразяване с нея няма за последица отпадане на
задължения за плащане. Нещо повече – чл.16.12 от ОУ предоставя право на
преценка на всяка от страните дали да отнесе възникналия между тях спор пред
съд.
3
Предвид това, съдът прие предявените искове за основателни. Ответникът
дължи лихва за забава за периода 16.01.2023г. до 28.02.2023г., както и законната
лихва върху главницата от 3 442.02 лева, изтекла в периода ...г. до 24.03.2023г. –
датата на погасяване на главното задължение, в размери, изчислени с помощта на
лихвен калкулатор и с оглед разпоредбата на чл.162 от ГПК, възлизащи на
исковите суми.
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца следва да
се присъдят сторените в заповедното и исковото производство разноски, а
доводите на ответника за недължимост на същите поради погасяване на
задълженията са неоснователни. Плащането на задълженията е станало след
връчване на издадената заповед за изпълнение, поради което съдът приема, че
ответникът е станал повод за завеждане на производствата, в т.ч. и настоящото,
поради което дължи плащане на сторените от ищеца разноски, за които са
представени доказателства за реалното им извършване..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че ... с ЕИК: ... и
адрес: ..., дължи на ... с ЕИК: ... и адрес: ..., сумата 48,04 лева – лихва за забава за
период от 16.01.2023 г. до 28.02.2023 г. , както и сумата 25.11 лева - законна лихва
за периода от ...г. до 24.03.2023г., дължими като обезщетение за забава върху
главно вземане в размер на 3 442,02 лева по фактура № **********/... г., за които
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от по ч.гр.д. № 11504/2023г.
на СРС, ІІІ ГО, 138 с-в.
ОСЪЖДА ... с ЕИК: ... и адрес: ..., да заплати на ... с ЕИК: ... и адрес: ...,
сумата от 544.80 лева – разноски в заповедното производство, както и 450 лева –
разноски в настоящото дело.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ... с ЕИК: ... и адрес: ..., за
присъждане на разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5