Р Е Ш Е Н И Е
№ /28.06.2021г.
гр.Търговище
в името на народа
ОКРЪЖЕН СЪД-ТЪРГОВИЩЕ първи състав
На двадесет и осми май 2021 година
В публично съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ:ТИХОМИР ПЕТКОВ
Секретар:Ирина Василева
като разгледа докладваното от съдията т.д.№90 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.558, ал.5 от КЗ за сумата 150 000 лв./
първоначално предявен за сумата 30 000 лв. като частичен от 160 000
лв./.
Производството по
делото е образувано по искова молба от адв. П.К. САК- пълномощник
на Л.Т.Б., ЕГН: **********, с адрес *** ПРОТИВ Гаранционен фонд, гр. София
1000, ул. ”Граф Игнатиев”, № 2, ет. 4 на основание чл.558, ал.5 от КЗ за
неимуществени вреди с цена на иска
30 000 лв., представляващ частичен иск от 160 000 лв., вследствие на
причинената смърт на сина муР.Й.З., на 27 години, настъпила в резултат на ПТП
на 24.07.2019г., причинено от М.Х.М. при управление на МПС- л.а. „Рено 19“ с
per. № Т 8109 АТ в нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП и чл.63, ал.2, т.1 от
ППЗДвП, за което няма сключена застраховка “Гражданска отговорност“, ведно със
законната лихва, считано от 14.11.2019г.
Претендира се
адвокатски хонорар на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, заедно с начислен ДДС.
По реда и в срока
по чл.367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество със
становище по редовността на исковата молба, допустимостта и основателността на
предявения иск, ведно с процесуални искания. Оспорват твърдението на
ищеца, че е биологичен баща на загиналия Р. Й. З.. Оспорват твърдението, че
същият се е грижил и издържал загиналия Р. Й. З., че го е „отгледал
като свое дете.".
По искане на ответника е конституиран като подпомагаща ответника страна в
процеса М.Х.М., ЕГН:**********,***, на основание чл.220 от ГПК.
В срока и по реда
на чл.372, ал.2 от ГПК от ищеца, действащ чрез адв. П.К. от
САК, е постъпила
писмена молба, с която оспорва
всички възражения на ответната страна като незаконосъобразни, неоснователни и
недоказани. Поддържа изцяло направените искания по
доказателствата с исковата молба. Твърди, че ищецът попада в кръга на лицата
имащи право на обезщетение за причинени неимуществени вреди. Този кръг е
посочен в ППВС № 4/61г. и ППВС № 5/69г., като с Тълкувателно решение №1/2016г.
на ОСНГТК на ВКС кръга на лицата, имащи право да получат обезщетение за смъртта
на близък е разширен. Това може да бъде „всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки страдания". В случая връзката им се е характеризирала с взаимна обич,
морална подкрепа, духовна и емоционална близост като помежду им е била
създадена „трайна и дълбока емоционална връзка“ предвид семейните им отношения,
характеризираща се с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост, по смисъла на Тълкувателно решение № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. От
смъртта на Р. З. ищецът
търпи продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени.
По реда и в срока по чл.373,
ал.1 от ГПК е постъпил допълнителен писмен отговор от ответното дружество,
действащо чрез Адв. К.В. ***, с който поддържа възражението в отговора на
исковата молба за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
починалия близък на ищеца, което е минимум в размер на 50%.
В
съдебна заседание за ищеца се явява адв. А. Б. от САК, преупълномощен от адв. П.К.
от САК. Поддържа исковата молба. Претендира разноски.
Счита, че
ответникът не е успял да докаже, при условията на пълно и главно доказване
възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат от починалия.
В съдебно
заседание за ответника се явява адв. К.В. от ТАК, която поддържа отговора на
исковата молба. Счита, че е налице
съпричиняване. Заявява, че в производството не са направили разноски, освен
тези за назна-чаване на вещо лице.
Третото лице-помагач
на ответника, не се явява, редовно призован.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
Претенциите за обезщетение са обосновани с
обстоятелството, че в резултат на ПТП на 24.07.2019г., причинено от М.Х.М. при
управление на МПС- л.а. „Рено 19“ с per. № Т
8109 АТ в нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП и чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП, за
което е признат за виновен с присъда по НОХД №19/2020г. по описа на Окръжен съд- Търговище и за което няма сключена застраховка
“Гражданска отговорност“, настъпва смъртта на Р. Й. З., за който ищецът се е грижил и издържал и го е
„отгледал като свое дете.", при което били налице изискваниятаа на Тълку-вателно решение №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Претърпените неимуществени вреди,
вследствие на загубата на сина си, ищецът оценява на 150 000 лв.,
ведно със законната лихва от 14.11.2019 г.
Видно от
приложеното НОХД № 19/2020г.
по описа на ОС-Търговище, с влязла в сила Присъда
№ 5/05.03.2020г.,
постановена по НОХД № 19/2020
г. по описа на ОС-Търговище, водачът на л.а.“Рено 19“, с рег.№ Т 8109 АТ М.Х.М.
е признат за виновен в това, че на 24.07.2019г., до гр. Търговище, на път 1-4
км 231+300, в участъка на разклона на „Енерсис“-
ЕАД, при управление на горепосочения л.а., нарушил правилата за движение по
пътищата на чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП и на чл.25, ал.1 от ЗДвП като пресякъл
забранена за пресичане надлъжна пътна маркировка Ml „Единична непрекъсната
линия“ и предприел маневра „завой наляво“, като преди да започне маневрата не
се убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди или минават покрай него и не извършил маневрата като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение и по непредпазливост
причинил смъртта на Р. Й. З., с което е осъществил
състава на престъпление по чл.434, ал.1, б „в“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК.
Съгласно чл.300 от ГПК
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Предвид
което, в настоящото производство е доказана вината и противоправността на
извършеното от водача на л.а. М.М. деяние.
Ищецът
е предявил претенцията си за
изплащане на обезщетение пред Гаранционен фонд - София, като е заведена щета с
№ 19- 210307/ 26.08.2019 г. , като с Решение от 14.11.2019 г. му е отказано
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, което обуславя и наличието на
правен интерес да предяви претенцията си за плащане пред съда.
С оглед
възраженията на ответника за съпричиняване, по делото бе назначено вещо лице М.Д.Х.,
който е изготвил заключение, съгласно което: „На
24.07.2019 год., около 18:30 часа на Първокласен път 1-4, км 231+300 в
землището на общ.Търговище, до разклона за „Енерсис”ЕАД се движат попътно л.а.
„Рено 19” с рег.№ Т 8109 АТ, управляван от М.Х.М. и мотоциклет „Кавазаки” с
рег.№ Т 0507 К, управляван от Р. Й. З. с посока на движение към гр.Варна. В района на
произшествието скоростта на движение на мотоциклета е от порядъка на 119-120
км/ч, а на лекия автомобил от порядъка на 65 км/ч. В даден момент водач М.
предприема непозволена маневра „завой на ляво”, променя направлението си и
предната лява ъглова част на МПС пресича осевата линия и навлиза в насрещната
пътна лента, в която вече се намира водач З. след предприемане на непозволена
маневра „изпреварване” непосредствено преди това. Към този момент двете МПС са
се намирали на различно разстояние от мястото на удара. В момента, в който
лекият автомобил е започнал да навлиза в лявата лента, мотоциклетът е бил на
отстояние от мястото на удара от порядъка на 37-38 м. в лява пътна лента.
Следва удар /кос челен приплъзващ/ с предната част на мотоциклета в лявата част
на лекия автомобил /в зоната на левите врати и средна колонка/. От
удара под действието на ударния импулс и създадения момент, автомобила се
установява на около 20-21 м. напред и вляво от мястото на удара. Мотоциклетът
от своя страна под действието на ударния импулс и създадения момент извършва
сложно движение като ротира около вертикалната си ос, като задната гума се
отделя от пътната настилка. Тялото на мотоциклетиста в този момент полита
напред и вляво спрямо първоначалната посока на движение и се установява на
мястото намерено при огледа. Вследствие на настъпилото произшествие е причинена
смъртта на водача на мотоциклета. Произшествието е станало в светлата част на
денонощието, при добра видимост, прав участък от пътя и сухо пътно платно. Скоростта на мотоциклет
„Кавазаки” с рег.№ Т 0507 К в района на произшествието е била около 119-120
км/ч, а към момента на удара в лек автомобил „Рено” е била от порядъка на 97
км/ч. Пострадалият
Р. Й. З., при управление на мотоциклет „Кавазаки” непосредствено преди
настъпване на ПТП, на разстояние от около 37-38 м е предприел действия по
намаляване на скоростта, чрез задействане на спирачната система на мотоциклета.
Техническите причини довели до настъпване на произшествието са:
Субективното
поведение на водача на л.а. „Рено”, който предприема забранителна маневра
„завой на ляво” за района на произшествието и навлизане в лявата част на
пътното платно.
Субективното
поведение на водача на мотоциклет „Кавазаки”, който предприема забранителна
маневра „изпреварване” за района на произшествието и навлизане в лявата част на
пътното платно, както и движение със скорост над ограничената.“
От изложеното е
видно, че е налице съпричиняване на резултата от страна на постарадалия.
Приложението на правилото на
чл.51, ал. 2 от ЗЗД е обусловено от наличието на доказана причинна връзка между
поведението на пострадалия (действие или бездействие), с което обективно е
създал предпоставки и/или възможност за настъпване на вредоносния резултат.
Принос по смисъла на посочената разпоредба е налице, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване
на вредите или е улеснил механизма на увреждането. Като допълнение следва да се
изложи, че при обективното съпричиняване по чл.51, ал.2 от ЗЗД
намаляването на дължимото от делинквента обезщетение не е обусловено от
преценката дали е налице виновно и противоправно поведение на пострадалото лице
за настъпване на увреждането, а дали конкретното проявление на действието или
бездей-ствието на пострадалия съставлява пряка и непосредствена причина за нас-тъпване на вредите. В настоящия случай се установява,
че пострадалият е нарушил разпоредбата да не нарушава непрекъснатата
разделителна линия, като не предприема изпреварване на движещия се пред него
автомобил и то с двукратно превишена от разрешената скорост, т.е. поведението му се намира в пряка причинно-следствена връзка с
вредите, обуславящо наличието на тяхното съпричиняване, като конкретният му принос следва да бъде определен на 50%.
В мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. на ВКС по тълк. д.
№ 1/2016 г., ОСНГТК е посочено, че: “Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се
преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и
доказателствата по делото. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато
от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което
претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата
смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания.
Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа
и помощ, за емоционална подкрепа и доверие.“
В конкретния
случай, видно от показанията на разпитаните по делото свидетели М. М. М., Г. Т. Б. и И. Н. Д., ищецът и майката на починалия при ПТП-Р. Й. З. са живеели на семейни начала без сключен по между им
брак година преди раждането му. Макар да не е установено по съдебен ред, ищецът
е и биологичен баща, но наличието на непрекратен брак е било пречка за
установяването му. Връзката по между им е била
изключително силна, били са в постоянни близки отношения, разбирали са се много,
като и взаимно са си помагали. Ищецът е отглеждал Р. с много обич и внимание, в
семейството е съществувала силна връзка с чувство на обич и взаимна
привързаност. Л. е бил изключително грижовен и отговорен, помагал е на Р. във
всичко, бил е опора в живота му. Смъртта на Р. е причинила неописуема мъка,
душевни болки и страдания на ищеца. Загубил е подкрепата на 27 годишния си син
в момент, в който е разчитал на това, а й е щял да разчита все повече.
Ето защо съдът намира, че ищецът е материално
легитимирани да получи обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на
неговия близък когото трайно е отглеждал и
помежду им са създадени връзка и чувства, каквито са тези между родител и дете.
При
тези обстоятелства, предявеният иск по чл.558, ал.5 от КЗ е доказан по основание, като
стойността на претърпените от ищеца неимуществени вреди, предвид вида,
естеството, характера и степента им, описани от свидетелите, следва да се
определи в размер на 150 000 лв., съобразно изискванията на чл.52 от ЗЗД, като са налице предпоставките по чл.51, ал.2 от ЗЗД
за намаляване на обезщетението с 50% или- до 75 000 лв. До този размер
претенцията за обезвреда следва да бъде уважена, ведно със законната лихва
върху главницата от 14.11.2019 г., когато е отказано
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, като в останалата част до пълния му размер от 150
000 лв. предявеният иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Ответникът следва
да бъде осъден да заплати адвокатско възна-граждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв. във
вр. с чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, на процесуалния представител на ищеца в размер на 2 265 лв. върху размера
на уважената част от иска, ведно с ДДС, а по сметка на окръжния съд- следващата
се държавна такса в размер на 3 000 лв.
върху уважената част от иска, на
осн.чл.78, ал.6 от ГПК.
Въз
основа на изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, гр. София 1000, ул. ”Граф Игнатиев”, №
2, ет. 4, действащ чрез адв.К.В.- ТАК ДА ЗАПЛАТИ на Л.Т.Б., ЕГН **********, с
адрес ***, сумата 75 000
лв. (седемдесет и пет хиляди лева), неимуществени вреди от
настъпилата смърт на Р. Й. З., в резултат на ПТП на
24.07.2019г., причинено от М.Х.М. при управление на МПС- л.а. „Рено 19“ с per. № Т 8109 АТ в
нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и чл. 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДвП, за което е
признат за виновен с присъда по НОХД №19/2020г. по описа на Окръжен съд
Търговище и за което няма сключена застраховка “Гражданска отговорност, на основание чл.558, ал.5 от КЗ, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 14.11.2019г., на основание чл.86 от ЗЗД до окончателното изплащане на
сумата, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.558, ал.5 от КЗ в останалата част до пълния му
размер от 150 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, гр. София 1000, ул. ”Граф Игнатиев”, №
2, ет. 4, действащ чрез адв.К.В. ДА ЗАПЛАТИ адвокатско възнаграж-дение по
чл.38, ал.2 от ЗАдв в размер на 2 265 лв. /две хиляди двеста шестдесет и
пет лева/, ведно с ДДС на процесуалния представител на ищеца адв. П.К. САК, а
по сметка на Окръжен съд- Търговище държавна такса в размер на 3 000 лв./три хиляди лева/, върху
уважената част от иска, на осн.чл.78,
ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО има установително действие в отношенията между подпомагащата
ответника страна М.Х.М., ЕГН: ********** и ищеца Л.Т.Б., ЕГН: **********, с
адрес ***, на основание чл.223, ал.1 от ГПК.
УСТАНОВЕНОТО в мотивите на решението е задължително за подпома-гащата
ответника страна М.Х.М., ЕГН: ********** и подпо-маганата страна Гаранционен
фонд, гр. София 1000, ул. ”Граф Игнатиев”, № 2, ет. 4 , на основание чл.223,
ал.2 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд-Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: