№...................../................ 2020 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА,
Втори касационен състав, в открито съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВА ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при секретаря Наталия Зирковска и с участието на прокурора от Варненска окръжна
прокуратура Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдията Йова Проданова касационно административно - наказателно дело № 657 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл.
от Административнопроцесуалния
кодекс, вр. чл.63 ал.1от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба на Община Варна против Решение № 91 от 22.01.2020 година, постановено по
н.а.х.д. № 2925/2019
година по описа на Варненския районен съд, VІ-ти състав.
Оплакванията в касационната жалба са за постановяване на
решението на районния съд при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон –
отменително основание по чл.348, ал.1 от НПК. Твърденията са за неправилно произнасяне на
районния съд по
фактите, които жалбоподателят
счита установени от доказателствата по делото, поради
което с неправилната им оценка поотделно и в тяхната съвкупност, е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Искането е решението на ВРС да бъде отменено,
като бъде потвърдено наказателното
постановление, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна – Т.Д.К., чрез процесуален представител, оспорва жалбата в писмен
отговор, претендира присъждане на разноските, направени в касационното
производството.
Представителят
на Окръжна прокуратура–Варна дава заключение за основателност на
касационната жалбата..
Съдът, преценявайки обжалваното
решение, с оглед заявените касационни
основания и служебно, съобразно разпоредбата на ал.2 на чл.218 от АПК, за да се произнесе, взе
предвид
следното:
Касационната жалба е подадена
от надлежна страна и в предвидения от закона срок, поради което производството е
процесуално допустимо и съдът дължи произнасяне по същество.
С оспореното решение Районен съд - Варна (ВРС) отменя Наказателно
постановление № 209/22.04.2019 г. на Зам.-кмета на Община Варна, с което
на Т.Д.К., е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на
50 лв., на основание чл.178е от ЗДвП, за нарушаване нормата на чл.15, ал.7 от
същия закон.
Отмяната на
наказателното постановление е постановена при направен извод от въззивния съд
за издаването му в нарушение на материалния закон, недоказаност на осъществяването на фактическия състав на
административно нарушение по смисъла на чл.15, ал.7 от ЗДвП, поради липсата на доказателства за неправомерно
паркиране от страна на К. на място, определено от
административнонаказващия орган като „градина“.
Като посочва в
мотивите, че Законът за движение по пътищата не съдържа легална дефиниция на
понятията, ползвани от чл.15, ал.7 и
чл.178е – паркове и градини, районният съд приема, че преценката за извършено
нарушение по чл.178е от ЗДвП следва да бъде на правена с оглед специалните
норми на Закона за устройство на територията. Озеленените площи по смисъла на
чл.61 от Закона за устройство на територията, според въззивния съд, следва да
са предвидени като парк или градина със съответно местоположение и площ с
подробните устройствени планове и да са реализирани като мероприятие, за да се
осъществи нарушение по чл.178е от ЗДвП, което предполага умишлено поведение на
лице, съзнаващо, че паркира в градина.
Районният съд приема
за установено от приетия като доказателство ПУП на района, наличие на
предвиждане за озеленяване, но според съда по делото не е установено
реализирането на това предвиждане. Показанията на свидетелите установяват
наличие на „… чакъл, кал и остатъци от трева …“. В мотивите са отразени
констатациите на въззивния съд, че районът, в който е установено деянието –
пред бар „Куатро“, на ул.“Тролейна“ гр. Варна, не фигурира като градина в
регистъра по чл.63, ал.1 от ЗУТ. Изводът в решението е, че процесното място на паркиране е с предвиждане
за озеленяване, не представлява и няма характер на градина, поради което
санкционираното деяние е несъставомерно.
Касационният състав
намира законосъобразно постановено оспореното решение, като споделя
съображенията на въззивния съд относно приложението на специалните норми на
Закона за устройство на територията и
препраща към мотивите, обосноваващи издаването на наказателното постановление в
нарушение на материалния закон.
Въззивният съд е изпълнил служебното си
задължение да проведе съдебно следствие, осигуряващо обективно, всестранно и пълно изясняване
на обстоятелствата, включени в предмета на
доказване по делото.
В съдебното производство, образувано
по жалба срещу наказателното постановление, тежестта за доказване на
извършването на вмененото нарушение е на административнонаказващия орган. Според АУАН процесният лек автомобил е паркиран „в градинка (тревни площи)“, при квалификация
на нарушението по чл.15, ал.7 от ЗДвП. Нормата на чл.15, ал.7 от ЗДвП съдържа в
хипотезата си изрично и изчерпателно посочени местата, за които установява
забрана за паркиране – паркове, градини и детски площадки в населените места
извън обозначените за това места. Тревните площи като място за паркиране не са
посочени в разпоредбата. Ангажирането на административно-наказателната
отговорност на водача в случая изисква от наказващия орган, в изпълнение на
задължението му по чл.52, ал.4 от ЗАНН, да изясни характеристиките на мястото,
на което е осъществено паркирането, което е от съществено значение за
съставомерността на деянието. Това задължение не е изпълнено. С наказателното постановление Т.К. е наказана за това, че е паркирала „в градина“, без да са събрани допълнителни доказателства. Различието между
описанието на мястото на
паркиране в АУАН и
това, в наказателното постановление, води и до неяснота относно нарушението,
за което е наложено наказанието, и представлява съществено процесуално
нарушение, обуславящо отмяна на оспорения акт.
При служебната
проверка на оспореното решение относно неговата валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон, съдът не установява основания за отмяната му.
При изложените
съображения съдът намира касационната жалба за неоснователна, като решението на
районния съд следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора, основателно се явява
своевременно направеното от ответника по касация искане за присъждане на
разноски на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, вр. чл.143 от АПК. Същите са
доказани в размер на 350 лв.
Водим от горното и на основание
чл.221, ал.2, предл. първо от Административнопроцесуалния
кодекс, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 91 от 22.01.2020 година, постановено по н.а.х.д. №
2925/2019 година по описа на Варненския районен съд, VІ-ти състав
ОСЪЖДА Община Варна да заплати в полза на Т.Д.К.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, сторените в производството разноски в размер на 350
(триста и петдесет) лв.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
_