Решение по дело №199/2025 на Софийски градски съд

Номер на акта: 353
Дата: 12 май 2025 г. (в сила от 12 май 2025 г.)
Съдия: Аделина Иванова
Дело: 20251100200199
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 10 януари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 353
гр. София, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 26 СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Аделина Иванова

Мила П. Лазарова
при участието на секретаря Джудит Сл. Д.а
в присъствието на прокурора С. П. С., Т. П. С., Н. С. А., В. Д. К. и Р. Ст. Б.
като разгледа докладваното от Аделина Иванова Частно наказателно дело №
20251100200199 по описа за 2025 година
РЕШИ:

ПРИЗНАВА на основание чл.32 вр.чл.16 ал.7 т.1 от ЗПИИАКОРНФС
Решение издадено от несъдебен орган на Република Австрия на 14.03.2024г. и
влязло в законна сила на 12.06.2024г. за налагане на лицето Й. М. Д., роден на
*********г., български гражданин с регистриран постоянен адрес гр.София,
ж.к.*********, настоящ адрес гр.София ул********* и ЕГН: ********** на
финансова санкция в размер на 320 евро с левова равностойност по фиксинга
на БНБ към днешна дата от 627,20лв. за извършено пътнотранспортно
нарушение в издаващата държава.

Решението подлежи на обжалване или протестиране в 7-дневен срок от
днес пред САС.

След влизане на настоящото решение в законна сила и на осн.чл.38 ал.1
от ЗПИИАКОРНФС за същото да се уведоми издаващата държава, като на
осн. чл.38 ал.2 от ЗПИИАКОРНФС копие от горното уведомление да се
изпрати на МП на РБ.

1
ПРЕПИС от настоящето решение след влизането му в сила да се изпрати
на НАП – София за изпълнение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Решение № 353/12.05.2025г., постановено по ЧНД №
199/2025г. по описа на СГС

Производството е по реда на чл.32 ал.1 вр.чл.16 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане
и решения за налагане на финансови санкции (наричан по-долу за кратко
Закона).
Образувано е въз основа на изпратено удостоверение по чл.4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на Решение
№ ВНRO/924130031034/24 на несъдебен орган на Реп.Австрия от 14.03.2024г.
и влязло в законна сила на 12.06.2024г., за налагане на финансова санкция в
размер на 320 евро на лицето Й. М. Д. – роден на *********г. български
гражданин с регистриран постоянен адрес гр.София, ж.к.Красна поляна,
ул.**** и настоящ адрес гр.София, ул********* и ЕГН: **********.

В с.з. представителят на СГП предлага да бъде признато решението за
финансова санкция спрямо засегнатото лице Й.Д. и в тази насока излага
аргументи за наличие на всички законово регламентирани изисквания, а
именно наличие на влязъл в законна сила акт за налагане на финансова
санкция на български гражданин по повод установено в издаващата държава
правонарушение на правилата за движение по пътищата.
Засегнатото лице, редовно призовано, не се явява и не изразява позиция
по същество на процесния спор.

Съдът, след като прецени съдържанието на удостоверението, събраните
по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Засегнатото лице Й. М. Д. е роден на *********г. български гражданин с
регистриран постоянен адрес гр.София, ж.к.Красна поляна, ул.**** и настоящ
адрес гр.София, ул********* и ЕГН: **********.
От приетото като писмено доказателство удостоверение по чл.4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета се установява, че с Решение за
налагане на финансова санкция № ВНRO/924130031034/24 на несъдебен
орган на Реп.Австрия от 14.03.2024г. и влязло в законна сила на 12.06.2024г. е
наложена на лицето глоба в размер на 320 евро във вр. с извършено на
територията на Австрия и установено пътнотранспортно нарушение,
реализирано на 28.12.2023г. и изразяващо се в превишаване с 46 км/ч. на
разрешената максимална скорост от 100км/ч.
Видно от доказателствените материали, лицето не се е възползвало от
предоставената му в издаващата държава възможност да отнесе въпроса до
съд по наказателни дела, респ. производството е приключило без съдебен
контрол на издаденото решение.Т.е. заинтересованото лице е било надлежно
1
уведомено за правото на обжалване на така постановеното решение, но не се е
възползвал от предоставената му възможност и след влизането му в законна
сила не е заплатил наложената му глоба.
На основата на така установените обстоятелства на първо място съдът
намира, че е компетентният орган съгл. чл.31 ал.1 вр. чл.6 ал.1 от Закона да
признае и постанови изпълнение на цитираното решение. Законовите
предпоставки за допустимост са лимитативно определени в самия закон, а
именно следва засегнатото лице да притежава местоживеене или обичайно да
пребивава в района на съответния окръжен съд, които се приемат за
изпълнени.
По същество на делото настоящият съд се солидализира с процесните
страни, установявайки наличие на законовите условия за признаване на
издадения от съдебен акт.Налице са формалните предпоставки, предвидени в
чл.5 от Закона – удостоверение по образец, ведно с превод на български език.В
случая горепосоченото решение за налагане на финансова санкция е влязло в
законна сила на 12.06.2024г., респ. представлява акт на държава членка на ЕС,
подлежащ на изпълнение, като по безспорен начин се установява и фактът на
уведомяване на лицето за възникналото му право на жалба.Съобразно
приобщените по делото доказателствени материали, засегнатото лице е
наказано за извършено пътнотранспортно нарушение.Последното, независимо
че има аналог и в българското право (чл.182 ЗДвП) е от кръга на посочените,
за които не се изисква двойна наказуемост.Т.е. налице са законовите условия
по чл.30 ал.1 и ал.2 от Закона за признаване на решението за наложена
финансова санкция.Законът обаче в нормата на чл.30 ал.3 регламентира и
допълнителни предпоставки, които са нормативно определени в условията на
алтернативност.За такава относно ФЛ е въздигнато наличие на местоживеене
или обичайно пребиваване на територията на Реп. България. В случая се касае
за български гражданин, който притежава регистриран постоянен и настоящ
адрес на територията на страната.
На следващо място съдът приема, че наложената глоба с решение на
несъдебен орган представлява финансова санкция по см. на чл.3 ал.1 т.1 от
Закона.
Същевременно съдът установи, че не е налице нито една от хипотезите,
която може да бъде основание за отказ по чл.35 от Закона. Удостоверението
съдържа всички предвидени в закона и рамковото решение реквизити,
засегнатото лице не е санкционирано за същото деяние в друга държава, няма
имунитет или привилегии, които да не допускат изпълнението на решението,
не е изтекла погасителна давност за изпълнение на наказанието, деянието е
извършено на територията на Реп.Австрия и претендираната финансова
санкцията надхвърля минималната граница от 70 евро.

С оглед всички изложени съображения съдът приема, че следва да
признае конкретизираното по-горе решение на несъдебен орган на
Реп.Австрия и при горните мотиви постанови своя съдебен акт.
2

Председател :

Членове: 1.

2.
3
Съобщи за изтекли лични данни