РЕШЕНИЕ
№ 220
гр. Бургас , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Детелина К. Димова
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20212100500780 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД гр.Пловдив с ЕИК *********, против решение №
260488 от 18.03.2021 г. по гр.д.4004/2020 г. по описа на Бургаски районен съд, с което
въззивникът е осъден на основание неоснователно обогатяване, да заплати на И. И. Д.
сумата от 1 852,57 лв с ДДС, представляваща стойност на заплатена от ищеца на ответника
цена за допълнително начислена /коригирана/ електроенергия в периода от 12.09.2019 г. до
11.12.2019 г. за 90 дни, за която е издадена фактура от 18.12.2019 г., сумата 76,16 лв,
представляваща главница по фактура от 23.06.2020 г., издадена за лихва за забава и сумата
19 лв, представляваща такса, платена за възстановяване на ел.захранването, за която е
издадена фактура от 23.06.2020 г., също заплатени, ведно със законната лихва върху сумите,
считано от датата на подаване на исковата молба на 20.07.2020 г. до окончателното им
плащане, както и сумата 554,10 лв, представляваща разноски, направени по водене на
делото.
Твърди се, че решението на БРС е неправилно, необосновано, постановено при
непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. По-конкретно се
твърди, че са неправилни изводите на съда, че не е доказан периодът на извършване на
преизчислението на количествата ел.енергия, тъй като не са представени доказателства, че в
процесния тримесечен период не е извършвана друга проверка на електромера. Твърди се,
че въззивното дружество не може да докаже този отрицателен факт, а тези обстоятелства се
установяват от приложеното по делото електронно досие. На второ място се твърди, че в
ПИКЕЕ от 30.04.2019 г. е отпаднало изискването, операторите на разпределителната мрежа
да доказват началния момент на неточното отчитане на електромера, и с чл.50, ал.2 ПИКЕЕ
на оператора са дадени две възможности да определи периода на корекцията – период от
1
датата на констатиране на неизмерване/неправилно или неточно измерване; или период от 3
месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно или неточно
измерване. Твърди се, че на първо място в случая не е извършвана дрега проверка на
електромера, а на второ място, съгласно заключението на вещото лице по СТЕ, поради
липсата на такива данни в паметта на електромера, не е възможно да се установи началният
момент на неточно отчитане. Сочи се, че по делото безспорно е установена неправилна
схема на свързване на процесния електромер към разпределителната мрежа на ЕР ЮГ ЕАД,
а сумата от 1852,57 лв, допълнително начислена, е определена въз основа на обективни
методики за преизчисляване на количествата ел.енергия за минал период. Твърди се, че
макар самият електромер да не е манипулират, манипулиран е начинът на свързването му
към електроразпределителната мрежа, което е довело до неточно отчитане на количеството
ел.енергия. На следващо място се твърди, че са неправилни изводите на съда, че по делото
не било установено кога и при какви обстоятелства е търсен ищецът за извършване на
проверката на 11.12.2019 г., тъй като това се установява от показанията на св.Недков.
Твърди се, че от приетата СТЕ е установено, че методиката по чл.50, ал.2 ПИКЕЕ е правилно
приложена математически и съгласно действащата нормативна уредба. Сочи се, че са
неоснователни и в противоречие с трайната съдебна практика доводите на ищеца, че следва
да бъде доказана вината му за неправомерното присъединяване към разпределителната
мрежа, за да се ангажира отговорността му. Посочена е съдебна практика, приложима,
според въззивника в настоящия случай. Претендира се отмяна на решението на БРС и
постановяване на решение, с което искът се отхвърля. Претендират се разноски за двете
инстанции. Не са ангажирани нови доказателства.
Въззиваемият И. И. Д. оспорва въззивната жалба като неоснователна с писмен
отговор в законовия срок, и чрез процесуалния си представител – в съдебно заседание.
Твърди се, че представените от ответника писмени доказателства са били оспорени от
ищеца, и доколкото те представляват частни документи, неносещи подписа на ищеца,
ответникът е следвало да ангажира доказателства за верността им. Сочи се, че по делото е
доказано, че ищецът е бил уведомен за проверката не предварително, а в деня на
извършването й. По отношение на спазването на процедурата за уведомяване на МВР се
твърди, че в първоинстанционното производство е поискано от ищеца изслушване на
представения запис от тел.112 с цел да се установи дали обаждането касае посещение на
процесния адрес, но това доказателствено искане е било оставено без уважение от съда.
Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и претендиране на разноски за
въззивното производство. С твърдението за допуснато процесуално нарушение – оставено
без уважение от първоинстанционния съд своевременно направено искане по
доказателствата, се заявява искане в съдебно заседание да бъде изслушан запис от
обаждането на тел.112.
Въззивната жалба е подадена против акт на съда, подлежащ на обжалване, в
законовия срок, от легитимирано лице, поради което е допустима.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът
приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба
на въззиваемия от И. И. Д. от *** за осъждане на въззивника „Електроразпределение Юг“
ЕАД, да заплати на ищеца сумата 1 852,57 лв с ДДС, представляваща стойност на заплатена
от ищеца на ответника цена за допълнително начислена /коригирана/ електроенергия за
периода от 12.09.2019 г. до 11.12.2019 г. (за 90 дни), за която е издадена фактура №
**********/18.12.2019 г., сумата 76,16 лв представляваща главница по фактура
ФМ8229516321/23.06.2020 г., издадена за лихва за забава и сумата 19 лв, представляваща
такса, платена за възстановяване на ел. захранването, за която е издадена фактура №
2
**********/23.06.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на
подаване на исковата молба, с която сума ответникът неоснователно се е обогатил. Твърди
се, че ищецът е собственик на имот, находящ се на адрес: ***, представляващ обект с
потребление ИТН *** и абонат на ответното дружество с клиентски номер ***. Твърди се,
че посочената в исковата молба фактура за извършена корекцията на сметка, е съставена на
основание Констативен протокол от служители на ЕВН от 11.12.2019 г. Твърди се, че
ищецът е заплатил сумата по фактурата, както и сумите от 76,16 лв - лихва и 19 лв - такса за
включване на ел.енергия, които са недължимо платени от ищеца на ответника и с които
суми ответното дружество неоснователно се е обогатило, тъй като сумите са били пратени
от ищеца без правно основание. Сочи се, че Общите условия на ответника не съдържат ред
за уведомяване на клиентите при извършване на корекция на сметка, съгласно чл. 98а, ал.2,
т.6 вр.ал.1 от ЗЕ, въпреки, че за ответника, като краен снабдител с ел.енергия, е предвидено
задължение в посочения текст и в чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, за регламентиране на тази дейност и
посочване на процедура за уведомяването клиентите, регламентиращи начина на измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително установяване на случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия. Сочи се, че ищецът не е
уведомяван от името на ответника за извършване на проверката и промяна на СТЕ, поради
което счита, че проверката е извършена в нарушение на чл.47 от ПИКЕЕ. На следващо
място се твърди, че не е установено негово виновно поведение, довело до настъпване на
тези вреди, поради което не може да бъде ангажирана договорната му отговорност. Оспорен
е съставеният Констативен протокол по съображения, че е съставен в отсъствие на ищеца.
Сочи се също, че не е доказано защо сметката е коригирана за 90 дни, а не за друг период.
Твърди се, че клауза, която регламентира едностранно коригиране на сметка, без определяне
на периода и без да се отчита реално консумираната ел.енергия, следва да се счита за
неравноправна. По отношение на ПИКЕЕ е посочено, че също не могат да обосноват
безвиновна отговорност и да дерогират приложението на закон, който е нормативен акт от
по – висока степен. Сочи се, че ПИКЕЕ предвижда да бъде определено количество
ел.енергия, но само ако се установи грешка над допустимата, съгласно Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, т.е.при констатирана
техническа изправност на измервателното устройство, а в случая е налице отчитане с грешка
над допустимата поради неправомерно въздействие върху средството за техническо
измерване, извършено от неизвестно лице. На последно място се твърди, че корекцията е
извършена в нарушение на Общите условия, тъй като ответникът не е изпратил електромера
за извършване на замерване в Българския институт по метрология.
Предявени са искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД и чл.86
ЗЗД.
Ответникът е оспорил иска с представен в законовия срок отговор на исковата
молба. Изложени са твърдения по фактите, а именно – че при извършена проверка на
11.12.2019 г. на електромера в имота на ищеца е констатирано неправомерно монтиране на
3 бр.медни шунтове – по един на всяка фаза между входящите и изходящите фазови
проводници на клемния блок на електромера, довели до неточно отчитане на използваната
ел.енергия и до заплащане на непълния размер на използваната енергия. Твърди се, че е
налице законово основание за извършване на корекцията (чл.83 ЗЕ и Раздел ІХ от ПИКЕЕ).
Сочи се ,че с влизане в сила на ПИКЕЕ от 04.05.2019 г., преизчисляването на количеството
ел.енергия вече се извършва от операторите на съответните електрически мрежи, какъвто е и
ответното дружество. Излагат се твърдения, че дружеството, в качеството му на оператор на
електроразпределителната мрежа, не е длъжно да доказва виновно поведение от страна на
ищеца. Твърди се, че при извършването на проверката и на корекцията са спазени
законовите процедури.
3
С обжалваното решение съдът е уважил предявения иск и е осъдил ответника да
заплати на ищеца претендираните суми. Съдът е приел, че от събраните по делото
доказателства се установява, че е спазено приложимото правило на чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ
относно определяне на размера на задължението, но не е доказан периодът, за който е
направена корекцията, тъй като видно от приложеното електронно досие, предходната
проверка на електромера е извършена през м.ноември 2017 г. Съдът е приел, че посоченият
документ не е подписан, представлява частен документ, изходящ от ответника, поради
което не може да бъде прието за доказано, при условията на пълно и главно доказване,
обстоятелството относно датата на предходната проверка, съотв.не е установен периодът, за
който е извършена корекцията, а оттам – и размерът на вземането.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният
съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
По делото не е спорно, че ищецът е собственик на имот, находящ се на адрес:
***, представляващ обект с потребление ИТН ***, и като такъв е абонат на ответното
дружество с клиентски номер ***.
Не е спорно, че на 11.12.2019 г. служители на ответното дружество са извършили
проверка на електромера на имота на ищеца и са съставили Констативен протокол № 577548
от 11.12.2019 г., в който е отразено, че при проверката е констатирано, че електромерът
отчита с грешка над допустимите граници, като причина за това е „монтирани медни
шунтове – 3 бр. по един на всяка фаза между входящите и изходящите фазови проводници
на клемния блок на електромера“. Не е спорно, че електромерът на имота на ищеца не е бил
демонтиран и не е изпращан за проверка в БИМ. Не е спорно, че при извършената проверка
не е присъствал собственикът на имота или негов представител.
Не е спорно, че на основание Констативния протокол, ответното дружество е
извършило корекция на сметката на ищеца на основание чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ, на база
тримесечния период от 12.09.2019 г. до 11.12.2019 г. и е издадена процесната фактура №
**********/18.12.2019 г. за сумата от 1852,57 лв с ДДС.
Не е спорно, а е видно и от представените фискални бонове, че ищецът е
заплатил на ответното дружество сумите от 1 852,57 лв с ДДС - цена на допълнително
начислена /коригирана/ електроенергия в периода от 12.09.2019 г. до 11.12.2019 г. за 90 дни
по фактура от 18.12.2019 г.; сумата 76,16 лв – лихва за забава по фактура
ФМ8229516321/18.12.2019 г., и сумата 19 лв, представляваща такса, платена за
възстановяване на ел.захранването.
Спорно по делото е, спазена ли е била предвидената в ПИКЕЕ процедура за
извършване на проверка на електромера в имота на ищеца, налице ли е в случая на
основание за извършване на едностранна корекция на сметката на ищеца и правилно ли е
извършена корекцията.
Съгласно чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, включително реда и начините за
преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена,
4
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени
показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и
създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни.
В случая ответното дружество има качеството на мрежови оператор по смисъла
на Раздел ІХ от ПИКЕЕ, съотв.на него е предоставено извършването на проверки по реда на
ПИКЕЕ, с изключение на чл.42, ал.5, изр.2, съставянето на констативен протокол и
преизчисляването на количеството електрическа енергия.
Процедурата по извършване на проверки на измервателните системи е уредена в
Раздел VІІІ и Раздел ІХ от ПИКЕЕ.
Неоснователно е първото твърдение в исковата молба – че в случая липсва
основание за извършване на едностранна корекция на сметката на ищеца, тъй като
обявените от ответника Общи условия не съдържат ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметката съгласно изискването на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ. Чл.98а,
ал.2 ЗЕ посочва изискуемото съдържание на общите условия на крайния снабдител, какъвто
ответното дружество не е, тъй като то има качеството на оператор на
електроразпределителна мрежа по смисъла на 34б, б.“а“ от ДР на ЗЕ.
Неоснователно, според съда е твърдението на ищеца, че не може да бъде
ангажирана договорната му отговорност след като не е установено негово виновно
поведение, довело до настъпване на тези вреди.
Съгласно Решение № 115/20.09.2017 г. по т.д.№ 1156/2016 г., II т. о., ТК на ВКС,
след влизане в сила на измененията и допълненията на чл.83, ал.1, т.6 и чл.98а, ал.2, т.6 от
ЗЕ, направени със ЗИДЗЕ /обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./, и след влизане в
сила на ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г. (понастоящем ПИКЕЕ, обн.,
ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.) крайният снабдител на електрическа енергия не е длъжен да
доказва виновно поведение на абоната /клиента, потребителя/ при доказано неточно
отчитане на електромера /средството за техническо измерване/ и извършено преизчисление
на сметката му. Предвид изложеното, правилното решаване на спора зависи от преценката
доказано ли е неточно отчитане на доставената в обекта на ищеца електрическа енергия и
извършена ли е от ответника корекция на сметката му при спазване на ПИКЕЕ, обн., ДВ,
бр.35 от 30.04.2019 г.
Съгласно чл.49, ал. 1 и ал.2 ПИКЕЕ, при извършване на проверки по реда на тези
правила, операторът на съответната мрежа, в случая ответникът, съставя констативен
протокол, който се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от
ползвателя или негов представител, а при отсъствие на собственика на обекта, или при негов
отказ да подпише констативния протокол, съгласно чл.49, ал.3 ПИКЕЕ – проверката е
извършена и протоколът е подписан от представител на оператора на съответната мрежа и
свидетел, който не е служител на оператора.
Процесният констативен протокол е съставен от служители на ответника и е
подписан от представител на оператора на съответната мрежа и свидетел, който не е
служител на оператора – в случая – Иво Марчев Дичев – служител на охранителна фирма
„Кремак“, според св.Недков. Поради спазването на разпоредбата на чл.49, ал.3 ПИКЕЕ,
съдът намира, че не е налице соченото от ищеца нарушение при извършване на проверката -
5
нарушение на чл.47 от ПИКЕЕ, поради това, че ищецът не е уведомяван от ответника за
извършване на проверката и промяна на СТЕ, още повече, че от показанията на св.Недков –
един от извършилите проверката служители на ищцовото дружество и съставител на
процесния Констативен протокол, се установява, че в деня на проверката, преди
извършването на проверката на електромера на ищеца, служителите на ответното дружество
са потърсили собственика, но не са го открили на адреса, поради което проверката е
извършена по реда на чл.49, ал.3 ПИКЕЕ. Също с оглед спазването на изискването на чл.49,
ал.3 ПИКЕЕ, съдът намира за неоснователно оспорването от ищеца на съставения
Констативен протокол по съображения, че е съставен в негово отсъствие.
С оглед констатациите в процесния Констативен протокол, съдът намира, че от
него се установява, че при извършена на 11.12.2019 г. е констатирано, че електромерът
отчита с грешка над допустимите граници, като причина за това е „монтирани медни
шунтове – 3 бр. по един на всяка фаза между входящите и изходящите фазови проводници
на клемния блок на електромера“.
Съдът приема, и след изслушания в съдебно заседание звукозапис, представен от
„Национална система 112“ с писмо изх.№ 105840-51 от 27.01.2021 г. от Дирекция
„Национална система 112“ „Районен център 112“ – Бургас, че проверката е извършена при
спазване на разпоредбата на чл.58 ПИКЕЕ, а именно – след като е при извършената
проверка е установено неправомерна намеса в измервателната система, съответният
мрежови оператор незабавно е уведомил за това Министерството на вътрешните работи.
Неоснователно е оплакването, че корекцията е извършена в нарушение на
Общите условия, тъй като ответникът не е изпратил електромера за извършване на
замерване в Българския институт по метрология.
С оглед констатациите в Констативния протокол, че електромерът отчита с
грешка над допустимите граници поради монтирани медни шунтове – 3 бр. по един на всяка
фаза между входящите и изходящите фазови проводници на клемния блок на електромера, и
разпоредбата на чл.49, ал.8 ПИКЕЕ, че когато при проверката се установи добавяне на чужд
за системата елемент или друга намеса, представляваща промяна на схемата на свързване,
което не влияе на изправността на средството за търговско измерване, операторът на
съответната мрежа възстановява правилната схема на свързване, без да демонтира
средството за търговско измерване, съдът намира, че не е налице твърдяното от ищеца
нарушение на процедурата за извършване на проверката, изразяващо се в това, че
електромерът не е бил демонтиран и не е бил изпратен на БИМ.
Съдът намира за неоснователно твърдението на ищеца, че ПИКЕЕ предвижда да
бъде определено количество ел.енергия, но само ако се установи грешка над допустимата,
съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол,
т.е.при констатирана техническа изправност на измервателното устройство, а в случая е
налице отчитане с грешка над допустимата поради неправомерно въздействие върху
средството за техническо измерване, извършено от неизвестно лице. С оглед разпоредбата
на чл.50, ал.2 ПИКЕЕ, съдът приема, че ПИКЕЕ са приложими при промяна в схемата на
свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата
електрическа енергия, какъвто е и настоящият случай.
Съдът намира за неоснователно и оплакването на ищеца, че неправилно сметката
на ищеца е коригирана за 90 дни, а не за друг период.
Съгласно чл.50, ал.2 ПИКЕЕ, при промяна в схемата на свързване, водеща до
неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия,
6
операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството
електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на
неизмерване, неправилно или неточно измерване до последната извършена проверка и
периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване, неправилно
или неточно измерване. Преизчисляването се извършва на базата на половината от
пропускателната способност на присъединителните съоръжения (кабели, проводници),
свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово
натоварване.
Видно от заключението на вещото лице инж.Стоянов по СТЕ, изменението на
схемата на свързване на електромера чрез добавяне на допълнителни проводници на трите
фази в токовите вериги на електромера, води до протичане по тези проводници на ток, който
не се измерва, съотв.до грешка в консумираното количество ел.енергия. Също от
експертизата (отговор на въпроси 1.5 и 1.6.) се установява, че в паметта на електромера няма
данни за нерегламентирано вмешателство в измервателното устройство, и не може да се
установи моментът на намесата.
Видно от представеното извлечение от електронното досие за обекта на ищеца,
последната извършена проверка на обекта на ищеца е през м.октомври 2017 г. Поради
липсата на по-късна проверка, съотв.в периода 11.09.2019 г.-11.12.2019 г. (три месеца преди
процесната проверка), според настоящия състав, правилно количеството електрическа
енергия е изчислено за периода от три месеца преди процесната проверка.
Ето защо съдът намира за основателни оплакванията във въззивната жалба, че са
неправилни изводите на съда, че не е доказан периодът на извършване на преизчислението
на количествата ел.енергия, тъй като не са представени доказателства, че в процесния
тримесечен период не е извършвана друга проверка на електромера.
По отношение на размера на допълнително начисленото количество ел.енергия
следва да се посочи, че съгласно заключението по СТЕ (отговори на въпроси 1.3. и 1.4.),
корекцията е направена вярно за максимално допустимия период от 90 дни от датата на
установяване на изменение на схемата – 11.12.2019 г. и няма грешка в остойностяването на
фактура № **********/18.12.2019 г., т.е. неизмереното количество ел.енергия е
остойностено съгласно чл.56, ал.3 ПИКЕЕ.
На последно място съдът намира за неоснователно твърдението на ищеца, че
клауза, която регламентира едностранно коригиране на сметка, без определяне на периода и
без да се отчита реално консумираната ел.енергия, следва да се счита за неравноправна. В
случая не е налице липса на определяне на срока на коригиране на доставената ел.енергия,
напротив – чл.50 ПИКЕЕ посочва за всеки случай на неизмерване, неправилно и/или
неточно измерване на количествата електрическа енергия срока за която следва да бъде
извършено преизчисляването, както и начина.
Ето защо настоящият състав счита, че при съставяне на протокола и при
извършване на корекцията на сметката е спазена законовата процедура по ЗЕ и ПИКЕЕ.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е неоснователен,
тъй като за ответното дружество съществува основание, на което е получило от ищеца
сумата от 1 852,57 лв с ДДС, представляваща стойност на заплатена от ищеца на ответника
7
цена за допълнително начислена /коригирана/ електроенергия в периода от 12.09.2019 г. до
11.12.2019 г. за 90 дни, за която е издадена фактура № **********/18.12.2019 г., сумата
76,16 лв, представляваща главница по фактура от 23.06.2020 г., издадена за лихва за забава и
сумата 19 лв, представляваща такса, платена за възстановяване на ел.захранването, за която е
издадена фактура от 23.06.2020 г.
Поради несъвпадане на изводите на двете инстанции, обжалваното решение
следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови решение, с което искът се
отхвърля като неоснователен и недоказан.
При така постановения резултат, на въззивното дружество следва да се присъдят
съдебни разноски, както следва: общо 402 лв – разноски за първоинстанционното
производство (202 лв – възнаграждение за вещо лице по СТЕ и за явяване на свидетел и 200
лв – юрисконсултско възнаграждение, предвид материалния интерес, проведените 3 съдебни
заседания, разпита на свидетел и изслушването на експерт), и общо 187,05 лв за въззивното
производство (87,05 лв – за заплатена държавна такса и 100 лв за юрисконсултско
възнаграждение, предвид материалния интерес и проведеното 1 съдебно заседание, на което
не се е явил представител на въззивника).
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 260488 от 18.03.2021 г. по гр.д.4004/2020 г. по описа на
Бургаски районен съд, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска на И. И. Д., ЕГН **********
от *** за осъждане на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, р-н Централен, ул.“Христо Г.Данов, № 37“, ЕИК *********, да
заплати на ищеца: сумата от 1 852,57 лв с ДДС, представляваща стойност на заплатена от
ищеца на ответника цена за допълнително начислена /коригирана/ електроенергия в периода
от 12.09.2019 г. до 11.12.2019 г. за 90 дни, за която е издадена фактура №
**********/18.12.2019 г.; сумата 76,16 лв, представляваща главница по фактура от
23.06.2020 г., издадена за лихва за забава и сумата 19 лв, представляваща такса, платена за
възстановяване на ел.захранването, за която е издадена фактура от 23.06.2020 г., ведно със
законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба на
20.07.2020 г. до окончателното им плащане, които суми, според ищеца Д. са били платени от
него на ответното дружество без основание.
ОСЪЖДА И. И. Д. от ***, ЕГН **********, да заплати на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
р-н Централен, ул.“Христо Г.Данов, № 37“, ЕИК *********, съдебно-деловодни разноски в
размер на общо 402 лв (четиристотин и два лева) за първоинстанционното производство и
общо 187,05 лв (сто осемдесет и седем лева и пет стотинки) за въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9