№ 1277
гр. София, 16.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Р. Димитрова
Николай Ст. Метанов
като разгледа докладваното от Николай Ст. Метанов Въззивно частно
гражданско дело № 20221000500555 по описа за 2022 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№34011 от 17.12.2021г. по описа на Софийски
градски съд, на „САЗА ТУР“ ЕООД, ЕИК *********, срещу определение № 1188 от
22.08.2021г., постановено по т.д. № 20211100900857 на СГС, търговско отделение, VI-5
състав, с което е прекратено производството по т.д.№857/2021г. по описа на СГС,
ТО, VI-5 с-в, на основание чл. 126, ал.1 ГПК.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е неправилно и
незаконосъобразно, по подробно изложени аргументи, като иска да бъде отменено
със следващите от това законни последици.
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и
прецени данните по делото, установи следното:
Производството по гр.д. № 17504/2021г. на СРС, II гражданско отделение, 126
състав, е образувано по искова молба вх. № 20006694 от 29.03.2021г. по описа на СРС на
„САЗА ТУР“ ЕООД, ЕИК *********, против Сдружение „МУЗИКАУТОР“, ЕИК *********,
с която са предявени отрицателни установителни искове, с които да бъде установена
недължимостта на обезщетение за претърпени вреди от неправомерно използване от „САЗА
ТУР“ ЕООД на авторски произведение от репертоара на МУЗИКАУТОР, като при
условията на евентуалност да бъде остановена липсата на зеликтно правоотношение между
„САЗА ТУР“ ЕООД и МУЗИКАУТОР по повод нарушаване на авторски права.
С определение от № 20086703 от 05.04.2021г., постановено по гр.д. № 17504/2021г.
на СРС, II гражданско отделение, 126 състав, производството по делото е прекратено и
делото е изпратено по родова компетенстност на СГС, където е образувано т.д. №
20211100900857 по описа за 2021г. на СГС, търговско отделение, VI-5 състав.
1
С уточняваща молба от 28.06.2021г. по описа на СГС „САЗА ТУР“ ЕООД, ЕИК
*********, е заявило, че съдебното решение, с което е установена дължимостта на
вземането – предмет на исковете, а именно решение № 266 от 07.05.2021г. по т.д. №
89/2021г. на САС, ТО, 6-ти състав – не е влязло в законна сила и не се ползва със сила на
присъдено нещо, поради подадена касационна жалба, която се администрира.
Представено по делото е решение № 266 от 07.05.2021г., постановено по т.д. №89
по описа за 2021г. на САС, ТО, шести състав, с отбелязване, че същото е влязло в сила
на 07.05.2021г.
С обжалваното определение, градският съд, е приел, че предвид страните и предмета
по т.д. № 1487 по описа за 2020г. на СГС, ТО, VI-18 състав – установяване на нарушение
на авторските права чрез изпълзване на музикални произведения, и предмета на т.д. № 857
по описа за 2021г. на СГС, търговско отделение, VI-5 състав, че е налице хипотезата
на чл.126, ал.1 ГПК – висящност на искови производства между едни и същи страни, макар
и разменени, и с идентичен предмет, и е прекратил производството.
При така установените обстоятелства, съдът прие следното от правна страна:
Частната жалба е процесуално допустима. Атакуваното определение подлежи
на обжалване и жалбоподателят е легитимиран да обжалва същото, на
основание чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1
ГПК, и е съобразена с изискванията на чл.260 ГПК, вр.чл.275, ал.2 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Настоящият състав на съда констатира, че производството по делото пред СРС,
съответно пред СГС, е образувано по искова молба, която не отговаря на изискванията
на чл.127, ал.1, т.3, т.4, т. 5 и чл.128, т.2 ГПК – не е посочена цената на иска; не са
посочени ясно обстоятелствата, на които се основава иска – недължимостта на какво
обезщетение за претърпени вреди - по основание и размер, се иска да бъде признато
за несъществуващо, евентуално какво деликтно правоотношение се иска да бъде признато за
несъществуващо между страните - основание, размер и т.н.; искането към съда не е
конкретизирано – не са индивидуализирано обезщетението, чиято недължимост се иска да
бъде установена – по основание и размер, съответно по същия начин не е
индивидуализирано деликтното правоотношение по евентуалния иск; не представен
документ за внесена държавна такса, дължима, на основание чл.69, ал.1, т.1 , вр. с чл.71,
ал.1, ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
Гражданския процесуален кодекс /ГПК./.
Според Определение № 149 от 1.04.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 259/2020 г., II т. о.,
ТК, разрешението по което настоящият състав на съда споделя - Преди да се поправят
пороците на исковата молба не възниква надлежно процесуално правоотношение между
ищеца и съда, а само при наличие на такова той може да се произнася по искания на
ищеца, несвързани с процедурата по чл.129 ГПК, респективно да преценява, дали са налице
други особени пречки по движението на делото, представляващи отклонения в развитието
2
на производството. По нередовна искова молба не се дължи каквото и да е произнасяне по
искане, свързано с бъдещото развитие на производството, по аргумент от нормата на чл.129,
ал.5 ГПК. Цитираната съдебна практика на ВКС, макар и постановена по приложението
на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, е относима и в конкретния случай, тъй като разяснява
принципни положения по отношение на необходимата и дължима преценка на съда за
съществуването и надлежното упражняване на правото на иск – наличието на изискуемите
положителни процесуални предпоставки и липсата на отрицателни процесуални
предпоставки, която може да бъде извършвана само по редовна искова молба.
Предвид изложеното, след като градският съд е извършил преценката за наличието
на хипотезата на чл.126, ал.1 ГПК по нередовна искова молба, обжалваното
определение се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено, а делото
върнато на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по отстраняване пороците на исковата молба, евентуално за
преценка за наличието на хипотазата по чл.126, ал.1 ГПК или чл. 130 ГПК,
предвид постановено решение по друго дело.
Воден от тези мотиви, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 1188 от 22.08.2021г., постановено по т.д. № 857 по описа за
2021г. на Софийски градски съд, търговско отделение, VI-5 състав, с което е прекратено
производството по т.д.№857/2021г. по описа на СГС, ТО, VI-5 с-в, на основание
чл.126, ал.1 ГПК.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените
действия по отстраняване пороците на исковата молба, посочени в обстоятелствената част
на настоящето определение, евентуално за преценка за наличието на хипотезата по
чл.126, ал.1 ГПК или чл. 130 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3