ОПРЕДЕЛЕНИЕ №260199
гр. Варна,07.12. .2020г.
Варненският апелативен съд в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдията Славов в. гр. дело № 505/20г., намира следното:
Производството е
образувано по подадени въззивни жалби на всяка от страните в
първоинстанционното производство, насочени срещу различни части на решение № 260000/12.08.2020г., постановено по т.д. № 60 по описа за 2020г. на Окръжен съд – Силистра, както следва:
1.Въззивна жалба от ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, гр. София, представлявано от адв. И.И., против решението в частите му, с които дружеството е било осъдено да заплати на Р.М.Е. *** и на Г.Г.С. ***, суми от по 50 000 лв., представляващи обезщетения за претърпените от всяка от тях неимуществени вреди от смъртта на тяхната родственица Г. Г. М.., загинала при ПТП на 18.09.14г., ведно със законните лихви върху присъдените обезщетения, считано от 30.04.19г. до окончателното им изплащане /като в диспозитива на решението е пропуснато да се отрази посоченото в мотивите, че съдебният акт е постановен при участието на ЗАД „Алианц България“ АД, гр. София като трето лице-помагач на дружеството-ответник/. Счита се, че решението в тези части е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, като същото е необосновано и несъобразено със събраните по делото доказателства. Поддържа се, че вредоносния резултат е бил съпричинен от страна на починалата, тъй като същата се е возила в автомобила на съпруга си, знаейки, че същият е бил употребил алкохол в количество, надхвърлящо установеното при аутопсията от 0.25 промила. Освен това от заключението на изслушаната по делото САТЕ не е било установено категорично дали починалата е имала поставен предпазен колан към момента на произшествието. Счита се, че следва да се приеме факта, че загиналата не е била с поставен такъв колан, поради което и с това си поведение същата е допринесла за настъпването на вредоносния резултат. Освен това поведението на водача на автомобила, в който е пътувала загиналата, също е допринесъл за настъпването на произшествието, тъй като същият е навлязъл в насрещната лента за движение, което е предизвикало реакцията на водача на товарния автомобил. Налице е била и повреда в механизацията на спирачната система на товарния автомобил (липса на пружини), което е довело до блокиране на колелата. Поради всичко това се поддържа, че е налице изключително висок процент на съпричиняване на вредите от починалата, което е рефлектирало и върху размера на присъдените обезщетения. Счита се още, че по делото не е била доказано наличието на трайна и дълбока емоционална връзка между починалата и ищците и не са налице предпоставките, поместени в ТР № 1/2016г. от 21.06.18г. на ВКС. Не е била съобразена и нормата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ, според който дължимото обезщетение на лицата по чл. 493а, ал. 4 от КЗ се определя в размер на 5 000 лв. до влизането в сила на Методиката по чл. 493а, ал. 2 от КЗ. Претендира се отмяна на решението в обжалваните му части и отхвърляне на исковете като недоказани, евентуално – присъдените обезщетения да бъдат намалени.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещните страни Р.М.Е. и Г.Г.С., представлявани от адв. Б. Б., с който същата е оспорена като неоснователна. Сочи се, че съдът е приел наличието на съпричиняване на вредите от действията на починалата при произшествието, което обаче се оспорва да е било доказано. Счита се, че по делото въз основа на събраните гласни доказателства е установено наличието на трайна и дълбока емоционална връзка между починалата и ищците, което им дава активната легитимация за предявените искове, както и да претендират обезщетения в посочените размери. Посочено е, че решението на съда е законосъобразно като се споделят изцяло съображенията на съда да не приложи нормата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ.
2. Въззивна жалба от Р.М.Е. и Г.Г.С., представлявани от общия им процесуален представител адв. Б. Б., против решението в частите му, с които са били отхвърлени исковете на ищците за заплащане от ответното дружество на сумите над 50 000 лв. до претендираните от по 100 000 лв. като обезщетения за претърпените от всяка от тях неимуществени вреди от смъртта на тяхната родственица Г. Г. М., загинала при ПТП на 18.09.14г., ведно със законните лихви върху присъдените обезщетения, считано от 18.09.14г. до окончателното им изплащане /като в диспозитива на решението е пропуснато да се отрази посоченото в мотивите, че съдебният акт е постановен при участието на ЗАД „Алианц България“ АД, гр. София като трето лице-помагач на дружеството-ответник, а освен това отхвърлшителната част е общо формулирана като исковете са отхвърлени „в останалата част като неоснователни“/. В жалбата се излага, че решението в обжалваните от ищците части е неправилно и незаконосъобразно поради нарушения в приложението на чл. 52 и чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, както и поради неправилно определяне на дължимите на ищците законна лихва и в частта за разноските. Счита се, че присъдените в полза на ищците обезщетения не са съобразени с нормата на чл. 52 от ЗЗД, тъй като по делото са установени, както близките отношения между тях и загиналата им родственица, така и високия интензитет на претърпените неимуществени вреди, вследствие на нейната смърт – изложени са подробни съображения въз основа на събрания по делото доказателствен материал. Отделно от това се сочи, че съдът неправилно е приел наличието на съпричиняване на вредите от самата пострадала, тъй като установеното по наказателното дело съдържание на алкохол в кръвта на съпруга ѝ не представлява нарушение на ЗДвП, а освен това употребеното количество алкохол не е повлияло върху поведението и реакциите на водача на автомобила. Поддържа се още, че съгласно § 22 от ПЗР на действащия КЗ, за застрахователните договори, сключени преди влизане в сила на настоящия КЗ се прилага част четвърта от отменения КЗ, освен ако страните не договорят друго след влизането в сила на този КЗ. Тъй като по делото няма данни за постигнати договорки между страните по застрахователното правоотношение, то приложим е КЗ /отм./, по приложението на който се приема, че застрахователят изпада в забава за изплащане на обезщетението от датата на увреждането, а не от получаването на поканата за плащане на същото. В тази насока е цитирана и съдебна практика. Поради неправилно отхвърляне на част от исковете, то и на ищците неправилно не са присъдени всички техни разноски по делото. Претендира се отмяна на решението в обжалваните от ищците части и уважаване изцяло на предявените от тях претенции, ведно със законните лихви, считано от 18.09.14г. до окончателното им изплащане, както и направените в пълен размер разноски.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от ответното дружество „ОЗК – Застраховане“ АД, гр. София, представлявано от адв. И.И., с който същата е оспорена като неоснователна. Поддържа се, че присъдените размери на обезщетения са прекомерно завишени и с това е нарушен принципа на справедливостта. Поддържа се и изразеното становище за наличието на значителен принос на пострадалата за настъпване на вредите, което следва да бъде отчетено при определяне на евентуално дължимо на ищците обезщетение – поради знанието ѝ, че водачът управлява МПС след употреба на алкохол, което му е повлияло при шофирането, както и поради липсата на поставен предпазен колан. Споделят се изводите на съда относно началния момент, от който се дължи законна лихва върху обезщетенията, тъй като отговорността на застрахователя е договорна, а не деликтна.
Извън указания срок, изтекъл на 21.10.20г., по електронна поща на 22.10.20г. в 00:16 ч. е депозирано становище от третото лице-помагач ЗАД „Алианц България“ АД, гр. София по въззивната жалба на ищците. Счита се, че въззивната им жалба е допустима, но неоснователна като са изложени подробни съображения, основани на ТР № 1/21.06.18г. по т.д. № 1/16г. на ОСГТК на ВКС, както и извлечени от тезата за наличието на съпричиняване на вредите от поведението на пострадалата, които обстоятелства следва да доведат или до отхвърляне на предявените искове или до намаляване на присъдените обезщетения. Споделено е становището на съда относно началния момент, от който се дължи законна лихва върху обезщетенията.
При извършената проверка за
допустимостта на въззивното производство настоящият състав на съда установи
следното:
Въззивните жалби са подадени в съответните процесуални срокове за това, от страни с правен интерес от обжалването на съответните части от обжалваем първоинстанционен съдебен акт. Налице са доказателства за надлежна представителна власт за всеки от процесуалните представители, подали жалбите. Поради това същите се явяват допустими и следва да бъдат внесени за разглеждане в открито с.з.
Тъй като към момента на подаване на отговорите на въззивните жалби от процесуалните представители на ищците чрез адв. Б. и на третото лице-помагач – чрез адв. Б.а, не са налице действащи процесуални норми, допускащи подаването на подписани с електронен подпис документи или само копия на документи по електронна поща, то на тези страни следва да се предостави възможност в срок до открито с.з. да представят подписани от надлежните им представители екземпляри от подадените от тях отговори на съответните въззивни жалби.
Страните не са формулирали доказателствени искания, а отделно от това не е налице и хипотезата за наличие на задължение на въззивния съд да дава указания на страните относно посочването и събирането на доказателства.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в открито с.з. на 03.02.21г. от 10.15 ч., за която дата и час страните да се призоват чрез процесуалните им представители.
УКАЗВА на въззиваемите Р.М.Е. и Г.Г.С., /чрез общия им процесуален представител адв. Б. Б./ и на въззиваемото ЗАД „Алианц България“ АД, гр. София /чрез адв. Бачева/, че в срок до открито с.з. следва да представят подписани от надлежните им представители екземпляри от подадените от тях отговори на съответните въззивни жалби. При неизпълнение съдът ще приеме, че отговор, респ. становище по въззивните жалби не са депозирани.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: