№ 1984
гр. Варна, 26.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско
дело № 20213100502293 по описа за 2021 година
Съдът, взе предвид, че в проведеното о. с. з. от 18.05.2022 г., както и с молба с вх. №
11906/19.05.2022 г., е направено искане от страна на длъжника ИЛ. К. ЗЛ. за спиране на
производството по делото до приключването на гр. д № 11117/2021 г. по описа на Районен
съд – Варна, както и гр. д. № 880/2022 г. по описа на Районен съд – Разград.
В о. с. з. са представени и преписи на решение, постановено по гр. д № 11117/2021 г.
по описа на Районен съд – Варна, искова молба с вх. № 4108/16.05.2022 г., по която е
образувано гр. д. № 880/2022 г. по описа на Районен съд – Разград, както и протокол за
избор на съдия-докладчик по последното дело по СИНС.
От съдържанието на същите се установява, че с решение № 441 от 23.02.2022 г.,
постановено по гр. д. № 11117/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, е прието за
установено в отношенията между страните, че ИЛ. К. ЗЛ. не дължи на Весела С. С. сумата
от 2000 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, ведно със законна
лихва за забава, присъдени по н. ч. х. д. № 1938/2016 г. по описа на Районен съд – Варна,
както и сумата от 1500 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, ведно
със законна лихва за забава, присъдени по н. ч. х. д. № 1945/2016 г. по описа на Районен съд
– Варна, за събирането, на които са били образувани изп. дело № 2894/2019 г. и изп. дело №
2895/2019 г., присъединени към изп. дело № 2373/2018 г., всичките по описа на ЧСИ
Людмил Станев, рег. № 895 на КЧСИ, като погасени чрез прихващане с насрещното вземане
на ИЛ. К. ЗЛ. в размер на 3500 лева, представляващо присъдени с решение № 88 от
19.04.2017 г. по в. т. д. № 84/.2017 г. по описа на Апелативен съд – Варна, съдебно-
деловодни разноски, придобити с Договор за цесия от 3.01.2020 г.
Производството по гр. д. № 880/2022 г. по описа на Районен съд – Разград е
образувано по предявен от И.З. иск по чл. 439 ГПК за приемане за установено спрямо
„Топлофикация-Разград“ АД, че не дължи сумата от 3462.87 лева, представляваща топлинна
енергия за периода от 1.12.2011 г. до 30.04.2014 г., сумата от 701.54 лева – законна лихва за
забава върху главницата за периода от 1.02.2012 г. до 17.02.2015 г., ведно със законна лихва
за забава от датата на заявлението – 24.02.2015 г. до окончателното плащане, сумата от 83.29
лева – разноски в заповедното производство, сумата от 402.90 лева – съдебно-деловодни
разноски и 590 лева – разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред
Окръжен съд – Варна, всички посочени в изпълнителен лист № 10066 от 27.01.2017 г.,
поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение.
1
В относимата съдебна практика и доктрина се приема, че повдигнатият по исков ред
спор за материалното право от длъжника няма преюдициално значение за разпределението
/така определение № 724 от 8.10.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4232/2014 г., Решение № 201
от 3.12.2015 г. на ВАпС по в. ч. гр. д. № 616/2015 г., както и Граждански процесуален
кодекс. Приложен коментар, Пунев. Б., Гачев. В., Хорозов, Г., Митева, Д., Танев, Д.,
Кръшкова, Е., Балевска. Е., Топалов. К., Влахов. К., Златарева. М., Обретенова. М.,
Бобатинов. М., Кюркчиев. С., 2017, 1278/.
Доколкото производствата по гр. д № 11117/2021 г. по описа на Районен съд – Варна
и гр. д. № 880/2022 г. по описа на Районен съд – Разград касаят искове по чл. 439 ГПК,
следва да се приеме, че същите са насочени срещу съществуването на материалното право.
Съдебният изпълнител, при извършване на разпределението, респ. съдът във висящото
производство по чл. 463 ГПК, не може да извършва преценка за съществуването на
материалните права на всискателите, докато същите не бъдат отречени със сила на
пресъдено нещо. Ето защо, следва да се приеме, че за висящото производство по чл. 463
ГПК е без значение обстоятелството дали са налице висящи производства относно
съществуването на някои от вземанията, включени в разпределението. Това разбиране
следва от обстоятелството, че спорът дали изготвеното разпределение по чл. 460 ГПК е
законосъобразно ще се подлежи на преценка съобразно изложените оплаквания в жалбата,
като евентуалното впоследващо установяване, че не съществуват вземанията би послужило
като основание за прекратяване на производството, респ. за преизчисляване на процентното
съотношение при евентуални последващи разпределения на суми, но това не би се отразило
върху разпределението, предмет на настоящото производство. Предвид горното, настоящото
производство не се явява обусловено от производствата по гр. д № 11117/2021 г. по описа на
Районен съд – Варна и гр. д. № 880/2022 г. по описа на Районен съд – Разград, поради което
и не е налице основание за спиране на същото, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
С оглед на горното, депозираната молба от ИЛ. К. ЗЛ. за спиране на производството
се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 11906/19.05.2022 г., депозирана от ИЛ. К.
ЗЛ., ЕГН: ********** за спиране на настоящото производство, на основание чл. 229, ал. 1, т.
4 ГПК, до приключването на производствата по гр. д № 11117/2021 г. по описа на Районен
съд – Варна и гр. д. № 880/2022 г. по описа на Районен съд – Разград.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2