№ 1629
гр. Варна, 27.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500788 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл.274, ал.1, т.2 от ГПК.
Образувано е по частни жалби подадени от “Пием България“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Г.Скобелев“ №411,
представлявано от управителя Емин Бейзатов Талибов и от “Стил Атракция“ ЕООД, с ЕИК
*********, с адрес: гр.Варна, ул.“Академик Ат.Бешков“ №15Б, против Определение
№8163/01.12.2021г. по гр.д.№20213110116965 по описа на Районен съд Варна, с което е
допуснато обезпечение на предявените от Национална агенция за приходите, срещу
жалбоподателите, пасивно субективно съединени конститутивни искове с правно основание
чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК за обявяване на относителната недействителност спрямо ищеца на
2 бр. Договори за покупко-продажба на МПС от 02.09.2021г., по силата на който “Пием
България“ ЕООД е продало на “Стил Атракция“ ЕООД лек автомобил марка “Мазда“, модел
“2“, с рег.№* **** **, с рама №***************** и двигател №**********, и лек
автомобил марка “Мазда“, модел “ЦХ5“, с рег.№* **** **, с рама №***************** и
двигател №**********, чрез налагане на запор върху въпросните два леки автомобила.
В жалбите се излагат доводи за необоснованост, неправилност и незаконосъобразност
на атакуваният съдебен акт, като се сочи относима съдебна практика. Поддържа се, че при
допускане на обезпечението съдът не е съобразил, че искът не е подкрепен с каквито и да
било доказателства, респективно че същият не може да се приеме за вероятно основателен,
като са изложени подробни съображения, в това число за недоказаност на намерението на
страните по сделките за увреждане на ищеца-кредитор, както и че в резултат от сделките
първия ответник “Пием България“ ЕООД не намалил размера на своето имущество,
съответно възможността за удовлетворяване на вземанията на кредиторите си. Отделно в
1
жалбата на “Стил Атракция“ ЕООД се твърди, че атакуваното определение е неправилно,
тъй като процесното вземане е установено с подадени от задълженото лице декларации за
данъци и задължителни осигурителни вноски в периода 01.01.2021-31.08.2021г., а не както
изисква нормата на чл.216 от ДОПК да е установено със стабилен властнически акт или
съдебно решение. Сочи се, че до момента на влизане в сила на административния акт или
съдебното решение, с което се установява вземането на ищеца, същото е спорно, а
съществуването му е от значение за основателността на иска. Поддържа се още, че
претендираната от ищеца обезпечителна мярка-налагане на пореден запор върху процесните
леки автомобили, се явява на неадекватна, тъй като към 15.09.2021г. върху тях е вече е бил
наложен запор и защото същите вече не са собственост на длъжника, а на трето лице.
Ответната страна по жалбите е депозирала отговори, с които се поддържа становище
за тяхната неоснователност.
Съдът, след като обсъди доводите на страните във връзка с обжалваният съдебен акт
и прецени доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна,
следното:
Частните жалби са допустими, тъй като са подадени в срок от надлежни страни,
против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледани по
същество.
Разгледани по същество частните жалби, се явяват неоснователни, като
съображенията за това, са следните:
Производство по гр.д.№20213110116965 по описа на РС Варна е образувано по
предявен от НАП иск с правно основание чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК за обявяване на
относителната недействителност спрямо ищеца на 2 бр. Договори за покупко-продажба на
МПС от 02.09.2021г., по силата на който ответника “Пием България“ ЕООД е продал на
ответника “Стил Атракция“ ЕООД лек автомобил “Мазда 2“, с рег.№* **** ** и лек
автомобил “Мазда ЦХ5“, с рег.№* **** **. По искане на ищеца е допуснато обезпечение на
висящият иск, чрез налагане на запор върху двата леки автомобила, предмет на атакуваните
сделки.
В исковата молба, са изложени твърдения, че непосредствено след деклариране от
първият ответник на данъчни задължения в големи размери, на една и съща дата той е
отчуждил цялото си движимо имущество-4 бр. МПС, като по сметките му не са налични
парични средства. Твърди се, че действията на ответника по отчуждаването на цялото му
реално съществуващо имущество, отказът от погасяване на задълженията и деклариране на
несъществуващ адрес за връзка, уврежда интересите на взискателят-ищец и предполага
целенасочено поведение, обуславящо намерение за увреждане и възпрепятстване на
удовлетворяването на държавните вземания и фиска.
В подкрепа на горните твърдения, са представени Договори за покупко-продажба на
МПС, Справка за задължение на “Пием България“ ЕООД, Удостоверение от Община Варна,
че вписаният адрес на управление на въпросното дружество не съществува и доказателства
2
за предприети действия за принудително събиране на данъчни и осигурителни задължения.
При така изложените фактически твърдения и ангажирани доказателства, се налага
извод за допустимост на предявеният иск, като с оглед неговият характер, процесната
обезпечителна мярка-запор на моторни превозни средства, се явява подходяща, защото е
насочена към запазване в патримониума на вторият ответник на вещи, към които в
последствие евентуално може да се насочи принудително изпълнение, респективно да се
достигне до осребряване и погасяване на дълга.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателите за неустановеност на вероятната
основателност на иска, която предвид ранния етап на спора, следва да се преценява
изначално ограничено на база наличните доказателства и твърденията на страните. В случая
развитите от ищеца твърдения, съответно представените в тяхна подкрепа доказателства,
кореспондират с фактическия състав уреден в чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК, която изисква
отчуждителните действия да са извършени след датата на установяване на публичното
задължение, като последното може да бъде установено по реда на чл.105 от ДОПК-т.нар.
предварително установяване, чрез изчисляване на задължението за данък или осигурителна
вноска от задълженото лице /какъвто е настоящия случай/ или при условията на окончателно
установяване, въз основа на ревизионен акт, включително фикцията за установяване при
изтекъл срок по реда на чл.108 и чл.109 ДОПК. В този смисъл доводите на ответниците за
неустановеност на вземането поради липса на стабилен властнически акт или съдебно
решение, почиват на неправилно и избирателно интерпретиране на закона, респективно са
неоснователни.
Доводите на жалбоподателите-ответници за недоказаност на намерението на страните
по сделките за увреждане на ищеца, са неоснователни, доколкото с оглед защитата на
обществените интереси по събиране на публични задължения, специалният закон не е
възпроизвел изискването на общата норма-чл.135, ал.1 от ЗЗД, за знание за увреждането и у
приобретателя по сделката, а в случая от данните за действията на прехвърлителя може да се
извлече такова намерение.
По отношение на оплакванията на жалбоподателя “Стил Атракция“ ЕООД относно
адекватността на обезпечителната мярка, по-горе са изложени мотиви, според които тези
оплаквания се явяват неоснователни.
В заключение настоящият състав на съдът, намира, че атакуваното определение, с
което е допуснатото обезпечение на висящ иск, е правилно и законосъобразно, поради което
следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №8163 от 01.12.2021г. постановено по гр.д.
№20213110116965 по описа на Районен съд Варна.
3
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4