Р Е Ш Е Н И Е
№ …………./………….2020 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и пети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ФИЛИП РАДИНОВ
при участието на секретаря С. Стоянова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 16139 по описа за 2019
година на РС Варна, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е въз основа
на искова молба, подадена от ***срещу К.Н.М. по реда на чл. 422 от ГПК за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца по сключен между тях договор за обединяване на кредити от 31.08.2017 г.,
следните суми: сумата от 779.31 лева главница, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението в съда – 18.02.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението; сумата от 67.96 лева възнаградителна лихва за периода
16.06.2018 г.до 18.02.2019 г., сумата от 8.66 лева наказателна лихва за периода
от 16.06.2018 г.до 18.02.2019 г.; сумата от 120.00 лева разход за изискуем
кредит, за които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение №
1346/19.02.2019 г. по ч.гр.д. № 2641/2019 г. на РС Варна.
Ищецът твърди, че е
предоставил на 31.08/2017 г. е сключено споразумение, с което са били
задължения на ответника по сключени от него два договора за кредит овърдрафт и
кредитна карта. Новото задължение било в размер на 1030 лева, което следвало да
бъде заплатено на 36 равни месечни погасителни вноски с падеж 16-то число на
месеца с променила възнаградителна лихва, съгласно чл. 5.1 от Договора и лихва
за забава в размер на законната такава. Посочва се, че поради неплащане на част
от вноските кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на 18.12.2018 г., а
съобщението връчено на 14.01.2019 г. Заявява, че са незаплатени 7 месечни
вноски с падежи от 16.07.2018 г. до16.01.2019 г., като се дължи и
възнаградителна лихва до датата на подаване на заявлението, наказателна такава,
както и разходи за изискуем кредит. Предвид горното, ищецът претендира
дължимата главница, възнаградителна и мораторна лихва върху всяка една
падежирала вноска. По същество ищецът моли за уважаване на предявените искове.
Претендира и присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез назначения му процесуален представител, депозира отговор
на исковата молба, в който излага становище за допустимост, но неоснователност
на предявения иск. Оспорва усвояването на сумите по кредитите, предмет на
обединението. Оспорват се съдържанието на споразумението. Изразява становище за
неравноправност на клаузите в споразумението. По същество ответникът моли за
отхвърляне на претенциите.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа
страна:
Видно е от
присъединеното ч.гр.д. № 2641/2019 г. на Районен съд - гр. Варна, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение
по реда на чл. 417 ГПК за сумите, предмет на установителните искове. Заповедта
за незабавно изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, а
заявителят в предоставения му от съда срок е предявил иск по чл. 415 ал. 1 т. 2
от ГПК.
От ищеца по делото са ангажирани като писмени
доказателства Споразумение за обединяване на кредити, сключено между „*** и кредитополучателя К.М.. С това споразумение страните
са се договорили, че по Договор за овърдрафт № 20305156/30.04.2015 г. е изцяло
усвоена сумата от 150 лева, а по Договор за кредитна карта № 13/24509812 от
11.05.2015 г. – сумата от 1000 лева. Договорено е, че към момента на сключване
на споразумението общият размер на обединените кредити е 1030 лева, който
трябва да бъде погасен на 36 месечни вноски с падеж 16-то число и краен падеж
31.08.2020 г. ГЛП 12.95 %, ГПР 17.65 %. Представени са и Общи условия за
отпускане на потребителски кредит в лева от „*** ЕАД, носещи подпис за потребителя. Съгласно чл. 18.1. от
ОУ при забава на месечна вноска главницата се олихвява с договорения лихвен
процент, увеличен с надбавка за забава в размер от 10 процентни пункта ,а
съгласно чл. 18.2. от ОУ, при допусната забава в плащанията на главница и/или
лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата става предсрочно
изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в
размер на 10 процентни пункта. Ангажиран е като писмено доказателство и
подписан от потребителя погасителен план към споразумението.
По
делото е представено уведомление, лично връчено на ответницата на 14.01.2019
г., в което е посочено, че вземането по споразумение между страните от
31.08.2017 г. става предсрочно изискуемо.
Съобразно
заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се
установява съгласно извлеченията от сметките, обслужващи овръдрафта и
кредитната карта (обединени чрез споразумението от 31.08.2017 г.) усвояване на
суми в общ размер от 1039,01, включващи главница и договорна лихва. След
сключване на споразумението главницата е в размер от 1030 лева, от които
заплатени от ответника са 250,69 лева, съгласно приложение 6 от ССчЕ. По
отношение на договорната лихва, през периода на споразумението лихвения процент
е намалял на 15.01.2018 г. от 12,95 % на 12,845 %, а на 15.01.2019 г. от 12,845
% на 12,805 %, като погасителния план е променян в съответствие с това
намаляване. За периода 16.06.2018 г. до 14.01.2019 г. (датата на предсрочната
изискуемост) договорната лихва е в размер от 59,09 лева. Обезщетението за
забава в размер на законна лихва за периода от 16.06.2018 г. до 18.02.2019 г. е
в размер на 4,32 лева.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и
съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен
е иск по чл. 422, във връзка с чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК, във връзка с чл. 430
ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Не се
спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на
чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираната сума, срещу която в срок е
постъпило възражение и в изпълнение указанията на съда заявителят в
законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането,
което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и
неговата допустимост.
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът
следва да установи в процеса в условията на пълно и главно доказване
възникването в негова полза на изискуеми вземания, за които е издадена
заповедта за изпълнение, т.е. да докаже, че между страните е налице валидна облигационна
връзка по посоченото в исковата молба споразумение, включващо твърдяните клаузи
за дължимост на главница, договорна и мораторна лихва, както и предсрочна
изискуемост, по силата на което сумата по заема е усвоена от ответника и за
него е възникнало задължение, включително поради осъществени предпоставки за
предсрочна изискуемост, да заплати сумите, предмет на исковете, в
претендираните размери.
В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на
задълженията си да заплати процесните суми, или направените правоизключващи
възражения.
По делото не е спорно, а и от представеното от ищеца
Споразумение от 31.08.2017г. се установява възникването на валидно облигационно
правоотношение между ищеца и ответницата именно с твърдените от ищеца
параметри. В тази връзка се установи от самото споразумение (т. Б) и от
заключението на вещото лице, което съдът кредитира като обективно и компетентно
дадено и неоспорено от страните, че заетата на ответника сума е изцяло усвоена.
За неоснователно настоящият съдебен състав намира и
направеното общо възражение в отговора на исковата молба относно наличието на
неравноправни клаузи. От кредитора се претендират главница, договорна и
мораторна лихва като вземания, уговорени в приетото по делото споразумение и
погасителен план, както и подписани от кредитополучателя Общи условия. В чл.
5.1. от споразумението ясно и разбираемо е посочен механизмът на формиране на
договорната лихва, като същата се формира от шестмесечния софибор (0,268 %) и
фиксирана надбавка в размер от 12,682 %. Освен това, в случая от експертното
заключение бе установено, че за периода на споразумението договорната лихва е
била единствено намалявана, поради което интересът на потребителя не е накърнен.
Предвид посоченото, съдът достига до извод, че подписаното съглашение съдържа
пълна, изчерпателна и ясна информация за потребителя досежно конкретния размер
на всяко едно задължение и основанието за неговата дължимост, поради което и
включително в съответствие с изискванията на ЗПК, договорът за кредит е сключен
по ясен и разбираем начин по смисъла на чл.10, ал.1 ЗПК. Не се претендират
взземания и липсват клаузи, които да водят до съществено неравновесие в
престациите, да накърняват добрите нрави, или да са постигнати уговорки,
заобикалящи закона.
Установява се от заключението на вещото лице, че считано
от 16.06.2018 г. потребителят е преустановил плащанията по кредита, от която
дата е изпаднал в забава за изпълнение на договорните си задължения съобразно
погасителния план по договора.
На 14.01.2019 г. на ответника лично е връчено
уведомление, с което кредитът е обявен за предсрочно изискуем, съобразно
изискванията поставени в т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2014 г. по
тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
От заколючението по съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че дължимата от ответника главница (след частичните й погасявания в
общ размер от 250,69 лева) е в претендирания с исковата молба размер и
следователно претенцията за главница е основателна и следва да бъде уважена
изцяло.
Претенцията за възнаградителна лихва е основателна само
от части, доколкото същата се дължи само за периода до обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита, съобразно разясненията дадени с т. 2 от Тълкувателно
решение № 3/2019 г. по тълк.дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС. По тези
съображения, искът за договорна лихва е основателен до размера дължим за
периода от 16.06.2018 г. до 14.01.2019 г., който според експертното заключение
е 59,09 лева.
По отношение на обезщетението за забава, чл. 33 ал. 2 от ЗПК не позволява същото да надвишава размера на законната лихва. Съгласно
установеното в ССчЕ претенцията за обезщетение за забава за периода от
16.06.2018 г. до 18.02.2019 г. е частично основателна до размера на 4,32 лева.
Претенцията за сумата от 120,00 лв., представляваща такси
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е неоснователна, доколкото по
делото не са ангажирани доказателства за сторени разходи по обявяване на
кредита за предсрочно изискуем. По изложените
съображения в тази част искът се явява неоснователен, поради което следва да
бъде отхвърлен.
С
оглед изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените съдебно-деловодни разноски, съобразно уважената част от исковете. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в общ размер от 682,86 лева,
от които 151,11 лева – държавна такса, 259,05 лева – депозит за вещо лице,
172,70 лева – депозит за особен представител и 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 78 ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 25
от Наредба за заплащането на правната помощ.
На
основание ТР № 4/16.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС при уважаване на искове с правно
основание чл. 422 от ГПК, исковият съд дължи произнасяне за разноските на
заявителя по заповедното производство, с осъдителен диспозитив. Поради това и
на заявителя се дължат разноски в заповедната процедура съобразно уважената
част от претенцията в размер на 64,76 лева.
Воден от изложеното,
съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че К.Н.М., ЕГН ********** с адрес *** дължи на „*** със седалище и адрес на
управление ***, вземанията по сключен между страните договор за обединяване на кредити от 31.08.2017
г., както следва - сумата от 779,31 лева /седемстотин
седемдесет и девет лева и тридесет и една стотинки/, представляваща главница,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда –
18.02.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 59,09 лева
/петдесет и девет лева и девет стотинки/, представляваща възнаградителна лихва
за периода от 16.06.2018 г. до 14.01.2019 г., сумата от 4,32 лева /четири лева
и тридесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от
16.06.2018 г. до 18.02.2019 г., за които суми е издадена Заповед за незабавно
изпълнение № 1346/19.02.2019 г. по ч. гр. д. № 2641/2019 г. на РС Варна, на
основание чл. 422, във връзка с чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК, във връзка с чл. 430
ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „***
със седалище и адрес на управление ***, срещу К.Н.М., ЕГН ********** с адрес ***,
иск по чл. 422, във връзка с чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК, за разликата над
уважената сума от 59,09 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода
от 16.06.2018 г. до 14.01.2019 г. до предявената от 67,96 лева, за разликата
над уважената сума от сумата от 4,32 лева, представляваща обезщетение за забава
за периода от 16.06.2018 г. до 18.02.2019 г. до предявената от 8,66 лева, както
и за сумата от 120 лева, представляваща такса при изискуем кредит, които суми
се претендират по сключен между страните договор за обединяване на кредити от
31.08.2017 г. и за които е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 1346/19.02.2019
г. по ч. гр. д. № 2641/2019 г. на РС Варна.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, К.Н.М., ЕГН ********** с адрес ***, да
заплати на *** със седалище и адрес на управление ***,
сумата от 682,86 лева /шест стотин осемдесет и два лева и
осемдесет и шест стотинки/, представляваща сторени в производството
съдебно-деловодни разноски, както и сумата от 64,76 лева /шестдесети и четири
лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща сторени разноски по ч. гр. д.
№ 2641/2019 г. на РС Варна.
Решението подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: