Решение по дело №8496/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3919
Дата: 27 август 2024 г.
Съдия: Албена Такова Момчилова
Дело: 20241110208496
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 юни 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3919
гр. София, 27.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:А.Т.М.
при участието на секретаря Д.В.К.
като разгледа докладваното от А.Т.М. Административно наказателно дело №
20241110208496 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба от Р. С. Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***
срещу наказателно постановление № 8652/26.04.2024г., издадено от началник отдел
„Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на основание чл. 53, ал. 1, т. 2,
предл. 2 от ЗП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 2 500,00 лева за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 от ЗП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5,
б. „в“, чл. 8, ал. 1 и ал. 2 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност и неправилност на издаденото
наказателно постановление. Жалбоподателят посочва, че са допуснати съществени
процесуални нарушения при съставяне на акта за установяване на административно
нарушение и издаване на наказателното постановление. Оспорва законосъобразността на
процедурата по ангажиране на административнонаказателната отговорност. Заявява, че при
проверката не са присъствали представители на службите за контрол на МВР, в нарушение
на чл. 36 и чл. 37 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС. Твърди, че в случай на установяване на административно нарушение от
водач на пътно превозно средство, неговата отговорност следва да бъде ангажирана от
органите на МВР по чл. 177, ал. 3 от ЗДвП. Намира, че неправилно е наложено наказание на
жалбоподателя, тъй като същият е водач, а превозвачът или собственикът на превозното
средство са лицата, които трябва да се снабдят с разрешение по чл 15, ал. 3 от Наредба № 11
от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно не
следва да се вменява отговорност на водача за неспазване на разрешителния режим. Счита,
че нарушението представлява маловажен случай. Моли за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
1
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. Представя
писмено становище, с което поддържа депозирата жалба и моли за отмяна на наказателното
постановление.
Въззиваемата страна – началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“
към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна
инфраструктура“, не се явява и не се представлява. Представя писмено становище от юрк.
Н., с което поддържа, че при съставяне на двата документа не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява по
несъмнен начин извършване на вмененото нарушение от жалбоподателя. Моли за
потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото писмени
и устни доказателства и доказателствени средства, като обсъди доводите и възраженията на
жалбоподателя, прие за установено следното от фактическа страна:
На 02.04.2024г., около 09:20 часа, на АМ „Хемус“, км. 0+***, с посока на движение
***, жалбоподателят Р. С. Г. управлявал товарен автомобил марка „***“, модел ***, с четири
оси, с две управляеми оси, извършвайки превоз на земна маса. Жалбоподателят Г. бил спрян
за проверка от М. К. А. и Н.Й.К. – инспектори при Агенция „Пътна инфраструктура“. При
проверката било установено, че жалбоподателят извършва превоз на земна маса, без
разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата. При направеното
измерване с техническо средство – електронна везна за измерване на маса и поосово
натоварване на пътно превозно средство, модел *** и ролетка № ***/ (5м.) било
констатирано, че при изме***то разстояние между осите 1,38 м., сумата от натоварването на
ос на двойната ос на превозното средство е 26,180 тона при максимално допустимо
натоварване на оста от 19 тона.
При така развилата се фактическа обстановка инспекторите на Агенция „Пътна
инфраструктура“ счели, че жалбоподателят Г. извършил административно нарушение. На
същия ден М. К. А. съставил акт за установяването на административно нарушение №
0009799/02.04.2024г. в присъствие на жалбоподателя Г. и на Н.Й.К.. На същия ден препис от
акта бил връчен на жалбоподателя, който не депозирал възражение срещу съставения акт.
На 26.04.2024г. В.Б.А. – началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“
към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна
инфраструктура“ издала наказателно постановление № 8124/05.04.2023г., с което на
основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗП на жалбоподателя било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2 500,00 лева за нарушение на чл. 26, ал. 2,
т. 1, б. „а“, предл. 2 от ЗП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и ал. 2 и чл. 37, ал. 1, т. 1,
предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС.
На 20.05.2024г. бил връчен препис от наказателното постановление на
жалбоподателя Г.. На 07.06.2024г. жалбоподателят Г. депозирал жалба срещу издаденото
наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на
събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал, а именно: показанията на
свидетеля М. К. А., разпечатка от електронна везна, разписка, свидетелство за регистрация –
II част, пътен лист № 002310, заповед № РД-11-246/31.03.2022г., заповед № РД-11-
247/31.03.2022г., заповед № РД-11-720/01.06.2023г., заповед № А-606/11.09.2019г., заявление
за последваща периодична проверка на електронна везна за измерване на маса и поосово
натоварване на ППС, модел ***, заявление за проверка на електронна везна за измерване на
маса и поосово натоварване на ППС, модел *** – 2 броя, удостоверение за признаване на
одобрен тип средство за измерване.
Съдът се довери на показанията на свидетеля М. К. А., доколкото същите са
2
добросъвестно депозирани, достоверни и подкрепени от приобщения писмен доказателствен
материал. От показанията съдът получи информация как е установено процесното
нарушение и научи обстоятелства около извършената проверка.
Съдът се доверява и на писмените доказателства, които са изготвени според
установените правила и от тях съдът получава информация относно обстоятелствата около
извършване на процесното деяние, хода на осъществената от проверка, както и условията,
при които са съставени акта за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление.
Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата изхожда от легитимирана страна, депозирана е в преклузивния срок по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН (препис от наказателното постановление е връчен на 20.05.2024г. докато
жалбата е подадена на 07.06.2024г.) и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол
административнонаказателен акт, в който смисъл се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна по следните съображения:
В настоящото производство съдът следва да прецени дали правилно е
приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314 ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни за
това административни органи. Това става ясно от представената заповед № РД-11-
246/31.03.2022г. на председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна
инфраструктура“, в която е посочено, че В.Б.А. – началник отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при
Агенция „Пътна инфраструктура“ е компетентна да издава наказателни постановления за
нарушения на ЗП. Съгласно приложените заповеди № РД-11-247/31.03.2022г. и № РД-11-
720/01.06.2023г. на председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна
инфраструктура“, свидетелят М. К. А., назначен на длъжност „инспектор“ е оправомощен да
съставя актове за установяване на административни нарушения на ЗП.
На следващо място в хода на служебната проверка на процесните акт за установяване
на административно нарушение и наказателно постановление съдът констатира, че същите
са съставени при спазване на установените по чл. 34 от ЗАНН давностни срокове.
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на акта за
установяване на административно нарушение в предвидения от чл. 34 от ЗАНН тримесечен
срок от откриване на нарушителя, респективно едногодишен срок от извършване на
нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в
шестмесечен срок от съставяне на акта.
Съдебният състав намира, че двата процесуални документа съдържат всички
законоустановени реквизити, посочени съответно в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Наказващият
орган е описал достатъчно подробно нарушението и обстоятелствата около него, като е
посочил индивидуализиращите белези на превозното средство, дата и място на извършване
на деянието, резултатите при направеното измерване, констатацията за точното надвишаване
на максимално допустимите норми, както и въз основа на какви доказателства са приети
фактическите изводи. Вмененото нарушение е описано точно, прецизно и разбираемо, като
същото съдържа всички обективни признаци на посочената като нарушена норма от
съответния нормативен акт.
Според разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 от ЗП, за дейности от
специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и
ограничителната строителна линия движението на тежки пътни превозни средства. Съгласно
чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, допустимото максимално
3
натоварване на ос за пътно превозно средство с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с
пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища,
отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или
признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение № 2
отворени за обществено ползване пътища, е за сумата от нaтовaрвaнията на ос нa една
двойнa ос нa моторни превозни средствa, когато рaзстоянието между осите е от 1,3
включително до 1,8м. - 18т. (19т.). Видно от чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11 от
03.07.2001г., движението на извънгабаритни пътни превозни средства се осъществява в
рамките на специалното ползване на пътищата и се разрешава в случаите, когато е
невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт или когато товарите не
могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване на
пътищата. Извънгабаритните и/или тежки пътни превозни средства могат да се движат с
разрешително за преминаване по пътищата, отворени за обществено ползване, издадено от
администрацията, управляваща пътя. След издаване на разрешителното собствениците на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства или лицата, които извършват
превозите, съгласуват със съответната служба за контрол при Министерството на
вътрешните работи (МВР) движението на извънгабаритното или тежкото пътно превозно
средство, като съгласуването се извършва върху разрешителното. Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 1,
предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г., във вътрешността на страната съответните служби
за контрол при МВР и Агенция „Пътна инфраструктура“ спират и проверяват спрелите и
навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства и колесни трактори и друга колесна самоходна техника за земеделското
стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на
земеделската и горската техника, както и съставят акт на водача, на товародателя, на
съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че
движението се извършва без разрешително.
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, според което проверката следва да
се извършва при задължително съвместно участие на органите на Агенция „Пътна
инфраструктура“ и службите за контрол при МВР. Полицейските органи могат да окажат
съдействие, но отсъствието им не опорочава административнонаказателната процедура и не
дискредитира компетентността на инспекторите на Агенция „Пътна инфраструктура“ за
съставяне на актове за установяване на административни нарушения по ЗП.
От обективна страна е безспорно установено, че на 02.04.2024г., около 09:20 часа, на
АМ „Хемус“, км. 0+***, с посока на движение ***, жалбоподателят Р. С. Г. управлявал
товарен автомобил марка „***“, модел ***. Управляваното от жалбоподателя пътно
превозно средство било тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2021 г., тъй
като процесният товарен автомобил имал натоварване на ос, по-голямо от стойностите по
чл. 7, според които при рaзстояние между осите от 1,3 до 1,8 м., максималното натоварване
възлиза на 19 тона. Видно от направеното измерване с техническо средство – електронна
везна за измерване на маса и поосово натоварване на пътно превозно средство, модел *** и
ролетка № ***/ (5м.), при измереното разстояние между осите 1,38м., сумата от
натоварването на ос на двойната ос на превозното средство била 26,180 тона. Техническите
средства, с които били направени измерванията се намирали в изправно състояние към
момента на извършване на проверката, за което обстоятелство са ангажирани доказателства
от въззиваемата страна – електронна везна за измерване на маса и поосово натоварване на
пътно превозно средство, модел *** представлява одобрен тип средство за измерване и е
преминала съответните последващи проверки за установяване на нейната годност.
По делото е доказано по несъмнен начин, че жалбоподателят Г. извършвал превоз на
земна маса, без необходимото разрешение за превоз на товар при надвишаване на
максимално допустимите норми за параметрите на осите на пътно превозно средство с
превозвания товар. В тази връзка се предвижда специален разрешителен режим за
движението на пътни превозни средства по пътищата от републиканската мрежа. След като
не е разполагал с надлежно разрешение за извършване на превоза, издадено от съответната
4
държавна институция, като е управлявал тежко пътно превозно средство, жалбоподателят е
осъществил състава на вмененото нарушение. За превозвача съществува задължение да
осигури разрешително по чл. 15, ал. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ, но водачът
трябва да осъществи превоза при спазване на законоустановените изисквания за това, едно
от които е да разполага с надлежно разрешително. Този извод се потвърждава от
разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г., според която
съответните служби за контрол при МВР и Агенция „Пътна инфраструктура“ съставят акт
на водача, когато при проверката се установи, че движението се извършва без разрешително.
Съдът не приема възражението на жалбоподателя за това, че е следвало да му бъде
наложено наказание по чл. 177, ал. 3 от ЗДвП, тъй като ЗДвП урежда правилата за
безопасност на движението по пътищата, докато в ЗП са регламентирани нормите за
ползване и безопасността на пътната инфраструктура. Деянието на жалбоподателя не
представлява опасност за друг участник в движението, а нарушава изискванията за ползване
на пътищата, поради което неговата административнонаказателна отговорност е ангажирана
именно по реда на чл. 53, ал. 1 от ЗП.
Нарушението е извършено от жалбоподателя Г. виновно, тъй като същият, като
професионален водач е следвало да знае максимално допустимите стойности за движение на
тежко пътно превозно средство и да провери дали не превозва товар над тези стойности.
Жалбоподателят е следвало да вземе необходимите мерки, за да се увери, че след като
превозва пътно превозно средство с товар, който надвишава максимално допустимите трябва
да разполага с надлежно разрешение за извършване на превоза, но не го е сторил.
За преценка наличието на маловажен случай на извършено административно
нарушение е нужно да се изследват начина, времето и мястото на извършване на
нарушението, мотивите на нарушителя, настъпилите вредни последици, които в своята
съвкупност да свидетелстват за по-ниска степен на обществена опасност на деянието в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Съдът не счита, че са налице
основания за квалифициране на нарушението като маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН,
тъй като същото не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обичайните нарушения от този вид. Следва да се вземе предвид обстоятелството, че
нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят осигурява защита на обществени
отношения, касаещи строго регламентирана дейност, с цел осигуряване безопасността на
движението по пътищата, превоз на товари и контрола при осъществяването на превозите.
Движението на тежко пътно превозно средство без надлежно разрешение от компетентните
органи е опасно не само за неговия водач, но и за останалите участници в движението, тъй
като повишава опасността от възникване на пътнотранспортни произшествия и води до
повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура.
Законодателят е определил наказание „глоба“ от 1 000,00 лева до 5 000,00 лева, ако
деянието не представлява престъпление, за физическите лица, нарушили разпоредбите на
чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви „в“ и „г“, т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или
наредят да бъде извършено движение на тежки пътни превозни средства и товари без
разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя – чл. 53, ал. 1, т. 2,
предл. 2 от ЗП. Съдебният състав намира индивидуализираната санкция в размер на 2 500,00
лева за прекомерна и несправедлива. Административнонаказващият орган не е взел предвид
всички обуславящи отговорността обстоятелства, като не е съобразил липсата на други
нарушения на ЗП и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. При отчитане
тежестта на нарушението, съдебният състав счита, че процесното наказателно
постановление следва да бъде изменено чрез намаляване размера на наложеното
административно наказание, като същият се сведе до законоустановения минимум от
1 000,00 лева. Съдът счита, че така индивидуализираното наказание отговаря на
обществената опасност на осъщественото от жалбоподателя деяние и ще допринесе в пълна
степен за реализиране на очертаните в чл. 12 от ЗАНН цели на наказанието.
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл. 63д от
ЗАНН и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира, че следва да присъди на Агенция „Пътна
5
инфраструктура“ юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 от ЗПП,
съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита
по дела по ЗАНН чл. 27 „е“ от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение от 80,00 до 150,00 лева. Съобразявайки продължителността на
производството и неговата сложност, съдът намира, че на Агенция „Пътна инфраструктура“
следва да се присъди възнаграждение в размер на 80,00 лева.
С оглед изложените аргументи съдът намира, че при съставяне на акта за
установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, вмененето нарушение е
безспорно доказано, но размерът на наложената санкция не е справедливо
индивидуализиран, поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде
изменено в частта относно размера на глобата.
Така мотивиран и на- основание чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН, Софийски районен съд,
НО, 105-ти състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 8652/26.04.2024г., издадено от началник
отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на основание чл. 53, ал.
1, т. 2, предл. 2 от ЗП на Р. С. Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2 500,00 лева за нарушение на чл. 26, ал. 2,
т. 1, б. „а“, предл. 2 от ЗП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“, чл. 8, ал. 1 и ал. 2 и чл. 37, ал. 1, т. 1,
предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС, като намалява размера на наложената санкция от 2 500,00 /две хиляди и
петстотин/ лева на 1 000,00 /хиляда/лева.
ОСЪЖДА Р. С. Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *** да заплати на
Агенция „Пътна инфраструктура“ сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК на
касационните основания предвидени в НПК пред Административния съд - София-град в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6