№ 48
гр. София, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Кирил Д. Павлов
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20221800500698 по описа за 2022 година
С решение № 69 от 03.06.2022 год. по гр. дело № 12512021 год. РС-Б. е отхвърлил
изцяло предявените искове от Г. А. Й. от с. Т. срещу „Д.О.З.“ ЕАД, гр. С. за заплащане на
сума в общ размер от 3 141 лева, представляваща застрахователно обезщетение за настъпил
покрит застрахователен риск, изразяващ се в напукване и накланяне към улицата на ограден
дувар и напукване на вътрешните и външни стени на втори етаж от застрахован имот –
триетажна къща, находяща се на ул. „С.С.“ № 18А в с. Т., община Б., причинени от
проливен дъжд на 30.06.2018 год., от която сумата 1656,71 лева – претенция за
възстановяване на оградния дувар и сумата 1483,76 лева – за възстановяване на стените на
втория етаж от къщата, за който имот има сключен договор за имуществено застраховане по
застрахователна полица № 11128222000249 от 27.06.2018 год., за което при ответника има
образувана щета № 11122131805246/05.07.2018 год., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 30.06.2018 год. до окончателното изплащане, както и за заплащане на
сумата 612,30 лева – застрахователно обезщетение за разход на материали по отстранени
щети по вътрешните и външни стени на първия етаж от описания по-горе недвижим имот,
изразяващи се в разходи за закупуване на стиропор, лепило, мрежа за изолация, водобранна
лайсна, ъгъл, хоросан, валяк, латекс и оцветител, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 05.03.2021 год. до окончателното изплащане, както и предявените при условията
на евентуалност искове от Г. А. Й. и С. Б. И., двамата от с. Т. искове срещу „Д.О.З.“ ЕАД за
заплащане солидарно на сумата от общо 3141 лева, представляваща застрахователно
1
обезщетение за настъпил покрит застрахователен риск, изразяващ се в напукване и
накланяне към улицата на ограден дувар и напукване на вътрешните и външни стени на
втори етаж от застрахования имот, както и за заплащане на сумата 612,30 лева –
застрахователно обезщетение за разход на материали по отстранени щети по вътрешните и
външни стени на първия етаж от описания по-горе недвижим имот, като неоснователни.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищците с
твърдението, че същото е незаконосъобразно, постановено при неправилна преценка на
събраните по делото доказателства и неправилно приложение на материалния закон. Молят
съда да го отмени и да уважи изцяло предявените искове.
Ответникът оспорва въззивната жалба.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, Софийският окръжен съд прие за установено следното от фактическа страна:
Ищците твърдят в исковата молба, че по силата на договор за учредяване право на
строеж, обективиран в н.а. № 60, том І, дело № 162/1978 год. на съдия при БРС ищцата е
собственик на триетажна къща, находяща се на ул. „С.С.“ № 18А в с. Т., община Б.. Със
застрахователна полица „Комфорт за дома“ № 11121034593 от 27.06.2015 год., сключена от
С. И. – син на ищцата Г. Й., в качеството му на застраховащ, е застрахован описания имот
със застрахователен пакет „Предвидливост“, „Сигурност“ и пакет „Спокойствие“, като
застраховката на имота се подновява ежегодно. На 30.06.2018 год. в срока на
застрахователното покритие по договора за имуществено застраховане по застрахователна
полица № 111218222000249 от 27.06.2018 год. ищците констатирали, че по стените на
къщата – вътрешни и външни на първи и втори етаж има пукнатини, а също така оградният
дувар е наклонен към улицата и с пукнатини поради пропадане на земния слой. Твърдят, че
настъпилото застрахователно събитие е в причинна връзка с проливен дъжд над селото на
28.06.2018 год., превърнал улиците в реки и предизвикал наводнение и затлачвания, като
подкопал основите на оградния дувар и наводнил двора на къщата. Впоследствие се
получили пукнатини по стените на дувара и двата етажа на къщата. Дъжд валял и на
29.06.2018 год. На 03.07.2018 год. застрахованият уведомил ответника с уведомление по
щета № 11122131805246/03.07.2018 год. по силата на застрахователната полица от
27.06.2018 год., като посочил, че щетите на увреденото имущество се изразяват в увредена
фасадна стена на жилищната сграда вследствие на проливни дъждове и поддаване на
основата, също така и на оградата. Имотът бил посетен от вещо лице инж. Василев на
09.07.2018 год., който констатирал, че вредите по щета № 11122131805246/03.07.2018 год. се
дължат на проливен дъжд, а щетите са оценени на сумата 672,57 лева. Считат, че протоколът
за оглед по щетата обективира обстоятелството, че застрахователят извънсъдебно е признал
факта на увреждане на описаното имущество, изразено в увредена фасадна стена вследствие
проливния дъжд и поддаване на основата на сградата, също така и на оградата в резултат на
застрахователни причини. Това изявление на ответника в частния свидетелстващ документ
според ищците представлява извънсъдебно признание на реализирането на покрит
застрахователен риск, довел до увреждането, което е достатъчно да се приеме, че
2
предявеният иск е доказан по основание. Независимо от това застраховащият получил отказ
за изплащане на застрахователно обезщетение, обективиран в писмо изх. № 0-92-
12133/04.09.2018 год., с мотива, че в имота са били налице други неотстранени в
продължение на дълъг период повреди, предхождащи застрахователното събитие, резултат
от по-рано настъпили събития, естествени климатични условия, амортизация и влага, липса
на стабилни основи. Считат отказа за незаконосъобразен, тъй като не са налице хопотезите
по чл. 408 от КЗ, при настъпването на които застрахователят може да откаже да заплати
обезщетение. Молят съда да осъди ответника да заплати на Г. Й. в качеството й на
собственик на застрахованото имущество сумата 2000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за настъпил покрит застрахователен риск, изразяващ се в
напукване и накланяне към улицата на ограден дувар и напукване на вътрешните и външни
стени на застрахован имот – триетажна къща, находяща ес на ул. „С.С.“ № 18А в с. Т.,
община Б., причинени от проливен дъжд на 30.06.2018 год., от която сумата 1000 лева –
претенция за възстановяване на оградния дувар сумата 1000 лева – за възстановяване на
стените на втория етаж от къщата, както и да й заплати сумата 612,30 лева – разход за
материали по отстранени щети по вътрешните и външните стени на първия етаж от
описания имот, представляващи застрахователна претенция по щета № 11122131805246,
ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от 30.06.2018 год. до
окончателното изплащане.
С уточняваща молба от 19.07.2021 год. исковата претенция е конкретизирана, като е
посочено, че ищец по делото е Г. А. Й. в качеството й на собственик на застрахованото
имущество, като според приложимите Общи условия застрахован по договор „Комфорт за
дома“ е собственикът и/или член на неговото семейство или човек, живеещ с него в едно
домакинство на застрахования адрес. При условията на евентуалност искова претенция за
заплащане на посочените по-горе суми е предявена солидарно от Г. Й. и С. И. в качеството
му на застрахован по договор за имуществено застраховане по полица № 111218222000249
от 27.06.2018 год.
С молба от 15.03.2022 год. по чл. 214 от ГПК исковете са увеличени по размер до
сумата 3 141 лева, от която от която: 1656,71 лева – претенция за възстановяване на
оградния дувар и сумата 1483,76 лева – за възстановяване на стените на втория етаж от
къщата. Съдът е допуснал изменението на исковете в о.с.з. на 16.03.2022 год.
В писмения отговор на исковата молба ответникът оспорва предявените искове.
Оспорва факта на настъпване на твърдяното застрахователно събитие, нанесените щети и
причинно-следствената връзка между тях. Сочи, че за същите вреди ищците са предявили
претенция на друго основание и по друго дело: гр.д. № 1017/2020 год. по описа на БРС, в
исковата молба по което въвеждат коренно различни твърдения относно начина на
настъпване навредите и техния размер, като се позовават на авария на водопреносната
мрежа, резултат от злоумишлени действия на трети лица. Ответникът счита, че вредите, за
които се претендира заплащане на обезщетение в настоящото производство, не са
възникнали през 2018 год., а са съществували още преди сключване на първата
3
застрахователна полица. Съгласно т. 4.1.8.1 от Общите условия застрахователят не дължи
обезщетение при настъпване на преки или косвени вреди в резултат на неотстранени
повреди от застрахователни събития, настъпили преди сключване на застраховката. Сочи
също така, че по сключената застрахователна полица при посоченото бедствие – „проливен
дъжд“ застрахователят е длъжен да покрие само щети, изразяващи се в измокряне, отнасяне,
наводняване или затлачване, но не и увредена фасада и поддаване на основите и на
оградата. Поради това застрахователят законосъобразно е отказал да заплати
застрахователно обезщетение. Съгласно представеното по делото експертно заключение
вредите по процесния имот се дължат на конструктивен недостатък – недостатъчно
стабилни основи, като недоброто изпълнение на основите на къщата може да се разглежда и
като проектантска грешка или некачествено строителство, които също са предвидени като
общи изключения в т.4.1.13 от Общите условия. Сочи също така, че процесните увреждания
не са причинени от еднократно събитие, а са резултат от продължително въздействие във
времето на естествени климатични условия, като поради недостатъчно стабилните основи на
къщата и на оградата при наличието на дъждове конструкциите им са били увреждани
многократно и постепенно се е стигтало до компрометирането им и до появата на
процесните щети. Съгласно т.4.1.8 и т. 4.1.9 от общите условия такъв тип щети са
изключени от застрхователното покритие. Оспорва изцяло и предявеният евентуален иск от
С. И., тъй като същият не е трето ползващо се лице по сключения застрахователен договор,
а не е и собственик на застрахования имот, поради което няма право на обезщетение. Право
на такова има само собственикът на застрахованото имущество. Позовава се и на
нищожност на договора на основание чл. 354 от КЗ, тъй като е сключен от лице, което няма
правен интерес да застрахова чуждо имущество. Оспорва предявените искове и по размер.
Съгласно показанията на св. И. в процесния имот през 2018 год. имало наводнение,
като първият етаж на къщата се напълнил с вода. В момента не е напълно изсъхнало и
стените са напукани. Къщата на ищцата се намира в по-ниската част на улицата и водата се
стича към нея. През лятото на 2018 год. имало проливен дъжд в продължение на няколко
дни и къщата на ищата се наводнила. Оградата също започнала да се руши и да пада от
водата.
Според заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза на в.л.
П. от 14.01.2022 год. плътната ограда на процесния имот, минаваща по уличната
регулационна линия, е изпълнена с бетонов фундамент, чието горно ниво е на 0,40 м. над
ниво терен и тухлен зид до 1,60 м. над ниво терен. Същата е наклонена към улицата спрямо
вертикалното й положение. Във видимата част на основата има пукнатина, която се разтваря
към дъното на основата. Забелязват се и други по-малки пукнатини в бетоновата част.
Теренът от двете страни на оградата няма настилка, така че видимо не може да се определи
има ли пропадане на земния слой. Според вещото лице появата на пукнатини в основата от
този тип показва, че е настъпила неравномерна деформация в земната основа, при което са
се появили опънни напрежения в същата по дължина. Накланянето към улицата показва, че
от към улицата земната основа е намалила носимоспособността си на натиск, дължащо се на
4
по-голямо обмокряне на същата. При извършения оглед е установено от вещото лице, че е
извършен ремонт на стените на първия етаж и пукнатините от деформация са скрити. При
огледа на втория етаж се виждат пукнатини по мазилката. Налице е неравномерна
деформация на земната основа, дължащо се на намалената носимоспособност на натиск на
земната основа, което се получава при обмокряне на същата. Според вещото лице безспорно
щетите са нанесени от обмокряне на земната основа под фундаментите на сградата и
плътната ограда, като видно от приложения снимков материал по делото стените са били
обмокрени значително, които показва, че водното количество е заливало надземната част на
бетоновите основи. При изследване на теренните условия в района на процесния обект и
района на водосборната област вещото лице констатира, че водният отток е значителен и
най-вероятно това е причината за настъпилите деформации на земната основа в дълбочина
под основите. При глинесто-песъчливата почва в процесния имот според вещото лице е
възможно щетите по сградата да са се получили при наводнение от един до няколко дни,
каквото е било налице при поройния дъжд в края на м. юни 2018 год. От направената
проверка в служба ВиК-Б. вещото лице е установило, че не е имало аварии на водопровод в
района на процесния имот. Почвата на терена, където се намира процесният имот е такава,
че лесно поема вода и намалява носимоспособността й. Липсват данни за наличие на грешки
при проектирането и изпълнението на основите на къщата, като в случай, че такива са били
налице, то пукнатините по фасадата са щели да възникнат веднага след строителството.
Вероятно е вредите да са се получили от обилен дъжд, тъй като къщата се намира в ниската
част на селото и се получава т.нар басейн, където водата се събира и задържа по-дълго
време.
Видно от справка - метеорологична информация за количеството на валежите през
периода 01.06.2018 год. - 31.07.2018 год. на НИМХ, на 28.06.2018 год. в района на с. Т. е
паднал дъжд в количество 75 л./кв.м., а на 29.06.2018 год. – 8 л./кв.м.
На 31.10.2018 год. ищецът С. И. е подал жалба до Началника на ВиК-гр. Б., в която
уведомява, че на ул. „С.С.“ № 18А има аварирал водопровод, който предизвиква постоянно
изтичане на питейна вода, която се стича под улицата, като повредата е от шест години.
Моли да се предприемат мерки по извършване на спешен ремонт на пътя. Постъпил е
отговор на сигнала от „В.К.Б.“ ЕООД от 13.11.2018 год., в който е посочено, че след
извършена проверка не е установено наличие на аварирал водопровод, като уврежданията
по сградата и оградата не се дължат на неотстранени аварии по водопроводната мрежа.
Пред БРС е било образувано гр.д. № 1017/2020 год. по подадена искова молба вх. №
2010686/17.06.2020 год. от С. Б. И. срещу ответника в настоящото производство, което по-
късно е прекратено поради оттегляне на исковата молба. В исковата молба се твърди, че в
продължение на дълъг период от време – около 3-4 години от датата на застрахователната
полица, сключена през 2015 год., на улицата, където ищецът живее, имало аварирал
водопровод, който предизвиквал постоянно изтичане на вода и за кратко време образувала
две дупки на пътя. Ищецът многократно уведомявал В.К.Б. за повредата, но не били взети
мерки. През 2016 год. служители на дружеството разкопали на неправилното място и не
5
открили повредата. В края на 2018 год. на разкопаното място се образувала вдлъбнатина от
пропадане на пътя. В резултат от изтичането на водата на улицата се образували две големи
ями, които ищецът насипал с баластра и камъни. Последните посещения на мястото на
аварията от служители на ВиК били на 31.10.2018 год. и на 22.01.2019 год., като при
разкопаването се виждало как шурти с голяма сила вода, която образувала подпочвена река.
На 30.01.2019 год. била отстранена повредата на водопроводната мрежа и на 08.05.2019 год.
не е установен теч на вода.
Представена е стокова разписка от 05.03.2021 год. за закупени материали /стиропор,
лепило, изолационна мрежа, водобранна лайсна, хоросан, валяк, латекс и оцветител/ от
ищеца на стойност 612,30 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от
правна страна:
Разпоредбата на чл. 386, ал. 2 от КЗ предвижда, че при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение,
което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието,
освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна
стойност, която е фиксирана парична сума.
Основателността на предявения осъдителен иск се обуславя от осъществяването на
фактически състав, включващ елементите: 1/ наличие на валиден договор за имуществена
застраховка, сключен между застрахователя и увреденото лице, с предмет процесното
имуществено право; 2/ настъпване в периода на осигуреното застрахователно покритие на
събитие, представляващо покрит от застрахователя риск; 3/ причинени щети по
застрахованото имущество, настъпили в резултат на застрахователното събитие и 4/
изправност на застрахованото лице по отношение на задълженията му за заплащане на
застрахователна премия и уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие в срок.
С договора за имуществено застраховане застрахователят се задължава срещу
заплащане на договорена застрахователна премия да поеме определен риск, при
реализирането на който да заплати на застрахования обезщетение за причинените на
застрахованото имущество вреди, в размер, равен на този на вредата към деня на събитието.
По делото е установено наличието на валидно сключен застрахователен договор по
застрахователна полица № 111218222000249 от 27.06.2018 год. По аргумент от разпоредбата
на чл. 402 КЗ, изводът за липса на застрахователен интерес не следва от отрицателния факт,
че ищецът (въззивникът) не е собственик на застрахования имот. Доктрината допуска в
застрахователното право сключването на договор за застраховане на чуждо имущество, от
лице, което действа от свое име, а не от името на собственика на вещта. В този случай,
обаче, макар лицето, което сключва договора да е застраховащ, застрахован винаги е
собственикът на вещта. Според легалната дефиниция на §1, т. 1 от ДР на КЗ "Застрахован" е
лицето, чиито имуществени и/или неимуществени блага са предмет на застрахователна
6
защита по застрахователен договор. Застраховащ може да бъде както собственика, така и
несобственика на застрахованото имущество. С решение № 136 от 30.08.2013 г.,
постановено по т. д. № 1015/2010 г. по реда на чл. 290 от ГПК е прието, че в хипотезата на
сключен договор от лице без представителна власт, във вр. с чл. 201, ал. 2 и ал. 3 КЗ /отм./,
чийто текст съответства на чл. 402, ал. 2 и ал. 3 от КЗ, правото да получи застрахователното
обезщетение принадлежи само на собственика на имуществото, освен ако застрахователната
полица е сключена в полза на трето лице или ако собственикът изрично изрази желание,
обезщетението да бъде платено на трето лице - мнимо представляващия го. С решение №
156/4.01.2017 г., по т. дело № 1948/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о. е прието, че лицето, договаряло
със застрахователя по договор за застраховка на чужда вещ, е легитимирано да получи
застрахователното обезщетение в случай на настъпване на застрахователното събитие, само
ако собственикът на вещта одобри договора (възможно вкл. след настъпване на
застрахователното събитие) и, ако прехвърли вземането за застрахователното обезщетение в
полза на застраховащия несобственик. В случая е налице одобрение на договора от
собственика – ищцата Г. Й., която с приложената по делото на л. 42 декларация по чл. 402,
ал. 2 от КЗ е одобрила договора за застраховка, като не е налице изрично изразено желание
от нейна страна обезщетението да бъде заплатено на договарящия, поради което носител на
материалното право на обезщетение е именно ищцата.
Съдът намира за доказано по делото и настъпването в периода на осигуреното
застрахователно покритие на събитие, представляващо покрит от застрахователя риск –
проливен дъжд по застрахователна полица № 111218222000249 от 27.06.2018 год. и
приложимите към договора Общи условия. С декларация в предложение – въпросник,
неразделна част от полицата на л. 13 по делото застраховащият изрично е заявил, че е
получил, запознал се е и приема действащите Общи условия на „Д.О.З.“ ЕАД по застраховка
имущество „Комфорт за дома“. Застрахованото имущество е къща, построена през 1985 год.,
и ограда, построена през 2009 год., като сред покритите рискове са тези по клауза „Б“ от
общите условия – „буря, градушка, проливен дъжд, наводнение“ и др. Съгласно чл. 3.3 от
Общите условия застрахователят покрива пълна загуба или частична повреда на
застрахованото имущество, настъпили през срока на действие на застраховката
/застрахователния период/ в резултат на непредвидимо и внезапно проявление на покрит по
застрахователния договор риск.
В хода на делото се установи и настъпването на застрахователното събитие - видно
от приложената справка от НИМХ на 28.06.2018 год. в района на с. Т. е паднал дъжд в
количество 75 л./кв.м. – събитие, представляващо покрит от застрахователя риск.
Съдът намира за установено и настъпването на твърдяните от ищците щети по
застрахованото имущество, настъпили в резултат на застрахователното събитие. Установи
се от показанията на свидетелката И., че в резултат на изсипалия се проливен дъжд на
посочената дата сградата на ищцата се наводнила, което предизвикало падане на мазилката
на къщата, а оградата на имота започнала да се руши и да се накланя. От заключението на
в.л. П. по несъмнен начин се установява причинната връзка между застрахователното
7
събитие и причинените вреди. Според експертизата появата на констатираните на място
пукнатини в основата на оградата и по мазилката на къщата показва, че е настъпила
неравномерна деформация в земната основа, която се получава при обмокряне на същата.
При глинесто-песъчливата почва в процесния имот според вещото лице е възможно щетите
по сградата да са се получили при наводнение от един до няколко дни, каквото е било
налице при поройния дъжд в края на м. юни 2018 год. Според вещото лице щетите са
нанесени от обмокряне на земната основа под фундаментите на сградата и плътната ограда,
като видно от приложения снимков материал по делото стените са били обмокрени
значително, които показва че водното количество е заливало надземната част на
бетоновите основи, т.е. щетите са причинени от събралото се количество дъждовна вода, а
не от скрит под земята теч на водопровод. От направената проверка в служба ВиК-Б. вещото
лице е установило, че не е имало аварии на водопровод в района на процесния имот. Освен
това, при овлажняване на почвата с малки количества вода, но за по-дълго време не се
отразява на якостта на земната основа, тъй като почвата по капилярен път отвежда водата по
повърхността и тя се изпарява във въздуха като настъпва процес на изсъхване. Процесното
обмокряне не може да се дължи на авария, защото захранването на сградата е с тънка тръба,
с малко количество вода, поради което дори да има теч, той не може да бъде така
интензивен, защото е дълбоко в земята, а такъв теч не може да предизвика такова масово
обмокряне, че да пропадне основата /съгласно устните обяснения на вещото лице в о.с.з. на
16.03.2022 год./. Видно от писмо на „В.К.Б.“ ЕООД от 13.11.2018 год., след извършена
проверка не е установено наличие на аварирал водопровод, като уврежданията по сградата и
оградата в процесния имот не се дължат на неотстранени аварии по водопроводната мрежа.
Според вещото лице липсват и данни за наличие на грешки при проектирането и
изпълнението на основите на къщата, тъй като ако такива са били налице, то пукнатините
по фасадата щяха да възникнат веднага след строителството, каквито в случая не са били
налице.
Неоснователно е възражението на ответника, че в случая е налице признание от
страна на ищците, че процесните вреди са претърпени не в резултат на проливен дъжд, а на
аварирал водопровод, като това признание е направено в подадена искова молба по друго
дело /гр.д. № 25337/2020 год. по описа на СРС, впоследствие образувано пред БРС с №
1017/2020 год. по описа на БРС/. В исковата молба по това дело ищецът твърди, че в
продължение на няколко години след 2015 год. на улицата, където живее имало аварирал
водопровод, както и че се образували две дупки на пътя, но при проверка на място от
служители на ВиК дружеството през 2016 год. не била открита повреда, а в края на 2018 год.
на разкопаното място се образувало пропадане на пътя и в резултат на изтичането на вода на
пътя се образували две ями. Налице са твърдения за настъпването на определени факти, от
които обаче не може да се направи извод, че процесните вреди са причинени именно от
авария на главен водопровод. Наличието на погрешно убеждение у ищеца, че такава авария
е била налице и че същата е в причинна връзка с претърпените вреди, не представлява
признание на неизгоден факт, който да се приеме доказан в настоящото производство. Тези
твърдения не са подкрепени от каквито и да било доказателства. Напротив, видно от
8
писмото на „В.К.Б.“ ЕООД от 13.11.2018 год., след извършена проверка не е установено
наличие на аварирал водопровод, като уврежданията по сградата и оградата не се дължат на
неотстранени аварии по водопроводната мрежа. Освен това, видно от приложения по делото
опис на увреденото имущество от 09.07.2018 год., изготвен от експерт на ответното
дружество, процесните повреди по фасадата на жилищната сграда и по оградата са били
налице към момента на извършване на огледа, следователно същите не са настъпили по
начина и времето, описани в първоначално подадената искова молба по гр. дело №
1017/2020 год. на БРС. Самият ищец е оттеглил исковата молба по посоченото дело, поради
което следва да се приеме, че не поддържа изложените в нея твърдения.
С оглед това съдът намира за безспорно доказано в настоящото производство въз
основа на заключението на вещото лице, свидетелките показания и събраните писмени
доказателства, че е налице причинна връзка между настъпилите вреди и соченото от ищците
застрахователно събитие – проливен дъжд на 28.06.2018 год., като по делото не се установи
същите да са резултат от настъпила авария на водопровод или от неправилно изпълнени
основи на сградата.
По въпроса за размера на претърпените вреди, съдът намира следното:
Не съществува спор нито в съдебната практика, нито в правната доктрина, че
застрахователното обезщетение при имущественото застраховане има за цел да обезщети
застрахования за действително настъпилите от застрахователното събитие вреди на
застрахованата вещ /имущество/, както и че с оглед характера на застрахователното
обезщетение, конкретният му размер се определя в зависимост от размера на увреждането, в
рамките на застрахователната сума и действителната стойност на застрахованото имущество
към момента на настъпване на събитието. Законодателят ясно е регламентирал начина на
определяне на сумата, срещу която се застрахова имуществото, а именно - въз основа на
действителната стойност на вещта /застрахователна стойност/ към момента на подписване
на полицата.
За установяване действителния размер на настъпилите вреди по застрахованото
имущество по делото е изслушано заключението на в.л. П., според което за отстраняване на
щетите, нанесени на плътната ограда /дувар/, е необходимо същата да се изгради отново.
Това е така, тъй като същата е наклонена към улицата и има вероятност да се събори при
последващи събития. Общата стойност на щетите по оградата възлиза на 1656,71 лева, от
които: оформяне на изкоп на основите – 21,38 лева; направа на кофраж – 528 лева; армиране
на основи – 207,90 лева; бетониране на основание – 330 лева, тухлена зидария – 569,43 лева.
Според вещото лице, за отстраняване щетите, нанесени по стените на втория етаж на
жилищната сграда, е необходима сумата 1483,76 лева, от която: за облицовка на стени с
гипсокартон и лепило - 370,60 лева, за шпакловка - 207,97 лева, за боядисване - 230,01 лева
и за облицовка с плочи – 675,18 лева. С оглед това на основание чл. 386, ал. 2 от КЗ
застрахователят следва да заплати на ищцата застрахователно обезщетение в посочените от
вещото лице размери, които съответстват на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието. Искът за заплащане на сумата 612,30 лева – направени разходи за
9
материали за отстраняване на щетите по вътрешните и външните стени на първия етаж на
жилищната сграда, съдът намира за недоказан. Това е така, тъй като от представеното по
делото писмено доказателство - стокова разписка от 05.03.2021 год., не може да се направи
извод, че закупените с нея материали на стойност 612,30 лева са именно тези, вложени в
извършения ремонт на сградата, като за стойността на ремонта на стените на първия етаж по
делото не са ангажирани други доказателства /заключение на вещото лице или свидетелски
показания/. С оглед това в тази част искът за заплащане на обезщетение по сключения
договор за застраховка следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Неоснователно е и възражението на ответника за погасяване на исковете по давност.
В случая приложение намира разпоредбата на чл. 378, ал. 1 от КЗ, според която правата и
задълженията по застрахователния договор във връзка със застрахователното обезщетение
се погасяват с тригодишна давност, считано от датата на настъпване на застрахователното
събитие. Застрахователното събитие е настъпило на 28.06.2018 год., а исковата молба, с
която е заявена исковата претенция е подадена на 28.06.2021 год. по пощата, т. е. в рамките
на установения от законодателя давностен срок.
Застрахователното обезщетение следва да се присъди на ищцата Г. Й. в определения
по-горе размер, ведно с дължимата лихва.
Съгласно разпоредбата на чл. 409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за
забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на срока по чл. 405 КЗ
- до 15 работни дни от представянето на всички доказателства /т. 11.10 от Общите условия/,
освен в случаите по чл. 380, ал. 3 от КЗ. В чл. 380, ал. З от КЗ е предвидено, че към
застрахователната претенция следва да се представят и данни за банковата сметка, по която
да се извърши плащането, в противен случай застрахователят не дължи лихва по чл. 409.
Видно от приложените писмени доказателства – уведомление за щета вх. № О-92-
9564/19.07.2018 год., ищецът не е представил банкова сметка на застрахователя при
предявяване на претенцията си, поради което следва да се приеме, че не е изпълнено
задължението по чл. 380 от КЗ. С оглед това за ответника не е възникнало задължение за
заплащане на законна лихва по чл. 409 от КЗ и такава следва да се присъди от завеждане на
исковата молба.
Тъй като изводите не настоящата инстанция не съвпадат изцяло с тези на районния
съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е съдът е отхвърлил
предявения иск от Г. А. Й. от с. Т. срещу „Д.О.З.“ ЕАД, гр. С. за заплащане на сума в общ
размер от 3 141 лева, представляваща застрахователно обезщетение за настъпил покрит
застрахователен риск, изразяващ се в напукване и накланяне към улицата на ограден дувар и
напукване на вътрешните и външни стени на втори етаж от застрахован имот – триетажна
къща, находяща ес на ул. „С.С.“ № 18А в с. Т., община Б., причинени от проливен дъжд на
30.06.2018 год., от която сумата 1656,71 лева – претенция за възстановяване на оградния
дувар и сумата 1483,76 лева – за възстановяване на стените на втория етаж от къщата, за
който имот има сключен договор за имуществено застраховане по застрахователна полица
№ 11128222000249 от 27.06.2018 год., за което при ответника има образувана щета №
10
11122131805246/05.07.2018 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
28.06.2021 год. до окончателното изплащане, като вместо него следва да постанови друго, с
което да уважи така предявените искове. Решението следва да бъде потвърдено в частта, с
която съдът е отхвърлил иска за заплащане на сумата 612,30 лева – застрахователно
обезщетение за разход на материали по отстранени щети по вътрешните и външни стени на
първия етаж от описания по-горе недвижим имот, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 05.03.2021 год. до окончателното изплащане. Предвид частичното
уважаване на предявените главни искове, съдът намира, че не се е сбъднало условието за
разглеждане на предявените евентуални искове, поради което решението следва да бъде
обезсилено в частта, с която са отхвърлени предявените евентуални искове и
производството в тази част следва да бъде прекратено.
Предвид изхода на спора, решението следва да бъде отменено и в частта, с която
ищците са осъдени да заплатят на ответника разноски за разликата над 145 лева, както и да
заплатят в полза на БРС държавна такса в размер на 45,64 лева.
Въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивниците сумата 314 лева,
представляваща направените по делото разноски, съобразно уважената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, а въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
въззиваемия сумата 96,40 лева, представляваща направените във въззивното производство
разноски, съобразно отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. М. А. И.
от САК сумата 565 лева, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 7, ал. 2 от
Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно
уважената част от исковете.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 69 от 03.06.2022 год. по гр. дело № 12512021 год. на РС-Б. в
ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил предявените искове от Г. А. Й. от с. Т. срещу „Д.О.З.“
ЕАД, гр. С. за заплащане на сума в общ размер от 3 141 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за настъпил покрит застрахователен риск, изразяващ се в
напукване и накланяне към улицата на ограден дувар и напукване на вътрешните и външни
стени на втори етаж от застрахован имот – триетажна къща, находяща се на ул. „С.С.“ №
18А в с. Т., община Б., причинени от проливен дъжд на 30.06.2018 год., от която сумата
1656,71 лева – претенция за възстановяване на оградния дувар и сумата 1483,76 лева – за
възстановяване на стените на втория етаж от къщата, за който имот има сключен договор за
имуществено застраховане по застрахователна полица № 11128222000249 от 27.06.2018 год.,
за което при ответника има образувана щета № 11122131805246/05.07.2018 год., ведно със
11
законната лихва върху тази сума, считано от 28.06.2021 год. до окончателното изплащане,
както и в частта, с която ищците са осъдени да заплатят на ответника разноски за разликата
над 145 лева до пълния присъден размер от 745,44 лева, както и да заплатят допълнителна
държавна такса в размер на 45,64 лева, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Д.О.З.“ ЕАД, гр. С. да заплати на Г. А. Й. ЕГН ********** от с. Т. сума в
общ размер от 3 141 лева, представляваща застрахователно обезщетение за настъпил покрит
застрахователен риск, изразяващ се в напукване и накланяне към улицата на ограден дувар и
напукване на вътрешните и външни стени на втори етаж от застрахован имот – триетажна
къща, находяща се на ул. „С.С.“ № 18А в с. Т., община Б., причинени от проливен дъжд на
30.06.2018 год., от която: сумата 1656,71 лева – за възстановяване на оградния дувар и
сумата 1483,76 лева – за възстановяване на стените на втория етаж от къщата, за който имот
има сключен договор за имуществено застраховане по застрахователна полица №
11128222000249 от 27.06.2018 год., за което при ответника има образувана щета №
11122131805246/05.07.2018 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
28.06.2021 год. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил предявения иск
от Г. А. Й. ЕГН ********** от с. Т. срещу „Д.О.З.“ ЕАД, гр. С. за заплащане на сумата
612,30 лева – застрахователно обезщетение за разход на материали по отстранени щети по
вътрешните и външни стени на първия етаж от описания по-горе недвижим имот, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 05.03.2021 год. до окончателното изплащане.
ОБЕЗСИЛВА решението в ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил предявените при
условията на евентуалност искове от Г. А. Й. и С. Б. И., двамата от с. Т. срещу „ДЗИІ Общо
застраховане“ ЕАД за осъждане на ответника да заплати солидарно на ищците на сумата
3141 лева, представляваща застрахователно обезщетение за настъпил покрит
застрахователен риск, изразяващ се в напукване и накланяне към улицата на ограден дувар и
напукване на вътрешните и външни стени на втори етаж от застрахования имот, както и за
заплащане на сумата 612,30 лева – застрахователно обезщетение за разход на материали по
отстранени щети по вътрешните и външни стени на първия етаж от описания по-горе
недвижим имот, като неоснователни, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази
част като недопустимо, на основание чл. 270, ал. 3, пр. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Д.О.З.“ ЕАД, гр. С. да заплати на Г. А. Й. ЕГН ********** и С. Б. И.
ЕГН **********, двамата от с. Т., сумата 314 лева, представляваща направените по делото
разноски, съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Г. А. Й. ЕГН ********** и С. Б. И. ЕГН **********, двамата от с. Т., да
заплатят на „Д.О.З.“ ЕАД, гр. С. сумата 96,40 лева, представляваща направените във
въззивното производство разноски, съобразно отхвърлената част от исковете, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Д.О.З.“ ЕАД, гр. С. да заплати на адвокат М. А. И. от САК, личен номер
**********, с адрес гр. С., ул. „К.Б. I“ № 96, ет. 1, ап. 3 сумата 565 /петстотин шестдесет и
12
пет/ лева, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 7, ал. 2 от Наредба №
1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно уважената
част от исковете.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13