Р Е Ш Е Н И Е № 172
Гр. Сливен, 03.10.2022
г.
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично
заседание на четиринадесети септември две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛЯ И.
ИГЛИКА ЖЕКОВА
при
участието на прокурора Красимир Маринов
и при секретаря Николинка
Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова КАНД № 173 по
описа за 2022 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 20212230201396 по описа
на Районен съд – Сливен за 2021 година и се движи по реда на глава дванадесета
от АПК.
С Решение № 170/11.04.2022
г. по АНД № 20212230201396/2021 г. на
Районен съд – Сливен е потвърдено Наказателно постановление № 1984-0155430/31.08.2021
г. на Заместник директора на ТД на НАП - Бургас, с което на „Жигули голд“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „П.“ № …,
пр. от Е. И. И. за нарушение по чл. 33 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални
устройства, във вр. с чл. 118 ал. 4 от Закона за
данък върху добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл. 185 ал. 2 изр. последно,
във вр. с ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 500,00 (петстотин) лева.
Недоволен от така
постановеното решение е останал касационният жалбоподател „Жигули голд“ ЕООД, което чрез пълномощник го обжалва в срок, като
в жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на съдебния акт. Твърди се,
че деянието, макар да осъществява формалните признаци на административното
нарушение, е малозначително. Първоинстанционният съд следвало да съобрази това,
като приложи нормата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като в случая била налице ниска
степен на обществена опасност, липсвали данни за предходни нарушения на
установения ред за отчетност, както и реално нанесена щета за фискалната
система. Счита, че наказващият орган е следвало да приложи цитираната
разпоредба и предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение, ще
му бъде наложено административно наказание. Твърди още, че преценката на
решаващия съд относно доказаността на нарушението е неправилна. Извършеното
нарушение не било установено по безспорен начин – липсвал посочен час на
установяване на нарушението. За сумата от 15,75 лв. не ставало ясно включена ли
е или не, като за същата в протокола от проверката било вписано: „За целите на
проверката се регистрира продажба на з. на стойност 15,75 лв.“. Недопустимо
било, а и актосъставителите и свидетели на
нарушението заявили, че няма как да се извърши продажба в обекта, още по –
малко при извършване на претърсване по НПК от органите на МВР. Към възражението
била приложена фактура от доставчика „Сил Комерс“, от
която се установявало, че всъщност 70,83 лв. е сумата, с която е заплатена
закупена стока от касатора. Представеното възражение
не било коментирано от наказващия орган, а и първоинстанционният съд игнорирал
това процесуално нарушение. Заявява, че обжалваното решение е постановено в
противоречие с процесуалните правила. Обстоятелството, че към възражението по
чл. 44 ал. 1 от ЗАНН е било приложено доказателство, но същото не е било обсъдено
от сезирания орган, довело до неизяснена фактическа обстановка – нарушение по
чл. 52 ал. 4 от ЗАНН, което обстоятелство също останало необсъдено от Районния
съд. Моли съда да отмени обжалваното първоинстанционно решение и потвърденото с
него наказателно постановление. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
В с.з. касационният
жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се представлява.
В с.з. ответникът
по касационната жалба, редовно и своевременно призован, не се представлява. В
писмено становище от упълномощен процесуален представител се заявява
неоснователност на жалбата, с молба същата да бъде отхвърлена. Изложени са
подробни доводи в тази насока, с претенция за юрисконсултско
възнаграждение за двете съдебни инстанции.
В с.з. представителят
на Окръжна прокуратура Сливен дава становище за законосъобразност на атакувания
съдебен акт и моли същия да бъде оставен в сила като мотивиран и последователен.
Настоящата съдебна
инстанция, след като обсъди доводите в жалбата, изслуша становищата на страните
и анализира събраните по делото доказателства, намери касационната жалба за
подадена в срок, процесуално допустима, но по същество – неоснователна.
В жалбата са
наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. За да се
отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото
доказателства, от които се установява следното от фактическа страна:
На 10.06.2021 г. в 14.00 ч. длъжностни лица при ТД на НАП – инспектори
по приходите извършили проверка в търговски обект – м. в гр. Сливен, ул. „П.“ №
…, стопанисван от „Жигули голд“ ЕООД, при която установили,
че разчетената касова наличност от фискалното устройство е сума в размер на
75,00 лв., фактическата наличност е в размер на 5,45 лв., като разликата от
69,55 лв. е по – малко от данните, записани във фискалното устройство. Бил
формиран извод, че не се отбелязва всяка промяна в касовата наличност със
съответно записване в момента на настъпването ѝ. Резултатите от
проверката били обективирани в Протокол за извършена проверка сер. АА № 0421962, като за установеното нарушение бил
съставен АУАН сер. АА № 0155430, в който деянието
било квалифицирано като такова по чл. 118 ал. 4 от ЗДДС, във вр. с чл. 33 ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. Актът
бил връчен на представляващия дружеството на 17.06.2021 г., като в същия не
били направени възражения или дадени обяснения. Видно от съдържанието на
отпечатания от проверяващите дневен отчет от 10.06.2021 г. в 14:15:30 ч., общо
налични средства в размер на 75,00 лв. Според приобщения по преписката и част
от ПИП Опис на паричните средства в касата към момента за започване на
проверката, изготвен от управителя на проверяваното дружество, в същата е
установена налична сума в размер на 5,45 лв. В срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН
пълномощник на дружеството депозирал пред наказващия орган Възражение вх. №
7388/21.06.2021 г., в което заявил, че няма нарушение, с оглед на това, че на
10.06.2021 г. на „Жигули голд“ ЕООД са доставени с. в
м., като за покупката е издадена фактура от доставчика „Сил
комерс“ ООД на стойност 70.83 лв. Към възражението
била приложена и цитираната фактура за доставка на ч., к. к. и ф., като в
същата е посочено като начин на плащане „Платежно нареждане“, без посочена дата
на плащане. Плащането по посочената фактура било извършено с банков превод на
15.06.2021 г. Въз основа на съставения акт, на 31.08.2021 г. Заместник
директорът на ТД на НАП - Бургас издал Наказателно постановление № 1984-0155430/31.08.2021
г., с което на „Жигули голд“, Булстат *********, със
седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „П.“ № …, пр. от Е. И. И. за
нарушение по чл. 33 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118 ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 185 ал. 2
изр. последно, във вр. с ал. 1 от ЗДДС наложил
имуществена санкция в размер на 500,00 (петстотин) лева.
По делото пред
първата съдебна инстанция е приложен и фискален бон, удостоверяващ, че в
16:14:05 ч. на 10.06.2021 г. е отразена продажба на з. б. на стойност 15,75 лв.
За да потвърди наказателното
постановление, Районният съд е изложил следните правни изводи:
Решаващият съд е
приел, че нарушението е установено по безспорен начин, а при съставяне на акта
и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения и такива на материалния закон. При подробен и задълбочен
анализ на събраните по делото доказателства е формирал съответни на тях
фактически и правни изводи, като е обсъдил задълбочено и обстойно и всички
наведени в жалбата съображения, твърдения и доводи, на които е дал съответен
отговор. Обосновано е приел, че нарушението е извършено, което обстоятелство се
признава и от самото дружество и обслужващото го сервизно и софтуерно
юридическо лице. Обсъдил е аргументирано и довода на жалбоподателя за малозначителност на деянието, като със съответни на
доказателствата мотиви е приел, че не са налице основания за прилагане
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Решението е валидно, правилно и обосновано, а
формираните в същото изводи напълно се споделят от настоящата касационна
инстанция, при следните съображения:
От събраните по
делото писмени и гласни доказателства се установява по безспорен начин
извършеното от дружеството – касационен жалбоподател административно нарушение.
Съгласно определената от актосъставителя и наказващия орган правна квалификация на
деянието – чл. 33 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин, извън случаите на продажби/сторно операции всяка
промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във
и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно
въведени" или "служебно изведени" суми. От цитираната разпоредба
следва, че с императив законодателят е вменил задължение за предоставящите
съответната услуга данъчно задължени лица да отразяват във фискалното
устройство всяка промяна в касовата наличност. В процесния случай от
доказателствата се установява, че въпреки функционалните възможности на касовия
апарат, санкционираното дружество не е отразило в същия промените в касовата
наличност – реалната такава в касата съставлява сума в размер на 5,45 лева, а в
паметта на устройството е отразена наличност от 75,00 лв. Представените от
дружеството писмени доказателства, както и гласните такива в хода на
първоинстанционното съдебно производство не оборват този извод. Според
показанията на свид. В., на процесната
дата той е взел от касата пари, за да плати на камиона поръчката от ч., к. и ф.,
пристигнали на проверка служители от НАП и МВР, което му попречило да извърши
плащането. Видно обаче от представената от дружеството фактура, в същата е
вписан начин на плащане чрез платежно нареждане, т.е. по банков път и именно
така е извършено и плащането на доставената стока пет дни след проверката.
Представеният фискален бон за сума от 15,75 лв. единствено удостоверява
продажба на стока от група „з. б.“, извършена на 10.06.2021 г. в 16:14:05 ч. –
час. В тази връзка следва да се отбележи, че проверката е извършена от органите
по приходите в 14.00 часа, а междинният дневен отчет е изведен в 14:15:30 часа.
Ето защо, изложените в касационната жалба доводи се преценяват от настоящата
съдебна инстанция като неоснователни. Досежно довода за малозначителност
на деянието касационният съдебен състав споделя изцяло изложените от Районния
съд мотиви и в тази насока не намира основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Въз
основа на установените правнорелевантни факти
районният съд е направил обосновани, правилни и съответни на доказателствата правни
изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция, поради което
повторното им излагане не е необходимо по арг. от
процесуалната норма на чл. 221 ал. 2, предл. 2 от АПК, в която е предвидена възможност за
препращане към мотивите на първоинстанционния съд. В атакуваното съдебно
решение правилно е приложен материалния закон, не са допуснати и съществени
нарушение на съдопроизводствените правила, а направените в тази насока
оплаквания на касатора са неоснователни. Районният
съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и
оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и
установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените
от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки
своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна
инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че
доводите в касационната жалба са неоснователни и отменителни
основания не са налице. По изложените съображения, обжалваното решение като
правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, претенцията на
ответника по касационната жалба за присъждане на разноски е основателна и
касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника по
касационната жалба разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80,00 (осемдесет) лева, определено по реда на чл.
63д ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 63а от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 170/11.04.2022 г. на Районен съд – Сливен, постановено по АНД № 20212230201396/2021
г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА „Жигули голд“ ЕООД, Булстат *********, със седалище и адрес на
управление гр. Сливен, ул. „П.“ № …, пр. от Е. И. И. да заплати на Национална
агенция за приходите разноски по делото в размер на 80,00 (осемдесет) лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.