РЕШЕНИЕ
№ 84
гр. Пловдив, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Елена Й. Захова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Атанас Г. Янков
като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20255000600157 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава 21-ва НПК.
Образувано е по протест на ОП-Пловдив, по жалба на адв. А. И., повереник на
частната обвинителка Д. Х., и по жалба на адв. А. Б., защитник на подс. С. Ш., срещу
присъда № 9 от 22.01.25г. по н.о.х.д. № 2219/24г. по описа на ОС гр. Пловдив, с която подс.
Ш. е признат за виновен и при условията на чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54 НК е осъден на три
години и четири месеца лишаване от свобода и на шест години лишаване от право на
управление на МПС за престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „г“, пр. 1 вр. чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3,
б. „б“, пр. 1 вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2 и б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 2 НК, определен е
общ първоначален режим на изтърпяване на лишаването от свобода, приложени са
разпоредбите на чл. 59, ал. 1 и 4 НК, извършено е разпореждане с веществените
доказателства и разноските и подсъдимият е оправдан по първоначалното обвинение за
особено тежък случай по смисъла на ал. 3, б. „б“, пр.2 на чл. 343 НК /стар/, както и за
извършване на инкриминираното нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП.
Протестът е своевременно депозиран. С него и с допълнението му се изразява
недоволство от смекчаването на наказателноправната квалификация, като се претендира
1
въззивната инстанция да възприеме предложеното с обвинителния акт окачествяване на
случая като особено тежък и да определи основното и допълнителното наказания в
поисканите с първоинстанционната му пледоария срокове, т.е. близо до 5-годишния
минимум по чл. 343, ал. 3, б. „б“, пр. 2 НК /стар/. Алтернативно, ако се отхвърли водещото
искане за преквалифициране, се настоява за увеличаване на наказанията в санкционните
предели на приложената норма на чл. 343а НК.
Със своевременно депозираната жалба на адв. А. И., повереник на частната
обвинителка Д. Х., се заявява съгласие с исканията на протестиращия. Излагат се и
допълнителни доводи в подкрепа на мнението за несъразмерност между избраните
наказания и тежестта на деянието, която се извежда и от настъпилите за близките на
починалия Д. вредни последици.
И жалбата на защитата е подадена в срок. Адв. Б. мотивира възражение срещу
решението на окръжния съд да наложи наказание лишаване от свобода за срок, надвишаващ
минимума за допустимост на условното осъждане. Заедно с това открива грешка в мотивите
на първата инстанция, която след прочитане на присъдата била обявила превес на
смекчаващите обстоятелства, а на практика наложила предвидения среден срок на това
наказание. Иска се редуциране срока на основното и кумулативното наказания и
приложение на института по чл. 66 НК.
От страна на адв. Б. е постъпило декларативно възражение по протеста.
Адв. И. пък възразява по жалбата на защитата, като излага схематични съображения
за основателност на предложената от обвинението квалификация и за неоснователност на
претенцията за намаляване на наказанията и за условно осъждане. Завършва изложението с
предложение за увеличаване на наказанието лишаване от свобода, а алтернативно – за
потвърждаване на присъдата.
При въззивните прения прокурорът от АП-Пловдив заяви, че не поддържа протеста, с
който се иска възприемане на първоначално повдигнатото по-тежко обвинение. Обяви, че се
присъединява към мотивите на първата инстанция за липса на особена тежест на случая,
като ги обогати в някои аспекти. Посочи, че счита за правилно и приложението на по-леко
наказуемия състав по чл. 343а НК. Обоснова необходимост за увеличаване на наказанията в
очертаната от приложената норма наказателна рамка, като се позова на неотчетени от ПлОС
отегчаващи обстоятелства. Успоредно с това се противопостави на виждането на защитата за
значителен потенциал на смекчаващите обстоятелства, респ. счете за неосноватено искането
за изменение на присъдата чрез намаляване сроковете на наказанията.
Частните обвинители Е. Д. и И. Д. не се явиха, редовно призовани. Преди
заседанието поверениците на Е. Д. адв. Ж. Ч. и адв. З. Ч. са депозирали писмено становище,
с което искат да бъде даден ход на делото в тяхно отсъствие; не излагат мнение по протеста
и жалбите. Също преди хода на делото повереникът на И. Д. адв. Ж. е подал молба, с която
предлага делото да бъде разгледано въпреки неявяването му и обявява, че предостава на
съда да се произнесе с решение, „каквото намери за добре“.
2
Не се явиха и адв. И. и частната обвинителка Д. Х., редовно уведомени. От адв. И.
постъпи писмено изложение, с което обявява своето желание и желанието на доверителката
си делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие и повтаря доводите, с които аргументира
основателност на исканията на протестиращия прокурор.
Повереникът на частните обвинители В. Ш., С. Д., Г. Д. и М. Д. адв. П. К. участва в
пренията. Поиска уважаване на жабата на защитата. Обяви, че счита степента на обществена
опасност на деянието и дееца за ниска. В тази връзка наблегна на смекчаващите
обстоятелства, главното от които се изразявало в мотивите за превишаване скоростта на
управляваното от страна на подсъдимия превозно средство – да бъде оказана спешна
медицинска помощ на починалия негов тъст (родственик на доверителите й), който пътувал
на предната дясна седалка. Счете за справедливо сроковете на наложените наказания да
бъдат редуцирани, а осъждането да е условно и поиска изменение на присъдата в този
смисъл.
Явилите се нейни доверители В. Ш., Г. Д. и М. Д. се присъединиха към направеното
искане.
Защитникът на Ш. адв. Б. не добави нищо ново към изложената в своите
първоинстанционна пледоария и въззивна жалба аргументация на искането за намаляване на
наказанието лишаване от свобода. Отново изброи смекчаващите обстоятелства и наблегна
на техния капацитет за повлияване при индивидуализацията. Изрази съгласие с възприетата
от ПлОС и от прокурора от АП-Пловдив правна квалификация на деянието, респ. поиска
отхвърляне на протеста.
Подсъдимият се присъедини към обоснованата от своя защитник позиция, като
подчерта, че му е необходимо да работи, за да може да продължи живота си
Пловдивският апелативен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, обсъди доводите и съображенията на страните и извърши служебна
проверка на атакуваната присъда, прие че и протестът, и жалбите са неоснователни.
Първоинстанционното производство е протекло по реда на съкратеното съдебно
следствие, в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК
Въз основа на събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и
доказателствени средства, изброени в мотивите на присъдата (включително с посочване на
мястото, на което се намират по делото,) и на експертизите, ПлОС е приел следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият С. С. Ш. е роден на *г. в гр. *, обл. *. Живее в гр. *. Българин е и е
български гражданин. Има средно специално образование. Женен е. Не е осъждан.
Той е правоспособен водач на моторни превозни средства с придобити категории В,
С, СЕ, АМ, ТКТ, ВЕ. Многократно е бил санкциониран по административен ред за
нарушения на правилата за движение по пътищата (вж. справката на л. 45 и сл. от том 2
ДП).
3
За времето от месец ноември 2019г. до месец януари 2022г. бил трудово ангажиран в
„“ ООД гр. * като шофьор на товарен автомобил за международни превози. Работодателят
му считал, че изпълнява акуратно трудовите си задължения (вж. л. 137 от първоинст.дело).
От м. март 2023г. подпомагал транспортната дейност на „*“ ЕООД гр.*, където направил
впечатление с техническите си умения по поддръжка на превозни средства (вж. л. 138 от
първоинст.дело).
На 20.06.2022г. около 15.00 часа Ш. шофирал лек автомобил „*“ с рег. № * по
Републикански път * - * в посока от север на юг. Бил в района на село *, обл. * с
направление към гр. *. Предната дясна седалка заемал бащата на неговата съпруга И. Г. Д., а
задната - синът на последния св. М. Д.. Групата бързала до достигне час по-скоро болница в
гр. *, защото тъстът на подсъдимия бил с кръвотечение, което не спирало заради диабетното
му страдание. Преди това били потърсили помощ в поликлиниката в гр. * и в болницата в
гр. *, но се оказало, че трябва да бъде извършена интервенция от специализиран лекарски
екип.
Времето било ясно, слънчево и с добра видимост. Пътното платно имало асфалтово
покритие и било сухо. Трафикът не бил особено интензивен.
Пред * се движели няколко коли, сред които и тези на свидетелите П. С. и Ф. Д..
Първият управлявал личния си автомобил „*“, на предната дясна седалка на който седял св.
И. С.. Вторият управлявал лек автомобил „.*“. В същата лента и също пред автомобила на
подсъдимия се движел Г. Д. с товарен автомобил „*“ с рег. № *, в който нямало пътници.
Близо до с. * и отдясно на пътното платно бил поставен пътен знак Д11 (указващ
начало на населено място), а след него в група били събрани В26 (с указание за движение
със скорост до 50 км/ч.), В 24 (за забрана на изпреварването) и Т17 (указаващ важимост за
цялото населено място). Изброените знаци, сложени през месец март 2018г., били възприети
от свидетелите С. и Б.. Хоризонталната маркировка в целия участък и напред била единична
прекъсната, т.е. разрешавала изпреварване. Несъответствието между маркировката и
споменатия знак В 24 задължавало участниците в движението да се съобразят с пътния знак
(арг.от чл. 7, ал. 3 ЗДвП).
След навлизане в селото Републикански път * - * преминавал в ул. “*“. Зад волана на
товарния автомобил „*“ Г. Д. наближил Т-образното кръстовище на въпросната ул. “*“ с ул.
“*“. Навлизайки в него, намалил скоростта до 27 км/ч. и подал ляв мигач, за да завие наляво,
към ул. „*“. Подаденият мигач бил възприет от свид. Д..
В същото време подс. Ш. управлявал * със скорост 135 км/ч., с която предприел
изпреварване на няколкото движещи се пред него автомобила, включая колите на
свидетелите С. и Д.. За целта бил преминал в лявата лента – лентата, която товарният
автомобил щял да пресече, за да продължи по перпендикулярната улица „*“. С посочената
висока скорост подсъдимият бързо приближавал кръстовището и в един момент възприел
вече косото положение на товарния автомобил, с който Г. Д. бил навлязъл в лявата лента,
въпреки че имал възможност да забележи * (и да го пропусне). Ш. реагирал с отклонение на
4
* наляво. Нямал време да избегне съприкосновението обаче и след около 1,3 сек. настъпил
удар между предните части на двете превозни средства. Автомобилът на Ш. напуснал
платното за движение отляво, ударил се в паркиран лек автомобил „*“ с рег. № * и се
установил на място, а т.а. „*“ се обърнал на лявата си страна и се установил в насрещната
лента. Свидетелите С. и Д. видели станалото пред тях пътно произшествие и незабавно
спрели, след което съобщили за злополуката на телефон 112.
Непосредствено след това на мястото спрял и свид. Б., който също телефонирал на
номера за спешни повиквания. Огледал катастрофиралите коли и разпознал * на Ш., който го
бил задминал в с. *. Свидетелят бил запомнил този автомобил, защото му направили
впечатление много високата му скорост, маневрирането на място без видимост за насрещно
движещи се автомобили, последвано от опасни по мнението му изпреварвания.
След малко произшествието било посетено от полицейските служители при РУ на
МВР гр. * св. И. С. и св. С. Г.. Първият се насочил към Ш., който след като излязъл от *,
веднага се обадил на телефона за спешни повиквания 112, а сетне обездвижен заради
получените травми бил седнал на земята, облегнат на оградата на близка къща. Тествал го за
употреба на алкохол с техническо средство, което отчело нулев резултат. След това с
колегата си Г. се заели да отбиват движението.
По-късно пристигнали и полицейските служители И. Н. и Р. Г., и екипи на Бърза
помощ, пожарната и на спешна помощ. Имало и граждани.
Медицинските лица констатирали смъртта на Г. Д.. Св. М. Д. бил изваден от * от св.
К. К. с помощта на притекли се други хора, след което бил откаран с линейка в медицинско
заведение в гр.*. Пожарникари извадили И. Д., който давал признаци на живот.
Впоследствие пристигнал втори медицински екип, който констатирал междувременно
настъпилата му смърт.
На мястото бил извършен оглед на местопроизшествие, като в хода му били иззети
лек автомобил марка “*” с peг. №* и товарен автомобил марка „*“ с рег. № *. Били направени
и необходимите снимки, а впоследствие бил изготвен фотоалбум.
Подс. Ш. също постъпил в болнично заведение, където престоял до 27.06.2022г.
Видно от издадената му епикриза от УМБАЛ „*“ ЕАД /л.134-135 от делото/, поставената му
окончателна диагноза била: счупване на горния край на тибията /голям пищял/, закрито. Бил
изписан с подобрение.
Вещите лица, изготвили досъдебните химически експертизи, не са установили
наличие на алкохол и упойващи вещества в неговата кръв (вж. л. 181 и сл. и л. 184 и сл. от
първия досъдебен том).
Назначената на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза на труп
сочи като причина за смъртта на И. Д. тежка шийна травма, изразяваща се в счупване тялото
на 5-ти шиен прешлен и пълно прекъсване на гръбначния мозък в мястото на счупването,
довело до разрушаване на жизненоважни гръбначномозъчни структури. Експертите приемат,
че травматичните увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети, като е
5
възможно да са получени при настъпилото ПТП на 20.06.2022г. (вж. л. 159 и сл. от първия
досъдебен том).
Според другата съдебномедицинската експертиза на труп, назначена на първата
процесуална фаза, смъртта на Г. Д. се дължи на несъвместимата с живота съчетана черепно-
мозъчна, гръдна и коремна травма. Според експертното становище констатираните
травматични увреждания, които имат прижизнен характер, са причинени от действието на
твърд тъп предмет и е възможно да са получени при настъпилото на 20.06.2022г. ПТП.
Изведено е заключението, че смъртта на Д. е в пряка причинно-следствена връзка с
въпросните травми (вж. л. 168 и сл. от първия досъдебен том).
Според досъдебната съдебномедицинска експертиза по писмени данни при
произшествието М. Д. получил тежка черепномозъчна травма, изразяваща се в дифузна
травма на главния мозък без открита вътречерепна травма; епидурален хематом вдясно
фронтално /кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка отдясно челно/; субдурален
кръвоизлив вляво париетално /кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка отляво теменно/;
минимален кръвоизлив под меките мозъчни обвивки /САХ/; оскъдно количество кръв по
конвекситета на фронталната кост; точковидни контузионни промени париетоокципитално
/теменно-тилно/; лакунарна кръвна колекция и в областта на мезенцефалона; множество
фрактури на свода и основата на черепа; фрактури на лицевия череп; травми на шията;
травма на гръдния кош, изразяваща се в счупване на лявата лопатка, белодробна контузия;
мекотъканни увреждания по главата и тялото: охлузване и оток по лицето и главата;
кръвотечение от дясно ухо; охлузвания по крайниците.
Изброените увреждания са причинени по механизма на удар с или върху твърд тъп
предмет, като е възможно всички те да са получени при процесното ПТП – чрез удари на
тялото, което се намирало на задната лява седалка на автомобил, в части от интериора.
Пояснено е, че сама по себе си черепно-мозъчната травма, изразяваща се в закрито
счупване на свода и основата на черепа, контузии на мозъка, кръвоизливи над и под
твърдата мозъчна обвивка и под меките мозъчни обвивки, е довела до разстройство на
здравето, временно опасно за живота по смисъла на чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК. Травмата на
шията сама по себе си е довела до трайно затрудняване движенията на врата по смисъла на
чл.129, ал. 2 вр. ал. 1 НК. Контузията на белия дроб сама по себе си е довела до разстройство
на здравето, временно опасно за живота по смисъла на чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК.
Счупването на лопатката сама по себе си е довела до трайно затрудняване движенията на
снагата по смисъла на чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК. Мекотъканните увреждания по главата и
тялото сами по себе си са довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
129 от НК, а именно по смисъла на чл.130, ал.1 от НК (вж. л. 193 и сл. от том 1 ДП).
Видно от заключението на изготвената автотехническа експертиза (приложена на л.
110 и сл. от том 1 ДП) ударът между л.а. “*“ и т.а. „*“ е настъпил върху източната /лявата/
лента на платното за движение, по дължина на 6-7 м. южно от ориентир № 2 (центърът на Т-
образното кръстовище, приет в протокола за оглед), а по широчина – на 2,7 - 3,0 м. източно
от този ориентир.
6
Скоростта на лекия автомобил в момента на удара е изчислена на около 135 км/ч., а
тази на товарния автомобил – на около 27 км/ч. Заключено е, че при скорост от 135 км./ч.
водачът на лекия автомобил е нямал техническа възможност да го установи преди мястото
на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Той би имал
техническа възможност да избегне удара, като спре напълно преди мястото на удара, при
скорост по-малка от 66 км/ч. Водачът на товарния автомобил е имал техническа възможност
да забележи * в процеса на извършваното от него изпреварване в лявата лента и съответно
да избегне произшествието, като отложи маневрата „завой наляво“, за да го пропусне.
Изведени са следните основни причини за настъпилото произшествие от техническа
гледна точка: (1) водачът на л.а.“*“ се е движел със скорост 135 км/ч., поради което е нямал
техническа възможност да избегне удара, а със скорост в предела 50-66 км/ч. би имал
възможност да спре преди мястото на удара; (2) водачът на т.а.“*“ е предприел маневра
„завой наляво“ в момент, когато това не е било безопасно, а вместо това е можел да
пропусне *, който е имал възможност да види, че извършва „изпреварване“ в лявата лента.
На л. 176 и сл. от втория досъдебен том е приложена назначената допълнителна
автотехническа експертиза, която е потвърдила, че скоростта на л.а. „*“ в момента на удара е
била около 135 км/ч, а тази на т.а.“*“ - около 27 км/ч., след като допълнително е
аргументирала първата скорост по два метода. Експертите са конкретизирали, че при
ускорение от 50 км/ч. за 200 м. * може да достигне 141 км/ч, което е повече от въпросните
135 км/ч. в момента на удара.
ПлОС е обявил, че счита всички експертизи за обективно и компетентно изготвени, а
експертираните въпроси – за пълноценно и всестранно изяснени.
*
Изложените фактически констатации, които са залегнали и в обвинителния акт, са
базирани на подробно изброените в първоинстанционните мотиви използваеми
доказателствени материали. Между тях не се забелязват съществени разминавания,
напротив – комуникират помежду си, допълват се и създават изискуемата добра
доказателствена база за изявлението на подсъдимия по чл. 371, т. 2 НПК.
По-конкретно като безспорни се очертават следните фундаментални фактически
положения: времето, мястото, пътната обстановка, управлението и маршрутът на
катастрофиралите автомобили; мястото, където са седели пътниците в *; разположението на
автомобилите в етапите на произшествието един спрямо друг и спрямо елементите на
пътното платно; техническите причини за сблъсъка, причинната връзка между поведението
на подсъдимия зад волана на лекия автомобил и съприкосновението с товарния автомобил и
между поведението на починалия Г. Д. зад волана на товарния автомобил и произшествието,
както и тази между сблъсъка и травмите на пострадалите; посткриминалните събития.
Не се констатира и доказателствена непълнота. Напротив, органите на досъдебното
производство са положили необходимите усилия за обективно, всестранно и пълно
изясняване на обективната истина – разпитали са всички лица, които могат да информират
7
за случилото се (голяма част от които са очевидци), събрали са всички възможни писмени и
веществени доказателствени материали, набавили са изискуемите специални знания.
При първоинстанционното разглеждане на делото не се наблюдават неглижиране на
доказателствени източници, преиначаване на тяхното съдържание, използване на
информация, която не е събрана по съответния ред, игнориране на доводи и съображения на
страните. Подобни твърдения страните и не правят.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
С оглед възприетата фактология ПлОС е стигнал до споделимия извод за
осъществяване на обективната и субективната страна на престъпление с фиксираната в
присъдата наказателноправна квалификация.
Подсъдимият е нарушил инкриминирано правило за движение (чл. 21, ал. 1 ЗДвП),
като в инкриминирания пътен участък е управлявал лек автомобил със скорост,
надвишаваща разрешената в населено място от 50 км./ч. Вследствие на това се е поставил в
невъзможност да спре пред извършващия маневра по завиване наляво с навлизане в
неговата лента товарен автомобил. Неизбежният сблъсък между предните части на двете
ППС е довел до смъртоносните увреждания на шофьора на товарния автомобил и на
пътника на дясната предна седалка на лекия автомобил, както и до четирите средни телесни
повреди на пътника на задната седалка на лекия автомобил.
В причинна връзка със сблъсъка стои и поведението на водача на товарния
автомобил, който според възприетия от прокурора извод на АТЕ е започнал злополучното
завиване в момент, когато това не е било безопасно – при все приближаването в лявата
лента на извършващия изпреварване *, който е можел да възприеме. Изложеният от
автоекспертите кинематичен анализ ясно сочи въпросната техническа възможност на
починалия Г. Д., а от нея закономерно се извежда допусното нарушение на правилото по чл.
25 ЗДвП (възприето и от първата инстанция).
ПАС няма какво да добави към аргументите, с които първият съд е отхвърлил
обвинението за инкриминираното нарушение по чл. 6 ЗДвП (вж. л. 10 от мотивите).
Що се отнася до субективната страна на деянието, е споделимо виждането на ПлОС,
че проявената непредпазливост е от вида небрежност (посочен и в обвинителния акт). Подс.
Ш. не е извел в съзнанието си очакване за потенциални общественоопасни последици от
предприетото със 135 км./ч. изпреварване, като не е възприел преди започването му
намерението на водача на товарния автомобил да пресече траекторията на движението му в
лявата лента. Той е бил длъжен и е могъл обаче да предвиди, че не би могъл да спре при
подобно възможно в кръстовище решение на водач на някой от изпреварваните автомобили.
Предвиждане в този смисъл би оформило решението му да отложи маневрата, защото би
осъзнал, че при развитие на ситуацията по начин като инкриминирания не би могъл да
избегне съприкосновение.
Правилно е отхвърлено мнението на пледиралия при първоинстанционните прения
прокурор за проявена самонадеяност от страна на подсъдимия. Заобикаляйки проблема, че в
8
обвинителния акт е обоснована небрежност, ПАС държи да отбележи, че за самонадеяност
категорично не може да се говори в настоящия казус. Този вид на непредпазливостта се
проявява при подценяване (лекомислено) на някаква осъзната опасност, а вината на Ш. се е
изразила в това, че не е получил необходимото и възможно възприятие за опасност.
Коректно е и решението за приложение на по-леко наказуемия състав по чл. 343а НК.
ПАС сподели виждането на окръжния съд, че непосредствено след деянието подсъдимият е
направил всичко, зависещо от него, за оказване на помощ на пострадалите. Сторил е това по
единствения физически възможен му в онзи момент начин – незабавно след като е успял да
излезе от купето със счупен крак, е телефонирал на номера за спешни повиквания 112,
изрично с цел оказване на медицинска помощ. Този номер е предназначен да се използва при
необходимост от получаване на помощ в спешни случаи, в онази ситуация – помощ от
страна на медицински екип. Било очевидно, че пострадалите са получили тежки травми
поради сблъсъка с голяма скорост. Така че пристигането на медицински лица със специална
апаратура било приоритетно, доколкото оказването на квалифицирана помощ е имало
принципната способност да овладее последиците от тежките увреждания. Тъй като смъртта
на всички пострадали не е настъпила незабавно, помощта е била „необходима“ по смисъла
на задължителното разяснение в Постановление № 1/17.01.1983 г. на Пленума на ВС на РБ.
Коментираното телефониране за помощ от страна на Ш. е достатъчно за намалената
наказателна отговорност по чл. 343а НК. Не може да се посочи активност, която деецът да е
трябвало за прояви (а да е бездействал). ПАС държи да наблегне, че по-леко наказуемият
състав е поощрителна норма, предназначена за стимулиране към действие, което да е годно
да спаси живот. Личната физическа активност в случая очевидно не е имала подобен
потенциал, пък и подсъдимият не е бил във физическо състояние да положи подобна. Вярно
е, че е имало предходни телефонирания на номера 112 от страна на намиращи се на
местопроизшествието други лица, но те не елиминират значението на извършеното от Ш.
сигнализиране, сторено в кръга на възможностите (вж. в този смисъл Решение №
151/04.10.2017г. по н.д. № 372/17г. на ВКС на РБ). Още повече, че обажданията в случая са
сторени едно след друго през минута, така че помощта е пристигнала вследствие на всички
тях. ПАС ще допълни, че подсъдимият е нямал медицински знания, за да прецени
неизбежността (рано или късно) на леталния изход, поради което не може да се поддържа, че
обаждането му е било неефективна имитация на помощ.
Може да се обобщи, че извършеното от него обаждане на спешния номер 112,
обективно и субективно насочено към запазване живота на пострадалите, е представлявало
единственото възможно и вярно решение за подпомагане на тяхното оцеляване.
В заключение ПАС счита за необходимо да цитира решения на висшата инстанция по
наказателни дела, в които конкретно се засяга въпросът за използването на телефона за
спешни повиквания – например Р. 151/04.10.2017 г. по к.н.д. № 372/17 г. по описа на ВКС на
РБ, Р. 100/09.07.19г. по к.н.д. № 444/19г. на Трето н.о., Р. 85/17.07.2020г. по к.н.д. № 207/20г.
на Второ н.о., Р. 14/23.03.22г. по к.н.д. № 735/21г. на ВКС, Второ н.о., Р. 60130/21.12.21г. по
к.н.д. № 34/21г. на ВКС на РБ, Второ н.о., Р. 38/22.06.22г. по к.н.д. № 32/21г. на ВКС, Второ
9
н.о.
Впрочем, приложението на по-леко наказуемия състав нито се протестира, нито се
обжалва, така че горните разсъждения бяха изложени само с цел пълнота на изложението.
Въззивната инстанция се съгласява и с отхвърлянето на квалификацията за особено
тежък случай по смисъла на ал. 3, б. „б“, пр. 2 на чл. 343 НК, респ. намери протеста за
неоснователен в частта, с която се атакува присъдата в тази й част. Настоящият случай не
разкрива фиксираните в нормата-дефиниция по чл. 93, т. 8 НК белези на изключителност. В
тази разпоредба законодателят е уточнил, че престъплението, с оглед настъпилите вредни
последици и другите отегчаващи обстоятелства, трябва да разкрива изключително висока
степен на обществена опасност на деянието и редом с това изключително висока степен на
обществена опасност на дееца. Според ПАС подобна степен на обществена опасност не
разкрива нито деянието, нито деецът.
Причинената смърт на две лица и четири средни телесни повреди на трето лице
надхвърлят поставеното в приложимата ал. 4 на чл. 343 НК минимално изискване за броя на
пострадалите и техните увреждания (най-малко смърт на едного и телесна повреда на второ
лице). Що се отнася до стореното нарушение на правило за движение, налице е
свръхизпълнение на забраната по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като допустимата скорост от 50 км./ч. в
злополучния пътен участък е превишена над два пъти, при това в кръстовище в населено
място. Редом с това причинно свързано с инцидента нарушение Ш. е и изпреварвал
неправилно. Въпросът е дали преизпълнението на вредоносността на посегателството в тези
три аспекта му придава изключителност. Отговорът е категорично отрицателен, както счита
и пледиралият пред настоящата инстанция прокурор. Влиянието на коментираните три
обстоятелства с отегчаващи свойства е значително, но съчетано с влиянието на отчетливото
съпричиняване на резултата от страна на единия от двамата починали, по-ниската степен на
непредпазлива вина на дееца и на мотивите му за нарушенията, няма капацитета да доведе
до нетипично завишаване на обществената опасност на деянието.
Не се наблюдава и изключително покачване на степента на обществена опасност на
дееца. Общ правен принцип е, че степента на обществена опасност на деянието влияе
правопропорционално на личната степен на обществена опасност на дееца, доколкото той
разкрива своята личност предимно посредством деянието, което е негов акт. Деянието
именно свидетелства за негативните преобразования на личността, които в последна сметка
са предопределили посегателството. За окачествяване на случая като особено тежък обаче
следва да бъдат установени данни, които да водят, отделно и независимо от степента на
обществена опасност на деянието, до нетипично покачване на степента на обществена
опасност на дееца. Протестиращият не съобразява, че подобни данни в настоящия случай
няма – подсъдимият е с чисто съдебно минало, има установен семеен и социален статус,
полага грижи за своето семейство, безпрекъсвано се труди, при това работодателите му
дават отлична характеристика като работник, а и искрено са разкайва. И най-вече –
превишаването на скоростта и неправилното изпреварване не са били подтикнати от
безхаберие или хулиганско отношение към обществените отношения, свързани с
10
безопасността на транспорта, а от необходимостта да бъде приведен тъст му (другият от
починалите вследствие ПТП-то) час по-скоро в болнично заведение за оказване на
животоспасяваща квалифицирана помощ. Що се отнася до многобройните минали
нарушения на Ш. по ЗДвП, за които ще стане дума по-долу, те имат значение най-вече за
характеристиката му като шофьор, така че не могат да обосноват изключително завишаване
на обществената опасност на неговата личност.
Ето защо ПлОС правилно е редуцирал предложената от обвинението квалификация,
като е окачествил деянието по по-леко наказуемите състави на чл. 343а, ал. 1, б. „г“,пр.1 вр.
чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „б“, пр.1 вр. ал. 1, б. „б“,пр. 2 и б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 вр. чл. 2, ал.
2 НК.
Не е основателна лансираната при първоинстанционното разглеждане на делото идея
на защитата за действие при крайна необходимост. Тъй като не беше подновена пред
настоящата инстанция, ПАС направо препраща към мотивите на първата инстанция, с които
се солидаризира (вж. л. 12 от мотивите).
ЗА НАКАЗАНИЯТА
Санкционният избор на окръжния съд е споделим. Апелативният съд не вижда
отклонение от критериите за определяне на наказанието, първият от които се прилага
посредством оценяване степента на обществена опасност на деянието и на дееца, а вторият –
посредством отчитане на наказателноправно релевантните характеристики на личността на
дееца, които не са свързани с обществената й опасност. Преди това е извършена коректна
преценка на сумарното отегчаващо-смекчаващо действие на противоположните категории
индивидуализиращи обстоятелства.
Правилно като обстоятелство със значителна смекчаваща способност е отчетен
фактът, че с активни позитивни действия подс. Ш. е изградил отлична характеристика на
своята личност – създал е семейство, отглежда дете, грижи се за роднините си и полага
общественополезен труд, с една дума – е води порядъчен живот като член на обществото.
Тези обстоятелства дават благоприятна прогноза за поведение, съобразено с обществените
изисквния.
Главното смекчаващо обстоятелство – това са причините за предприетото рисково
шофиране: да бъде транспортиран И. Д. в болнично заведение за спешна интервенция.
ПлОС не е прав да неглижира точно това обстоятелство, тъй като мотивът за престъплението
е един от факторите с безсъмнено индивидуализиращо значение, както изрично е посочено в
основополагащата разпоредба на чл. 54 НК.
Отделно обстоятелство със смекчаващи свойства представлява проявеното от
подсъдимия автентично и дълбоко разкаяние, което съчетано с факта, че е загубил работата
си, а и е физически пострадал от пътния инцидент, има способността доста да ускори
процеса по неговото поправяне и превъзпитание.
ПлОС е пропуснал да отчете за смекчаване на наказанието проявения от подсъдимия
по-лек вид на непредпазливата вина – небрежност.
11
Правилно е причислил към групата на смекчаващите обстоятелства съпричиняването
от страна на починалия водач на товарния автомобил – Г. Д., който е предприел злополучния
завой наляво в нарушение на правилото по чл. 25, ал. 1 ЗДвП. Споделимо е и изложеното в
мотивите на проверяваната присъда разяснение, че е допустимо съпричиняването
вследствие тази маневра да бъде отчетено при индивидуализиране наказанието на Ш., след
като е посочено в обвинителния акт – с описание на маневрата, придружено с позоваване на
АТЕ, която е обосновала техническата възможност на Д. да възприеме приближаването на *
в лявата лента и съответно да отложи своето навлизане в същата лента. Обратното –
акцентираният от защитата факт, че Д. е бил и без обезопасителен колан, не може да се
интерпретира като допълнителна причина за телесните му увреждания. Това е така, защото
за колана въобще не става дума в обвинителния акт, единствено обстоятелствата от който са
в обхвата на приложената диференцирана съдебна процедура по чл. 371, т. 2 НПК.
Главното отегчаващо обстоятелство – това е тежестта на деянието, която макар и да
не е изключителна, е отчетливо завишена. Подс. Ш. е допуснал сериозно нарушение на
правило за движение по пътищата, изразяващо се в близо трикратното превишаване на
разрешената скрост от 50 км./ч., и то в зоната на кръстовище. Възражението на защитата
срещу окачествяването на това обстоятелство явно не съобразява смисъла на правилото по
чл. 56 НК (тълкувано по аргумент за противното). От същата категория е и подчертаното от
прокурора от АП-Пловдив обстоятелство, пропуснато от първата инстанция – споменатото
по-горе преизпълнение на изискването на ал. 4 на чл. 343 НК за броя на увредените лица.
Прав е пледиралият пред ПАС прокурор да настоява за квалифициране като отегчаващо
обстоятелство и на неправилно предприетото от подсъдимия изпреварване (нарушаващо
въведена със знак В24 забрана за подобна маневра) – фактът, че то не е в причина връзка с
инкриминирания сблъсък, автоматично го причислява към увеличаващите наказанието
обстоятелства (пак по силата на указанието в чл. 56 НК).
Несъставомерните вредни последствия също утежняват посегателството, както е
приел и окръжният съд. Става дума за причинената на М. Д. и лека телесна повреда (освен
четирите средни), и за причинените немаловажни имуществени вреди на неучаствал в
катастрофата друг автомобил – „*“ с рег. № *.
Отделно обстоятелство с отегчаващ потенциал се явяват многобройните предходни
нарушения на правилата за движение по ЗДвП, санкционирани с наказателни постановления
и ел.фишове. Особено укоримо е било поведението на Ш. на 11.04.2020г., когато е бил спрян
при движение след знак, забраняващ навлзането в даден пътен участък, и то без да носи
СУМПС, за което бил санкциониран освен с глоба, също и с лишаване от право на
управление за един месец. Що се отнася до нарушения като инкриминираното – по чл. 21
ЗДвП, подобни деяния е извършвал по време на целия си шофьорски стаж, вкл. последните
години (при това в два от случаите превишаването на скоростта е било от 31 до 40 км./ч., а в
един от тях – над 50 км./ч.), а само седмица преди настоящия инкриминиран момент е
допуснал две нарушения, санкционирани с отделни ел.фишове – за това, че пренебрегнал
указанието за включени фарове през деня и отново за неносене за СУМПС. Вярно е, че част
12
от коментираните нарушения са изпълнени доста назад във времето, но този факт губи
релевантност на фона на повтаряемостта на погазването на правилата относно режима на
скоростта. Вижда се тенденция в поведението на подсъдимия на пътното платно, която го
очертава като крайно недисциплиниран водач.
ПлОС не е бил прав да придаде отегчаващо значение на факта, че починалият Д. бил
„мъж в разцвета на силите си, опора на семейство“. Деецът е длъжен да съзнава, че
нарушавайки съответното правило за движение, може да причини тежки последици от вида
на законово предвидените, включително в квалифицираните състави. И не могат да му се
вменят последствия, които не е могъл да предвиди към инкр. момент (такова са описани и в
жалбата на частната обвинителка Д. Х.). Обратното означава да се наруши забраната за
т.нар. обективно вменяване, която е част от принципа на вината. Що се отнася до И. Д., той
му е бил роднина, така че Ш. е бил длъжен, разбира се, да предвиди, че може да го увреди и
така да лиши семейството му от „опора“. Подобен несъставомерен негатив има безсъмнена
отегчаваща способност, която обаче е слаба, тъй като смъртта на И. Д., плюс множеството и
сериозността на средните телесни повреди на М. Д., който също е член на разширеното
семейство на Ш., играят ролята на своеобразно допълнително наказание. Отделен е
въпросът, че самият М. Д. и частните обвинители Д. са обявили пред първата инстанция, че
прощават на родственика си, а първият е изразявал желание изобщо да не носи наказателна
отговорност или поне да му се наложи минимално наказание.
Наказанието не може нито да се отегчи, нито да се смекчи поради факта, че
подсъдимият е професионален шофьор. Придаването на индивидуализиращо значение на
подобно обстоятелство лишава от равнопоставеност различните категории водачи на МПС
при съблюдаване на уредените в ЗДвП правила за движение. Ето защо разискваният факт
нито може да намали отегчаващата способност на споменатите минали нарушения на
правилата за движение (по съображение че Ш. прекарвал на пътното платно повече време в
сравнение с останалите водачи на ППС), нито може да е в позицията на самостоятелен
фактор за отегчаване на наказанието му (по съображение че в сравнение с тях бил
професионално подготвен да предвижда всяка опасна ситуация). Така че се отхвърлят
противоположните виждания на процесуалните страни за интерпретиране на
професионалните умения на Ш. в смекчаващ, респ. в отегчаващ смисъл.
Отделен е въпросът, подчертан от ПлОС, че на инкриминираната дата Ш. не е
осъществявал управление на МПС в изпълнение на професионалната си квалификация.
Няма индивидуализиращо обстоятелство, свързано и с възрастта на подсъдимия,
който нито е в млада възраст, нито е в престаряла възраст.
Няма смекчаващо обстоятелство, свързано с продължителността на наказателния
процес, тъй като изминалият едва тригодишен срок от инкриминирания момент не нарушава
изискването по чл. 22 НПК.
Въззивният съд подложи на самостоятелна преценка всички правилно отчетени и
оценени и всички пропуснати от ПлОС обективни и субективни фактори, значими за
13
определяне на конкретната степен на обществена опасност на деянието и на дееца. И прие,
че смекчаващите обстоятелства надделяват над отегчаващите, но недостатъчно за
претендираното от защитата индивидуализиране под или в минимума. Техният превес е и
количествен, както подчерта адв. Б., но не броят им мотивира санкционния избор на съда, а
отчетливата им способност да редуцират обществената опасност на деянието и дееца.
Притежавайки подобен потенциал, обсъжданите обстоятелства доста намаляват влиянието
на обстоятелствата с обратен знак, поради което искането на прокуратурата и на частната
обвинителка Д. Х. за увеличаване на лишаването от свобода се оказа неоснователно.
ПлОС явно мислено е отчел непосочените в мотивите смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства (коментирани по-горе), след като все пак е открил оптималният срок на
основното наказание – малко под средния от шест години, а именно ПЕТ ГОДИНИ.
Коректно е редуциран (по реда на чл. 58а, ал. 1 НК) и респ. изчислен окончателният срок на
това наказание – ТРИ ГОДИНИ и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.
Съобразно правилото по чл. 49, ал. 2 НК кумулативното наказание лишаване от право
на управление на МПС следва да се определи в санкционните предели от три години и
четири месеца до шест години и четири месеца. Силата и взаимодействието на
анализираните по-горе индивидуализиращи обстоятелства налагат определяне срока на това
наказание в близост до максималния. ПАС споделя преценката на първата инстанция, която
набляга на характеристиката на подсъдимия като недисциплиниран шофьор, доста опасен на
пътното платно поради споменатата системност в нарушаването на транспортното
законодателство. Ето защо подходящото за Ш. наказание се оказва избраното от ПлОС –
ШЕСТ ГОДИНИ.
И според ПАС именно този комплекс от наказания е в симетрия с качествата на
деянието и характеристиката на личността на дееца, поради което се явява справедлив по
смисъла на чл. 35, ал. 2 НК и годен да отговори на изискването по чл. 57, ал. 2 НК.
Срокът на основното наказание лишаване от свобода е формална пречка за
претендираното приложение на чл. 66 НК.
В този смисъл ПАС счете за неоснователни полярните искания на защитата,
прокуратурата и на частната обвинителка Х. за изменение на санкционната част на
присъдата в границите на възприетата квалификация.
Правилни са и не се нуждаят от изрично споменаване и анализ решенията на първата
инстанция относно режима на основното наказани („общ“ съгласно чл. 57, ал. 1, т. 3 от
ЗИНЗС); за приложение разпоредбите на чл. 59, ал. 1 и 4 НК, за разноските и веществените
доказателства.
В хода на въззивното производство не са направени разноски, които да бъдат
възложени на подсъдимия.
При служебната проверка по чл. 314 НПК въззивната инстанция не откри основания за
отмяна или за изменение на присъдата.
Не е основателно виждането на защитата за процесуално нарушение, свързано с
14
твърдяно разминаване между срока на избраното от ПлОС основно наказание и
извършеното след произнасяне на присъдата разяснение за превес на смекчаващите
обстоятелства. Всъщност срокът от пет години е определен именно при преобладаващи
смекчаващи обстоятелства.
Не може да бъде уважена депозираната преди хода на делото молба на адв. И.
(повереник на частната обвинителка Д. Х.) за присъждане на възнаграждение за
предоставена на доверителката му пред настоящата инстанция безплатна правна помощ.
Нито на досъдебното производство, нито пред първата инстанция, нито сега се представя
документ, съдържащ уговорка с Х. за безплатно процесуално представителство на някоя от
фазите на наказателното производство. Впрочем, той дори не твърди наличие на основание
по чл. 38 ЗА.
Водим от горното и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 НПК, Пловдивския
апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъдата № 9 от 22.01.25г. по н.о.х.д. № 2219/24г. по описа на ОС
гр. Пловдив.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. И. за присъждане, на основание чл. 38, ал.
2 ЗА, на възнаграждение за оказана на частната обвинителка Д. Х. правна помощ във
въззивното призводство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 15-дн.срок от съобщението до
страните за неговото изготвяне пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15