Решение по дело №1235/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 283
Дата: 2 август 2021 г. (в сила от 2 август 2021 г.)
Съдия: Недялка Димитрова Свиркова Петкова
Дело: 20215300501235
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 май 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 283
гр. Пловдив , 27.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова

Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно
гражданско дело № 20215300501235 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба Д. Т. П. с ЕГН **********; против решение №
260124/18,03,2021 г., постановено по гр. д. № 2480/2019 г. на РС Асеновград, В ЧАСТТА, с
която се признава за установено, че жалбоподателят дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ“ АД – София, ЕИК *********; вземания, за които по ч. гр. д. № 1621/2019
г. на АРС е издадена Заповед № 878/01,08,2019 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК, както следва: сумата от 915 лв., представляваща главница, дължима по
договор за паричен заем № 3084662/21,11,2017 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“
АД и длъжника, което вземане е прехвърлено с Приложение № 1/01,01,2019 г. към договор
за цесия, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от подаване на
заявлението - 31,07,2019 г. до окончателното изплащане; както и сумата от 130,15 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане на посочената по-горе главница, дължимо
за периода от 06,01,2018 г. до 31,07,2019 г.
Жалбоподателят счита обжалваното решение за незаконосъобразно поради
необоснованост като оспорва конкретно извода на РС за това, че длъжникът е валидно
уведомен за извършената в полза на ищеца цесия чрез връчване уведомлението на особения
му представител, назначен в настоящото производство по реда на чл. 47 от ГПК. Като счита,
1
че особеният представител единствено осъществява процесуалното представителство на
ответника в производството, но не може валидно да приема адресирани до длъжника
материалноправни волеизявления, жалбоподателят оспорва да са налице предпоставки за
установяване дължимостта на спорната сума. Затова иска от въззивния съд да отмени
обжалваното решение и да отхвърли иска.
Ответникът по жалбата изразява становище за неоснователност на същата и иска
потвърждаване на решението в обжалваната част.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, обхватът на въззивното производство
се определя от предявените във въззивната жалба оплаквания. В изпълнение на това и
съобразно разясненията в ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивната
проверка следва да обхване валидността и допустимостта на обжалваното решение, както и
евентуално нарушение на императивна правна норма.
По същество:
Производството е образувано по обективно съединени искове с правно основание
чл. 422 от ГПКвр. чл. 9 от ЗПК, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Предявен от „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ АД – София, ЕИК *********; против Д. Т. П. с ЕГН
**********. От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца вземания, за които по ч. гр. д.
№ 1621/2019 г. на АРС е издадена Заповед № 878/01,08,2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, възникнали въз основа договор за паричен заем №
3084662/21,11,2017 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и длъжника, и
прехвърлени на ищеца с Приложение № 1/01,01,2019 г. към договор за цесия.
С първоинстанционното решение РС е приел исковете за частично основателни и
е признал за дължими: главница по договора в размер на 915 лв. и мораторно обезщетение
за забавеното й плащане в размер на 130,15 лв., дължимо за периода от 06,01,2018 г. до
31,07,2019 г., като за разликата над тези размери до пълните претендирани, както и
претенциите за не,устойка и договорна лихва, е отхвърлил като неоснователни.
Решението е обжалвано само в частта, с която исковете са частично уважени, и
само с оплакване за необоснованост на извода за редовно уведомяване на длъжника за
извършената цесия, тъй като уведомлението за същата е връчено чрез особения
представител на ответника и поради това, според жалбоподателя, не може да се приеме за
получено от длъжника.
При направената служебна проверка настоящата инстанция констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. При неговото постановяване не са допуснати
2
нарушения на императивни материалноправни норми.
При липса на спор пред настоящата инстанция, следва да се приеме за установено
между страните, че за ответника е възникнало, по сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД
договор за паричен заем №**** г., задължение за заплащане на главница в размер на 915 лв.,
и на мораторно обезщетение за забавеното й плащане в размер на 130,15 лв., дължимо за
периода от 06,01,2018 г. до 31,07,2019 г. Не се оспорва и извода за това, че спорното вземане
е валидно прехвърлено на ищцовото дружество с Приложение № 1/01,01,2019 г. към договор
за цесия. Предявеното с въззивната жалба оплакване е досежно валидното съобщаване на
извършената цесия на длъжника.
В тази насока въззивната инстанция приема следното: Уведомление за
извършената цесия, изходящо от цедента, е било приложено към исковата молба и заедно с
книжата към нея е връчено чрез залепване поради отсъствие на длъжника-ответник от
неговия адрес. Трайната съдебна практика (Решение № 148 от 2.12.2016 г. на ВКС по т. д. №
2072/2015 г., I т. о., ТК, Решение № 25 от 3.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60208/2016 г., II г.
о., ГК и др.) допуска на длъжника по потребителски кредит да могат да се връчват книжа с
материалноправно значение по реда на чл. 47, ал. 1-5 ГПК, вкл. и извънсъдебно чрез
нотариус на основание чл. 50 ЗННД. Следователно на още по-силно основание това е
допустимо да става и в рамките на исковия процес, където решаващият въпроса за спорното
право съд непосредствено ще проведе процедурата по уведомяването чрез залепване на
съобщението, без да е необходимо да извършва проверка досежно редовността на
извънсъдебното уведомление по чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Следователно цесията е произвела
действие спрямо длъжника. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
предмета на делото, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение
към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на
спора. Поради това следва да се приеме, че ищецът е материалноправно легитимиран да
претендира процесните вземания.
При това положение и при липсата на други предявени във въззивното
производство оплаквания, първоинстанционното решение следва да се приеме за
законосъобразно в обжалваната част и да бъде потвърдено.
На въззиваемия следва да се присъдят сторените за въззивното производство
разноски: 150 лв. – заплатено възнаграждение за особения представител на жалбоподателя,
и 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения съдът

РЕШИ:
3

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260124/18,03,2021 г., постановено по гр. д. №
2480/2019 г. на РС Асеновград, В ЧАСТТА, с която се признава за установено, че
жалбоподателят дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ АД – София, ЕИК
*********; вземания, за които по ч. гр. д. № 1621/2019 г. на АРС е издадена Заповед №
878/01,08,2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, както следва:
сумата от 915 лв., представляваща главница, дължима по договор за паричен заем №
3084662/21,11,2017 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и длъжника, което
вземане е прехвърлено с Приложение № 1/01,01,2019 г. към договор за цесия, ведно със
законната лихва върху посочената главница, считано от подаване на заявлението -
31,07,2019 г. до окончателното изплащане; както и сумата от 130,15 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на посочената по-горе главница, дължимо за периода от
06,01,2018 г. до 31,07,2019 г.
ОСЪЖДА Д. Т. П. с ЕГН **********; да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ“ АД – София, ЕИК *********; сумата от 300 лв. (триста лева),
представляваща разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4