МОТИВИ по Присъда № 11/31.01.2018 г. по НОХД
№ 1601/2013 г.по описа на РС гр. Дупница
Дупнишката районна
прокуратура е повдигнала
обвинение против Г.Е.К.,
роден на *** ***, българин, гражданин на
Република България, с висше образование, неженен, неосъждан, самоосигуряващ се, с
ЕГН **********, за престъпление по чл.143, ал.1, във вр. с
чл.18, ал.1 от НК.
В обвинителният акт се сочи, че на 02.07.2005 г., около 03:30 часа,
при разклона на с. , обл. Кюстендил е направил опит
да принуди Б.А.К. ***, К.С.П. *** (починал), Б.Г. *** и В.Й. *** да извършат
нещо, противно на волята им (да тичат пред автомобила му от разклона за с. на Главен път „Е-79”, в посока с., обл. Кюстендил), като е употребил за това сила (удряйки с
пистолет главата на свид. К.) и заплашване (въпроизвеждайки изстрел с газовия пистолет „LADYKITALI” кал. 9мм РА Саt 9975 с № А88217), като опитът е
останал недовършен по независещи от подсъдимия причини.
Представителят на прокуратурата поддържа обвинителния
акт и предлага на подсъдимият да бъде наложено наказание, предвидено в
особената част на НК- „лишаване от свобода“ в справедлив размер, като
изтърпяването на наказанието да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК.
Подсъдимият К. оспорва
обвинението. Не са признава за
виновен по обвинението,
дал е обяснения по случая, като сочи че той е жертва на престъпление, тъй като
е бил нападнат от четиримата свидетели, блъснат от едни от тях и падайки си е
прехапал езика и изпаднал в безсъзнание. В последна дума моли да бъдат оценени
безпристрастно събраните по делото доказателства и да бъде постановена присъда
според събраните по делото доказателства.
Адв. Р.- защитник на подсъдимия пледира
да бъде прието от съда, че деянието не е доказано нито от обективна, нито от субективна страна, като
изтъква че от събраните доказателства не може да се изведе извод, че подзащитния му е употребил оръжие , тъй като не са налице данни за това от иззетото му оръжие у
дома, докато той е бил в болница, не са намерени гилзи при огледа, и че
показанията на пострадалите свидетели представляват тяхна защитна теза,
доколкото при същия случай е било извършено престъпление против подсъдимия К.
против неговото здраве –водено е ДП по чл. 129 от НК, впоследствие прекратено.
Съдът, като взе предвид събраните
по делото гласни и писмени доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият Г.Е.К., роден на *** ***, българин, гражданин на Република
България, с висше образование, неженен, неосъждан, самоосигуряващ
се, с ЕГН **********.
На 01.07.2005 г. свидетелите Б.А.К., Б.Д.Г.,
В.Й.Г. и починалото лице К.С.П. били на гости в с. , обл.
Кюстендил, при своите баби и дядовци. Вечерта решили да отидат в комплекс
„Браво“ и механа „Дупница“, за да се повеселят. Късно вечерта на път за с. четиримата се отбили до бензиностанция „ОМВ“
откъдето си купили три бири, тъй като нямали повече пари. Изпили бирите взели
едно такси с останалия им 1 лв., което
ги закарало до заведение „Попови кошари“, намиращо се на около 150 м. от
разклона за с. . Около 03.00ч. сутринта на 02.07.2005 г. на няколко метра след
разклона седнали на пейка да си починат. След около половин час към тях се
приближил лек автомобил „Мерцедес“ управляван от подсъдимия К., който се
прибирал от рожден ден на своя кум в
механа „Ловен дом“ в гр. Дупница, където бил употребил алкохол. Прибирайки се
отбил до заведението „Попови кошари“ и отново употребил алкохол. Навлизайки в
разклона за с. видял четиримата
свидетели, като решил да ги попита какво правят през това време на денонощието,
опасявайки се извършват кражби. Вследствие употребения алкохол отправил
въпросите към тях дали крадат и ги е псувал на майка. Младежите не успели да
отговорят на арогантно зададените и заядливи въпроси на подсъдимия, като решили
да си тръгнат, тъй като видели че
подсъдимия силно лъха на алкохол и бил в явно нетрезво състояние. Подсъдимият К.
***, но не познавал нито едно от момчетата и тогава демонстративно ги попитал
дали не знаят кой е той, при получения отговор от св. К., че го познава по физиономия,
проявил чувство на превъзходство за значимост на неговата личност им заповядал
след като са от с. да застанат пред
неговия автомобил и да тичат пред него в посока на селото. Св. К. задал въпроса
защо е необходимо да изпълняват неговото разпореждане, след като не са крадци
за каквито ги мислел подс. К., последния го попитал
дали той е най-отворения и да види сега какво ще стане, се насочил към
автомобила си, в който била жената, с която
живее на съпружески начала – св. М.Ч.. Отворил дясна врата, светнал плафона в автомобила и взел газовия си пистолет „LADYKITALI” кал. 9мм РА Саt 9975 с № А88217), като връщайки се към момчетата, най-близо до него
се оказал св. К., от лявата му страна, а останалите свидетели били на около 2-3
м. отстояние от св. К. и подсъдимия К., се заканил,
че сега ще провери дали няма да тичат. Тогава подсъдимия възпроизвел изстрел
зад гърба на св. К., от който изстрел настанала паника. Момчетата били млади,
уплашили се, тъй като не знаели с какъв вид пистолет е възпроизведен изстрела.
Видели само, че присветнало от пистолета и чули
гърмежа. Св. В.Г., Б. Д. и починалото
лице К.П. побягнали през пътя и се спуснали по една пътека надолу по склона.
Св. К. също бил много уплашен и виждайки, че К. извършва движения да зареди
пистолета ръчно, започнал да обмисля план по какъв начин да се самоотбранява,
тъй като подсъдимия при зададените от св. К. въпроси „Какво става?, Защо
стреля? Какво прави?“ в същия момент подсъдимия решил да го удари първоначално
с шамари в областта на лицето, след това с юмручни удари, и накрая с дръжката
на пистолета му нанесъл няколко удара отново в областта на главата. През това
време св. Ч. започнала да крещи по двамата да спрат побоя един над друг. В самозащтната реакция, при поредния насочен удар, св. К.
парирал удара, като отблъснал ръката на подсъдимия К., с другата ръка го
отблъснал, пистолета изхвърчал от ръката му
и подсъдимия паднал на земята.
При падането подсъдимия К. получил нараняване на главата и си глътнал езика. В
този момент, почти веднага след падането на подсъдимия К., се появил св. С.Д..
Уплашена св. Ч. му разказала какво се е случило, св. Д. веднага оказал
животоспасяваща бърза медицинска помощ, тъй като подсъдимия К. бил глътнал
езика си и започнал да се задушава. В това време св. Ч. започнала да крещи по приближилия се св. К., че за него
живот няма да има в гр. Дупница. След тези заплахи св. К. *** и сигнализирал за инцидента. Към 05:30 ч. дошли
две патрулни коли в състав- св. В.П., Ч.Б. и св. Е.Ч. и закарали в сградата на
полицията четиримата младежи, за да снемат обяснения. Св. К. посочил мястото на
инцидента, като св. Б. и св. П. твърдят, че направили оглед на място, за да
потърсят гилза, но не видял такава. Св. П. видял само петното кръв на асфалта,
в близост до осевата линия. По това време дошла св. Ч. и св. Д. и същата при
поставен въпрос кой е предизвикал скандала била притеснена и не дала
категоричен отговор. От приложения фотоалбум е видно мястото на което е паднал подс. К., за което не е налице спор. Производството по
делото е проведено по реда на чл. 408б от НПК (отм.) като първоначално е
образувано срещу св. К. за престъпление по чл. 129 от НК, тъй като от
полицейската сводка е видно, че подсъдимия К. е бил с комоцио
и счупен нос. Депозирани са две жалби- от св. К. и от подсъдимия К., като и
двамата са предоставили за нуждите на производството медицинска документация.
Подсъдимият К. бил закаран още веднага, преди пристигането на полицейските органи, в Бърза помощ от
неговия приятел св. С.Д., който не беше категоричен кой е карал автомобила до
там - той или св. Ч..
На 02.07.205 г. от 07.20 ч до 08:00 ч.
от дознател при РПУ гр. Дупница е извършено
процесуално-следствено действие „Оглед на местопроизшествие“, като в протокола е отбелязано, че на място е
установено петно с червеникавокафяв оттенък, наподобяващо кръв след получен
сигнал за извършен побой на разклона за с. .
Изготвени са фотоснимки. Не е отразено от дознателя
дали са издирвани гилзи, респ. намерени ли са и ли не са намерени такива.
В същия ден – 02.07.2005 г. са иззети отривки
и микроследи от подсъдимия Г.К., като не е посочен
часът, нито е посочено мястото, като от Протокол № 31114.07.2005 г. е извършена
съдебно физикохимична експертиза, с която е установено, че в пробите - отривките на ръцете на подс. К.
не са регистрирани капсулни следи от изстрел, като е
приложен нов ДОКСИ метод за търсене и доказване на капсулни
следи, независим от химическите изследвания за следи от бездимен барут и
многократно по-чувствителен.
Св. В.
Кръстев заяви, че след като посетил подсъдимия К. в болницата отишъл след това
в къщата в с. , където св. Ч. му предала газовото оръжие, което било разглобено
на части. По делото е приложен протокол
за доброволно предаване от 02.07.2005 г., в който е удостоверено извършеното
процесуално-следствено действие- предаване на оръжие, марка, калибър и пълнител
с 5 бр. газови патрона 9 мм. Не е описано в какво състояние е било оръжието.
Единствения източник за това, че пистолета е предаден разглобен, са показанията
на св. Кръстев. Към този момент е действал Закон за контрол над взривните
вещества, огнестрелните оръжия и боеприпаси, като не се е изисквал нито
уведомителен, нито разрешителен режим за притежаването на газов пистолет.
Впоследствие със Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия, в сола от 17.09.2010 г. е въведен уведомителен режим.
В хода на досъдебното производство са
изготвени две съдебно-медицински експертизи от които е видно, че св. К. е имал наранявания в областта на
окосмената част на главата, окципитално, с наличието на хематом. Травма в областта на
носа с наличието на посттравматичен оток. Две линеарни
охлузвания, в областта на предната повърхност дясна предмишница.
Описаните травми са повърхности и не са засегнали важни жизненоважни структури.
Механизмът на получените травми е от удар с твърд тъп предмет, с нережещи
повърхности, като поредността не може да бъде
определена. Ударът в тилната част може
да бъде получен и при падане върху плоска повърхност след удар и загуба на
равновесие, за каквото не се събраха данни в хода на разследването. Може да
бъде получен и по начина описан от пострадалия св. К..
Подсъдимият К. е получил нараняване с
удар с твърд, тъп предмет в областта на
лицевия череп на главата, в резултат на което получил кръвонасядане
в лявата лицева половина. Оток с кръвонасядане и фпактупа на костите на носа с дислокация на фрагментите. От
невролог е поставена диагноза комоцио церебри, състояние неопасно за живота на пострадалия, като
възстановителния период е до 30 дни.
В тази връзка образуваното полицейско
производство срещу св. К. за извършено
престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК е прекратено. Потвърдено от ДнРС по ЧНД № 1170/2005 г. по описа на същия съд като
законосъобразно.
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена след анализ - по отделно и в съвкупност на приобщените по
делото гласни и писмени доказателства, чрез обясненията на подсъдимия, които
приема за негова защитна теза, и показанията на разпитаните свидетели М.Ч., Б.Д.,
Б.К., В.Г., С.Д., В.П., Е.Ч., В. Кръстев, прочетените показания на св. Ч.Б., както
и изготвените по делото съдебно -медицински експертизи, протокол за доброволно предаване, протокол за
оглед и фотоалбум, протокол за изземване на отривки,
протокол за извършена съдебно физикохимична експертиза, свидетелството за
съдимост на подсъдимия.
Съдът кредитира изцяло показанията
на св. Б.К., Б.Д. и В.Г., тъй като и тримата са очевидци на случая. Въпреки
отминалото време у тях се е запечатал ярък спомен, поради младата им възраст,
първоначална арогантното, неадекватно и непристойно заповедническо поведение,
което проявил подсъдимия, заплахите, които били последвани с действия, чрез
изстрела който е предизвикал силна уплаха у четиримата младежи и опасността да
бъдат наранени, предвид последвалия ръкопашен бой между св. К. и подс. К.. В тази връзка съдът изцяло възприема техните
показания за достоверни относно обстоятелството, че подс.
К., след като не успял да ги принуди словесно да изпълнят неговата „заповед“ да
тичат пред колата му до селото и бил ядосан от поставения въпрос защо е
необходимо, пристъпил към физически действия, взимайки от колата си газов
пистолет. Изстрела е бил само един и факта, че не е намерена гилза на мястото
от една страна видно от протокола за оглед е изследван въпроса за нанесен
побой, в която връзка са търсени следи. От друга страна огледът е извършен в
7.20 ч., а преди това св. П. и Б. –полицаите отзовали се след подадения от св. К.
сигнал погледнали, но не установили гилза. В същото време около 05.30 ч. на
същото място отишла св. Ч. заедно със св. Д., като мястото на произшествието
през това време, когато св. Б., П. и Ч. закарали четиримата пострадали
свидетели в сградата на РУП гр. Дупница за снемане на обяснения до идването на
дежурната група, не е запазено. Освен това св. К., Б. Д. и В. Г., са
категорични, че подс. К. взел оръжието от колата си.
Липсват данни да е извършен оглед на този автомобил, а и със същия подсъдимият веднага след инцидента около 05.00
ч. е бил откаран до Бърза помощ, като по-късно към 05.30 ч. с него се е върнала
св. Ч., а едва по-късно след като св. В.
Кръстев е посетил подс. К. в лечебното заведение
отишъл в с. е иззел пистолета от св. Ч.,
като същата е вписана и в качеството на
един единствен свидетел, която отбелязала, че оръжието е на съпруга ѝ Г.К..
Показанията на пострадалите свидетели са стройни, непротиворечиви и взаимодопълващи. Разминаванията в поредността
на фактическата обстановка и подробностите около случая, са незначителни с
оглед на обстоятелството, че същите били много уплашени, реагирали всеки по
различен начин от изненадващото и неочаквано поведение на подс.
К., като св. К. е мобилизирал психическите си и физически сили при нападението,
тъй като се оказал най-близо до подсъдимия, който не харесал, че именно св. К.
не му се подчинява. В процес на самоотбрана и отбивайки удара на подсъдимия, св.
К. отблъснал подсъдимия, който получил удар в областта на лицевия череп на
главата, от който получил разкъсно -контузна рана на горната лява устна и фрактура на костите
на носа с дислокация на фрагментите,
като последния поради пияното състояние, в което е бил се олюлял и паднал на
земята, при който удар получил
нараняване на главата и получил краткотрайна загуба на съзнанието. Глътнал
езика си и започнал да се задушава, като св. Д. реагирал адекватно и
своевременно.
Показанията на св. Б., П., Ч., Кръстев и ст. Д. съдът също ги кредитира
изцяло, тъй като са в унисон със събрания доказателствен
материал по делото. Единствено показанията на св. Ч. съдът не кредитира в
частта, в която същата твърди, че всички четири момчета са били подсъдимия К., като
те са го нападнали, а той не се е отбранявал, както и че не се е прибирала от
болницата, след като го закарала, а директно от там е тръгнала с полицаите, за
да отиде в къщи в с. и да им предаде
пистолета, както и тъй като тези показания са в противоречия с останалия събран
доказателствен материал по делото от една страна, а
от друга страна същата живее на съпружески начала с подсъдимия, от който и ма
дете и се опитва да го оневини.
Досежно защитната теза на подсъдимия К., че
не е ползвал пистолета, който е иззет за
нуждите на производството –следва да бъде отбелязано още, че по делото не е извършена
балистична експертиза, от която да е видно, че пистолет „LADYKITALI” кал. 9мм РА Саt 9975 с № А88217) е сигнално-газов и
същият предназначен ли е за стрелба със сигнални и газови патрони, доколкото в
протокола за доброволно предаване е описано, че е иззет пълнител с 5 бр. газови
патрони кал. 9 мм. Не е изследван въпроса дали иззетия пистолет е годен да
произведе изстрели. Съгласно чл. 4 (2) от ЗОБВВПИ така описания в протокола за доброволно предаване като газов пистолет представлява огнестрелно
оръжие в това си състояние. Поради обстоятелството, че не е намерена на място
гилза, не е проведено идентификационно
изследване, с което да се установи дали евентуално същата би била
изстреляна с представения за изследване пистолет. Така обаче, и от иззетия
пистолет не е взета отривка на цевта на газовия пистолет
LADYKITALI” кал. 9мм РА
Саt 9975 с №
А88217) за да бъде извършена физикохимична
експертиза от което да е видно дали са
налице капсулни микроследи
от изстрел със състав: Ва, Sb, Pb, Sn. В пробата от отривките на
ръцете на Г.Е.К. не са регистрирани капсулни микроследи
от изстрел със състав: Ва, Sb, Pb, Sn,
но същата експертиза с нищо не подпомага разследването, тъй като от иззетия
пистолет не е взета отривка на цевта
за да бъдат евентуално съпоставени
следите по пистолета и по ръцете на подсъдимия.
От друга страна на ноторно
известен е фактът, че е възможно при произвеждане на изстрела с газов пистолет
да не останат капсулни микрочастици от изстрела върху
ръката на лицето, което е произвело изстрела,
като причината за отсъствието на следи може да бъде отстраняването им
при третиране на
ръцете (бърсане, миене със сапун и т.н.), като подсъдимия К. е имал достатъчно
време в болничното заведение да измие ръцете си до вземането му на отривки от тях, тъй като при постъпване в болницата е бил в
съзнание – загубата на съзнание (описаното комоцио церебри –състояние, касаещо
разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия) е била
кратковременна, което е в рамките на няколко минути според конвенционалната медицина.
Още повече при снемане на анамнезата още веднага, при постъпването в болничното
заведение, същия се оплакал, че имал главоболие и болки в носа, т.е. бил е в състояние да
осъществи контакт с лекуващия лекар, а и не без значение е и
фактът, че жената, с която живее на съпружески начала почти веднага си е
тръгнала от болницата.
С оглед на така установеното, съдът
прие, че подсъдимия К. е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 143, ал. 1, вр. чл.
18, ал. 1 от НК, като съдът установи
следното:
ОТ ОБЕКТИВНА
СТРАНА
Непосредствен обект на престъпленията
против свободното формиране на волята и избора на поведение засягат
обществените отношения, които осигуряват на човека възможност психичните процеси, в резултат на
които волята му се сформира свободно, да протичат нормално и в съответствие с
неговите представи за собствените му потребности.
Престъплението е резултатно, от категорията на увреждащите, като са
използвани сила и заплашване, които са осеществени чрез действие.
От
обективна страна подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 143,
ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК, тъй като на 02.07.2005 г., около 03:30 часа, при разклона
на с. , обл. Кюстендил е направил опит да принуди Б.А.К.
***, К.С.П. *** (починал), Б.Г. *** и В.Й. *** да извършат нещо, противно на
волята им (да тичат пред автомобила му от разклона за с. на Главен път „Е-79”, в посока с. , обл. Кюстендил), като е употребил за това сила (удряйки с
пистолет главата на свид. К.) и заплашване (въпроизвеждайки изстрел с газовия пистолет „LADYKITALI” кал. 9мм РА Саt 9975 с № А88217), като опитът е
останал недовършен по независещи от подсъдимия причини. Престъплението е доказано
по отношение на всички негови елементи от обективна страна - оказаното физическо въздействие чрез употреба на сила -нанасяне на удари с пистолет главата по главата по отношение на св. К., както и психическо въздействие
чрез заплашване -въпроизвеждайки изстрел с газовия пистолет „LADYKITALI” кал. 9мм РА Саt 9975 с № А88217, като по този начин е
целял да внуши на четиримата свидетели, пострадали
от престъплението, за негативните последици за тях, ако не изпълнят
нареждането му да тичат
пред автомобила му от разклона за с. на
Главен път „Е-79”, в посока с. , обл. Кюстендил.
В случая осъществения от подсъдимия опит за принуда,
изразяващ се в това пострадалите да тичат
пред автомобила му от разклона за с. на
Главен път „Е-79”, в посока с. , обл. Кюстендил, е останал
недовършен по независещи от него причини, тъй като се развила динамична
ситуация, породена от раздразнението на подсъдимия, че св. Калчаков се опитал
да му се противопостави, като подсъдимият след като взел пистолет от автомобила
си и се опитал да изплаши пострадалите възпроизвеждайки изстрел зад гърба на
св. К., не е могъл да сломи съпротивата на пострадалия св. К., който успял чрез
самозащита да отбие ударите на подсъдимия. Напротив, в конкретния случай, в
известна степен от настъпилото стълкновение между св. К. и подс. К., е
пострадал самия подсъдим, а останалите свидетели Д., Г. и П. (починал), веднага
след възпроизведения изстрел се разбягали, тъй като били стресирани от
случващото се и уплашени за живота и здравено си. Поради което
подсъдимият бил закаран веднага в медицинско заведение.
ОТ
СУБЕКТИВНА СТРАНА
Субект на престъплението е подсъдимия Г.К..
От субективна страна деянието е извършено умишлено, при пряк умисъл по см. на
чл. 11 от НК, тъй като подсъдимия К. е съзнавал обществената опасност на деянието,
предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял тяхното
настъпване. Престъпното посегателство подсъдимият
е
осъществявал преследвайки целта да принуди пострадалите чрез използваната
физическа сила насочена спрямо св. К. и заплаха, въздействайки
върху психиката на пострадалите да извършат нещо противно на волята им - да тичат пред
автомобила му от разклона за с. на
Главен път „Е-79”, в посока с. , обл. Кюстендил, като подс. К. е съзнавал, че удряйки пострадалия св. К. и заплашвайки
всички пострадали свидетели чрез възпроизвеждане на изстрел от газовия си
пистолет би могъл да въздейства на волята им и пряко нея да ги застави да тичат пред автомобила му от разклона
за с. на Главен път „Е-79”, в посока с. ,
обл. Кюстендил.
ПО
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ и по вида, и размера на наказанието
С оглед на изложеното по-горе-
незначителността на вредните последици и с оглед личността на подсъдимия съдът
прие, че деянието представлява по –ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на този вид престъпления, поради което призна подсъдимия К. за виновен по за
престъпление по чл.143, ал.1, във вр. с чл.18, ал.1
от НК, за което при условията на чл.54 от НК, във вр.
с чл.37, ал.1, т.1а от НК му наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от
3 (три) месеца, в предвидения от закона минимум. Съдът определи този размер на наказанието при превес на
смекчаващи вината обстоятелства, като взе предвид характеристичните данни на
дееца, същият не е осъждан, имал е добро процесуално поведение по време на
процеса, както и обстоятелството, че същият е дал обяснения, с които макар и да
представляват негова защитна теза, съдействат на разследващите органи за
разкриване на престъплението и не на последно място изминалото време от датата
на извършване на деянието. Отегчаващите вината обстоятелства -няма.
На основание чл. 66, ал.1 от НК
съдът отложи изтърпяването на
наказанието „Лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години, тъй като са налице
материалноправните предпоставки за това - подсъдимия
не е осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер и за постигане целите на наказанието, а преди
всичко и за поправянето на осъденото
лице, така отложеното изтърпяване на наказанието ще постигнат целите на
наказанието, предвидени в чл. 36 от НК.
Съдът
счете, доколкото подсъдимия е самоосигуряващ се,
създал е семейство за което се грижи, че извършеното деяние е инцидент в живота
му, че по време на изпитателния срок не е необходимо да бъдат полагани
възпитателни грижи по отношение на него, нито от обществена организация, поради
което на основание чл.67, ал.1-4 от НК съдът
не му наложи възпитателни мерки.
ПО
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
На
основание чл.53, ал.1, б. „а” от НК, доколкото иззетия газов пистолет е
послужил за извършване на пестъплението съдът отне в
полза на държавата газов пистолет „LADYKITALI” кал. 9мм РА Саt 9975 с № А88217, вписан в книгата за
веществени доказателства под №10/2009г. по описа на Районен съд – Дупница,
приложено като веществено доказателство по НОХД № 23/2006г. по описа на ДнРС, което след влизане в сила на присъдата да бъде
изпратено на Началника на РУ – Дупница, Служба КОС, на съхранение.
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
Съдът
осъди, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимия Г.Е.К., с ЕГН **********, да заплати сторените
по делото разноски на досъдебното производство за възнаграждение на вещо лице в
размер на 80.00лв. (осемдесет лева) по сметка на ОД на МВР гр. Кюстендил, както
и сума в размер на 55.00лв. (петдесет и пет лева) по сметка на Районен съд –
Дупница, представляващи деловодни разноски, сторени в хода на съдебното
следствие
По горните съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: