№ 691
гр. Перник, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Катя В. Тодорова
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20221720201612 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №22-1158-002924/12.09.2022г., издадено
от началник сектор “Пътна полиция” – ОД на МВР – Перник, на С. Й. С. с
ЕГН **********, са наложени административни наказания: глоба в размер
200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца на основание
чл.175, ал.3, предл.1-во от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, за това,
че в гр. Перник, ул. Средец, управлявал МПС – лек автомобил „Фолксваген
Голф“ с рег. №****, собственост на „****“ ЕООД, ЕИК ****, което не е
регистрирано по надлежния ред /като търговец по смисъла на ТЗ използвал
временни табели с регистрационен номер **** не по установения ред,
определен в чл.30, ал.19 от Наредба №I-45 от 24.03.2000г. на МВР, като ги
поставя на регистрирани автомобили/ – нарушение на чл.140, ал.1от ЗДвП.
Срещу издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба
от С. С., чрез пълномощник – адв. В. К., с която моли издаденото
наказателно постановление да бъде отменено като издадено в нарушение на
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
В съдебното производство жалбоподателят не участвал лично.
Пълномощникът му - адв. В. К. излага конкретни доводи във връзка с
възраженията в жалбата. Пледира за отмяна на обжалвания
административнонаказателен акт и за присъждане на направените от
доверителя й разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган в съпроводителното писмо към
преписката изразява становище за неоснователност на жалбата и моли
наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание
1
представител не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, както
и доводите на страните, намира за установено следното:
На 30.04.2022г., 09.25 часа, в гр. Перник, свидетелят М. П. С. – мл.
автоконтрольор в сектор ПП – ОД МВР– Перник, и полицай А. Г. Г., спрели
за проверка на ул. Средец водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.
№****, движещ се в посока към ПВ Марина бара. След преглед на
документите представени от него – лична карта, свидетелство за регистрация
на МПС, полицейските служители установили самоличността му – С. Й. С.,
както и че превозното средство е собственост на фирма „****“ ЕООД, ЕИК
****. Повод за спирането за проверка било възприетото от служителите на
МВР обстоятелство, че освен поставените на определените за целта места
регистрационни табели с № ****, на автомобила били поставени и две
временни табели с регистрационен номер ****, едната закрепена за
чистачката в задната част на автомобила, а другата - за предния капак, при
което закривала поставената табела с регистрационен номер. В хода на
проверката водачът обяснил, че автомобилът не е преминал на ГТП, няма
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност и по тази причина
ползвал временните табели, смятайки, че с тях може да управлява превозното
средство.
Във връзка с тези констатации срещу С. С. било образувано
административнонаказателно производство със съставяне на акт за
установяване на административно нарушение GA №628606 от 30.04.2022г.,
като актосъставителят приел, че виновно са нарушени разпоредбите на чл.
138, ал.1 от ЗДВП и 147, ал.1 от ЗДвП. Непосредствено след съставянето му
актът бил предявен на жалбоподателя, същият го подписал и приел връчения
му препис. В съдържанието на акта било отразено, че няма възражения.
Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Със съставянето на акта били иззети: Пътна книжка серия В, № 0785087
и двата броя временни табели с регистрационен номер.
На 12.09.2022г., след като разгледал материалите по преписката,
наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и
издал наказателно постановление, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1-во
от ЗДвП ангажирал административнонаказателна отговорност на С. С. за
установено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, каквото със съставения акт,
цитиран по-горе, не било констатирано.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена като взе
предвид: показанията на свидетеля М. П. С., както и писмените доказателства
– заверено копие на АУАН GA №628606 от 30.04.2022г.,заповед №8121з-
1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, заверени копия на
пътна книжка серия В, рег. № 785087 и извлечение от Дневник на ЕТ „****“.
Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна,
съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява и
2
основателна.
При извършване на служебна проверка за законосъобразност съдът
констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
опорочаващи законосъобразността на административнонаказателната
процедура и обосноваващи незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление.
Жалбоподателят е наказан за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП за
това, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. От
съдържанието на издаденото наказателно постановление не става ясно въз
основа на какъв акт същото е издадено. В обстоятелствената му част изобщо
липсва запис в тази насока, а приетото за извършено административно
нарушение е различно от тези, за които е образувано
административнонаказателно производство с приложения по преписката
АУАН, съставен от мл. автоконтрольор в Сектор „ПП“ – А. Г.. В диспозитива
на постановлението, след наложените административни наказания, се
съдържа запис: „Постановление за прекратяване на ДП за престъпление по
чл.345, ал.2 от НК“.
Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗАНН при констатиране на
признаци на извършено престъпление административнонаказателното
производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния
прокурор. Сред материалите по преписката изобщо липсват доказателства в
тази насока – прекратено ли е било образуваното с акта производство,
изпращани ли са материалите на прокурора, образувана ли е прокурорска
преписка и с какъв номер, образувано ли е досъдебно производство по случая,
с какъв акт евентуално същото е приключило, или изначално е постановен
отказ да се образува наказателно производство и какви са мотивите за това.
При тези обстоятелства не е ясно какви материали и какви правнорелевантни
факти административнонаказващият орган е съобразявал, преценявайки
налице ли са основанията за наказване на дееца по чл.53, ал.1 от ЗАНН.
В случая АНО е приел, че е извършено нарушение по чл.175, ал. 3, вр.
чл.140, ал.1 от ЗДвП. Това деяние едновременно с признаците на
административното нарушение осъществява и обективните признаци на
престъплението по чл.345, ал.2 от НК. Разграничителният критерий при
конкуренция между наказателна и административнонаказателна отговорност
в случаите, когато едно и също общественоопасно деяние е криминализирано
като престъпление, но съществува и като административно нарушение, е
степента на обществената опасност на конкретното деяние. Затова в
хипотезата на чл.33, ал.2 от ЗАНН изводът на прокурора, че степента на
обществена опасност на извършеното деяние е явно незначителна, принципно
не изключва възможността деецът да бъде наказан за същото деяние по
административен ред за извършено от него административно нарушение. В
този случай обаче наказателното постановление ще бъде издадено на
основание чл.36, ал.2 от ЗАНН - въз основа полученото постановление за
прекратяване на наказателното производство или за отказ такова да бъде
образувано. Същевременно е необходимо този акт да бъде ясно
индивидуализиран с номер, дата, посочване на номера на прокурорската
преписка, по която е постановен, както и номера на досъдебното
производство в случай, че такова е било образувано.
3
Такава конкретизация в обжалваното наказателно постановление
липсва, липсват и доказателства, които да внесат яснота за фактическото
положение. Издаването на наказателно постановление без да е ясно по какъв
ред и въз основа на какъв акт е издадено, както е в случая, е недопустимо и
представлява съществено нарушение на процесуалните правила,
ограничаващо правото на защита на наказания субект.
На следващо място, в наказателното постановление не е посочена датата
на извършване на вмененото административно нарушение, съгласно
императивното изискване в чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Датата на извършване на
нарушението е възведена като съществен императивен реквизит от
съдържанието на постановлението, доколкото предопределя преценката за
приложимия материален закон, проверката за допустимост на образуваното
производство по чл.34 от ЗАНН, както и рамките на осъществяване правото
на защита на привлечения към отговорност субект. Затова неизпълнението на
изискването за посочването и или неточното и посочване представлява
съществено нарушение на процесуалните изисквания.
Не на последно място, липсва съответствие между словесното описание
на нарушението и правното му квалифициране, доколкото на жалбоподателя
са наложени административни наказания за управление на МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред, но не са изложени обстоятелства
регистрацията на описаното МПС да е била прекратена на определено
основание към момента на проверката. В обстоятелствената част на
обжалвания административнонаказателен акт са изложени обстоятлества за
използване на временни табели с регистрационен номер не по установения
ред, което не кореспондира на сочената като нарушена норма на чл.140, ал.1
от ЗДвП и не подлежи на наказване на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Констатираните нарушения на процесуалните правила поотделно и
съвкупно са съществени, неотстраними са в съдебното производство и
обуславят отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.
Нарушено е правото на жалбоподателя да научи въз основа на какъв акт
обжалваното от него наказателно постановление е издадено, за какво
нарушение е наказан, какви са фактите, приети за установени от наказващия
орган и кои са доказателствата, които ги установяват, за да може да проведе
съответна защита срещу тях.
По разноските:
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в съдебните производства по ал.1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Жалбоподателят С. С. е направил
разноски за възнаграждение на адвокат в производството и е поискал
присъждането им. От приложения договор за правна защита и съдействие от
15.10.2022г., сключен между него и адв. В. К., се установява, че страните са
договорили възнаграждение за защита и процесуално представителство по
настоящото а.н.дело в размер 400 лв., като е отразено заплащането му в брой
при подписване на договора.. Поради това и с оглед изхода на делото, на
основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК заплатеното от
жалбоподателя възнаграждение на адвокат, следва да му бъде възстановено от
бюджета на органа, издал отменения електронен фиш. Същото е определено
4
над минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. чл.7,
ал.2, т.1 от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /ред. ДВ, бр. 68 от 2020 г./. В съпроводителното
писмо насрещната страна е направила искане при основателност на жалбата и
претенция на жалбоподателя за присъждане на разноски над минималния
размер, размерът на същите да бъде редуциран поради прекомерност. С оглед
искането и на основание чл.63д, ал.2 от ЗАНН Областната дирекция на МВР –
Перник следва да бъде осъдена да заплати възнаграждение в минимално
определения размер /300 лв./ съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. За
това решение съдът е мотивиран от обстоятелството, че делото не разкрива
фактическа и правна сложност и е приключило в едно съдебно заседание.
Предвид изхода на делото няма основание за присъждане на
възнаграждение на другата страна, каквото не се и претендира.
Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.63, ал.3, т.2, вр. ал.2, т.1,
вр. ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №22-1158-002924/12.09.2022г.,
издадено от началник сектор “Пътна полиция” – ОД на МВР – Перник, с
което на С. Й. С. с ЕГН **********, с адрес гр. ****, на основание чл.175,
ал.3, предл.1-во от Закона за движението по пътищата са наложени
административни наказания: глоба в размер 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД МВР – Перник, с адрес гр. Перник, ул. „Самоков“ №1, да
заплати на С. Й. С. с ЕГН **********, с адрес гр. ****, сума от 300 /триста/
лева, представляваща направени от него разноски в производството за
заплатено възнаграждение на един адвокат.
Оставя без уважение искането за присъждане на разноски над този
размер до размера на договореното и заплатено от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение от 400.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5