№ 1384
гр. В. , 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., V СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:ЗлА. Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20203100503609 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е във фаза по извършването на делбата
С решението на ВРС-ХХІс-в № 260135/24.08.2020 по гр.д.№ 15302/ 2015,
постановено в делбеното производство, във фазата по извършването му,
Е ОТХВЪРЛЕНА претенцията на АНН. ИЛ. К. ЕГН ********** от гр.В. съд.адрес:
адв.Б.-гр.В. ******, ЗА ВЪЗЛАГАНЕ на допуснатия до делба недв.имот –
АПАРТАМЕНТ с идентиф.№ ****** по КК на гр.В., находящ се в гр.В., ****** /предишно
наименование "******"/, ******, състоящ се от две стаи, кухня, вестибюл, баня-тоалет и
балкон, с площ от 107,30кв.м., при граници: двор, сграда на ****** и сграда, ведно с
прилежащите му 1/4ид.ч. от ОЧС, вкл.и избено помещение и правото на стоеж върху
мястото върху което е построена сградата, на осн.чл.349 ал.2 ГПК;
същият Е ИЗНЕСЕН НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН с пазарна оценка от 200 000лв, като
след извършването на публичната продан съделителите следва да бъдат удовлетворени от
получената сума съобразно квотите, при които е допусната делбата: 1/6ид.ч. за ЕЛ. ИЛ. СТ.
ЕГН ********** от гр.В. ****** и 5/6 ид.ч.за АНН. ИЛ. К. ЕГН ********** от гр.В.
съд.адрес - адв.Б., на осн. чл.348 ГПК;
1
ОСЪДЕНА Е АНН. ИЛ. К. да заплати на ЕЛ. ИЛ. СТ. сумата от 1672лв - обезщетение за
лишаване от ползването на делбения имот, за периода от 15.02.2017г до 1.06.2018г, ведно
със законна лихва върху главницата от 15.02.2017г до окончателното изплащане на
задължението;
ОСЪДЕНА Е АНН. ИЛ. К. да заплаща на ЕЛ. ИЛ. СТ. сумата от 104,50лв на месец с
падеж 5-то число на съответния месец, за който се дължи обезщетението, считано от влизане
в сила решението, което в тази част има характер на определение до окончателно
ликвидиране на съсобствеността;
ОТХВЪРЛЕНИ СА като неоснователни предявените искове от АНН. ИЛ. К. срещу ЕЛ. ИЛ.
СТ. искове за осъждането на ищцата Е. Ил.С. да й заплати сумата от 2403,16лв - заплатени
от ответницата задължения на наследодателя им А. И., б.ж. на гр. В., към кредитора
Банка„ДСК" АД в размер на 1/6ид.ч. от общия размер от 14 419лв, ведно със законната
лихва върху главницата считано от предявяване на претенцията - 1.06.2018г до окончателно
изплащане на задължението, както и сумите от 4010,83лв и сумата от 283,33щат.дол.,
представляващи разходи за подобрения в делбения имот, сторени приживе на
наследодателката А. И., в размер на 1/6ид.ч. от общия размер на разходите от 24 064лв и
1700щат.дол., от които 500щат.дол. - сума за закупуване на бойлер, 2 бр.батерии - за банята
и кухнята и тоалетна чиния от 25.03.1992г; 2150лв - дадени на 21.04.1992г, представляваща
сума за закупуване на кухненски шкаф с мивка; 560лв-заплатени на фирма ЕТ„Афродита" за
ремонти дейности, изразяващи се в боядисване с латекс върху тапети на едната спалня, с
площ от 18,6кв.м. и циклене на паркета в същата от 25.09.1992г; 1100 долара, от
15.09.1993г. обменени по курс по 25.45, представляваща сума предадена на майка ми А. Л.
за смяна на дограмата в целия апартамент, смяна на вътрешни врати със стъкло на килер,
баня и една от спалните, както и тяхното измазване; 1525лв, платена на 21.09.1991г-за
закупуване на секция за всекидневната; 380лв - за закупуване и монтаж на врата за
апартамента от 21.09.199г1; 700лв - за закупуване на паркет за трите спални с площ: спалня
1-18,6 кв.м, спалня 2-9.1 кв.м. и спалня 3-18,6кв.м. от 13.09.1991г; 6980лв-сума за закупуване
на 1бр спалня персон и половина с ракла, 2бр единични легла, 2бр гардероби и 4бр секции,
платена на 21.07.1993г; 400лв - за закупуване на водомер на жилището от 25.01.1993г;
1039,60лв - за изработка и монтаж на дървено стълбище с размери дълж.8,90м и шир.1,75м
през 1994г; 200лв - за дървени материали за изработката на дървено стълбище през 1994г;
2000лв, платени на 16.09.2009г, - за боядисване на сградата; 1200лв, платени на 27.07.2009г,
- за ремонт на стълбище с площ от 19кв.м., изразяващо се в измазване на стени и тяхното
боядисване; 800лв - за боядисване на всекидневна с площ от 30кв.м. през 2006г; 200лв - за
закупуване на пералня през 2006г; 400лв - за закупуване и смяна на входна врата през 2010г;
3000лв, платени на 10.07.2012г, - за ремонт на покрива с площ от 120кв.м.; 100лв - за
заливка на входна площадка с дължина от 1,90м с цимент от 7.08.2000г, както и 16,66лв -
разходи за подобрения през 2014г в размер на 1/6ид.ч. от общия размер на разходите от
100лв, сторени за смяна на патрон и поправка на брава;
2
ОСЪДЕНА Е АНН. ИЛ. К. ДА ЗАПЛАТИ на адв. Ф.Т. Д. сумата от 1894,08лв - определено
от съда възнаграждение за процесуално представителство, на осн.чл.38 ЗАдв;
ОСЪДЕНА Е АНН. ИЛ. К. ДА ЗАПЛАТИ на ЕЛ. ИЛ. СТ. сумата от 305лв съдебно-
деловодни разноски, на осн.чл.78 ал.1 ГПК;
ОСЪДЕНА Е ЕЛ. ИЛ. СТ. ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на ВРС сумата от 1333,33лв-дължима по делото държ.такса за делбеното производството,
като и 5лв-държ.такса за служебно издаване на изп.лист, на осн.чл.8 ТДТГПК;
ОСЪДЕНА Е АНН. ИЛ. К. ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ВРС сумата от 6979,68лв, от които дължима по делото държ.такса в делбеното
производство в размер на 6666,66лв, сумата от 66,88лв- държ.такса по претенцията по
сметните от ищцата, 276,22лв- държ.такса по претенцията по сметките от ответницата, като
и 5лв-държ.такса за служебно издаване на изп.лист, на осн.чл.8 ТДТГПК;
ОСЪДЕНА Е АНН. ИЛ. К. ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ВРС сумата от 240лв, за която страната е останала задължена за разноски,
съобразно определяне окончателен депозит по назначена в хода на производството по
извършване на делба СТЕ във връзка с протоколно определение от о.с.з. от 14.07.2020г,
както и 5лв-държ.такса за служебно издаване на изп.лист.
Недоволна от така постановеното решение е останала отв.АНН. ИЛ. К. и затова с
подадената въззивна жалба вх.№ 271084/7.10.2020 го обжалва изцяло.
Счита същото за неправилно, постановено в противоречие с материалния закон,
съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано и затова моли за неговата
отмяна изцяло и постановяване на друго, с което да бъде определен друг способ за
ликвидиране на съсобствеността и да бъдат уважени претенциите й по сметките.
Излага подробно следните доводи :
За да изнесе на публична продан процесния делбен имот АПАРАТМЕНТ, РС е приел
същия за неподеляем.
Разпоредбата на чл.349 ал.2 от ГПК сочи, че ако неподеляемият имот е жилище,
всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава
друго такова, може да поиска то да бъде постановено в негов дял, като дяловете на
останалите съделители се уравняват с други имоти или с пари.
По отношение на съделителя с възлагателна претенция, законът поставя отрицателно
3
условие, същият да не притежава друго жилище, както и при откриване на наследството да е
живял в жилището на наследодателя. В закона липсвала легална дефиниция, но според
установената практика, това предполага трайно фактическо състояние, продължително във
времево отношение, установяване и пребиваване в делбения недвижим имот с цел
използването му предназначение.
В настоящия случай процесният имот има характер на жилище и същият е
неподеляем, тъй като от него не могат да бъдат обособени два самостоятелни обекта при
спазване на изискванията на ЗУТ.
Установено било по делото и че към момента на откриване на наследството отв.А.К.
трайно е била установена в процесния недвижим имот.
Този факт не бил отчетен от ВРС, като е приел единствено показанията на
разпитания свид.С., сочен от ищ.стр., чиито показания следвало да се тълкуват във вр.чл.172
ГПК, предвид обстоятелството, че същият се явява син на ищ.Ел.С., а и има явна
заинтересованост.
Счита за неправилно позоваването на РС на TP № 1/19.05.2004г, тъй като съгласно
отново практиката на ВКС т.нар. „смесена съсобственост" е налице, само когато чрез правна
сделка, част от наследствения имот се придобива от лице извън кръга на наследниците.
Настоящият случай не бил такъв, тъй като чрез извършеното дарение от наследодателката
А. И. в полза на А. К. само бил увеличен дялът на последната и с това не бил променен
наследственият характер на имота, т.е. част от същия не е придобит от лице, извън кръга на
наследниците /в т.см.: Решение № 244/20.06.2012г по гр.д.№ 302/2011г на ВКС-І ГО;
Решение № 239/6.08.2012г по гр.д.№ 81/2011г на ВКС- І ГО и Определение №
312/17.06.2020г по гр.д. № 1046/2020г на ВКС-II ГО/.
Предвид изложеното счита извода на ВРС за отсъствието на предпоставките за
възлагане на делбения имот на отв.А.К. за несъстоятелен, тъй като за претендиращия
съделител били налице всички изискуеми такива.
По отношение приетата от съда пазарна стойност на делбения имот счита същата за
напълно неправилна и неоснователна, тъй като по отношение поделяемостта на имота е
била изготвена СТЕ от инж.Й.А., която е определила пазарна цена в размер на 105 050лв.
Счита същата за законосъобразна, обективна и съобразена с пазара на недвижими имоти в
района на база действителното състояние и качества на имота за обекти от същия вид и с
подобни показатели.
Заключението на посоченото в.лице е било прието като доказателство по делото, но
оспорено от ищцовата страна и затова е била допусната тричленна СОЕ, според която
пазарната оценка на имота възлиза на 200 000лв. Това заключение е кредитирано от ВРС,
4
без същият да е взел под внимание, че вещите лица не били използвали абсолютен аналог
между сравняваните недвижими имоти. Използваните за сравняване недвижими имоти не
били сходни нито като конструкция на сграда, състояние на имота, както и година на строеж
и експлоатация.
В посоченото заключение, както са заявили вещите лица и в с.з. на 28.02.2020г, били
използвали аналози, които не са с една и съща конструкция, и с един и същ период на
строителство. В тази връзка счита за недопустимо и несериозно да не се отчита годината на
строителство на процесния недвижим имот, като за аналози са използвани сгради,
построени в значително по-късен период след процесната и състоянието на имота, а също
не било отчетено състоянието на имота, както от външната страна, така и отвътре. При това,
разликата между двете определени пазарни стойности била съществена-близо 100 000лв.
На следващо място. Счита за неправилен изводът на РС за основателност
претенцията на ищ.Ел.С. за заплащане обезщетение за лишаване от ползването на делбения
имот.
Според съдебната практика обезщетението по см.чл.344 ал.2 ГПК за лишаване от
правото на съсобственик да ползва имота произтича от обшия принцип за недопускане на
неоснователното обогатяване, и от разпоредбата на чл.31 ал.2 ЗС.
На практика искането по чл.344 ал.2 ГПК представлява привременна мярка,
приложима само в производството по съдебна делба, която по фактически състав се
припокрива с иска по чл.31 ал.2 ЗС. В този см. е и Решение № 87/10.03.2009г по гр.д.№
803/2008г на ВКС-ІІ ГО. Поради тази причина се приема, че всички постановки в съдебната
практика /вкл.и задължителните такива/, свързани с материалните предпоставки за
основателността на претенцията по чл.31 ал.2 ЗС, са приложими и за претенцията по чл.344
ал.2 ГПК.
Във връзка с изложеното с ТР № 7/2.11.2012г по тълк.д.№ 7/2012г на ОСГК на ВКС, е
прието, че лично ползване по смисъла на чл.31 ал.2 ЗС е всяко поведение на съсобственик,
което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ,
съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. В мотивите на
същото е прието, че претенцията по чл.31 ал.2 ЗС ще е основателна, когато ползващият
съсобственик или член на неговото семейство продължава пряко и неспосредствено да си
служи с цялата обща вещ съобразно предназначението й за задоволяване на свои /лични или
на семейството си/ потребности, без да зачита конкурентните права на друг съсобственик.
Или, когато той или член на неговото семейство не си служат пряко и неспосредствено с
цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допускат друг съсобственик да си служи с
нея /напр.като държи ключа/, или е допуснал на безвъзмездно основание /напр.с договор за
заем за послужване/ трето за собствеността лице, което само или заедно с него ползва
общата вещ. Това разбиране е намерило потвърждение и в последвалата задължителна
5
практика на върховната инстанция, постановена по реда на чл.290 ГПК /напр.Решение №
74/1.07.2015г по гр.д.№ 4695/2014г на ВКС-ІІ ГО/.
В настоящия случай не било установено Е.С. да е била възпрепятствана да ползва
своите ид.части от делбения имот, което да даде основание за осъждането на ответницата да
заплаща наем и обезщетение за лишаване от ползването. Затова счита за неоснователен
извода на РС, че в производството не били събрани доказателства ищцата да е ползвала
имота. За основателността на претенцията за обезщетение е необходимо да бъде установено,
че именно отв.К. е възпрепятствала ползването на съотв.ид.част, а не дали ищцата се е
възползвала от правото си да ползва своята ид.част. Показанията на разпитаните свидетели
не следвало да бъдат кредитирани по съображенията, посочени по-горе. Още повече, че
имало образувано по инициатива на ищ.Ел.С. и нейния съпруг досъдебно производство за
изнесени вещи от процесното жилище, което е доказателство, че същата е имала достъп до
процесния апартамент и след смъртта на майката на страните.
По отношение на претенцията по сметки на отв.А.К..
Счита решението за неправилно и в тази част, тъй като с уреждането на сметките в
делбеното производство се цели ликвидирането на всички въпроси между съделителите.
Предявяването им в делбеното производство съставлява последващо обективно
съединяване на осъдителни искове, допустимо по изричната разпоредба на чл.346 ГПК.
Претенциите по сметки биват:
1/ за необходими разноски и
2/ за направени подобрения, които могат да бъда извърше- ни :
-със съгласието на останалите съсобственици,
-без съгласието на другите съсобственици,
-при наличието на противопоставяне от страна на останалите съсобственици,
-извършени от съсобственик, който упражнява фактическата власт върху целия съсобствен
имоти изключително за себе си,
3/ за събрани доходи;
4/ за лишаване от ползване по чл.31 ал.2 ЗС;
5/ за платени задължения;
6/ за разходи за гледане на наследодателя или за разходи, направени по повод смъртта на
наследодателя, чието правно основание е чл.59 ЗЗД.
6
7/ за причинени щети на общото имущество;
8/ за лихви.
Общата характеристика на посочените вземания е, че са възникнали в периода на
съществуване на съсобствеността.
9/ права по чл.12 ал.2 ЗН. Разпоредбата дава възможност да бъдат разглеждани и претенции,
възникнали преди откриване на наследството, които са във връзка с общността-предмет на
делбата. Искането по чл.12 ал.2 ЗН е конкретно, особено приложение на принципа за
недопустимост на неоснователното обогатяване. То е във връзка с увеличаване имуществото
на наследодателя, за което е спомогнал наследникът.
Съдебната практика е категорична, че при иска по чл.12 ал.2 ЗН съдействието на
наследника приживе на наследодателя трябва да касае именно имотите-предмет на делбата
като част от наследството на общия наследодател. Квалификацията зависи единствено от
момента на извършване на действията - щом са преди откриване на наследството, то
претенцията се квалифицира по чл.12 ал.2 ЗН.
Увеличението на наследството трябва да е ясно изразено в някаква форма
/изграждане на постройка, направа на посаждения, предоставяне на парични средства,
изплащане на задължения и др./ и да е налице към момента на откриване на наследството.
Приносът може да се състои и в изплащане на задължения на наследодателя, в труд и
средства на наследника.
При определяне размера на увеличението, обаче, е от значение не колко е
изразходвал наследникът в труд и средства, а с колко е увеличено наследственото
имущество, като разходите могат да бъдат по-малки или по-големи от увеличението.
Действията, довели до увеличението, трябва да са извършени приживе на наследодателя.
Действията, довели до увеличение на наследството, следва да са без правно
основание - наличието на договорно правоотношение. Претенцията е уредена като
имуществен коректив, черпещ основателността си в принципа на неоснователното
обогатяване, т.е. по своята същност е извъндоговорна облигационна връзка, обусловена от
доказването на факта на неоснователното /некаузално/ разместване на имуществени блага
между две правни сфери, като в резултат на същото е реализиран актив или не е реализирана
загуба в правната сфера на получилия икономическо съдействие наследодател, довело до
увеличение или запазване на имуществото му като наследствена маса, по отношение на
която наследствена маса имат права всички наследници.
В този случай счита за изцяло изпълнен гореописаният фактически състав и следвало
ВРС да уважи претенцията на въззивницата по сметките изцяло. Счита същата за доказана
чрез представените многобройни писмени доказателства, под които стои само името на
7
отв.А.К., както и чрез допуснатата СТЕ, според която общата стойност на извършените СМР
възлиза на 19781,57лв.
Във връзка с изложеното, счита, че ВРС не е изпълнил задължението си да постанови
решението си въз основа на всички събрани допустими и относими доказателства,
възражения и доводи на страните, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, а не избирателно
само някои от тях, като посочи кои факти приема за установени и кои не, съгл.чл.235 ал.2 и
3 и чл.12 ГПК.
Свободата при преценка на доказателствата не означавала, обаче, произволно
формиране на съдийското убеждение, защото произволът е враг на истината. Съдът следва
да изхожда от съдържащите се в доказателствата сведения каквито са, без да им приписва
съдържание, каквото им липсва. Иначе би извратил доказателствата и би нарушил чл.12
ГПК. Нарушаването му заплашва истинността на фактическите констатации на съда и затова
винаги е основание за отмяна на решението.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемата ЕЛ. ИЛ. СТ. е депозирала писмен отговор вх.
№ 286505/ 3.12.2020 със становище за неоснователност на жалбата, като излага следните
доводи:
По отношение начина на извършване на делбата.
Не е спорно, че делбеният имот е неподеляем, но не били установени по делото
останалите задължителни предпоставки, за да бъде възложен имотът по реда на чл.349 ал.2
ГПК, а именно: претендиращият възлагане наследник да няма друго жилище, да е живял в
имота към момента на откриване на наследството и съсобствеността да е възникнала само в
резултат от наследяване.
А.К. не е представила доказателства, че не притежава друго жилище. Събрани били
доказателства за прехвърлено от нея право на собственост върху две жилища в хода на
делбеното производство - на 21.03.2015г и на 23.11.2018г, като втората сделка била
извършена след предявяването на претенцията й за възлагане.
Съделит.А.К. не е представила и декларация, скрепена с наказателна отговорност, че
не притежава друго жилище, освен процесното, към момента на извършването на делбата.
Същата не установява да е живяла в делбения имот при откриване на наследството на
И. И. на 29.04.1991г. Напротив, разпитаният в с.з. на 24.07.2020г свид.Ал.С. посочва, че към
тази дата А.К. не е живяла в процесното жилище, а е живеела в Гърция и е идвала в
България на почивка, предимно през лятото, когато е отсядала в имота. Свидетелят
установява, че въззивницата е била в България месец преди смъртта на баща си, но не и при
смъртта му и затова дори не била присъствала на погребението му.
8
Затова поддържаното от въззивницата твърдение в жалбата, че била живяла в
процесния недв.имот и била трайно установена в него към смъртта на наследодателя, било
очевидно неверни.
Възразява, че в случая била налице т.нар.смесена /комбинирана/ съсобственост, тъй
като въззивницата е придобила ид.части от имота по наследство, по завещание и по дарение
от страна на своята майка А. И.. Последната, от своя страна, не била придобила наследствен
дял от частта на съпруга си от общото имущество, т.е. сделката от 2002г не била сключена
между сънаследници.
Така съсобствеността е възникнала в резултат на повече от един юридически факт -
прекратена СИО и наследяване, сделка с част от имота и наследяване и др. и затова е
смесена /в т.см.: Решение № 44/13.07.2017г по гр.д.№ 2894/2016г на ВКС-ІІ ГО/. При
съсобственост, възникнала от повече от един юридически факт, извършването на делбата по
реда на чл.349 ал.2 ГПК е недопустимо и същата следва да бъде прекратена чрез изнасяне на
неподеляемия жилищен имот на публична продан по реда на чл.348 ГПК /т.8 от TP №
1/2004г.на ОСГК на ВКС/.
Неоснователни са възраженията на А.К. и срещу възприетите от ВРС изводи досежно
действителната пазарната стойност на делбения имот.
Съдът обосновано и в съответствие с процесуалните изисквания е възприел размера,
посочен от назначената и приета по делото тройна СОЕ, която е оценила имота, след като са
съобразени всички характеристики от значение за пазарната му стойност при евентуална
продажба на свободния пазар - местоположение, площ, конструкция, предназначение,
състояние, специфични сходни фактори, влияещи на еталонните обекти и др., и е приложен
най-показателният за пазарната оценка на един имот метод - сравнителния. Всички ползвани
от експертизата аналози са от реализирани сделки. Вещите лица са взели предвид и двете
изготвени по делото единични СТЕ с вещи лица М.А. и Й.А..
Произволни и необосновани са твърденията в жалбата, че вещите лица не били
използвали абсолютен аналог при оценката, както и че използваните за сравнение
недвижими имоти не били сходни с оценявания като конструкция, състояние, година на
строеж и експлоатация. Различията в характеристиките на оценявания имот и ползваните
аналози били неизбежни и се преодолявали чрез ползваните от вещите лица коефициенти
при определяне оценката на обекта.
Видно от приложената към тройната СОЕ таблица- Приложение 1, установената
пазарна цена на ползваните четири аналога е редуцирана от вещите лица съответно със 17
%, 10 %, 17 % и 18 %.
Счита за законосъобразни и обосновани фактическите и правни изводи на РС, въз
основа на които са уважени претенциите на ищ.Ел.С. за обезщетение за ползването на
9
процесния имот, от което е била лишена.
В жалбата неоснователно се поддържа, че по делото не било установено Ел.С. да е
била възпрепятствана да ползва делбения имот съобразно правата си.
Съгласно ТР № 7/2.11.2012г по тълк.д.№ 7/2012г на ВКС, ОСГТК „Ползващият
съсобственик започва да пречи, когато друг съсобственик е отправил искане да си служи с
вещта, което е доведено да знанието на първия и той не е отстъпил частта, съответстваща на
дела на претендиращия или не му е предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с
него"… В тази хипотеза лишеният от възможността да ползва общата вещ според нейното
предназначение и според притежавания от него обем права съсобственик има право да
получи обезщетение на основание чл.31 ал.2 ЗС".
По делото е установено, че писмената нот.покана за дължимото обезщетение била
връчена на въззивницата по правилата на чл.47 ГПК на 15.02.2017г.
Разпитаният свид.Ал. С. доказва твърденията, че през периода, за който се отнася
претенцията, отв.АНН. ИЛ. К. е ползвала лично общия имот, след като е изгонила от
жилището брат си И. и сменила патроните на входната врата на сградата и на самото
жилище. Смяната на патрона се установява и от предявената от въззивницата претенция по
сметки за „смяна на патрон и поправка на брава през 2014г."
От показанията на свид.С. се установило и че през процесния период и понастоящем
единствено въззивницата имала ключ и достъп до имота, и че тя неколкократно категорично
била отказвала да даде ключ на сестра си, оспорвайки правото й на собственост и на достъп
до имота.
Поведението на въззивницата, която въпреки връчената й нотариална покана, не била
отстъпила на съсобственицата ползването на нейната част от имота и не й предоставила
ключ, съставлява лично използване на общата вещ по см.чл.31 ал.2 ЗС, съгл.TP №
7/2.11.2012г и обосновава задължението на ползващия съсобственик да заплати на
неползващия съсобственик обезщетение за ползата, от която е лишен, от деня на писменото
поискване.
Назначената и приета по делото без оспорване СОЕ с в.л.П. П. установи, че размерът
на пазарния наем за процесния имот в периода 15.02.2017-1.06.2018г е 10 037лв или
1672,83лв за притежаваната от доверителката ми 1/6ид.ч. от жилището. Или, претенциите й,
предявени в делбеното производство по реда на 346 ГПК, били установени по основание и
размер.
Ето защо моли за потвърждаването на решението досежно начина на прекратяването
на съсобствеността чрез изнасяне имота на публична продан.
Счита за неоснователна жалбата на АНН. ИЛ. К. и в частта досежно отхвърлените
10
й претенции по сметки, а именно: за 2403,16лв, 4027,60лв и за 283,33щат.дол., приети в
о.с.з. на 28.09.2018г.
Същите били своевременно оспорени по основание и размер.
Още в с.з. 1.06.2018г било наведено възражение за погасяването им по давност.
Оспорено е и извършването на разходи от ответницата, както и че били сторени с
нейни средства. Оспорено е и изявлението й в молба вх.№ 49324/2018г за извършени
подобрения със знанието и без противопоставянето на Ел.С..
Страната, предявяваща претенции по сметки, носи главната и пълна доказат.тежест.
Представените от от.К. писмени доказателства не установяват твърденията й. Част от тези
доказателства са неотносими към спора, като напр. представеното писмо и фактура за
закупуване на медицински изделия. Част от документите нямат дати, нямат посочен автор и
не са подписани. Представените, т.нар „разписки" представляват записки с неясно
съдържание на неуточнено лице. От представените документи за обмяна на валута не става
ясно кое е лицето, обменило валутата, нито за какво са използвани средствата.
Представената стокова разписка от ЕТ „Афродита" не доказва твърдението на ответницата,
че е направено плащане за боядисване и циклене на паркет, нито че такива услуги са
извършвани в делбения имот. Разписката няма дата, няма посочено лице, което е заплатило
сумите, а посоченото основание не съответства на твърденията на въззивницата. В
представената фактура за ремонт на стълбище липсва дата. С нея се доказва плащането само
на капаро. Освен, че кухненският шкаф с мивка няма характер на подобрение, тъй като не е
трайно прикрепен към делбения имот, документът за покупка на мивка няма дата, не е ясно
кой е купувачът и къде е поставена закупената вещ. Насрещната страна не представи
доказателства за извършени плащания за ремонт на фасадата на сградата и покрива.
Представеният договор от 16.09.2009г. за ремонт на фасадата не доказва плащане. Тъй като
става въпрос за общи части на сградата, би следвало да се представят доказателства и за
идеалните части на съсобствениците и кой каква част от разходите е заплатил и дължи.
Същото се отнася и за стълбището, както и за всички външни стени на сградата и
площадките, които са общи части съгласно чл.38 от ЗС.
За всички претенции за вложени разходи до 1999г следва да се приложат правилата за
деноминация на лева. Съгласно чл.2 от ЗДЛ (ДВ бр.20/1999г) задължително се деноминират
всички величини в български лева, които се отнасят към 5.07.1999г. Във връзка с
приложението на ЗДЛ в Решение № 820/20.09.2011г по гр.д.№ 1009/2009г ВКС, I ГО,
приема, че „според чл.2 от този закон деноминацията се отнася за всички величини в
български левове, определени към 5.07.1999г, както и за всички имуществени и парични
права и задължения". По аргумент и от т.5 на TP 2/97г на ОСГК на ВКС в случая няма
основание за трансформиране на претендираните разходи съобразно курса на долара.
Ето защо счита за неуспешно проведено главното и пълно доказване.
11
За разлика от формираните от ВРС мотиви, счита твърденията на въззивницата за
сторени от нея плащания за закупуването на жилището и за погасяването на ползвания
кредит, както и разходите за претендираните подобрения в имота, за изцяло недоказани. При
това, формирането на изводи въз основа на предположение в полза на страната, натоварена
с доказателствена тежест, не само води до необосновани изводи, но и съставлява нарушение
на съдопроизводствените правила. В.л.П. М. неправилно е изчислила какъв би бил размерът
на разходите към настоящия момент, след което ги е редуцирала с коефициент за
овехтяване, без да съобрази, че за размера на претендираните разходи в периода преди
5.07.1999г. следва да се приложат правилата на деноминацията. По тези съображения
заключението на в.л.П.М. е било оспорено.
Счита за изцяло законосъобразни и обосновани изводите на съда в мотивите към
обжалваното решение, че претенцията за увеличаване стойността на наследственото
имущество /чл.12 ал.2 от ЗН/ е неоснователна.
Напълно обосновани били изводите на РС, че ако А.К. действително е била вложила
претендираните разходи, тя е била възнаградена за заплатените задължения, респ.сторените
разходи за подобрения и затова претенциите й са неоснователни.
Поддържа възражението, че претенциите на въззивницата по сметки са погасени по давност,
с изключение на тези за смяна на патрон и поправка на брава през 2014г. Но, тъй като
последният разход не увеличава стойността на имота и е направен единствено с цел да бъде
възпрепятстван достъпът на ищцата до съсобствения имот, вложеният разход не съставлява
подобрение в жилището и затова не дължи възстановяването му.
По изложените съображения моли за потвърждаване решението на ВРС изцяло, като
й бъдат присъдени разноските за въззивната инстанция.
Въззивният съд е сезиран и с частна жалба от АНН. ИЛ. К. вх.№ 269923/2.10.2020
срещу Определението на ВРС-ХХІс-в от 24.08.2020г, с което АНН. ИЛ. К. е осъдена да
заплаща на ЕЛ. ИЛ. СТ. обезщетение за ползването на притежаваната от ищцата ЕЛ. ИЛ.
СТ. 1/6ид.ч. от делбения АПАРТАМЕНТ с идентиф.№ 10135.1507. 841.1.1 по КК на гр.В.,
находящ се на ****** ******, в размер на 104,50лв месечно, с падеж 5-то число на
съответния месец, за който се дължи обезщетението, считано от влизане в сила на
решението.
Счита постановеното определение за неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон и съдебната практика, като излага следните съображения:
Съгласно съдебната практика обезщетението по смисъла на чл.344 ал.2 ГПК за
12
лишаване от право на съсобственик да ползва имота, произтича както от общия принцип за
недопускане на неоснователно обогатяване, така и от чл.31 ал.2 ЗС.
На практика искането по чл.344 ал. 2 ГПК представлява привременна мярка,
приложима само в производството по съдебна делба, която по фактически състав се
припокрива с иска по чл.31 ал.2 ЗС. В такъв смисъл е напр.Решение № 87/10.03.2009г по
гр.д.№ 803/2008г на ВКС-ІІ ГО. Приема се, че всички постановки в съдебната практика /вкл.
и задължителните такива/, свързани с материалните предпоставки за основателността на
претенцията по чл.31 ал.2 ЗС, са приложими и за претенцията по чл.344 ал.2 ГПК. В тази
връзка с ТР № 7/2.11.2012г по тьлк.д. № 7/2012г на ОСГК на ВКС е прието, че лично
ползване по смисъла на чл.31 ал.2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което
възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно
правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. В мотивите на цитираното ТР е
прието, че претенцията по чл.31 ал.2 ЗС ще е основателна, когато ползващия съсобственик
или член на неговото семейство продължава пряко и непосредствено да си служи с цялата
обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои /лични или на
семейството си/ потребности, без да зачита конкурентните права на друг съсобственик, той
или член на неговото семейство не си служи пряко и непосредствено с цялата обща вещ, но
имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея /например като
държи ключа/, ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание /с договор
за заем за послужване/ трето за собствеността лице, което само или заедно с него ползва
общата вещ. Това разбиране е намерило потвърждение и в последвалата задължителна
практика на Върховната инстанция, постановена по реда на чл.290 ГПК /Решение №
74/1.07.2015г по гр.д.№ 4695/2014г на ВКС-ІІ ГО/.
В настоящия случай не се установява Е.С. да е била възпрепятствана да ползва своите
ид.части от недв.имот, което да даде основание за осъждането на въззивницата да й заплаща
наем.
Изводът на ВРС, че в производството не са били събрани доказателства ищцата да е
ползвала имота, били неоснователни, тъй като е следвало да се установи, че именно отв.К. е
възпрепятствала ползването на съответната ид. част, а не дали ищцата ще се възползва от
правото си да ползва своята ид.част.
В делото не се съдържат каквито и да било доказателства, установяващи, че именно
отв.К. е била пречка за ползването на ид.части на ищцата. Още повече, че има образувано
досъдебно производство за изнесени вещи от процесното жилище, именно от ищцата Ел.С.
и нейния съпруг, което било още едно доказателство, че същата е имала достъп до
недвижимия имот.
Предвид гореизложеното, моли за отмяната на постановеното определение да
постановите като неправилно и незаконосъобразно.
13
Срещу подадената частна жалба е постъпил писмен отговор от ЕЛ. ИЛ. СТ. вх.№
278603/ 4.11.2020 със становище за нейната неоснователност и за потвърждаване
постановеното определение, като излага следите доводи :
В с.з. на 1.06.2018г ищцата е предявила срещу отв.А.К. претенция по чл.344 ал.2 ГПК
за заплащане на месечно обезщетение за ползването на делбения имот, от което била
лишена, в размер на 200лв месечно, ведно със законната лихва върху присъдените суми,
считано от падежа на всяка вноска до окончателното й изплащане.
В с.з. на 24.07.2020г съдът е допуснал изменение на размера на претенцията чрез
намаляването й от 200лв на 104,50лв месечно.
В жалбата неоснователно се поддържа, че ищцата не е била възпрепятствана да
ползва делбения имот съобразно правата си. Позовава се на цитираното и в жалбата ТР №
7/2.11.2012г по тълк.д,№ 7/2012г на ВКС.
От събраните доказателства се установява, че писмената нотариална покана от
ищцата до ответницата за заплащане на обезщетението за ползването на съсобствения имот
е било връчено на К. на 15.02.2017.
Претенцията за заплащане на обезщетение е била предявена в с.з. на 1.06.2018г в
присъствието на самата ответница, т.е. искането ищцата да си служи с имота е било
доведено до знанието на отв.К., която въпреки това не е предоставила на Ел.С. възможност
да ползва съсобствения имот.
Показанията на разпитания свид.Ал.С. установяват твърденията, че А. Ил.К. е
ползвала лично общия имот, след като е изгонила от жилището брат си И. С. и е сменила
патроните на входната врата на сградата и на самото жилище. Смяната на патрона се
установява и от предявената претенция на А.К. в производството по сметки за „смяна на
патрон и поправка на брава през 2014г".
От показанията на свид.С. се установява и че единствено А.К. имала ключ и достъп
до жилището, както и че тя неколкократно категорично отказвала да даде ключ на сестра си-
ищцата, защото оспорвала правото й на собственост и на достъп до имота.
Поведението на ответницата по претенцията, уведомена за искането на ищ.Ел.С. да
ползва имота съобразно правата си, съставлява лично използване на общата вещ по смисъла
на чл.31 ал.2 ЗС и TP № 7/2.11.2012г и основание за осъждането й да заплаща на ищцата
исканото обезщетение.
Назначената и приета по делото без оспорване СОЕ установява, че размерът на
месечния пазарен наем за процесния имот към датата на изготвяне на експертизата е 627лв
14
или 104,50лв лв. месечно съответно за 1/6ид.ч. от жилището, т.е. претенцията по чл.344 ал.2
ГПК е установена по основание и размер.
По изложените съображения моли за потвърждаване на постановеното определение.
Производството по делото е за делба във фазата по извършването
С влязло в законна сила решение № 1655/24.4.2017г е допусната делбата на
процесния недвижим имот – АПАРТАМЕНТ с идентиф.№ ****** по КК на гр.В., находящ
се в гр.В., ул."******$“ № 12 ******, състоящ се от две стаи, кухня, вестибюл, баня-тоалет и
балкон, с площ от 107,30кв.м., при посочените граници, при квоти:
1/6ид.ч. за ЕЛ. ИЛ. СТ. и
5/6ид.ч. за АНН. ИЛ. К..
В първо по делото съдебно заседание във втора фаза на делбеното производство
съделителката АНН. ИЛ. К. е направила искане за възлагане на делбеното жилище, на осн.
чл.349 ал.2 ГПК.
Ищцата е оспорила същото с възражение, че не са налице визираните в хипотезата на
чл.349 ал.2 ГПК условията.
Приети са за съвместно разглеждане претенции по сметките :
I от Е. Ил.С. срещу А. Ил. К.
1/ за осъждане на ответницата да й заплати обезщетение за лишаване от ползване на
делбения имот в размер на 1672лв или в размер на 104,50лв месечно за периода
15.02.2017г-01.06.2018г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
15.02.2017г до окончателно изплащане на задължението, съобразно допуснато изменение на
предявеният иск с протоколно определение от о.с.з. на 24.07.2020г.
2/ за осъждане на ответницата да й заплати обезщетение за лишаване от ползването
на делбения имот в размер на 104,50лв месечно, считано от 1.06.2018г /първото по делото
о.с.з. във втората фаза на делбата/, съобразно допуснато изменение на предявения иск с
протоколно определение от о.с.з. от 24.07.2020г, на осн.чл.344 ал.2 ГПК.
II от АНН. ИЛ. К. срещу ЕЛ. ИЛ. СТ.
1/ за осъждането на ищцата да заплати на А.К. сумата от 2403,16лв, представляващи
заплатени от съделителя задължения на наследодателя към кредитора Банка „ДСК" АД в
15
размер на 1/6ид.ч. от общия размер от 14419лв, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на претенцията - 1.06.2018г до окончателно изплащане на
задължението.
Твърди се, че погасила вместо наследодателя задължението му за сумите от 944лв на
07.09.1988г - първа вноска за закупуване на жилището; 1620лв – сбор от вноски по 45лв
месечно за периода от 1988г-1991г за заем за жилищно строителство, както и сумата от
11855лв–сума, с която на 27.09.1991г заемът за жилищно строителство бил окончателно
погасен.
Поддържа твърдението, че заплатеното като парична стойност отговаряло на
паричната стойност в лева и към момента на предявяване на претенцията по сметките в
съдебното производство.
По това искане ищ.Ел.С. е направила възражение за погасяването й по давност,
като сочи, че давността е започнала да тече още с извършване на плащането от ответницата
и е изтекла още преди смъртта на наследодателя на страните А. И., поч.******.******.
2/ за осъждането на ищцата да й заплати сумите от 4027,60лв и 283,33щат.дол.,
представляващи сторени разходи за подобрения в делбения имот в размер на 1/6ид.ч. от
общия размер на разходите от 24165лв и 1700щат.дол., от които
4010,83лв, съставляващи 1/6 от 24 065,65лв, сторени приживе на наследодателя, и
16,66лв, съставляващи 1/6 от 100лв, сторени след смъртта на А. И.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на претенцията -
01.06.2018г. до окончателно изплащане на задължението.
Твърди се, че са били заплатени под формата на разходи за подобрения, както следва:
800лв и 100щат.дол., дадена на А. Л. на 12.11.1991г, представляваща сума за поставяне на
теракот на площ от 30кв.м. във всекидневната;
1631лв, дадена на А. Л. на 13.01.1992г за ремонт на банята с площ от 3,48кв.м., изразяващ се
в лепене на плочки и поставяне на бели пана на тавана, както и заплащане на труд на
майстора, извършил ремонтните дейности;
500щат.дол., дадени на А. Л. на 25.03.1991г за закупуване на бойлер, 2 броя батерии - за
банята и кухнята и тоалетна чиния;
2150лв, дадени на А. Л. на 21.04.1992г за закупуване на кухненски шкаф с мивка;
560лв, заплатени на 25.09.1992г на фирма ЕТ„Афродита" за ремонти дейности, изразяващи
се в боядисване с латекс върху тапети на едната спалня, с площ от 18,6кв.м. и циклене на
паркета в същата;
1100щат.дол. обменени по курс по 25.45 към 15.09.1993г, предадени на А. Л., за смяна на
16
дограмата в целия апартамент, смяна на вътрешни врати със стъкло на килер, баня и една от
спалните, както и тяхното измазване;
1525лв, дадени на А. Л. на 21.09.1991г за закупуване на секция за всекидневната;
380лв, дадени на А. Л. на 21.09.1991г, за закупуване и монтаж на врата за апартамента;
700лв, дадени на А. Л. на 13.09.1991г, за закупуване на паркет за трите спални с площ:
спалня 1 - 18,6кв.м, спалня 2 – 9,1кв.м. и спалня 3 – 18,6кв.м.;
6980лв, дадени на А. Л. на 21.07.1991г, за закупуване на 1 бр.спалня, персон и половина,
ракла, 2бр единични легла, 2бр гардероби и 4бр секции;
400лв, дадени на А. Л. на 25.01.1993г, за закупуване на водомер;
1039,60лв, дадени на А. Л. през 1994г, за изработка и монтаж на дървено стълбище с
размери: дължина 8,90м и ширина 1,75м;
200лв, дадени на А. Л. през 1994г,за закупуване на дървени материали за изработката на
дървено стълбище;
100лв – дадени на 7.08.2000г за заливка на входна площадка с дължина от 1,90м. с цимент;
800лв - дадени през 2006г за боядисване на всекидневна с площ от 30кв.м. ;
200лв –дадени през 2006г за закупуване на пералня;
2000лв, дадени на 16.09.2009г за боядисване на сградата;
1200лв, дадени на 27.07.2009г за ремонт на стълбище с площ от 19кв.м., изразяващо се в
измазването и боядисването на стените му;
400лв – дадени през 2010г за закупуване и смяна на входна врата през 2010г;
3000лв – дадени на 10.07.2012г за ремонт на покрива с площ от 120кв.м.;
100лв – дадени през 2014г за смяна на патрон и поправка на брава
Съделит.Ел.С. оспорва претенциите, като възразява, че заплатеното преди
деноминацията на лева не е равностойно по сегашните стойности в лева. Затова по
отношение направените до 1999г разходи следва да бъдат приложени правилата за
деноминация на лева. Съгл. чл.2 ЗДЛ задължително се деноминират всички величини в
български лева, които се отнасят към края на 5.07.1999г. Затова няма основание за
трансформирането на посочените суми за разходи съобразно курса на долара, по аргумент
на ТР № 2/1997г на ОСГТК на ВКС.
Прави възражение и за погасяването им по давност, която е започнала да тече от
17
момента на извършването на разходите. Затова всички претенции са погасени по давност с
изключение на претендираните 100лв за смяна на патрон и поправка на брава през 2014г.
Освен това, бойлерът, батериите, тоалетната чиния, кухненските шкафове с мивка,
секция във всекидневна, спалня, ракла, 2бр. единични легла, 4бр. секции, водомер, пералня
и патрон на брава, възразява, че същите нямат качеството на подобрения, тъй като не се
трайно прикрепени към имота по смисъла на ПП ВС № 6/1974г.
СЪДЪТ, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено
от фактическа страна
Според заключението на СТЕ, изготвено от в.л.Й.А. делбеният апартамент е реално
неподеляем, тъй като не са налице възможности за обособяването на изискуемите по закон
кухня и сервизни помещения за втори самостоятелен обект.
ОпредЕ. е пазарна стойност в размер на 105 050лв.
По делото е прието и заключение на тричленна СТЕ с участието на в.лице Н.М.,
Цв.А.а и К.В., според което пазарната стойност на процесния имот възлиза на 200 000лв.
В устните си обяснения в с.з. в.лица са посочили, че в района, в който се намира
имотът - централна градска част, има малко реализирано ново строителство, като сградите
там са били построени през 1960г-1980г и затова и използваните пазарни аналози са
съобразени със спецификата на района и конкретно сградата, в която се намира делбеният
апартамент. Състоянието на имота е обусловило намаляването на пазарната му стойност при
прилагане на съответния коефициент на корекция, като за същото вещите лица са събрали
впечатления след личен оглед на делбения апартамент.
Прието е заключението на в.л.Пл.П. по допусната СОЕ, в което е посочено, че за
периода 15.02.2017г - 01.06.2018г пазарният наем на делбения апартамент възлиза на 10
037лв, а към датата на изготвяне на заключението - 5.12.2018г, възлиза на 627лв на месец.
Прието е и заключение на в.л.П. М. по допусната СТЕ, от което се установява, че
общата стойност на СМР, извършени приз периода 1991-2014г, остойностени към момента
на извършването им, възлиза на 19 781,57лв.
Увеличената стойност на апартамента към момента на изготвяне заключението на
СТЕ - 15.07.2020г, възлиза на 12 603,20лв.
В устните обяснения в.лице е посочило, че е извършила оглед на имота и на място е
установила подобренията, които били оценени към момента на извършването им, и, след
приспадане със съответното овехтяване на всяка едно от извършените СМР, е определила
увеличената стойност на имота към настоящия момент.
18
По делото е приет като доказателство договор от 16.09.2009г, от чието съдържание е
видно, че ответницата е възложила на И. М. и К. Х. да извършат СМР по фасада на сграда в
гр.В. ****** на обща стойност от 6346лв.
Представена е гаранционна карта №0191462/30.08.20 Юг. на бойлер „Теси", издадена
от „Технополис" В., в който липсва положен подпис на купувач.
От издадено от Банка „ДСК“Клон–Приморски уведомление от 22.09.1988 до И. И. е
видно, че е бил открит заем за жилищно строителство за сумата от 12 000лв за 30 години при
годишна вноска в размер на 539лв, съответно месечна такава от 45лв.
От издадено от Банка „ДСК" удостоверение от 14.09.2015г е видно, че през 1988г е
бил разрешен кредит на И. И. и А. И. в размер на 12 000лв със срок на погасяване 30 години
и че на 27.09.1991г е била направена вноска в размер на 11 855,15лв, с което кредитът е бил
окончателно погасен.
Представена е нотариална покана per.№ 10928/16.12.2016г по описа на нотариус К. К.
с район на действие ВРС, от чието съдържание е видно, че ищцата е поканила ответницата
да й заплаща обезщетение в размер на 200лв месечно за лишаване от правото й на ползване
на делбения имот. Удостоверено е, че на 15.02.2017г поканата е била надлежно връчена на
ответницата при условията на чл. 47 ГПК - чрез залепване на уведомление.
По делото са събрани гласни доказателства
Свид.А. И. С. /син на ищцата, респ. племенник на ответницата/. Свидетелят излага,
че бащата на съделителките и негов дядо починал през 1991г. Към него момент отв.К.
живеела в Гърция и идвала в апартамента при своята майка А. И. само за почивка през
летните месеци. Към него момент в имота живеел и братът на свидетеля. С ключ
разполагала и ищцата.
През 2014г-2015г отв.К. изгонила от имота брата на свид.С. и от него момент и за
ищцата бил преустановен достъпът до апартамента поради смяна патроните на бравата
на вратата. Свидетелят, придружен от майка си /ищцата/ направили опит да влязат в
апартамента, но, понеже ключалката била сменена, опитите им останали неуспешни. На два
пъти ищцата поискала от ответницата да й предостави ключ за жилището, но това й било
отказано.
Свид.М. Й. Д., сочена също от ищцата, без родство и дела със страните, сочи, че
ключ от имота е имала ищцата, но не й било известно дали ищцата е продължила да има
достъп до имота и след смъртта на майката на двете сестри.
Във въззивното производство е прието заключението на тричленна СТЕ за
определяне актуалната пазарна оценка на имота, която възлиза на 168 000лв /л.66-73/.В с.з.
19
в.лице А. е уточнило, че оценката е в посочения размер , а сумата от 165 620лв е вариант,
който се получава при вземане предвид само първите два аналога, посочените в таблицата
на л.8 от заключението–сравнителен и приходен подход, но е представлява корекция на
експертизата и се поддържа горепосочената опредЕ.та от тях пазарна стойност.
Горната фактическа установеност обуславя следните правни изводи:
ПО НАЧИНА НА ИЗВЪРШВАНЕ НА ДЕЛБАТА
Съсобствеността може да бъде прекратена чрез различните способи, указани в ГПК -
чл.чл.348, 349, 352, 353, в зависимост от броя и квотите на съделителите, както и броя, вида,
поделяемостта на допуснатите до делба имоти, като водещ принцип е всеки съделител да
получи дял в натура
В конкретния случай съделителите са две сестри с различни квоти -1/6 – за ищцата и
5/6 – за ответницата.
Съгласно чл.349 ал.2 ГПК ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите,
който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да
поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се
уравнят с друг имот или с пари. Когато няколко съделители, отговарящи на условията по
изречение първо, предявят претенции за поставяне на имота в техния дял, предпочита се
онзи, който предложи по-висока цена.
От нормата следва, че е необходимо да бъде установено наличието на кумулативно
изискуемите предпоставки: делбеният имот да има статут на наследствен; да има
качеството на самостоятелен обект /съгласно изискванията на ЗУТ/ и да е неподеляем;
претендиращият възлагането на имота съделител да е живял в него към момента на
откриване на наследството; същият да не притежава друго жилище.
В настоящия случай безспорно се установи, че имотът, допуснат до делба,
представлява самостоятелен обект - жилище и че то е неподеляемо.
От данните по делото се установи, че към датата на откриване на наследството на
майката на страните А. И., поч.******, отв.К. не е живяла в делбения имот. На това сочат
събраните гласни доказателства чрез показанията на свид.С., в родствена връзка с двете
страни. Отв.К. трайно се е била установила в чужбина, като в процесното жилище, докато е
била жива майка им, е идвала на почивка през летните месеци.
Главното и пълното доказване е за ответната страна, каквото не е проведено успешно.
20
Освен това, на факта, че трайно се била установила да живее в Гърция се е позовала
самата ответница и който факт е бил установен от ВКС по гр.д.№ 5240/2015г – още отпреди
2008г /т.е. още приживе на общата наследодателка /, което е дало основание за отмяната по
реда на чл.303 ГПК постановените и влезли в сила решения по допускане и извършване на
делбата на същия имот по гр.д.№ 6778/2014 на ВРС-XIXс-в поради нередовното й
призоваване за образуваното производството. Ето защо, отв.К. не може да черпи отново
изгодни за себе си права, твърдейки обратния факт, че към ****** трайно се е била
установила да живее в процесния апартамент.
От данните по делото /справка от СлВп-л.275-I/ се установи, че отв.К. е разполагала
и с други жилищни имоти, с които се е разпоредила в хода на настоящото производство,
както следва :
-през 2015г чрез договор за покупко-продажба в полза на трето лице – самостоятелен обект с
площ от 53кв.м.в сграда № 1 на ул.“******“ № 32 с идентиф.№ 1******;.
-през 2018г чрез договор за дарение в полза на дъщеря си– самостоятелен обект с идентиф.
№ 10135.2563.668.1.7 в ******, по отношение на който и в о.с.з на 14.12.2018 е прието за
безспорно и ненуждаещо се от доказване фактът на разпореждане с него в полза на трето
лице.
Що се отнася до статута на делбения апартамент като наследствен имот.
При констатираното отсъствие на горепосочените две от кумулативно изискуемите
предпоставки за основателността на искането за възлагане, безпредметно е обсъждането на
този въпрос. За пълнота на изложението и предвид наведените в жалбата доводи в тази
насока, съдът следва да даде отговор и на този въпрос.
Спорният въпрос е дали собствеността върху делбения имот произтича от различни
юридически факти, т.е. дали е налице „смесена съсобственост“ по смисъла на ТР №
1/19.05.2004г на ВКС по гр.д.№ 1/2004 на ОСГК. В същото е прието, че под хипотезата на
чл.288 ал.3 ГПК /отм./, респ.чл.349 ал.2 ГПК, попада само възникналата в резултат на
наследяване съсобственост. В т.8 на същото ТР от приложното поле на посочената норма е
изключена всяка друга съсобственост, освен тази, която е възникнала от наследяване. За
комбинирана /смесена/ съсобственост следва да се приеме такава, която е възникнала от
осъществили се повече от един юридически факти, като напр. наследяване и прекратена
СИО; наследяване и сделка с част от имота и пр.
Впоследствие в практиката на ВКС е доразвито становището, че извършени
разпоредителни сделки между сънаследници не водят до смесена съсобственост, което
означава, че и в тези случаи е приложима нормата на чл.349 ал.2 ГПК. Това е така защото
разпоредителните сделки между сънаследниците водят до концентрация правото на
собственост в лицето на един от наследниците, при което се променят дяловете на
сънаследниците, но това не променя наследствения характер на имота /в този см. са
решенията на ВКС под №№ 86/9.03.2012 по гр.д.№ 1100/2011г; № 239/6.08.2012г по гр.д.№
81/2011г; № 223/12.10.2012г по гр.д.№ 235/2012г; № 18/27.02.2013 по гр.д.№ 572/2012; №
21
144/ 11.07.2014 по гр.д.№ 7209/2013/. Смисълът на закона е наследственият имот да остане в
патримониума на един от наследниците.
Настоящият случай е такъв.
В първата фаза на делбеното производство, приключила с влязлото в сила решение,
са били определени квоти за двете съделителки - сестри, различни от равните, като е
установено, че правата на съделителката К. произтичат от направеното в нейна полза
завещателно разпореждане през 1990г от баща й И.И. за 1/2ид.част от процесния
апартамент, придобит по време на брака му с А. И. ; както и на 1/3ид.ч. от същия – по
силата на дарение от общата наследодателка на страните и тяхна майка А. И., намалено с
1/6ид.ч. поради уважения иск на Ел.С. за възстановяване на запазената й част, на осн.чл.30
ЗН.
При това положение извършената прехвърлителна сделка е между сънаследници –
майката А. И. и нейната дъщеря след смъртта на общия им наследодател – И. И., съпруг на
първата и баща на втората, и касае наследствен дял.Следователно, не е налице хипотезата
на комбинирана съсобственост.
Предвид изложеното по-горе се налага извод за липсата на всички кумулативно
изискуеми предпоставки, поради което искането на А.К. за възлагане по реда на чл.349 ГПК
като неоснователно следва да бъда оставено без уважение и делбата да бъде извършена чрез
изнасянето на имота на публична продан по реда на чл.348 ГПК /така и в т.8 от TP №
1/2004г.на ОСГК на ВКС/.
Относно пазарната стойност на имота.
Съдът възприема заключението на тричленната СТЕ, прието в настоящата инстанция
и неоспорено от страните, според което същата възлиза на 168 000лв.
Върху посочената сума следва да бъдат определени дължимите от страните
държавни такси в размер на 4%, изчислени върху размер на дяловете им, на осн.чл.355
ГПК и чл.8 Тарифата за ДТТСС по ГПК, както следва:
ищ. Ел.С. – върху 1/6 от посочената сума, равна на 28 000 х 4% = 1120лв
отв.А.К. – върху 5/6 от посочената сума, равна на 140 000лв х 4% = 5600лв
ПО ПРЕТЕНЦИИТЕ ПО СМЕТКИ НА ДВЕТЕ СТРАНИ
I по исканията на ищ.Е. Ил.С. срещу отв.А. Ил.К.
1/ за обезщетение за лишаването й от ползване на делбения имот в размер на
1672лв или в размер на 104,50лв месечно за периода 15.02.2017 - 01.06.2018г, ведно със
22
законната лихва върху главницата, считано от 15.02.2017г до окончателно изплащане на
задължението, на осн.чл.31 ал.2 ЗС.
Съгласно посочената норма, когато общата вещ се ползва лично само от някой от
съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от
деня на писменото поискване.
Така за основателността на претенцията е необходимо установяването на
кумулативно изискуемите предпоставки: личното ползване от един от съсобствениците на
общата вещ и отправена писмена покана до същия за заплащане на обезщетение.
От данните по делото се установи, че ответницата е отправила нотариална покана
рег.№ 10928/16.12.2016г по описа на нотариус К. К. с район на действие ВРС, връчена
надлежно на ищцата на 15.02.2017г, с която същата е била поканена да заплаща обезщетение
в размер на 200лв месечно за лишаването на отв.С. от правото й да ползва съсобствения
имот.
По делото няма наведени твърдения и не са представени доказателства, че след
получаването на поканата отв.К. е предоставила на ищцата достъп до жилището на ищ.С.
или че е била поканена, а последната е отказала.
За бъде избегната злоупотребата с правото по чл.31 ал.2 ЗС от страна на неползващия
съсобственик /който не желае реално да ползва общата вещ, но се ползва от правото да
претендира обезщетение/ с ТР № 7/2.11.2012г по тълк.д.№ 7/2012г на ОСГК на ВКС, е
прието, че лично ползване по смисъла на чл.31 ал.2 ЗС е всяко поведение на съсобственик,
което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ,
съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. Пак там е прието, че
правото на обезщетение се дължи само за времето, през което съсобственикът е лишен от
възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял. То не възниква, когато
съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик част,
съответстваща на дела му, или му е била дадена възможност да ползва общата вещ заедно с
него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва.
Настоящият случай не е такъв.
Установи се по делото, че ответницата е препятствала възможността сестра й да
ползва свободно процесния апартамент. Показанията на свид.С. и Д. непротиворечиво
сочат, че докато е била жива майката на страните А. И. през ****** ищцата е имала
свободен достъп до жилището. След смъртта й там продължил да живее единият от
синовете на ищцата /брат на свид.С./, който бил впоследствие изгонен от отв.К. през 2014-
2015г. От този момент бил възпрепятстван и достъпът на ищцата до жилището поради
смяната на ключалката на вратата. От показанията на свид.С. става ясно, че ищцата е
правила опит да си върне възможността за достъп до жилището, но това й е било отказано
по категоричен начин от ответницата. Индиция в тази посока е и заявената от самата отв.К.
23
претенция по сметките за сумата от 100лв, дадени през 2014г за смяна на патрон и поправка
на брава.
По делото липсват доказателства, които по убедителен и категоричен начин да
обосновават обратния извод.
Ето защо се налага извод, че фактическият състав на чл.31 ал.2 ЗС е осъществен и че
поради лишаването на ищцата от възможността да ползва съсобствения имот, й се полага
обезщетение за периода от получаването на поканата-15.02.2017г, до предявяването на
претенцията в първото по делото с.з. във втората фаза- 1.06.2018г
По размера на същото.
От приетото заключение на в.л.Пл.П. по СОЕ, кредитирано от съда като обективно и
компетентно дадено, се установява, че за периода 15.02.2017г-01.06.2018г пазарният наем на
делбения апартамент възлиза на 10 037лв.
Съразмерно квотата на ищцата от 1/6 от делбения апартамент за посочения период,
полагащата й се сума възлиза на 1672лв.
Предвид изложеното искът като доказан по основание следва да бъде уважен в
посочения размер.
По отношение претенцията за лихва.
От момента на получаване на поканата по чл.31 ал.2 ЗС ползващият общата вещ
съсобственик изпада в забава и от него момент се дължи обезщетение за забавено
изпълнение в размера на законната лихва върху главницата /в този см.Решение № 155/2014г
по гр.д.№ 3518/2014г на ВКС – IIГО и затова такава се дължи от 15.02.2017г до окончателно
погасяване на задължението.
2/ за обезщетение за лишаване от ползването на имота в размер на 104,50лв
месечно-от 1.06.2018г до окончателното приключване на делбеното производство, на
осн.чл.344 ал.2 ГПК.
В тази хипотеза са уредени отношенията между съделителите по повод ползването на
имота само докато е висящо делбеното производство. Затова имат характера на привременна
мярка и е допустимо да бъдат постановявано само занапред. Така в посочената хипотеза
обезщетението по своята същност е сходно с това по реда на чл.31 ал.2 ЗС, като разликата е
само в периода от време, за който се претендира /така и в Решение № 48/26.03.2018г по гр.д.
№ 2572/2017г на ВКС-I ГО/
Затова и предпоставките за основателността на претенцията са идентични с
посочените в нормата на чл.31 ал.2 ЗС – лишаване на останалите съсобственици от
24
възможността да се ползват от общата вещ съобразно дяловете им. Това обстоятелство бе
установено, както е изложено по-горе. Не са представени доказателства, установяващи
обратното – че за времето след 1.06.2018г до приключване на съдебното дирене на
24.07.2020г ищцата е имала възможност да ползва имота.
Според в.л.Пл.П. средно пазарният наем за същия към датата на изготвеното
заключение - 5.12.2018г, възлиза на 627лв.
Ето защо искането следва да бъде уважено съразмерно притежаваната от ищ.С.
1/6ид.ч. в съсобствеността, което е равно на 104,50лв месечно до окончателно ликвидиране
на съсобствеността.
Началният момент на дължимото обезщетение е от влизането в сила на акта, с който
е определено.
В тази част постановения от РС съдебен акт има характера на определение,
съгл.чл.344 ал.З ГПК и затова е обжалван отделно с частна жалба вх.№ 269923/2.10.2020.
Предвид изложеното по-горе така подадената частна жалба срещу постановеното от
ВРС решение в частта, имаща характера на определение, следва да бъде оставена без
уважение.
II По исканията на отв.А.К. срещу ищ.Ел.С.
1/ за осъждането на ищцата да й сумата от 2403,16лв, равняваща се на дела на
ищцата от 1/6 от общия размер на погасеното от наследодателя към Банка„ДСК" АД
задължение по кредит в размер на 14 419лв, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на претенцията на 1.06.2018г до окончателно изплащане на
задължението.
Твърденията на съделителката К. и са, че е погасила вместо наследодателя
задължението за сумите от:
- 944лв на 07.09.1988г - първа вноска за закупуване на жилището;
- 1620лв – сбор от вноски по 45лв месечно за периода от 1988г-1991г за заем за жилищно
строителство,
- 11855лв – сума, с която на 27.09.1991г заемът за жилищно строителство бил окончателно
погасен.
По това искане ищ.Ел.С. е заявила правопогасяващото възражение, че вземането е
погасено по давност, тъй като давността е започнала да тече още с извършване на
плащането от страна ответницата вместо нейните родители и е изтекла още преди смъртта
на наследодателката А. И., поч.******.******.
25
Направено е и възражение по размера, тъй като заплатеното преди деноминацията на
лева не е равностойно по сегашните стойности в лева. Затова следва да бъдат приложени
правилата за деноминация на лева.
И двете възражения са основателни.
На първо място.
Касае се за парични задължения.
Съгл.чл.2 Закона за деноминация на лева задължително се деноминират всички
величини в български лева, които се отнасят към края на 5.07.1999г. Затова няма основание
за трансформирането на посочените суми за разходи съобразно курса на долара.
В тази насока са указанията на ВКС, дадени с ТР № 3/27.10.2014г на ОСГТК по т.д.№
3/20147 „при проверката по чл.280 ал.2 ГПК съдът преценява цената на иска към момента на
предявяването му, а когато това е станало преди 05.07.1999г, прилага спрямо нея чл.1 и чл.2
от Закона за деноминация на лева“. Това се извлича и от указанията, дадени с ТР № 2/1997г
на ОСГТК на ВКС. В т.4 от същото е посочено, че „за да осигурят икономическа
еквивалентност на уговорените престации и да защитят интересите си, страните по договора
могат да уговорят защитни клаузи. Тези защитни клаузи, както и общите правила по чл. 82 и
чл. 86, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, изключват необходимостта съдилищата да извършват
осъвременяване на паричния дълг. Съдилищата трябва да присъждат паричното задължение
в такъв размер, който е равен на уговорения. Основен аргумент в случая е разпоредбата
на чл. 20а ЗЗД.
При това положение общият размер на погасеното задължение възлиза на 14,419лв
деном., от които 1/6 е равна на 2,40лв деном.
Съдът съобразява и това, че първите две суми – от 944лв, заплатени на 7.09.1988г като
първа вноска за закупуване на жилището, така и 1620лв /сборът на месечните вноски по
45лв за периода от 1988г-1991г/ за погасяване на задължението по договор за заем с банка
„ДСК“, или общо 2564лв неденом. или 2,564лв деном., са били осъществени още преди
смъртта и на бащата на страните – И. И., поч.29.04.1991г.
Още в пръвоинст.фаза е установено, че И. И. и А. И. са родители на двете съделителки,
които по време на брака си са придобили през 1989г процесния апартамент чрез договор за
покупко-продажба от 7.09.1989г. Затова същият е бил със статут на СИО, съгл.чл.19 СК от
1985 /отм./. Дори да се приеме, че бракът на родителите им е бил сключен още при
действието на предходния СК от 1968г/отм./, то с оглед разпоредбата на §4 от ПР към СК от
1985г/отм./, с която са преуредени заварените отношения между съпрузите и е посочено, че
правилата на новия СК относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и
за наличните имущества, придобити преди влизането му в сила от съпрузите по заварените
бракове, отново следва, че придобиването на апартамента на ул.“******“ е със статут на
26
СИО.
При това положение задължението на всеки един от съпрузите –родители на настоящите
страни, е равно на половината от посочената сума, т.е. по 1282лв неденом. или 1,82лв
деном.
На 27.09.1991г, след смъртта на И. И., но приживе на А. И., е било направено
оконочателното погашение на кредита със сумата от 11855лв неденом. или 11,855лв деном.
На следващо място.
Щом като се касае за задължения на родителите на отв.К. към нея, то вземането за тях е
възникнало още от момента на плащането им и затова същите са погасени по давност.
На трето място.
Макар с молбата на л.214 от I-инст.дело ответната страна да е направила искане за
претенции по сметки по реда на чл.346 ГПК, без да има нарочно такова по чл.12 ал.2 ЗН, в
решението на РС са изложени мотиви, с които са обсъдени визираните в хипотезата на
посочената норма предпоставки. Съгласно същата „сънаследник, който приживе на
наследодателя е спомогнал да се увеличи наследството, ако не е бил възнаграден по друг
начин, има право на избор увеличението да се пресметне в имот или в пари. Така
разпоредбата има предвид материален принос от страна на сънаследник, довел до
уголемяване приживе на наследодателя имуществото, предмет на съдебната делба.
Увеличението може да е в резултат на труд и средства, вложени от наследника в
наследственото имущество и да бъде изразено ясно в някаква форма - имоти, постройки,
насаждения и да е налице към момента на откриване на наследството. Приносът може да
бъде и в изплащане задължения на наследодателя.
Когато наследникът има материален принос в увеличаването и при предпоставка, че не е
възнаграден по друг начин /чрез завещание, дарение, ползването на имота през определен
период от време/, той може да иска в делбата това увеличение да се пресметне в негова
полза. – /така в решение на ВКС № 148/11.05.2010г по гр.д.№ 3243/2008 на III ГО/.
От съдържанието на самата норма може да се извлече, че възнаграждение означава
ликвидация на правото от наследодателя още докато е бил жив. Въпросът за
възнаграждаването не предопределя нито отделна характеристика на фактическия състав,
нито възникващото от него право, което да се различава от обикновените случаи на
необходими или полезни разноски или на неоснователно обогатяване. Затова въпросът за
възнаграждаването от наследодателя едностранно се вмества в рамките на ликвидацията,
съгласувана с действащите принципи за уреждане на облигационните отношения. Ето защо
нормата на чл.12 ал.2 ЗН има задачата само да създаде една привилегирована ликвидация.
Така възнаграждаването може да бъде приживно или посмъртно. При първото може да
бъде договорно установена ликвидация изрично или мълчаливо.
27
В настоящия случай се установява наличието на отрицателната предпоставка. Още в
първата фаза на производството, с влязлото в сила решение по допускането на делбата, са
били зачетени правата на отв.К., произтичащи от саморъчното завещание, направено от
нейния баща през 1990г , обявено през 2002г, с което й е завещал своята 1/2ид.част от имота
- СИО, като мотивът за това е бил възнаградителен - за това, че неговата дъщеря А.К. е
изплатила първоначалната вноска за този апартамент и че е давала лични средства за
изплащането на жилището.
Зачетени са и правата й, произтичащи от дарственото разпореждане от нейната майка А.
И., дарила й през 2002г своята половина от имота, като с решението в първата фаза е
намалено само до размера на запазената част на ищ.Ел.С. от 1/6ид.ч.
Следователно, от първия наследодател отв.К. е получила изрично заявено послесмъртно
възнаграждение, а от майка си – приживно такова.
Да се разгледат отново претенциите на ответницата като облигационни в настоящия
случай би довело до нарушаване принципа за неоснователно обогатяване от страна на
облагодетелстваната наследница, тъй като вече е била възмездена имотно за вложените от
нея парични средства.
Що се отнася до възражението за изтекла давност.
Тъй като правото по чл.12 ал.2 ЗН представлява вземане, особеността на което е, че се
ползва с привилегирована ликвидация, която може да бъде и натурална по преценка на съда,
следва, че то става изискуемо в един определен момент, съответно и че подлежи на давност.
Ако титулярът на правото има възможност да го предяви в отделен исков процес, едва ли
означава, че няма да се погаси по давност, щом е било предявено още преди делбата /което е
процесуално допустимо/ . Освен това, може да бъде заявено и в отделно производство и
след делбеното. /така в монографията на Кр.Ц. “Приносът по чл.12 ал.2 ЗН“, София-Р,
2001,т.7, т.12, т.13, т.14/.
С ППВС № 7/28.11.1973 за обобщаване практиката по някои въпроси на съдебната делба,
в т.4, б.“Б“ по приложението на чл.286 ГПК /аналогичен на действаща 346 ГПК/ е прието, че
давността за упражняване на правото по чл.12 ал.2 ЗНасл. започва да тече от предявяване на
иска за делба.
С ТР посоченият срок има значение за упражняване на самото процесуално право да се
заяви искането по чл.12 ал.2 ЗН. С това е прието, че срокът не е преклузивен, а давностен.
Същият би имал значение, тъй като поради двуфазния си характер делбеното производство
би могло да продължи и повече от 5 години. Тогава страната – титуляр на правото е
необходимо да следи за интереса си и да го заяви своевременно под страх от възражение за
погасяването му по давност. При самостоятелното упражняване на правото /извън и след
делбата/ това също би имало значение, тъй като срокът започва да тече от предявяването на
исковата молба. Самото вземане за парични суми като облигационно се подчинява на
28
общата петгодишна давност. Да се мисли противното би означавало известна категория
подобрения или разноски да бъдат „увековечени“, т.е. по отношение на тях да не може да
бъде приложена погасителната давност. А за да не тече погасителна давност, би следвало
или фактическият състав да не е завършен, или изискуемостта да не е настъпила.
Настоящият случай не е такъв. В случая вземанията са облигационни за парични суми и са
станали изискуеми още от момента на извършване на плащането. Ето защо като такива са
погасени по давност.
Поради всичко изложено тази претенция като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
2/ за осъждането на ищцата да й заплати сумите от 4027,60лв и 283,33щат.дол.,
представляващи 1/6 от сторените от отв.К. разходи за подобрения в делбения имот общо в
размер на 24 165лв и 1700щат.дол., от които
4010,83лв, съставляващи 1/6 от 24 065,65лв, сторени приживе на наследодателката
А. И., и
16,66лв, съставляващи 1/6 от 100лв, сторени след смъртта на А. И.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на претенцията -
01.06.2018г. до окончателно изплащане на задължението.
Твърди се, че са били заплатени под формата на разходи за подобрения, които
съдът обособява на два периода влизане в сила деноминацията на лева, т.е. до и след
5.07.1999г, както следва:
до 5.07.1999г
800лв и 100щат.дол., дадена на А. Л. на 12.11.1991г, представляваща сума за
поставяне на теракот на площ от 30кв.м. във всекидневната;
1631лв, дадена на А. Л. на 13.01.1992г за ремонт на банята с площ от 3,48кв.м.,
изразяващ се в лепене на плочки и поставяне на бели пана на тавана, както и заплащане на
труд на майстора, извършил ремонтните дейности;
500щат.дол., дадени на А. Л. на 25.03.1991г за закупуване на бойлер, 2 броя батерии
- за банята и кухнята и тоалетна чиния;
2150лв, дадени на А. Л. на 21.04.1992г за закупуване на кухненски шкаф с мивка;
560лв, заплатени на 25.09.1992г на фирма ЕТ„Афродита" за ремонти дейности,
изразяващи се в боядисване с латекс върху тапети на едната спалня, с площ от 18,6кв.м. и
циклене на паркета в същата;
1100щат.дол. обменени по курс по 25.45 към 15.09.1993г, предадени на А. Л., за
смяна на дограмата в целия апартамент, смяна на вътрешни врати със стъкло на килер, баня
29
и една от спалните, както и тяхното измазване;
1525лв, дадени на А. Л. на 21.09.1991г за закупуване на секция за всекидневната;
380лв, дадени на А. Л. на 21.09.1991г, за закупуване и монтаж на врата за
апартамента;
700лв, дадени на А. Л. на 13.09.1991г, за закупуване на паркет за трите спални с
площ: спалня 1 - 18,6кв.м, спалня 2 – 9,1кв.м. и спалня 3 – 18,6кв.м.;
6980лв, дадени на А. Л. на 21.07.1991г, за закупуване на 1 бр.спалня, персон и
половина, ракла, 2бр единични легла, 2бр гардероби и 4бр секции;
400лв, дадени на А. Л. на 25.01.1993г, за закупуване на водомер;
1039,60лв, дадени на А. Л. през 1994г, за изработка и монтаж на дървено стълбище
с размери: дължина 8,90м и ширина 1,75м;
200лв, дадени на А. Л. през 1994г,за закупуване на дървени материали за изработката
на дървено стълбище;
след 5.07.1999г
100лв – дадени на 7.08.2000г за заливка на входна площадка с дължина от 1,90м. с
цимент;
800лв - дадени през 2006г за боядисване на всекидневна с площ от 30кв.м. ;
200лв –дадени през 2006г за закупуване на пералня;
2000лв, дадени на 16.09.2009г за боядисване на сградата;
1200лв, дадени на 27.07.2009г за ремонт на стълбище с площ от 19кв.м., изразяващо
се в измазването и боядисването на стените му;
400лв – дадени през 2010г за закупуване и смяна на входна врата през 2010г;
3000лв – дадени на 10.07.2012г за ремонт на покрива с площ от 120кв.м.;
100лв – дадени през 2014г за смяна на патрон и поправка на брава
И тези претенции са оспорени от съделит.Ел.С. с възражението, че част от сумите
/тези до 5.07.1999г/ следва да бъдат трансформирани съобразно правилата за деноминация
на лева, на осн.чл.2 ЗДЛ, а също и че са погасени по давност, която е започнала да тече от
момента на извършването на разходите, с изключение на претендираните 100лв за смяна на
патрон и поправка на брава през 2014г. Освен това, бойлерът, батериите, тоалетната чиния,
кухненските шкафове с мивка, секция във всекидневна, спалня, ракла, 2бр. единични легла,
4бр. секции, водомер, пералня и патрон на брава, възразява, че същите нямат качеството на
подобрения, тъй като не се трайно прикрепени към имота по смисъла на ПП ВС № 6/1974г.
30
В настоящия случай съделителката е предявила искане за увеличение на
наследството приживе на наследодателя, заявявайки, че посочените подобрения са
увеличили стойността на имота и затова иска това увеличение да й се пресметне в пари.
Таза заявена претенцията изпълва фактическия състав на нормата на чл.12 ал.2 ЗН. Макар и
РС да не я е квалифицирал като такава, е изложил мотиви и е обсъдил относимите за спора
факти.
На първо място.
Както се изложи по-горе, съобразно Закона за деноминацията на лева и посочените
ТР, няма основание за преизчисляването на паричните суми в лева към курса на долара и
присъждането на неговата равностойност по аргумент на ТР № 2/1997г на ОСГТК на ВКС.
Що се отнася до посочените в щат.дол.и суми за периода до 1999г, същите следва да
бъдат преизчислени по курса 1щат.дол. към лева по данни от официалния сайт на БНБ
/Българска народна банка (bnb.bg)/ е, както следва:
към 25.03.1991 - 14,781лв
към 12.11.1991 – 23,691лв
към 15.09.1993 – 27,441лв
Така претенциите за сторени парични разходи до 5.07.1999г, съобразно чл.2 ЗДЛ,
придобиват следното цифрово изражение:
800лв неденом.=0,80лв деном.+100щат.дол./към 12.11.1991г/=1478лв неденом.=1,48лв
деном.
1631лв неденом. = 1,63лв деном.;
2150лв неденом. = 2,15лв деном.;
560лв неденом. = 0,56лв деном.;
1525лв неденом. = 1,53лв деном.;
380лв неденом. = 0,38лв деном.;
700лв неденом. = 0,70лв деном.;
6980лв неденом. = 6,98лв деном.
400лв неденом. = 0,40лв деном.;
1039,60лв неденом. = 1,04лв деном.,;
31
200лв неденом. = 0,20лв деном.
500щ.д.х14,781лв /към 25.03.1991г/=7390лв нед.=7,39лв деном;
1100щ.д.х27,441лв /към 15.09.1993г/=30185,10лв нед.=30,19лв деном.
или всичко общо 55,44лв деном.
От описаните по-горе парични суми, заявени като подобрения следва да бъдат
приспаднати тези, които нямат характера на подобрения, а касаят придобиването на
движими вещи или представляват разноски за поддръжката и ремонта на жилището, а също
и на общите части на сградата, както следва:
1,63лв - за ремонт на банята с площ от 3,48кв.м.,;
500щат.дол. = 7,39лв деном. - за закупуване на бойлер, 2 броя батерии-за банята и кухнята и
тоалетна чиния;
2,15лв - за закупуване на кухненски шкаф с мивка;
0,56лв - за ремонти дейности - боядисване с латекс върху тапети на едната спалня с площ от
18,6кв.м. и циклене на паркета в същата;
1,53лв - за закупуване на секция за всекидневната;
0,38лв - за закупуване и монтаж на врата за апартамента /при положение, че се твърдят
разходи за последваща подмяна;
6,98лв за закупуване на 1 бр.спалня, персон и половина, ракла, 2бр единични легла, 2бр
гардероби и 4бр секции
0,40лв за закупуване на водомер /предвид срока на годност на същия и задължителната им
периодична подмяна/ ;
1,04лв - за изработка и монтаж на дървено стълбище /извън апратамента/;
0,20лв - за закупуване дървени материали за изработка дървено стълбище;
или общо 14,87лв
Към тях се отнасят и разноските, направени след деноминацията на лева, а именно:
100лв – на 7.08.2000г за заливка на входна площадка с дължина от 1,90м. с цимент;
800лв - през 2006г за боядисване на всекидневна с площ от 30кв.м. ;
200лв – през 2006г за закупуване на пералня;
2000лв - на 16.09.2009г за боядисване на сградата;
32
1200лв - на 27.07.2009г за ремонт на стълбище с площ от 19кв.м., изразяващо се в
измазването и боядисването на стените му;
3000лв – на 10.07.2012г за ремонт на покрива с площ от 120кв.м.;
т.е. общо 4300лв
Или, всички общо в размер на 4314,87лв,
Необходимите разноски, които са свързани с необходимостта от запазване съществуването
на самия имот и без тях имотът би погинал или състоянието му би се влошило съществено,
са различни от подобренията, които представляват такива нововъведения, които изменят
общата вещ и които не са необходими за запазването и съхраняването й. При тях
необходима предпоставка е именно увеличаването на стойността на имота. Ако обективно
такова увеличение не е настъпило - не е налице подобрение /така и в Решение на ВКС-III ГО
№ 217/12.03.2010г по гр.д.№ 237/2009/
Така по отношение на горепосочените претенции основателно е възражението за
погасяването им по давност по съображенията, изложени по-горе. Касае се за облигационни
притезания, чийто давностен срок е изтекъл.
Така твърдяни като подобрения остават за времето :
до 5.07.1999г
800лв+100щат.дол.= 1,28лв деном. - за поставяне на теракот на площ от 30кв.м. във
всекидневната;
1100щат.дол.=30,19лв деном за смяна дограмата в целия апартамент, смяна на вътрешни
врати със стъкло на килер, баня и една от спалните, както и тяхното измазване;
700лв = 0,7лв деном. за закупуване на паркет за трите спални с площ: спалня 1 - 18,6кв.м,
спалня 2 – 9,1кв.м. и спалня 3 – 18,6кв.м.;
след 5.07.1999г
400лв – през 2010г за закупуване и смяна на входна врата през 2010г;
100лв – през 2014г за смяна на патрон и поправка на брава
Всички общо възлизат на 532,17лв
Настоящото производство е образувано на 10.12.2015г.
Основателно е възражението на насрещната страна за погасяването на всички
претенции по давност с изключение на тази от 2014г за смяната на патрона на бравата.
Последната не представлява разход, увеличаващ стойността на имота, тъй като е бил
направен с цел възпрепятстване достъпа на ищцата до съсобствения имот – факт,
33
коментиран по-горе. По делото не се твърди и не са представени доказателства, които да
сочат на това след смъртта на наследодателката ключалката на входната врата да е била
счупена или повредена и това да е наложило подмяната или ремонта й. Установи се, че е
било сторено само за ограничаване достъпа до жилището
Подобрение може да бъде всяка дейност на съсобственик, насочена да улеснява
възможността на всички съсобственици да си служат с общата вещ, а не да се създават
пречки за това. Всеки съсобственик следва да упражнява добросъвестно правата си по повод
общата вещ, без да ограничава правата на останалите да си служат с нея. Затова разходи,
които са били насочени към ограничаването правата на останалите съсобственици не следва
да бъдат зачитани за подобрения. Противното би означавало недобросъвестният
съсобственик да черпи изгода от собственото си противоправно поведение.Ето защо не
съставлява подобрение в жилището и не се дължи възстановяването му.
Само по тези съображения претенциите като неоснователни следва да бъдат
отхвърлени.
Дори да не се възприеме гореизложеното, за измерване на възнаграждението /дали
даденото от родителите на отв.К. е било повече или по-малко в сравнение със стойността на
имота/, по делото е прието заключението на в.лице П.М. /л.420-I/, с което е дадена оценка за
увеличената стойност на апартамента от 12 603,20лв. Същата не се възприема от въззивния
съд, тъй като е опредЕ. към настоящия момент, а не към момента на откриване на
наследството на по-късно починалия наследодател /майката на страните/ към ******. Това е
така, защото подобренията по см.чл.73, 73 и чл.74 ЗС имат предвид отношенията между
владелеца и собственика, които в даден момент навлизат във фазата на ликвидацията. В този
случай увеличението следва да бъде остойностено към настоящия момент, тъй като го
осъществява собственикът. В случая по чл.12 ал.2 ЗН приносът е бил осъществен приживе, а
след смъртта на мястото на собственика встъпват наследниците, между които е и
допринеслият. Така с откриването на наследството се променят субектите. Отношенията са
били между допринеслия и наследодателя приживе на същия, а след смъртта му на
пасивната страна на правоотношението стоят вече други лица. Последните от момента на
откриване на наследството вече осъществяват в своя патримониум правото върху приноса.
Затова приносът следва да бъде остойностен към момента на откриване на наследството, а
всичко, което е било осъществено по-късно, не съставлява увеличение на наследството, а
увеличение на имуществото на самите наследници.
Правото на обезвъзмездяване по чл.12 ал.2 ЗН, обаче, възниква само доколкото
наследникът не е бил възнаграден. В случая е установи наличието на отрицателната
предпоставка–отв.К. е била възнаградена послесмъртно от нейния баща чрез саморъчното
завещание за неговата половина от имота-СИО и в него е бил обективиран изрично
възнаградителният мотив; и приживно-от нейната майка чрез дарственото разпореждане в
обема от 2/6ид.ч. Следователно, липсва неоснователно обогатяване, приложение на
принципа за недопустимост на което е искът по чл.12 ал.2 ЗН. Да бъде присъдено на отв.К.
34
увеличението стойността на имота, пресметнато и в пари, би довело до нейното
неоснователно обогатяване за сметка на ищцата, тъй като ответницата вече е била
възмездена имотно за вложените от нея парични средства.
Тъй като неоснователността на претенцията следва от липсата на отрицателния
елемент на фактическия състав, а именно наследникът да не е възнаграден, затова не се
налага да бъдат обсъждани доколко са доказани дейностите и тяхното неправилно
оценяване към настоящия момент /в този см. Решение на ВКС-II ГО № 230/2.10.2012г на
ВКС по гр.д.№ 354/2012г/.
Ето защо и тези претенции следва да бъдат оставени без уважение.
Като краен се налага изводът за неоснователност на подадената въззивна жалба от
отв.А.К. и за потвърждаване на решението на ВРС.
ПО РАЗНОСКИТЕ
С оглед изхода на спора във въззивната инстанция разноските за първата инстанция в
полза на всяка от страните, следва да останат така, както са определени от ВРС.
За въззивното производство в полза на въззиваемата страна следва да й бъдат
присъдени разноски за ползвана адв.защита в хипотезата на чл.38 ал.1 т.З ЗАдв.- безплатна
адв.помощ на близък на процесуалния представител.
Доколкото в договора за правна помощ не е посочен изричен размер на
адв.възнаграждение, същият следва да бъде определен съобразно Наредба № 1/9.07.2004г за
минималния размер на адв.възнаграждения, както следва:
600лв - по иска за прекратяването на съсобствеността /начина на извършване на делбата/
като неоценяем, съгл.чл.7 ал.1 т.4 ;
348лв - по уважения иск на ищцата за претенции по сметките, на осн.чл.7 ал.2 т.2 ;
713лв - по насрещните претенции на отв.К. по сметките при общ размер от 7655,44лв., на
осн.чл.7 ал.2 т.3 ; или общо 1661лв
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-ХХІс-в № 260135/ 24.08.2020 по гр.д.№
15302/2015, постановено в делбеното производство във фазата по извършването в частта
му, с която Е ОТХВЪРЛЕНА претенцията на АНН. ИЛ. К. ЕГН ********** от гр.В.
съд.адрес: адв.Б.-гр.В. ******, ЗА ВЪЗЛАГАНЕ на допуснатия до делба недв.имот –
АПАРТАМЕНТ с идентиф.№ ****** по КК на гр.В., находящ се в гр.В., ****** /предишно
наименование "******"/, ******, състоящ се от две стаи, кухня, вестибюл, баня-тоалет и
балкон, с площ от 107,30кв.м., при граници: двор, сграда на ****** и сграда, ведно с
35
прилежащите му 1/4ид.ч. от ОЧС, вкл.и избено помещение и правото на стоеж върху
мястото върху което е построена сградата, на осн.чл.349 ал.2 ГПК; и същият Е ИЗНЕСЕН
НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН, като след извършването на публичната продан съделителите
следва да бъдат удовлетворени от получената сума съобразно квотите, при които е
допусната делбата: 1/6ид.ч. за ЕЛ. ИЛ. СТ. ЕГН ********** от гр.В. ****** и 5/6 ид.ч.за
АНН. ИЛ. К. ЕГН ********** от гр.В. съд.адрес - адв.Б., на осн. чл.348 ГПК;
ИЗМЕНЯ решението на ВРС-ХХІс-в № 260135/24.08.2020 по гр.д.№ 15302/2015 в
частта му, с която е опредЕ. оценката на допуснатия до делба имот и въз основа на това са
определени дължимите от съделителите държавни такси, както следва :
ОПРЕДЕЛЯ първоначална оценка на изнесения на публична продан недв.имот в
размер на 168 000лв /сто шестдесет и осем хиляди лева/;
НАМАЛЯВА размера на дължимите от страните на осн.чл.355 ГПК и чл.8 Тарифата
за ДТТСС по ГПК държавни такси, както следва:
ищ.Ел.С. - от 1333,33лв на 1120лв /хиляда сто и двадесет лева/;
отв.А.К. – от 6979,68лв на 5600лв /пет хиляди и шестстотин лева/
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта му, с която Е ОСЪДЕНА АНН. ИЛ. К. да
заплати на ЕЛ. ИЛ. СТ. сумата от 1672лв - обезщетение за лишаване от ползването на
делбения имот, за периода от 15.02.2017г до 1.06.2018г, ведно със законна лихва върху
главницата от 15.02.2017г до окончателното изплащане на задължението; както и СА
ОТХВЪРЛЕНИ като неоснователни предявените искове от АНН. ИЛ. К. срещу ЕЛ. ИЛ. СТ.
искове за осъждането на ищцата Е. Ил.С. да заплати сумата от 2403,16лв - заплатени от
ответницата задължения на наследодателя им А. И., б.ж. на гр. В., към кредитора
Банка„ДСК" АД в размер на 1/6ид.ч. от общия размер от 14 419лв, ведно със законната
лихва върху главницата считано от предявяване на претенцията - 1.06.2018г до окончателно
изплащане на задължението, както и сумите от 4010,83лв и сумата от 283,33щат.дол.,
представляващи разходи за подобрения в делбения имот, сторени приживе на
наследодателката А. И., в размер на 1/6ид.ч. от общия размер на разходите от 24 064лв и
1700щат.дол., от които 500щат.дол. - сума за закупуване на бойлер, 2 бр.батерии - за банята
и кухнята и тоалетна чиния от 25.03.1992г; 2150лв - дадени на 21.04.1992г, представляваща
сума за закупуване на кухненски шкаф с мивка; 560лв-заплатени на фирма ЕТ„Афродита" за
ремонти дейности, изразяващи се в боядисване с латекс върху тапети на едната спалня, с
площ от 18,6кв.м. и циклене на паркета в същата от 25.09.1992г; 1100 долара, от
15.09.1993г. обменени по курс по 25.45, представляваща сума предадена на майка ми А. Л.
за смяна на дограмата в целия апартамент, смяна на вътрешни врати със стъкло на килер,
баня и една от спалните, както и тяхното измазване; 1525лв, платена на 21.09.1991г-за
закупуване на секция за всекидневната; 380лв - за закупуване и монтаж на врата за
апартамента от 21.09.199г1; 700лв - за закупуване на паркет за трите спални с площ: спалня
36
1-18,6 кв.м, спалня 2-9.1 кв.м. и спалня 3-18,6кв.м. от 13.09.1991г; 6980лв-сума за закупуване
на 1бр спалня персон и половина с ракла, 2бр единични легла, 2бр гардероби и 4бр секции,
платена на 21.07.1993г; 400лв - за закупуване на водомер на жилището от 25.01.1993г;
1039,60лв - за изработка и монтаж на дървено стълбище с размери дълж.8,90м и шир.1,75м
през 1994г; 200лв - за дървени материали за изработката на дървено стълбище през 1994г;
2000лв, платени на 16.09.2009г, - за боядисване на сградата; 1200лв, платени на 27.07.2009г,
- за ремонт на стълбище с площ от 19кв.м., изразяващо се в измазване на стени и тяхното
боядисване; 800лв - за боядисване на всекидневна с площ от 30кв.м. през 2006г; 200лв - за
закупуване на пералня през 2006г; 400лв - за закупуване и смяна на входна врата през 2010г;
3000лв, платени на 10.07.2012г, - за ремонт на покрива с площ от 120кв.м.; 100лв - за
заливка на входна площадка с дължина от 1,90м с цимент от 7.08.2000г, както и 16,66лв -
разходи за подобрения през 2014г в размер на 1/6ид.ч. от общия размер на разходите от
100лв, сторени за смяна на патрон и поправка на брава; а също и в осъдителните му части по
дължимите разноски за производството, както следва :
ОСЪДЕНА Е АНН. ИЛ. К. да заплати :
в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на ВРС – следните суми:
66,88лв-държ.такса по претенцията по сметните от ищцата; 276,22лв-държ.такса по
претенцията по сметките от ответницата; 5лв - държ.такса за служебно издаване на изп.лист
за посочената сума, на осн.чл.8 ТДТГПК; 240лв – с която сума е останала задължена за
разноски, съобразно определяне окончателен депозит по назначена в хода на
производството по извършване на делба СТЕ във връзка с протоколно определение от о.с.з.
от 14.07.2020г; и 5лв - държ.такса за служебно издаване на изп.лист за посочената сума
на адв.Ф. Т.Д. сумата от 1894,08лв- възнаграждение за процесуално
представителство, определено от съда на осн.чл.38 ЗАдв;
на ЕЛ. ИЛ. СТ. - сумата от 305лв - съдебно-деловодни разноски, на осн.чл.78 ал.1
ГПК;
ОСЪДЕНА Е Е.С. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
ВРС 5лв-държ.такса за служебното издаване на изп.лист, на осн.чл.8 ТДТГПК;
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на АНН. ИЛ. К. вх.№ 269923/
2.10.2020, подадена срещу Решението на ВРС-ХХІс-в от 24.08.2020г в частта му,имаща
характера на определение, с което АНН. ИЛ. К. е осъдена да заплаща на ЕЛ. ИЛ. СТ.
обезщетение за ползването на притежаваната от ищцата ЕЛ. ИЛ. СТ. 1/6ид.ч. от делбения
АПАРТАМЕНТ с идентиф.№ 10135.1507.841.1.1 по КК на гр.В., находящ се на ******
******, в размер на 104,50лв месечно, с падеж 5-то число на съответния месец, за който се
дължи обезщетението, считано от влизане в сила на решението до приключването на
делбеното производство, на осн.чл.344 ал.2 ГПК.
37
ОСЪЖДА АНН. ИЛ. К. ЕГН ********** от гр.В. със съд.адрес : гр.В. ******-
адв.Бр.Б., ДА ЗАПЛАТИ на адв.Ф.Т. Д. Булстат ********* със служ.адрес: гр.В.
бул.“******“ № 34 сумата от 1661лв /хиляда шестстотин шестдесет и един лева/,
определено от съда възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл.38 ЗА.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВЪРХОВЕН
КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от уведомяването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
38