РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. Варна, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:М. П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20233000500047 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано по подадена
въззивна жалба от С. С. К., чрез процесуалния й представител адв.М.К.,
против решение №333/07.11.2022г., постановено по гр.д.№263/21г. по описа
на ДОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ С. С. К. е осъдена на осн. чл.61, ал.2 от
ЗЗД да заплати на Г. С. Г. сумата от 8 293, 36лв., част от парично вземане от
51 010, 27лв., прехвърлено му с договор за цесия от 24.02.2021г., сключен
между него като цесионер и „Агро Логистика-ми“ООД, гр.Добрич като
цедент, представляващо стойността на сторените разноски за СМР -
гранитогрес, оборудване на баня, вентилационна система, остъкляване на
лятна тераса, изграждане на вътрешни вертикални стени в кухнята, ремонт и
подмяна на покрива на заведението, монтаж на сгъваем покрив, изграждане
на конструкция на лятна тераса, кухненски плотове и рафтове, топло и шумо
изолация, извършени от цедента „Агро Логистика-ми“ООД, гр.Добрич в
периода 2017г.-2019г. в собствения на ответницата имот, находящ се в
гр.Добрич, ул.“Бойчо Огнянов“ №43, представляващ заведение за обществено
хранене с площ от 77, 25 кв.м. с идентификатор 72624.618.252.2.10 и
търговски обект с площ от 34, 96 кв.м. с идентификатор 72624.618.252.2.9; 2/
С. С. К. е осъдена да заплати на Г. С. Г. съдебно-деловодни разноски от общо
819, 49лв., от които 331, 74лв. държавна такса, 65, 03лв. възнаграждение за
вещо лице и 422, 72лв. адвокатско възнаграждение. В жалбата и
уточняващата молба към нея от 29.12.2022г. се твърди, че решението в
1
обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с
материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата
подробни съображения. Претендира се да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което предявеният иск се отхвърли и за горепосочената
му част.
Въззиваемият Г. С. Г. в депозирания отговор по въззивната жалба в срока
по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв. Г.Г.,
поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението в
обжалваните му части да бъде потвърдено. Претендира разноски.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното.
В исковата си молба и уточняващите такива към нея, съответно от
07.06.2021г., 30.07.2021г., 04.03.2022г., както и в уточненията, направени в
първото по делото о.с.з. на 08.12.2021г., ищецът Г. С. Г. излага, че
ответницата С. С. К. е собственик на недвижими имоти, находящи се в
гр.Добрич, ул.“Б.Огнянов“№43, представляващи, съответно обект с
идентификатор 72624.618.252.2.10 - заведение за обществено хранене с площ
от 77, 25 кв.м. и обект с идентификатор 72624.618.252.2.9 - търговски обект с
площ от 34, 96 кв.м. /функциониращи общо като едно заведение/, които
отдала под наем на „Агро Логистика-ми“ООД с договор за наем с дата
01.03.2017г., вписан в СВ-Добрич на 28.02.2017г., за срок от 01.03.2017г. до
01.03.2022г. с месечна наемна цена 800лв.Уговорено е заплащането на
наемните вноски да започне от 01.01.2018г., а за периода 01.03.2017г.-
31.12.2017г. наемателят да извърши подобрения в имота, които да възлизат на
обща стойност 7 200лв. Наемателят изпълнил предвидените в договора за
наем подобрения. Извън тях обаче извършил в имота и множество други
подобрения в периода 2017г.-2020г., които не са свързани с обикновеното му
ползване от наемателя, и за чието извършване вложил разходи за материали
/без включен труд/ в общ размер от 51 010, 27лв. Твърди, че същият ги е
изпълнил по силата на устен договор за изработка с ответницата като
възложител, а дружеството като изпълнител, с краен срок да се приеме
извършеното и да се заплатят разходите 30.12.2020г. Ответницата не му
заплатила вложените разходи, въпреки регулярните обещания, вкл. и такива,
че евентуално може да му продаде имотите на цена по-ниска от данъчната
оценка. Изпълнените от наемателя СМР /извън тези, предмет на наемния
договор/, представляващи подобрения, обективно увеличаващи стойността на
собствения на ответницата недвижим имот, имат следните стойности с ДДС:
1/ закупуване и поставяне на гранитогрес/под кухня, под закрита тераса, под
заведение, под открита тераса/ - 7 954, 24лв.; 2/ доставка и монтаж на
оборудване за баня и мокро помещение - 1 322, 67лв.; 3/ изграждане и монтаж
на цялостна вентилационна система в заведението - 8 764, 44лв.; 4/
остъкляване на лятна тераса в заведението - 9 642, 27лв.; 5/ изграждане на
вътрешни вертикални стени в кухнята - 3 709, 29лв.; 6/ ремонт и подмяна на
покрива - 2 480, 24лв.; 7/ закупуване и поставяне на подвижен сгъваем
покрив/56 кв.м., с два мотора/ - 13 000лв.; 8/ конструкция за лятна тераса в
заведението с поставяне на масивни колони и отводнителни канали в
колоните - 1 529, 64лв.; 9/ кухненско обзавеждане/плотове, рафтове/ - 1 401,
28лв.; 10/ топло и шумоизолация/топлоизолация на стените, топло и
шумоизолация на таваните в закритите части/ - 1 205, 73лв. Ответницата е
2
дължала на наемателя заплащане на извършените СМР по силата на устен
договор за изработка, евентуално, ако се установи, че такъв договор не бил
сключван между тях, е дължала заплащане на осн. чл.61 от ЗЗД, т.к. като
собственик е знаела за извършването на подобренията от държателя, била е
съгласна и не се е противопоставяла, евентуално ако е било налице
противопоставяне, то е дължала заплащане на осн. чл.59 от ЗЗД.
На 24.02.2021г. с писмен договор за цесия с нотариално заверени подписи
„Агро Логистика-ми“ООД е продало цялото си вземане от С. С. К. за така
извършените подобрения, възлизащо на 51 010, 27лв., на ищеца. Като
цесионер, ищецът бил упълномощен от цедента да съобщи на длъжника за
извършеното прехвърляне. Предвид изложеното, моли ответницата да бъде
осъдена да му заплати сумата от 51 010, 27лв., ведно със законна лихва от
датата на подаване на исковата молба, дължима, предвид сключения с цедента
договор за изработка. В условие на евентуалност, ако този иск бъде
отхвърлен, като се приеме липса на възлагане, претендира ответницата да му
заплати същата сума, ведно със законна лихва от датата на исковата молба, на
осн. чл.61 от ЗЗД, като стойност на СМР, увеличаващи стойността на имота,
извършени в интерес на собственика, без неговото противопоставяне. В
условие на евентуалност, ако и този иск се отхвърли, предвид установяване
извършване на СМР при противопоставянето на собственика, претендира
ответницата да му заплати същата сума, ведно с лихва, на осн. чл.59 от ЗЗД, с
която неоснователно се е обогатила, а цедентът обеднял.
Ответницата С. С. К. в депозирания писмен отговор в срока по чл.130 от
ГПК/с уточнения в първото по делото о.с.з. на 08.12.2021г./, оспорва
предявените искове и моли да бъдат отхвърлени. Поддържа, че не е била
уведомена за цесията, както и, че наемателят „Агро Логистика-ми“ООД не е
имал вземане спрямо нея, което да цедира на ищеца, с когото живеели на
съпружески начала до м.04.2020г. По силата на сключения договор за наем
наемателят изпълнил СМР в имота на обща стойност 7 200лв., които били
необходими, за да започне да функционира заведението, и която сума е
приспадната от задължението му за заплащане на наемна цена, които
подобрения тя е приела. Описаните в исковата молба подобрения не са в
унисон с договора за наем, тя не е давала съгласие за тях, нито е била
уведомявана, съответно не е и възлагала устно извършването им, нито ги е
приемала, макар, че е посещавала имота спорадично. Действията по
извършването им са в нарушение на договора за наем, поради което не следва
да носи облигационна отговорност за тях.За част от тях /изграждане и
остъкляване на тераса/ разпоредбите на ЗУТ изисква изричното й съгласие,
каквото тя не е давала. В условие на евентуалност, ако ищецът има вземане,
придобито с посочения договор за цесия, прави възражение за прихващане с
дължимата й се от цедента наемател незаплатена наемна цена по договора за
периода 01.01.2018г. до м.09.2022г., вкл. в размер на 36 000лв. /по 800лв.
месечно/.
По възражението за прихващане ищецът е поддържал, че дружеството
наемател няма незаплатени наемни вноски за посочения период, той, като
лице живеещо до м.04.2020г. с ответницата на съпружески начала, е
получавал в брой наема, много често в присъствието на ответницата, като и е
издавал РКО. Получените суми изразходвал за разходи за семейството. В
3
условие на евентуалност e направил възражение за изтекла погасителна
давност на осн. чл.111, б.“в“ от ЗЗД.
С влезлите в сила части от първоинстанционното решение предявеният
главен иск с пр.осн. чл.79, ал.1, вр. чл.266, ал.1 от ЗЗД е отхвърлен изцяло, а
предявеният първи евентуален иск е отхвърлен за разликата над 8 293, 36лв.
до пълния претендиран размер от 51 010, 27лв., както следва - в частта за
разликата над 8 293, 36лв. до 37 093, 36лв. поради погасяване чрез
прихващане на вземането на С. С. К. към цедента „Агро Логистика-ми“ООД в
размер на 28 800лв., представляващо неплатена наемна цена за периода
23.09.2018г.-23.09.2021г. по договор за наем от 01.03.2017г.; в частта на
разликата над 37 093, 36лв. до пълния претендиран размер от 51 010, 27лв.
като неоснователен и недоказан.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното.
Предмет на въззивното производство са иск с пр.осн. 61 от ЗЗД и
евентуален с пр.осн. чл.59 от ЗЗД.
Между страните не е спорно, а и от представените по делото писмени
доказателства се установява, че между С. С. К. и „Агро Логистика-ми“ООД,
гр.Добрич, представлявано от управителя М. С. И., е сключен писмен договор
за наем с посочена в същия дата 01.03.2017г., с нотариално заверени подписи
на 28.02.2017г., вписан в СВ-Добрич на 28.02.2017г., за отдаване под наем от
С.К. на „Агро Логистика-ми“ООД на собствените й/придобити с договор за
покупко-продажба, обективиран в н.а.№158/29.06.2016г./ недвижими имоти,
находящи се в гр.Добрич, ул.“Б.Огнянов“№43, представляващи, обект с
идентификатор 72624.618.252.2.10 - заведение за обществено хранене с площ
от 77, 25 кв.м. и обект с идентификатор 72624.618.252.2.9 - търговски обект с
площ от 34, 96 кв.м. за срок от 5 години срещу наемна цена в размер на 800лв.
месечно, платима по банков път или в брой до 10-то число.Съгласно чл.2 от
договора, заплащането на наемните вноски ще започне на 01.01.2018г., а за
периода 01.03.2017г.-31.12.2017г. наемателят ще направи подобрения в имота
на стойност 7 200лв., включващи теракот, закупуване на кафе-машини,
вентилационна система, цялостно кухненско оборудване, аспирация и др., за
които наемателят ще запази собствеността върху движимите вещи.Между
страните не е спорно и, че в изпълнение на договора имотът е предоставен на
наемателя и същият го е ползвал през договорения период.
От заключението на в.л.Н.Василева от 23.06.2022г., кредитирано от съда
като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, и
обясненията на вещото лице в о.с.з. на 28.09.2022г., се установява, че след
извършено преустройство двата самостоятелни обекта по КККР са обединени
и е обособено заведение за обществено хранене общо със ЗП 112, 21 кв.м.,
включващо зала за клиенти, сервизно помещение клиенти, кухненски склад и
битовки.Обектът е напълно завършен, изпълнени са множество СМР, описани
подробно в заключението. Само част от тях са тези, предмет на производство,
според описанието им в табличен вид в уточняващата молба на ищеца от
30.07.2021г. Същите съществуват понастоящем в следния вид и за
извършването им са направени следните разходи според представените по
делото разходни документи, посочени в приложение №1 към СТЕ, а именно:
4
1/ закупуване и поставяне на гранитогрес/под кухня, под закрита тераса, под
заведение/ - 2 397, 28лв./от тях гранитогрес под закрита тераса - 1 131, 38лв./;
2/ доставка и монтаж на оборудване за баня и мокро помещение - 168,
89лв./повечето от оборудването на банята е демонтирано, помещенията са
преустроени, посочени са разходите само за наличното оборудване/; 3/
изграждане и монтаж на цялостна вентилационна система - 8 764, 44лв./касае
вентилационната система в кухненската част и затворената тераса/; 4/
остъкляване на лятна тераса - 7 986, 03лв.; 5/ изграждане на вътрешни
вертикални стени в кухнята - 640, 07лв.; 6/ ремонт и подмяна на покрива -
неизпълнено; 7/ закупуване и поставяне на подвижен сгъваем покрив/56 кв.м.,
с два мотора/ - 13 000лв./необходим поради изискванията за отделна зала за
пушачи с аспирация/; 8/ конструкция за лятна тераса в заведението с
поставяне на масивни колони и отводнителни канали в колоните - 1 529,
65лв.; 9/ кухненско обзавеждане/плотове, рафтове/ - 1 401, 28лв.; 10/ топло и
шумоизолация/топлоизолация на стените, топло и шумоизолация на таваните
в закритите части/ - 1 205, 73лв. Общо вложените разходи за закупуване на
строителни материали за наличните понастоящем процесни подобрения
според представените фактури възлизат на 37 093, 36лв. Всички описани в
табличен вид дейности, с оглед естеството им, са съобразно
предназначението на имота, подобряват функционирането му и обективно
увеличават стойността му. С изграждане на закритата тераса е увеличен
капацитетът на заведението, което преди това е било с търговска зала за 35
души, а след нейното изграждане за още 25-30 души, съответно полезната
му/търговска/ площ е била около 70 кв.м., а сега е 130 кв.м. Пазарната му
стойност би била без тези подобрения 127 150лв., а сега с тях възлиза на 182
500лв., т.е. увеличават стойността му с 55 350лв.
Съгласно показанията на св.М. И./управител на„Агро Логистика-ми“ООД/,
същият познава страните по повод сключения договор за наем през 2017г.,
които за него били семейство. Срещнали се за първи път през м.01.2017г. в
заведението. Когато го отключили, видял, че подът е на бетон, стените били
боядисани в бяло, никога не е било ползвано преди това, защото било в
състояние, непосредствено след строителство. Коментирали и се съгласили
той да вложи известна сума, за да може да заработи като заведение, която ще
се приспадне от наема. Оправил стените, подовите настилки, кухненско
оборудване, обзавеждане, барплотове и др. и заведението заработило през
м.06.2017г.Към заведението имало открита тераса и през 2018г. направил по
нея по-значими подобрения - сложил гранитогрес, остъклил я, сложил
дограма и подвижен покрив, тип пергола, сложил съоръжения, вентилация за
терасата. Подобрения, които правил, били, за да се вдигне нивото на
заведението, да функционира по-добре, да е с по-висока категоризация.
Имало и изисквания за зали за пушачи и за непушачи. За да получи
разрешение от РЗИ, било необходимо обособяването на зала за пушачи. С. и
Г. идвали често в заведението, идвал и само Г..Още от началния разговор с
тях останал с впечатлението, че каквото направи, ще му бъде възстановено до
2020г. Заедно със С. и Г. коментирали какво ще се прави, вкл. за откритата
тераса, покрива й, гранитогреса. С. е одобрявала и тогава е започвал, не ги е
поставял пред свършен факт.Знае, че има разрешение, издадено от общината,
за поставяне на слънцезащитното съоръжение на терасата, но не знае кой е
подал заявление за това.
5
Въведените оплаквания във въззивната жалба и уточняващата молба към
нея относно неправилността на първоинстанционното решение в обжалваната
му част се отнасят за направените разходи в размер общо от 23 646, 41лв. за
закритата тераса пред заведението - гранитогрес за пода й/1 131, 38лв./,
конструкция/1 529, 65лв./, остъкляване/7 986, 03лв./ и сгъваем покрив/13
000лв./. Счита се, че същата е по-близо до определянето й като луксозна
разноска, с конструктивна и архитектурна промяна на наетия обект, изградена
и съществувала без знанието и съгласието на собственика, израз на
собствената субективна преценка на наемателя, предвид което и не следва
собственикът да отговаря за нежеланата от него луксозна разноска.
Предвид формираната СПН с отхвърляне на главния предявен иск с
пр.осн. чл.79, ал.1, вр. чл.266, ал.1 от ЗЗД, следва да се приеме, че
извършването /фактическо извършване от цедента не е спорно/ на процесните
СМР не е свързано с договорни правоотношения между цедента и
ответницата по договор за изработка.Извършените СМР по лятната тераса не
попадат и в обхвата на тези подобрения, за които между страните по наемния
договор е имало договореност за извършването им срещу приспадане на
наемна цена за периода 01.03.2017г.-31.12.2017г. Същевременно не
съставляват дребни разноски, които се налагат от обикновеното употребление
на вещта по см. на чл.231, ал.1 от ЗЗД, нито такива, които са извършени
поради необходимостта от поправка и ремонт на имота, за да се поддържа
вещта в добро състояние, но надхвърлящи дребните разноски по чл.231, ал.1
от ЗЗД, т.е. такива по чл.231, ал.2 от ЗЗД. Извършеното обаче съставлява
подобрение, а не луксозна разноска.Луксозните разноски са такива, които
надхвърлят нормалното употребление на вещта, явяват се напълно ненужни,
имат строго лично значение за извършилия ги и за никого другиго и
фактически се явяват излишни, направени само за удоволствие и удобство на
извършилия ги. Субективният критерий - значението за извършилия ги следва
да бъде съпоставен с обективния критерии - трайното увеличение стойността
на имота, като преимущество има последният. В случая извършеното е по
повод същинското употребление на имота, предвид статута му на заведение за
обществено хранене. Покриването на билата открита тераса с голяма площ
към заведението и обособяването й като търговска площ със зона за пушачи
не може да се приеме за ненужно за собственика на заведението, като от своя
страна и е предизвикало съществено увеличаване стойността на имота.
Предвид горното и съдът приема същото за подобрение/полезна разноски/, а
не за луксозна разноски. Извършено е от държател и съобразно разрешенията
по ТР №85/02.12.1968г. на ОСГК на ВС отношенията му със собственика/към
момента на извършване/ за извършените подобрения, при липса на договор,
както е в настоящия случай за тези подобрения, се уреждат по правилата за
водене на чужда работа без пълномощие или неоснователно обогатяване
според съответните предпоставки. При наличие хипотезите по чл.60 и сл. от
ЗЗД не се достига до приложение на субсидиарния иск по чл.59 от ЗЗД. В
случая държателят наемател се явява подобрител на чуждия недвижим
имот.Той е извършил чужда работа, в см. насочена към пораждане
благоприятни последици в чужда правна сфера, защото извършеното от него
въздействие върху чуждото имущество трайно е увеличило неговата
стойност. Въздействието е извършено без натоварване, т.е. при липса на
задължение за извършване, произтичащо ex lege или от договор. Налице е
6
знание, че работа е управлявана в чужд интерес, защото безспорно се знае, че
се подобрява чужд недвижим имот. Следващата предпоставка е уместност.
Критериите за последното са свързани с това дали работата е предприета със
знанието и при липсата на противопоставяне/в този случай се предполага, че
работата съответства на предполагаемата воля на доминуса, защото той не
предприема активни действия по противопоставяне/. Страните по делото не
спорят относно обстоятелството, че към 2017г. и до м.04.2020г. са живели
заедно на съпружески начала. Съгласно показанията на св.М.И.,
неопровергани от останалия събран по делото доказателствен материал,
същите са посещавали често заведението, предмет на наемния договор, вкл.
заедно /свидетелят ги е възприемал като семейство/, и съвместно са
коментирали СМР, които ще се извършват. В отговора си на исковата молба
ответницата също е посочила, че е посещавала заведението. Доказателства, че
при известността си относно предприеманите подобрения/конкретно по повод
терасата, извършени през 2018г./ в имота, който е посещавала, ответницата
наемодател се е противопоставила на тяхното извършване не са ангажирани.
Действително подадените през 2018г. от нейно име в община Добрич
заявления за издаване на разрешение по чл.56 от ЗУТ по повод поставянето
на слънцезащитно съоръжение и стъклена система на сезонна тераса са
подписани от ищеца, съгласно изявлението му в о.с.з. на 27.04.2022г., но
същото е извършено в периода на съвместното им съжителство, и не може да
обоснове извод, че тя се е противопоставила. От своя страна извършеното не е
незаконно строителство, доколкото за него е издадено разрешение от община
Добрич въз основа на представено конструктивно становище и съответната
документация, одобрена от адм.орган. При липсата на противопоставяне при
извършването, се дължи обезщетение на наемателя гестор. В случая
наемателят е действал и в собствен интерес/разширявайки търговската площ
на заведението и обособявайки покрита зона на пушене/, което обосновава
приложението на чл.61, ал.2 от ЗЗД, при който обезщетение е равно на по-
малката сума измежду направените разноски и увеличената стойност на
имота. В случая, съгласно СТЕ, по-малката сума е тази на вложените разходи
- 37 093, 36лв. Вземане до този размер е възникнало в патримониума на
гестора наемател и съответно е било прехвърлено на ищеца цесионер със
сключения между тях договор за цесия от 24.02.2021г. За цесията длъжникът
е уведомен с връчване на 23.08.2021г. на препис от исковата молба и
приложените към същата преписи от договора за цесия и уведомление, като
няма твърдения за изпълнение преди тази дата. Доколкото длъжникът не се е
съгласявал с прехвърлянето, на осн. чл.103, ал.3 от ЗЗД той може да прихване
задължението си срещу свое вземане към предишния кредитор. Направено е в
срок с отговора на исковата молба, депозиран на 23.09.2021г., от ответницата
възражение за прихващане с дължими от наемателя цедент, незаплатени
наемни вноски за периода м.01.2018г.-м.09.2021г. по 800лв. месечно и също в
срок от ищеца възражение за изтекла погасителна давност за това вземане. Не
е установено заплащане от наемателя на наемодателя на наемна цена за
посочения период, като за това обстоятелство в отговора на въззивната жалба
няма оспорване от ищеца. Възражението за погасителна давност е
основателно на осн. чл.111, б.“в“ от ЗЗД за периода преди 23.09.2018г.За три
годишния период от 23.09.2018г. до 23.09.2021г. сумата възлиза на 28 800лв.
След извършено съдебно прихващане на 37 093, 36лв. със сумата от 28 800лв.
7
остават дължими 8 293, 36лв.До този размер искът е основателен и следва да
бъде уважен.
Предвид съвпадане крайните изводи на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, решението в обжалваните му части следва да бъде
потвърдено. На осн. чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане на ищеца,
въззиваем в настоящото производство, се следват разноски. Претендира се
присъждането на такива при условията на чл.38, ал.2 от ЗА съгласно
представения договор за правна защита и съдействие от 15.02.2023г. При
материален интерес пред настоящата инстанция от 8 293, 36лв. минималното
предвидено възнаграждение по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/04г. на ВАдвС
възлиза на 1 129, 34лв., която сума следва да се присъди на процесуалния
представител на въззиваемия.Искането на въззиваемия в представения списък
по чл.80 от ГПК за присъждане от въззивния съд и на сторените от него
разноски за адв.възнаграждение за първа инстанция е
неоснователно/компетентният първоинстанционен съд му ги е присъдил
съобразно уважената част от иска, производство по чл.248 от ГПК не е
провеждано/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №333/07.11.2022г., постановено по гр.д.
№263/21г. по описа на ДОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ С. С. К. е осъдена
на осн. чл.61, ал.2 от ЗЗД да заплати на Г. С. Г. сумата от 8 293, 36лв., част от
парично вземане от 51 010, 27лв., прехвърлено му с договор за цесия от
24.02.2021г., сключен между него като цесионер и „Агро Логистика-ми“ООД,
гр.Добрич като цедент, представляващо стойността на сторените разноски за
СМР - гранитогрес, оборудване на баня, вентилационна система, остъкляване
на лятна тераса, изграждане на вътрешни вертикални стени в кухнята, ремонт
и подмяна на покрива на заведението, монтаж на сгъваем покрив, изграждане
на конструкция на лятна тераса, кухненски плотове и рафтове, топло и шумо
изолация, извършени от цедента „Агро Логистика-ми“ООД, гр.Добрич в
периода 2017г.-2019г. в собствения на ответницата имот, находящ се в
гр.Добрич, ул.“Бойчо Огнянов“ №43, представляващ заведение за обществено
хранене с площ от 77, 25кв.м. с идентификатор 72624.618.252.2.10 и
търговски обект с площ от 34, 96кв.м. с идентификатор 72624.618.252.2.9; 2/
С. С. К. е осъдена да заплати на Г. С. Г. съдебно-деловодни разноски от общо
819, 49лв., от които 331, 74 лв. държавна такса, 65, 03 лв. възнаграждение за
вещо лице и 422, 72 лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С. С. К., ЕГН **********, адрес гр.Добрич, ул.“Сан
Стефано“№6А, ап.24, ет.6, да заплати на адв.Г. К. Г. от АК-Добрич, адрес
гр.Добрич, ул.“Генерал Киселов“№5, ет.2, сумата от 1 129, 34 лв.,
представляваща възнаграждение за оказана безплатно адвокатска защита на Г.
С. Г. пред въззивна инстанция, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховен касационен съд.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9