№ 2
гр. Варна, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора Св. В. К.
като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20213000600307 по описа за 2021 година
, при произнасянето си взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК.
С присъда №5 от 14.07.2021 година по НОХД №179/2021 година,
Добричкият окръжен съд признал подсъдимия Д.Н. А. за виновен в това, че
на 09.08.2020 година в гр.Добрич, причинил по непредпазливост смъртта на
С.Д.С., вследствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда, изразяваща
се в тежка коремна травма – разкъсване на черния дроб и последвал
вътрекоремен кръвоизлив, обусловили постоянно общо разстройство на
здравето, опасно за живота, поради което и на основание чл.124, ал.1, пр.1 и
чл.58а, ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
шест години при първоначален общ режим на изтърпяване. Приложен е чл.59,
ал.1 от НК, решен е въпросът с разноските по делото.
В законоустановения срок правилността на присъдата се атакува с
жалба по чл.318, ал.6 от НПК, аргументираща неправилно приложение на
закона и несправедливост. В допълнение по чл.320, ал.4 от НПК,
защитниците по-подробно обосновават становището си относно нарушените
1
принципи при индивидуализацията на наказанието, подвеждайки
съображенията си под искане за въззивна намеса по чл.337, ал.1, т.1 от НПК.
В пренията на съдебното заседание във въззивната инстанция,
представителят на публичното обвинение заема становище за
законосъобразност и справедливост на атакуваната присъда. Сходна е речта и
на повереника, в която мотивирано се отхвърля хипотезата на физиологичен
афект и въззивните доводи за положителна характеристика на дееца.
Защитните речи на адвокатите В. и Г. са организирани около две
групи съображения -за изменение на атакуваната присъда с прилагане на
закон за по-леко наказуемо престъпление по чл.124, ал.2 от НК и намаляване
на наказанието.
В последната си дума, подс.Д.А. изразява съжаление за случилото се.
Варненският апелативен съд, след като обсъди доводите във
въззивната жалба и нейното допълнение, становищата на страните в
съдебното заседание и след като в съответствие с чл.314, ал.1 от
НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не
са нА.це основания за нейната отмяна или изменение.
В първата инстанция, делото е разгледано по особените правила на
глава двадесет и седма от НПК и по-точно, в диференцираната процедура по
чл.371, т.2 от НПК. Съобразно указанията в т.8.2 от ТР 1-2009-ОСНК,
настоящият въззивен състав провери процесуалната дейност в първата
инстанция, констатирайки че същата е осъществена при стриктно
съблюдаване на относимата нормативна уредба. За прилагането на института
на съкратеното съдебно следствие са били налични всички изискуеми
предпоставки и по-точно:
Първоинстанционният съд e изпълнил точно задължението си по
чл.372, ал.1 от НПК, който факт се установява от съдържанието на протокол
от съдебно заседание, проведено на 16.07.2021 година (л.91 от НОХД). Пак от
същото ПДС-во се извлича наличието на действително и доброволно
волеизявление на подсъдимия за цялостно признание на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и съгласие за тях да не се
събират доказателства. Законосъобразна е и преценката на проверяваната
инстанция по чл.372, ал.4 от НПК, като за обосноваване на извода,
въззивният състав ще приведе съображения в тази част от решението си.
2
В подкрепа на обстоятелствената част на обвинението са събрани
убедителни гласни доказателства, които много точно чертаят картината на
процесното събитие. Става дума за въведените преки доказателства относно
отделните епизоди на нанесени удари от подсъдимия по различни телесни
области на пострадалия, между които деецът се отдалечавал от с. и после се
връщал, за да продължи с физическата си агресия. Показанията на св.св.Д. В.
(л.л.69, 70 от ДПр), М. Г. (л.л.75, 76 от ДПр), Н.М. (л.82 от Дпр) и Е.С. (л.83
от ДПр) са във фактическо съзвучие помежду си по тези обстоятелства,
наблюдава се и доказателствена еднопосочност относно причинния процес.
Няма и не може да има спор по обективността на възприятията на св.св.М. и
Г., първо поради еднопосочността им с показанията на св.В., второ, с оглед
съответствието им спрямо заключенията на двете съдебно-медицински
експертизи (л.л.96 и 105 от ДПр) и трето, предвид обстоятелството, че св.Г.
лично е подал съобщение на тел.112 за възникналия инцидент (действието не
би било възможно при отсъствие на възприятия). В логическа връзка и
съответствие с показанията на очевидците на инцидента са данните,
съобщени от св.св.М.Д. и З.В. (л.л.85 и 86 от ДПр), фактическите положения
по протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум (л.л.20, 22 и сл. от
ДПр). Показанията на св.Д. (л.84 от ДПр) съдържат производни доказателства
касателно деятелността, които при наличие на първични доказателства по
тези положения, нямат собствен доказателствен принос. Обясненията на
подсъдимия (л.26 от ДПр) частично кореспондират с безпротиворечивата и
устойчива доказателствена съвкупност, като процесуалното им значение в
аспекта на т.7 от ТР 1-2009-ОСНК, ще бъде предмет на изричен анализ по-
нататък в решението.
Приведените дотук съображения са с отношение към т.4 от ТР 1-
2009-ОСНК, като чрез същите, въззивният състав констатира убедителност на
доказателствените източници, потвърждаващи признатите от подсъдимия
факти от обстоятелствената част на обвинителния акт, респективно
законосъобразност на преценката по чл.372, ал.4 от НПК. Сред тях (гласните
доказателствени източници) попада и причинния процес, с начало нанесените
от дееца последни по ред и със значителна сила ритници в дясната телесна
половина на пострадалия и разкъсването на черния дроб с последвал
вътрекоремен кръвоизлив, които пък са в основата на настъпилия летален
3
изход (СМЕ-зи на л.л.96 и 105 от ДПр относно причината за смъртта и като
способ за проверка на гласните доказателства).
По-нататък, по въззивния контрол в задължителния обхват на т.8.2 от
ТР 1-2009-ОСНК, този съдебен състав установи спазване на процесуалния ред
за провеждане на диференцираната процедура. Тук е мястото да се направят
някои уточнения, с пряка връзка към задължителните указания в т.8.1 от
посоченото тълкувателно решение. Става дума за естеството на обстоятелства
в молба (л.29 от ВНОХД), породили задължения за този състав да провери
тяхната състоятелност чрез способа по чл.144 от НПК. Назначената и
изготвена в тази инстанция СПЕ дава отговор за вменяемостта на дееца към
настоящия процесуален стадий, тя не касае времето на деянието и не засяга
по абсолютно никакъв начин признатата от подсъдимия обстоятелствена част
на обвинителния акт. С оглед предмета на експертизата, преценката на
въззивния състав бе, че са необходими само и единствено специални знания в
областта на психиатрията.
Обоснованата дотук констатация за липса на съществени
процесуални нарушения при прилагане на диференцираната процедура по
глава двадесет и седма от НПК, изисква делото да се реши и в тази инстанция
във фактическата рамка на обстоятелствената част на обвинението, която е
следната:
Подсъдимият Д.А. и пострадалият с. (приживе) са жители на
гр.Добрич. Първият работил като монтажник, а вторият бил безработен.
На 09.08.2020 година, св.Д. В. и пострадалият С. с. си уговорили
среща пред магазин „Еклипс“ на ул.“Д. Ковачев“ №15 в гр.Добрич. Около
17.00 часа на това място освен св.В., се намирал пострадалият, подс.А. и
св.Е.С. – всички консумирали алкохол. Подс.А. почерпил св.В. с бира.
Двамата се разговорили и свидетелят попитал Д.А. дА. не би могъл да
помогне за работа на с.. Подсъдимият отговорил утвърдително, но поискал
пострадалият да дойде и лично да се разберат. Този разговор бил чут от
седналия наблизо на пейка с., който консумирали водка и бил във видимо
нетрезво състояние. Той реагирал на думите на подсъдимия с псувня: „Майка
ти да еба, ти на мене на какъв ми се правиш!“. Подсъдимият се засегнал от
отправената му обида, станал от мястото си и нанесъл три удара с ръце в
теменната част на главата на пострадалия, след което седнал в
4
първоначалното си положение и продължил да пие бира. След няколко
минути и без никакъв повод, деецът отново отишъл до с. и го ударил с юмрук
в областта на брадичката. От този удар мъжът се преобърнал и паднал на
земята в близост до пейката, а подсъдимият се върнал на мястото си и пак
продължил да пие бира. След няколко минути, подс.А. отново отишъл до
пострадалия, направил опит да го вдигне от земята, хващайки го с ръце под
мишниците. Действието било неуспешно, удареният мъж се свлякъл на
земята. Подс.А. му нанесъл още два-три удара с крак в дясната част на гърба.
През цялото време, св.В. безуспешно се опитвал да възпре дееца да
удря и рита пострадалия. Самият свидетел искал да вдигне ударения, но той
бил видимо безжизнен и се свличал на земята.
Очевидци на инцидента станали св.св.Г. и М.. Първият възприел
ударите, нанесени от Д.А. с ръце по главата на пострадалия, докато
последният стоял на пейката пред магазина за хранителни стоки. Този
очевидец видял и втория удар, вследствие на който пострадалият паднал на
земята. Възприел също намесата на св.В. за предотвратяване на конфликта -
държал за един момент подсъдимия за ръцете, за да не удря повече. Въпреки
това младият мъж не преставал да ръкомаха с ръце в посока на жертвата.
Св.Г. видял също опита на подсъдимия да вдигне ударения от земята, нови
удари и връщането на подсъдимия на мястото си, където седнал.
Св.Г. подал сигнал на тел.112. Веднага след това той възприел как
подс.А. се приближил отново до пострадалия и му нанесъл два звучни удара с
крак.
Произшествието било обслужено от полицейските служители св.св.Д.
и В.. Двамата заварили пострадалия в безпомощно състояние на земята – с
рана по главата и кръв около нея, с голяма синина по гърдите. Мъжът казал,
че бил бит и посочил подс.А.. Фактът бил отречен от последния с
обяснението, че той само се опитал да помогне на паднА.я на земята човек.
На мястото на инцидента била оказана спешна помощ на с., последвана
от хоспитализация в МБАЛ-гр.Добрич. На 09.08.2020 година около 21.35ч
същият починал.
Заключението на СМЕ за аутопсия съдържа ясен отговор относно
причината за смъртта на лицето - тежка коремна травма, вследствие на
разкъсване на черния дроб и вътрекоремен кръвоизлив, причинени от удари с
5
или върху твърди тъпи предмети в дясна гръдна половина.
Съобразно заключение на химическа експертиза, в иззетата при
аутопсията кръв за изследване на починалия се съдържал 3.65 промила етилов
алкохол.
Друга СМЕ заключава, че ударите по пострадалия са не по-малко от
три, реализирани са със значителна сила и най-вероятно с крак. Локацията им
е предимно в дясна гръдна половина, дясна половина на корема и ляво рамо.
Вещото лице уточнило, че разкъсването на черния дроб и последвА.ят
вътрекоремен кръвоизлив са характеристики на постоянно общо разстройство
на здравето, опасно за живота.
Подсъдимият е вменяем, личностовата му структура е
дисхармонична, в регистрите на емоционално и волево неустойчивите, без
това да е болестно състояние. Заключение на КСППЕ не констатира по време
на деянието ясно и категорично количествено изменение на съзнанието с
типичната екстремна изразеност при физиологичния афект, липсва и
вегетативна буря.
В рамките на тези признати фактически положения и в контекста на
т.8.1 от ТР 1-2009-ОСНК, защитната функция се осъществява в допустими
граници. От ангажираните съображения, неоснователни са тези за наличие на
афект. Известно от теорията е, че патологичният афект е кратковременно
болестно разстройство, възникващо внезапно по външен повод, съпроводено с
дълбоко помрачаване на съзнанието и бурна двигателна възбуда, с
автоматически безцелни движения и немотивирани постъпки, което изключва
вменяемостта. За разлика от него, физиологичният афект, представлява
интензивно чувство, възникнало под влияние на външно въздействие и
заемащо господстващо положение в съзнанието на дееца, което не помрачава
съзнанието и затова не е свързано с възможността да се ръководят постъпките
(Н. Ив., Наказателно право, с. 1972, с.174).
За решаване на въпроса с вменяемостта или наличието на психическо
състояние в аспекта на физиологичния афект, органите на досъдебното
производство правилно са прибегнал до способа по чл.144 от НПК,
назначавайки КСППЕ. Прочитът на нейната диагнозна и заключителна част
изключва всякаква индикация за афект в някоя от двете му форми, защото
инкриминираното поведение на подсъдимия по нанасяне на удари по тялото
6
на пострадалия в няколко отделни епизода е подредено и последователно, а
показанията на св.В. за желанието на дееца да прикрие авторството
изключват по обективен път разгръщане на типични за физиологичния афект
фази. Обсъжданото заключение отхвърля белези на каквото и да е психично
разстройство, което прави несъстоятелна защитната теза за прилагане на
чл.24, ал.1, т.1 от НПК или пък на закон за по-леко наказуемо престъпление.
Първоинстанционният съд е достигнал до същите изводи, които с оглед на
току-що заетите съображения, са обосновани и законосъобразни.
Въззивният съд счита, че въз основа на признатите фактически
положения, първата инстанция е приложила правилно материалния закон.
Деятелността на подсъдимия по нанасяне на удари в теменната част на
главата, в областта на брадичката и в дясната част на гърба на пострадалия
недвусмислено установяват прекия му умисъл към причиняване на телесна
повреда. Настъпилата смърт е резултат от проявената от подсъдимия
непредпазливост - той обективно не е допускал леталния изход, но е могъл и е
бил длъжен да го предвиди. Именно по този начин въззивният състав оценява
силните ритници в дясната телесна половина на с. по време, когато този човек
лежал безпомощен на земята и не бил в състояние да реагира, да се защити.
Няма и не може да има спор по вида на умишлено причинената
телесна повреда, която по медико-биологичните си характеристики се отнася
към чл.128, ал.2 от НК, като за квалификацията й, въззивният състав
съблюдава заключенията на двете медицински експертизи в досъдебното
производство и т.7 от ППлВС 3-1979.
За престъплението по чл.124, ал.1, пр. първо от НК е предвидена
санкция от три до дванадесет години лишаване от свобода.
Първата инстанция не е констатирала предпоставките на чл.55, ал.1,
т.1 от НК, провеждайки своята индивидуализация в приложеното поле на
чл.54 от НК. Въззивният състав е солидарен с приложението на нормата от
общата част на НК, тъй като в признатата обстоятелствена част на
обвинителния акт и съответстващата доказателствена съвкупност от
досъдебното производство, не се съдържат данни за многобройни или
изключителни по естеството си смекчаващи отговорността и вината на дееца
обстоятелства.
Сред мотивите на окръжния съд с отношение към отмерване на
7
наказанието са попаднали всички съществени обстоятелства, относими към
чл.54 от НК. Обоснован и верен е изводът на проверяваната инстанция, че
инкриминираното деяние се отличава с висока степен на обществена
опасност, като този извод се основава на изчерпателна оценка на характера и
значението на съставомерните обстоятелства, проявяващи отклонение от
минимално изискуемото им състояние, заради което са включени в състава на
престъплението. По-конкретно, става въпрос за реализирана сериозна агресия
от страна на дееца по отношение на пострадалото лице, което видимо било
под въздействие на алкохол с оглед данните за алкохолната му интоксикация
при проведената аутопсия, а и с оглед възрастовата разлика, между него и
Д.А. не е имало равенство на силите. пострадалият е стоял на пейка и не е
проявил никакво намерение за физически конфликт. Вярно е, че думите му по
отношение на майката на подсъдимия са били груби и обидни, но същите в
никой случай не са предполагали поведение от типа на инкриминираното.
Реакцията на дееца неуспешно се защитава от адвокатите му с аргументи за
висшата ценност на семейството в етноса на Д.А.. Въззивният състав не може
да спори с този довод, защото връзката „майка-дете“ е свята за всеки човек
без оглед на раса и религия, но това не означава, че тя трябва да се защитава с
противоправни средства. Пак в изпълнение на защитната функция се прави
опит за придаване на негативна характеристика на личността на пострадалия,
но този опит не може да предизвика последици в индивидуА.зационната
дейност, доколкото с признанието на обстоятелствената част на обвинителния
акт, подсъдимият се е лишил от възможност да релевира други фактически
положения, включително и за личната характеристика на С. с..
По-нататък, въззивният съд припомня, че след като подсъдимият
ударил пострадалия в тилната и лицевата област, последното обусловило
падането му от пейката, той (подс.А.) направил безуспешен опит да вдигне
мъжа от земята, който се свличал в ръцете му. Това положение е напълно
достатъчно, за да предизвика отражение в съзнанието на дееца за
безпомощността на с., изисквало е незабавно преустановяване на конфликта.
Вместо това, подсъдимият нанесъл няколко силни ритника с оочевидна ярост,
чиито звуци отекнА. до стоящия на разстояние св.Г..
Все по обществената опасност на деянието, индивидуализиращо
значение имат и причинените приживе на пострадалия множество
несъставомерни телесни повреди.
8
Личната опасност на дееца правилно е оценена от проверяваната
инстанция като висока, а изводът произтича от характеристиката на
деятелността, отличаваща се с агресия, бруталност и безцеремонност.
Инцидентът се е реализирал в близост до хранителен магазин и в присъствие
на други хора, които обстоятелства не са въздействали по никакъв въздържащ
на поведението на дееца начин. Напротив, същият е действал много
безцеремонно, не е взел предвид предупрежденията на св.В. и опитът му да
преустанови конфликта, което съвместно с различието в локацията на
ударите и паузите между осъществяването им, разкрива целенасочената
агресивност на подсъдимия. В деятелността му личи и жестокост, предвид
сериозното физическо въздействие върху безпомощно лежащия на земята с..
Негативна лична характеристика за дееца дава и опитът му да
прикрие авторството, заблуждавайки правоохранителните органи за
действителното фактическо положение и склонявайки св.В. да затаи
истината. Към отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства
следва да бъде причислена също съдимостта му по НОХД №65/2020 година
по описа на РС-Добрич, като тази съдимост, съвместно с настоящето деяние,
илюстрира задълбочаване на противоправните нагласи на дееца.
Въззивният състав сам констатира младата възраст на подсъдимия,
без да споделя извода на проверявания съд за наличие на други смекчаващи
отговорността му обстоятелства. В обсъжданата част мотивите са
неправилни, защото законосъобразното поведение е задължение на всеки
гражданин, а и характеристиката на л.68 от ДПр не може да се оцени като
положителна.
Що се касае до изразеното съжаление от Д.А., същото е формален акт
на лично отношение към деятелността, но не се отличава с дълбочина, която
самостоятелно да свидетелства за започнал поправително-възпитателен
процес.
Извън оценъчната дейност на първоинстанционния съд са останали
подбудите на подс.А. за осъществяване на деянието, които се характеризират
с незачитане на личността и телесната неприкосновеност.
По останалите незасегнати дотук защитни доводи, този съдебен
състав намиралследното:
9
Няма и не може да има спор, че пострадалият е бил в нетрезво
състояние, а псувнята му е провокирала конфликта. Тези факти нямат
съществено значение при индивидуализацията на наказанието, защото
ескалиралото агресивно поведение на подсъдимия до съставомерните
последици не е било измеримо с тяхното естество. наличието на предходна
операция при пострадалия с. е ирелевантно за причинния процес, но следва да
се има предвид, че в опита да задържи дееца, св.В. е споменал този факт, но и
това обстоятелство не е оказало въздържащ ефект.
Опитът да се придаде положителна светлина на личността на дееца
чрез съображения, четими на л.3 от въззивната жалба, не би могъл да бъде
успешен предвид проведената диференцирана процедура, която ограничава
индивидуализацията в рамките на признатите фактически положения по
обстоятелствената част на обвинителния акт. И все пак, въззивният състав не
намиралдоказателства за добра характеристика на Д.А., като твърденията за
постоянна работа, грижа за родителите и предстоящо създаване на семейство,
не са доказани.
По отношение на афекта в двете му форми са приведени нарочни
съображения по-нагоре в решението. Оспорването на заключението на
КСППЕ по принцип е несъвместимо с допустимата защита по см. на т.8.1 от
ТР 1-2009-ОСНК, но и преценено по същество, същото е неоснователно, т.к.
заключението съответства на процесуалния стандарт за обоснованост и
правилност.
По отношение на доводите за съдействащо на разследването
самопризнание, въззивният състав, при съблюдаване на разбирането в т.7 от
посоченото тълкувателно решение и преценка на обясненията на подсъдимия
в досъдебното производство, не установява своевременна и съществена
помощ за разкриване на престъпното посегателство и авторството.
Несъстоятелно е и омаловажаването на степента на обществената
опасност на деянието чрез свеждането й до битов инцидент. Доказателствата
по делото сочат на проява с висока степен на обществена опасност,
извършена от лице също с такава висока степен на лична опасност.
Или, ако трябва да се обобщи, индивидуализацията на наказанието на
подс.А. е проведена правилно - при превес на отегчаващите отговорността на
дееца обстоятелства и при сторения по-горе извод за подбудите на деянието,
10
определянето на наказание над средния размер е обосновано и
законосъобразно. Деветте години лишаване от свобода са подложени на
дължимата редукция по чл.58а, ал.1 от НК, като на подсъдимия е наложено
наказание от шест години лишаване от свобода, което следва да се изпълни
при първоначален общ режим. При пенитенциарно третиране за такъв период
са напълно постижими целите по чл.36 от НК – в по-близък план е
реалистично разграждането на противоправния модел на поведение и
формиране на нова морална система, в която уважението към законите и
личността да бъдат без алтернатива. В по-далечна перспектива, с методите на
социално-възпитателната работа в период на изолация, би следвало да се
изгради устойчив стандарт на поведение в обществото в съзвучие с
принципите на неговото функциониране. Санкцията в посочения вид и размер
е в състояние да въздейства и предупредително в аспекта на генералната
превенция, което в комплекс прави наложеното наказание справедливо и
целесъобразно.
При служебната проверка на присъдата относно приложението на
чл.59, ал.1 от НК и чл.189, ал.3 от НПК, не се констатираха основания за
въззивна намеса.
Водим от изложено и на основание чл.338 от НПК‚ Варненският
апелативен съд, Наказателно отделение, втори състав
РЕШИ:
Потвърждава присъда №5 от 14.07.2021 година, постановена по НОХД
№179/2021 година от състав на Добричкия окръжен съд.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред Върховния
касационен съд в 15-дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето
му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11