Р Е Ш Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА, 05.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица……………………… в публично
заседание на 25 септември..…..………………………………………… през две
хиляди и осемнадесета година………….....………………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлита Георгиева
при секретаря Таня Йорданова………………………………и в присъствието
на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Георгиева……….…………………………….АНД№147
по
описа за 2018г………………..……………..и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и сл. от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба на Община
Берковица., чрез Кмета М.Д.., адрес: ***, пл. Йордан
Радичков № 4, против НП № НЯСС-146/ 16.04.2018г. на Зам.Председателя на ДАМТН. Със
същото е ангажирана административно- наказателната отговорност на жалбоподателя за
извършено от него нарушение на чл.190а,
ал.1, т.3 Закон за водите (ЗВ).
Релевирани
в жалбата са възражения за незаконосъобразност и неправилност на НП. Поддържаното
в жалбата искане е съдът да отмени изцяло обжалваното НП. В жалбата си
въззивникът счита, че НП следва да бъде отменено, сочи нарушения на материалния
и процесуален закон при издаване на НП ,
сочи несъставомерност на нарушението по цитираната законова разпоредба.
В с. з. въззивникът- редовно призован, не
се явява лично, изпраща
представител-адв.Ж.Симова,която в с.з.
поддържа жалбата на релевираните основания и моли за отмяна на НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, не
изпраща представител.
След преценка на доказателствата по
делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 17.02.2017 година след извършена
проверка и контрол на язовирната стена и
съоръженията към нея на язовир „Мишковец” в землището на град Берковица от представители
на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях” бил
съставен констативен протокол №03-02-001/17.02.2017 година, в който на Община Берковица било
дадено предписание „да се предприемат
действия за контролирано понижаване на водното ниво на язовира до кота мъртъв
обем”. Бил определен срок за изпълнение – 10.05.2017 година.
При последваща проверка на 20.09.2017год. ,извършената проверка
чрез оглед и обхождане на язовирната стена и съоръженията към нея, е
установено че водното ниво е на 8м под кота преливен ръб и не е понижено до
кота мъртъв обем,т.е. не са предприети действия за изпълнение на дадените
предписания Съставен бил Констативен протокол №03-02-139/20.09.2017г.,.
На 30.11.2017 година за
извършеното нарушение – неизпълнение на даденото предписание, бил съставен АУАН
№03-085/30.11.2017 година, връчен на 24.01.2018 година на зам.кмета на Община
Берковица.
Въз основа на съставения
АУАН на 16.04.2018 година било издадено и атакуваното НП, видно от съдържанието
на което административно наказващият орган изцяло е възприел описаната в АУАН
фактическа обстановка. На нарушението била дадена правна квалификация по
чл.190а, ал.1, т.3 ЗВ , на въззивника
било наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1000
лева.
Горната фактическа обстановка, описана в
съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и възприета
от административно наказващия орган в НП се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните писмени
доказателства- акт за установяване на административно нарушение, както и
от гласните доказателства по делото - показанията на св. Б., А. и Н. и от показанията на разпитания по искане
на жалбоподателя свид.А.Б.В.. Съдебният състав даде вяра и кредитира
изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, които дават сведения,
почиващи на формирани непосредствено, лични възприятия, липсват противоречия
между тях и др. доказателствени източници. Същите са пряко относими към
фактическото деяние и откриването на нарушението, поради което и при липсата на
индиции за предубедеността на свидетелите, не се намериха основания те да не
бъдат кредитирани като обективно верни.
От правна страна:
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави
следните изводи:
Жалбата
е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение по чл. 59,
ал.2 от ЗАНН. Поради това жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество тя
е основателна, по следните
съображения:
При така установеното
по-горе, въззивната инстанция приема, че разпоредбата на чл. 190а, ал.1,
т.3 от Закона за водите, по която деянието е квалифицирано и
съответно е приета за нарушена, не съдържа фактически състав на нарушение, а в
нея е регламентирано едно право на Председателя на ДАМТН или на оправомощени от
него лица да извършват определени правни действия. Съдът счита, че това
представлява нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените,
тъй като са нарушени императивните разпоредби на чл. 42, т.5
и на чл. 57, ал.1, т.6
от ЗАНН, в АУАН и НП да се посочи законовата разпоредба, която е
виновно нарушена. Посочването на чл. 190а, ал.1,
т.3 от Закона за водите, който не съдържа фактически състав на
административно нарушение, е равносилно на непосочване на нарушена законова
разпоредба, а посочването на съответната цифрова квалификация на нарушението е
абсолютно необходимо, за да гарантира правото на нарушителя да узнае за какво
точно нарушение е санкциониран. Следователно посочването като нарушена на
разпоредба, която не съдържа фактически състав на административно нарушение,
опорочава производството по налагане на административно наказание и води до
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. определят срок за
тяхното изпълнение.
За да е налице
административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН,
то правна норма следва да предписва задължително
правно поведение, и при противоправно деяние, изразено чрез действие или
бездействие, с което не е изпълнено предписанието, се приема, че лицето е
извършило нарушение на тази норма. В тази връзка, предвид гореизложеното, за
съда се налага извода, че разпоредбата на чл. 190а, ал.1,
т.3 от ЗВ, по която деянието е квалифицирано и съответно е приета за
нарушена, не съдържа фактически състав на нарушение. Същата регламентира
единствено правомощието на контролните органи да дават предписания на
собствениците на язовирни стени и съоръженията към тях и да определят срок на
изпълнение. С цитираната разпоредба не се предписва правило на поведение за
собствениците, неизпълнението на което да подлежи на санкциониране. Нещо повече
- тя изобщо не е насочена или адресирана към тези лица, за да се приеме, че те
могат да я нарушат, а други разпоредби, които да са били нарушени от общината,
не са посочени нито в АУАН, нито в НП.
Неправилната
правна квалификация представлява съществено процесуално нарушение на
нормативните изисквания, визирани в чл. 42, т.5
и чл. 57, ал.1, т.6
от ЗАНН, доколкото засяга правото на привлеченото към отговорност
лице да разбере, кои точно законови разпоредби е нарушило, а оттам нарушава и
правото му на защита. Нарушаването на чл.42, т.5
и чл.57, ал.1, т.6
от ЗАНН от страна на АНО не може да бъде санирано в по-късен етап от
административнонаказателното производство. Административно-наказателното
производство е строго формално и нарушения от рода на процесното са съществени,
като опорочават производството по налагане на административно наказание и водят
до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.
Следва да се
отбележи, че неизпълнението на задължително предписание по чл. 190а, ал.1,
т.3 от ЗВ като фактическо бездействие, т.е. като деяние, нарушаващо
установения ред на държавно управление, е изведено като нарушение в друга
разпоредба на Закона за водите, но тя не е посочена като нарушена в АУАН и НП,
а съдът не може да замества волята на АНО и да променя цифровата квалификация
на нарушението. Следователно само на това основание, обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно, поради което и настоящата инстанция
счита, че не следва да разглежда делото по същество.
На следващо място за
прецизност,съдът намира за необходимо да отбележи,че от събраните по делото
доказателства,а именно показанията на свид. А.Б.В.-хидроинженер ,който е участвал в извършването на проверки
на яз.”Мишковец” се установява,че неправилно проверяващите са приели,че е
извършено нарушение от страна на жалбоподателя.Според свидетеля КМО /кота
мъртъв обем / на язовир се определя преди да се изгради язовир с проектната
документация.Такава проектна документация за язовир „Мишковец” няма.В този
случай според свидетеля,за да се определи КМО трябва да се направи измерване в
реката преди язовира преди вливане,както и че водното ниво при кота мъртъв обем
на язовира е 1-
Мотивиран от горното и на основание чл.
63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
НП №
НЯСС-146/ 16.04.2018г. на Зам.Председателя на ДАМТН ,
с което на Община Берковица., чрез кмета М.Д.., адрес: ***, пл. Йордан Радичков № 4, е наложено административно
наказание – „Имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева, за нарушение
на чл.190а, ал.1, т.3 Закон за водите.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Монтана в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: