Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260090
гр. Севлиево, 23.07.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският
районен съд, в ОТКРИТО заседание
на осми юли
през две
хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Председател: ГЕРГАНА БОЖИЛОВА
при секретаря РЕФУЗЕ ОСМАНОВА
като
разгледа докладваното от съдията БОЖИЛОВА
гр.д. № 1425 по описа за
2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е негаторен
иск с правно основание чл. 109 от ЗС.
Искът е предявен от
собствениците на първия етаж на триетажна жилищна сграда, находяща се в град
Севлиево на ул. С.П. № 75 срещу собственика на втория жилищен етаж на същата
сграда.
Претендираното от
ищците право произтича от представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот за
гледане и издръжка № 52, том III, н.д. № 836/1993 година на СРС, по силата на който ищците, в режим на СИО, са придобили 1/3
идеална част от дворно място, находящо се в град Севлиево на ул. С.П. № 75,
заедно с първия етаж от построената в него триетажна жилищна сграда и
прилежащите им общи части, избени помещения, таван и пристройка.
Ищците твърдят, че
ответницата е собственик на втория етаж от сградата, който е придобила по
силата на Нотариален акт № 84, том III, н.д. № 1277/1992 година на СРС.
Според изнесеното в
исковата молба, преди пет години ответницата извършила ремонт в жилището си, по
време на който премахнала коминните тела и разрушила част от носещата стена на
сградата между кухнята и банята, за да направи две самостоятелни бани с тоалетни.
Във връзка с това ищците подали редица жалби в Община Севлиево, ДНСК и РСПБЗН –
Севлиево, по които се констатирало, че коминът на втория етаж бил неправомерно
премахнат от ответницата и ѝ е било дадено предписание да го възстанови,
което тя не направила. По отношение прекъснатата стена ищците твърдят, че
ответницата е поставила врата. Считат, че извършените от ответницата строителни
дейности им пречат да упражняват пълноценно правото си на собственост и че
същите застрашават конструктивната цялост на сградата. Ищците сочат, че
съгласно чл. 38 ЗС това са общи части на сградата и ответницата нито е искала
тяхното съгласие, нито имала разрешения
и строителни книжа за извършеното преустройство.
Семейство Стойчеви
молят съда да осъди ответницата на основание чл.109 ЗС да прекрати
неоснователните си действия, като възстанови целостта на северния комин на втория етаж и северната
стена между кухнята и банята, както и да им се присъдят направените по делото
разноски.
В срока за отговор на исковата молба, ответницата,
редовно уведомена, взема становище чрез своя процесуален представител – адв. П.,
като оспорва предявения иск като неоснователен, с твърдението, че не е
извършвала никакви действия, с които да засяга и пречи на упражняването на
правото на собственост на ищците. Твърди също така, че не е засягала общи части
на сградата, които да водят до конструктивната й нестабилност и че не е
премахвала коминни тела, през които да се отвежда дима от печката на ищците.
Оспорва всички твърдения на иищците и моли съда да отхвърли иска.
В открито съдебно
заседание, страните редовно призовани, лично и чрез представители, поддържат
заявеното в исковата молба и отговора.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:
Не се спори, а и
представените писмени доказателства и гласни доказателствени средства сочат, че
страните са собственици, ищците на жилище на първи жилищен етаж, а ответницата
на жилище на втори жилищен етаж в триетажна сграда, находяща се в град Севлиево
на ул. С.П. № 75.
Сградата е стара,
монолитна, строена около 1950-1955 година, като същата е със статут на „търпим
строеж“.
Установено е също
така, че в жилището на ответницата е извършен ремонт през 2013 година, за който
ремонт ищците са знаели и дори са съдействали на ответницата да си намери
майстор. В резултат на ремонта са обособени две самостоятелни жилища, като изградените
нови преградни стени са от гипсокартон. В тухлената стена между кухнята и
санитарното помещение е направен отвор и монтирана врата, като според
заключението на назначената и приета от
съда първоначална СТЕ /л. 49-54/ зидът,
където е направен отвор, не е носещ и през годините няколкократно са били
пробивани и зазидвани отвори. Според експерта такова вътрешно преустройство
попада в хипотезата на чл. 151, ал.1 от ЗУТ, т.е. не засяга конструкцията на
сградата. Направеният отвор за врата е във вътрешен, неносещ зид и не засяга
носещата стоманобетонова греда, която е на нивото на етажната плоча.
Действително съгласно
чл. 38, ал. 1 от ЗС комините са общи части, които служат за общо ползване и за
премахването им се иска съгласие на всички собственици, но в конкретния случай
не може да се установи, нито чрез оглед, нито чрез одобрени проекти /такива не
са запазени/ дали коминът на второ ниво е бил изграден вътрешно до северната
стена или е в самия зид.
И назначената
допълнителна СТЕ не дава еднозначен отговор на въпроса дали ответницата е
зазидала коминните тела на северната стена, поради факта, че цялата стена, където би следвало да са комините, е с
вътрешна облицовка с гипсокартон и няма начин да се огледа съществуващия зид. И
двете експертизи установяват, че коминът
на първия етаж е вграден в оградния /външен/
зид, а не както при сегашните сгради, извън стената, т.е. комините „не
навлизат“ в обема на подпокривното пространство и в обема на първия етаж, което
води до извода, че вероятно са изцяло част от външната стена на сградата.
Вещото лице инж. Р. заявява, че видимо отвътре на втория и трети етажи няма
„чупки“, гипсокартонът е прав, което е
още едно потвърждение на направените по-горе изводи. Не може категорично да установи каква е
дебелината на зида на различните етажи и съответно дали там има вградени
комини, както и каква е проводимостта на комина на първия етаж. Вещото лице не
може да се ангажира с отговор, дали при надстрояването на третия етаж коминът е
продължен до тавана, но допуска, че при надстрояването на третия етаж в
подовата плоча на третия етаж не са оставени отвори за комини, поради което
въпросният комин, обслужващ жилището на ищците е прекъснат с плочата,
представляваща под на третия етаж.
По делото се събраха
и гласни доказателства, като бяха разпитани две групи свидетели. От страна на
ищците са разпитани свидетелите Г.С. и Р.П.. От страна на ответницата са
разпитани нейната майка Х. С. и свидетелите П.М. и Р.Д..
Свидетеля Г.С. се
познава с ищците над 30 години. Той заяви, че поне един път в месеца се събирали
да се видят. Твърди, че още пред 5
години е знаел за проблем с комина. Знае за извършения от ответницата ремонт. Съди,
че коминът е запушен, от това, че когато пушели с ответника преди ремонта, са
ползвали розетката, за да се проветрява, а след това не е имало тяга.
Свидетелката Р.П.
твърди, че познава ищците от 40 години. С Л. били близки приятелки и почти
ежедневно се виждали. От Л., която работи в магазина на партерния етаж на
процесната сграда, знае за комина на северната стена и че ищците искат да си го
ползват, но не могат, тъй като е премахнат от съседите им на втория етаж.
Ищцата е споделяла на свидетелката, че коминът им е необходим за отопление, но
твърди, че не е виждала печка в магазина.
Свидетелката Х. С. е
майка на ответницата. Същата свидетелства, че ремонтът в жилището на дъщеря ѝ
е извършен преди около 10 години от майстор, който ищецът им е препоръчал и е
бил нает преди това от ищеца, за да направи външна изолация на стената на
калкана. По време на ремонта ищецът често се качвал на етажа, т.е бил е в
течение на целия ремонт. Действително в стената е имало някакъв отвор, където
са възнамерявали да включат ширма си, но тъй като този отвор според
свидетелката категорично не бил отвор на комин, същият бил запълнен със сгурия и поради тази причина
отводът на ширма бил изкаран на външната стена. Ищецът е присъствал и при премахване
на въпросния отвор. Свидетелката твърди, че коминните отвори не са в това
помещение.
Свидетелят П.М.
познава и ищеца и ответницата. Бил е ангажиран от ответницата да провери отвора
на комина, който е в кухнята на ответницата. За целта е направил отвор в
гипсокартона зад хладилника, но не е могъл да установи нищо конкретно. С вишка
се е качил на покрива и е пускал тежест на канап, като е установил, че отворът
стига до нивото на последната плоча. От върха на комина това е 3.80 м.
Свидетелят Р.Д.
познава ответницата от малка. Познавал е и собственика на третия етаж в
процесната сграда – Д.. Помагал е при отливане на плочата при надстрояване на
третия етаж. Според неговите показания на втория етаж е имало комин. На
новопостроения трети етаж при отливане на плочата са оставяни тухли, да бележат
къде ще са комините. На калкана на сградата не е имало комини. Преди
надстрояването на третия етаж е имало два комина на покрива, който е бил покрит
с цигли. Свидетелят бил ходил да види
какъв ремонт е направила ответницата, но не му е известно при ремонта да са
запушвани коминни тела.
Разпитана по делото
ищцата Л.С. твърди, че когато дошла да живее в имота пред 1978 година, комините
са си се ползвали от трите етажа, тъй като е имало отопление на нафта, а в
последствие на стърготини. С. е присъствала лично на ремонта, тъй като
ответницата по това време била в САЩ, а майка ѝ в с. Душево и са й били
дали ключове, за да отваря на работниците. Твърди, че е станала свидетел на зазидването
на комина.
Така приетото за
установено от фактическа страна, доведе до следните изводи :
По иска с правно основание чл.
109 от ЗС – Съгласно трайно залегналото в доктрината и съдебната практика
становище, предпоставки, за уважаване на негаторния иск, са пълното доказване
от страна на ищеца, че е собственик или съсобственик на процесния имот, че
ответникът, без да упражнява владение над него, е извършил/извършва действия,
създал или търпи състояние, което му пречи да упражнява правото си на собственост,
като първата и вторите две са кумулативно дадени. Съдът намира, че в настоящото
производство посочените обстоятелства не се установиха в съвкупност.
Действително процесният имот е собствен на ищеца, но действията на ответницата
не могат да бъдат възприети като пречене на ищците да упражняват правото си на собственост.
Прието е, че общи части на сграда по естеството си са онези, без които е
невъзможно съществуването на самата сграда/основите, външните, носещи стени, покривът
и подпокривното пространство, стълбището/. В конкретния случай, стената в
жилището на ответницата, чиято цялост е нарушена, видно от заключението на
вещото лице не е носеща и пробиването на отвор в нея и поставянето на врата не
застрашават по никакъв начин конструкцията на сградата.
Не се доказа по безспорен и
категоричен начин и че ответницата е премахнала коминни тела, ползвани от
ищцовата страна, както и не се доказа, че с действията си ответницата пречи на
ищците да ползват комина си. Изложеното налага отхвърляне на иска като неоснователен
и недоказан.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищците следва да заплатят на ответницата сумата от 550 лева разноски в
производството.
Водим от горното и на посочените
основания, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.М.С., ЕГН ********** и Л.Г.С., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ***,
срещу Й.С.С., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл. 109 от ЗС, с който
се иска да се осъди ответницата да прекрати своите неоснователни действия като
възстанови целостта на северния комин на втория етаж и северната стена между
кухнята, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА С.М.С., ЕГН ********** и Л.Г.С.,
ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ***, да заплатят на Й.С.С.,
ЕГН **********,***, сумата от 550лв. /петстотин и петдесет/ лева – разноски в
производството на настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок,
от връчването му на страните, пред Окръжен съд – Габрово.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: