ДОПЪЛНИТЕЛНО РЕШЕНИЕ
№
260576 / 03.11.2020 год., гр. Бургас
Бургаският районен съд XXXVII – ми граждански състав
На трети ноември две хиляди и двадесета година
В закрито заседание, в състав:
Районен съдия: Асен Радев
при
секретаря_____________, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско
дело № 2132 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.250, ал.1 от ГПК и
е по молба на адв.Ч. - процесуален представител на ответния Гаранционен фонд, за
допълване на постановеното по делото решение.
В молбата се посочва, че актът е непълен, тъй
като в него не е отразено, че е постановен при участието на третото лице – помагач
на страната на ответника.
Препис от същата е връчен на ищеца, който
изразява становище за нейната основателност.
Молбата е депозирана в преклузивния срок, пред
надлежен съд, от надлежна страна (р-1458-69-I), поради което е допустима, но разгледана по същество е неоснователна, по следните
съображения:
Делото е образувано по искова молба на С.А.С.,
за осъждане на Гаранционен фонд да заплати на ищеца сумата от 4500 лв. –
неплатен остатък от дължимо обезщетение за имуществени вреди от ПТП, настъпило
на 25.08.2018 год. в с.Р*, общ.Т*, по вина на водач, управляващ мотоциклет без
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
при което е увреден собствения на ищеца мотоциклет „***”, рег. № *******, ведно
с мораторна лихва в размер на 716.25 лв., начислена
за периода от 19.09.2018 год. до 06.05.2020 год., както и законната лихва върху
горната главница, начиная от 11.05.2020 год. до
окончателното й изплащане.
В този смисъл е и постановеното решение
(поправено по реда на чл.247 от ГПК), с което предявените искове са уважени частично
- за основателните им размери, отхвърлени са за неоснователните, като са разпределени
и деловодните разноски.
Допълване по см. на чл.250 от ГПК би било
мислимо, при положение, че липсва произнасяне по цялото искане на страната,
какъвто случаят очевидно не е – съдът в своя акт е взел отношение и по главния иск,
и по акцесорния иск за мораторна лихва, както и по претенцията за законна
такава, присъдил е исканите разноски, т.е. произнесъл се е по всички искания, с
които е сезиран - така, както са били заявени и докладвани на страните.
Що се отнася до отношенията между подпомагаща и
подпомагана страна, предвид интереса на ответника - настоящ молител от привличане
на помагач, не диспозитива, а мотивите биха послужили и имат ex lege обвързваща сила.
Т.е. помагачът е обвързан по силата на закона, а не защото така е записано в
съдебното решение, която обвързаност ще следва от акта за конституиране на
третото лице и съдебния акт. Отделен е въпросът, че ако и да е отбелязано, че решението
е постановено при участието на помагача, то не е част от диспозитива в тесен смисъл,
ерго - липсата му не би могла да се отрази дори и на последиците по чл.223,
ал.1 от ГПК, отново настъпващи ex lege, в отношенията на подпомагащата с насрещната страна.
По изложените съображения и на основание чл.250,
ал.3 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
молбата на Гаранционен фонд, с правно
основание чл.250 от ГПК, за допълване на решение № 260316 / 01.10.2020 год.,
постановено по гр.д.№ 2132 / 2020 год. на Бургаския районен съд.
Допълнителното
решение е неразделна част от решение № 260316 / 01.10.2020 год., постановено по
гр.д.№ 2132 / 2020 год. на Бургаския районен съд и подлежи на обжалване пред
Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия:
/п/
Вярно с оригинала: М Е