РЕШЕНИЕ
№ 59
гр. К., 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Анна Г. Г.ева
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Анна Г. Г.ева Административно наказателно
дело № 20235320200128 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 22-0281-001157 от 23.11.2022 г. на
Началника на РУ- К. при ОДМВР- П., на В. М. М., ЕГН **********, от с.
Г.Д., П. обл., ул. „Т.Г., са наложени административни наказания на основание
чл.175 ал.1 т.4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/- глоба в размер
на 100 лв., за нарушение на чл.103 от ЗДвП; на основание чл.177 ал.1 т.2 от
ЗДвП- глоба в размер на 100 лв., за нарушение на чл.150 от ЗДвП; както и на
основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП- глоба в размер на 200 лв., за нарушение
на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и
го обжалва, като с жалбата прави искане за отмяната му като
незаконосъобразно. Твърдят се допуснати процесуални нарушения,
изразяващи се в непълно и неточно описание на твърдените нарушения и
касаещи императивните изисквания относно съдържанието на АУАН и
наказателното постановление.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. По делото е
представено писмено становище от упълномощен процесуален представител
на жалбоподателя, който поддържа жалбата. По същество се иска отмяна на
атакуваното наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно. Претендират се разноски.
1
Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, не
изпраща представител. В писмено становище по делото излага доводи за
правилността и законосъобразността на атакуваното наказателно
постановление, като иска от съда потвърждаването му. Прави се възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение при евентуално уважаване
на жалбата.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост,
обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана от съда е неоснователна.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез
показанията на разпитаните в качеството на свидетел полицейски служители
Г. Л. като актосъставител и Б. Б. като свидетел по акта и очевидец при
установяване на нарушението, както и приобщените писмени доказателства-
наказателно постановление № 22-0281-001157 от 23.11.2022 г., АУАН серия
АД бл.№ 424929 от 20.10.2022 г., постановление за отказ да се образува
досъдебно производство от 21.11.2022 г. на РП- П., ТО- К., справка за
нарушител/водач, заповед № 317з- 11675/31.12.2021 г., заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г., заповед № 8121К-10478/15.11.2018 г., съдът намира за
установено следното:
На 19.10.2022 г. свидетелите Л. и Б.- служители на РУ на МВР- К., и
двамата на длъжност младши районни инспектори, изпълнявали служебните
си задължения в обслужвания от тях район, в който влизали с. К. и с. Г.Д..
Извършвайки обход в обслужвания район, влизайки в с. К. чули звук от
приближаващ се мотоциклет. Същият преминал пред тях и продължил пътя
си. Полицейските служители последвали мотоциклета с намерение да
извършат проверка на водача му. Бил пуснат светлинен и звуков сигнал на
патрулния автомобил, с който пътували, като мотоциклета не намалил, нито
отбил встрани от пътя, а ускорил движението си. Последвало разпореждане
по мегафона на служебния автомобил за спиране, на което водачът не се
подчинил. При изравняване с мотоциклета на водача била показана и „стоп-
палка“ от св. Б., униформен служител на РУ, на който сигнал водачът също не
се подчинил и не спрял. Доближавайки и изравнявайки се неколкократно с
мотоциклета двамата полицейски служители разпознали, че водач е
жалбоподателят М., който бил без поставена предпазна каска. На мотоциклета
се возил и негов близък- баща на жена му. Мотоциклетът бил марка
„***************“, сив на цвят с червени преден и заден калници, без
регистрационна табела. Преследването продължило до с. Г.Д., където
мотоциклета завил в полето, където било невъзможно да бъде последван от
полицейския автомобил.
Тъй като водачът на мотоциклета бил разпознат от двамата полицейски
2
служители, на следващия ден- 20.10.2022 г. В. М. бил призован да се яви в
РУ- К.. При явяването си лицето обяснило, че се уплашил и затова не спрял за
полицейска проверка. Завел полицейските служители в дома си в с. Г.Д.,
където се намирал и процесния мотоциклет. Същият, М. предал доброволно,
като не представил никакви документи за него.
На 20.10.2022 г. оправомощено длъжностно лице съставило процесния
АУАН, с който приело, че жалбоподателят М. е осъществил нарушения на
чл.103 от ЗДвП, чл.150 от ЗДвП и чл.140 ал.1 от ЗДвП, тъй като на 19.10.2022
г., около 16,30 часа, на път PDV1040, км.37+100м., в посока с. Г.Д. до
км.33+600м., управлявал мотоциклет марка „***************“- сив с
червени преден и заден калник без регистрационна табела, поставена на
определеното за целта място. Водачът не спрял при подаден светлинен и
звуков сигнал от служебен автомобил. При извършената служебна проверка
било установено, че М. е неправоспособен водач и МПС не било
регистрирано по съответния ред.
АУАН бил подписан от жалбоподателят без възражения
По случая започнала полицейска преписка, която приключила с
изготвяне на постановление от 21.11.2022 г. за отказ да се образува досъдебно
производство. Прокурорът счел, че с деятелността си М. не е осъществил
престъпления по чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК и по чл.270 ал.1 от НК. Препис от
постановлението било изпратено на РУ- К. за налагане на административни
наказания.
На 23.11.2022 г. въз основа на постановлението на прокурора било
издадено атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателят
М. били наложени административни наказания на основание чл.175 ал.1 т.4
от ЗДвП- глоба в размер на 100 лв., за нарушение на чл.103 от ЗДвП; на
основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП- глоба в размер на 100 лв., за нарушение на
чл.150 от ЗДвП; както и на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП- глоба в
размер на 200 лв.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на
17.02.2023 г., а жалбата срещу него – депозирана на 28.02.2023 г.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът ползва
изцяло при постановяване на решението си, като безпротиворечиви помежду
си и пряко относими към предмета на доказване по делото.
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери
изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност. Съдът намира, че при издаването на наказателното
постановление не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да
налага неговата отмяна. Наказателното постановление съдържа всички
изискуеми по чл.57 ал.1 от ЗАНН реквизити, издадено е в изискуемата от
закона форма и от оправомощено длъжностно лице в рамките на неговата
компетентност. Изрично е посочено, че се издава въз основа на
постановление на РП- П., ТО- К. за отказ да се образува наказателно
3
производство. Дадено е ясно, точно, обстойно и коректно описание на
нарушенията, и на обстоятелствата по тяхното извършване, налице е
посочване на датата и мястото на извършване на нарушенията, правната
квалификация на същите и приложимите санкционни норма, размерът на
наложените глоби. Индивидуализиран е нарушителят.
Не се спори по делото, че М. е управлявал нерегистрирано МПС на
инкриминираната дата. Нарушението е било констатирано със съставения
АУАН. Мотоциклетът е предаден доброволно от жалбоподателя. Бил е обект
на извършваната полицейска проверка, приключила с отказ за образуване на
досъдебно производство от страна на прокурора, който счел деянието на М. за
малозначително по смисъла на чл.9 ал.2 от НК, като прокурорското
постановление е използвано като основание за издаване на обжалваното
наказателно постановление.
Твърди се в жалбата, инициирала настоящото производство, че липсва
ясно и точно описание в атакуваното наказателно постановление при коя
точно хипотеза на чл.103 от ЗДвП е извършено нарушението. Възражението е
неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.103 от ЗДвП „При подаден
сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство
е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на
посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
неговите указания“. От събраните по делото доказателства се установява, че
жалбоподателят е бил следван от полицейския патрулен автомобил около
четири километра, като през това време са били подавани всевъзможни
сигнали- пуснат светлинен и звуков сигнал от патрулния автомобил, подадена
от униформен полицай и възприета от водача на мотоциклета стоп- палка,
както и разпореждане по мегафона на автомобила за спиране. Водачът
изобщо не е спрял на многократно даваните му сигнали, част от които
ненадлежни, но достатъчно ясни, така че да бъде разбрано от водача, че
трябва да спре управляваното от него МПС. Доколкото водачът изобщо не е
спрял на сигналите за спиране, то е без значение за изпълнение на
фактическия състав на нарушението по чл.103 от ЗДвП, къде полицейският
орган е разпоредил на водача да спре- на посочено от него място или най-
вдясно от пътя. Сигналите за спиране са били многократно подавани, като
част от тях са изцяло съобразени с изискванията на чл.207 от ППЗДвП-
подадена от униформен полицай стоп- палка, която е ясно възприета от
водача, както и други сигнали, даващи ясно и разбираемо разпореждане на
водача за спиране- разпореждане по мегафона за спиране и подаване на
светлинен и звуков сигнал от патрулния автомобил. При това положение
съдът намира за безспорно установено, че водачът е нарушил разпоредбата на
чл.103 от ЗДвП, като обстоятелствата по нарушението са изписани в
достатъчна степен ясно е разбираемо за наказаното лице в наказателното
постановление, така че да не е нарушено правото му на защита.
На следващо място, с жалбата се прави възражение, че обстоятелствата
по твърдяното нарушение на чл.150 от ЗДвП не са достатъчно ясно и
4
подробно отразени в наказателното постановление, тъй като било посочено
само, че лицето не притежава СУМПС, без да е изследван въпроса, дали
изобщо не притежава такова или същото и отнето на правно основание.
Възражението е неоснователно. Посочено е в атакуваното наказателно
постановление, че М. не притежава СУМПС. Приложената и приета по
делото справка за нарушител/водач, изготвена от ИС на КАТ изцяло
потвърждава посоченото обстоятелство, а именно че лицето изобщо не
притежава СУМПС и не е притежавал такова, т.е. същият е изцяло
неправоспособен водач. Ето защо, съдът намира че от изложеното в
съдържанието на атакуваното наказателно постановление е достатъчно, за да
обоснове ясно изпълнението на фактическия състав на нарушението по чл.150
от ЗДвП, съгласно която разпоредба всяко пътно превозно средство, което
участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва
да се управлява от правоспособен водач, като в конкретния случай е ясно, че
не са налице изключенията, предвидени в същата норма- управляваното от
жалбоподателя МПС не е учебно такова, нито се използва за извършване на
изпит за правоспособност.
По изложените мотиви съдът намира, че жалбоподателят е осъществил
вменените му нарушение на чл.103 от ЗДвП, чл.150 от ЗДвП и чл.140 ал.1 от
ЗДвП.
Приложени са относимите към нарушенията санкционни норми,
съответно чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП- за нарушението на чл.103 от ЗДвП; чл.177
ал.1 т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.150 от ЗДвП; както и чл.175 ал.3 пр.1 от
ЗДвП, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Размерът на наложените наказания на основание чл.177 ал.1 т.2 от
ЗДвП- глоба в размер на 100 лв., за нарушение на чл.150 от ЗДвП; както и на
основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП- глоба в размер на 200 лв. са определени
във съответните фиксиран и минимален размер, предвидени в закона, поради
което същите се явяват съобразени с изискванията на чл.27 ал.2 от ЗАНН,
поради което атакуваното наказателно постановление в тази му част следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Що се отнася до размерът на наказанието, наложено на основание
чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП- глоба в размер на 100 лв., за нарушение на чл.103 от
ЗДвП, съдът намира, че същото е определено необосновано в размер над
минималния визиран от закона от 50 лв. Поради липсата на ясни и конкретни
мотиви в горния смисъл, съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление в посочената част следва да бъде изменено, като се намали
размера на глобата от 100 лв. на 50 лв.
Предвид резултата от делото на жалбоподателя не се следват разноски.
Ето защо и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-0281-001157 от
23.11.2022 г. на Началника на РУ- К. при ОДМВР- П., в частта му, с която на
В. М. М., ЕГН **********, от с. Г.Д., П. обл., ул. „Т.Г., са наложени
административни наказания на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП- глоба в
размер на 100 лв., за нарушение на чл.103 от ЗДвП и на основание чл.177 ал.1
т.2 от ЗДвП- глоба в размер на 100 лв., за нарушение на чл.150 от ЗДвП.
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 22-0281-001157 от 23.11.2022
г. на Началника на РУ- К. при ОДМВР- П., в частта му, с която на В. М. М.,
ЕГН **********, от с. Г.Д., П. обл., ул. „Т.Г., е наложено административно
наказание на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП- глоба в размер на 200 лв., за
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на наложеното
наказание глоба от 100 лева на 50 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в 14-
дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. П..
Г.Б.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6