Р Е Ш Е
Н И Е
№ 434
град Велико Търново, 29.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. д. № 516/2019
г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП).
Образувано е
по жалба на Х.Г.Ч., с адрес ***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-1275-000487/16.08.2019 г., издадена от началник
група към ОД на МВР – В. Търново, с-р „Пътна полиция“, с която на жалбоподателя
е наложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят счита, че заповедта е незаконосъобразна и неправилна. Сочи, че не
е бил уведомен от органите на КАТ за това, че са отнели СУМПС на водача Н. П.,
като същите не са го задържали за срок от 24 часа и на са постановили временно
спиране от движение на МПС. Излага, че не е имал знания за липса на
правоспособност у лицето, на което е предоставил автомобила си, а освен това
последният бил и семейна собственост. Не претендира направените по делото
разноски.
Ответникът по
жалбата – началник на група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи – Велико Търново, не взема становище по
жалбата.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в
административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установено от фактическа страна следното:
При извършена проверка от
контролните органи е констатирано, че на 15.08.2019 г. около 14:15 ч. в гр.
Велико Търново, на кръстовището на ул. „Х. *** в посока ул. „Васил Левски“, Н. П.П. от гр. Велико Търново е управлявал лек автомобил „****“
с рег. № ***, собственост на Х.Г.Ч., без да притежава свидетелство за
управление на МПС – отнето по реда на чл. 171, т. 1 от ЗДвП. Тези факти са описани надлежно в съставения АУАН № 16003/15.08.2019
г., който по силата на чл. 39, ал. 1 от АПК се определя за допустимо доказателствено средство и съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП
се ползва с обвързваща доказателствена сила. Със
съставянето на АУАН са иззети и табелите на посоченото МПС.
Издадена е Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 19-1275-000487/16.08.2019 г.,
издадена от началник група към ОД на МВР – В. Търново, с-р „Пътна полиция“, с
която на Х.Ч. на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е наложена ПАМ –
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 15.08.2019
г. Същата е връчена на лицето на 20.08.2019 г. Недоволен от заповедта, Ч. я е
оспорил с жалба, подадена на 04.09.2019 г., като въз основа на нея е образувано
настоящото съдебно производство.
В хода на съдебното производство като писмени доказателства са приети материалите, съдържащи се в изпратената от ответника административна преписка, както и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1275-000393/01.07.2019 г., с която на Н. П.П. на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е наложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. От жалбоподателя допълнително са представени писмени доказателства за вписване на процесния автомобил в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на превозвач „Евро такси 633“ ЕООД.
При горната фактическа
обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е допустима за
разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в срока по
чл. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество е неоснователна,
предвид следните съображения:
Съгласно разпоредбата на
чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5,
буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Според служебно
известната на съда Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. министърът на вътрешните
работи на основание чл. 165 от ЗДвП е определил да осъществяват контрол по ЗДвП
следните основни структури на МВР: 1. Главна дирекция „Национална полиция“; 2.
Главна дирекция „Гранична полиция“-в района на аерогарите; 3. Областните
дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните работи. С представената Заповед № 366з-2141/27.07.2017 г.
директорът на ОД на МВР – Велико Търново на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и
във връзка с т. 3 от горецитираната заповед е оправомощил различни служители при ОД на МВР – Велико
Търново да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а,
4, т. 5, буква „а“, и т. 6 от ЗДвП, като в т. 1.3 от заповедта са посочени
началниците на групи в сектор „Пътна полиция“, отдел „Охранителна полиция“ при
ОД на МВР – Велико Търново. Следователно оспорената заповед е издадена от
компетентен орган, в изискуемата писмена форма. В същата са изложени
съответните мотиви, като при издаването й не се установяват допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
По отношение на
съответствието с материалноправните разпоредби и
целта на закона:
Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, посочена като правно основание за постановяване на оспорената ПАМ, за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик,
който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Следователно
адресат на този вид ПАМ е собственикът на управляваното превозно средство както
когато той лично управлява автомобила, така и когато автомобилът му е
управляван от лице при наличие на горните обстоятелства. При тази нормативна
уредба законът изисква от административния орган само да установи управлението
на МПС в някоя от посочените хипотези и неговия собственик.
По делото се установява безспорно, че
на 15.08.2019 г. водачът Н. П. е управлявал МПС – собственост на жалбоподателя,
без да притежава свидетелство за управление на МПС, тъй като същото му е било
временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 от ЗДвП, като последното се доказва от
представената ЗППАМ № 19-1275-000393/01.07.2019 г. Фактическата обстановка в
случая отговаря на последната хипотеза от цитираната разпоредба – налагане на
ПАМ на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което
не притежава СУМПС, като при наличието на предпоставките за налагане на
основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП на принудителна административна мярка
„прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ административният
орган действа при условията на обвързана компетентност – тоест той е длъжен да
приложи мярката и няма право на избор. В тази връзка следва да се посочи, че в
тази хипотеза за органа не е съществувало задължение да уведоми собственика на
автомобила за постановената предходна ПАМ на водача, нито пък да разпореди
временно спиране от движение на МПС – разпоредбата на чл. 171, ,т. 2, б. „и“ от ЗДвП, която явно има предвид жалбоподателя, е отменена от 01.01.2019 г. с ДВ бр. 105 от 2018 г.
Съдът намира за неоснователни
възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на заповедта, че не е
знаел за наложената ПАМ на водача, комуто е предоставил автомобила си. Приложимата
правна уредба не обвързва принудителната мярка с установяване на вина на
собственика, поради което без правно значение са обстоятелствата дали жалбоподателят
лично е предоставил управлението на собственото си МПС, дали това е направено
от друго лице и дали той е знаел за това, както и дали е знаел, че лицето,
управляващо автомобила му, е лишено от права /така и Решение № 1543 от
6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7163/2018 г., Решение № 2235 от 15.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10387/2018 г., Решение № 1235 от 30.01.2019 г. на
ВАС по адм. д. № 10192/2018 г. и др./. Законът
допуска засягане на правата му с оглед постигане на целта, регламентирана в чл.
1, ал. 2, както и в чл. 171 от ЗДвП - опазването на живота и здравето на
участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на
административните нарушения. Отношенията между жалбоподателя и водача на
автомобила, могат да бъдат уредени на плоскостта на гражданското право, но не
могат да изключат прилагането на административната мярка, щом са налице
предпоставките за това.
Неотносимо е и възражението, че МПС е семейна
собственост. Процесната принудителна административна
мярка /която не представлява наказание, макар и двете да произтичат от един и
същ факт, този на нарушението/ не цели да санкционира/накаже нарушителя и/или
трети лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигане правно
определен резултат – подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване
и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените
при пътни инциденти участници в движението /както е очертано в мотивите към
Закона за изменение на Закона за движение по пътищата /виж http://parliament.bg/bills/43/653-19-3.pdf и
http://parliament.bg/bills/43/554-01-162.pdf/, и съобразяването на промените с
Националната стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата
на Република България за периода 2011 - 2020 г., приета с Решение на № 946 от
22 декември 2011 г. на Министерския съвет/. Това въздействие върху субекта е
преценено от законодателя като превенция срещу извършването на определен вид
правонарушения. Крайният резултат от мярката по чл.171, т.2а от ЗДвП е временно
"отнемане" на средството за извършване на нарушението, тъй като макар
ППС да остава под властта на неговия собственик/собственици, прекратяването на
регистрацията, чрез сваляне на регистрационните табели, препятства възможността
за движението му по пътищата, респ. възможността да бъде извършено ново и/или
повторно нарушение. Противното би означавало, МПС да запази регистрацията си и
да бъде годно за участие в движението, при което без съмнение се губи
възпиращият ефект на мярката.
От друга страна, това че правото на
лична собственост е конституционно гарантирано, не означава, че по изключение
не би могло да бъде законодателно ограничавано, в случаите когато следва да
бъдат охранени особено важни обществени интереси – каквито без съмнение са
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и животът и здравето на
останалите участници в движението. Съдът намира, че не следва да бъде даван
превес на личния интерес на съпругата на жалбоподателя спрямо обществения, тъй
като последният несъмнено е с по-висок интензитет, а съразмерността /чл. 6 от АПК/ винаги следва да се съобразява с основната цел на закона. Възможността за
ограничаване на правото на собственост и правото на свободно предвижване е
залегнала в чл. 17, ал. 5 и чл. 35, ал. 1 от Конституцията и е приложима,
когато следва да бъдат защитени националната сигурност, народното здраве,
правата и свободите на други граждани, респ. да бъдат задоволени особено важни
държавни или общински интереси. Иначе казано, законодателно установеният превес
на обществените интереси спрямо личните в определени случаи не е израз на
несъразмерност, а е функция на действащия правов ред. Както бе посочено,
евентуалните щети /материални вреди, загуба или пропуснати ползи/, последвали
от поведението на П., следва да се уреждат по общия гражданскоправен
ред. Отново в аспекта на конституционното право следва да се отбележи, че
диференцираният подход при прилагането на мярката по чл. 171, т. 2а от ЗДвП би
поставил в дискриминационно положение несемейните или разведени участници в движението,
което ще бъде в противоречие с принципа за равенство на гражданите пред закона
/чл. 6, ал. 2 от Конституцията/ и без съмнение ще доведе до неравно третиране.
Да се приеме противното означава, че всяко лице, сключило граждански брак, може
да управлява МПС, представляващо СИО, след употреба на алкохол и/или без СУМПС
без риск от приложението на конкретната ПАМ, което очевидно не е целта на
закона. Предвидената мярка е израз на държавната политика за ограничаване и
преустановяване управлението на МПС след употреба на алкохол и/или без СУМПС,
което е и обществено значима цел с оглед значителния брой жертви и пострадали
от т.нар. война на пътя. Мярката действително е драстична и се характеризира
със значителни по тежест неблагоприятни последици, но е приета от законодателя
недвусмислено, представлява част от действащото право, следва да бъде приложена
при извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и изпълнението й при
наличието на всички материално и процесуално- правни предпоставки.
Предвид изложеното съдът счита, че
законът предвижда прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство
при наличие на предпоставките по чл. 171, т.2а от ЗДвП, независимо дали
автомобила е еднолична собственост или в съсобственост, в случая в съпружеска
имуществена общност, т.е. законовата разпоредба предпоставя
засягане на правата на съсобственик, в защита на особено важния обществен
интерес за осигуряване на безопасността на движението по пътищата /така напр. и
Определение № 3214 от 13.03.2018 г. на ВАС по адм. д.
№ 3095/2018 г., Решение № 5639 от 15.04.2019 г. на ВАС
по адм. д. № 6064/2018 г., Решение № 5534 от
11.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 708/2018 г. и
мн.др./. С оглед изложеното административният орган законосъобразно е приел, че
са налице предпоставките за налагане на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП на
принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство“, като при налагането й действа при условията на обвързана
компетентност.
Административната мярка е приложена за
минимално предвидения в закона срок, за нарушение, което има висока степен на
обществена опасност и е съобразена с постигане на целите й - осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения, поради което е спазена изисканата от закона форма
като условие за законосъобразност на административния акт.
Предвид гореизложеното, настоящият
състав намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, без
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при
наличието на материалноправните предпоставки за
издаването й, в съответствие с целта на закона – подобряване на пътната
обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните
произшествия, на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в
движението, поради което е
законосъобразна и следва да бъде потвърдена.
Тъй като страните не са претендирали
разноски, такива не следва да се присъждат.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
|
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Г.Ч., с адрес ***,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
19-1275-000487/16.08.2019 г., издадена от началник група към ОД на МВР – В.
Търново, с-р „Пътна полиция“. |
Решението e окончателно и не подлежи на обжалване
на основание чл. 172, ал.5, изр. последно от ЗДвП.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: