№ 335
гр. Пазарджик , 31.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20215220200473 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Й.“ ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление в гр.Пазарджик, представлявано П. И. П., ЕГН ********** против
НП № 36-0000149 от 05.02.2021 год. на директора на РД „АА“-Пловдив, с
което на основание чл.104а от ЗАвП и за нарушение на чл.10 ал.1 от ЗАвП е
наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. /хиляда лева/.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на
материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято
отмяна се иска.
В съдебно заседание за жалбоподателя се явява процесуален
представител, който поддържа жалбата и излага съображения за нейната
основателност. Претендира и присъждане на разноски.
За АНО, редовно призован, не се явява представител, но постъпва
писмен становище, с което се иска потвърждаване на обжалваното НП. Прави
се и възражение за прекомерност на разноските.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
1
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и
като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН,
прие следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП затова, че на 07.07.2020г.,
около 00:01 часа, в гр. Пазарджик, ул. “Христо Смирненски“ № 26, в сградата
на ОО“АА“-Пазарджик, превозвачът „Й.“ ООД, притежаваща лиценз на
Общността № 17513, валиден до 25.05.2027 г. за международен автомобилен
превоз на товари, извършил следното нарушение:
При настъпване на промени в обстоятелствата на 04.06.2020 г., вписани
в лиценз на Общността № 17513, а именно промяна на правната форма на
дружеството - от ЕООД на ООД, превозвачът не е подал заявление за
отразяването им до 23:59 часа на 06.07.2020 г., т.е. в 30 - дневен срок от
настъпването, което било видно от справка от Търговски регистър и регистър
на юридическите лица с нестопанска цел. Такова заявление за промяна в
обстоятелствата било подадено на 03.12.2020г. с peг. № 30-14-20-7132 от
същата дата.
Всичко това според автомобилната администрация съставлявало
нарушение на чл.10 ал.1 от ЗАвП, заради което против дружеството бил
съставен АУАН бл.№ 284845 от 14.01.2021 година. Въз основа на акта било
издадено и атакуваното НП, което било връчено на управителя на
дружеството жалбоподател на 26.02.2021 год., а жалбата против него била
подадена чрез АНО на 04.03.2021г., при което следва да се приеме, че е
процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН
и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на санкционния акт.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и показанията на
актосъставителя - св. Д.С..
При гореустановената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че жалбата е основателна.
Не е спорно по делото, че на 04.06.2020 год. правно-организационната
2
форма на дружеството била променена, като същото от ЕООД било
преобразувано в ООД. Не се спори и по това, че дружеството подало
заявление за промяна в обстоятелствата вписани в лиценз на Общността №
17513, а именно промяна на правната форма на дружеството, на 03.12.2020г. с
peг. № 30-14-20-7132 от същата дата.
При тази фактология на дружеството е вменено нарушение, което
обективно то не е извършило. Това е така, защото дружеството е привлечено
към административннонаказателна отговорност за извършено
административно нарушение по чл.10 ал.1 от ЗАвП. Тази правна норма сочи,
че: „При настъпване на промени в обстоятелствата, вписани в лиценза за
извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република
България или в лиценза на Общността, извън случаите по ал. 2 превозвачът
подава заявление за отразяването им в 30-дневен срок от тяхното
настъпване“.
В същото време обаче, настъпилите на 04.06.2020 г. промени в
обстоятелствата за дружеството вписани в лиценз на Общността № 17513 са
се изразили в промяна на неговата правна форма, т.к. то било преобразувано
от ЕООД на ООД. Тази промяна попада в хипотезата не на чл.10 ал.1 от
ЗАвП, а на чл.10 ал.2 от ЗАвП, където е казано, че: „При смърт на
физическото лице - едноличен търговец, при прехвърляне на предприятието
на търговеца като съвкупност от права, задължения и фактически отношения,
или при преобразуване на превозвача правата му, произтичащи от лиценза за
извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република
България или от лиценза на Общността, преминават върху неговия
правоприемник. Той е задължен в срок до три месеца да подаде заявление до
лицензиращия орган за отразяване на промяната в лиценза, ако са изпълнени
изискванията на чл. 7, ал. 2“.
Ето защо заявлението на настъпилата промяна в правната форма на
дружествот ое следвало да се подаден не в 30-дневния срок по чл.10 ал.1 от
ЗАвП, а в 3-месечния по чл.10 ал.2 от ЗАвП. То е било подадено на
03.12.2020г., т.е. извън 3-месечния срок, което значи, че също е налице
административно нарушение, но по чл.10 ал.2 от ЗАВП, а не по алинея първа,
каквото е вменено с акта и НП. В същото време нарушението по чл.10 ал.2 от
3
закона не може да се санкционира с нормата на чл.104а от ЗАвП, т.к. тази
норма сочи, че: „Превозвач, който не подаде заявление в 30-дневен срок от
настъпването на промени в обстоятелствата, вписани в лиценза за извършване
превоз на пътници или товари на територията на Република България или в
лиценза на Общността, за отразяването им извън случаите по чл. 10, ал. 2, се
наказва с имуществена санкция в размер 1000 лв“. Доколкото настоящият
случай на извършено административно нарушение попада именно в
хипотезата на чл.10 ал.2 от ЗАвП, то същото е следвало да бъде
санкционирано по друг ред и на друго основание /чл.105 ал.1 от ЗАвП/, което
обаче автомобилната администрация не е сторила. Въззивната инстанция не е
в състояние да преквалифицира нарушението и след това да приложи
правилната санкционна норма, т.к. на първо място против жалбоподателя не
вменявано административно нарушение по чл.10 ал.2 от ЗАвП и той не се е
защитавал против такова, а на второ - защото по този начин ще изземе
функциите на актосъставител и на наказващ орган, което е недопустимо.
Всичко казано до тук прави обжалваното НП незаконосъобразно и
налага неговата отмяна, т.к. вмененото административно нарушение не е
извършено.
Относно искането за присъждане на разноски следва да се каже, че то е
направено своевременно - в хода на съдебното производство, от страна на
пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на такива
предвид изхода на делото – отмяна на обжалваното НП и с оглед
разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от
Административнопроцесуалния кодекс.
От съдържанието на приложения по делото договор за правна защита и
съдействие /л.15/ се установява, че договореното адвокатско възнаграждение
в размер на 200.00 лв. (двеста лева) жалбоподателят е заплатил в брой на
адвокат Р. Венчев от ПАК.
При това положение ИА „АА“- София следва да бъде осъдена да
заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя посочените по-горе съдебни
разноски. Именно в тежест на посочената агенция следва да бъде възложено
заплащането на разноските, доколкото тя има статут на юридическо лице по
смисъла на чл.2 ал.3 от ЗАвП във вр. с чл.2 ал.1 от Устройствения правилник
4
на ИА „АА“, а дирекцията, чийто представител е издал обжалваното и
отменено с настоящото решение НП, не е самостоятелно ЮЛ и е
структурирано към агенцията.
Относно възражението за прекомерност на разноските, направено от
страна на АНО в изпратеното по делото писмено становище, следва да се
каже, че е неоснователно. Съобразно разписаното в чл.18 ал.2, вр. с ал.1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство по
административнонаказателни производство, ако административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.
7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В чл.7 ал.2,
т.1 от Наредбата пък е посочено, че при интерес до 1000 лв., както е в
настоящия казус, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 300
лв. По-горе бе посочено, че жалбоподателят в настоящото производство е
платил адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., т.е. под минимума,
което значи, че възнагражението не е прекомерно.
Пазарджишкият районен съд в настоящият състав, след като извърши
анализ на установените обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 36-0000149 от 05.02.2021 год. на директора на РД
„АА“-Пловдив, с което на „Й.“ ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление в гр.Пазарджик, представлявано П. И. П., ЕГН **********, на
основание чл.104а от ЗАвП и за нарушение на чл.10 ал.1 от ЗАвП е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 лв. /хиляда лева/.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“-
гр.София ДА ЗАПЛАТИ на „Й.“ ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление в гр.Пазарджик, представлявано П. И. П., ЕГН **********
5
разноски в размер на 200.00 лв. (двеста лева) - адвокатско възнаграждение за
един адвокат.
Решението може да се обжалва в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му пред Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6