№ 396
гр. Пазарджик, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Снежана Стоянова
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно
наказателно дело № 20225220200932 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на И. Щ. Ч. от град Септември, ЕГН:
********** против Наказателно постановление № 22-0340-000585/15.06.2022
г. на Началник РУ в ОДМВР Пазарджик, РУ Септември, с което на
жалбоподателя са наложени на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП и за
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП административни наказания глоба в
размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Релевираните във въззивната жалба оплаквания се свеждат до наличие на
материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято
отмяна се иска. Твърди се, че били налице обстоятелства по смисъла на чл.14
НК /извинителна грешка/. В съдебно заседание процесуалният представител
на жалбоподателя излага съображения за обективна несъставомерност на
деянието, тъй като прекратяването на регистрацията не било влязло в сила
поради неуведомяването на собственика от компетентния орган.
Ответникът по жалбата - АНО, не изпраща процесуалния си
представител. От същия е постъпило писмено становище за неоснователност
1
на жалбата. Претендират се разноски под формата на юрисконсултско
възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираното
от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, по вътрешно
убеждение, ръководейки се от закона, установи следното:
На 30.03.2022 год. около 15,40 часа в град Септември жалбоподателя
управлявал собствения си лек автомобил БМВ с рег.№ ******. Бил спрян за
проверка от Кирил Николов – мл.автоконтрольор при ОДМВР Пазарджик,
РУ Септември, който направил служебна справка в централна база Пътна
полиция, при която се установило, че управляваното МПС от жалбоподателя
е със служебно прекратена регистрация на 22.03.2022 год. на основание
чл.143, ал.10 от ЗДвП. При така установеното против жалбоподателя като
водач и в негово присъствие бил съставен АУАН за нарушение по чл.140,
ал.1 от ЗДвП, въпреки че пред полицаите той заявил, че не е знаел за
прекратяване на регистрацията.
Актът бил надлежно предявен, подписан без възражения от
жалбоподателя, с връчен срещу подпис препис.
Въз основа на АУАН било издадено и атакуваното НП, което
жалбоподателя обжалва в срок, доколкото НП му е връчено на 02.07.2022 г., а
жалбата е подадена до РС Пазарджик чрез АНО на 06.07.2022 год .
За извършеното от жалбоподателя била сигнализирана РП - Пазарджик,
където била образувана преписка с оглед събиране на данни за евентуално
извършено престъпление по чл. 345, ал.2 от НК, завършила с постановление
за отказ да се образува досъдебно производство поради липса на субективна
съставомерност. След това въз основа на прокурорския акт и събраните в
хода на досъдебното производство доказателства е било издадено
обжалваното НП.
При така установеното жалбата е основателна, като съдът напълно
споделя доводите на адв.У. за липса на съставомерност на деянието, както от
обективна, така и от субективна страна.
В случая правното основание за прекратяване на регистрацията е чл. 143,
ал.10, изр.1 от ЗДвП, която разпоредба има следната редакция: „Служебно се
прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено
2
уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за
застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно
средство“.
При тази редакция следва, че законът предвижда задължителното
уведомяване за служебно прекратената регистрация. Няма спор по делото, ,
че към момента на проверката жалбоподателят не е бил уведомен, че е била
прекратена регистрацията на автомобила му. При това положение е
несъмнено, че липсата на знание за това обстоятелство изключва вината на
жалбоподателя при извършване на вмененото му нарушение. От липсата на
вина следва, че осъщественото деяние не осъществява състава на
административно нарушение от субективна страна.
От друга страна, независимо, че при прекратяване на регистрацията по
реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП не се издава заповед за прилагане на
принудителна административна мярка, при несъгласие с това прекратяване
уведоменият собственик би могъл да оспори действието по служебното
прекратяване пред съда. Ето защо при липса на уведомяване, следва да се
приеме, че действието по прекратяване на регистрацията не е било влязло в
сила, тъй като жалбоподателят е бил в невъзможност да оспори
предварителното изпълнение на това действие. Ето защо осъщественото
деяние не представлява административно нарушение и от обективна страна.
По изложените горе съображения НП следва да се отмени.
При този изход от делото – отмяна на НП, който е неблагоприятен за
АНО, не може да бъде уважено искането за присъждане на разноски под
формата на юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР-Пазарджик,
направено в писменото становище.
Пак с оглед изхода на делото, относно искането за присъждане на
разноски в полза на жалбоподателя следва да се каже, че то бе направено
своевременно – с въззивната жалба и в проведеното открито съдебно
заседание от страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният
има право на такива предвид отмяната на НП и с оглед разпоредбата на
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от АПК.
От съдържанието на приложения по делото договор за правна защита и
съдействие се установява, че е било договорено и изплатено от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. (четиристотин
3
лева).
Относно възражението за прекомерност на разноските, направено от
пълномощника на ОДМВР-Пазарджик с писменото становище по делото
следва да се каже, че същото е основателно. Съобразно разписаното в чл.18,
ал.2, вр. с ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство по
административно наказателни производства, ако административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.
7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В случая е
приложима нормата на чл.7 ал.2, т.1 от Наредбата, т.к. глобата е до 1000 лева.
В последната цитирана норма е посочено, че при интерес до 1000, както е в
настоящия казус, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 300
лв., а платения от жалбоподателя адвокатски хонорар е със сто лева повече.
Според съда платеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, като се има
предвид, че делото не е с фактическа и правна сложност, същото бе
разгледано в едно съдебно заседание, без разпит на свидетели и са събирани
писмени доказателства в малък обем. С оглед на това в полза на
жалбоподателя следва са се присъдят разноски в минималния размер на
адвокатското възнаграждение, които ОД на МВР Пазарджик следва да бъде
осъдена да ги заплати от бюджета си.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, РС
– Пазарджик
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 22-0340-000585/15.06.2022
г. на Началник РУ в ОДМВР Пазарджик, РУ Септември с което на И. Щ. Ч.
от град Септември, ЕГН: **********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДП и за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДП е наложена глоба в
размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6 (шест) месеца, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Пазарджик, представлявана от директор, с
административен адрес гр.Пазарджик, пл. „Съединение“ № 3 ДА ЗАПЛАТИ
на И. Щ. Ч., ЕГН: **********, адрес: град Септември, ул. „Д.Д. разноски в
4
размер на 300 /триста/ лева - адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението
пред Административен съд – Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5