Определение по дело №298/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 2694
Дата: 8 юли 2013 г.
Съдия: Миглена Йовкова
Дело: 20131200100298
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 8 юли 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение №

Номер

Година

17.3.2011 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

02.17

Година

2011

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Росица Динкова

дело

номер

20104100100326

по описа за

2010

година

Делото е образувано по подадената искова молба от адвокат Г. Н.-ВТАК, действаща в качеството си на пълномощник на С. Х. Г., с ЕГН *, с адрес гр.В.Т., ул.”С. М.”, №., против „С. Н.” Е., със седалище и адрес на управление гр.В.Т., ул.”М.”, №., вх.”А”, .8, А., представлявано от Й.Х. Н., с ЕГН *, с посочено в молбата правно основание чл.55, ал.1,във вр. с чл.88,ал.1 и чл.86 от ЗЗД и цена на исковете общо 90593,20 лв.

В исковата молба се твърди,че на 07.07.2008 г. между ищцата и ответното дружество е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, част от жилищна сграда с магазини и офиси, а именно: Апартамент №16 от секция 3, с площ 89,25 кв.м., на пети етаж, с изложение север-юг и маза №16, с площ 4,78 кв.м. и съответните на застроената част на този имот идеални части 22,53 кв.м. от общите части на сградата и от право на собственост върху „недвижим имот намиращ се в гр.В.Т. ПИ ... и ПИ...,местност „К.”.Ищцата заплатила съгласно договора сумата общо 45000 евро на две вноски, съответно на 18.07.2008 г. и на 03.10.2008 г., с което изпълнила финансовите си задължения по договора.Съгласно чл.2 и 3 от договора, в срок до 30.08.2009 г. дружеството-продавач следвало да прехвърли на ищцата правото на собственост върху имота по нотариален ред, както и да предаде владението върху него в договореното състояние.След тази дата между страните били водени многократно разговори с оглед привеждането на имота в договорения вид и прехвърляне на собствеността, но д¯ри и към датата на подаване на исковата молба- 19.03.2010 г., имотът все още не отговарял на описаното в Приложение №1 към договора състояние.На 25.11.2009 г. ищцата отправила нотариална покана чрез нотариус Т.Б.-ВТРС, с която на основание чл.87 от ЗЗД поканила ответника да й прехвърли правото на собственост върху имота и да й предаде владението в договорения вид.Заявила, че в случай, че това не бъде направено, разваля договора и дава на продавача 10-дневен срок за връщане на дадената от нея сума.Впоследствие в развилите се производства по реда на чл.592 и 593 от ГПК представляващият дружеството не отричал, че обектът не е в уговорения вид, но твърдял,че причината за това не е в него.Същият заявил, че обектът ще бъде завършен през м. април, 2010 г., което било отразено в Констативен протокол Акт №.2, том 1, рег.№4913/18.12.2009 г. на нотариус Р.М., ВТРС .С това същият е признал,че към посочената дата има качество на неизправна страна по договора.

Ищцата твърди, че към датата на подаването на исковата молба договорът е развален, имотът не е завършен и не й е прехвърлен. В същото време дружеството-продавач отказва да върне дадената от нея по договора сума от 45000 евро.С оглед на това се иска ответното дружество да бъде осъдено да плати на ищцата сумата 88012 лева, представляващи левовата равностойност на 45000 евро, получена от него на отпаднало основание-договор от 07.07.2008 г., както и сумата 2581,20 лв,представляваща законната лихва за забава върху главницата от 88012 лв,считано от 07.12.2009 г. до датата на предявяването на иска, както и законната лихва за забава върху главницата от датата на предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата.Претендира да бъдат присъдени в нейна полза направените от нея по делото разноски.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, подаден чрез пълномощника му адвокат Паскал Паскалев-ВТАК.

В отговора се заявява становище за недопустимост на иска.Като основание за това се сочи,че искът е преждевременно предявен, преди изтичането на срока по сключения между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 07.07.2008 г.

В отговор на отправената от ищцата нотариална покана с дата 25.11.2009 г. и в дадения в нея срок ответникът е отправил друга нотариална покана до ищцата с дата 01.12.2009 г. , с която я е уведомил,че поради лоши метеорологични условия, довели до периоди на спиране на строителството, срокът за прехвърляне на имота, съгласно чл.17 от договора, се удължава до 17.02.2010 г.Посочени са два броя актове за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството с дати съответно 12.01.2010 г., и 08.03.2010 г. и два акта за установяване състоянието на строежа при продължаване на строителството от 14.02.2010 г. и от 15.03.2010 г., за които се твърди,че ищцата е уведомена с нотариална покана от 23.03.2010 г.Така поради независещи от ответника причини , непозволяващи извършването на СМР поради минусови температури, договорените срокове не текат за продавача и според него срокът за прехвърлянето на имота съгласно договора се удължава до 31.М.2010 г.Изявлението за развалянето на договора е недопустимо,тъй като е направено преди изпадането в забава, а друго волеизявление за разваляне освен това направено с нотариалната покана от 25.11.2009 г. няма.

В отговора се сочи, че обектът е бил въведен в експлоатация на 26.03.2010 г., когато е издадено удостоверението за въвеждането му.С нотариална покана от 23.03.2010 г., т.е. преди изтичането на срока, ответникът е поканил ищцата на 07.04.2010 г. в 10 часа да се яви при нотариус Р.М. за изповядване на сделката.

На второ място в отговора се заема становище за неоснователност на предявените искове.Според ответника няма основание за едностранно разваляне на договора и за връщане на даденото по него, тъй като в договора не са включени клаузи за предсрочното му прекратяване, на които ищцата да се позове.А към момента на отправянето на волеизявление за развалянето на договора срокът на същия още не е бил изтекъл и ответникът не е бил в забава, респ. в неизпълнение.Тъй като срокът на договора съгласно чл.16 от същия е до прехвърлянето на имота по нотариален ред, то той не е изтекъл още, поради което ответникът не бил в забава и в неизпълнение и няма основание за разваляне.Въвеждането в експлоатация е станало преди изтичането на срока в договора- на 26.03.2010 г. и няма пречки за прехвърляне на имота.

Представеният от ищцата Констативен протокол от 16.02.2010 г. на помощник-нотариус И.З. ,в който е констатирана степента на завършеност на обекта към тази дата, според ответника доказва, че апартаментът е изцяло завършен без монтирани контакти, ел.табло и настилка на терасата.При това незавършените работи са явно незначителни отнесени към цялостното изграждане на апартамента.Ответникът счита, че е налице хипотезата на чл.87, ал.4, относима към основателността на развалянето на договора.С оглед това, ответникът счита предявените искове за неоснователни и иска да бъдат отхвърлени.

В постъпилата по реда на чл.372, ал.1 от ГПК допълнителна искова молба, предвид писмения отговор на ответника, ищцата прави следните пояснения:

Допустимостта и основателността на предявените искове произтичат от факта на разваляне на предварителния договор поради неизпълнение от страна на ответника в уговорения между страните срок-30 месеца след издаване на строителното разрешение.Оспорва твърденията в отговора, че към датата на волеизявлението за разваляне на договора продавачът не е бил в забава, тъй като били налице основания по чл.17 от договора.Представените от ответника актове обр.10 и 11 не са доказателство за лоши метеорологични условия, а единствено за състоянието на строежа в различни периоди от време.Освен това, периодът 01.01.2008 г-01.03.2008 г. е неотносим към спора, тъй като предшества възникването на правоотношението между страните, възникнало със сключването на предварителния договор на дата 07.07.2008 г.При сключването на договора, определяйки срока в него, ответникът е отчел факта, че не е работил два месеца през изтеклия зимен период поради лоши метеорологични условия и е преценил ,че ще може да завърши строителството до 20.08.2009 г.

На второ място се оспорва истинността на Акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството от 14.12.2008 г. и Акт за установяване състоянието на строежа при продължаване на строителството от 01.04.2009 г.Оспорването е в качеството им на частни свидетелстващи документи относно съдържащите се в тях данни за лоши метеорологични условия.

Заявява се становище за неотносимост към спора и на представените с отговора Акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството от 12.01.2010 г., Акт за установяване състоянието на строежа при продължаване на строителството от 14.02.2010 г., Акт да установяване състоянието на строежа при спиране на строителството от 08.03.2010 г. и Акт за установяване състоянието на строежа при продължаване на строителството от 15.03.2010 г., Нот. покана, рег.№.. г., том 1, акт №... г. и Констативен протокол Акт № ..., том 1,рег.№... г., двата на нотариус Р.М.-ВТРС, тъй като те следват датата на развалянето на договора и не могат да заличат факта на забава в изпълнението, нито да санират вече разваления договор.Оспорват се твърденията на ответника в отговора за лоши метеорологични условия в периода на спиране на строителството 14.12.2008-01.04.2009 г.Излагат се твърдения, че едва седем месеца след изтичане на срока- на 26.03.2010 г. обектът е бил въведен в експлоатация.Оспорва се твърдението в отговора за липсата на клаузи в него за предсрочното му прекратяване с оглед чл.16 от същия.Посочва се,че развалянето на договора е поради виновно неизпълнение на ответника и е на основание чл.87 от ЗЗД и не се касае до прекратяването му на договорно основание, което е ясно изразено в отправената от ищцата нотариална покана с дата 25.11.2009 г.Текстът на чл.16 от договора има за цел да уреди действието му при надлежното му изпълнение от двете страни, което не препятства възможността за развалянето му на основание чл.87 от ЗЗД , след което той губи действието си.

Констативният протокол от 16.02.2010 г. доказва според ищцата ,че дори шест месеца след срока обектът не е бил завършен и в този смисъл позоваването на чл.87, ал.4 от ЗЗД във връзка с цитирания протокол е неуместно.

В допълнителния си отговор, депозиран по реда на чл.373 от ГПК, ответникът, действащ чрез пълномощника си адв.П., заявява, че ще се ползва ¯т оспорените от ищеца доказателства.Твърди, че оспорените актове за спиране и продължаване на строителството не са частни свидетелстващи документи, а официални такива.Ответникът има едновременното качество на страна по договора и възложител на строителството.Като такъв и съгласно чл.160, ал.1 от ЗУТ той е участник в строителството, каквото е и лицето упражняващо технически надзор.Съгласно чл.160, ал.2 от ЗУТ, взаимоотношенията между участниците в строителството се уреждат с писмени договори.В изпълнение на тези норми ответникът е сключил договор за упражняване на строителен надзор в строителството с „Х.-И. А.” гр.Г. О.-лицензиран консултант за упражняване на строителен надзор.Този консултант, носещ отговорност за правилното съставяне на актовете по строителството и за годността на строежа за въвеждане в експлоатация, преценява при какви условия може да се извършва строителството съобразно нормативните и технологически изисквания.Той подписва всички актове и протоколи по време на строителството, включително и тези за спиране и продължаване на строежа.В този смисъл те са официални документи, защото са издадени от длъжностно лице, в кръга на службата му и по установения ред и форма.Като такива те имат доказателствена сила за удостоверените в тях факти и обстоятелства.От друга страна, те са задължителни за участниците в строителството съгласно разпоредбите на ЗУТ.Отделно от това, във връзка с оспорването за наличие на лоши метеорологични условия при спиране на строителството, счита, че тези обстоятелства могат да бъдат установени със справка от Хидрометеорологичната обсерватория в гр.В.Т..

Съдът с определение е внесъл делото в открито заседание и го е насрочил.В доклада си, изготвен по реда на чл.146 от ГПК е квалифицирал предявените искове като такива по чл.55, ал.1, предл.3,във вр. с чл.87 и 88 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД.Приел е за безспорно обстоятелството на сключване на предварителен договор между страните по делото с дата 07.07.2008 г. ,както и извършеното плащане по него от ищцата общо в размер на 45000 евро.За спорни са посочени обстоятелствата по изпълнение на договорените задължения от страна на ответника в предвидения в договора срок, както и обстоятелството дали е налице виновно поведение от негова страна за удължаване на срока на строителството и предаване на обекта.По-конкретно налице ли са били лоши метеорологични условия,препятстващи работата по обекта и налагащи спиране на строителството.Разпределил е доказателствената тежест, като е възложил в тежест на ответника да докаже тези обективни обстоятелства, наложили спирането на строителството.Също в негова тежест е възложил доказването на истинността и авторството на представените от него и оспорени от ищцата документи.

След като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, съдът намира за установено следното:

Безспорно е между страните обстоятелството, че на 07.07.2008 г. те са сключили предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, предмет на който е продажбата на част от жилищна сграда с магазини и офиси, а именно: Апартамент №16 от секция 3, с площ 89,25 кв.м. на пети етаж, с изложение север-юг и маза 16, състояща се от 4,78 кв.м. и съответните на застроената площ на този имот идеални части 22,53 кв.м. от общите части на сградата и от право на собственост върху „недвижим имот,намиращ се в град В. Т. ПИ ... и ПИ ..., местност „К.”.Не се спори също, че след подписването на договора ищцата е заплатила на ответното дружество сумата общо 45000 евро на две части: 40000 евро на датата 18.07.2008 г. ,заплатени чрез баща й и 5000 евро на датата 03.10.2008 г. заплатени лично от нея.По този начин тя е изпълнила финансовите си задължения по сключения предварителен договор.

Съгласно чл.2 и 3 от предварителния договор, представен по делото като доказателство, продавачът- ответник по делото, се е задължил да прехвърли собствеността и предаде владението в законно изискуемата нотариална форма върху процесния имот, описан в чл.1 на договора в състоянието съгласно Приложение 1 към договора не по-късно от 30 месеца след датата на издаване на разрешението за строеж, което е с дата 20.02.2007 г. От тук следва, че крайният срок за прехвърляне на собствеността и предаване на владението на обекта в договорения вид е 20.08.2009 г.

Не е спорно между страните, че към тази дата 20.08.2009 г. това задължение не е било изпълнено от продавача и обектът не е бил във вида, уговорен в Приложение 1 към договора.Ответникът прави възражение ,че срокът е бил удължен съгласно чл.17 от договора поради настъпване на обстоятелства, независещи от него и пречещи на изпълнението.Като такива сочи настъпилите по време на строителството лоши метеорологични условия, довели до периоди на спирането му-минусови температури достигащи до 20 градуса под нулата през месеците януари и февруари 2010 г.,при което е било невъзможно извършването на каквито и да било СМР.Счита, че поради тези обстоятелства срокът е удължен до 17.02.2010 г. / отговора на исковата молба/.В писмената си защита приема, че срокът следва да бъде удължен поради спирането на строителството от 14.12.2008 г. до 01.04.2009 г. със 107 дни и следователно изтича на 16.12.2009 г.

По делото е представена Нотариална покана рег.№..., акт №..., том III от 25.11.2009 г. на нотариус Т.Б., ВТРС, с която на основание чл.87 от ЗЗД ищцата е поканила ответника да й прехвърли правото на собственост върху имота и да предаде владението му във вида, описан в Приложение №1 към договора.В поканата е изразена воля , че в случай че това не бъде направено, тя разваля договора и дава на продавача 10-дневен срок за връщане на даденото по него.Поканата е връчена на ответника на 26.11.2009 г. и даденият в нея 7-дневен срок изтича на 04.12.2009 г.

С последваща нотариална покана от 01.12.2009 г., отправена от Е. „С. Н.” до С. Х. Г., ответникът уведомява ищцата за възникнали в хода на строителството неблагоприятни климатични условия-минусови температури, водещи до спиране работата в обекта от 01.01.2008 г. до 01.03.2008 г. и от 14.12.2008 г. до 01.04.2009 г., общо 5 месеца и 17 дни.Поради това и съгласно чл.17 от договора счита,че крайният срок за прехвърляне и предаване на владението следва да се удължи с 5 месеца и 17 дни , т.е . до 17.02.2010 г.Имайки предвид степента на завършеност на обекта- предмет на договора, при която според него няма законова пречка за прехвърлянето на имота, той отправя покана до купувачката да се яви до 18 декември, 2009 г. при нотариус Р.М. за изповядване на сделката.

С последваща нотариална покана от 17.12.2009 г.на пом.-нотариус Р.С. при нотариус Р.М. ищцата заявява на ответното дружество становище,че не желае прехвърлянето на имота, тъй като същият не отговаря на уговореното в предварителния договор за покупко-продажба от 07.07.2008 г. и Приложение 1 към него, а именно: общите части не са напълно завършени, няма поставен гранитогрес, парапети, стените не са боядисани с латекс, няма външна топлинна изолация, осветителни тела, няма доставени съоръжения за асансьор, сградата не е външно измазана и завършена съгласно работния проект, няма изпълнена вертикална планировка-тротояр и подходи.Конкретният имот, предмет на договора, също не е в състоянието, което е уговорено.Терасата не е измазана с положен гранитогрес, ел. инсталация с апартаментно табло и заредени ключове и контакти, не е изпълнена вертикална и хоризонтална В и К мрежа и не е монтирана апаратура за същата.Заявява желание да й бъде върната внесената сума от 45000 евро, като се отказва от плащането на неустойка, която съгласно чл.13 от договора възлиза на двойния размер на авансово получената сума, както и от лихвите, които към момента възлизат на около 14000 лева.

Видно от представения по делото Констативен протокол Акт №...., том 1, рег.№... г. на нотариус Р.М., на тази дата в кантората на нотариуса са се явили С. Х. Г. и представляващия „С. Н.” Е. Й.Х.Н..Последният е заявил готовност за прехвърляне на имота във вида, в който се намира към момента.Заявил е, че предвид метеорологичните условия, предвижданията му за довършване на имота са за м. април, 2010 г.Ищцата е заявила несъгласие да приеме това предложение.

В подкрепа на твърдението си за настъпили неблагоприятни климатични условия, препятстващи строителството, ответната страна е представила и съдът е приел като доказателство следните документи:Акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството от 01.01.2008 г., Акт за установяване състоянието на строежа при продължаване на строителството от 01.03.2008 г., Акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството от 14.12.2008 г., Акт за установяване състоянието на стр¯ежа при продължаване на строителството от 01.04.2009 г.,Акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството от 12.01.2010 г., Акт за установяване състоянието на строежа при продължаване на строителството от 14.02.2010 г., Акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството от 08.03.2010 г. и Акт за установяване състоянието на строежа при продължаване на строителството от 15.03.2010 г.От тези документи е видно, че строителството в обекта е било спирано поради лоши метеорологични условия за периодите както следва:

от 01.01.2008 до 01.03.2008 г.

от 14.12.2008 г. до 01.04.2009 г.

от 12.01.2010 г. до 14.02.2010 г.

от 08.03.2010 г. до 15.03.2010 г.

Първият от тези периоди на спиране е правно ирелевантен за спора, тъй като предшества сключването на предварителния договор, който е с дата 07.07.2008 г.Ответникът е направил преценка за състоянието на строежа и възможностите си да го завърши в уговорения вид и е определил срока.Макар и този срок да започва да тече от издаване на строителното разрешение, което е с дата 20.02.2007 г. ,преценката, която се прави към 07.07.2008 г. следва да обхване изтеклия вече период на спиране на строителството и състоянието на обекта към 07.07.2008 г. и срокът да се съобрази с това.В този смисъл съдът не следва да обсъжда доказателствата и аргументите относно този факт, като такъв нямащ значение за спорното правоотношение.

По отношение на следващите периоди на спиране на строителството съдът намира следното:

Представените документи са подписани от следните лица: проектант и строител, технически ръководител, независим строителен надзор, технически контрол по част „Конструктивна” и възложител, т.е всеки от тях представлява участник в строителството, съгласно разпоредбата на чл.160, ал.1 от ЗУТ, чиито функции са посочени в чл.161 и сл. от ЗУТ.В този смисъл те се явяват длъжности лица по отношение на функциите, които изпълняват в строителството.Издадените от тях документи, по отношение на констатациите относно състоянието на строежа в един или друг период на строителството представляват официални удостоверителни документи и се ползват в тази си част с доказателствената сила, предвидена от закона- чл.179 ал.1 и 2 от ГПК.Ищцата е оспорила документите в частта им , с която се установяват метеорологичните условия, дали повод за спиране на строителството. В тази си част тези документи не се нуждаят от оспорване, тъй като подписалите ги лица нямат компетентност да удостоверяват такива обстоятелства, които не са в кръга на тяхната служба.В тази си част те са частни документи, които не са доказателство за верността на съдържанието им.За тези факти длъжностните лица черпят информация от други компетентни органи, като въз основа на техните данни дават преценката си за нуждата от спиране на строителството. В тази връзка по делото са представени и приети като доказателства 14 броя справки от Националния институт по метеорология и хидрология -филиал Плевен, Хидрометеорологична обсерватория град В. Т., за среднодневни температури на въздуха измерени в Синоптична станция гр.В.Т. за месеците януари, февруари, М. 2009 г, януари, февруари 2010 г. , както и за измерените минимални температури за периодите на спиране на строителството, а именно:от 01.01.2008 г. до 29.02.2008 г., от 14.12.2008 г. до 31.03.2009 г. от 12.01.2010 г. до 14.02.2010 г. и от 08.03.2010 г. до 15.03.2010 г.

Съгласно заключението на допуснатата и изслушана по делото съдебно-техническа експертиза, извършено от инж. Д., среднодневната температура за посочените периоди на спиране на строителството е по-ниска дори от -5 градуса по Целзий, което е основание за строителя и строителния надзор да преустанови работа поради невъзможност да бъдат изпълнени изискванията на чл.16 от 2 от Наредбата от 2004 г.Поради това вещото лице счита, че за да бъде изпълнен качествено обектът е било необходимо спирането на строителството в тези периоди, в които са предстояли следните СМР-извършване на довършителни дейности-мазилки, настилки, боядисване и други, работа по фасадата на откритите части на сградата, дейности по оформянето на пространството около сградата.

Заключението на вещото лице е оспорено от адвокат Н..Във връзка с оспорването е поискана, допусната и изслушана тройна съдебно-техническа експертиза от вещи лица-строителни инженери.Те дават заключение по този спорен въпрос, а именно допустимо ли е извършването на тези видове неизпълнени и предстоящи за изпълнение СМР при метеорологичните условия, установени с представените справки за минимални и среднодневни температури за периодите на спиране на строителството, в следния смисъл:

Изпълнението на СМР на процесната сграда се извършват съгласно разпоредбите на Наредба №3 от 09.11.1994 г. за контрол и приемане на бетонни и стоманобетонни конструкции.Всички строително-монтажни работи следва да бъдат изпълнени в съответствие с Правилата ца извършване и приемане на конструкции,Правилата за приемане на хидроизолации, пароизолации и топлоизолации в строителството, Правилата за приемане на подови настилки,Правилник за изпълнение и приемане на мазилки, облицовки,бояджийски и тапетни работи,Правилник за приемане на дърводелски и стъкларски работи и действащата нормативна база в Република България.Съгласно представените справки за минимални и среднодневни температури за периодите на спиране на строителните работи и съгласно действащите строителни правила и норми е било допустимо извършването на неизпълнени и предстоящи за изпълнение СМР в периода от 21.01.2009 г. до 12.02.2009 г. / 23 дни/и в периода от 01.03.2009 г. до 31.03.2009 г. / 31 дни/, за което следва да има изрично издадени заповеди от страна на лицето, упражняващо независим строителен надзор на обекта за продължаване на строителството.В съдебното заседание на 17.02.2011 г. вещите лица потвърждават, че в тези периоди при тези температури е могло да се работи.Инициатор за спиране и пускане на строителството при неблагоприятни и благоприятни условия трябва да бъде строителят основно и инвеститора.В случая той е следвало да прояви грижа за да движи срочно строителството.

Заключението на тройното експертиза е прието от съда и не е оспорено от страните. Съдът възприема изцяло заключението като компетентно, обективно и обосновано.В него е направена детайлна преценка на нещата.Посочени са подробно и точно периодите, в които е могло да бъдат извършвани строителни работи при проявена грижа и ангажираност на възложителя на обекта.Съгласно това заключение периодът на спиране на строителството е могъл и е следвало да бъде сведен до 53 дни /14.12.2008 г.-21.01.2009 г. и 12.02.2009 г.-01.03.2009 г./, а не до 107 дни, както счита ответникът.От това следва, че крайният срок на завършване на обекта в договорения му вид се измества съгласно чл.17 от договора от 20.08.2009 г. на 13.10.2009 г. Безспорно установено е, че към тази дата обектът не е бил във вид и степен на завършеност по Приложение 1 към договора.

В тази връзка са допуснати и разпитани като свидетели лицата А. Д. А., П. Б. И. и И.Д.М..Свидетелят А. установява, че е ходил на обекта през септември- октомври, 2009 г.Тогава не се работело на обекта.Същият бил в груб строеж.Влизал в апартамента.Не видял изолации и осветителни тела.Нямало дограма ,нямало инсталации.Имало покрив.Наоколо нямало оформена инфраструктура.Било строителна площадка.Нямало тротоари.В разговор с арх.Н., последният обяснил, че забавянето се дължи на лошите метеорологични условия и че е предложил връщането на платената му сума макар и на части. За последен път свидетелят ходил на обекта през януари, 2010 г.Тогава се работело активно, слагали се дограми, започната била мазилка.Нямало тротоари.Свидетелят бил посредник между страните при сключването на договора, той ги свързал.

Свидетелят И., живеещ в близост до обекта, установява, че през м. ноември, 2009 г. западната секция, в която се намирал апартамента на С. Г., стояла недоизкарана.Около година преди това не се работело по нея.През м. август 2009 г. на обекта не се работело, нямало тротоари, било строителна площадка, нямало дограма, било неизмазано отвън и отвътре.Нямало осветителни тела, нямало изолация.Свидетелят ходил заедно с професор Г. в апартамента през януари, 2010 г., около 8 януари.Тогава нямало парапети по стълбищата.Временно били пуснати някакви кабели от четвъртия етаж, а на етажа на професора се мажело.Прозорците били с найлони.През месец февруари, същата година пак ходил с проф.Г.в.Работело се вече на неговия етаж и по стълбището.Нямало отвън тротоари, нямало асансьор, нямало ел. табло на самия вход, само временни кабели.

Свидетелката М.-К., работеща като координатор на строителството в „С. Н.”, установява, че обектът бил приет на 26.03.2010 г. с акт 16.През месец януари, 2010 г. поетапно е започнало изпълнението на ел. инсталацията от етаж на етаж., а шпакловка преди спиране на строителството не е имало /спирането е от 12.01.2010 г./.По стълбищата нямало настилки.Топлоизолацията на таванската плоча била започната.На фасадната плоча нямало топлоизолация.Бил започнат монтаж на асансьор. Вътрешна В и К била частично изпълнена, инфраструктурата около блока не била изпълнена.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като незавършеността на обекта два месеца след срока- 13.10.2009 г., т.е през януари 2010 г. се потвърждава и от техническите експертизи, работили на базата на представените строителни книжа, както и от Констативен протокол с дата 16.02.2010 г. на пом.нотариус И.З., ВТРС.

Ищцата,приема, че договореният срок за прехвърляне на имота и предаване на владението е 30.08.2009 г., удължен с 53 дни поради спиране на строителството, е изместен на 23.10.2009 г.

При така установената обстановка се налага извод, че към датата на подаване на нотариалната покана, в която се дава едноседмичен срок за изпълнение и се прави волеизявление за разваляне на договора-25.11.2009 г., връчена на ответника на 26.11.2009 г., седемдневният срок по която е изтекъл на 14.12.2009 г. ответникът не е изпълнил уговореното в предварителния договор да завърши обекта във вида предвиден в Приложение 1 към договора, да прехвърли собствеността и предаде владението именно в този му вид.Неизпълнението в този срок не се дължи на обективни причини, които са отчетени и довели до удължаване на срока , а на причини за които той отговаря по смисъла на чл.87 ,ал.1 от ЗЗД.В този случай, съгласно цитираната правна норма, той се явява неизправен длъжник, при което кредиторът може да развали договора, като даде подходящ срок за изпълнение с предупреждение,че след изтичането на срока ще смята договора за развален.В конкретния случай кредиторът могъл да заяви на длъжника,че разваля договора и без да даде срок,тъй като изпълнението видно от установените факти по делото се е отложило далеч след срока и поради забавата очевидно е станало безполезно.В случая развалянето е настъпило с изтичането на дадения в нотариалната покана седемдневен срок, а именно- на 04.12.2010 г.При това е настъпило обратното действие на развалянето, предвидено в

чл.88 от ЗЗД, при което следва реституция на даденото по договора.

Неприложима и недоказана е хипотезата на чл.87, ал.4 от ЗЗД, при която разваляне не се допуска, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора.Въпросът за неизпълнената част е изследван по делото по искане на страните. Съдът, приемайки заключението на тройната експертиза изцяло, е изградил изводите си въз основа на него в тази насока.Вещите лица, на базата на строителните книжа и другите писмени доказателства по делото, заключават, че към м.декември,2009 г. процентът неизпълнени работи в апартамента на ищцата е бил 13,95%, а в сградата-3,61 %.Окончателното завършване е на 26.03.2010 г. ,когато е издаден акт 16. В случая не следва да се има предвид само процентното съотношение на изпълнени и неизпълнени работи, но и техния вид и характер.Обективно погледнато при този вид и обем неизпълнени работи жилището не може да се ползва реално като такова.Действително в Приложение 1 не е предвидена 100% завършеност ,но това което следва да бъде довършено представлява малка част и е въпрос по-скоро на довършване на жилището съобразно желанието и вкуса на собственика.Тук следва да се отбележи, че степента на завършеност се отнася не само до апартамента, но и до цялата сграда, до общите части, които трябва да могат да бъдат ползвани.Поради това, съдът не приема тезата на ответната страна за приложение на чл.87, ал.4 от ЗЗД.

След като договорът е развален едностранно

от изправната страна и това е станало с изтичане на дадения в поканата, съдържаща волеизявлението за разваляне седемдневен срок, а именно на 04.12.2009 г.,то длъжникът е следвало да върне даденото по него в дадения му в поканата срокТози срок е изтекъл на 07.12.2009 г. Налице е хипотезата на чл.55, ал.1, пр.3,във вр. с чл. 87 и 88 от ЗЗД. От тази дата той е в забава и дължи мораторна лихва върху главницата от 45000 евро, или 88012 лева, възлизаща в размер на 2581,20 лв, съгласно заключението на вещото лице Р. В. Б. / стр.78 от делото/.Тази лихва е дължима на основание чл.86 от ЗЗД.На същото основание е дължима законна лихва върху главницата от 88012 лв от датата на завеждането на иска-19.03.2010 г. до окончателното й изплащане.

При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищцата на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените от нея по делото разноски, възлизащи общо в размер на 6213,73 лв, в т.ч. държавна такса 3623,73 лв, адвокатско възнаграждение 2300 лв, възнаграждение за две експертизи 290 лв.

Водим от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „С. Н.” Е., със седалище и адрес на управление гр.В.Т.,ул.”М.”, №., вх.”А”, .8, А., с ЕИК ..., представлявано от Й.Х. Н., с ЕГН *, да заплати на С. Х. Г. , с ЕГН *, с адрес гр.В.Т.,ул.”С. М.”, №. сумата 88012 лева / осемдесет и осем хиляди и дванадесет лева/, представляващи левовата равностойност на 45000 евро /четиридесет и пет хиляди евро/, получена от ответника на отпаднало основание- предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 07.07.2008 г., както и сумата 2581, 20 лв / две хиляди петстотин осемдесет и един лева и двадесет стотинки/,представляващи законната лихва за забава върху главницата от 88012 лв ,считано от 07.12.2009 г. до датата на предявяването на иска-19.03.2010 г., както и законната лихва върху главницата от 88012 лв, считано от датата на предявяването на иска- 19.03.2010 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 6213, 73 лв / шест хиляди двеста и тринадесет лева и седемдесет и три стотинки/ разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :

Решение

2

4175BD9325809A4CC22578560047F1EB