МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА ПО НЧХД №917/2019г., по
описа на РРС, ХІ-ти н.с.
Частният тъжител И.Д.И. ***
обвинил подс. Т.Т.А. ***, в това, че на 25.07.2017г.,
е приписал престъпление на И.Д.И., в качеството му на длъжностно лице, по повод
изпълнение на службата му, като деянието е извършено публично и е
разпространено чрез средствата за масова информация– престъпление по чл.148,
ал.2, вр. с ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. с
чл.147, ал.1 от НК.
По делото е приет за съвместно разглеждане предявен от частния тъжител
против подсъдимия граждански иск за сумата от 1,00лв., представляващ
обезщетение за неимуществени вреди от престъплението, състоящи се в уронване на
честта и достойнството.
Частният тъжител се
явява лично, моли подсъдимият да бъде признат за виновен в
извършването на престъплението, в които е обвинен, както и да бъде уважен
гражданския иск.
Подсъдимият е редовно призован за първото съдебно
заседание и не се явява. Производството се развива в негово отсъствие и при
условията на чл.269 от НПК.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното.
Подсъдимият Т.Т.А. е роден на ***г***,
български гражданин, осъждан.
Частният тъжител И.Д.И. към мес. юли
2017год. изпълнявал временна ръководна длъжност /за срок от 1 година/ -
Началник първа степен на Първо РУ при ОД на МВР – Добрич, съгласно Заповед №8121К-4375/27.10.2016г. на
Министър на МВР, а към 2011-2012г. изпълнявал длъжността Началник на
ТЗ“БОП“-Добрич. На 25.07.2017г. ч.т.И.
разбрал, че на същата дата подс.А. дал пред медиите две телевизионни интервюта,
както следва :
1.В „Информационна агенция Добруджа“, в което подс.А. твърдял, че по повод
извършена спрямо него измама, извършителят бил прикриван от полицията,
изричайки следното : „Пускал съм много
жалби, но всичко се прикриваше на местно ниво от полицейски началници.“ На
въпрос на интервюиращия : „Кои?“,
подс.А. отговорил : “От ОД на МВР – И.Н.В.,
И.И. – черния, който е сега на Първо РПУ началник…“
2.В предаването „Часът на Милен Цветков“ по „Нова телевизия“, заявявайки : „…Притискали са ги чрез НАП-а, става въпрос
чрез директора на НАП-а и полицейски служители, тука началника на Право РПУ И.И.,
на икономическа полиция са замесени – И.Н.В. и цялото ръководство на
икономическа, с притискане на фирми и съответно искане на някакви пари като
такса спокойствие.Така ми се предаде от мен от други лица…. Значи преди няколко
дни, доколкото знам, е упражняван натиск на това момче със суджука, за да си
оттегли жалбите и другите, които са подали, да се размине работата“. На
въпрос на водещият предаването : „Кой му
е упражнявал натиск?“, подс.А. заявил : „Ами
не мога да кажа, защото не съм запознат точно с фактите.Говори се, че от
полицията, просто, ръководството на Първо РПУ, на икономическа, значи там са
притискали определени лица, които явно са избягвали плащане на ДДС и така
нататък и са ги притискали да се отчитат явно финансово и материално …“.
От изразеното по-горе в двете интервюта дадени по телевизионните медии от
подс.А., тъж.И. преценил, че е осъществено престъпление спрямо него от
подсъдимия, в резултат на което депозирал процесната тъжба, с която обвинил
подсъдимият в извършване престъпление по чл.148, ал.2, вр. с ал.1, т.1, т.2 и
т.3, вр. с чл.147, ал.1 от НК – квалифицирана клевета.
С оглед реализиране правото на доказване на обвинителната теза от страна на
ч.т.И., от съда са изискани служебно и приети по настоящото производство
множество писмени доказателства, както следва : изисканите от съда по НЧХД
1005/2017г., по описа на РС Добрич – заверени копия от
заповед № 8121К-4375/27.10.2016 г. на МВР, справка за висящи преписки срещу
подсъдимия от ОП Добрич, справка за висящи ДП срещу подсъдимия от ОД МВР
Добрич, преписка № 396/2012 г. на ОП Добрич-18 листа, справка от Софийска
градска прокуратура досежно пр.пр.10019/2017г. относно тъжителя, постановление
за отказ от образуване на наказателно производство от Софийска градска
прокуратура от 04.05.2017г., запис на CD-R - съдържащ
интервю от подс. Т.А., дадено на 25.07.2017г. пред Информационна агенция
Добруджа, запис на CD-R съдържащ интервю от подс. Т.А., дадено
на 25.07.2017г. в предаването „Часът на Милен Цветков“ по „Нова
телевизия“, справка
за съдимост на подсъдимия от 26.01.2018г., постановление на РП Добрич от
24.03.2011 г. за отказ от образуване на наказателно производство, прокурорски
акт за прекратяване на пр.пр. 917/2011г. на РП Добрич, резолюция от
15.06.2011г. на прокурор при РП Добрич по пр.пр. 1564/2011 г., преписка №
1135/2012 г. на ОП Добрич – 6 тома по опис, ДП № 74/2012 г. по описа на ПИП при
ОД МВР Добрич – 13 тома по опис, ДП № 25/2016 г. по описа на ОСлО при ОП Добрич, преписи от постановление на РП
Девня от 29.07.2016 г., постановление на ОП Варна от 11.10.2016 г. и 2 бр.
разписки, проверка по заповед № 8121з-1131/17.09.2015 г. с приложени справка №
8121р-38687/30.10.2015г., заповед № 8121з-1131/14.09.2015г., отговор до
подателя на сигналите и относими към проверката материали 260 листа, преписка №
2288/2012 г. по описа на РП Добрич, подадени жалби/сигнали от Т.А., ведно с
материалите от извършените проверки по опис.
В съдебно заседание са предявени чрез възпроизвеждане с програмен продукт-
видеоплеър на записа на веществени доказателства - CD-R - съдържащ
интервю от подс. Т.А., дадено на 25.07.2017г. пред Информационна агенция
Добруджа и на CD-R - съдържащ
интервю от подс. Т.А., дадено на 25.07.2017г. в
предаването „Часът на Милен Цветков“ по „Нова телевизия“.
Изложената
фактическа обстановка, съдът намира за установена, според всички събрани по
делото доказателства, съдържащи се в показанията на св.Б., както и от приетите
и приложените писмени такива, подробно описани по – горе.
Няма
спор по факта, че посочените в частната тъжба изречения и фрази са изказани на
25.07.2017 г. от подс.А. публично и пред две медии - пред „Информационна
агенция Добруджа“ и в предаването „Часът на Милен Цветков“ по „Нова
телевизия“, поради което и са станали достояние на неограничен брой зрители.
Съдът счита, че посочените от тъжителят изрази и фрази, които са
изречени публично от подс.А. пред двете медии на 25.07.2017 г., от които се
почувствал засегнат, и от които можело да се направи извод, че подсъдимият чрез
тези си дейсвия е приписал на тъжителя престъпление,
в качеството му на длъжностно лице, по повод изпълнение на службата му, не могат да обективират престъплението клевета. Престъплението
„клевета“ по смисъла на
чл.147, ал.1 от НК е разгласяване на неистински позорни обстоятелства или
приписване престъпление, което не е извършено. В конкретния случай,
изпълнителното деяние според обвинителната теза в частната тъжба се обективира
от дадените от подс.А. две
телевизионни интервюта, както следва :
1.В „Информационна агенция
Добруджа“, в което подс.А. твърдял, че по повод извършена спрямо него измама,
извършителят бил прикриван от полицията, изричайки следното : „Пускал съм много жалби, но всичко се
прикриваше на местно ниво от полицейски началници.“ На въпрос на
интервюиращия : „Кои?“, подс.А.
отговорил : “От ОД на МВР – И.Н.В., И.И.
– черния, който е сега на Първо РПУ началник…“
2.В предаването „Часът на
Милен Цветков“ по „Нова телевизия“, подс.А. заявил : „…Притискали са ги чрез НАП-а, става въпрос чрез директора на НАП-а и
полицейски служители, тука началника на Първо РПУ И.И., на икономическа полиция
са замесени – И.Н.В. и цялото ръководство на икономическа, с притискане на
фирми и съответно искане на някакви пари като такса спокойствие.Така ми се
предаде от мен от други лица…. Значи преди няколко дни, доколкото знам, е
упражняван натиск на това момче със суджука, за да си оттегли жалбите и
другите, които са подали, да се размине работата“. На въпрос на водещият
предаването : „Кой му е упражнявал
натиск?“, подс.А. заявил : „Ами не
мога да кажа, защото не съм запознат точно с фактите.Говори се, че от
полицията, просто, ръководството на Първо РПУ, на икономическа, значи там са
притискали определени лица, които явно са избягвали плащане на ДДС и така
нататък и са ги притискали да се отчитат явно финансово и материално …“.
За да е налице клевета, е необходимо от обективна
страна да се разпространяват неистински позорни обстоятелства или да се
приписва някому престъпление. От
субективна страна, деянието може да бъде осъществено само умишлено - като деецът
съзнава, че разпространява позорни обстоятелства за някого, които не отговарят
на действителността, или че му приписва престъпление, което оклеветеният не е
извършил (пряк умисъл), или като допуска, че обстоятелствата са неистински,
респ., че пострадалият не е извършил престъпление, но се съгласява с
настъпването на престъпния резултат (евентуален умисъл). Липсата на един от посочените обективни или
субективни признаци води и до липса на престъпление. Именно такъв е и настоящият случай. Дадените медийни интервюта от подсъдимия досежно това че имал някаква информация за дейността
на адм. служби /НАП, МВР и други, както и техните ръководители/, във връзка с
подаваните от него сигнали във времето, е субективна преценка на
подсъдимият, а не обективна
даденост съществуваща извън и независимо от неговото съзнание, която би могла да бъде проверена
от съда доколко отговаря на истината, макар и по делото да са представени множество по обем писмени
доказателства, касаещи служебната ангажираност на тъжителя. Дадените пред двете медии интервюта не представлява приписване на престъпление, а мнение, субективна преценка на подсъдимият, т.к. очевидно и във връзка с приетите по делото множество писмени
доказателства, подсъдимият перманентно обжалва всички актове на държавните
администрации /включително на съда и на прокуратурата/. Съдът отбелязва, че
ирелевантно за съставомерността на престъплението е възприемането и психичните
емоции от страна на тъжителя,
породени от общоизказаните становища/мнения на подсъдимия в двете интервюта, които са провокирали
последия да депозира процесната
тъжба. За да е съставомерно
деянието, приписаното престъпление следва да се изведе от твърдения за съществуването
на определени
факти, свързани от подсъдимия с
личността на тъжителя и неговата
противозаконна деятелност /във връзка с изпълнение на професионалните му
задължения в случая/. Тези факти следва да са се осъществили в миналото и да бъдат обективна
даденост. Последното е тяхна проява, съществуването или несъществуването на
която подлежи на анализ и преценка от съда с оглед определянето й като приписване на престъпление. Инкриминираните в
тъжбата изрази, освен, че са извадени и са разгледани изолирано от дадените от подсъдимия две интервюта /с голяма продължителност като
време/,
но и сами по себе си, не са носител на информация за определени факти, а
представляват мнение, което подсъдимият и израдил за тъжителя в процеса на
изпълнение на професионалните му задължения на служител в МВР. Всяко изразеното мнение е
такова каквото е – не съществува нормативно задължение то да бъде само
положително, още повече, че в чл.39, ал.1 Конституцията на РБ е провъзгласено правота
на всеки гражданин да изразява такова. Начинът на мислене не може да се
криминализира, тъй като резултатите от него са нееднозначни и не подлежат на
доказване. Субективната оценка не се поддава на методите и подходите, чрез
които се изследва и установява обективната действителност, а клеветата е именно
разгласяване на факти и обстоятелства, които са част от обективната
действителност и които да
преписват престъпление в конкретния случай.
Тук следва да се посочи, че съобразно константната
практика на съдилищата, за да е налице престъплението клевета, предмет на тази
клевета могат да бъдат само твърдения с конкретно съдържание, които носят
информация за точно определено обстоятелство, време, място, лице и обективни
признаци на извършването му, т.е. необходимо е в клеветата да са посочени конкретни
данни за основни характеристики на престъплението. В случая такова посочване
няма от страна на подсъдимия,
който и в двете интервюта си служи с мн.ч. за лицата които евентуално има
предвид - “прикриване на всичко“ относно „пускане на много жалби“ от пол.
началници на местно ниво по отношение на първото интервю и „притискане чрез НАП
и пол. служители на фирми“ и „искане на някакви пари за такса спокойствие“,
която информация му се била предала от други непосочени в интервютата лица.
Действително в първото интервю се споменава лице „И.И. - черния“, а във второто - „И.И.“, в които
подсъдимия се припознава и твърди, че към момента на интервюто бил Началник на
Първо РПУ, но предявявайки в хода на съдебното производство на двете веществени
доказателства /СD/ под формата на възпроизвеждане на видеозапис,
съда трудно успя да изведе и протоколира горепосочените фрази/изречения
изречени от подсъдимия пред медиите, които не са нито граматически, нито
смислено издържани за да се изведе конкретен извод какво точно престъпление е
приписал подсъдимия да е извършил тъжителя /евентуално се твърди, че са
замесени различни държавни институции и физически лица, макар и да не става
ясно за конкретика и повод/. Следва да се посочи, че в Наказателния кодекс не
са налице престъпления охарактеризирани като „прикриване“ и „притискане на
фирми, чрез искане на пари за такса спокойствие“, а това изказване пред медиите
може да се охарактеризира като лично субективно мнение на интервюирания. В тази
насока е и задаването на множество допълнителни въпроси на журналистите към
подсъдимия и при двете интервюта, въпреки които той не посочва конкретика –
определени обстоятелства, време място и обективни признаци на престъплението
„прикриване“ досежно първото интервю и „притискане на фирми,
чрез искане на пари за такса спокойствие“ досежно второто интервю, които да са насочени към личността на тъжителя. Тежестта да докаже извършеното престъпление по чл.147,
ал.1 от НК е върху тъжителя и той следва в тъжбата да посочи съставомерните
признаци на престъплението което е приписано от подсъдимия, така и, че именно
на тъжителя е приписано това престъпление.Тук следва да се отбележи също, че тъжителя в обстоятелствената
част на тъжбата посочва, че възприетите от него изрази и фрази в двете
интервюта дадени от подсъдимия били както позорящи го като личност, така и му
приписали престъпление /без да се сочи коя от двете хипотеза е налице в двете
интервюта/, а диспозитивно в тъжбата вече посочва, че в двете интервюта дадени
от подсъдимия пред медиите, му се приписало престъпление /без да се посочва
точно какво/. Тази неяснота в обвинителната теза съгласно изложеното в тъжбата
се потвърждава и от множеството събрани по делото писмени доказателства без
правно-релевантно значение по спора.Тъжителя в случая представя пред съда
множество писмени доказателства, относно това къде е работил и какви
професионални взаимоотношения е имал по повод множеството жалби и сигнали подадени по различен повод до множество
държавни институции от подсъдимия. За да защити обвинителната си теза и в хода
по същество на делото, тъжителя дефакто се опитва да докаже пред съда много
добрите си професионални качества във времето на изпълнение на различните адм.
длъжности които е заемал в структурите на МВР, които факти и обстоятелства в
случая са без правно-релевантно значение по предмета на делото. Както беше
посочено по-горе, от значение по делото е подсъдимия да навежда точна
конкретика касеща разгласяване на позорно обстоятелство или приписване на престъпление /както диспозитивно е обвинението в тъжбата/ -
определено
обстоятелство, време, място, лице и обективни признаци на извършването. Видно от посочените в тъжбата две интервюта,
такава конкретика не е налице.
По
изложените съображения, съдът счита, че деянието на подс.А., както е несъставомерно, така и не е доказано по
несъмнен начин от тъжителя, поради което и на основание чл.304 от НПК го е
признал невинен по предявеното обвинение и го е оправдал
по него, а именно в това, че на 25.07.2017г., е приписал престъпление на И.Д.И.,
в качеството му на длъжностно лице, по повод изпълнение на службата му, като
деянието е извършено публично и е разпространено чрез средствата за масова
информация - престъпление по чл.148, ал.2, вр. с ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. с
чл.147, ал.1 от НК.
По гражданския иск:
Не е
налице основание за ангажиране на гражданската отговорност на подс.А. спрямо гражданския
ищец за престъплението по 148, ал.2, вр. с ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. с чл.147, ал.1
от НК. Предвид
гореизложеното в мотивите, съдът установи, че подсъдимият не е извършила
противоправните деяния, което се явява основание за възникване на деликтна
отговорност. И тъй като липсва такова не е налице фактическия състав на чл.45 ЗЗД, поради което гражданскиият иск в размер
на 1.00лв. се явява неоснователен
и като такива следва да бъдат отхвърлен.
На
основание чл.190 от НПК всички направените по делото разноски по делото са в тежест на тъжителя.
Така мотивиран съдът постанови присъдата
си.
Районен
съдия: