№ 2811
гр. София, 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
Административно наказателно дело № 20241110214086 по описа за 2024
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „*******” ООД чрез адв. И. В. срещу Наказателно
постановление (НП) № **********/28.06.2024 г., издадено от заместник-кмет на Столична
община, с което на жалбоподателя на основание чл. 83 от ЗАНН, чл. 123, ал. 1 от Закона за
местните данъци и такси (ЗМДТ) е наложено административно наказание "имуществена
санкция" в размер на 500 лева за нарушение на чл. 14, ал. 5, вр. ал. 1 от ЗМДТ.
В подадената жалба се излагат съображения за материална незаконосъобразност на
постановлението поради неправилно приет момент на подаване на декларацията по чл. 14,
ал. 1 от ЗМДТ. Наведени са твърдения, че в АУАН е посочено, че декларацията е подадена на
07.01.2024 г., което попада в законовия срок, но в НП е прието, че датата на подаване на
декларацията е 07.02.2024 г. Жалбоподателят намира подобно разминаване за недопустимо и
настоява, че това представлява съществено процесуално нарушение. Отделно от това се
навеждат и доводи за маловажност на нарушението по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Поради
изложените съображения се претендира съдът да отмени изцяло обжалваното НП и да
присъди разноски за адвокатска защита.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован на адреса, посочен в жалбата,
не изпраща законен или упълномощен представител. Не се явява и упълномощената адв. В..
Административно наказващият орган – заместник-кмет на Столична община, редовно
призован, се представлява от юрисконсулт А, която оспорва жалбата и моли за
1
потвърждаване на НП. Счита, че в АУАН е допусната техническа грешка при посочване на
датата на подаване на декларацията, но от представените доказателства се установява, че тя
е подадена извън срок. Намира, че не е налице и основание за приложение на чл. 28 от
ЗАНН. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот № 187, том
9, рег. № 11841 по дело № 1546/2023 г. на 07.11.2023 г. дружеството-жалбоподател „*******“
ООД продало идеална част от земя, обособена като паркомясто в недвижим имот, находящ
се в Столична община, с. Панчарево, местност „Детски град“. Но до 08.01.2024 г.
дружеството не подало декларация по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ. Такава данъчна декларация по
чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ била подадена на 07.02.2024 г. от упълномощен представител на
дружеството в отдел „Общински приходи – Панчарево“ към дирекция „Общински приходи“
Столична община. Но при приемане на декларацията погрешно върху нея била изписана
ръкописно датата 07.01.2024 г., която в последствие била поправена на 07.02.2024 г. върху
екземпляра, съхраняван в отдел „ОП – Панчарево“. На декларацията бил даден входящ
номер от електронната система, ползвана в отдел ОП Панчарево, а именно №
**********/07.02.2024 г. В декларацията е посочено, че идеалните части от земята са
продадени от дружеството на 07.11.2023 г.
След като установила забавата при подаване на декларацията, св. Я. Т. И. - на длъжност
„старши инспектор” при Столична община, дирекция Общински приходи, отдел „ОП” район
Панчарево, съставила АУАН № **********/07.02.2024 г. за нарушение на чл. 14, ал. 5, вр. ал.
1 от ЗМДТ, за това, че дружеството не е подало декларацията за промяна на отчетната
стойност и други обстоятелства, имащи отношение към определяне на данъка, в 2-месечен
срок след настъпване на промяна в обстоятелствата на 07.11.2023 г. В акта изрично е
посочено, че срокът за подаване на декларацията е започнал да тече от датата на
нотариалния акт и е бил от 07.11.2023 г. до 08.01.2024 г. Но в акта погрешно било вписано,
че декларацията е подадена на 07.01.2024 г. и съответно, че е с № **********/07.01.2024 г.
В акта като дата на нарушението е посочена 09.01.2024 г., като изрично е вписано, че
закъснението е 30 дни.
АУАН бил съставен в присъствието на двама свидетели и на упълномощеното лице от
дружеството. Но представителят ******* (с приложено по делото пълномощно) отказала да
подпише разписката за получаване на акта същия ден. Това не било удостоверено по
надлежния начин. Но на следващия ден тя се явила отново в отдел ОП - Панчарево и препис
от акта бил връчен на ЗХ, което е отразено в приложената към него разписка. Но в
разписката като дата била посочена 08.01.2024 г. вместо 08.02.2024 г.
Представителят на наказаното лице не изложил възражения срещу акта, като такива са
депозирани в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. В тях са развити идентични съображения с тези
по жалбата, свързани преди всичко с посочената погрешна дата на приемане на
декларацията и маловажността на нарушението. В отговор на така подаденото възражение
2
било изготвено нарочно становище за неоснователността му от директора на дирекция ОП в
Столична община.
Въз основа на АУАН № **********/07.02.2024 г. при почти пълна идентичност на
описаното нарушение и неговата правна квалификация било издадено обжалваното
наказателно постановление № **********/28.06.2024 г., с което на „*******“ ЕООД е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лева за
нарушение на чл. 123, ал. 1, вр. чл. 14, ал. 1, вр. ал. 5 от ЗМДТ, за това, че е подало
декларацията по чл. 14 от ЗМДТ със закъснение от 30 дни, след като срокът за подаване на
декларацията е изтекъл на 08.01.2024 г. В НП е посочено, че подадената декларация е с №
**********/07.02.2024 г. и че е подадена на 07.02.2024 г.
Наказателното постановление е връчено на дружеството на 18.05.2024 г., видно от
представената разписка, като на 01.10.2024 г. била депозирана и жалбата срещу него в до
Столична община.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.
Я. Т. И., като и от събраните по делото писмени доказателства (декларация по чл. 14 от
ЗМДТ, пълномощно, известие за доставяне, нотариален актсправки от деловодната система
на отдел „ОП Панчарево“; заповеди за компетентност, издадени от кмета на Столична
община от 22.11.2023 г. и от 01.02.2024 г.), приобщени към доказателствения материал по
реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в
своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
Съдът кредитира показанията на свидетелката, тъй като същите са непротиворечиви и
достоверни, подкрепени от писмените доказателства по делото. Свидетелката И. подробно
разказва за случая и за установеното от нея нарушение при подаване на декларацията по чл.
14 от ЗМДТ от представител на дружеството. Тя е категорична, че декларацията е подадена
на 07.02.2024 г., както и че при съставяне на АУАН е присъствал представител на
дружеството, отказал да подпише акта, но се е върнал на следващия ден и актът е бил
надлежно връчен.
Основните факти от предмета на доказване по делото се установяват преди всичко от
самата декларация, на която е отбелязан деня на подаването й в отдел ОП – Панчарево към
Столична община. Видно от сравнението между представените по делото от страните копия
на декларацията, първоначално, на нея е поставена ръкописно датата 07.01.2024 г., която в
копието в отдел ОП – Панчарево, е поправена на 07.02.2024 г. Относно съществения въпрос
за коректната дата на подаване на декларацията съдът е изискал допълнителни
доказателства, като от деловодната система на отдел „ОП – Панчарево“ са представени
електронни справки за датата на декларацията, както и за датата на подадената
непосредствено преди нея декларация с преден номер. От съвкупния анализ на тези
доказателства съдът прие за установено, че декларацията по чл. 14 от ЗМДТ е подадена от
дружеството на 07.02.2024 г., като незабавно след приемането й е съставен и процесния
АУАН. Но в него е прехвърлена и техническата грешка при изписване на датата на
3
декларацията и е вписано, че тя е подадена един месец по-рано. Съдът прие също така, че
вписаната в разписката за получаване на АУАН дата – 08.01.2024 г. не отразява
действителната дата, доколкото актът е издаден на 07.02.2024 г. и очевидно представителят
на жалбоподателя е вписал грешна дата в разписката. От представения нотариален акт се
установява и кога е сключена прехвърлителната сделка по отношение на идеалните части от
недвижим имот, продаден от жалбоподателя, което обуславя и началото на срока по чл. 14
от ЗМДТ.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от
ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което
се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това
административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при спазване на
процесуалния и материалния закон.
Съгласно Заповед № СОА-23-РД09-2524/22.11.2023 г. на кмета на Столична община,
служителите на длъжност „старши инспектор“ в отдел „Общински приходи“ към дирекция
ОП в Столична община, са компетентни да съставят АУАН за нарушения на ЗМДТ. Към
преписката са представени и доказателства, че актосъставителката е заемала именно тази
длъжност към датата на съставяне на акта. А заместник-кмета Иван Василев е упълномощен
изрично да издава наказателни постановления за нарушения по ЗМДТ с представената
заповед на кмета на Столична община от 01.02.2024 г. Следователно актосъставителят и
наказващият орган са компетентни да съставят АУАН, съответно НП за констатираното
нарушение.
Съдът намира, че при съставяне на АУАН действително е допусната грешка при
изписване на датата на подаване на процесната декларация, като вместо правилната дата е
посочена 07.01.2024г. Грешката е с технически характер, като се касае за изписване на
цифрата „1“ вместо „2“ в месеца. Но от самия текст на акта се установява, че той е съставен
на 07.02.2024 г. и че на дружеството е вменено закъснение от 30 дни при подаване на
декларацията, като правилно е посочен и периода за законосъобразно подаване на
декларацията. От това се извлича и действителната воля на актосъставителя. Освен това
съдът намира, че това нарушение е надлежно отстранено при издаване на НП, в което е
посочена действителната дата на подаване на декларацията – 07.02.2024 г. Това е израз на
правомощието на наказващия орган по чл. 53, ал. 2 от ЗАНН да издаде НП и при допусната
4
нередовност в акта. В случая безспорно е било установено извършване на нарушението,
отговорния субект, както и действителната дата на подаване на декларацията. Поради това
съдът намира, че не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да е ограничило
правото на санкционираното дружество да разбере какво нарушение му е било вменено. В
случая разминаването между текста на АУАН и НП относно описанието на обстоятелствата,
при които е извършено нарушението, е допустимо от закона и не представлява основание за
отмяна на НП.
Съдът намира, че не е допуснато процесуално нарушение и при съставянето на АУАН,
който не е незабавно връчен на представителя на дружеството. От показанията на св. И. се
установява, че актът е съставен в присъствие на упълномощената ЗХ, като същата е
подписала и втората страница на акта, без да е уточнено на коя дата. Но разписката за
връчване на акта е подписана от Христова на следващия ден. С това процедурата по
връчване на акта е изпълнена, макар и непрецизно.
Описанието на нарушението в АУАН и НП е достатъчно ясно и конкретно, като са
посочени всички елементи на състава му, включително и датата на нотариалния акт, която
сочи и датата на промяна на обстоятелствата, подлежащи на деклариране, периода за
законосъобразно подаване на декларацията, както и датата на извършване на нарушението.
Посочено е и мястото на извършване на нарушението, а именно там, където дружеството е
било длъжно да изпълни своето задължение и фактически е подало декларацията, макар и
извън срока – отдел „ОП-Панчарево“ в Столична община.
Правилно е изчислена и датата на нарушението – 09.01.2024 г., доколкото последният
ден от срока за законосъобразно подаване на декларацията е бил 08.01.2024 г., с оглед на
това, че срокът е започнал да тече от 08.11.2023 г.
Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ „За новопостроените сгради и постройки, които не
подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията,
собственикът уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението
на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите
имоти.“ А съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл. 14, ал. 5 от ЗМДТ, в
актуалната редакция към датата на нарушението, преди влизане в сила на приетите
изменения в закона с ДВ бр. 106/2023 г., в сила от 01.01.2025 г. „При преустройство и при
промяна на предназначението на съществуваща
сграда или на самостоятелен обект в сграда, както и при промяна на друго
обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, данъчно задължените
лица уведомяват общината по реда и в срока по ал. 1.“ В най-новата редакция на закона, в
сила от 01.01.2025 г., чл. 14, ал. 9 от ЗМДТ съдържа аналогична разпоредба – „При промяна
на друго обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, извън изброените по
ал. 2 – 5, данъчно задължените лица уведомяват общината по реда и в срока по ал. 1.“
Следователно, не е налице последващ, по-благоприятен закон и не е отпаднало
задължението за подаване на декларация при промяна на обстоятелствата.
В конкретния случай, с нотариален акт от 07.11.2023 г. дружеството – жалбоподател е
5
прехвърлило собствеността върху идеални част от недвижим имот в с. Панчарево,
обособени като паркомясто. Следователно на тази дата е настъпила промяна в
обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, доколкото данъкът се определя
именно върху притежаваните идеални части от недвижим имот. Следователно, в 2-месечен
срок от датата на промяна на обстоятелството, дружеството е било длъжно да подаде
декларацията по чл. 14, ал. 5, вр. ал. 1 ЗМДТ. Този срок е изтекъл на 08.01.2024 г. а
декларацията е подадена извън него, с 30 дни закъснение, на 07.02.2024 г.
Съгласно санкционната разпоредба на чл. 123, ал. 1 ЗМДТ „Който не подаде
декларация по чл. 14, не я подаде в срок, както и не посочи или невярно посочи данни или
обстоятелства, водещи до определяне на данъка в по-малък размер или до освобождаване от
данък, се наказва с глоба в размер от 10 до 400 лв., а юридическите лица и едноличните
търговци - с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв., ако не е предвидено по-тежко
наказание.“ Следователно, съдът намира, че правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя „*******“ ООД. Доколкото
наложената имуществена санкция от 500 лева е в минималния определен в закона размер за
юридически лица, не са налице основания за нейното изменение.
Доколкото е ангажирана отговорността на юридическо лице по реда на чл. 83 ЗАНН,
която е обективна и безвиновна, не се налага излагане на съображения за субективната
страна на нарушението.
Съдът намира, че в случая не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН предвид
изискванията на ТР № 1 от 12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС. Нарушението
представлява типичен случай на нарушения от процесния вид и не се сочат някакви особени
смекчаващи вината на дружеството обстоятелства, които да водят до извод за маловажност
на случая. Подаването на данъчни декларации от задължените субекти осигурява
проследимост и предвидимост и позволява точното изчисляване на данъчните задължения.
Предвиденият в закона 2-месечен срок за деклариране на промяната в обстоятелствата, е
достатъчно дълъг, за да даде възможност на дружеството да изпълни задължението си.
Освен това, допуснатото забавяне от 30 дни също не би могло да бъде прието за
малозначително. Обстоятелството, че нарушението е формално, и от него няма настъпили
негативни последици за фиска, не изключва неговата обществена опасност. По делото не се
сочат, а и не са установени някакви обективни или изключителни причини, довели до
осъществяване на нарушението от дружеството чрез бездействие. Затова съдът намира, че
нарушението разкрива типичната обществена опасност и не са налице предпоставките на чл.
28 от ЗАНН.
С оглед на всичко изложено, обжалваното НП следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото се явява основателна и претенцията на процесуалния
представител на заместник-кмета на Столична община за присъждане на юрисконсултско
6
възнаграждение на наказващия орган след потвърждаване на обжалваното НП. Съгласно
разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН законът допуска присъждането на разноски,
включително и за осъществено процесуално представителство на наказващия орган съгласно
ал. 4. По делото като представител на наказващия орган от Столична община в проведеното
съдебно заседание е участвал юрисконсулт и съдът е потвърдил обжалваното НП. Съгласно
чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена въз основа на законовата
делегация по чл. 37 от ЗПП, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е в
размер от 80 до 150 лева. Съдът намира, че в случая производството не е с особена правна
или фактическа сложност, като се касае за едно типично санкционирано нарушение, поради
което и следва да се присъди възнаграждение в минималния размер предвиден от закона - 80
лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 9 и чл. 63д от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № **********/28.06.2024 г., издадено от
заместник-кмет на Столична община, с което на жалбоподателя „*******“ ООД на
основание чл. 83 от ЗАНН, чл. 123, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 500 лева за нарушение на
чл. 14, ал. 5, вр. ал. 1 от Закона за местните данъци и такси.
ОСЪЖДА жалбоподателя „*******“ с ЕИК ******* да заплати на СТОЛИЧНА
ОБЩИНА сумата от 80.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -София
град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7