Мотиви по НОХД № 1146/2018 г. на
Плевенски окръжен съд.
Подсъдимата
Д. Е. К. е родена на ***г. в гр.София, живее в гр.Левски, област Плевен,
българска гражданка, със средно образование, не работи, не е омъжена, осъждана,
ЕГН **********. В хода на съдебното производство по настоящото дело подсъдимата
е променила имената си на Д.З. Г., поради което в диспозитива и мотивите на
присъдата по настоящото дело същата ще
бъде посочвана с така променените и имена.
С
присъда от 05.12.2016 г. на Следствен съд №21 в Барселона, Испания по дело №LEV-0000497/2016 г. Д. Г. е осъдена за извършено от нея престъпление на
29.08.2016г.– опит за кражба - /чл.234 от Наказателния кодекс на Испания/, като
й е наложено наказание глоба, с определен дневен размер 8 евро, за период от 25
дни.Присъдата е влязла в законна сила на 23.03.2017г.
С
присъда от 10.03.2017г. на Съда в Амстердам, Холандия, по дело №13-701388-17 Д.
Г. е осъдена за извършено от нея престъпление на 08.03.2017г. – опит за кражба
- /чл.310 и чл.45/1 от Наказателния кодекс на Холандия/, като й е наложено
наказание лишаване от свобода, в размер на 28 дни. Присъдата е влязла в законна
сила на 25.03.2017г.
С
присъда от 25.11.2016г. на Следствен съд № 29 в Барселона, Испания по дело № LEV-0000518/2016г. Д. Г. е осъдена за извършено от нея престъпление на
12.09.2016г. – опит за кражба - /чл.234 от Наказателния кодекс на Испания/,
като й е наложено наказание глоба, с определен дневен размер 5 евро, за период
от 28 дни. Присъдата е влязла в законна сила на 01.06.2017г.
Съдът
съобрази, при разглеждане на настоящото дело, посочените предходни осъждания на
подсъдимата Д. Г., тъй като, съгласно
чл.8, ал.2 от НК, влязла в сила присъда, постановена в друга държава-членка на
Европейския съюз, за деяние, което съставлява престъпление и по българския
Наказателен кодекс, се взема предвид във
всяко наказателно производство, което се провежда срещу същото лице в Република
България.
С
внесения от Окръжна прокуратура – гр. Плевен обвинителен акт подсъдимата Д. Г. е обвинен в това, че:
I. На
29.09.2017г. и на 14.10.2017 г. в гр. Пашинг, район ***и в гр. Залцбург, Република Австрия, при условията на продължавано
престъпление, на банкомат № К3 S71733, находящ се в шопинг – мол „Плюс – сити“- гр.Пашинг и
на банкомат №00771154, находящ се в гр. Залцбург, използвала платежни
инструменти – банкоматна карта с IBAN: ***омер ***, издадена от Шпаркасе банк,
Лангхолцфелд, Горна Австрия с титуляр К.Р. /K.R./ и банкоматна карта PAN ***, издадена
от банка Райка Халайн с титуляр А.Б. /***/, без
съгласието на титулярите им, като изтеглила сума в размер общо на 3400 евро с
левова равностойност 6649,82 лв, като деянието не съставлява по-тежко
престъпление, както следва:
1. На
29.09.2017г., в 17,59 часа, в шопинг – мол „Плюс – сити“, в гр. Пашинг – 4061,
район ***, Република Австрия, на банкомат № К3 S71733, находящ се в шопинг –
мол „Плюс – сити“, използвала платежен инструмент – банкоматна карта с IBAN: ***омер
***, издадена от Шпаркасе банк, Лангхолцфелд, Горна Австрия на К.Р. /K.R./, без съгласието на титуляра К.Р. /K.R./, като изтеглила сума в размер на 500 евро с левова
равностойност 977,915 лв, като деянието не съставлява по-тежко престъпление;
2. На
29.09.2017г., в 18,00 часа, в шопинг – мол „Плюс – сити“, в гр. Пашинг – 4061,
район ***, Република Австрия, на банкомат № К3 S71733, находящ се в шопинг –
мол „Плюс – сити“, използвала платежен инструмент – банкоматна карта с IBAN: ***омер
***, издадена от Шпаркасе банк, Лангхолцфелд, Горна Австрия на К.Р. /K.R./, без съгласието на титуляра К.Р. /K.R./, като изтеглила
сума в размер на 2500 евро с левова равностойност 4889,575 лв, като деянието не
съставлява по-тежко престъпление;
3. На
14.10.2017г., в 15,04 часа, в гр.
Залцбург, на банкомат № 00771154, използвала платежен инструмент - банкоматна
карта PAN ***, издадена от банка Райка Халайн, Австрия на А.Б. /***/, без съгласието на титуляра А.Б. /***/, като изтеглила сума в размер на 400 евро с левова
равностойност 782,33 лв, като деянието не съставлява по-тежко престъпление,
- престъпление по чл.249, ал.1 вр. с чл.26,
ал.1 от НК;
II. На
29.09.2017г. и на 13.10.2017г. в шопинг – мол „Плюс – сити“, в гр. Пашинг –
4061, район ***, Република Австрия и в „Меркурмаркет“ в гр. Обералм-5411, район
Халайн, Република Австрия, при условията на продължавано престъпление и при
условията на повторност, отнела чужди движими вещи – дамски портмонета и
парична сума общо на стойност 333,37 лв. от владението на К.Р. от Лангхолцфелд,
Горна Австрия и А.Б. /***/ от гр. Халайн, Австрия без тяхно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, както следва:
1.На
29.09.2017 г. в в шопинг – мол „Плюс – сити“, в гр.Пашинг – 4061, район ***,
Република Австрия, при условията на повторност, отнела чужда движима вещ –
дамско портмоне на стойност 20 лв от владението на К.Р. /K.R./ от Лангхолцфелд,
Горна Австрия, без нейно съгласие с намерение противозаконно да го присвои;
2. На
13.10.2017г. в „Меркурмаркет“ в гр. Обералм-5411, район Халайн, Република
Австрия, при условията на повторност, отнела чужди движими вещи – дамско
портмоне на стойност 20лв. и сумата от 150 евро с левова равностойност
293,37лв., общо на стойност 333,37лв. от владението на А.Б. /***/ от гр.Халайн,
Австрия, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,
– престъпление
по чл.195, ал.1, т.7 вр. с чл.28 вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Представителят на
прокуратурата изрази становище, че обвинението против подсъдимата е доказано по
несъмнен начин, в хода на проведеното съдебно следствие, поради
което пледира за постановяване на осъдителна присъда, по отношение на нея,
като при индивидуализация на наказанията, които следва да и бъдат наложени за
извършените престъпления, да бъдат взети предвид като отегчаващи обстоятелства
предходните и осъждания, част от които обуславят наличието на квалифициращия
признак „повторност“, с оглед разпоредбата
на чл. 8, ал.2 от НК, както и процесуалното поведение на подсъдимата по
настоящото дело, която, въпреки наличието на ограничителна мярка, взета спрямо
нея, а именно – „забрана да напуска пределите на Република България“, е
напуснала пределите на страната, с което е затруднила разглеждането на делото в
разумен срок. Като смекчаващо обстоятелство, според представителя на
обвинението, следва да бъде отчетено това, че подсъдимата е майка на две деца,
за които полага грижи сама. При превес на отегчаващите обстоятелства
представителят на Окръжна прокуратура – гр. Плевен предложи на подсъдимата Д. Г. да бъде
наложено наказание за деянието по чл. .249,
ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК, малко над минималните размери, а именно - в
размер на 3 години лишаване от свобода, както
и глоба, в размер под еднократния размер на предмета на престъплението, а за
деянието по чл.195, ал.1, т.7 вр. с
чл.28 вр. с чл.26, ал.1 от НК, да и бъде наложено наказание, в размер на две
години лишаване от свобода, като на основание чл. 23, ал.1 от НК и бъде
определено общо наказание, в размер на три години лишаване от свобода, към
което, на основание чл.23, ал.3 от НК, да бъде присъединена и наложената глоба.
Според
защитата на подсъдимата Д. Г.
фактическата обстановка в обстоятелствената част на обвинителния акт е
напълно потвърдена от събраните в хода на разследването и проверени в съдебното
производство доказателства, но относно квалификацията на деянията, в
извършването на които подсъдимата е обвинена, следва да се приеме, че тя е
осъществила само престъпление по чл. 195, ал.1, т.7 вр. с чл.28 вр. с чл.26,
ал.1 от НК, чиято санкция е с предвиден специален минимум и горна граница – от
една до десет години лишаване от свобода, при което следва да се приеме, че
това деяние съставлява по-тежко престъпление от това по пункт първи от
обвинителния акт, а именно по чл.249, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК, наказуемо с
лишаване от свобода от две до осем години и следователно - Г. следва да бъде
оправдана по обвинението и за извършването на това престъпление, че при
продължаваща форма на престъпна деятелност тя се е възползвала от чужди банкови
инструменти.
Въз
основа на изложеното, при индивидуализацията на наказанието, което да бъде
наложено на Д. Г., според защитата на последната, следва да бъдат отчетени като
смекчаващи обстоятелства - процесуалното и поведение при разглеждане на делото,
давайки съгласие да бъдат прочетени, по реда на чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.5 от НПК, показанията на свидетелите по делото – чуждестранни граждани, въпреки че
тези свидетели не са били разпитани по реда на чл. 223 от НПК, с което е
съдействала за приключване на съдебното производство по делото, както и
проявеното критично отношение, към извършените деяния, за което свидетелстват
пълните и самопризнания. Други смекчаващи обстоятелства, според защитата на
подсъдимата са, че тя е възстановила напълно щетите, причинени на пострадалите
от престъпленията, предмет на обвинението, както и това, че е майка на три невръстни деца, за които трябва
сама да полага грижи.
При така
изложеното защитата на подсъдимата пледира да и бъде определено наказание, при
условията на чл. 55 от НК, под предвидения в закона минимум, от което да бъде
приспаднато времето, през което тя е била с мярка за неотклонение по настоящото
дело – „домашен арест“.
Подсъдимата депозира обяснения в съдебното заседание, при разглеждане на
делото в смисъл, че се признава за виновна и съжалява за извършеното, но към момента на извършване на деянията е била
сама, бременна в осмия месец с второто си дете, опитвала се да работи, но
безуспешно и за това изкарвала пари по този начин, за което съжалява, като е
направила всичко възможно да върне парите на техните собственици.
Съдът,
като прецени доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, прие
за установено следното от фактическа страна:
1. На
29.09.2017г., около 17,45 – 18,00 часа Д.З. Г. се намирала в шопинг-мол
„Плюс–сити“, находящ се в гр. Пашинг, район ***, Австрия. По същото време в
мола се намирала К.Р. /K.R./ – 73 годишна, която носела
раница на гърба си. Д.К. забелязала раницата на гърба на К.Р. /K.R./ и решила да извърши кражба на портмонето й. К. се приближила до К.Р. /K.R./ и, без последната да разбере,
взела от раницата й кожено портмоне, в което имало електронна карта за социално
осигуряване и банкоматна карта с IBAN: ***омер ***, издадена от Шпаркасе банк,
Лангхолцфелд, Горна Австрия, с титуляр К.Р.
/K.R./.
След като
прегледала съдържанието на откраднатото портмоне, Д. Г. установила, че в
портмонето, освен банкоматната карта, има данни за ПИН-кода на същата и решила
да я използва. Още същия ден Д. Г. използвала два пъти банкоматната карта, с
IBAN: ***омер ***, издадена от Шпаркасе банк, Лангхолцфелд, Горна Австрия на К.Р.
/K.R./, като от банкомат № К3 S71733,
находящ се в шопинг – мола „Плюс-сити“, изтеглила от сметката на Р. с две
транзакции следните суми:
-
в 17,59 часа – сума, в размер на 500 евро, с левова равностойност 977,915
лв;
-
в 18,00 часа – сума, в размер на 2500 евро, с левова равностойност 4889,575
лв.
Преди да
напусне шопинг – мол „Плюс–сити“, още същата вечер, К.Р. установила, че
портмонето й го няма и се обадила на сина си - Г.Р..Същият отишъл при майка си
в мола, проверили на гише-информация и в магазините дали не е намерено
портмонето и около 19,35 часа блокирали банкоматната карта. На 09.10.2017 г.,
при преглед на банковите си извлечения, К.Р. установила, че на 29.09.2017 г., с
липсващата банкоматна карта е била изтеглена, с две транзакции, сума - общо в
размер на 3000 евро.
2. На 13.10.2017г.
Д.З. Г. се намирала в супермаркет „Меркурмаркет“ в гр. Обералм, район Халайн, Република Австрия.
По същото време в магазина била А.Б. /***/ – 84
годишна, която заплащала стойността на направени от нея покупки. Д. Г. решила
да извърши кражба на портмонето й, което Б. /***/ прибрала в чантата си. К. се приближила до А.Б. /***/ и, без последната да разбере, взела от чантата й
кожено портмоне, в което имало сума, в размер на 150 евро, здравно-осигурителна
карта и банкоматна карта PAN ***, издадена от банка Райка
Халайн, Австрия, с титуляр А.Б. /***/.
След
като прегледала съдържанието на откраднатото портмоне, Д. Г. установила, че в
същото има данни за ПИН-кода на банкоматната карта и решила да я използва. На
14.10.2017г. Д.К. пристигнала в гр. Залцбург, Австрия, взела от
портмонето сумата от 150 евро и банкоматната карта, заедно с ПИН кода, след
което го изхвърлила. Същият ден, в 15,04 часа, Д. Г. използвала банкоматната
карта PAN ***, издадена на А.Б. /***/, като от банкомат № 00771154 в гр. Залцбург, Австрия, изтеглила сума,
в размер на 400 евро, с левова равностойност 782,33 лв.
На
14.10.2017 г. А.Б. установила, че портмонето й го няма и извикала дъщеря си.
Около 18,30 часа дъщерята на Б. установила, че същия ден, с липсващата
банкоматна карта на майка й са били изтеглени 400 евро и блокирала картата й.
Съгласно
заключението на съдебно-оценителните експертизи стойността на откраднатото
портмоне от К.Р. /K.R./ е 20 лв, стойността на
откраднатото портмоне от А.Б. /***/ е 20 лв, левовата равностойност на 500 евро е 977,915 лв, левовата
равностойност на 2500 евро е 4889,575 лв, левовата равностойност на 150 евро е
293,37 лв, а левовата равностойност на 400 евро е 782,33 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена и доказана, като се съобрази
с обясненията на подсъдимата Д. Г., която не я оспорва, с показанията на
разпитаните по делото свидетели К.Р., Г.Р. и Анна – Мария Б., с приложените
писмени доказателства - от Том I-ви на ДП:
- на л.87-л.95 бюлетини за съдимост;
- л.103-л.104 - справки от ЕСГРАОН;
- л.108-л.119 - снимков материал;
- л.132-л.160 - бюлетини за съдимост;
от Том III-ри на ДП:
- л.29-л.30 - снимков материал;
-справка от НБД население;
-справка за промяна на имена;
-справка за съдимост;
с приложения
като веществено доказателство 1 брой диск, с надпис „11st86/17f-1, kopie“,
както и със заключенията на представените видеотехническа, лицево-идентификационна и съдебно оценителна експертизи.
От изложеното е видно, че с деянията си Д.З. Г.,
при условията на реална съвкупност, е извършила следните престъпления:
I. На 29.09.2017г. и на 14.10.2017 г. в гр.
Пашинг, район ***и в
гр. Залцбург, Република Австрия, при условията на
продължавано престъпление, на
банкомат № К3 S71733, находящ се в шопинг – мол „Плюс – сити“- гр.Пашинг и на банкомат №00771154, находящ се в гр. Залцбург, използвала платежни инструменти – банкоматна карта с IBAN: ***омер
***, издадена от Шпаркасе банк, Лангхолцфелд, Горна Австрия с титуляр К.Р. /K.R./ и банкоматна карта
PAN ***, издадена от банка Райка Халайн с титуляр А.Б. /***/, без съгласието на титулярите им, като изтеглила сума в
размер общо на 3400 евро с левова равностойност 6649,82 лв, като деянието не
съставлява по-тежко престъпление, както следва:
1. На 29.09.2017г., в 17,59 часа, в шопинг –
мол „Плюс – сити“, в гр. Пашинг – 4061, район ***, Република Австрия, на
банкомат № К3 S71733, находящ се в шопинг – мол „Плюс – сити“, използвала
платежен инструмент – банкоматна карта с IBAN: ***омер ***, издадена от
Шпаркасе банк, Лангхолцфелд, Горна Австрия на К.Р. /K.R./, без съгласието на титуляра К.Р. /K.R./, като изтеглила сума в размер на 500 евро с левова равностойност 977,915
лв, като деянието не съставлява по-тежко престъпление;
2. На
29.09.2017г., в 18,00 часа, в шопинг – мол „Плюс – сити“, в гр. Пашинг – 4061,
район ***, Република Австрия, на банкомат № К3 S71733, находящ се в шопинг –
мол „Плюс – сити“, използвала платежен инструмент – банкоматна карта с IBAN: ***омер
***, издадена от Шпаркасе банк, Лангхолцфелд, Горна Австрия на К.Р. /K.R./, без съгласието на титуляра К.Р. /K.R./, като изтеглила
сума в размер на 2500 евро с левова равностойност 4889,575 лв, като деянието не
съставлява по-тежко престъпление;
3. На
14.10.2017г., в 15,04 часа, в гр.
Залцбург, на банкомат № 00771154, използвала платежен инструмент - банкоматна
карта PAN ***, издадена от банка Райка Халайн, Австрия на А.Б. /***/, без съгласието на титуляра А.Б. /***/, като изтеглила сума в размер на 400 евро с левова равностойност
782,33 лв, като деянието не съставлява по-тежко престъпление,
с които
деяния е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление
по чл.249, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК;
II. На
29.09.2017г. и на 13.10.2017г. в шопинг – мол „Плюс – сити“, в гр. Пашинг –
4061, район ***, Република Австрия и в „Меркурмаркет“ в гр. Обералм-5411, район
Халайн, Република Австрия, при условията на продължавано престъпление и при
условията на повторност, отнела чужди движими вещи – дамски портмонета и
парична сума общо на стойност 333,37 лв. от владението на К.Р. от Лангхолцфелд,
Горна Австрия и А.Б. /***/ от гр. Халайн, Австрия без тяхно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, както следва:
1.На
29.09.2017 г. в в шопинг – мол „Плюс – сити“, в гр.Пашинг – 4061, район ***,
Република Австрия, при условията на повторност, отнела чужда движима вещ –
дамско портмоне на стойност 20 лв от владението на К.Р. /K.R./ от Лангхолцфелд,
Горна Австрия, без нейно съгласие с намерение противозаконно да го присвои;
2. На
13.10.2017г. в „Меркурмаркет“ в гр. Обералм-5411, район Халайн, Република
Австрия, при условията на повторност, отнела чужди движими вещи – дамско
портмоне на стойност 20лв. и сумата от 150 евро с левова равностойност
293,37лв., общо на стойност 333,37лв. от владението на А.Б. /***/ от гр.Халайн,
Австрия, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,
с които
деяния е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.195, ал.1, т.7 вр. с чл.28 вр. с
чл.26, ал.1 от НК.
Д.З. Г. е
извършила и двете престъпления при условията на продължавано престъпление, тъй
като е осъществила две и повече от две деяния, всяко от които
осъществява състава на едно и също престъпление, през непродължителни периоди от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
Подсъдимата
е извършила деянията с пряк умисъл –
съзнавала е общественоопасния характер на деянията, предвиждала е техните
общественоопасни последици и е искала тяхното настъпване.
Съдът не възприе тезата на защитата на
подсъдимата, че тя е осъществила само
престъпление по чл. 195, ал.1, т.7 вр. с чл.28 вр. с чл.26, ал.1 от НК, чиято
санкция е с предвиден специален минимум и горна граница – от една до десет
години лишаване от свобода, при което следва да се приеме, че това деяние
съставлява по-тежко престъпление от това по пункт първи от обвинителния акт, а
именно по чл.249, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК, наказуемо с лишаване от свобода
от две до осем години и следователно - Г. следва да бъде оправдана по
обвинението и за извършването на това престъпление, а именно - че при
продължаваща форма на престъпна деятелност тя се е възползвала от чужди банкови
инструменти. В конкретния случай се касае за два различни обекта на престъпно
посегателство – пари и вещи, от една страна, / две портмонета и парична сума в
наличност/ и от друга страна – парични суми по банкови сметки, на двете
пострадали. Различията в обектите на двете престъпни деяния и обстоятелството,
че престъпния състав на чл.249, ал.1 от НК се явява специален, по отношение на престъплението по чл. 194 и следващи от НК, тъй като предвижда използването на платежни инструменти или данни от
такива, за да бъде осъществен, изключват възможността да се приеме, че
подсъдимата е осъществила с деянията си само престъпление по чл. 195, ал.1, т.7 вр. с чл.28 вр. с чл.26,
ал.1 от НК.
Като причина за извършване на деянията съдът
отчете пренебережителното отношение от страна
на подсъдимата Д. Г. към неприкосновенността на чуждата собственост, а като
мотив – желанието и да се облагодетелства противозаконно.
При
определяне размера на наказанията, които наложи на подсъдимата Г. за
извършените престъпления съдът обсъди и прие като смекчаващи обстоятелства
критичното и отношение към деянията, за които свидетелстват направените
самопризнания, това, че е възстановила
напълно щетите, причинени на пострадалите от престъпленията, предмет на
обвинението, както и това, че е майка на
три невръстни деца, най малкото от които родено на ***г., за които трябва сама да полага грижи.
Като
отеггчаващи обстоятелства съдът отчете предходните осъждания на подсъдимата, както и процесуалното и поведение
по настоящото дело, а именно – че въпреки наличието на ограничителна
мярка, взета спрямо нея, – „забрана да напуска пределите на Република
България“, тя е напуснала пределите на
страната, с което е затруднила разглеждането на делото в разумен срок.
При наличието на изложените многобройни
смекчаващи обстоятелства – критичност на Г.
към деянията, тежкото и семейно и социално положение и това, че е възстановила напълно имуществото на
пострадалите от престъпленията, когато и най-лекото предвидено в закона
наказание се оказва несъразмерно тежко, съдът осъди подсъдимата както следва:
- на основание чл.249, ал.1 вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл. 55, ал.1,
т.1 от НК, на четири месеца лишаване от свобода,
както и да заплати в полза на държавата глоба, в размер на 1000 лева;
-
на основание чл.195, ал.1, т.7 вр. с чл.28 вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл. 55,
ал.1, т.1 от НК, на три месеца лишаване от свобода.
Подсъдимата
Г. е извършила двете престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за
което и да е от тях и за това съдът, след като и определи наказание за всяко
престъпление отделно и наложи по – тежкото от тях, в размер на четири месеца
лишаване от свобода, като с оглед на изложените по-горе смекчаващи
обстоятелства прие, че това наказание по размер е достатъчно за постигане
целите на генералната и специалната превенция, поради което не го увеличи, на основание
чл. 24 от НК.
По същите съображения и предвид тежкото социално и материално положение на подсъдимата Г., която сама
трябва да полага грижи за трите си невръстни деца, съдът не присъедини към определеното и общо
наказание за двете престъпления и наложената и глоба, в размер на 1000 лева,
съобразно предвидената в чл. 23, ал.3 от НК възможност.
На основание чл.59, ал.1, т.2 от НК, съдът постанови времето, през което спрямо подсъдимата Д. Г. е била взета
мярка за неотклонение „Домашен арест“, считано от 10.12.2019 година, до датата
на произнасяне на присъдата, в размер на 246 денонощия ( или 4 месеца и 3
денонощия), да бъде приспаднато при изпълнение на наложеното наказание
„Лишаване от свобода“, като 2 дни „Домашен арест“ да се зачитат за 1 /един/ ден
„Лишаване от свобода“.
При този изход на процеса съдът, на
основание чл.189 ал.3 във вр. ал.1 от НПК осъди подсъдимата Д. Г. да заплати в
полза на държавата направените деловодни разноски, в размер на 1126,54 лева, от
които разноски по делото в размер на 564,04 лева - по сметка на ОД на МВР –
Плевен и разноски в размер на 562,50 лева - по сметка на Окръжен съд – Плевен.
Приложеният като веществено доказателство по делото 1 бр. диск, с
надпис „11st86/17f-1, kopie“, съдът постанови, след влизане в сила на присъдата
да остане към наказателното дело.
В този
смисъл съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: