№ 352
гр. Шумен, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър П. Димитров
при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова
като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело №
20213630102422 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, от община Шумен, чрез
Общинско предприятие „Общински жилища и имоти“, подадена от
пълномощник юриск. Пейчева, в която по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК е
предявен установителен иск, с правно основание чл. 232, ал. 2, вр. чл. 228, вр.
чл. 79 ЗЗД и цена 812.64 лева - неплатени наеми за общинско жилище на
адрес: гр. Шумен, ***, за периода 01.05.2019 г. - 30.09.2020 г., съединен с
установителен иск, с правно основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД и цена 990.61 лв. -
обезщетение поради продължаване ползването на жилището за периода
01.10.2020 г. - 22.04.2021 г. въпреки противопоставянето на наемодателя.
Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че на 12.09.2018
г. между страните бил сключен Договор № ЖИ-127/12.09.2018 г., по силата на
който ответницата била настанена като наемател в общинско жилище на
адрес: гр. Шумен, ***, при наемна цена от 46,00 лв., платима до 30-то число
на текущия месец. С два анекса към договора, наемната цена била увеличена
съответно на 47,24 лв., считано от 01.02.2019 г. и на 49,04 лв., считано от
01.02.2020 г.. След 01.03.2019 г. наемателката спряла да плаща определения
наем, поради което наемното правоотношение било прекратено със Заповед
№ РД-25- 1737/28.08.2020 г. на кмета на община Шумен, като бил определен
едномесечен срок за връщане на жилището, считано от датата на получаване
на заповедта, което било извършено на 22.04.2021 г.. Според ищеца общият
1
размер на задължението възлиза на 1 941.25 лв., от която сума прихванал
внесената от наемателката депозитна вноска от 138.00 лв., с което били
погасени наеми за месеците март, април и май 2019 г., поради което счита, че
ответницата дължи остатък от 1 803.25 лв.. На 30.06.2021 г. ищецът подал
Заявление по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на
което било образувано ЧГД № 1805/2021 г., по описа на Районен съд Шумен.
Установено е, че наемателката не живее на установените постоянен и настоящ
адрес, няма данни за регистрирани нейни трудови договори и срещу
издадената Заповед за изпълнение на е подадено възражение, поради което на
заявителя е дадена възможност и срок да предявил настоящия иск, с който
ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено,
че към датата на завеждане на Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение ответницата дължи на ищеца общо сумата 1 803.25 лв., от която:
812.64 лева – неплатени наеми за периода от 01.05.2019 г. до 30.09.2020 г. и
990.61 лв. - обезщетение поради продължаване ползването на жилището за
периода 01.10.2020 г. - 22.04.2021 г. въпреки противопоставянето на
наемодателя, ведно със законна лихва върху общата сума за периода от
подаване на исковата молба до окончателно плащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата, чрез назначения особен
представител, подава писмен отговор. Намира исковата молба за
неоснователна по отношение претендирания размер на иска. Твърди, че в
приложения Анекс от 2020 г. липсва дата и подпис на наемател.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание ищецът, поддържа
предявените искове. Особеният представител поддържа становището за
неоснователност. Намира, че след като плащането на наема е преустановено
на 01.03.2019 г., според разпоредбата на чл. 15 ЗОбщС, която счита за
императивна, още с първата неплатена вноска Договорът между страните
следва да се счита прекратен, поради което липсва основание да се търси
плащане по договора за наем на жилище. В този случай следвало да се
претендира обезщетение за ползване на имота, на друго правно основание
/неоснователно обогатяване/, какъвто иск не е предявен, като размерът на
претенцията за обезщетение следвало да бъде определено съобразно вредите
настъпили от неоснователното ползване на имота, включващи претърпените
загуби и пропуснатите ползи, чиито размери подлежат на изрично доказване
2
от ищеца, каквито доказателства по делото не са представени.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа следното:
Със Заповед № РД-25-1695/03.09.2012 г. /л. 6/, връчена на 13.09.2018 г.
наемателката е настанена в жилище находящо се в гр. Шумен, ***. С Договор
№ ЖИ-127/12.09.2018 /л. 7/ ищецът, като наемодател предоставил на
ответницата и членовете на нейното семейство, за срок от три години,
считано от 13.09.2018 г., общински жилищен имот в гр. Шумен, ***, при
наемна цена от 46 лв. месечно. С Анекс към договора от 27.02.2019 г. /л. 9/,
подписан от двете страни, наеманата цена, считано от 01.02.2019 г. е
определена на 47.24 лв..
С Анекс към договора /без дата/ /л. 10/, неподписан от наемателката,
считано от 01.02.2020 г. наемната цена е определена на 49.04 лв. Съгласно чл.
3, ал. 1 от договора преди предаване на имота наемателят е платил сумата 138
лева – депозитна вноска, която служи за обезпечаване и удовлетворяване на
наемното правоотношение. С Писмо изх. № 94-00-394/20.01.2020 г. /л. 11/,
поставено на информационно табло на 13.02.2020 г., въз основа на решение от
18.12.2019 г. взето с Протокол № 9 на комисията по чл. 9, ал. 1 от Наредба за
условията и реда за установяване на жилищни нужди, за настаняване под
наем и за продажба на общински жилища (НУРУЖНННПОЖ), ответницата е
поканена доброволно да освободи апартамента, поради установено неплащане
на наем повече от три месеца.
Със Заповед № РД-25-1734/28.08.2020 г., на кмета на Община Шумен /л.
12/, наемното правоотношение е прекратено, като ответницата е следвало, в
едномесечен срок от получаване на заповедта, да освободи общинското
жилище и внесе неплатения наем, такси и консумативи. На 03.09.2020 г.
/протокол л. 13/ и на 10.09.2020 г. /протокол л. 14/ жилището е било посетено
от служители на Общината с цел връчване на заповедта, но ответницата не е
намерена. Отбелязано е, че по информация на съседи наемателката живее на
адреса, но не отваря вратата дори и на тях. Заповед № РД-25-1734/28.08.2020
г., е надлежно връчена лично на ответницата на 11.09.2020 г.
Със Заповед № РД-25-036/08.01.2021 г. на Кмета на Община Шумен /л.
15/, е разпоредено имотът да бъде иззет, като на ответницата е определен 14
3
дневен срок за доброволно изпълнение. Въпреки направените няколко опита
/протокол от 15.01.2021 г. - л. 16; протокол от 25.01.2021 г. - л. 17; протокол
от 23.02.2021 г. - л. 18; протокол от 19.04.2021 г. - л. 19/, Заповедта не е
връчена лично на ответницата. Отбелязано е, че по информация на съседка от
входа, наемателката е в апартамента, но не отваря вратата и не плаща
разходите за входа. С Протокол от 18.03.2021 г. /л. 20/ Заповед № РД-25-
036/08.01.2021 г. на Кмета на Община Шумен, е поставена на табло за обяви,
съобщения и заповеди в административната сграда на Община Шумен. С
Писмо изх. № 178/16.04.2021 г. /л. 21/, невръчено, ответницата е уведомена,
че изпълнението на Заповед № РД-25-036/08.01.2021 г. за изземване на
общинското жилище ще бъде изпълнена на 22.04.2021 г. от 10 ч.
Съгласно Протокол /л. 71/ на 22.04.2021 г., работна група към „Шекерчо
– Сие“ ЕООД, в присъствието на домоуправителя и служители на РПУ,
посетили общински жилищен имот в гр. Шумен, ***, от където са иззели
движими вещи – общо 50 броя, които в последствие, заедно с други вещи, по
желание на наемателката, са транспортирани до с. Звегор. С Квитанция от
05.05.2021 г. /л. 22/ депозитната вноска, която съгласно чл. 3, ал. 1 от
договора служи за обезпечаване и удовлетворяване на наемното
правоотношение в размер на 138 лева, е усвоена като са прихванати наемни
вноски за месец март, април и май 2019 г. в общ размер 138 лв..
От приетото Заключение по допуснатата по делото съдебно счетоводна
експертиза се установява, че след приспадане на платените суми за наем
общо дължимата сума от ответницата е в размер на 1 803.25 лв., от които: –
783.22 лв.- неплатени наемни вноски за периода преди прекратяване на
договора за наем и 1020.03 лв. - обезщетение по чл. 236, ал. 2 ЗЗД за времето
от прекратяването на договора за наем до фактическото предаване на имота.
От приложеното ЧГД № 1805/2021 г., по описа на РС Шумен, се
установява, че по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на Заявление рег. №
4181/30.06.2021 г., в полза на ищеца е издадена Заповед № 563/01.07.2021 г.
за изпълнение на парично задължение, с която длъжникът е осъден да плати
по Договор за наем, сумата 1 803.25 лв., ведно със законна лихва от
30.06.2021 г. до окончателното плащане на вземането, както и сумата от 36.07
лв. – държавна такса по делото и 50.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Длъжникът не е бил намерен на своя постоянен и настоящ адрес и не е подал
4
възражение в срока по чл. 412, ал. 2 ГПК. От справка на НАП е установено, че
няма регистриран трудов договор и заповедният съд не е успял да го призове
по месторабота, поради което за ищеца е възникнал правен интерес от
предявяване на настоящите искове, за да не бъде обезсилена издадената
заповед.
От ответното страна не са ангажирани доказателства за плащания след
подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК и за цялостно погасяване на дълга,
както и не са изложени твърдения в тази смисъл.
Представени са и други неотносими към правния спор писмени
доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на
чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, като съобрази доводите на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът намира
за установено от правна страна следното:
По допустимостта на производството.
Исковете предявени по реда на чл. 422 ГПК, са положителни за
установяване дължимост на вземане на кредитор срещу длъжник, за което е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Исковете по чл. 422 ГПК са
специални и имат ограничен предмет - само до установяване съществуването
на изискуемо вземане по издадена Заповед за изпълнение към момента на
приключване на съдебното дирене. По допустимостта на това производство в
тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване
исковете. По принцип, за да съществува правен интерес от установителен иск,
е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се
претендира отричано от него право. Правният интерес, в хипотезата на иск по
чл. 422 ГПК, е абсолютна, процесуална предпоставка, за която съдът следи
служебно и ако същата не е налице, предявеният иск е недопустим. В този
смисъл специални, положителни обстоятелства обосноваващи правния
интерес от предявяване на установителен иск по чл. 422 ГПК са: 1/издадена
заповед за изпълнение; 2/подадено в двуседмичен срок от връчването на
заповедта за изпълнение възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК от длъжника или
връчване за заповедта за изпълнение на длъжника при условията на чл. 47, ал.
5 ГПК - чрез залепване на уведомление; 3/спазване на срока за предявяване на
установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК. В
5
процесния случай правния интерес от предявяване на иска ищецът обосновава
с приложени по ЧГД № 1805/2021 г., по описа на ШРС, документи, от които
еднозначно се установява, че по инициатива на ищеца - Заявление рег. №
4181/30.06.2021 г., по описа на ШРС, по реда на чл. 410 ГПК, е образувано
заповедно производство; че в негова полза е издадена Заповед №
563/01.07.2021 г., по описа на ШРС, за изпълнение на парично задължение по
Договор за наем на общински жилищен имот. Съдът констатира, че по
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение, длъжникът не е
подал възражение, тъй като не е намерен на своя постоянен и настоящ адрес и
заповедният съд не е успял да му връчи книжата, поради което е дал
възможност на заявителя да подаде иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК,
който е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Въз основа на
така установеното съдът намира исковите претенции, предявени по реда на
чл. 422 вр. 415, ал. 1 ГПК, за допустими.
Основателността на иска с правно основание чл. 232, ал. 2, вр. чл. 228,
вр. чл. 79 ЗЗД и цена 812.64 лева, е предпоставено от установяване, при
условията на пълно и главно доказване, от ищеца: че по силата на Договор за
наем са се намирали във валидни облигационни отношения; че действително
е предоставил на ответницата за временно ползване общинско жилище в гр.
Шумен, ***; изискуемост на претендираното вземане за наем и неговия
размер. Съответно в тежест на ответницата е да установи точното в
количествено и времево отношение изпълнение на основното си задължение -
плащане на наемите за ползването на имота през периода от 01.05.2019 г. до
30.09.2020 г..
Съдът намира, че между страните е учредено валидно наемно
правоотношение, основано на сключен и подписан от тях Договор № ЖИ-
127/12.09.2018 г., въз основа на Заповед за настаняване № РД-25-
1695/03.09.2012 г./, на Кмета на Община – Шумен. По общо правило наемно
правоотношение с предмет общинско жилище може да възникне и съответно
да се прекрати, само по реда и при условията, предвидени в разпоредбите на
специалния по отношение на ЗЗД закон - Закона за общинската собственост
(ЗОбщС) /в този смисъл Р. № 1240/30.10.2008 г., ГД № 5630/2007 г., V г. о./
Разпоредбата на чл. 45а ЗОбщС препраща към Наредба на общинския съвет,
която да урежда условията за настаняването под наем в общинските жилища.
В разпоредбите на чл. 15, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Наредба на Общински съвет
6
Шумен за условията и реда за установяване на жилищни нужди, за
настаняване под наем и за продажба на общински жилища /Приета с Реш.
222/08.10.2008 г., изм. и доп. с Реш. 743/02.12.2010 г., изм. и доп. с Реш.
462/25.07.2013 г., изм. и доп. с Реш. 236/28.07.2016 г., изм. с Реш.
982/31.01.2019 г., изм. и доп. с Реш. 242/29.10.2020 г./, е предвидено
настаняването в общински жилища да се извършва със Заповед на кмета, в
която се посочват вида и местонахождението на жилището, трите имена и
ЕГН на настаненото лице и на членовете на семейството, срока за
настаняване, начина за определяне и плащане на наемната цена и размера на
депозита, съгласно методиката за определяне на наемната цена на общински
жилища и имоти. При определяне срока за настаняване се спазват
ограниченията по чл. 4, ал. 3, чл. 5, ал. 1 и чл. 6, ал. 2. Заповедта се връчва на
настанения срещу подпис и има действие за всички членове на семейството.
Въз основа на настанителната заповед се сключва писмен договор за наем по
реда на ЗЗД, с кмета или с лицата, на които е възложено по чл. 3, в който се
определят: редът за предаване и приемане на имота; правата и задълженията
на наемателя и наемодателя; наемната цена; срокът; отговорността при
неизпълнение; поддържането (текущи и основни ремонти); размера на
депозита и други условия по наемното правоотношение. Следователно от
ищеца е доказано, че по силата на Договор за наем са се намирали във
валидни облигационни отношения и че действително е предоставил на
ответницата за временно ползване общинско жилище в гр. Шумен, ***, за
срок от три години, считано от 13.09.2018 г., като преди предаване на имота
наемателят е платил сумата 138 лева – депозитна вноска, която да служи за
обезпечаване и удовлетворяване на наемното правоотношение. Съгласно чл.
232, ал. 2 ЗЗД наемателят има задължение да плаща уговорената наемна цена,
както и разходите свързани с предоставеното в случая общинско жилище, по
начин и в срок определен в наемния договор. Същата разпоредба има
императивен характер с оглед, че наемното правоотношение е двустранно,
следователно вменява права и задължения за двете страни по него - правото
на наемателя да ползва по предназначение общинското жилище съответства
на правото на наемодателя да изисква престиране на периодичните наемни
вноски, по начин и в срок уговорен между тях. В случая процесният Договор
№ ЖИ-127/12.09.2018 г. е сключен при наемна цена от 46 лв., месечно,
платима в срок до 30 – то число на текущия месец на касата на ОП „ОЖИ“,
7
определена в съответствие с Методиката за определяне на наемна цена на
общински жилищни имоти /приета на основание §4 от Наредбата за условията и
реда за управление и разпореждане с общински жилищни имоти на Общински
съвет – Шумен/, актуализирана по реда на чл. 5 от договора на 47.24 лв. -
считано от 01.02.2019 г. и на 49.04 лв. - считано от 01.02.2020 г.. Ищецът
претендират неплатени наеми в общ размер 812.64 лева, за периода от
01.05.2019 г. до 30.09.2020 г. – преди изтичане на договорения срок. В този
смисъл предпоставка за изискуемост на претендираното вземане е договорът
между страните да е валидно прекратен.
Разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ЗОбС предвижда, че наемните
правоотношения се прекратяват поради неплащане на наемната цена за
повече от един месец или поради системното й неплащане в срок.
Разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 8, хип. 2 ЗОбС обаче предвижда, че наемните
правоотношения, се прекратяват на други основания, определени в договора,
т. е. тази бланкетна норма препраща към клаузите на договор. Съгласно чл.
20, ал. 2 от договора между страните наемното правоотношение се прекратява
на някое от основанията по чл. 20, ал. 1, със Заповед на кмета, в която се
определял и срок за опразване на жилището, който не може да бъде по – дълъг
от месец. В този смисъл възражението на особения представител, че след като
плащането на наема е преустановено на 01.03.2019 г., според разпоредбата на
чл. 15 ЗОбщС, Договорът между страните следва да се счита прекратен още с
първата неплатена вноска, поради което липсва основание да се търси
плащане по договора за наем, а следвало да се претендира обезщетение за
ползване на имота на друго правно основание /неоснователно обогатяване/,
какъвто иск не е предявен, настоящият състав намира за неоснователно.
Правоотношението с ответницата е прекратено по реда на чл. 20, ал. 2 от
договора, съгласно която клауза наемното правоотношение се прекратява на
някое от основанията по чл. 20, ал. 1, със Заповед на кмета, в която се
определял и срок за опразване на жилището, който не може да бъде по – дълъг
от месец. В Заповед № РД-25-1734/28.08.2020 г., на кмета на Община Шумен,
с която наемното правоотношение е прекратено, е посочено като
предпоставка обстоятелството, че не е платен наем за повече от 3 месеца,
което е основание по чл. 20, ал. 1, т. 2.1 от процесния договор за наем.
Процесната заповед е надлежно връчена лично на ответницата на 11.09.2020
г., която е следвало в едномесечен срок от получаване да освободи
8
общинското жилище и внесе неплатения наем, такси и консумативи, както и е
имала възможност в 14 дневен срок да я обжалва пред Административен съд
Шумен. Доказателство за обжалване не е представено, поради което съдът
намира, че в настоящото производство не следва да обсъжда
законосъобразността на процесната заповед, поради влизането в сила. Не е
налице и хипотезата на чл. 17, ал. 2 ГПК, за да се налага да има произнасяне
по валидността на административния акт. Настоящият съдебен състав счита,
че ефектът от прекратяване е настъпил на 11.10.2020 г., която дата кметът на
Общината определя като краен срок за доброволно опразване на процесното
жилище от семейството на наемателката. Или съдът намира, че периодът на
действие на договора между страните е от 13.09.2018 г., до 11.10.2020 г.,
която дата последваща на сочения от ищеца период. Предвид гореизложеното
искът се явява основателен за периода от месец май 2019 г. до месец
септември 2020 г. включително, тъй като за частта от м. октомври /до
11.10.2020 г./, наем не се претендира. Доказателства по делото наемната цена
за този период да е платена от ответника не са представени. От приетото
Заключение по допуснатата по делото съдебно счетоводна експертиза се
установява, че след приспадане на платените суми за наем общо дължимата
сума за неплатени наемни вноски за процесния период от ответницата е в
размер на 783.22 лв., поради което искът следва да бъде уважен до този
размер, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателно плащане и отхвърлен до пълно предявения размер от 812.64
лева, като неоснователен.
Основателността на иска с правно основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД и цена
990.61 лв. е предпоставено от установяване, при условията на пълно и главно
доказване, от ищеца: че валидно е прекратил наемния договор между
страните; че за периода от 01.10.2020 г. до 22.04.2021 г. се е противопоставил
ответницата да ползва общинско жилище в гр. Шумен, ***, че въпреки това
противопоставяне през този период ответницата е продължила ползването,
както и размера на исковата претенция. Съответно в тежест на ответницата е
да установи, при условие на пълно и главно доказване, че въпреки
прекратения договор е продължила да изпълнява всички поети задължения по
него.
Както бе посочено по – горе ефектът от прекратяване на наемния
договор между страните е настъпил на 11.10.2020 г., когато е изтекъл срокът
9
за доброволно опразване на процесното общинско жилище от семейството на
наемателката. След този срок ответницата е продължила да ползва
процесното жилище, на което наемодателят се е противопоставил, за което е
издадена Заповед № РД-25-036/08.01.2021 г. на Кмета на Община Шумен за
изземване на имота, които обстоятелства съдът намира за еднозначно
установени от приетите и неоспорени по делото писмени доказателства
/протокол от 15.01.2021 г.; протокол от 25.01.2021 г.; протокол от 23.02.2021
г.; протокол от 19.04.2021 г./, съгласно които при няколко посещения на
адреса комисията от служители на наемодателя са установили, по
информация на съседка от входа, че наемателката е в апартамента, но не
отваря вратата. Ползването на процесното жилище на отпаднало основание е
продължило до 22.04.2021 г., когато работна група към „Шекерчо – Сие“
ЕООД, в присъствието на домоуправителя и служители на РПУ, са иззели от
имота общо 50 броя движими вещи, които в последствие, заедно с други
вещи, по желание на ответницата, са транспортирани до с. Звегор, за което е
съставен приет и неоспорен по далото Протокол. Съгласно §4 от Методика за
определяне на наемната цена на общински жилищни имоти, лицата ползващи
общински жилища на отпаднало основание дължат за непозволеното
увреждане ежемесечно обезщетение за ползването в размер на трикратния
наем до принудителното освобождаване на жилището /по смисъла на чл. 51 ЗЗД/,
който към 22.04.2021 г. е в размер на 49,04 лв. – месечно или в трикратен
размер от 147,12 лв. Съгласно приетото по делото и неоспорено Заключение
по допуснатата по делото ССчЕ от датата на прекратяване на договора за
наем до датата на освобождаване на жилището обезщетението по чл. 236, ал.
2 ЗЗД е в размер на 1020,03 лв.. Ищецът претендира 990.61 лв. за периода
01.10.2020 г. - 22.04.2021 г.. Предвид диспозитивното начало в гражданския
процес /арг. чл. 6, ал. 2 ГПК/ искът следва да бъде уважен в претендирания
размер, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателно плащане.
Относно разноските.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има
право на разноски, съобразно уважената част от исковете. Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
10
били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 ЗЗП. Разпоредбата на чл. 37 ЗПП препраща
към Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл. 25 и чл. 26
предвижда възнаграждение за заповедното производство от 50 до 180 лева, а
в исковото - от 100 до 360 лева. Съгласно чл. 1 от Наредбата съдът следва да
определи възнаграждението в зависимост от вида и количеството на
извършената работа. Предвид изложеното, съдът като съобрази, че делото е с
малък материален интерес и не се отличава с фактическа и правна сложност,
намира, че в полза на ищцовото дружество, следва да се определи разноски за
юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 150,00 лева, от които: 50,00
лева - за заповедното производство и 100,00 лева - за исковото производство.
Към така определеното юрисконсултско възнаграждение следва да бъде
прибавена и платената от ищеца държавна такса в заповедното и исковото
производство в общ размер на 100 лева, 150 лева – възнаграждение за вещо
лице, както и 356.23 лева – възнаграждение за особен представител на
ответника. Следователно ответникът следва да бъде осъден да плати на
ищцовото дружество сума в размер на 743.89 лева, разноски в заповедното и
исковото производства с оглед уважената част от исковете.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, по отношение
на Община Шумен, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен,
бул. „Славянски” № 17, чрез ОП „Общински жилища и имоти“, че ответникът
С. Х. ЮСР., с ЕГН ********** и адрес гр. Шумен, ***, дължи на ищеца
сумата 783.22 (седемстотин осемдесет и три лева и двадесет и две стотинки)
лева – неплатени наеми за общинско жилище на адрес: гр. Шумен, ***, за
периода 01.05.2019 г. - 30.09.2020 г., за което вземане по реда на чл. 410 ГПК
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 563/01.07.2021 г.,
по ЧГД № 1805/2021 г., по описа на РС Шумен, ведно със законна лихва, от
датата на заявлението – 30.06.2021 г. до окончателно плащане, платима по
банкова сметка: IBAN: BG 47 DEMI 9240 3100 0942 98 BIC: DEMIBGSF,
титуляр ОП „Общински жилища и имоти“, на основание чл. 232, ал. 2, вр. чл.
11
228, вр. чл. 79 ЗЗД, като за разликата до предявения размер от 812.64 лв.
отхвърля като неоснователен.
Признава за установено, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, по отношение
на Община Шумен, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен,
бул. „Славянски” № 17, чрез ОП „Общински жилища и имоти“, че ответникът
С. Х. ЮСР., с ЕГН ********** и адрес гр. Шумен, ***, дължи на ищеца
сумата 990.61 (деветстотин и деветдесет лева и шестдесет и една стотинки)
лева – обезщетение поради продължаване ползването на жилището за периода
01.10.2020 г. - 22.04.2021 г., за което вземане по реда на чл. 410 ГПК е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 563/01.07.2021 г.,
по ЧГД № 1805/2021 г., по описа на РС Шумен, ведно със законна лихва, от
датата на заявлението – 30.06.2021 г. до окончателно плащане, платима по
банкова сметка: IBAN: BG 47 DEMI 9240 3100 0942 98 BIC: DEMIBGSF,
титуляр ОП „Общински жилища и имоти“, на основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД.
Осъжда С. Х. ЮСР., с ЕГН ********** и адрес гр. Шумен, ***, да плати
на Община Шумен, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен,
бул. „Славянски” № 17, чрез ОП „Общински жилища и имоти“, сумата от
743.89 (седемстотин четиридесет и три лева и осемдесет и девет стотинки)
лева - разноски, съразмерно уважената част от исковете, платима по банкова
сметка IBAN: BG 47 DEMI 9240 3100 0942 98 BIC: DEMIBGSF, титуляр ОП
„Общински жилища и имоти“, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Шуменски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчване на съобщение, на основание чл. 259, ал. 1
ГПК.
След влизане в сила на решението, приложеното ЧГД № № 1805/2021 г.,
по описа на ШРС да се върне в състава, ведно с препис от настоящото
решение.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
12