№ 14700
гр. С, 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20241110110892 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от А. Д. А. срещу „КИИ“ БГ ЕАД искове
по чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество
сумата 3731,83 лева – главница по потребителски кредит, 297,39 лева – възнаградителна
лихва за периода от 05.01.2011 г. до 03.06.2011 г. и сумата 510, 07 лева – мораторна лихва за
периода от 04.02.2011 г. до 30.05.2012 г., за които е издаден изпълнителен лист от 27.08.2012
г. по ч.гр.д. № 753/2012 г. от Районен съд К, за принудителното събиране на които е
образувано изпълнително дело № 20218480400980 на ЧСИ – РА с рег. № 848 на КЧСИ.
Ищецът поддържа, че вземанията са погасено по давност. Моли за уважаване на предявения
иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество е подало отговор на исковата молба,
с който оспорва предявените искове. Претендира, че между ищеца и „БНП ПБФ“ ЕАД /с
универсален правоприемник на „БНП ПБФ С.А., клон България/ договор за кредит, за
принудителното изпълнение на вземания по който от страна на кредитора е образувано изп.
д. № 521/2013 г. по описа на ЧСИ ВЙ. Претендира, че е придобил вземанията от
кредитодателя с договор за цесия от 15.05.2015 г., за което ищецът е бил уведомен,
евентуално следва да се счита уведомен най-късно с получаване на приложеното към
отговора на исковата молба уведомление. Претендира, че са извършени действия, с които е
прекъсната давността и вземанията му не са погасени. Посочва, че поради загубване
правоспособността на ЧСИ ВЙ изп. дело е прехвърлено към ЧСИ ЦН, рег. № КЧСИ – 756
през 2020 г. Поддържа, в периода от 15.05.2019 г. до 03.07.2020 г. е бил възпрепятстван да
извършва изпълнителни действия поради запечатване на служебния архив на ЧСИ ВЙ/.
Впоследствие за принудително събиране на вземанията било образувано изп. д. № 1613/2021
1
г. при ЧСИ ИЦ с рег. № КЧСИ 899, изпратено по подсъдност на ЧСИ РА. Твърди, че са
налице конкретни искания и действия, с които течението на давностния срок е прекъснато.
Поради това претендира за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните и като ненуждаещо се от доказване с доклада по делото е
отделено, че срещу ищеца в полза на първоначалния кредитор „БНП ПБФ“ ЕАД е издаден
изпълнителен лист от 27.08.2012 г. по ч.гр.д. № 753/2012 г. от Районен съд К, за
принудителното събиране на вземанията по който е образувано изпълнително дело №
20218480400980 на ЧСИ – РА с рег. № 848 на КЧС, и че вземанията по посочения
изпълнителен лист са прехвърлени на ответника от първоначалния кредитор на ищеца по
силата на сключен договор за цесия от 23.02.2015 г.
Спорно е погасено ли е правото на принудително изпълнение на вземанията, за които е
издаден посочения изпълнителен лист.
С оглед наведените от ищеца твърдения предявеният отрицателен установителен иск е
с правна квалификация по чл. 439 ГПК, тъй като след предприемането от страна на
кредитора на действия по привеждане в изпълнение на издаден срещу ищеца изпълнителен
лист с цитираната разпоредба е предвидена защита на длъжника по исков ред. Тази защита
на длъжника следва да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В
случая изпълнителният лист е издаден в рамките на заповедно производство въз основа на
заповед за изпълнение, издадена по реда на чл. 410 ГПК, поради което разпоредбата на чл.
439, ал. 2 ГПК следва да се прилага за фактите, настъпили след влизане в сила на заповедта
за изпълнение, тъй като заповедното производство е приключило, независимо че съдебно
дирене не е провеждано.
В случая заповедта за изпълнение е влязла в сила най-късно на 27.08.2012 г., с оглед
издаване на изпълнителния лист за вземанията по нея на тази дата и доколкото издаването
на изпълнителния лист е предпоставено от влизането й в сила.
Приложимата давност, без оглед характера на вземанията, е петгодишна на основание
чл. 117, ал. 2 ЗЗД, тъй като макар и да не представлява съдебно решение, на заповедта на
практика е придадено значението и ефектът на влязло в сила съдебно решение. За този извод
определящ е ефектът, който има влязлата в сила заповед в отношенията между страните, а
именно – невъзможност за пререшаване на въпроса относно съществуване на вземанията въз
основа на обстоятелства, реализирани до изтичане на срока за подаване на възражението по
чл. 414 ГПК. В този смисъл е трайно формираната съдебна практика по въпроса, израз на
която са Решение № 261619 от 4.12.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 4736/2020 г., Решение №
260681 от 1.02.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 4875/2020 г., Решение № 260671 от 1.02.2021 г.
на СГС по в. гр. д. № 2351/2020 г., Решение № 260390 от 19.01.2021 г. на СГС по в. гр. д. №
14124/2019 г., Определение № 214 от 15.02.2018 г. по ч.гр.д. № 1528/2018 г. на ВКС, IV ГО,
2
Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., ВКС, IV ГО, Решение № 3 от
4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о.
В случая след влизане в сила на изпълнителното основание и преди изтичане на
давностния срок от страна на първоначалния кредитор са били предприети действия по
принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. „в“ ЗЗД.
За принудително изпълнение на вземанията на 05.02.2013 г. е образувано изпълнително
дело 521/2023 г. по описа на ЧСИ ВЙ, рег. № 721 с район на действие Окръжен съд В по
молба на първоначалния взискател „БНП ПБФ“ ЕАД, а в хода на изпълнителното
производство по силата на договор за цесия вземанията са придобити от ответника, който е
конституиран като взискател по негова молба от 30.05.2015 г., с която е възложил на осн. чл.
18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител извършването на всички необходими действия
С последващи молби от 30.05.2018 г. /л. 140/и от 04.12.2020 г. /л.145/ ответникът е
поискал налагането на запори. Втората молба е депозирана пред ЧСИ ЦН и е приложена в
преписа от изпълнително дело на ЧСИ ВЙ. В молбата е посочено, че е по изп. д. № 521/2013
г. по описа на ЧСИ ВЙ /временно лишен от правоспособност/. В кориците на представения
по делото препис не са налице доказателства за това дали и кога ЧСИ Й е лишен от права.
По молбата не са извършени никакви действия, а върху същата на ръка е изписано, че се
прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК ИД 6276/2020 г. В изпратените до страните
съобщения от 26.04.2021 г. за постановеното прекратяване е посочено, че изп.д. №
20137210400521 по описа на ЧСИ ВЙ, рег. № 721, ОС В е прието за продължаване от ЧСИ
ЦН, рег. № 756, ОС – П и е образувано изп. д. № 20207560406276.
Изпълнителното производство пред ЧСИ е започнало преди приемането на
Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г. по описа на ВКС, ОСГТК, погасителната давност не
тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела,
образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.
д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, т. е. ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК се прилага занапред по
отношение на вече образуваното изпълнително дело.
В случаите, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК / чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК - отм./, поради т. нар. "перемпция" и то по
силата на закона, независимо дали съдебният изпълнител е издал постановление в този
смисъл, имащо декларативно, а не конститутивно действие / в този смисъл Решение № 170
от 17.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2382/2017 г., IV г. о., Решение № 51 от 21.02.2019 г. на
ВКС по гр. д. № 2917/2018 г., IV г. о и Решение № 252 от 17.02.2020 г. на ВКС по гр. д. №
1609/2019 г., III г. о., ГК, Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2013 г., ОСГТК/. Различието е относно датата, от която започва да тече новата погасителна
давност за вземането в тези случаи (според постановките по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на
ВКС, ОСГТК това е датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
3
изпълнително действие). Ако е налице осъществен състав по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК към дата,
предхождаща датата 26.06.2015 г., новата погасителна давност за вземането по чл. 117, ал. 1
ЗЗД започва да тече от датата на изтичане на горния релевантен (двугодишен) срок, като при
съдебно установено вземане срокът й е всякога пет години (чл. 117, ал. 2 ГПК).
В случая образуването на 05.02.2013 г. изп. д. № 521/2023 г. по описа на ЧСИ ВЙ за
период от 2 години, т.е. до 05.02.2015 г. е било висящо и поради това давност с оглед
разрешенията, дадени с горепосочените тълкувателни решения, не е текла. Поради това, че в
рамките на две години от образуване на делото не са искани и извършвани изпълнителни
действия, е настъпила перемпция, след която е започнала да тече нова 5 годишна давност.
Преди изтичането й обаче с посочените молби на 30.06.2015 г., на 30.05.2018 г. и на
04.12.2020 г. ответникът е поискал извършването на изпълнителни действия.
Впоследствие по молба на ответника от 12.10.2021 г. при ЧСИ ИЦ с рег. № на КЧСИ
899, ОС – В е образувано изп. д. № 20218990401613, като с молбата взискателят е поискал
пристъпване към изпълнение като бъде насрочена дата за опис на движими вещи, възложени
са действията по чл. 18 ЗЧСИ и е поискано налагане на запори върху вземания по банкови
сметки и по трудови правоотношения, налагане на възбрана на недвижимо имущество.
Изпълнителното дело е изпратено по местна компетентност на ЧСИ РА, при която е
образувано изп. д. 20218480400980. Същата е наложила запори на трудови възнаграждения
на длъжника със запорни съобщения от 21.12.2021 г. /л 163 и л. 165/. С молба от 07.02.2023
г. ответникът е поискал налагане на запори върху вземания на длъжника от финансови и
платежни институции
След постановяване на ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК прекъсването на давността е
подчинено на активността на взискателя, като в случая видно от коментираните искания на
взискателя и налагани запори от съдебния изпълнител след перемирането на първото
изпълнително дело не се установява период от 5 години, в рамките на който да не са искани
или извършвани по силата на възлагането по чл. 18 ЗЧСИ действия по изпълнението.
Напротив налице е многократно прекъсване течението на давностния срок, поради което и
правото на принудително изпълнение на вземанията не е погасено.
В мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение №2/2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС е посочено, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Доколкото давността е
свързана с поведението на кредитора, тя не се влияе от поведението на други лица, поради
това ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е
предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не
зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането /в този смисъл
решение № 37 от 24.02.2021 г., по гр. д. № 1747/2020 г. ва ВКС, ГК, ІV Г0, Определение №
295 от 15.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 329/2021 г., III г. о., ГК, Определение № 60760 от
10.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1532/2021 г., III г. о., ГК и др./. От значение за прекъсване на
давността е действието на взискателя /отправеното искане до съдебния изпълнител/, а не
резултатът от изпълнителното действие или неговата незаконосъобразност от гледна точка
4
на засегнатите права и интереси на трети лица / в този смисъл изрично - Решение № 68 от
1.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1924/2023 г., IV г. о., ГК/. Обратното разбиране би довело до
поставяне прекъсването на давността в зависимост от наличието на секвестируемо
имущество на длъжника, каквото тълкуване не следва нито от съдържанието на
разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, нито от вложения смисъл в тълкуването на същата с ТР
№ 2/2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
За пълнота във връзка с възраженията на ищеца следва да се посочи, че перемпция не
изключва правото на принудително изпълнение, а последицата от настъпването й е, че
съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново изпълнително дело. Новото
искане на свой ред прекъсва давността, независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело или не е, във всички случаи той е длъжен да приложи искания
изпълнителен способ /в този смисъл Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. №
1747/2020 г., ВКС, IV ГО, Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г.
о/.
Следва да се посочи и че в случая за периода от 13 март 2020 г. до 20.05.2020 г. /вкл./
погасителната давност е била спряна по силата на закона /чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, и § 13 от ПРЗ към Закона за
изменение и допълнение на Закона за здравето ( обн., ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г., в сила от
14.05.2020 г.)
Следователно противно на твърдението на ищеца правото на принудително
изпълнение на процесните вземанията не е погасено по давност и предявеният отрицателен
установителен иск като неоснователен следва да се отхвърли.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.3 и ал. 8 ГПК право на разноски има
ответникът в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда с
оглед фактическата и правна сложност на производството.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Д. А. с ЕГН ********** и адрес: гр. С, ул. БР 2, ап. 40
срещу „КИИ“ БГ ЕАД с ЕИК ****** искове по чл. 439 ГПК за признаване за установено, че
ищецът не дължи на ответното дружество сумата 3731,83 лева – главница по потребителски
кредит, 297,39 лева – възнаградителна лихва за периода от 05.01.2011 г. до 03.06.2011 г. и
сумата 510, 07 лева – мораторна лихва за периода от 04.02.2011 г. до 30.05.2012 г., за които е
издаден изпълнителен лист от 27.08.2012 г. по ч.гр.д. № 753/2012 г. от Районен съд К, за
принудителното събиране на които е образувано изпълнително дело № 20218480400980 на
ЧСИ – РА с рег. № 848 на КЧСИ.
5
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК А. Д. А. с ЕГН ********** да заплати
на „КИИ“ БГ ЕАД с ЕИК ****** сумата 100 лева - разноски в производството за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6