Решение по дело №549/2019 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 406
Дата: 23 октомври 2019 г.
Съдия: Красимира Керанова Иванова
Дело: 20197100700549
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

406/23.10.2019 г., град Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, І касационен състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА

                                                                                      СИЛВИЯ САНДЕВА

 

             При участието на прокурора МИЛЕНА ЛЮБЕНОВА и секретаря СТОЙКА КОЛЕВА разгледа докладваното от председателя КАНД № 549/ 2019 год. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството по делото е образувано по касационна жалба вх. № № 2375/ 23.08.2019 г. на Община Балчик, представлявана от Кмета – Н.А., срещу Решение № 97 от 11.07.2019 год. по НАХД  № 91/ 2019 год. по описа на Районен съд - Балчик.

Касаторът счита, че издаденото Решение е неправилно, необосновано, постановено при неправилно възприемане на фактическата обстановка. Настоява, че съдът не е обсъдил допуснатите в административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения. Прави оплакване, че е останало без мотиви възражението за порочност на процедурата по съставяне на акта за установяване на административно нарушение (АУАН). Според касатора Директорът на Басейнова дирекция не е компетентен да извършва контрол по опазване на водите от замърсяване поради изтичане на отпадни води, като черпи аргумент от чл. 69 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС). Излага доводи за причините, поради които не са били изпълнени предписанията в срок, като претендира, че това се е случило по обективни причини, тъй като е бюджетно предприятие. Счита, че съдът необосновано не е приел, че в случая е приложима нормата на чл. 8 от ЗАНН. Иска да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъде отменено НП изцяло.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява.

           Ответникът, в съдебно заседание, редовно призован, не се представлява, не изразява становище по касационната жалба.

           Представителят на ОП Добрич счита подадената жалба за неоснователна.

           Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

           Касационната жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. 

         С обжалваното решение Районният съд е потвърдил Наказателно постановление № 43 от 29.03.2019 г. на Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“, с което на Община Балчик, представлявана от Кмета Н.Д.А., е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв.(хиляда лева) за нарушение – неизпълнение на предписание за възстановяване на включването на канализационен колектор, минаващ през река Екренска (Краневска), към канализационната система на с. Кранево, Община Балчик, дадено на основание чл. 155, т. 22 от Закона за водите, за което е предвидена санкция в чл. 200, ал. 1, т. 31 от Закона за водите.

За да потвърди Наказателното постановление (НП), съдът е приел, че жалбата е допустима, но неоснователна, като е счел, че при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, деянието е доказано по безспорен начин, а издателят на НП е компетентен да издава такъв вид актове по този закон.

Касационният състав споделя изцяло сторените от РС изводи за законосъобразност на НП.

Както неведнъж настоящият състав е имал повод да отбележи, пред касационната инстанция на проверка подлежи обжалваното съдебно решение. В случая проверката на същото не установява наличието на основания за отмяна на първоинстанционното решение по смисъла на чл. 348 от НПК.

Събраните във въззивното производство доказателства са еднопосочни и те сочат на визираното в НП нарушение, което е доказано по безспорен и категоричен начин. Нарушението е описано ясно и конкретно, посочена е датата, когато е установено и начинът, по който е установено. Не са нарушени правата на наказаното лице. Наложената санкция е в размер на минимално предвидената по закон, поради което е спазено изискването за справедливост на наказанието.

Неоснователно е оплакването, че съдът е възприел НП за законосъобразно, въпреки че е било издадено от некомпетентен орган. Напротив, съдът е аргументирал с нормата на чл. 201, ал. 2 от Закона за водите (ЗВ) извода си за компетентност на издателя на НП. Съгласно разпоредбата на чл. 201, ал. 2 ЗВ Наказателните постановления по ал. 1 се издават от министъра на околната среда и водите или оправомощени от него длъжностни лица или от директорите на басейновите дирекции. В случая нарушението е в хипотезата на чл. 200, ал. 1, т. 31 ЗВ, а именно - не изпълни или допусне да не се изпълнят предписанията на контролните органи. Контролните правомощия на Директора на Басейнова дирекция по са разписани в чл. 188 от ЗВ, като между тях са и тези по контролиране  състоянието и проводимостта на речните легла и на заустващите съоръжения; извършването на дейности в речните легла; състоянието и правилната експлоатация на водовземните съоръжения, съоръженията за използване на повърхностните и подземните води и съоръженията за измерване на водните количества; количеството и качеството на водите. Същевременно в чл. 155 от ЗВ законодателят е предвидил, че Директорът на Басейнова дирекция изпълнява държавната политика на басейново ниво, като планира и участва в провеждането на мониторинга на водите, обобщава и анализира данните, включително:

а) на валежите и на нивата на повърхностните и подземните води;

б) за химичното и екологичното състояние на водите;

в) на отпадъчните води;

Така разписани правомощията на Директора опровергават твърдението за неговата некомпетентност. Нормата на чл. 69 от Закона за опазване на околната среда, на която се позовава касаторът, е неотносима в случая.  

Неоснователно е възражението относно изключването от БРС на приложимостта на чл. 8 от ЗАНН. Вярно е, че Община Балчик е разпоредител с бюджетни средства, разходването на които, ако е в предвидените по Закона за обществените поръчки прагове, е по реда на този закон. В случая обаче предписанието не е обжалвано, както сочи и съставът на БРС, влязло е в сила, поради което е следвало да бъде изпълнено. С неизпълнението му касаторът сам се е поставил в положение да понесе административнонаказателна отговорност.

С оглед изложеното касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, Административен съд - Добрич, І касационен състав, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,

                                          

Р   Е   Ш   И  :

        

         ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 97 от 11.07.2019 год. по НАХД  № 91/ 2019 год. по описа на Районен съд - Балчик.

         РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:     1.                                                                                                                

 2.