РЕШЕНИЕ

№ ………

гр. Варна, 13.12.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, Гражданско отделение, 50 с-в, в открито заседание, проведено на тридесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА РАЙКОВА

 

при секретаря Веселина Тодорова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 10837 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявени в условията на обективно кумулативно съединяване от Г.Д.Л. срещу С.Л.Л. искове с правно основание чл. 49, чл. 53, чл. 56 и чл. 59 СК за развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на сключения между страните граждански брак на 04.02.2006 г. по вина на съпруга С.Л.Л.; предоставяне упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца л.с.Л. и Д.С.Л. на майката; определяне режим на лични отношения на бащата с децата – всяка втора събота от месеца от 09,00 часа до 12,00 часа в присъствието на майката или посочено от нея лице с взимане и връщане на адреса на местоживеене на децата; осъждане на бащата да заплаща месечна издръжка в полза на всяко дете в размер на 300 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба – 12.07.2018 г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла месечна вноска, с падеж пето число на месеца за който се дължи, до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване; да бъде постановено след развода съпругата да продължи да носи фамилно име – Л., както и на ищцата да бъде предоставено ползването на семейното жилище, собственост на трето лице.

Твърди се в исковата молба, че страните имат две родени деца от брака – л.с.л.и Д.С.Л., като към настоящия момент съпрузите са във фактическа раздяла. Ищцата излага, че ответникът злоупотребява с алкохол и в такова състояние извършва спрямо нея непрекъснато домашно насилие, в неговите форми на психическо и физическо такова, а децата им винаги са свидетели на неговата агресия. Сочи, че проблемите между тях са започнали след като съпругът е загубил заради хазарт движимо и недвижимо имущество на семейството. Твърди, че ответникът я е обиждал, заплашвал и удрял, като описва конкретни ситуации, в които това се е случвало, както и че е извършвал спрямо нея сексуално насилие и й е забранявал да се вижда с приятелки. Многократно е сигнализирала полицията за тормоза на който е подложена тя и децата, включително е подала молба по реда на ЗЗДН, във връзка с която е издадена заповед за незабавна защита по гр.д. № 10542/2018 г. по описа на ВРС, 20 с-в. С оглед тези обстоятелства моли да бъде прекратен брака й с ответника по негова изключителна вина. Относно предявените небрачни искове ищцата счита, че следва да упражнява родителските права по отношение на децата им, тъй като може да им даде много по-добър пример от техния баща. Поддържа, че има нужния опит и познания за отглеждането на децата и силна емоционална връзка с тях, като у дома те имат осигурени условия за живеене, спане, игри и учене и може да разчита на помощта на своята майка за отглеждането им. Твърди, че ответникът се намира в много по-добро материално положение от нея, пътува и работи по кораби, няма задължения към трети лица за осигуряване на издръжка и гледане и в работоспособна възраст, поради което счита, че има възможност да предоставя търсената издръжка. Предвид осъществяваното спрямо нея домашно насилие, поддържа, че посоченият режим на лични отношения на бащата с децата следва да се извършва в присъствието на майката или друго посочено от нея лице, без преспиване. Излага, че семейното жилище представлява апартамент, който е собственост на трето лице. Желае след прекратяване на брака да продължи да носи фамилното име Л.. Заявява готовността си да постигне споразумение с ответника.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника С.Л.Л., в който се признава, че в процеса на съжителстването им са се установили непреодолими противоречия, които представляват пречки за съвместния им живот, но поддържа, че вина за разстройването на брачните отношения помежду им носи и съпругата му, като една от причините е брачна изневяра, поради което желае прекратяването на брака да е при вина на двамата съпрузи. Не оспорва твърденията за сключен граждански брак помежду им и родените по време на този брак деца, както и че от датата на депозиране на исковата молба са в трайна фактическа раздяла. Твърди, че децата живеят при съпругата му, но той осигурява средства за издръжката им. Изразява несъгласие с изложеното от ищцата, че е осъществявал психическо и физическо насилие върху нея след употреба на алкохол и оспорва всички изложени твърдения в исковата молба, свързани със забрани, заплахи, обиди, тормоз и грубо отношение спрямо съпругата му. Ответникът не възразява упражняването на родителските права върху родените през време на брака деца да бъде предоставено на съпругата му, но моли да бъде допуснат по-разширен режим на лични отношения с тях, тъй като претендираният от майката е ограничетелен и ще прекъсне връзката с децата му, затова настоява за разширен режим на лични отношения, включително с преспиване, а именно: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 09,00 часа до 18,00 часа; 14 дни през лятото, когато майката не е в редовен платен годишен отпуск и във всеки отделен случай с изричното съгласие на майката. Твърди, че са му известни нуждите на децата за храна, облекло и други, но не разполага с възможност да предоставя търсената издръжка, тъй като към момента е безработен и ангажираността му по кораби е за няколко месеца в годината, поради което е съгласен да заплаща издръжка на децата в размер от по 170 лв. за всяко дете. Не възразява ищцата да продължи да се нарича с настоящото фамилно име и ползването на семейното жилище да бъде предоставено на нея. Изразява готовност при желание на съпругата му прекратяването на брака по между им да стане със споразумение, в което да постигнат съгласие по основните небрачни въпроси - местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката, както и ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име.В открито съдебно заседание молителите се явяват лично, като поддържат депозираната молба за прекратяване на брака им по взаимно съгласие и утвърждаване на постигнатото между тях споразумение.

В открито съдебно заседание страните излагат, че са постигнали споразумение по чл. 49, ал. 4 СК като желаят бракът им да бъде прекратен, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, но без съдът да се произнася по въпроса за вината. Молят да бъде утвърдено споразумение по отношение на останалите искове в смисъла, в който са заявени с исковата молба, а именно: упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца л.с.л.и Д.С.Л. да бъде предоставено на майката; да бъде определен режим на лични отношения на бащата с децата – всяка втора събота от месеца от 09,00 часа до 12,00 часа в присъствието на майката или посочено от нея лице с взимане и връщане на адреса на местоживеене на децата; след развода съпругата да продължи да носи фамилно име – Л., както и на ищцата да бъде предоставено ползването на семейното жилище, собственост на трето лице. Относно дължимата от бащата издръжка в полза на децата страните са постигнали съгласие да е в размерите, определени от съда в производството по определяне на привременни мерки по реда на чл. 323 ГПК – бащата ще заплаща месечна издръжка в полза на детето л.с.л.в размер на 190 лв. и в полза на детето Д.С.Л. в размер на 170 лв., чрез тяхната майка и законен представител, считано от датата на завеждане на иска за развод – 12.07.2018 г. По отношение на разноските страните се споразумяват да останат така, както са направени от тях, а окончателната държавна такса по издръжката да се поеме от ответника.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Установява се от представеното Удостоверение за сключен граждански брак от 04.02.2006 г., че страните са сключили брак на посочената дата, за което е съставен Акт за граждански брак № 106 от 04.02.2006 г. от Община Варна. Видно от същото съпругата Г.Д. д.е приела фамилното име на съпруга си „Л.“.

Изяснява се от Удостоверение за раждане от *** г. и Удостоверение за раждане от *** г., че съпрузите имат две родени по време на брака деца – С.Л., родена на *** г. и Д.С.Л., роден на *** г.

Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Варна изразява становище в писмо от 04.10.2018 г., в което се посочва, че като цяло потребностите на децата се задоволяват адекватно, те са ученици в ОУ „Цар Симеон“, в което училище и майката е начален учител. Излага се, че децата са с изградена емоционална връзка и към двамата родители и изживяват раздялата между тях. Посочено е, че предвид разделното живее на родителите е в интерес на децата да се уредят взаимоотношенията между родителите доброволно.

Не е спорно между страните, че съпрузите са в трайна фактическа раздяла. Не са спорни по делото и изложените в исковата молба твърдения относно значителните различия и непреодолимите противоречия между двамата съпрузи, които представляват пречка за съвместния им живот. Ищцата лично, а ответникът чрез процесуалния си представител изявяват волята си бракът им да бъде прекратен. Налага се по убедителен начин изводът, че бракът не изпълнява социалната си функция, между съпрузите не съществува физическа и духовна близост, която осмисля запазване на брачната връзка и приетия за нормален семеен живот, поради което следва да се приеме, че са накърнени сериозно основните принципи, на които се основава бракът и той е именно дълбоко и непоправимо разстроен и следва да бъде прекратен.

Депозираното споразумение по чл. 49, ал. 4 СК съдържа постигнато съгласие между съпрузите по всички последици на развода, същото не противоречи на закона и морала. Съдът намира и че интересът на детето е защитен при наличие на разбирателство между родителите относно режима на лични отношения и контактите с него.

Тези съображения обуславят извод за основателност на молбата за развод, като следва да бъде утвърдено постигнатото между страните споразумение.

Следва да бъде определена окончателна държавна такса за производството в размер на 50 лв. на основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата, която следва да бъде понесена поравно и всеки от съпрузите следва да заплати половината от дължимия размер на държавната такса, а именно 25 лв. На основание чл. 7, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, дължащият издръжка родител С.Л.Л. следва да бъде осъден да заплати държавна такса в полза на Районен съд – Варна в размер на 259,20 лв.

Воден от изложеното, съдът

           

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Г.Д.Л., ЕГН **********, с адрес ***, и С.Л.Л., ЕГН **********, с адрес ***, за което от Община Варна е съставен Акт за граждански брак № 106 от 04.02.2006 г., поради  настъпило  дълбоко  и  непоправимо  разстройство  на  брака, на  основание чл. 49, ал. 1 СК.

УТВЪРЖДАВА на основание чл. 49, ал. 4 СК споразумението, с което съпрузите уреждат последиците на развода, както следва:

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Л.С.Л., ЕГН **********, на майката Г.Д.Л., ЕГН **********, като определя местоживеенето на детето да е при майката.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата С.Л.Л., ЕГН **********, с детето Л.С.Л., ЕГН **********, както следва: всяка втора събота от месеца от 09,00 часа до 12,00 часа в присъствието на майката или посочено от нея лице с взимане и връщане на адреса на местоживеене на детето.

ОСЪЖДА С.Л.Л., ЕГН **********, с адрес ***, да заплаща в полза на детето Л.С.Л., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Г.Д.Л., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 190 лв. (сто и деветдесет лева), считано от датата на завеждане на иска за развод – 12.07.2018 г. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж пето число на текущия месец, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Д.С.Л., ЕГН **********, на майката Г.Д.Л., ЕГН **********, като определя местоживеенето на детето да е при майката.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата С.Л.Л., ЕГН **********, с детето Д.С.Л., ЕГН **********, както следва: всяка втора събота от месеца от 09,00 часа до 12,00 часа в присъствието на майката или посочено от нея лице с взимане и връщане на адреса на местоживеене на детето.

ОСЪЖДА С.Л.Л., ЕГН **********, с адрес ***, да заплаща в полза на детето Д.С.Л., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Г.Д.Л., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 170 лв. (сто и седемдесет лева), считано от датата на завеждане на иска за развод – 12.07.2018 г. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж пето число на текущия месец, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, собственост на брата на съпруга, находящо се на адрес гр. Варна, ул. Б., на Г.Д.Л., ЕГН **********.

ПОСТАНОВЯВА след развода жената да носи брачното си фамилно име Л..

ОБЯВЯВА, че издръжка между съпрузите не се дължи.

ОСЪЖДА Г.Д.Л., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 25 лв. (двадесет и пет лева), представляваща държавна такса, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

ОСЪЖДА С.Л.Л., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна държавна такса в размер на 25 лв. (двадесет и пет лева), съгласно  чл. 6, т. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и държавна такса по споразумението за издръжка в размер на 259,20 лв. (двеста петдесет и девет лева и двадесет стотинки), съгласно чл. 7, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: