№ 226
гр. София, 10.04.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Жана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20231001001024 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото произнасяне е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК и е инициирано
от искане, обективирано в молба вх. № 6578/11.03.2024 г. , от Б. Г. К., ЕГН
********** и В. Г. К., ЕГН **********, двете с местожителство в гр. ***, ул.
„***“, № *, вх. *, ет. *, ап. *, за допълване на постановеното по делото
Определение № 136/06.03.2024 г., с произнасяне по разноските като бъдат
присъдени разноски на въззИ.емите във връзка с прекратяването на делото.
Искането е обосновано с твърдения, че след като съдът е прекратил
производството по делото, то е следвало да се произнесе и по претендираните
от въззивваемите още с отговора на въззивната жалба, разноски, каквото
произнасяне не е налице.
В границите на предоставения срок въззивникът „МАГ – БГ“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кл.
Денчев“, № 9, депозира становище вх. № 8143/25.03.2024 г., в което се
оспорва искането като неоснователно. Сочи, че насроченото съдебно
заседание не се е състояло поради оттегляне на въззивната жалба и други
процесуални действия не били извършвани, освен депозиране на отговор по
въззивната жалба. Още сочи, че не били налице доказателства
претендираните суми да са били заплатени преди прекратяване на делото.
Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и
следвало да се съобрази последното решение на СЕС.
Съдът след запознаване с материалите по делото, констатира
следното:
По допустимостта: Искането е за допълване на постановеното
Определение, с произнасяне по разпределяне на отговорността за разноски,
обективирано в нарочна молба, депозирана на 11.03.2024 г. Определението,
чието допълване се претендира подлежи на обжалване, поради което молбата
за допълването му следва да бъде подадена в границите на срока за
обжалване. Така, при наличните данни за съобщаването му на въззИ.емите,
1
чрез ЕПЕП, на 11.03.2024 г., искането обективирано в депозираната на същата
дата, молба попада в границите на предвидения в закона срок и се явява
допустимо.
Разгледано по същество искането се преценява като основателно.
Съобразно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът по искане на
страните може да допълни или измени постановеното решение в частта му за
разноските. Целта на Закона е да бъде изчислен и присъден точния размер на
дължимите разноски на всяка страна, за всяка инстанция. При молба на някоя
от страните съдът извършва проверка на присъдените разноски и при
необходимост изменя решението или при липса на произнасяне по разноските
– допълва решението с такова произнасяне. Безспорно е, че посочената
разпоредба намира приложение при всеки акт, приключващ делото.
Видно е от постановеното Определение № 136/06.03.2024 г., че с него
въззивното производство е прекратено, но произнасяне по разпределяне
тежестта за разноски при прекратяването на делото не е налице, поради което
и се касае за хипотезата на допълване на постановения съдебен акт.
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК, ответникът има право на
разноски при прекратяване на делото в хипотезите на оттегляне, отказ от
иска, или при недопустимост на същия. В конкретния случай се касае за
прекратено въззивно производство, поради оттегляне на въззивната жалба
като искането за присъждане на разноски е направено с депозиране на
отговора на въззивната жалба. В този случай и доколкото доказателства за
направени разноски и Списъци по чл. 80 ГПК могат да бъдат представяни до
приключване на устните състезания, а съдебно заседание пред въззивния съд
не е проведено, то безспорно е, че те могат да бъдат представени с молбата по
чл. 248 ГПК. Цитираната от въззИ.емите практика на ВКС, обективирана в
Определение № 50437/11.10.2022 г., т.д. № 2022/2022 г., II ТО и Определение
№ 60317/29.09.2021 г., ч.т.д. № 1754/2021 г., I ТО, е известна и се споделя и
от настоящият съдебен състав.
На настоящият състав е известно постановеното Решение от 25.01.2024
г., по дело № С-438/2022 г. на СЕС, и даденото в него тълкуване на
разпоредбата на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, което има задължителен характер,
според което определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. за МРАВ, минимални
размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни при договаряне
на хонорара между страните по договора за правна услуга, вкл. когато се
касае за заварени договори, като не обвързват съда при извършване на
преценката му по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Със сезиращата молба от всяка въззИ.ема са представени Списъци по
чл. 80 ГПК, доказателства за извършените разноски за адвокатско
възнаграждение – фактури, платежни нареждания и договори за юридически
услуги. Видно от доказателствата е, че разходите са направени след като
въззИ.емите са били известени за наличието на въззивна жалба и преди
прекратяването на делото, противно на твърденията на въззивника. Следва да
бъде посочено, че по времето, когато въззИ.емите са направили разходи за
защитата си пред въззивния съд, не са могли да бъдат в известност, че
жалбата ще бъде оттеглена. Не би могъл да бъде възприет за основателен
довод, че адвокатско възнаграждение може да бъде намалявано поради
прекомерност, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, само поради факта, че
производството не се е развило напълно, т.е. само поради обстоятелството, че
не са се осъществили всички очаквани процесуални действия, за които е било
2
заплатено възнаграждение за процесуално представителство.
Възнаграждението може да бъде намалено, като прекомерно, само ако още
към момента на договарянето му е било несъответно на очакваната
фактическа и правна сложност на делото. В случаите на прекратяване на
производството по делото преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК не може да се
основава на факта, че пълномощникът на въззИ.емите няма да извърши други
действия по делото, доколкото тази невъзможност е последваща договарянето
и е резултат от поведението на въззивника. Да се приеме обратното би
означавало да се позволи на страната да ограничи обема на отговорността си
за вече направените от насрещната страна разноски, въз основа на
собствените си действия, в случая изразяващи се в оттегляне на въззивната
жалба.
Съобразно разясненията по въпроса за приложението на разпоредбата
на чл. 78, ал. 5 ГПК, дадено в мотивите към т. 3 от ТР № 6/06.11.2013 г.,
тълк. д. № 6/2012 г., на ВКС, ОСГТК, основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се
свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и
фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова
искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна
сложност на спора, т. е. да съобрази доказателствените факти и
доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на
повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки
отделен случай. В случая от страна на въззИ.емите за защитата им пред
настоящата инстанция са заплатени възнаграждения в размер на 3600.00 лв., с
ДДС от всяка от тях, които отнесени към обжалваемия интерес по всеки от
исковете не се явяват прекомерни. За да направи този извод, съдът съобрази,
предмета на предявените искове за изплащане делът на починалият
наследодател на всяка от ищците. Пред първоинстанционният съд са
ангажирани множество писмени доказателства, както и два вида специални
знания, в т.ч. и тройна експертиза, проведени са 4 съдебни заседания, в които
съдът се е произнасял по направените от страните различни искания и
становища. Доколкото въззивната инстанция не е контролно-отменителна, а
такава по съществото на спора, всички доказателства и доказателствени
средства подлежат на самостоятелна преценка и от въззивния съд, във връзка
с изграждане на собствено вътрешно убеждение по спора между страните.
При това положение претендираните разноски не подлежат на редуциране,
поради прекомерност.
В заключение, налице са основания за допълване на постановеното
Определение, с произнасяне по разноските като такИ. бъдат присъдени в
полза на въззИ.емите.
Мотивиран от изложеното, съставът на САС
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Определение № 136/06.03.2024 г., постановено по в.т.д. №
1024/2023 г., по описа на САС, ТО, XIII с., В СЛЕДНИЯ СМИСЪЛ:
“ОСЪЖДА „МАГ – БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Кл. Денчев“, № 9 да заплати на Б. Г. К., ЕГН
**********, с местожителство гр. ***, ул. „***“, № *, вх. *, ет. *, ап. *,
сумата 3600.00 лв., с ДДС, представляваща разноски за въззивна инстанция,
3
на осн. Чл. 78, ал. 4 ГПК.
ОСЪЖДА „МАГ – БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Кл. Денчев“, № 9 да заплати на В. Г. К., ЕГН
**********, с местожителство гр. ***, ул. „***“, № *, вх. *, ет. *, ап. *,
сумата 3600.00 лв., с ДДС, представляваща разноски за въззивна инстанция,
на осн. Чл. 78, ал. 4 ГПК.“
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 1-седмичен
срок от съобщаването му пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4