№ 766
гр. Варна, 18.12.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Дарина Ст. Маркова
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело
№ 20243001000584 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл. 267 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Р. В. Б., постъпила по
електронна поща, насочена срещу решение № 75/11.05.2023 г. по гр.дело №
227/2022 г., по описа на Окръжен съд – Разград, поправено по реда на чл. 247
ГПК с решение № 173/07.11.2023 г., с което са отхвърлени предявените от
ищцата искове срещу „Банка ДСК“, ЕИК ********* за прогласяване
нищожността на договор за ипотечен кредит, сключен между тях на
07.08.2007 г., поради наличие на неравноправна клауза на чл. 7, на основание
чл. 26, ал. 1 ЗЗД, както и иск за връщане на сумата от 13 508 евро или 26
419,35 лева, явяваща се недължимо платена по договор за кредит от
07.08.2007 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба до окончателно изплащане на задължението.
По предварителните въпроси в производството:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и отговаря на
изискванията на чл. 262 ГПК.
При администриране на въззивната жалба, от страна на въззивника са
постъпили молби с правно основание чл. 95 и чл. 83, ал. 2 ГПК. Искането за
правна помощ е оставено без уважение, а въззивната страна е освободена
частично (на 50 %) от внасянето на държавна такса за въззивно обжалване.
С определение № 248/15.04.2024 г., постановено по в.ч.т.д. № 93/2024 г.
по описа на Апелативен съд – Варна, въззивният съд е потвърдил определение
№25 от 11.01.2024г., постановено по гр.д. №227/2022г. на Окръжен съд –
Разград, с което искането за предоставяне на правна помощ под формата на
процесуално представителство за въззивното производство е оставено без
уважение.
По молбата за освобождаване от държавна такса с определение №
356/12.06.2024 г., постановено по в.ч.т.д. № 275/2024 г. по описа на
Апелативен съд – Варна, въззивният съд е отменил определение на РОС в
частта, с която е оставена без уважение молбата на Р. В. Б. за освобождаване
1
от заплащане на 50 % от дължимата държавна такса във въззивното
производство по чл. 83 ал. 2 ГПК, като вместо това е постановил друго, с
което е освободил въззивната страна от заплащане на 50 % от дължимата
държавна такса за въззивно обжалване на постановеното по гр.д. № 227/2022
г. по описа на РОС решение, поправено с решение № 173/07.11.2023г., на
основание чл. 83, ал. 2 ГПК. Определението на АС – Варна е влязло в законна
сила.
Въззивната жалба е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, изхожда от процесуално легитимирана страна, при наличие на правен
интерес от обжалването, поради което се преценява от въззивния съд като
процесуално допустима и редовна.
По оплакванията във въззивната жалба:
Във въззивната жалба се поддържат основания за нищожност,
недопустимост и неправилност на обжалвания съдебен акт.
Страната поддържа, че обжалваното решение е нищожно, тъй като е
постановено при наличие на конфликт на интереси и основания за отвод от
страна на определения съдия-докладчик по делото. Решението е недопустимо,
тъй като е постановено от международно некомпетентен съд. Според
въззивника компетентен да се произнесе по спора (който страната определя
като трансграничен) е СГС, с оглед приложението на Регламент (ЕС) №
1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година
относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения
по граждански и търговски дела.
По отношение на законосъобразността на съдебния акт развива
подробни съображения относно наличието на неравноправно договаряне.
Поддържа изрично възражение за неравноправност на уговореното в чл. 7 от
договора и извършените промени при формирането на базовия лихвен
процент по кредита. Позовава се на проведено между страните по договора
помирително производство № 4/2022 година, по описа на КЗП, приключило
със сключено между тях споразумение на основание чл. 30, ал. 1 ПДОСПК,
като счита, че след провеждането на извънсъдебното производство банката е
била задължена да преизчисли кредита като нов към 07.07.2018 г..
Приложение към преструктурирания кредит следва да намерят разпоредбите
на специалния ЗКНИП /обн. ДВ бр. 59/29.06.2016 г./, свръзани с формирането
на годишния процент на разходите по кредита, дължимите такси и
комисионни за обслужването му. Поддържа възражението си, че банката
едностранно, като икономически по-силната страна, е формирала
неприемливо висока цена на предоставяната от нея финансова услуга,
включително и с наложения начин на погасяване на кредита. Позовава се на
релевантна практика на СЕС. Излага доводи за недобросъвестност на
банковата институция. Доколкото правоотношението между страните по
кредита не е валидно, то и даденото по него подлежи на връщане като
получено без основание, вкл. надплатени лихви, „такси и входящи
комисиони“. Подлежи на връщане и недължимо усвоената такса от 360 евро за
превалутиране на кредита.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна е подала писмен
отговор, в който оспорва въззивната жалба като неоснователна, съответно
излага съображения за законосъобразност на обжалвания съдебен акт. Счита,
че постановеният от първата инстанция акт е валиден, допустим и правилен.
Настоява за отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и
2
присъждане на сторените в производството разноски.
Страните не правят искания по събиране на доказателства пред
въззивната инстанция.
В процедурата по администриране на въззивната жалба пред
администриращия съд е постъпила молба от 11.11.2024 г., наименувана
„жалба“ от въззивната страна. В нея е отправено искане за спиране на
настоящото производство и отправяне на преюдициално запитване пред СЕС.
Видно от обстоятелствената част на молбата, страната е поискала отправянето
на преюдициално запитване и тълкуване от СЕС на разпоредбите на чл. 3 § 1,
чл. 4 § 2 и чл. 6, § 1 от Директива 93/13 на ЕИО, която смята, че следва да
намери приложение между страните по настоящия спор.
За отправянето на преюдициално запитване се настоява и в жалба до
ВКС, препратена по компетентност в разглежданата част на АС – Варна.
С допълнителна молба от 12.12.2024 год. страната е акцентирала, че
кредитът има потребителски характер и е обезпечен с единственото жилище
на ищцата. Рисковете на кредитора са нулеви r не обосновават налагането на
допълнителна „рискова санкция“ в значителния размер от 4 пункта за
„недоказани доходи“. Общата сума на връщане на кредита е 46 000 лева, т.е.
налице е очевидна непропорционалност на престациите.
Въззивният съд намира, че искането с правно основание чл. 628 ГПК е
направено от легитимирана страна (чл. 629, ал. 1 ГПК), поради което е
допустимо. Същото обаче е неоснователно и следва да се остави без уважение
по следните съображения:
На основание чл. 628 ГПК преюдициално запитване до СЕС се
извършва, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз
или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от
значение за правилното решаване на делото.
На основание чл. 639, ал.2 ГПК въззивният съд /като съд, чието решение
подлежи на обжалване/ може да откаже отправянето на преюдициално
запитване.
При всяко положение и по арг. от чл.629, ал.3 ГПК преюдициално
запитване не се отправя, когато отговорът на въпроса произтича ясно и
недвусмислено от предишно решение на Съда на Европейските общности или
значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят
никакво съмнение.
По въпросите относно критериите за определяне наличието на
значителна неравноправност между правата и задълженията на страните по
кредитно правоотношение и за последиците от недействителността на отделни
клаузи от договора, вече е формирана практика на Съда на Европейските
общности, с редица решения, постановени във връзка с преюдициални
запитвания по приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993
г. Същевременно част от въпросите, поставени от въззивника, касаят аспекти
от разпоредбите на Директивата, транспонирани в националното
законодателство, които са ясни и не будят съмнение. Поставените въпроси са
част от дължимата от въззивния съд проверка и следва да бъдат разгледани с
акта по съществото на спора.
По изложените съображения, съдът счита, че не са налице основания за
спиране на производството и отправяне на преюдициално запитване по
3
поставените въпроси. Според изричната процесуална норма на чл. 629, ал. 2
ГПК, определението, с което съдът оставя без уважение искането за отправяне
на преюдициално запитване, направено от страната, не подлежи на обжалване.
Страните не сочат нарушение на процесуалните правила или пропуски
по доклада на първата инстанция, и такива не се установяват от въззивната
инстанция.
Посочените нарушения по преценка на вече събраните доказателства
следва да се разгледат в рамките на самостоятелното установяване на фактите
от въззивната инстанция в акта по същество.
За изслушване на становищата на страните по същество на спора, следва
делото да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Воден от горното, съставът на ВАпС,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба, подадена от Р. В. Б..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивната страна за
отправяне на преюдициално запитване до СЕС и за спиране на настоящото
производство.
НАСРОЧВА производството по делото в о. с. з. на 11.03.2025 год. от
13.30 ч. часа, за които дата и час да се призоват страните с препис от
определението, в това число и въззивната страна на посочения от нея адрес на
електронна поща за кореспонденция: ***********@*****.***, на основание
чл. 38, ал. 3 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4