Решение по дело №1113/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 276
Дата: 28 май 2019 г. (в сила от 28 май 2019 г.)
Съдия: Румяна Бончева
Дело: 20195501001113
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 21 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                            28.05.2019 година                      Град Стара Загора

 

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД         ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 24.04.                                                                                              2019 година

В публичното заседание в следния състав:     

                 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА

                                                                             Х. СИМИТЧИЕВ

                                                    

Секретар: ДИАНА ИВАНОВА  

като разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА

в.т.д. № 1113 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е образувано по въззивна жалба на З. А.Д.Д.Ж. И . АД против решение № 1288/10.12.2018г., постановено по гр.д. № 1889/2018г. по описа на Районен съд – гр. Стара Загора, с което въззивникът е осъден да заплати на Х.Т.К. ***, сумата 10000 лева, представляваща обезщетение по чл.432 КЗ, вр. с чл.45 ЗЗД за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане при пътнотранспортно произшествие на 13.05.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума от 13.05.2017г. до окончателното й изплащане, както и сумата 825 лева, представляваща разноски по делото.

         В останалата част съдът е отхвърлил предявения от Х.Т.К. против З. А.Д.Д.Ж. И . АД иск за обезщетение по чл.432 КЗ, вр. с чл.45 ЗЗД за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане при пътнотранспортно произшествие на 13.05.2017г. до претендирания размер 12000 лева като неоснователен и са присъдени разноските по делото по съразмерност.

         Във въззивната жалба въззивникът З. А.Д.Д.Ж. И . АД излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на постановеното решение. Развити са подробни съображения във връзка с направените оплаквания. Направено е искане да се отмени решението на РС в осъдителната част и да се постанови друго, с което да се отхвърлят исковете изцяло. В случай, че съдът приеме исковете за основателни и доказани, а решението на РС за правилно и обосновано, моли да се намали размера на присъденото застрахователно обезщетение с оглед реално претърпените от ищеца болки и страдания, както и предвид безспорно доказаният му значителен принос за настъпване на процесното ПТП и вредоносните последици от него. Претендират се разноските пред двете инстанции.

         В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия, с който се взима становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Изложени са съображения по направените във въззивната жалба оплаквания. Моли съда да потвърди обжалваното решение като законосъобразно и правилно. Претендират се разноските по делото, като е представен договор за процесуално представителство.

 

         Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

 

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.432 КЗ, вр. с чл.45 ЗЗД за сумата 12 000лв., представляваща разликата до пълния претендиран размер на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания, претърпени вследствие на ПТП от 13.05.2017 г., причинено от противоправното поведение на С.А.У..

 

РС, сред като е обсъдил задълбочено относимите факти и обстоятелства е уважил частично иска до размера на 10 000лв., като е отхвърлил същия за разликата до 12 000лв. като неоснователен.

Жалбата на застрахователното дружество се отнася до решението в частта, с която искът на ищеца е уважен, като по отношение на тази част са развити подробни оплаквания.

 

Видно от данните по делото, с влязла в сила присъда №2/19.01.2018год. по НОХД № 160/2017 г. по описа на Пловдивския военен съд С. А.У. е  признат за виновен в това, че на 13.05.2017 година, около 17.00 часа, на път II 55, км 54+600, посока север - юг, при управление на моторно превозно средство, лек автомобил „БМВ 318 И", с peг. №СТ3070АМ, нарушил правилата за движение, като по непредпазливост причинил смъртта на Ц.Т. К.от Стара Загора и средни телесни повреди на Х. Т.К., на Б. Д.Б.и на Й. П.Б. - престъпление по чл.343, ал.4, вр. ал.3, б.„6", вр. ал.1, вр. чл.342, ал.1 от НК.

В случая е приложима  разпоредбата на чл.300 от ГПК, съгласно която влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

 

За установяване на твърдените увреждания, получени от ищеца в резултат на процесното ПТП, в производството пред РС е назначена и приета съдебно-медицинска експертиза, чието заключение не е оспорено в хода на производството и е било възприето от РС. Констатациите на експертизата се възприемат и от настоящата инстанция. Видно от заключението, при процесното ПТП ищецът е получил счупване на дясната ключица в средната трета. На ищеца е проведено домашно-амбулаторно лечение, изразяващо се в имобилизираща превръзка и ортеза за период от 46 дни, който е по-дълъг от обичайния за травмата. Според вещото лице отпускът по болест на ищеца кореспондира с тежестта на травмата. Счупването на дясната ключица е с приключил оздравителен процес с резултат – неправилно срастване на костните фрагменти, което причинява известен дискомфорт при движенията на десния горен крайник. При желание от страна ищеца е уместна оперативна интервенция.

 

В производството пред РС са разпитани и свидетели- св.С. А. У., управлявал автомобила „БМВ 318” с рег. №СТ3070 АМ при процесното ПТП, св. С. Т.К., брат на ищеца, който има непосредствени впечатления от състоянието на ищеца след инцидента и впоследствие в ежедневното му лечение и възстановяване, св.И. Ж. Д., която също е свидетелствала за състоянието на ищеца след инцидента и към датата на заседанието.

 

Анализът на събраните по делото доказателства налага извода за наличие на всички елементи на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД: противоправно деяние, вина, неимуществени вреди и причинна връзка между деянието и вредите. Както беше посочено по-горе, извършването  деянието, неговата противоправност и виновността на С.А. У.са установени с влязла в сила присъда. От експертното заключение и свидетелските показания се установява и наличието на неимуществени вреди, настъпили в правната сфера на ищеца, както и причинната връзка между деянието и вредоносния резултат.

 

При тези данни, Окръжен съд споделя изцяло изложените от РС мотиви и на осн.чл.272 ГПК препраща към тях.

 

В случая е предявен пряк иск на увреденото лице към застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на осн. чл.432 КЗ. Към датата на ПТП между ответното застрахователно дружество и собственика на управлявания от С. А. У. за лек автомобил „БМВ 318 И", с peг. №СТ3070АМ е съществувало валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”. Не се спори, че ищецът е подал заявление до ответника, съобразно изискванията на чл.380 КЗ за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност”, както и че му е било изплатено застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 74,70  лв. и за причинени неимуществени вреди в размер на 8000 лв.

Окръжен съд споделя доводите на РС относно обстоятелствата от значение за размера на обезщетението, което е било присъдено.

 

Окръжен съд намира за неоснователни доводите на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат. Както от свидетелските показания, така и от  заключението на съдебно техническата експертиза се установява, че автомобилите „БМВ 318 И" са оборудвани с триточкови инерционни раменнобедрени обезопасителни колани за четирите места. Според вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, получената от ищеца травма най-вероятно е получена  от обезопасителния колан.

 

Окръжен съд счита, с оглед на събраните по делото доказателства, че въззивната жалба е неоснователна и следва да се отхвърли , а решението в обжалваната част, като правилно, следва да бъде потвърдено.

 

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, въззивникът следва да заплати на въззиваемия направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 830 лв.

 

Водим от горните мотиви, съдът

 

                                      Р  Е  Ш  И : 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1288/10.12.2018г., постановено по гр.д. № 1889/2018г. по описа на Районен съд – гр. Стара Загора в обжалваната част.

 

ОСЪЖДА З. А.Д.Д.Ж. И . АД гр. С., район „И.“, ж.к. „Д.”, бул. „Г. М. Д.” **, ЕИК ***да заплати Х.Т.К. *** сумата 830 лв., разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:      

 

 

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ: