Р Е
Ш Е Н
И Е
No 83
гр. Б., 14.04.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд- Б., V граждански състав в публично
заседание на седемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.С.
при участието на секретаря Х.К., като разгледа
докладваното от съдия С. гражданско дело No 1176 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл.
410, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховане /КЗ/.
Ищецът- “***” ЕАД, гр. С. твърди, че на
***г. в с. Т., общ. Б., при движение по ул. “Беласица” водачът на МПС “Тойота”
модел “Hilux”, с ДКН ***забелязал движещо се към него МПС марка “Сузуки”, модел
“Самурай” с ***, при което спрял и отбил автомобила плътно в дясно, но водачът
на “Сузуки” не успял да завие и го ударил от лявата страна, в резултат на което
настъпили материални щети. Твърди, че л.а. “Сузуки” не е имал застраховка
Гражданска отговорност към датата на настъпване на ПТП-то. Увреденото МПС марка
“Тойота” модел “Hilux”, с ДКН ***, собственост на ТП *** Б., е било
застраховано в “***” ЕАД по автомобилна застраховка “Каско+”, със
застрахователна полица No *** от ***г., със срок на валидност от 20.11.2016 г.
до ***г. За нанесените в резултат на ПТП щети на увреденото МПС е съставен
Констативен протокол No ***г. на РУ МВР- Б.. Увредени са следните части на
МПС-то: решетка декоративна, предна броня, калник, фар и други. За ремонта на
автомобила е издадена фактура No *** г. за сумата от 557.46 лв. с ДДС. С
платежно нареждане за групово плащане от ***г. “***” ЕАД е заплатило сумата.
Ищецът твърди, че с изплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в
правата на застрахования собственик на увреденото имущество срещу причинителя
на вредата и виновен водач в процесното ПТП – ответникът по делото В.Х.Л.. На
ответника е изпратена регресна покана за заплащане на сумата от 572.46 лв.,
включваща заплатеното обезщетение в размер на 557.46 лв. и 15.00 лв.
ликвидационни разходи, като същият отказал да я получи. Моли съда да постанови
решение, с което осъди ответника да му заплати сумата от 572.46 лв.,
представляваща изплатеното застрахователно обезщетение по застраховка “Каско+”
във връзка с щета No ***, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Ответникът- В.Х.Л. *** в депозиран в
срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез назначения му особен представител
адв. С.А. оспорва иска като неоснователен. Твърди, че исковата претенция на
застрахователя не кореспондира с отразената в Констативен протокол No ***г. на
дежурен на КАТ при РУП- Б. информация за участник 2 – МПС с ДКН ***, марка
Тойота, модел Хайлукс, собственост на ТП *** Б. с посочена застраховка “ГО” в
Лев Инс No ***, а настоящата претенция е по Застраховка “Каско +” по
застрахователна полица No *** от ***г. Счита, че фактическата обстановка по
възникване на ПТП-то на ***г. е неизяснена, включително относно това дали
самият водач на пострадалото МПС не е причина за възникване на инцидента или
дали не става въпрос за случайно събитие.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Видно от завереното копие на Комбинирана
застрахователна полица “Каско” No *** от ***г., на посочената дата между
Териториално поделение Държано горско стопанство Б. и “***” ЕАД е сключен
договор за автомобилна застраховка
“Каско +” на МПС, по силата на който при ищцовото дружество е
застрахован товарен автомобил марка “Тойота” модел “Hilux”, с рег. No ***, със
срок на застраховката от 20.11.2016 г. до ***г., при уговорено покритие “Пълно
каско”. Представено е и заверено копие на свидетелство за регистрация на МПС –
част II, за товарен автомобил “Тойота
Хайлукс 2,5 ТД”, с рег. No ***, видно от което собственик на същото е
Териториално поделение Държано горско стопанство Б..
От заверено копие на Констативен
протокол No ***г. относно посетено ПТП на дежурен по КАТ на РУП- Б. при ОД на
МВР - С. се установява, че на ***г. в 06.50 часа в с. Т., на ул. “Беласица” и ул.
“Стубелска”, е настъпило ПТП с участници МПС марка “Сузуки”, модел “Самурай” с
ДК No ***, собственост на М.Б.Д., управлявано от ответника В.Х.Л. – участник No
1, и МПС марка “Тойота”, модел “Хайлукс 25ТД” с ДК No ***, собственост на Териториално
поделение ***Б. и управляван от Д. Ц. Д. – участник No 2. В протокола са
описани следните видими щети на лек автомобил “Тойота Хайлукс” – деформирана
предна лява част на автомобила – броня, калник, фар и други. Отбелязано е, че
водачът на лек автомобил “Сузуки Самурай” - ответникът В.Х.Л., е
неправоспособен. В графа “Обстоятелства и причини” за произшествието е вписано,
че констативният протокол отразява единствено материалните щети по автомобилите
в резултат на ПТП-то, но не отразява механизма на настъпването му, причините и
вината на съответните водачи, тъй като е налице висящо досъдебно производство,
в рамките на което ще бъдат установени. Посочено е, че взето отношение- ЗМ No ***г.,
докладвано на Районна прокуратура- Б..
От заверено копие на свидетелство за
управление на МПС и контролен талон се установява, че Д. Ц. Д. е правоспособен
водач за категории А, В, С, Ттм и Ткт.
По Уведомление за щета на МПС на
собственика на застрахования автомобил “Тойота Хайлукс 2,5 ТД”, с рег. No ***
от ***г., при застрахователя “***” ЕАД е образувана щета под No *** за
настъпилото на ***г. застрахователно събитие, като с Опис-заключение от ***г. и
от ***г. са описани уврежданията по автомобила.
С Възлагателни писма изх. No ***г. от ***г.
и от ***г. “***” ЕАД е възложило на автосервиз ЕТ “***” извършването на ремонт
на ППС с рег. No *** - “Toyota HiLux”. Видно от заверено копие на
Приемо-предавателен протокол, съставен между ЕТ “***”, гр. Б. и “***” ЕАД във
връзка с щета No ***, на ***г. автомобилът е приет от ремонт с извършени
ремонтни операции, описани в протокола, като е удостоверено, че ремонтът е
извършен качествено и автомобилът е приет без забележки. За извършените услуги
по ремонта на автомобил “Тойота Хайлукс” с рег. No *** ЕТ “***”, гр. Б. е издал
фактура No *** г. с получател ***на стойност 557.46 лв. с включен ДДС.
Видно от заверени копия на Калкулация
по претенция ***/***г. от ***г. и от 24.02.2017 г., и Ликвидационен акт от
01.03.2017 г. на “***” ЕАД, след извършени изчисления на сумите по претенцията
за подмяна на детайли и материали, демонтаж и монтаж, и ремонт на автомобила, с
ликвидационния акт е определено застрахователно обезщетение в размер на 557.46
лв. за оценените щети по товарен автомобил “Тойота Хайлукс” с рег. No ***,
която сума е посочено да се изплати на ЕТ “***”.
Видно от заверено копие на Нареждане за
групово плащане от ***г. до Сибанк АД, със същото ***АД е наредило превод на
сумата 24012.14 лв. по сметки на негови клиенти, сред които под No 18 – ЕТ “***”,
на който се преведе сумата от 557.46 лв. по щета No *** за автомобил с рег. No ***.
С Регресни покани изх. No ***и No ***от 22.06.2017 г. ищецът е поканил
ответника да му заплати сумата от 572.46 лв., от която сумата от 557.46 лв. за
изплатеното от него обезщетение по застраховка “Каско+” във връзка с причиненото
от ответника събитие от ***г., или стойността на щетата, и сумата от 15.00 лв.
ликвидационни разноски, като видно от известието за доставянето й, поканата не
е получена от ответника.
Видно от заверено копие на разпечатка
на Проверка за сключена застраховка “Гражданска отговорност”, към дата ***г.
МПС с ДКН *** няма активна застраховка “Гражданска отговорност”.
От писмо рег. No 246000-4930/17.12.2019
г. на РУ- гр. Б., ОДМВР - С. се установява, че спрямо ответника В.Х.Л. няма издадено наказателно постановление във връзка
с ПТП, настъпило на ***г., поради това, че по случая е образувано ЗМ No ***г.,
като делото е изпратено в РП- Б..
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите Д. Ц. Д. и В. Ц. И..
От показанията на свид. Д.Д. се
установява, че е участвал в процесното пътнотранспортно произшествие през м.
декември 2016 г., тъй като работи в ***-Б. и тогава правили акция за залавяне
на нарушители в района на с. Т., като той управлявал автомобил “Тойота
Хайлукс”, собственост на горското стопанство в Б.. Излага, към 6.00- 7.00 часа
сутринта колегите му пробвали да спрат лек автомобил “Сузуки Самурай”, син на
цвят, управляван от В.Х.Л., който е системен нарушител по Закона за горите, но
последният не се подчинил и тръгнал да ги блъска. Останалите автомобили на ***-
Б. също се спуснали, за да заловят нарушителя. На един завой ответникът, който
карал много бързо, отсекъл завоя и се блъснал в служебния автомобил, управляван
от свид. Д., който се движел направо. Сочи, че преди удара видял фарове и се
опитал да спре – “набил” спирачки, но не може да каже дали в момента на удара е
бил напълно спрял или не. От страна на ответника нямало спирачен път. Съгласно
показанията на свид. Д., той се движел в дясната част на платното с 40-50 км/ч
и ударът настъпил в неговата част на платното. По неговия автомобил щетите от
удара били предна броня, фарове, по капака, по халогените. Била извикана
полиция, като пристигналите на място полицаи ги изпробвали за алкохол. Излага,
че когато пристигнала пътна полиция, съставили протокол на място. Имало и
дознатели, които снимали и ги държали на място до обяд.
От показанията на свид. В.И. –
съставител на процесния констативен протокол
за ПТП, се установява, че ПТП-то на ***г. било между “Сузуки Самурай”
джип, управляван от лицето от В.Х.Л., в който имало дърва, и “Тойота Хайлукс”,
собственост на Горското. Ударът бил в кръстовище и бил челен. Сочи, че
пристигнали на място почти веднага след произшествието, защото автомобилите
били на място и не били местени, като всички били там. Заявява, че доколкото си
спомня, автомобилът на Горското бил
успоредно на пътя, а другият бил малко перпендикулярно, бил по средата
на улицата. Не си спомня дали на място са съставяли актове за нарушения.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите, при отчитане на евентуална заинтересованост на свид. Д. от изхода
на спора (като служител на собственика
на увредения автомобил, на когото е изплатено застрахователно обезщетение от
ищеца), тъй като по делото липсват доказателства в обратна насока, които да
опровергават установените от свидетеля факти. Същевременно показанията му
кореспондират на останалия събран по делото доказателствен материал, поради
което и съдът изцяло им дава вяра.
По
делото е изслушано и прието заключението на вещото лице В.Т.П. по назначената
съдебно-автотехническа и оценителна експертиза относно механизма на настъпване
на ПТП, стойността на щетите по увредения лек автомобил и обезщетението за тях.
От заключението се установява, че от техническа гледна точка механизмът на
процесното ПТП е следният: на 09.12.216 г. около 06.50 часа в с. Т., общ. Б.,
на улица “Белацица” е станало ПТП, при което лекият автомобил “Сузуки Самурай”
с рег. No ***, собственост на М.Б.Д., а управляван от В.Х.Л. ***, е блъснал
лекия автомобил “Тойота Хайлукс” с рег. No ***, собственост на Териториално
поделение ***– гр. Б., а управляван от Д. Ц. Д. ***, който е бил спрял до
десния тротоар. В обясненията си, дадени при изслушване на заключението в
съдебно заседание след събиране на гласните доказателства по делото, вещото
лице заявява, че ударът между двата автомобила е бил челен и неизбежен,
независимо дали автомобил “Тойота Хайлукс” е бил в движение или е бил спрял,
като лекият автомобил “Сузуки Самурай” е навлязъл в насрещната лента за
движение. Съгласно заключението на вещото лице, анализът на данните по делото
от техническа гледна точка определят, че съществува причинно-следствена връзка
между установения механизъм на ПТП и вредите, които са нанесени на лекия
автомобил “Тойота Хайлукс” с рег. No *** при станалото ПТП на ***г., като
съответстват на констатираните от застрахователя ***АД щети. Увредените части
на лекия автомобил “Тойота Хайлукс” са пряка и непосредствена последица от
настъпилото ПТП. От заключението и от обясненията на вещото лице при
изслушването му в съдебно заседание се установява, че пазарната стойност на
щетата на лекия автомобил “Тойота Хайлукс” към датата на застрахователното
събитие ***г. възлиза на 556.87 лв. Видно от обстоятелствената част на
експертизата, при изчислението на стойността на разходите за щетата вещото лице
е допуснало математическа грешка, като е посочило сумата от 574.11 лв. - като сбор от сумите 301.11 лв., 196.80 лв. и
76.80 лв., вместо правилния сбор на тези суми от 574.71 лв.
(301.11+196.80+76.80 = 574.71). При това стойността на щетата на процесния
автомобил се явява в размер на 557.47 лв. ( 574.71 лв. – 17.24 лв. отстъпка от
сервиз = 557.47 лв.), а не изчислената от вещото лице в размер на 556.87 лв.
Заключението не е оспорено от страните и прието от съда като компетентно и
безпристрастно.
По делото е изслушано и заключението на
вещото лице М.Б. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от
страните и прието от съда като компетентно и обективно, от което се установява,
че на ***г. от страна на “****” ЕАД е изплатена сума в размер на 557.46 лв. на
ЕТ “***”, представляваща застрахователно обезщетение по щета No *** за извършен
ремонт на увредено МПС марка “Тойота”, модел “Хайлукс”, с рег. No ***, като на
същата дата банковата му сметка е заверена със сумата 557.46 лв.
При така установената
фактическа обстановка, настоящият състав намира от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 410, ал. 1,
т. 1 от КЗ- регресен иск на платилия обезщетение застраховател на трето
увредено лице срещу причинителя на вредата за сумата от 572.46 лв.
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования по договор за имуществено застраховане срещу
причинителя на вредата- до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За
да бъде уважен този иск ищецът следва да докаже следните обстоятелства:
наличието на валиден договор за имуществено застраховане с увредения, настъпило
застрахователно събитие в рамките на покритите рискове, извършено от ответника
неправомерно деяние, в резултат на което са причинени вредите, а именно
причинна връзка между поведението на ответника и претърпените вреди от
застрахованото лице, и извършено плащане на застрахователно обезщетение от
страна на ищеца- застраховател на пострадалото (застрахованото) лице.
От представените и приети писмени доказателства е
видно, че ищцовото дружество и собственикът на увредения автомобил “Тойота
Хайлукс” с рег. No *** са имали договор за застраховка “Каско+”, комбинирана
застрахователна полица “Каско” No *** от ***г. В срока на действие на договора
и в рамките на покритите от застраховката рискове, застрахованият автомобил е
бил увреден вследствие на ПТП на 09.12.2012 г., настъпило по вина на ответника
по делото. Същият, като водач на МПС - лек автомобил “Сузуки Самурай” с рег. No
***, е нарушил правилата за движение по пътищата и конкретно правилата,
предвидени в чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като се е движил с
несъобразена скорост и на заявой е навлязъл в лентата за насрещно движение, където
се е движел автомобил “Тойота Хайлукс” с рег. No ***, при което е реализирано
процесното пътно-транспортно произшествие с материални щети. В резултат на
допуснатото от ответника нарушение на правилата за движение по пътищата е
настъпил удар между двата автомобила и са причинени имуществени вреди на
товарен автомобил “Тойота Хайлукс”. Между неправомерното поведение на ответника
и настъпилите вредни последици за застрахования автомобил “Тойота Хайлукс” с
рег. No *** е налице пряка и непосредствена причинна връзка, съгласно събраните
по делото писмени и гласни доказателства, както и заключението по
съдебно-автотехническата експертиза. От ответника е осъществен фактическият
състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, като съгласно ал. 2 от
същия вината в тези случаи се предполага до доказване на противното.
Следва да се посочи, че протоколът за ПТП не е
задължително доказателствено средство за установяване на механизма на
пътнотранспортно произшествие и конкретната фактическа обстановка при
настъпването му, като тези обстоятелства могат да се доказват с всякакви
доказателствени средства. Когато вписаните в
протокола обстоятелства не са достатъчни за установяването на пълния механизъм
на ПТП, дори да липсва оспорване на верността на протокола, ищецът, претендиращ
обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест на
установяването му посредством ангажирането и на други доказателства. В случая
посочените обстоятелства се установяват от събраните по делото писмени и
гласни доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите Д.Д. и В.И.,
както и заключението на вещото лице по приетата съдебно-автотехническа
експертиза.
Установи се на следващо място, че застрахователят е
изплатил на доверен сервиз стойността на ремонта на застрахования автомобил за причинените
от застрахователното събитие щети по същия на обща стойност 557.46 лв. Действителният
размер на вредите се установява и от неоспореното от страните и прието от съда
заключение на съдебно-техническата експертиза, а именно сумата от 557.47 лв. С
оглед извършеното плащане и встъпването на застрахователя в правата на
застрахованото лице срещу причинителя на вредата- ответника, са налице и
условията за ангажиране на регресната отговорността на последния по реда на чл.
410, ал. 1, т. 1 от КЗ до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, последните
в размер на 15.00 лв., или общо сума в размер на 572.46 лв. Регресното
право на застрахователя срещу причинителя на вредата възниква в момента, в
който той е удовлетворил застрахования и тогава същото става изискуемо. Няма
твърдения и данни ответникът да е възстановил тази сума на
застрахователя- ищец.
Предвид това предявеният иск се явява основателен и
следва да бъде изцяло уважен.
С оглед изхода на спора и направеното
от ищеца искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да му
заплати за направените от него разноски по делото в размер на 1070.00 лв., от
които 50.00 лв. за държавна такса, 100.00 лв. за възнаграждение за вещо лице по
съдебно-счетоводна експертиза, 250.00 лв. за възнаграждение за вещо лице по
съдебно-автотехническа експертиза, 10.00 лв. за възнаграждение за свидетел, 360.00
лв. за адвокатско възнаграждение и 300.00 лв. за адвокатско възнаграждение на
назначения на ответника особен представител, определено съгласно Наредба No
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА В.Х.Л., с ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на “***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район
“***”, бул. “***” No 89Б, на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ сумата от 572.46
лв. /петстотин седемдесет и два лева и четиридесет и шест стотинки/,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение в размер на 557.46 лв. по
щета No *** г. по договор за автомобилна застраховка “Каско +”, застрахователна
полица No ***/***г. за причинени щети при ПТП от ***г. и ликвидационни разходи
в размер на 15.00 лв., ведно със законната лихва от 22.11.2017 г. /датата на
предявяване на иска/ до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК да сумата от 1070.00 лв. /хиляда и седемдесет лева/ за направените
разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :