О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 260023, 01.02.2021 г., град
КОТЕЛ
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД КОТЕЛ, граждански състав, в закрито
съдебно заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
СЪДИЯ :
ЙОВКА БЪЧВАРОВА
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 636 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба, подадена на 10.11.2020г. от В.В.М.
срещу „Водоснабдяване и канализация-Сливен“ ООД, с искане да се признае за
установено в отношенията между тях, че ищецът не дължи на ответника следните
суми : 1795.10 лева, представляващи неплатено възнаграждение за ползване на
питейна вода за периода от 01.05.2006г. до 30.10.2017г., абонатен № 103099,
1389.78 лева, представляващи мораторна лихва за периода от изискуемостта на
всяко от периодичните задължения до 30.10.2017г.
Ищецът твърди, че срещу него била издадена заповед за изпълнение №
250/31.07.2020г. по ЧГД № 356/2020г. на РС Котел, с която той (като длъжник) бил осъден да заплати на настоящия ответник (като заявител) следните парични суми : 1839.74 лева, представляващи неплатено
възнаграждение за ползване на питейна вода за периода от 01.05.2006г. до
31.05.2020г., абонатен № 103099, 1405.84 лева, представляващи мораторна лихва,
считано от изискуемостта на всяко от периодичните задължения до 01.07.2020г.,
законната лихва, считано от подаване на заявлението на 30.07.2020г. до
окончателното изпълнение на задължението и разноски в размер на 66.11 лева.
В срока по
чл.414, ал.2 от ГПК ищецът подал възражение, с което оспорил дължимостта за
сумите. В едномесечния срок по чл.415, ал.4 от ГПК ответникът (заявител по
заповедното производство) не предявил иск за установяване на дължимостта на
заявените суми, поради което издадената заповед за изпълнение била обезсилена.
Твърди се, че
за ищеца бил налице правен интерес да се установи със сила на пресъдено нещо
недължимостта на сумите, заявени по заповедното производство, тъй като
настоящият ответник разполагал с процесуалната възможност да ги заяви с
последващо заявление, което създавало несигурност в правната сфера на ищеца.
Твърдението е, че била изтекла погасителна давност за сумите, посочени в петитума на исковата
молба.
Заявена е
претенция за присъждане на направените по делото разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор срещу исковата молба, в която не се
оспорва допустимостта и основателността на предявения иск. Прави се признание
на иска. Тъй като с действията си ответникът не бил дал повод за завеждане на
делото, се прави искане за присъждане на направените разноски по реда на чл.78,
ал.2 от ГПК.
Производството
по делото е образувано по недопустим иск, който следва да се остави без
разглеждане по следните съображения :
Производството
по ЧГД № 356/2020г. на РС Котел е било образувано на 30.07.2020г. по заявление,
подадено от „Водоснабдяване и канализация-Сливен“ ООД срещу В.В.М., за
изпълнение на парично задължение. На 31.07.2020г. е постановено разпореждане №
640 за издаване на заповед за изпълнение, съобразно искането : за 1839.74 лева,
представляващи неплатено възнаграждение за ползване на питейна вода за периода
от 01.05.2006г. до 31.05.2020г., абонатен № 103099, 1405.84 лева,
представляващи мораторна лихва, считано от изискуемостта на всяко от
периодичните задължения до 01.07.2020г., законната лихва, считано от подаване
на заявлението на 30.07.2020г. до окончателното изпълнение на задължението. Присъдени са и разноски в размер на 66.11 лева.
Издадената
заповед за изпълнение № 250/31.07.2020г. е била редовно връчена на длъжника на
10.08.2020г. и на 18.08.2020г, т.е. в едномесечния срок по чл.414, ал.2 от ГПК,
той е подал възражение по чл.414, ал.1 от ГПК, в което е написал „не дължа
изпълнение на вземането изцяло“.
С
разпореждане № 260039/19.08.2020г. съдът е приел подаденото възражение и е
указал на заявителя да предяви иск за установяване на оспореното вземане, като
го е предупредил за последиците от неизпълнението.
Съобщението
е било получено на 31.08.2020г. и след като в едномесечния срок по чл.415, ал.4
от ГПК, изтекъл на 30.09.2020г., заявителят не е предявил иск по чл.414, ал.1,
т.1 от ГПК, заповедта за изпълнение е била обезсилена с определение №
260037/12.10.2020г., в сила от 29.10.2020г.
Развило
се е и производство по чл.248 от ГПК относно разноските.
Производството
по настоящото дело е образувано на 10.11.2020г.
При така
изложените факти съдът направи извод за недопустимост на предявения отрицателен
установителен иск.
В решение № 76 от 7.05.2013 г. на ВКС по гражданско дело №
391/2012 г., IV г. о., което настоящият съдебен състав изцяло споделя, са
разяснени възможностите за защита на длъжника в случай на издадена срещу него
заповед за изпълнение : в срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът може да подаде
възражение или да предяви отрицателен установителен иск, тъй като всяко право, което може да бъде заявено с възражение, на
още по-голямо основание може да бъде предявено с иск. Допустимостта както на
възражението, така и на отрицателния установителен иск се преценява от гледна
точка на срока на чл.414, ал.2 от ГПК. В случая длъжникът е свел защитата си
срещу заповедта за изпълнение до подаване на възражение, след приемане на което
заповедта за изпълнение е обезсилена. След изтичане на срока по чл.
414, ал. 2 ГПК
възможността за възражение на длъжника се преклудирала, поради което предявеният след този срок
установителен иск, че вземането не съществува, е недопустим. Срокът по чл.414, ал.2 от ГПК е изтекъл на 10.09.2020г.,
а настоящата искова молба е подадена на 10.11.2020г., поради което съдът следва
да прекрати производството по делото.
По делото не е заявена претенция за присъждане на
разноски в случай на прекратяване на делото, поради което съдът не дължи
произнасяне.
Ръководен от гореизложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА на
основание чл.130 от ГПК производството по гражданско дело № 636/2020 г. като
недопустимо.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред ОС Сливен с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.
С Ъ Д И Я :