Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Враца, 07.04.2017 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВРАЦА, първи граждански състав, в публично заседание на осми
март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИНА ГЕНЖОВА
при секретаря Н.Г., като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 4239 по описа на съда за 2016 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от М.Л.С., Н.И.С., Г.И.С. и
Д.И.Е., срещу „Стар пост” ООД активно субективно съединени искове с правно
основание чл. 200 КТ за заплащане на сумата от 80 000 лв. за всеки един от
ищците, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди поради
преживени болки и страдания вследствие на настъпилата смърт на техния
наследодател И.Н. С., настъпила на 07.05.2016г. от трудова злополука – пътно
транспортно произшествие, станало на 28.04.2016г. , ведно със законната
мораторна лихва от 07.05.2016 г. до окончателното им заплащане.
Ищците
сочат, че са наследници на И.Н. С., починал на 07.05.2016г., за което са
приложили доказателства, от които се установява родствената и брачната връзка.
Твърдят, че по силата на трудов договор №47/04.02.2016г. същият е бил в трудово
правоотношение със „Стар пост” ООД, ЕИК *********, като е заемал длъжността
„шофьор-куриер” с място на работа към офис в гр. Враца, ул „*****” №5А.
Навеждат твърдения, че на 28.04.2016г. И. С. е претърпял ПТП около 14.50ч. по
време на работа, управлявайки служебен автомобил с пратки на участък от пътя
ІІ-15 км. 8+900 Оряхово-Враца, близо до разклона за с. Веслец. Сочат, че при
осъществяване на ПТП С. е изпълнявал курс за доставка до Оряхово-Козлодуй- Бяла
Слатина като се е връщал към гр. Враца. В резултат на злополуката е претърпял
множество вътрешни увреждания на гръдния кош, краката и счупване на ребра,
описани в приложена епикриза, поради което е постъпил по спешност в хирургично
отделение. След което на 05.05.2016г. бил изписан и насочен към отделение по
травматология и ортопедия за оперативно лечение. Смъртта му настъпила на
07.05.2016г. в отделението. Като причина за нея е посочено: белодробен
емболизъм вследствие фрактура на бималеоларис синистра, която фрактура е
причинена в резултат на претърпяната трудова злополука. Сочат, че с
разпореждане №19337/28.06.2016г. на ТП на НОИ София настъпилата с наследодателя
им злополука е призната за трудова. Навеждат твърдения, че между пострадалия и
неговите деца и съпруга е имало близки отношения и емоционална връзка. Оказвал
им е финансова и морална подкрепа. Ищците търпяли ежедневно болки и страдания
във връзка с преждевременната загуба на техния съпруг и баща, като те оставят
траен отпечатък. Претендират заплащането на обезщетение за причинените неимуществени
вреди в размер на 80 000 лева за всеки един от тях. Претендират разноски в
производството, както и в проведено обезпечително производство.
Ответникът е получил препис от исковата
молба с приложенията на 02.11.2016 г., който в законоустановения срок – на
29.11.2016 г., е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените
искове. Оспорва исковете по основание и
по размер. Не оспорва наличие на трудово правоотношение между него и починалия
наследодател на ищците, както и качеството им на негови наследници. Оспорва
твърдението, че смъртта на И. С. е настъпила вследствие от трудова злополука –
настъпилото на 28.04.2016г. ПТП. Навежда твърдения, че И. С. е страдал от
хронични заболявания, включително съдови, които са станали причина за неговата
смърт. Твърди, че за времето от 03.06.2014г. до 06.06.2014г. той е бил пациент
на МБАЛ „Христо Ботев” Враца и е претърпял съдова хирургическа интервенция, за
което представя доказателства. Сочи, че при процесното ПТП е постъпил в болница,
където е бил лекуван и изписан на 05.05.2016г. с подобрено състояние и е бил
насочен за лечение на ортопедични и травматични увреждания, от което било
видно, че не бил констатиран риск от настъпване на смъртта му. Оспорва
твърденията на ищците, че същите са били в близки отношения със своя
наследодател, не са живели заедно, не били налице настъпили за тях
неимуществени вреди от смъртта му, като И. С. бил в най-близки отношения със
своите родители. Прави възражение за наличие на предпоставки за прилагане на
чл.201, ал.2 КТ: пострадалият е допринесъл със своето виновно поведение да
настъпят вредоносните последици. Сочат, че процесното ПТП от 28.04.2016г. е
причинено единствено от действията на И. С.. Той бил единствен участник в ПТП,
като механизмът на произшествието и резултата от него са в причинна връзка
единствено с неговите действия. Автомобилът бил изправен. Твърди, че И. С. е
имал и предишни нарушения на ЗДвП. Твърди ,че смъртта му не е настъпила
вследствие на уврежданията, получени при това ПТП. Моли исковете да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
РАЙОНЕН СЪД - ВРАЦА, като взе предвид
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.
235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От представен по делото трудов договор
№47/04.02.2016г. между „Стар Пост“ ООД и И.Н. С. се установява, че
наследодателят на ищците е бил в трудово правоотношение с ответника към момента
на смъртта си -07.05.2016г.
Представена е по делото декларация за
трудова злополука №491/05.05.2016г., с която е заявено настъпването на
злополука с И.Н. С. в 15.30ч. на 28.04.2016г, изразяваща се в претърпяно от
него ПТП на участък от пътя Оряхово-Враца. От Протокол №34/17.06.2016г. за
резултатите от извършено разследване на злополуката, станала на 28.04.2016г. и
Разпореждане №19337 от 28.06.2016г. се установява, че ПТП на 28.04.2016г. с
участието на И. С. е признато за трудова злополука по съответния нормативен
ред.
Видно от епикриза от МБАЛ „Христо Ботев“
гр. Враца, хирургично отделение И.Н. С. е постъпил на 28.04.2016г. в лечебното
заведение и е изписан на 05.05.2016г. с препоръка след изписване от хирургично
отделение да бъде насочен към ортопедично-травматологично отделение за
оперативно лечение. Не са констатирани придружаващи заболявания, лицето е
прието след претърпяно ПТП. Окончателната диагноза, която му е поставена е
контузио торацис ет корпорис, фрактура косте 5,6,7 синистра ет 5 декстра,
плевритис травматика, травматичен шок. От представено съобщение за смърт №
119/07.05.2016г. се установява, че е констатирана смъртта на лицето И.Н. С.,
причина за която е белодробна емболия, за което е издадени и смъртен акт
№0364/09.05.2016г., което се установява от представен препис- извлечение от
смъртен акт.
Представена е епикриза от МБАЛ „Христо
Ботев“ гр. Враца, съдова хирургия, съгласно която И. С. Н. е бил приет в
отделението на 03.06.2014г. с диагноза: исндроме постфлебитидем крурис синистра
ет улкус трофиканс педис синистра за
планова операция на 04.06.2014г. като е
изписан на 06.06.2014г. в добро общо състояние, а оперативната рана е
заздравяла първично.
Представено е удостоверение за
наследници изх. № 399/10.05.2016г., от което се установява, че наследници на
починалия И.Н. С. са съпругата му М.Л.С. и децата му Н.И. Н., Д.И.Е. и Г.И.С.. Установява
се от представено удостоверение за сключен граждански брак
№079235/02.07.1992г., че първата ищца и И. С. са сключили граждански брак на
02.07.1992г.
По делото е приет и приложен протокол за
ПТП №1612119 от 28.04.2016г. в 17ч., съставен от М.Т. , младши автоконтрольор
при РДВР Враца. От него се установява, че на път II-15 км. 8+900 на 28.04.2016г. в 14.50ч. е осъществено ПТП с
участието на И.Н. С. с лек автомобил ОПЕЛ
АСТРА с ДК№ СВ 1079 АА, собственост на „Стар пост“ ОО. Същият е подписан от И. С.
без забележки, като в протокола е отбелязано, че причината за ПТП е изгубване
на контрол на МПС и удар в дърво отляво по посока на движението. Акт за
установяване на административно нарушение №632318/28.04.2016г., с който е установено извършено нарушение от И.
С. при осъществяване на ПТП поради несъобразена скорост с релефа на пътя и
интензивността на движението е изгубил контрол над МПС и се е блъснал в дърво
вляво по посока на движението извън пътното платно. Актът е връчен на И. С. на
28.04.2016г. , липсва отбелязване за възражение от негова страна.
По делото е изслушано и прието
заключение на съдебно-медицинска експертиза и на съдебно-медицинска експертиза
в разширен състав от трима специалисти. След запознаване с наличните писмени
документи относно здравословното състояние на И. С. експертите са установили,
че същият е имал следните травми: гръдна травма – счупване на ребра: пето,
шесто и седмо вляво и пето вдясно, с минимален травматичен излив в лява гръдна
кухина; счупване на лява ставна ямка на таза, счупване на горното рамо на
срамната кост, двуглезенно счупване на долен ляв крайник; кръвонасядане и
охлузване на носа; кръвонасядания по предната повърхност на гръдния кош и горната
част на предната коремна стена, оток и кръвонасядане в областта на лява
тазобедрена става и срамна област вляво, охлузвания и кръвонасядания на
четирите крайника. Посочено е, че най-вероятно е налице непрекъсната
причинно-следствена връзка между получените травматични увреждания и
настъпилата смърт на лицето, вследствие на съчетана травма и възникнало
усложнение: белодробна тромбоемболия или късна белодробна мастна емболия довела
до остра дихателна недостатъчност. Не са били налице други болестни процеси,
които биха могли да доведат до неблагоприятния изход. Вещото лице, изготвило
първоначалната експертиза е установило, че предишното заболяване на И. С., за
което има данни – артерио- венозна фистула, не е в причинна връзка със смъртта
му, тъй като след оперативното лечение на същата не са се наблюдавали рецидиви
на заболяването. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че липсата на
категоричен извод се дължи единствено на липсата на извършена аутопсия на
починалото лице, но от представените документи за неговото здравословно
състояние, както и относно обективното състояние преди да почине, описано в ИЗ
№6151 от ОТО при МБАЛ „ Христо Ботев“ Враца, може да се направи обоснован
извод, че смъртта е настъпила именно поради белодробна емболия, чието развитие
се предразполага от травми, каквито е бил претърпял С.. Вещото лице е изложило,
че белодробна мастна емболия може да настъпи както при счупване на кости, така
и от общо сътресение на организма, тъй като вследствие на травмата има намачкване
на меки тъкани, при което може да се отдели мастна тъкан, която да доведе до
мастна емболия. Заключението на експертизата, изготвена в разширен състав,
напълно потвърждава тези изводи. Отново се сочи, че единствената причина да
липсва категоричност в резултата, а да се сочи голяма степен на вероятност
смъртта да е настъпила вследствие от белодробна емболия, предизвикана от
претърпените от И. С. травми е липсата на аутопсия. Специалистът-ангиолог е
потвърдил и заключението, че артерио-венозната фистула, във връзка с която С. е
бил опериран през 2014г., не може да бъде в причинна връзка с настъпилата 2
години по-късно смърт на лицето, а в съдебно заседание е потвърдило, че това
заболяване не е животозастрашаващо. В съдебно заседание вещото лице – съдебен
лекар отново е потвърдило, че цялостното описание на състоянието на лицето
преди смъртта му очертава остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност,
което води до извода, че лицето е починало вследствие от белодробна емболия,
предизвикана от получените при ПТП травми.
По делото са събрани гласни доказателствени
средства чрез разпит на четирима свидетели. Свидетелката Т.М. излага, че с
починалия са били колеги, но не са били близки, тъй като през работното си
време свидетелката е полагала труд в офиса на фирмата, а С. е изпълнявал
доставки. Установява, че редът за отстраняване на технически неизправности на
автомобилите, собственост на дружеството, е при заявка от шофьора. С. е работил
два месеца при ответника, като е заявил извършването на два ремонта, които са
били осъществени, а непосредствено преди ПТП водачът не е имал оплаквания от
автомобила, който му е бил предоставен за служебно ползване при изпълнение на
задълженията му по трудовия договор. Сочи, че на погребението на С. са
присъствали синът му Г., съпругата му и дъщеря му Д., които са били опечалени и
са изпитвали мъка от загубата му. Свидетелят В.А. установява, че И. С. е бил в
близки отношения с децата си Д. и Н. , подкрепял ги е морално, интересувал се е
от тях, помагал им е. Установява, че между С. и втората му съпруга и синът им Г.
също е била налице голяма близост, въпреки че не са живеели постоянно заедно.
Често са почивали заедно, той е пътувал до Р., за да се вижда с тях, а лятото
те са идвали в Б. поддържали са постоянна връзка по телефон и по интернет. Семейството
планирало да заживее заедно в Б. след пенсионирането на ищцата М.. Сочи, че Н.
и Д. преживяват тежко загубата на своя баща, като на всеки от тях тя се е
отразила по различен начин с оглед разликата в характерите им. Д. отслабнала
видимо.
Свидетелят П. Стоянов установява, че И. С.
е бил в много близки отношения с трите си деца и съпругата си. Смъртта му се е
отразила значително на близките му. Д. и М. са отслабнали, Н. и Г. не изразяват
толкова явно чувствата си, но всички от семейството на починалия С. страдат от
загубата му. С. и съпругата му са живеели отделно, тъй като тя работи в Р.. Той
също е работел в Р. и е пътувал, за да се вижда с децата си в Б. почивките са
прекарвали в Б. и са планирали да се преместят да живеят тук заедно, общували
са постоянно по телефон и интернет, а с Д. и Н. се виждали често. Установява,
че Г. изпълнява задължителна военна служба към момента. Същите обстоятелства се потвърждават и от
свидетелят Е.П..
Други допустими и относими доказателства по делото не
са представени.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна
следното:
За да възникне имуществена отговорност
на работодателя за обезщетяване на причинените на пострадал от трудова
злополука работник или служител неимуществени вреди, трябва да бъдат установени
чрез пълно и главно доказване следните материални предпоставки: 1) трудова злополука;
2) вреда, водеща до неблагоприятни последици – болки и страдания и 3)
причинно-следствена връзка между злополуката и причинените вреди, т. е.
причинените болки и страдания да са закономерна, естествена последица от злополуката,
която е настъпила през време и във връзка или по повод на извършваната работа,
както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието. Имуществената
отговорност на работодателя за обезвреда възниква независимо от обстоятелството
дали той самият, негов орган или друг негов работник или служител е виновен за
увреждането – арг. чл. 200, ал. 2 КТ. В този смисъл отговорността на
работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е обективна, гаранционно-обезпечителна.
Фактът на увреждането и обстоятелството,
че то е настъпило през време и във връзка с изпълнение на трудовите задължения
на наследодателя на ищците в ответното дружество, не се оспорва от ответника, а
и се установява от представените по делото писмени доказателствени средства.
Оспорено е от ответника наличието на причинно-следствена връзка между претърпяната
трудова злополука – ПТП на 28.04.2016г. и настъпилият резултат – смъртта на И. С..
Установи се безспорно от изготвените и приети по делото заключения на
съдебно-медицинска експертиза, че смъртта е в пряка и непрекъсната
причинно-следствена връзка с травмите, получени при ПТП от И. С..
Наведени са доводи за съпричиняване на
вредите от страна на С., поради вината му за причиняване на ПТП, вследствие на
което е починал.
Представеният протокол от ПТП е оспорен
относно механизма на ПТП, за което същият няма и официална удостоверителна
сила, тъй като съставителят не е присъствал при осъществяването му, поради
което не следва да се открива производство по оспорване на официален документ
по реда на чл.193 ГПК. Съгласно Определение №870/18.11.2013 по дело №1436/2013
на ВКС, ТК, I т.о, постановено по чл.284, ал.3 ГПК и имащо задължителен
характер, протоколът за ПТП има материална доказателствена сила за положението
на участвалите в инцидента МПС. В тази част протоколът не е бил и оспорен.
Установява безспорно, че единствен участник в ПТП е бил И. С., като
автомобилът, който е управлявал се е блъснал в дърво вляво от пътното платно,
както и липсата на обективни препятствия, довели до напускане на пътното платно от автомобила. С
оглед задължението на водача на МПС, предвидено в чл. 20 Закон за движения по
пътищата да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява и
да съобразява скоростта си на движение с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и
на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре
пред всяко предвидимо препятствие, от настъпилия резултат – ПТП с единствен
участник С. и липса на обективни препятствия на пътя, които да доведат до
отклоняването му, то същият е нарушил посочената разпоредба на Закон за
движение по пътищата, с което е допринесъл за претърпените от него вреди,
вследствие на които е починал, което е довело до претърпяване на неимуществени
вреди от неговите близки.
Свидетелските показания, изясняващи
правнорелевантните факти, свързани с причинените неимуществени вреди на
наследниците на починалия служител при ответника, ще бъдат обсъждани при
извършване на преценка за размера на справедливото обезщетение. Но безспорно се
установи от тях, че четиримата ищци са чувствали и продължават да чувстват
силна скръб по своя починал близък родственик, като са преживели тежко неговата
загуба и са загубили неговата морална подкрепа.
Следователно, всички юридически факти,
включени в хипотезиса на чл. 200, ал. 1 КТ, бяха установени в настоящото
производство, поради което искът се явява доказан по своето основание.
Тъй като обезщетението за неимуществени
вреди е заместващо, а не компенсаторно, законодателят е предвидил в чл. 52 ЗЗД
правната възможност на съда по справедливост да определи заместващата парична
престация, която работодателят дължи на работника като обезщетение за
изживените болки и страдания, които са закономерна последица от уврежданията,
настъпили при трудова злополука. При обсъждане размера на паричното обезщетение
съдът следва да прецени естеството и интензивността на отрицателните
изживявания на пострадалия, както и възрастта на увреденото лице, респ. на
пострадалите от неговата кончина, ръководейки се от обществения критерий за
справедливост към момента на възникването на правото на обезщетение.
От показанията на свидетелите А., С и П.,
всеки от които познава от дълги години починалия и неговото семейство – децата
от първия му брак, съпругата и детето му от втория му брак, се изяснява, че
ищците се били в много близки отношения с починалия, поддържали са постоянен
контакт с него, разчитали са на неговата подкрепа и обич. След трагичния
инцидент са били съкрушени. Свидетелства, че съпрузите са поддържали връзка по
всички възможни за тях начини, въпреки че не са пребивавали постоянно на едно и
също място, градели са планове за бъдещето, отглеждали са заедно детето си Г..
От показанията на свидетеля А. и Стоянов се установява, че починалият е бил в
много близки отношения и с децата си Д. и Н.. Всички изслушани по делото
свидетели потвърждават, че смъртта на И. С. се е отразила силно на неговите
близки, предизвикала е много мъка и скръб в тях, съкрушила ги е. Преди смъртта
на своя баща Н. и Д. вече са били създали отделно семейство.
Настоящият съдебен състав при преценка
на всички събрани по делото доказателства счита, че с оглед на
продължителността, интензивността на болките и страданията, изпитвани от ищците
от кончината на своя близък – съпруг и баща, както и с оглед на
обстоятелството, че в зряла възраст преживелият съпруг загубва своята духовна и
морална житейска опора (съпруга), а децата своя баща, който никога повече не ще
им оказва помощ при преодоляване на житейските проблеми със своя опит и знания,
няма да им дава морална и духовна подкрепа, заместващото обезщетение за
преживените и изпитвани в по-късен момент болки и страдания следва да се
определят в претендирания размер от 80 000 лева за ищцата М.С., за синът Г.,
който полага задължителна военна служба, все още се нуждае в значителна степен
от подкрепата на своите родители, следва да бъде определено обезщетение в
размер от 75 000 лева. Двете по-големи деца на починалия вече са създали
свое семейство, поради което е логично липсата на бащината обич и подкрепа да
не им се отразява толкова негативно, колкото на по-малкия им брат, поради което
настоящата съдебна инстанция намира, че обезщетението следва да бъде в размер
на 70 000 лева.
Но тези обезщетения трябва да се
редуцират до справедливия размер, с оглед на обстоятелството че починалото лице
е допринесло в значителна степен чрез своето противоправно поведение за
настъпване на вредоносния резултат. В конкретната ситуация той е действал при
груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 1 КТ. В този случай законодателят е
предвидил правната възможност имуществената отговорност на работодателя да се
намали, но не и да отпадне. Груба небрежност е налице, когато работникът или
служителят е съзнавал, че може да настъпят вредоносните последици, предвиждал е
абстрактната възможност да бъде причинено увреждането, но е смятал, че е способен
да ги предотврати. В това се изразява неговата груба небрежност, самонадеяното
му поведение, неговата нереална субективна представа за обективната
действителност. Следователно, грубата небрежност е приравнена на съзнавана
непредпазливост по смисъла на наказателно-правната теория и законодателство. В
настоящият казус се установи, че починалият служител не е спазил задължението
си да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява и да
съобразява скоростта си на движение с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и
на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре
пред всяко предвидимо препятствие. Ищците не са навеждали доводи за наличие на
техническа неизправност на автомобила, нито беше установена такава, като това процесуално
задължение принадлежи на ищците, които следва да установят този
правнорелевантен факт чрез пълно и главно доказване.
Следва дължимото обезщетение на неговите
наследници за причинените им неимуществени вреди да бъде редуцирано с 80%.
Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на работодателя може да се намали, но
не и да отпадне, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е
допуснал груба небрежност.
Следователно, искът на първата ищца М.С.
следва да бъде уважен за сумата от 16 000 лв. (80 000 лв. х 20%), а да бъде
отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 80 000 лв.; на вторият
ищец Н.С. за сумата от 14 000 лв. (70 000 лв. х 20%), а да бъде отхвърлен за
разликата до пълния му предявен размер от 80 000 лв.; на третият ищец Г.С. – 15
000 лв. (75 000 лв. х 20%), а да бъде отхвърлен за разликата до пълния му
предявен размер от 80 000 лв, на четвъртия ищец Д.Е. – 14 000 лв (70 000 лв. х
20%), а да бъде отхвърлен за разликата до
пълния му предявен размер от 80 000 лв. Трябва
да бъде уважен и акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД – за заплащане на законната лихва върху
определеното обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди от датата
на настъпване смъртта на И. С., вследствие на трудовата злополука – 07.05.2016
г., до окончателното й заплащане.
При този изход на спора по правилата на
чл. 78, ал.6 ГПК ответникът следва да
заплати в полза на ВрРС държавната такса по делото, съобразно уважената част от
исковете, а именно в размер на 2360 лв, както и сторените в поризводството
разноски за допусната съдебно-медицинска експертиза.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът
има право на разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част
от иска. В случая видно от представеното по делото пълномощно правната защита и
съдействие се предоставят безплатно на основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата. Според чл. 38, ал.2 от ЗА
в случаите по ал.1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена
за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на
адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък
от предвидения в наредбата по чл. 36, ал.2 и осъжда другата страна да го
заплати. В случая са налице предпоставките на цитираната разпоредба за
присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв. В. и адв. К., тъй като
с представените пълномощни е уговорена безплатна правна помощ на близък на
процесуалния представител, и предявените искове са частично уважени. Предвид
изложеното на адв. В. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение,
съразмерно с уважената част от исковете на Д.Е. и Г.С., в размер на 1400 лева,
определено на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й, действаща
към момента на приключване на устните състезания по делото. На адвокат К.
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част
от исковете на Н.С. и М.С., в размер на 1430 лева, определено на основание
чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в редакцията й, действаща към момента на
приключване на устните състезания по делото. На основание чл.78, ал.3 ГПК
ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника, сторените от него
разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 2765,63 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
“Стар пост” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Околовръстен път” № 106 В,
представлявано от Д. Д.В. – управител, по исковете с правно основание чл. 200,
ал. 1 КТ да заплати на М.Л.С., ЕГН **********, сумата от 16 000 лева /шестнадесет хиляди лева/, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до пълния му предявен размер от 80 000
лева; на Н.И.С., ЕГН ********** сумата
от 14 000 лева /четиринадесет хиляди
лева/, като ОТХВЪРЛЯ този иск за
разликата до пълния му предявен размер от 80 000 лв., двамата със съдебен адрес
*** чрез адв. А. К., на Г.И.С., ЕГН **********,
сумата от 15 000 лева /петнадесет хиляди
лева/, като ОТХВЪРЛЯ този иск за
разликата до пълния му предявен размер от 80 000 лв.; на Д.И.Е., ЕГН **********, сумата от 14 000 лева /четиринадесет хиляди лева/ , като ОТХВЪРЛЯ този иск до пълния му предявен размер от 80 000 лв., двамата
със съдебен адрес *** чрез адв. Л.В., представляваща обезщетение за причинените
им неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател (съпруг и баща) И.Н. С.,
ЕГН **********, на 07.05.2016 г., вследствие на претърпяна трудовата злополука
на 28.04.2016г., установена с Разпореждане № 19337/28.06.2016 г., ведно със
законната лихва върху уважените главници от 07.05.2016 г. до окончателното им
заплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 38,
ал.2 от ЗА “Стар пост” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Околовръстен
път” № 106 В, представлявано от Д. Д.В. – управител, да заплати на адвокат Л.В.,
с адрес *** сумата от 1400 лева /хиляда
и четиристотин лева/.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 38,
ал.2 от ЗА “Стар пост” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Околовръстен
път” № 106 В, представлявано от Д. Д.В. – управител, да заплати на адвокат А. ***
сумата от 1430 лева /хиляда четиристотин
и тридесет лева/.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК М.Л.С., ЕГН **********,
Н.И.С., ЕГН **********, Г.И.С., ЕГН **********, Д.И.Е., ЕГН ********** да заплатят на “Стар
пост” ООД, ЕИК ********* сумата от 2765,63
лева / две хиляди седемстотин шестдесет и пет лева и 63 ст./,
представляваща сторени разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА “Стар пост”
ООД, ЕИК ********* да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Враца сумата от 2460
лева /две хиляди четиристотин и
шестдесет лева/ държавна такса и разноски, сторени в производството, на
основание чл. 78, ал.6 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: