№ 88
гр. Плевен , 13.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Цветелина М. Янкулова
Стоянова
Членове:Рени В. Георгиева
Емилия А. Кунчева
при участието на секретаря Велислава В. Трифонова
като разгледа докладваното от Цветелина М. Янкулова Стоянова Въззивно
гражданско дело № 20214400500061 по описа за 2021 година
Въззивно гражданско производство по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Производството по делото е образувано на основание въззивна жалба
на А. И. П. и Б. П. П. – и двамата с адрес в гр.Плевен, ул.“***“№11, ет.2 – ищци в
първоинстанционното производство по гр.д.№2395/2020г. по описа на Плевенски районен
съд, Гражданско отделение, подадена чрез адв. Й.Я. от АК-Плевен, срещу постановеното
по делото от VІІІ-ми гр.с-в съдебно решение №260536/03.12.2020г., с което е отхвърлен
като неоснователен предявеният от тях против ответниците П.Г.М.-К. и М.Х. К. – и двамата
с постоянни адреси в гр.Плевен, иск с правно основание чл.108 от ЗС с искане да бъде
признато за установено, че ищците са собственици на таванско помещение с площ8 около
13кв.м., реална част ог южно таванско помещение с площ около 35кв.м. с административен
адрес в гр.Плевен, ул.“***“№11 с идентификатор на сградата 56722.661.1, вътрешно
преградено а две помещения, както и да бъдат осъдени ответниците да предадат владението
върху процесния таван.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно
и се прави се искане да бъде отменено и вместо него Окръжният съд да постанови друго, с
1
което да уважи исковата претенция.Излагат се следните оплаквания: Неправилно съдът е
приел, че ищците основават исковата си претенция за собственост на договор за групов
строеж, който няма вещно-.прехвърлително действие, тъй като за да придобият страните по
договора право на собственост върху конкретен обект от сградата е необходимо да бъде
извършена съдебна делба, което в случая не е сторено. Поради това за да отхвърли иска,
съдът е приел, че ищците не са доказали право на собственост върху процесния таван на
основанието, посочено в исковата молба, като изрично е посочил, че не обсъжда
твърдението за придобивна давност, тъй като според него това твърдение е въведено в хода
по същество. Въззивните жалбоподатели твърдят, че този извод не кореспондира с
фактическите твърдения, изложени в исковата молба и с пояснението, дадено в открито
съдебно заседание. Подчертават, че фактическите твърдения по исковата молба, на които
основават правото си на собственост са следните: Учредено с договор, сключен в
нотариална форма, право на надстрояване на втори жилищен етаж върху съществуваща
едноетажна сграда съгласно утвърден архитектурен проект; Разпределение, чрез договор, с
наименование „Договор за групов строеж“ на таванските помещения, между собствениците
на първи, втори и трети етаж; непрекъснато владение от страната на ищците на южното
таванско помещение с площ от около 35кв.м. през периода от построяването на сградата -
1991г. до м. февруари 2020г., когато ответниците неправомерно са го завладели.
Неправилно съдът е приел, че сградата е построена въз основа на договор за групов строеж,
тъй като такъв договор могат да сключат съпритежатели на право на строеж, на
надстрояване или пристрояване, а в случая страните по договора не са съпритежатели, тъй
като дворното място и първият етаж са били собственост на родителите на първата ищца,
които с отделни договори са учредили право на надстрояване за втори етаж на ищците и на
неучастващи в делото лица – за трети етаж. Правото на надстрояване е учредено възмездно.
Тъй като в договорите за учредяване на ограниченото вещно право не са
индивидуализирани прилежащите складови помещения, това е станало с подписания по
късно договор, озаглавен „Договор аз групов строеж“. Изтъква се, че собствениците на
отделни етажи от сградата са декларирали и владели таванските помещения, така, както са
разпределени от 1991г. до 2020г, когато ответниците са завладели част от южното такавско
помещение, принадлежащо на ищците.
Ответниците по въззивната жалба – П. Г. М., чрез адв. А.Ч. от САК и
М. Х. К., чрез адв. Д.П. от АК-Плевен, са подали общ писмен отговор, в който е изразил
становище за неоснователност на същата. Излагат се следните съображения: Правилно
съдът не е разгледал иск по чл.79,ал.1 от ЗС, тъй като такъв не е предявен.- В исковата
молба не се споменава терминът „давност“, като придобивно основание. Правилно е
заключението на съда, че таванският етаж, в който се намира спорното помещение, е
построен в резултат на договор за групов строеж на основание чл.192 от ЗТСУ(отм). От
доказателствата по делото не е установено, че ответниците са завладели част от таванското
помещение, което ищците считан за свое.
Пред въззивната инстанция не са представени нови доказателства.
2
В открито съдебно заседание на въззивната инстанция, страните, чрез
процесуалните представители, поддържат горните становища.
Плевенският окръжен съд, настоящият граждански въззивен състав,
като провери обжалваното решение с оглед изложените оплаквания във въззивната жалба,
обсъди събраните доказателства и съобрази нормативната уредба и относимата съдебна
практика, приема следното:
Въззивната жалба, подадена от А. И. П. и Б. П. П. – ищци в
първоинстанционното производство по гр.д.№2395/2020г. по описа на Плевенски
районен съд, Гражданско отделение, подадена чрез адв. Й.Я. от АК-Плевен, срещу
постановеното по делото от VІІІ-ми гр.с-в съдебно Решение №260536/03.12.2020г, е
подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежнн страни,
при наличие на правен интерес, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и подлежи
на разглеждане по същество.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционното производство по гр.д.№2395/2020г. по описа на
Плевенски районен съд, Гражданско отделение, е образувано на основание осъдителен иск
с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от ищците А. И. П. и Б. П. П. – и двамата с
адрес в гр.Плевен, ул.“***“№11, ет.2, чрез пълномощникаа адв. Й.Я. от АК-Плевен, срещу
ответниците П.Г. М.-К.а и М.Х. К. – и двамата с постоянни адреси в гр.Плевен,
ул.“***“№26, ет.4, ап.11, с искане да бъде признато за установено в отношенията
между страните, че ищците са собственици на таванско помещение с площ около 13 кв.м. -
реална част от южното таванско помещение, цялото с площ около 35 кв.м, находящо се в
южната част на тавана на триетажната жилищна сграда, с административен адрес гр.Плевен,
ул.“***“№11, с идентификатор на сградата ***, вътрешно преградено на две помещения,
както и да бъдат осъдени ответниците да предадат владението върху процесния недвижим
имот.
В исковата молба се твърди следното: Ищците са собственици на
апартамент, находящ се на втория жилищен етаж в триетажна жилищна сграда в гр.Плевен,
ул. ***“№11, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.2, с площ 121
кв.м, заедно е едно избено помещение и таванското помещение, разположено в южната част
на тавана, както и припадащите се на апартамента идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж. Имотът е придобит по силата на нот.акт за учредяване
право на строеж №98,т.ІV,н.д.№628/1990г. от 23.05.1990г. на нотариуса при ПРС и договор
от 04.09.1990г. за групов строеж и разпределение на обектите в сградата с нотариална
заверка на подписите №*** от 17.09.1990г. Апартаментът на третия жилищен етаж, заедно с
източното избено и източното таванско помещение по силата на нот., акт за учредяване
право на строеж и договора от 04.09.1990г. са собственост на лицата Л.П.А. и В.Д.А., а за
първоначалните собственици на земята И.А. П. и В.Г. П. остава целият първи етаж на
3
триетажната жилищна сграда с извършеното пристрояване към него, заедно с едно избено
помещение и западното таванско помещение. Сградата е била построена 1991г. и от тогава
до момента ищците живеят в жилището на втория етаж, като до началото на м.февруари
2020г. ползвали южното таванско помещение, което по първоначалния проект от 1990г. е с
две врати и за тяхно удобство още по време на изграждането на сградата с вътрешна
преграда са го разделили на две помещения - едното с площ около 13 кв.м, а другото около
22 кв.м. Декларирали са цялото таванско помещение от 35 кв. м, и плащат данък за
него.Никога между тях и собствениците на първия и третия етаж не е имало спорове
относно собствеността на обособените тавански помещения. На 23.10.2009г, собственичката
на първия етаж В.Г. П. е прехвърлила срещу задължение за гледане и издръжка на дъщеря
си А.И.А. по време на брака й с А.Ш.А., първия жилищен етаж от построената триетажна
жилищна сграда, като в нотариалния акт не е посочено, че се прехвърлят и конкретни маза и
таван, а е отразено, че се прехвърлят съответните идеални части от мазата, от тавана, от
общите части на сградата и от правото на строеж. През 2011г. по инициатива на
собствениците на първия жилищен етаж А.И.А. и А.Ш.А., въз основа на одобрен
архитектурен проект, първият жилищен етаж е разделен и от него са обособени две
самостоятелни жилища, отразени в кадастъра като самостоятелни обекти с идентификатори
***.5 и 56722 661. 484.1.4. На 09.11.2011г. с договор за покупко-продажба, отразен в нот.
акт 146,т.ІХ, рег.№7662,д.№1002/2011г. на нотариус С.И., А.И.А. и А.Ш.А. са продали едно
от новообразуваните жилища на първия етаж с идентификатор *** на Ц.Г.Ц., заедно с
припадащите се на обекта идеални части от мазата и тавана на сградата и от общите части и
от правото на строеж: на сградата. На 05.02.2020г. с договор за покупко-продажба, отразен в
нот. акт №35,т.І, рег.№554,д.№29/2020г. на нотариус С.П.., А.И.А. и А.Ш.А. са продали на
ответницата П.Г. М.-К.а по време на брака й с ответника М.Х. К., притежаваната от тях
идеална част от поземления имот, заедно с другия новообразуван апартамент на първия
жилищен етаж с идентификатор ***.4., заедно с маза в югозападната страна на мазите и 1/4
ид. части от тавана на сградата, както и съответните идеални части на сградата и от правото
на строеж. След изповядване на сделката, макар по никакъв начин да не се легитимират като
собственици на конкретно таванско помещение, ответниците са разбили едната врата на
собственото таванско помещение на ищците, находящо се в южната част на тавана на
сградата, изнесли са личните им вещи и документи от там, самонастанили са се в реална
част от тавана на ищците, като са поставили верига и катинар вратата. Ищците са
предупредели ответниците, че те са собственици на таванското помещение, нопоследните
отказали да го освободят и да им предадат владението му. Ищците считат, че са собственици
на южното таванско помещение, цялото от 35 кв.м, което са получили по договора за групов
строеж и разпределение от 04.09.1990. и от построяването на сградата през 1991г. до
м.02.2020г, са го владели за себе си, без който и да е от собствениците на другите два етажа
да са им оспорвали собствеността върху таванското помещение. Твърдят, че ответниците без
каквото и да било правно основание са завладели реална част от техния таван, с площ около
13 кв.м, оспорват им правото на собственост върху помещението и не желаят да им го
предадат, макар по никакъв начин и с никакви документи да не се легитимират като
4
собственици на същото.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства, описани в
нея. Направено е искане по чл.192 от ГПК.
Направено е искане за допускане на двама свидетели за установяване
на владението върху процесното таванско помещение, като са посочени имената и адресите
им.
В срока по чл.131 ГПК ответницата П.Г. М.-К.а и М.Х. К.,
чрез процесуалните представители съответно адв. А.Ч. от САК и адв.Д.П. от АК-Плевен, са
подали общ отговор на ИМ, в който изразяват следното становище: Предявените
искове са допустими, но неоснователни. На 05.02.2020 г. чрез покупко-продажба,
обективирана в нотариален акт №35,т.І, рег.№554, дело №29/2020г. на нотариус С.П.,
ответниците са придобили собствеността върху следния недвижим имот, находящ се в
гр.Плевен, ул. „***“№11: 263/303 кв.м. ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***, заедно
с апартамент № 1 на първия етаж в триетажна жилищна сграда, построена в този имот, с
идентификатор № ***.4, заедно с прилежащата му маза в югозападната страна на мазите и
1/4 ид. ч. от тавана на сградата, както и съответните проценти идеални части от общите
части на сградата и съответните проценти идеални части от право на строеж върху
съсобствена земя. След сделката владението на описания имот им е било предадено от
праводателите А.И.А. и А.Ш.А. заедно с процесното помещение на таванския етаж, като
им е било обяснено, че това е таванът прилежащ към жилището и те са го ползвали
безпрепятствено от надстрояването на къщата. Впоследствие ищците изявили претенции
към това помещение и подали сигнал в прокуратурата. Излагат, че техните праводатели са
придобили първия етаж от сградата, в която се намира процесното таванско помещение от
В.Г. П. по силата на алеаторен договор. В последствие техните праводатели са обособили
две самостоятелни жилища на първия етаж, едно от които продават на тях, а другото на
лицето Ц.Г.Ц.. В.Г. П. и И.А. П., с нотариален акт №98,т.ІV, н.д.№628/1998г. на нотариус
при ПлРС, учредяват право на строеж на ищците А. И. П. и Б. П. П., да надстроят
съществуващата жилищна сграда, като построят втори жилищен етаж от 121кв.м., като в
нотариалния акт не се споменава тавански етаж и таванско помещение. В.Г. П. и И.А. П. с
нотариален акт №99,т.ІV,н.д.№699/1990г. на нотариуса при ПлРС са учредили право на
строеж на лицата Л.П.А. и В.Д.А., да надстроят трети жилищен етаж от 121 кв. м. площ, с
изброени задължения на пристрояване, надстрояване и задължението след завършване на
строежа да се извърши делба между всички съсобственици на тогава съществуващите мази и
новопостроените тавани и евентуално обособените нови складови помещения, като всички
съсобственици ще имат от тези общи части равни права. С документ с нотариална заверка
на подписите наименуван „Договор за групов строеж” , В.Г. П., И.А. П., А. И. П., Б. П. П.,
Л.П.А. и В.Д.А., се договарят с общи усилия и за тяхна сметка да построят жилищна сграда,
състояща се от 3 броя жилища, като разпределят жилищата с другите обекти в бъдещата
сграда. В специалните условия на договора е отбелязано, че строежът се извършва съгласно
5
упоменатото в нотариалните актове и, че договорът е сключен на основание чл. 192 от ЗТСУ
/отм./.В договора не е определена стойността и площта на жилищата и обектите, които
участващите в груповия строеж ще получат. Към договора няма други документи
неразделна часа от него, които да са подписани от всички страни. Ответниците считат, че
ищците нямат учредено право на строеж на таванско помещение, тъй като с нотариален акт
№98,т.ІV,н.д.№628/1990г.на нотариуса при ПлРС те са придобили собствеността
единствено върху втория етаж на жилищната сграда. Ищците не могат да черпят права от
нотариален акт №699/1990г. на нотариуса при ПлРС, в който има уговорки относно
таванските помещения, защото те не са страна по сделката и не участват в това нотариално
производство. Договорът за групов строеж, по силата на който ищците се легитимират като
собственици на процесното помещение противоречи на закона, тъй като не е спазено
императивното изискване на чл. 192 от ЗТСУ /отм./ да бъде определена стойността на
жилищата и обектите, които се разпределят между страните. Подобно на предварителния
договор за продажба на имот, договорът за групов строеж трябва да има съществените
уговорки предвидени в закона, както и тези позволяващи извършването на делба след
построяването на сградата. Договорът за групов строеж няма транслативен ефект, а поражда
само облигационни права, като едва след изграждането на обектите във вид, годен за
ползване, тази съсобственост се прекратява със съставянето на окончателен разпределителен
протокол (делба) пред нотариуса и всяка от страните става изключителен собственик на
таванското помещение, което му се отрежда с него. В конкретния случай не са представени
доказателства съсобствеността върху надстроения тавански етаж да е прекратена с делба или
пък ищците да са се снабдили с документи за собственост върху конкретното помещение на
друго основание. Таванско помещение не може да бъде придобивано по давност тъй като не
е годен обект на собственост, защото няма характер на самостоятелен обект в жилищната
сграда.То може единствено да бъде прилежащ обект към жилище или друг самостоятелен
обект в сградата. Поради изложеното се прави извод, че ищците не са придобили право на
собственост върху таванския етаж нито в идеална, нито в реална част. Поради изложеното
молят съда да отхвърли предявения иск
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Плевенският районен съд, Гражданско отделение, VІІІ-ми гр.с-в, се е
произнесъл с обжалваното Решение №260536/03.12.2020г., с което е отхвърлил изцяло
предявеният от ищците против ответниците, иск за собственост с правно основание чл.108
от ЗС, като неоснователен. За да постанови този резултат, съдът е приел, че ищците не са
доказали правото си на собственост върху процесното таванско помещение, тъй като
договорът за групов строеж по чл.192 от ЗГСУ(отм), на който основават правото си на
собственост, не притежава вещно-транслативен ефект, тъй като след построяване на
сградата, между страните по договора не е извършена делба на построеното.
Плевенският окръжен съд, ІV-ти граждански въззивен състав
приема, че в обжалваната част решението е ВАЛИДНО и ДОПУСТИМО, но
6
НЕПРАВИЛНО.
Във въззивната жалба не се излагат оплаквания във връзка с
валидността и допустимостта на обжалваното решение, а съгласно правомощията по чл.269
от ГПК, въззивният съд не установи наличието на пороци, които да обуславят нищожност
или недопустимост на съдебния акт.
За да се произнесе относно правилността на обжалваното решение,
съдът съобрази следното:
Като сравни становищата на страните, изложени в исковата молба,
отговора на исковата молба, изявленията на процесуалните представители в открито
съдебно заседание и техните пледоарии и писмени бележки, въззивният съд приема, че
между страните не съществува спор относно следните факти и обстоятелства, които се
установяват от неоспорените писмени доказателства и направените признания:
Бившите жители на гр.Плевен – съпрузите И.А. П., род.1918г. и В.Г.
П., род.1925г., са били собственици на недвижим имот с административен адрес в гр.
Плевен, ул.“***“№11, (бивша ул.“***“), представляващ дворно място от 305 кв.м.,
съставляващо парцел ІХ, пл.№***, стр.кв.46 по плана на гр.Плевен,при конкретни съседи,
заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда.
С договор на учредяване право на строеж, сключен на 23 май 1990г.,
в нотариална форма(Нотариален акт №98,т.ІV, нот.д.№628/1990г. на нотариус при
ПлРС) надлежно вписан, собствениците И.А. П. и В.Г. П. са учредили безвъзмездно в
полза на ищците в първата инстанция и въззивни жалбоподатели понастоящем - А. И. П.
(тяхна дъщеря) и Б. П. П. ( неин съпруг), „право да надстроят съществуващата жилищна
сграда, като построят втори жилищен етаж от 121кв.м.площ, съгласно утвърден
архитектурен проект“.В договора не са упоменати прилежащи помещения като маза и
таван.(л.8 и л.9от първоинстанционното дело)
С договор за учредяване на право на строеж, сключен на 23 май
1990г. в нотариална форма ( Нотариален акт №99, т.ІV, нот.д.№699/1990г. на нотариус при
ПлРС), надлежно вписан, същите собственици И.А. П. и В.Г. П. , са учредили в полза на
Л.П.А. ( разпитан като свидетел в първата инстанция) и съпругата му В.Д.А., „право да
надстроят трети жилищен етаж върху 121кв.м. площ съгласно утвърден архитектурен
проект и срещу задължението приемателите-строители да построят със свои средства
и труд втория и третия етаж – надстройки на съществуващата сграда до етап груб
строеж, да покрият сградата и излеят бетонна плоча върху първия и втори етажи,
довършат коридорите и стълбището на първия жилищен етаж, с направата на
мозайка, пристроят също със свои средства и труд към първия етаж със свои средства
и труд постройка от 30кв.м. съгласно утвърден архитектурен проект, която ще се
присъединява към първия етаж и ще остане собственост на учредителите-собственици
на съществуващото жилище, което общо с пристроеното ще достигне 121кв.м.площ., да
7
довършат пристройката напълно. В договора е записано, че страните поемат задължение
„след завършване на строежа, да се извърши делба на сега съществуващите мази между
всички съсобственици на сградата, таваните и евентуално обособените нови складови
помещения, като всички съсобственици ще имат от тези общи части равни права…“.(л.10 от
първоинстанционното дело)
На 04.11.1990г., страните по двата нотариални договори И.А. П.,
В.Г. П., Б. П. П., А. И. П., Л.П.А. и В.Д.А., са сключили писмен договор с нотариална
заверка на подписите, озаглавен „Договор за групов строеж“. В т.1 от същия е посочено, че
страните се задължават с общи усилия и за тяхна сметка на построят жилищна сграда от
три жилища съгласно утвърден архитектурен проект. Съгласно т.2, жилищата, които ще се
построят се разпределят така:
-И. П. П. и В.Г. П. получават собственост върху първия етаж заедно
с 1бр. избено помещение, посока югоизток, таванско помещение- посока запад;
-Ищците(понастоящем въззивници) Б. П. П. и А. И. П., получават в
собственост целия втори етаж, съществуващото избено помещение – посока запад и
таванско помещение – посока юг;
- Л.П.А. и В.Д.А. получават собственост целия трети етаж,
съществуващо избено помещение посока- изток и таванско помещение посока изток.
Като „Специални условия“ в договора е посочено, че строежът се
извършва съгласно упоменатото в нотариалните актове.(л.11 от първоинстанционното дело)
В договора не е определена стойността и площта на жилищата и обектите, които
участниците в груповия строеж ще получат.
Страните не спорят, че сградата е построена.
Не спорят, че понастоящем същата е с идентификатор ***, видно от
Схема №15-434676-28.05.2020г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър-
Плевен.(л.31);
С алеаторен договор,сключен на 23.10.2009г., изразен в Нотариален
акт №106, т.VІІІ, рег.№7970, дело №731/2009г. по описа на нотариус С.И. с район на
действие РС-Плевен, Рег.№016 на Нотариалната камара, В.Г. П. е прехвърлила на другата си
дъщеря – неучастващо в делото лице А.И.А., по време на брака й със свидетеля Айдън
Шакиров Асанов,следния недвижим имот: 263/303 идеални части от поземлен имот,
находящ се в гр.Плевен, ул.“***“№11, съставляващ поземлен имот с идентификатор ***,
целият от 303кв.м., урбанизирана територия, стар идентификатор ***, заедно с първия
етаж от построената в поземления имот триетажна жилищна сграда, който етаж
съставлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.2, с предназначение на
самостоятелен обект – жилище, апартамент с площ 121кв.м….., заедно с припадащите
8
се на обекта идеални части от мазата, тавана и общите части и правото на строеж на
сградата, а също така и построената сграда с идентификатор ***.2 със застроена площ
29кв.м. на един етаж,представляваща постройка на допълнително застрояване, срещу
задължение за издръжка и гледане.(л.12 и л.13) В договора не са конкретно описани мазата
и тавана, прилежащи към жилището на първия етаж.
Страните не спорят, че през 2011г. въз основа на одобрен
архитектурен проект, от първия жилищен етаж са обособени две жилища с идентификатори
***.5 и ***.4.(л.32)
С договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на
09.11.2011г. , изразен в Нотариален акт №146,т.ІХ, рег.№7662, дело №1002/2011г. по описа
на нотариус С.И. с район на действие РС-Плевен, рег.№016 на Нотариалната камара, вписан
в СВ, съпрузите А.И.А. и А.Ш.А. са продали на неучастващо в делото лице – Ц.Г.Ц., едно
от обособените след преустройството две жилища, представляващо апартамент с
идентификатор ***.5 със застроена площ 46.50кв.м., заедно с припадащите се идеални части
от мазата и тавана на сградата, както и от общите части и правото на строеж.(л.14);
С договор за покупко-продажба, сключен на 05.02.2020г., изразен в
Нотариален акт №35,т.І, рег.№554, дело№2982020г., А.И.А. и А.Ш.А. са продали на
ответницата( понастоящем въззиваема) П.Г. М.-К.а, която е в брак с ответника( съответно
въззиваем) М.Х. К. следния недвижим имот: 263/303 идеални части от поземлен имот,
находящ се в гр.Плевен, ул.“***“ №11, с идентификатор *** съгласно кадастралната карта и
кадастралния регистър, с предходен номер ***, целия с площ 303кв.м., урбанизирана
територия, заедно с апартамент на първия етаж в триетажна сграда, построена в същия имот,
с идентификатор ***.4, с предназначение на самостоятелен обект – жилище, апартамент, с
площ 50.90кв.м., заедно с прилежащата му маза в югозападната страна на мазите и ¼
идеална част от тавана на сградата, както съответните идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж, жилищна сграда, построена в същият поземлен имот с
идентификатор ***.2 с предназначение постройка на допълващото застрояване.(л.15 и сл.)
След сделката, продавачите са предали на купувачите (
ответниците К.и) владението на таванско помещение, за което са им обяснили, че е
прилежащо на закупеното от тях жилище на първия етаж. Ищците са сезирали
прокуратурата, че ответниците неоснователно са завладели част от техния имот.
Наказателно производство не е образувано, тъй като прокурорът е приел, че спорът е
гражданскоправен.(Признанията в отговора на исковата молба и приложената прокурорска
преписка)
Спорните въпроси между страните са правни и се състоят в това
дали ищците са собственици на таванско помещение, находящо се в южната част на
триетажна сграда в гр.Плевен, ул.“***“№11, владеят ли ответниците част от това помещение
и на какво основание?
9
За да се произнесе по спорния въпрос, въззивният съд съобрази
следното:
Първоинстанционният съд правилно е квалифицирал спора, като е
приел, че е сезиран с иск за собственост по чл.108 от ЗС (ревандикационен иск), т. нар. „иск
на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик“. От гледна точка на правната
теория правилно е разпределил доказателствената тежестта, като е посочил, че ищецът
следва да докаже правото си на собственик на твърдяното придобивно основание и
упражняването на фактическа власт от ответника. Последният следва да обори твърденията
на ищеца и евентуално да докаже, че владее на правно основание.
В Определение №260131/21.08.2020г., съдържащо проекта за доклад
по чл.140,ал.3 от ГПК, първоинстанционният съд правилно е посочил, че ищците основават
претенцията си за собственост на южното таванско помещение в триетажната сграда на
ул.“***“№11 в гр.Плевен, на следните факти: Учредено право на надстрояване от
собствениците на първия етажна сградата; Договор с нотариална заверка на подписите,
сключен между собствениците на първия етаж, които са учредители на правото на
надстрояване и суперфициарите за построяване на втори и трети етаж, озаглавен „договор за
групов строеж“, с който страните разпределят таванските помещения;Владение от от
ищците на разпределеното им южното таванско помещение с площ от 35кв.м. в периода от
построяване на сградата през 1991г. до 2020г., когато ответниците след придобивната за
тях сделка са завладяли реална част от него в размер около 13кв.м.
С проекто-доклада е указал на ищците, че следва да установят, „че
са придобили право на собственост върху процесния имот на твърдяното в исковата молба
придобивно основание“. Липсва текст на съда, който да конкретизира придобивното
основание – като фактическо съображение и/или като нормативен текст. Така даденото
лаконично указание, съпоставено с твърденията в исковата молба, които съдът правилно е
отразил, налага извод, че ищците следва да представят доказателства в подкрепа на
изложеното в ИМ, а именно: че в тяхна полза е учредена суперфиция( право на
надстрояване) за втори жилищен етаж, разпределение на таванските помещения между
бъдещите етажни собственици( учредители на правото на надстрояване и суперфициари), и
владение върху разпределеното на ищците таванско помещение от построяване на сградата
- 1991г. до 2020г. Изводът, че ищците следва да докажат именно тези обстоятелства се
налага и от това, че с проекто-доклада, съдът е допуснал сочените от тях доказателства,
включително е допуснал до разпит двамата свидетели за установяване на владение.
В обжалваното решение, съдът отново подробно и точно е
възпроизвел текста на исковата, като отново е посочил, че ищците излагат следните
твърдения за придобиване правото на собственост върху южното таванско помещение:
Учредено право на надстрояване от собствениците на първия етажна сградата. Договор с
нотариална заверка на подписите, сключен между собствениците на първия етаж, които са
учредители на правото на строеж и суперфициарите за построяване на втори и трети етаж,
10
озаглавен „договор за групов строеж“, с който страните разпределят таванските помещения
и владение на ищците върху южното таванско помещение от 1991г. до 2020г.,когато
владението е нарушено от ответниците.
При решаване на спора обаче, първоинстанционният съд е приел, че
ищците основават правото си на собственост върху спорния обект, само на договор за
учредяване на право на надстрояване и на договор за групов строеж по чл.192 от ЗТСУ(
отм), и тъй като последният няма вещно-транслативно действие, е отхвърлил иска като
неоснователен и недоказан.
Съдът е посочил, че не разглежда твърдението за придобивна
давност, защото е въведено едва в хода по същество на спора. Въззивният намира тази
извод за необоснован, тъй като е в противоречие с данните по делото. - При разглеждане на
делото и постановяване на решението, първоинстанционният съд е допуснал съществено
процесуално нарушение, което е довело до необоснованост и материално-правна
незаконосъобразност на съдебния акт.- Ищецът не е длъжен да дава правна квалификация
на своите твърдения и искания. Достатъчно е да посочи фактите, на които основава
претенцията, а изключително правомощие на съда е да извърши правоприлагането. Освен
това писмените изявления на страните следва да се преценяват не единствено съобразно
тяхното заглавие и външна форма, а с оглед съдържанието им, което обективира
действителната воля на правните субекти. В процесния случай, при тълкуване волята на
ищците, изразена в исковата молба и поддържана неизменно в двете съдебни инстанции, се
установява, че същите извежда правото си на собственост от три фактически елементи,
осъществени при условията на кумулативност: Учредяване право на надстрояване чрез
договор в нотариална форма; Разпределение на помещенията в мазата и тавана в
надстроената сграда, придобила режим на етажна собственост, чрез договор, озаглавен
„Договор за групов строеж“; Непрекъснато владение в периода от 1991г. до 2020г. на
разпределеното на ищците южно таванско помещение.Горните факти съдът е посочил
точно като част от твърденията на ищците по ИМ. В изложените правни изводи обаче е
приел, че ищците навеждат твърдения, че са собственици на таванско помещение въз основа
на учредено право на строеж през 1990г. и групов строеж от същата година, което не
съответства на становището на ищците, не се подкрепя от доказателствата по делото и
прави мотивите противоречиви. Въззивният съд приема, че давностното владение като
основание за придобиване на спорното помещение, е заявено с исковата молба. Ответниците
са изразили становище относно това твърдение в отговора на исковата –т.10 на л.52. Съдът
е допуснал сочени от двете страни гласни доказателства за установяване на владението и
такива са събрани в хода на съдебното дирене. Следователно, съдът неправилно е приел, че
ищците са се позовали на придобивна давност едва в хода на съдебните прения. Точно
обратно - тълкуването на волята на ищците, изразена в исковата молба и поддържава в
о.с.з., налага извод, че същите основават претенцията си за собственост на южното таванско
помещение в триетажна сграда именно на давностно владение, продължило повече от
десет години( близо 30год.) В случая учреденото право на надстрояване и договорът за
11
групов строеж не съставляват отделно придобивно основание за правото на собственост на
тавана, различно от давността, а са юридически факти, обуславящи основание за
осъщественото владение. – Чрез договора на учредяване право на надстрояване се
установява качеството на ищците на етажни собственици в триетажна сграда и от там
възможността им да бъдат владелци на складови помещения в същата сграда, които нямат
статут на самостоятелни обекти на правото на собственост. „Договорът за групов строеж“,
съдържащ клауза за разпределение на прилежащите складови помещения в сградата, между
собствениците на трите жилище, има значение за основанието на което ищците са
завладели именно южното помещение от сградата.
Като не е съобразил правилно горните обстоятелства, съдът е
постановил неправилно решение, страдащо от редица породи- съществено нарушение на
процесуалните правила, необоснованост и противоречие на материалния закон.
Въззивният съд посочва, че обжалваното решение не е
недопустимо като постановено например по непредявен иск, а неправилно. – Както
многократно беше посочено, мотивите на съдебния акт са противоречиви, защото описвайки
исковата молба съдът правилно е констатирал, че ищците основават претенцията си на
давностно владение, след което е приел, че позоваването на давност е извършено едва в
хода по същество. Така констатираният порок не обуславя недопустимост на съдебния
акт, а неправилност поради съществено процесуално нарушение, изразяващи се в
излагане на противоречиви мотиви, които не позволяват да се установи
действителната воля на съда.
Пред вид на констатираните нарушения при разглеждане на делото
и постановяване на решението, въззивният съд приема, че следва да разгледа по същество
основателността на твърденията и възраженията на спорещите страни в производството по
иск с правно основание чл.108 от ЗС, при което приема следното:
Относно твърденията на ищците:
Какво включва правото на надстрояване? Правото на надстрояване и
правото на пристрояване са разновидности на правото на строеж. Целта на това право е след
извършването на строежа, титулярът на това право да стане изключителен собственик на
надстроеното или пристроеното и на идеални части от общите части на сградата и правото
на строеж. Аксесорен елемент на правото на надстрояване( и на правото на пристрояване) е
придобиване на реално определено таванско и/или избено помещение
Както беше посочено, не се спори, че с договор за учредяване право
на строеж, сключен на 23 май 1990г., в нотариална форма(Нотариален акт №98,т.ІV, нот.д.
№628/1990г. на нотариус при ПлРС), ищците А. И. П. и Б. П. П. ( които са съответно
дъщеря и зет на собствениците на първия етаж от съществуващата едноетажна сграда) са
придобили безвъзмездно право да надстроят съществуващата жилищна сграда, като
построят втори жилищен етаж от 121кв.м.площ, съгласно утвърден архитектурен проект.
12
Следователно, този договор легитимира ищците като бъдещи етажни собственици в
сградата на ул.“***“№11-Плевен. В договора не са упоменати изрично прилежащи
помещения като маза и таван.(Тъй като надстрояването се извършва по одобрен
архитектурен проект, а нормативните изисквания за жилище задължително включват
наличие на поне едно складово помещение, може да се приеме, че волята на договарящите е
за придобиване на такова от суперпфициарите, но нотариалният акт не е доказателство за
това).
С договора за учредяване на право на строеж, сключен на 23 май
1990г. в нотариална форма ( Нотариален акт №99, т.ІV, нот.д.№699/1990г. на нотариус при
ПлРС), с който собствениците на първия етаж са учредили в полза на съпрузите Л.П.А. и
В.Д.А., право да надстроят трети жилищен етаж върху 121кв.м. площ съгласно
утвърден архитектурен проект, се съдържат подробни клаузи,с които приемателите-
строители се задължават да построят със свои средства и труд втория и третия етаж –
надстройки на съществуващата сграда до етап груб строеж, да покрият сградата и
излеят бетонна плоча върху първия и втори етажи, довършат коридорите и
стълбището на първия жилищен етаж, с направата на мозайка, пристроят също със
свои средства и труд към първия етаж със свои средства и труд постройка от 30кв.м.
съгласно утвърден архитектурен проект, която ще се присъединява към първия етаж и
ще остане собственост на учредителите-собственици на съществуващото жилище,
което общо с пристроеното ще достигне 121кв.м.площ., да довършат пристройката
напълно. В договора е записано, че страните поемат задължение „след завършване на
строежа, да се извърши делба на сега съществуващите мази между всички
съсобственици на сградата, таваните и евентуално обособените нови складови
помещения, като всички съсобственици ще имат от тези общи части равни
права…“.(л.10 от първоинстанционното дело)
Съобразявайки последните цитирани договорни клаузи на втория
договор, в който ищците не участват, въззивният съд намира, че в една част същият има
характер на договор по чл.22 от ЗЗД, сключен в полза на трето лице, като третото лице или
т. нар.“бенефициер“ в случая са двамата ищци, които не са страни по същия. Това е така,
защото договарящите постигат съгласие суперфициерите Л. и В.А. да изградят срещу
отстъпеното право на строеж от родителите на А.П., както пристройката към първия етаж и
предоставения им за надстрояване трети етаж, но и втория етаж, за който е учредено
право на надстрояване на ищците, както и да изградят складови помещения -
тавански и избени, които да се разпределят между собствениците на трите етажа, т.е. да
се предоставят такива и на ищците, които не са страни по договора.
Въз основа данните в двата договора за суперфиция, въззивният съд
приема, че волята на договарящите по тях е била да се изгради чрез пристрояване и
надстрояване сграда на три етажа, съгласно одобрен архитектурен проект, с по едно
жилище на етаж, към което има прилежащи избени и тавански помещения, които обаче не
13
са конкретизирани. От представените по делото архитектурни проекти за таванския етаж на
сградата се установява, че е предвидено функционалното обособяване на три самостоятелни
тавански помещения.
Не се спори, че на 04.11.1990г., страните по двата нотариални
договори -И.А. П., В.Г. П., Б. П. П., А. И. П., Л.П.А. и В.Д.А., са сключили писмен договор с
нотариална заверка на подписите, озаглавен „Договор за групов строеж“. Въззивният съд
споделя напълно становището на ответниците, изразено в отговора на исковата молба, че
така наименуваният „договор за групов строеж“ не отговаря на изискванията на чл.192,ал.1
от ЗТСУ(отм) Конкретните съображения са следните:
Съгласно чл.192,ал.1,групов строеж могат да извършват две или
повече лица в съсобствен парцел или по силата на отстъпено им право на строеж, на
надстрояване или пристрояване на заварена сграда. Договорът за групов строеж трябва да
бъде нотариално заверен. В него се определят жилищата или другите обекти, които ще
получат участвуващите в груповия строеж, тяхната стойност и условията по изпълнение на
строителството. Следователно,такъв договор могат да сключват съсобственици,
съпритежатели на право на строеж, на надстрояване и пр. В случая собствениците на
първия етаж са учредили в полза на ищците и на съпрузите А. право на надстрояване за
конкретни жилищни обекти, чиято стойност не е посочена, т.е. липсва съвместно
притежаване на право на надстрояване. Освен това,правото на надстрояване логически
изключва участието на учредителя в груповия строеж, като начин за придобиване право на
собственост, тъй като същият е собственик върху ненадстроената част);
Съгласно чл.192,ал.2 от ЗТСУ(отм),в груповия строеж лицата
участвуват с пари, труд и материали съответно на действителната стойност на обекта, който
придобиват, включително и когато стойността е по-голяма или по-малка от уговорената с
договор. – В случая с труд, средства и материали участват само съпрузите А.,
придобили право на надстроят трети етаж, тъй като се задължават да изградят в груб строеж
цялата сграда, а пристройката на първия етаж – годна за ползване. Останалите участници в
така наименувания договор, вкл. и ищците не поемат никакви задължения.
Съгласно ал.4, участниците в груповия строеж след построяване на
сградата разпределят жилищата или другите обекти съобразно с договора. – В случая
жилищата са определени с договорите за учредяване право на надстрояване и правото на
собственост се придобива с реализирането на учреденото ограничено вещно право.
Въззивният съд посочва, че договорът съдържа вътрешни
противоречия:
-Например в т.1 от същия е посочено, че страните се задължават с
общи усилия и за тяхна сметка на построят жилищна сграда от три жилища съгласно
утвърден архитектурен проект. Като „Специални условия“ в договора обаче е посочено, че
строежът се извършва съгласно упоменатото в нотариалните актове, а съгласно нотариален
14
акт №99,т.І., н.д.№699/1990г., изграждането на сградата в груб строеж се извършва само от
А., а останалите договарящи не са поели никакви задължения.
-Посочено е, че се разпределят на жилищата, а разпределение не се
налага, тъй като договарящите В. и И. П.и са собственици на първия етаж, на А. и Б.П.и е
учредено право на надстрояване на втори етаж, а на Л. и В. А. – за надстрояване на трети.
Съпоставяйки клаузите на сключения на 04.11.1990г. договор,
наименуван „договор за групов строеж“ с разпоредбата на чл.192 от ЗТСУ(отм), действала
към момента на сключването му, както и констатираните противоречия, въззивният съд
приема, че същият независимо от наименованието си няма правен характер на договор за
групов строеж по смисъла на чл.192 от ЗТСУ. Освен това, договорът за групов строеж не
следва и не може да бъде разглеждан като самостоятелно придобивно основание, тъй като
същият е само елемент от сложен и смесен фактически състав, включващ учредено право на
строеж, договор за групов строеж и делба.Позоваването на такива факти липсва в исковата
молба, тъй като ищците твърдят друго придобивно основане – давностно владение.
Въззивният съд споделя становището на ищците ( понастоящем
въззивници), че този договор има значение за отношенията между първоначалните етажни
собственици единствено за това, че с него се разпределят между тях предвидените по
архитектурен проект избени и тавански помещения, прилежащи към жилищата им, както
следва:
- Към жилището на И. П. П. и В.Г. П., заемащо целия първия етаж,
принадлежи 1бр. избено помещение, посока югоизток, таванско помещение- посока запад;
- Към жилището на ищците(понастоящем въззивници) Б. П. П. и А.
И. П., заемащо целия втори етаж,принадлежи съществуващото избено помещение – посока
запад и таванско помещение – посока юг;
- Към жилището на Л.П.А. и В.Д.А., заемащо целия трети етаж,
принадлежи избено помещение посока- изток и таванско помещение посока изток.
В договора не се съдържат достатъчно индивидуализиращи данни
за складовите помещения и в частност за таваните, но същите са разпознаваеми по
представения архитектурен проект на л.27 от първоинстанционното дело. От актуалния
такъв, намиращ се на л.34, се установява, че таванското помещение, намиращо се в посока-
юг е с площ около 35кв.м., вътрешно преградено на две пространства, едното от които е
около 13кв.м., а другото – около 22кв.м.
Ищците твърдят, че от построяване на сградата през 1991г. до 2020г,
са владели южното таванско помещение от около 35кв.м., понастоящем преградено на две
помещения.
Твърденията им се доказват от показанията на свидетелите Н.Г.Г.,
15
който отдавна познава ищците и техните праводатели и Л. А. – лицето, извършило реално
дейността по надстрояването и собственик на апартамента, намиращ се на третия етаж. –
Двамата свидетели логично, последователно и непротиворечиво установяват, че ищците
са владели южното таванско помещение от построяване на сградата, като още по време на
строежа са го преградили, което не е било предвидено по архитектурен проект. Никой не е
оспорвал правото им да владеят това таванско помещение. Ползването на таванските
помещения от етажните собственици се е осъществявало съгласно постигнатата между тях
писмена договореност. Така са и декларирани таванските помещения през 1998г.
От данните в данъчната декларация, приложена на л.17 от делото, се
установява, че ищцата А. И. П. през 1998г.е декларирала, че притежава етаж от къща с
площ 121кв.м. и прилежащите й маза от 16кв.м. и таван от 35кв.м.
Пред вид на горното, въззивният съд приема, че от обективна и
субективна страна ищците са осъществили състава на давностното владение, тъй като са
владели като свое повече от 10 години( близо 30 години) южното таванско помещение с
площ от 35кв.м., изградено по одобрен архитектурен проект за надстрояване на сградата и
разпределено им като прилежащо към апартамента им, съгласно договор, сключен между
етажните собственици на 04.11.1990г., неправилно наименуван „договор за групов строеж“.
Неоснователно е възражението на процесуалния представител на
ответника К. – адв.П., че таванско помещение не може да бъде придобито по давност, тъй
като не е самостоятелен обект на собственост. – Вярно е, че същото не е самостоятелен
обект на собственост и по делото не се твърди, да е променян неговият статут. Съгласно
правната теория и съдебната практика, прилежащите складови помещения към жилищата не
могат да бъдат придобивани по давност и не могат да бъдат предмет на сделки , сключени с
трети лица за етажната собственост. Същите обаче могат да се прехвърлят и да се
придобиват по давност от друг етажен собственик. Следователно, процесният обект,
представляващ южно таванско помещение може да бъде придобито по давност от ищците
като етажни собственици. Ищците не са завладели помещение на другиго, а именно
складово помещение, което са получили в резултат на разпределение по общата воля на
всички етажни собственици.
Неоснователно е и възражението на същия процесуален
представител, че по архитектурен проект липсват обособени тавански помещения, тъй като
от представените по делото проекти се установява обратното - реално обособяване на три
отделни тавански помещения, които първоначалните етажни собственици са си разделили.
Събрани са доказателства, че близо 30 години ищците като етажни собственици владеят
непрекъснато и несмущавано разпределеното им такова в южната част, декларирали са го и
са заплащали данъци.( Вярно е, че по архитектурен проект южното таванско помещение е
било едно с площ около 35кв.м., а ищците самоволно са го преградили на две, едното от
които е около 13кв.м. , но това обстоятелство е без значение за изхода на делото, тъй като е
установено, че ищците са придобили по давност цялото помещение, разпределено им по
16
волята на всички етажни собственици.)
Лишени ли са ищците от правото да владеят таванското помещение
и владее ли се същото от ответниците? – Съгласно признанията на ответниците, изразено в
отговора на исковата молба, владението на част от таванското помещение, им е предадено от
техните праводатели по договора. В последствие заявяват, че след намесата на полицията
нямат достъп до същото. Ищците също заявяват, че нямат достъп. Въз основа показанията
на свидетеля А., отразени на втората страница на л.100 от първоинстанционното дело,
съдът приема, че ответниците са завладяли част от южното таванско помещение, а именно
едното от помещенията, на които същото е разделено и което свидетелят определя като
„спорна част“.
При така установените обстоятелства, съдът приема, че ищците са
собственици на цялото южно таванско помещение с площ около 35кв.м., но ответниците
неправомерно владеят част от него в размер на около 13кв.м., в югозападната част,
преградено като отделно помещение от общото с площ 35кв.м.
Относно възраженията на ответниците:
Същите твърдят, че са придобили правомерно чрез договор за
покупко-продажба, сключен с праводателите им А.А. и А.А..
Действително, безспорно е, че с договор за покупко-продажба,
сключен на 05.02.2020г., изразен в Нотариален акт №35,т.І, рег.№554, дело№2982020г.,
А.И.А. и А.Ш.А. са продали на ответницата( понастоящем въззиваема) П.Г. М.-К.а, която е в
брак с ответника( съответно въззиваем) М.Х. К. следния недвижим имот: 263/303 идеални
части от поземлен имот, находящ се в гр.Плевен, ул.“***“ №11, с идентификатор ***
съгласно кадастралната карта и кадастралния регистър, с предходен номер ***, целия с
площ 303кв.м., урбанизирана територия, заедно с апартамент на първия етаж в
триетажна сграда, построена в същия имот, с идентификатор ***.4, с предназначение
на самостоятелен обект – жилище, апартамент, с площ 50.90кв.м., заедно с
прилежащата му маза в югозападната страна на мазите и ¼ идеална част от тавана на
сградата, както съответните идеални части от общите части на сградата и правото на
строеж, жилищна сграда, построена в същият поземлен имот с идентификатор ***.2 с
предназначение постройка на допълващото застрояване.(л.15 и сл.) Видно е, че таванското
помещение не е индивидуализирано като площ и местоположение, а е посочено само като ¼
идеална част от тавана на сградата. Не става ясно как е определен размерът на идеалната
част, но съдът не може да приеме, че ¼ идеална част съвпада с реалната част от тавана, за
която ответниците твърдят, че са получили владението от праводателите си – свидетеля
А.А. и неговата съпруга. Продавачите по тази сделка черпят права от алеаторен
договор,сключен на 23.10.2009г., изразен в Нотариален акт №106, т.VІІІ, рег.№7970, дело
№731/2009г. по описа на нотариус С.И. с район на действие РС-Плевен, Рег.№016 на
Нотариалната камара, с който първоначалната собственичка В.Г. П. е прехвърлила на
17
А.И.А., по време на брака й със свидетеля А.Ш.А.,следния недвижим имот: 263/303
идеални части от поземлен имот, находящ се в гр.Плевен, ул.“***“№11, съставляващ
поземлен имот с идентификатор ***, целият от 303кв.м., урбанизирана територия, стар
идентификатор ***, заедно с първия етаж от построената в поземления имот триетажна
жилищна сграда, който етаж съставлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор
***.2, с предназначение на самостоятелен обект – жилище, апартамент с площ 121кв.м…..,
заедно с припадащите се на обекта идеални части от мазата, тавана и общите части и
правото на строеж на сградата, а също така и построената сграда с идентификатор ***.2 със
застроена площ 29кв.м. на един етаж,представляваща постройка на допълнително
застрояване, срещу задължение за издръжка и гледане.(л.12 и л.13) В договора не са
конкретно описани мазата и тавана, прилежащи към жилището на прехвърлителката. Нещо
повече, не е посочен дори размерът на идеалната част, която същата е прехвърлила.
Следователно, от данните в двата нотариални акта, обективиращи
прехвърлителни сделки, не може да се установи, че праводателите на ответниците са
притежавали именно това реално помещение от таванския етаж, което са предали на
купувачите.
Първоначалната прехвърлителка В. П. е декларирала през 1998г.
жилище - апартамент от 121кв.м. с маза 15кв.м. и таван 14кв.м. и пристройка от 29кв.м.
(л.186) Следващата собственичка А.А. е декларирала двете обособени жилища на първия
етаж, както следва: жилище от 50.9кв.м. с маза от 16кв м. и таван от 10кв.м.(л.194) и
жилище от 46.5кв.м. без маза и таван 16кв.м.(л.202) Очевидно е,че приобретателката А.А. не
може да притежава таван от 26кв.м.(16кв.м+10кв.м.), ако прехвърлителката й е имала таван
само от 14кв.м.
В заключение, съдът приема, че първоначалните собственици на
първия етаж В. и И. П., са притежавали съгласно постигнатото между собствениците
споразумение от 04.11.1990г., таванското помещение по архитектурен проект, намиращо се
в западна посока., посочено в архитектурния проект на л.34 от делото с площ от 14.15кв.м.-
Т.е. помещение с площ, която е декларирала и прехвърлителката В. П. през 1998г.(14кв.м.)
Свидетелят А., който реално е извършил надстрояването на сградата и от тогава живее на
третия етаж, установява в показанията си, че таванските помещения са се ползвали така,
както собствениците са се споразумели, без някой да оспорва правото на другия. В същия
смисъл са и показанията на свидетеля Н.Г., който познава ищците, първоначалните
собственици П.и и често е посещавал сградата. Затова съдът, отчитайки очевидната
заинтересованост като прехвърлител в полза на ответниците, на свидетеля А.А., не дава
вяра на показанията му, в които същият заявява, че помещението от тавана, което е
предоставил на ответниците е било негово, а ищците са го завладели неправомерно.
Твърденията на този свидетел са в противоречие с показанията на другите свидетели и
писмените доказателства( договор от 04.11.1990г. и декларация на В. П.). Например в
показанията си този свидетел твърди, че таванските помещения са четири, защото
18
апартаментите в сградата са четири, поради което към всеки апартамент принадлежи по
едно таванско помещение или по ¼ идеална част от общия таван. – От писмените
доказателства се установява друго: Архитектурният проект за пристрояване и надстрояване
на сградата, предвижда изграждане по един апартамент от по 121кв.м. на всеки етаж и
принадлежащи към всеки обособени помещения от тавана и мазата. По архитектурен
проект са обособени три тавански помещения с различни размери, които по обща воля са
разпределени между етажните собственици на трите жилища с договор от 04.11.1900г.,
сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Таванското помещение,
прилежащо към апартамента на първия етаж се намира в западната част от тавана и е с площ
около 14кв.м. Същото е декларирано от първоначалната собственичка В. П. през 1998г.
Свидетелят А., който е изпълнител на надстрояването и етажен собственик в сградата,
установява, че таванските помещения са ползвани от построяване на сградата съгласно
постигнатата договореност за разпределение и така са декларирани. Видно от текста на
нотариалния акт, обективиращ договора, с който съпругата на свидетеля А.А. е придобила
имота, нейната майка В. П. и й прехвърлила едно жилище от 121кв.м., заедно с
прилежащите идеални части от мазата и тавана. Видно от архитектурния проект,
разделянето на апартамента, чрез обособяване на две жилища е извършено през 2011г. Не
са представени доказателства какви са складовите помещения към двете нови жилища, но
прехвърлителите А.А. и А.А., не могат да прехвърлят на купувачите повече от това, което
имат, т.е. това, което им е прехвърлила В. П., а последната е декларирала таван от 14кв.м.,
който със съпруга й са получили чрез договора за разпределение от 04.11.1990г.(Съгласно
техническите правила и норми е достатъчно жилището да притежава поне едно складово
помещение – маза, таван , килер. Не е задължително да има складово помещение от всеки
вид. Общоизвестен факт е настоящата тенденция да се строят жилищни сгради без тавански
етажи.)
Въпросът каква част от тавана са придобили ответниците и дали
изобщо са придобили прилежащо към жилището таванско помещение, остава неизяснен в
настоящето производство. От съвкупната преценка на доказателствата по делото обаче се
установява, че същите не могат да придобият чрез правна сделка част от функционално
обособеното по архитектурен проект южно таванско помещение, тъй като същото е
собственост на ищците, като придобито на основание договор за учредяване право на
надстрояване на втори етаж, договор за надстрояване на трети етаж, включващ клаузи за
договаряне в полза на трето лице( ищците), разпределение по обща воля първоначалните
етажни собственици на таванските помещения по архитектурен проект и владение повече
от десет години на разпределеното им таванско помещение.
От изложеното е видно, че въззивният съд достига до правен извод,
който е различен от този на първоинстанционния, поради което обжалваното решение
следва да бъде отменено като неправилно на основание чл.271 от ГПК и вместо него
въззивният съд следва да постанови друго, с което да уважи иска, така, както е предявен.
19
Въззивният съд не споделя становището на адв.Ч. – пълномощник
на въззиваемата П. К.а, за наличие на първоначално обективно съединяване на искове за
собственост, основани на различни придобивни основания. – Принципно подобно
съединяване е допустимо, но в процесния случай не е налице такова. - Задължение на съда
е да установи действителната воля на страните по гражданския спор, които не са задължени
да дават правни квалификации на претенциите си. – По-горе, въззивният съд посочи, че с
оглед фактическите твърдения, изложени в исковата молба, ищците основават претенцията
си за собственост на южното таванско помещение в триетажна сграда именно на давностно
владение, продължило повече от десет години. Учреденото право на надстрояване и
договорът за групов строеж не се сочат като отделно придобивно основание за правото на
собственост на тавана, различно от давността, а като юридически факти, обуславящи
основание за осъщественото владението. – Чрез договора на учредяване право на
надстрояване се установява качеството на ищците на етажни собственици в триетажна
сграда и от там възможността им да бъдат владелци на складови помещения в същата
сграда. Договорът за групов строеж, съдържащ клауза за разпределение на прилежащите
складови помещения в сградата, между собствениците на трите жилище, има значение за
основанието, на което ищците са завладели именно южното помещение от сградата. Липсва
каквото и да е основание, за да се приеме, че е налице обективно съединяване на искове за
собственост, като единият е основан на договор за групов строеж, а другият – на давностно
владение, тъй като съдът е сезиран с един иск за собственост, основан на давностно
владение. (Впрочем,ако условно се приеме обективно съединяване на искове, тъй като
твърдяното съединяване сочи на кумулативност или на евентуалност, съдът след като е
отхвърлил единия иск, би следвало да разгледа по същество и другия предявен иск. След
като не е сторил това е допуснал нарушение на процесуалните правила.)
Неоснователно е възражението на процесуалните представители на
ответниците, че ищците не са се позовали на давност. – От съдържанието на исковата
молба се установява, че ищците се позовават на непрекъснато, несъмнено и спокойно
владение, продължило близо 30 години. Т.е. ищецът описва характеристиките на
давностното владение като институт на вещното право. Ищецът не е длъжен да използва
правни термини. Основанието на иска са именно фактическите твърдения, а не посочената
правна квалификация, която не е задължителна за съда. Принцип от римското право е, че
страната дата фактите, а съдът – правото. При положение, че ищецът твърди, че е владял
спорен имот повече от 10 години, без никой да му е спорил, съдът не може да квалифицира
претенцията му по-друг начин освен като основана на обща придобивна давност.
Неоснователно е възражението на процесуалните представители на
ответниците за заявени различни основания за собственост, съставляващи предмет на
отделни искове. - Всеки казус е индивидуален. В случая основавайки претенцията си за
придобиване на имот по давност, ищците се позовават и на договори за учредено право на
надстрояване и за разпределение на складовите помещения, защото по този начин
установява основанието за започване и осъществяване на владението върху реално
20
обособено помещение.Впрочем, до постановяване на неправилното решение е достигнато
именно поради това, че казусът не индивидуализиран съобразно конкретните твърдени и
доказани факти, а абстрактно са разгледани теоретични постановки.
С оглед изхода на делото, ответниците по въззивната жалба следва
да бъдат осъдени да заплатят на въззивните жалбоподатели, претендираните и доказани
разноски за двете съдебни инстанции, които са доказани, както следва:709.59лв. за
първа инстанция съгласно списък по чл.80 от ГПК на л.215 от първоинстанционното дело и
626.13лв. за въззивна инстанция ( от които 600лв.- адвокатско възнаграждение и 26.13лв.-
държавна такса) съгласно списък, представен по настоящето дело.
По изложените съображения, Плевенският окръжен съд, ІV-ти
въззивен граждански състав, на основание чл.271 от ГПК
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилно РЕШЕНИЕ №260536/03.12.2020г. на
Плевенски районен съд, Гражданско отделение, VІІІ-ми гр.с-в, постановено по гр.д.
№2395/2020г. по описа на същия съд, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за УСТАНОВЕНО на основание чл.108 от ЗС, по
отношение на П. Г. М., ЕГН-*** и М. Х. К., ЕГН-*** и двамата с регистриран адрес в
гр.Плевен, ул.“***“№26, ет.4, ап.11, че А. И. П., ЕГН-********** и Б. П. П., ЕГН-*** – и
двамата с постоянен адрес в гр.Плевен, ул.“***“№11, са СОБСТВЕНИЦИ на
ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ, цялото с площ 35кв.м., находящо се в южната част на
тавана на триетажна жилищна сграда с административен адрес гр.Плевен,
ул.“***“№11, с идентификатор на сградата ***, вътрешно преградено на две
помещения, И
ОСЪЖДА П. Г. М., ЕГН-*** и М. Х. К., ЕГН-*** и двамата с
регистриран адрес в гр.Плевен, ул.“***“№26, ет.4, ап.11, ДА ПРЕДАДАТ
ВЛАДЕНИЕТО на А. И. П., ЕГН-********** и Б. П. П., ЕГН-*** – и двамата с
постоянен адрес в гр.Плевен, ул.“***“№11, на 13кв.м. – реална част от собственото
им таванско помещение, цялото с площ 35кв.м., находящо се в южната част на тавана
на триетажна жилищна сграда с административен адрес гр.Плевен, ул.“***“№11, с
идентификатор на сградата ***, вътрешно преградено на две помещения.
ОСЪЖДА П. Г. М., ЕГН-*** и М. Х. К., ЕГН-*** и двамата с
регистриран адрес в гр.Плевен, ул.“***“№26, ет.4, ап.11, ДА ЗАПЛАТЯТ на А. И. П.,
ЕГН-********** и Б. П. П., ЕГН-*** – и двамата с постоянен адрес в гр.Плевен,
ул.“***“№11, на основание чл.78 от ГПК, сумата от 709.59лв.( седемстотин и девет лв.
и 59ст.) –РАЗНОСКИ за първа инстанция.
21
ОСЪЖДА П. Г. М., ЕГН-*** и М. Х. К., ЕГН-*** и двамата с
регистриран адрес в гр.Плевен, ул.“***“№26, ет.4, ап.11, ДА ЗАПЛАТЯТ на А. И. П.,
ЕГН-********** и Б. П. П., ЕГН-*** – и двамата с постоянен адрес в гр.Плевен,
ул.“***“№11, на основание чл.78 от ГПК, сумата от 626.13лв.( шестстотин двадесет и
шест лв. и 13ст.) –РАЗНОСКИ за въззивна инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на
РБ в 1-месечен срок от връчването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22