Решение
гр.
София, 29.04.2014 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданска колегия, І-18 състав, в публично заседание на десети
април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ФИЛИПОВА
при
секретаря И. А., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4876 по описа
за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 124 вр. чл. 422 ГПК.
Ищците М.Х.Д.
и Д.Л.С. твърдят, че срещу ответника Б.В.Б. и още 5 длъжници била издадена заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 ГПК за солидарно плащане на сумата от по 45 000 лв. на всеки
от ищците, ведно със законната лихва от 11.01.2013 г. Твърди се, че посочената
сума е дължима във връзка с договор за правна защита и съдействие серия А №
0043756/23.11.2011 г. Тъй като възражение в заповедното производство е подадено
само от ответника Б.Б., ищците претендират по
отношение на същия да се признае, че е солидарен длъжник за исковата сума.
Претендират разноски като оспорват адвокатския хонорар заплатен от ответника.
Ответникът Б.В.Б.
твърди, че действително съществува договор за правна защита, но уговореното
възнаграждение било 10 000 лв. и било платено. Поддържа, че в пълномощното
допълнително е дописана сумата от 90 000 лв., но за нея няма постигната
уговорка, като в тази връзка твърди нищожност, или съответно унищожаемост
поради грешка или измама. Сочи, че не е получил екземпляр от договора. Твърди,
че не е налице солидарност между всички клиенти по договора. Претендира
разноски, като оспорва размера на хонорара на процесуалния представител на
ищците.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
По делото е представен договор за правна защита и
съдействие № 0043756 от 23.11.2011 г. От договора е видно, че ответникът Б.В.Б., заедно със С.В.Б., Б.Д.В., В.Д.Б.,
Й.Т.Т. и М.Т.С., са сключили съглашение с адв. М.Д. и
адв. Д.С. за оказване на правна защита и съдействие,
изразяващо се в процесуално представителство, защита, събиране на доказателства,
предявяване на искове, проучване, анализ за имот по н.а.
№ 34/08 г., УПИ V—189, кв. Панчарево, при договорено възнаграждение сто хиляди
лева. Уговорено е, че сумата от 10 000 лв. следва да се плати в срок до
15.03.2012 г., а сумата от 90 000 лв. – до 30.12.2012 г. Уговорено е, че
възнаграждението се дължи изцяло при спогодба, прекратяване на делото или
оттегляна на пълномощията.
Няма спор, че сумата от 10 000 лв. като хонорар е
заплатена.
По делото е представена декларация от ответника Б.,
нотариално заверена на 15.12.2012 г., с която е заявено, че се оттеглят всички
пълномощия от адв. С. и адв. Д..
Представени са разписки, от които се установява, че С.В.Б. е заплатил на адв. М.Д. във
връзка с процесния договор за правна защита сумата от 7031,
25 лв., а лицата Б.Д.В.,
В.Д.Б., Й.Т.Т. и М.Т.С. са заплатили всеки от тях сумата
от по 5625 лв. Същите суми посочените лица са заплатили и на адв. Д.С..
Приетата по делото СГЕ е дала становище, че подписът
за „Клиент” срещу № 2 в пълномощно с дата 23.11.2011 г., е положен от Б.В.Б.. Посочено е, че ръкописния текст „сто хиляди лева”,
„10 хил. лв. – в срок до 15.03.2012 г.”, „90 хил. лв. – в срок до 30.12.2012 г.”,
както и останалия ръкописен текст в договора за правна защита и съдействие от
23.11.2011 г., са изпълнени от едно и също лице. Няма констатирани признаци на
извършена техническа подправка, добавка и преправки на текста на договора за
правна защита и съдействие от 23.11.2011 г. Вещото лице е изтъкнало, че в
конкретния случай може да се направи извода, че съставянето и подписването на
документа – обект на експертизата, може да бъде отнесено към един и същи период,
но не може да се определи конкретната дата. За това становище експертът е взел
предвид, че понастоящем няма достоверна и научнообоснована криминалистична
методика за определяне на относителната и абсолютната давност (датата, на която
са съставени документите), особено когато интервалът от време е кратък.
Със заявление от 11.01.2013 г. ищците са поискали по
реда на чл. 410 ГПК клиентите им да заплатят солидарно
сумата от 90 000 лв., дължима по процесния договор за правна защита от
23.11.2011 г. На 1.02.2013 г., СРС, 31 с-в, по гр.д. № 1390/13 г. е разпоредено
длъжниците да заплатят солидарно на
всеки от ищците сумата от по 45 000 лв., както и разноски. Тъй като
ответникът е депозирал възражение по чл. 414 ГПК
ищците са предявели настоящите установителни искове.
При така очертаната фактическа обстановка, се налагат
следните правни изводи:
Настоящият състав приема, че в разглеждания казус
безспорно се установи, че между ищците, в качеството им на адвокати, и
ответника, в качеството му на клиент, са възникнали мандатни отношения по
силата на договор от 23.11.2011 г. Спорен е размер на определената като
възнаграждение сума. От данните в процесния договор категорично се налага
извода, че в случая се касае до престация в размер на 100 000 лв. Сочената
сума е изписана и с цифри, и с думи в мястото, определено в бланковия формуляр
за посочване на договореното възнаграждение. Приетата по делото СГЕ е дала
категорично становище, че не са установени поправки и преправки в ръкописния
текст. Твърденията на ответника, че е уговорена само сума от 10 000 лв. са
напълно недоказани. Посочената сума фигурира в договора, но е вписана в графа „начин
на плащане” като първа вноска, дължима до 15.03.2012 г. Няма никакво основание
да се счете, че това е била цялостно определената цена по договора за правна
защита.
Ето защо съдът приема за изцяло неоснователни
възраженията на ответника, че за сумата от 90 000 лв. липса постигнато съгласие между страните. Посоченият извод
на съда не би се променил и в случай, че се установи дописване в документа, каквото твърдение
има ответната страна. Начина и мястото на изписване на сумата, липсата на
зачерквания и поправки в същата, по несъмнен и необорим начин доказват, че страните
са постигнали съгласие за заплащане именно на посочения хонорар.
Що се касае до становището, че договорът е сключен при
грешка или измама, същото е останало неподкрепено от каквито и да било
доказателства по делото, които да мотивират извода, че ответникът е изпаднал в
грешка относно цената на договора, или че е бил
въведен умишлено от ищците в заблуждение при подписване на съглашението.
Само за пълнота следва да се посочи, че дори да се
установи, че номерът на делото, по което ищците са били представители на
ответника, е вписан по-късно в пълномощното,
това не рефлектира върху правната същност на договора за защита и съдействие и
не се отразява на неговата валидност.
Наличните по делото данни сочат, че с нотариално
заверена декларация от 15.12.2012 г. ответникът е оттеглил пълномощията си по
отношение на ищците. Това обстоятелство обаче не рефлектира върху дължимостта
на възнаграждението, тъй като в договора изрично е вписано, че то се дължи
изцяло и при оттегляне на пълномощията.
Що се касае обаче до твърдението на ищците, че в
случая е налице солидарност на страната на длъжниците, съдът намира същото за
недоказано, поради което и неоснователно. Съгласно чл. 121 ЗЗД освен в
определените от закона случаи солидарност между двама или повече длъжници възниква
само когато е уговорена. В конкретния казус няма законова норма, която да е
предвидила, че доверителите по мандатните отношения са солидарно отговорни. В
договора (обратно на твърденията на ищците) липсва каквато и да е клауза,
предвиждаща, че клиентите са се задължили да заплащат солидарно поетото
задължение за възнаграждение. Ето защо при липса на други данни, следва да се
приеме, че доверителите, един от които е ответникът,
са в отношения на разделност и то при равни части за всеки от тях – липсва уговорка,
която да установява обратното. Индиция, че клиентите са поели задължението
разделно, съставляват и представените разписки за заплащане от всеки от тях на
определени суми. При това положение се налага извода, че ответникът е останал
задължен за 1/6 от неплатения хонорар от 90 000 лв., или за сумата от
15 000 лв. Тъй като ищците претендират разделно присъждане, то следва да
се приеме, че ответникът дължи на всеки от тях сумата от по 7500 лв. Тази сума
следва да се приеме за дължима от ответника. Последният не е установил, че е
погасил задължението си. Не могат да се вземат предвид плащанията от останалите
клиенти, тъй като всеки от тях е погасявал своето вземане.
В останалата си част – че се дължи солидарно с
останалите клиенти и за сумата над 7500 лв. до горницата от по 45 000 лв. за всеки ищец, исковете следва да се отхвърлят, като
неоснователни.
Сумите от 7500 лв. следва да се присъдят със законна
лихва от датата на заявлението пред СРС – а именно от 11.01.2013 г.
При този изход на спора на всеки от ищците се следват
разноски в размер на 206, 67 лв. за
адвокат и по 150 лв. като част от внесената държавна
такса.
На ответника се следват разноски за процесуален
представител. От доказателствата по делото – пълномощно на лист 183, се
установява, че заплатеният от ответника хонорар е в размер на 4500 лв. С оглед
отхвърлената част на иска възнаграждението следва да се редуцира на 3750 лв. В
същото време обаче, тъй като е налице възражение за прекомерност на този
размер, съдът намира, че същият следва да се намали на 2500 лв.
(предвид фактическата и правна сложност на казуса и с оглед извършените
в хода на процеса представителни действия, и съобразно минималната стойност по
Наредба № 1 от 2004 г. от 2250 лв.). Отделно от това на ответника, се следва и
част от заплатения хонорар за вещо лице в размер на 166, 67
лв. (макар и този разход да не е включен в списъка).
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание
чл. 422 ГПК, предявен от М.Х.Д.
и Д.Л.С., срещу Б.В.Б.,
че Б.В.Б. дължи на всеки от ищците сумата от по 7500
лв. по договор за правна защита и съдействие № 0043756
от 23.11.2011 г., ведно със законната лихва от 11.01.2013 г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата им част за признаване за
установено, че Б.В.Б. дължи на всеки от ищците сумата
над 7500 лв. до горницата от по 45 000 лв. и че
дължи солидарно със С.В.Б., Б.Д.В., В.Д.Б., Й.Т.Т. и М.Т.С.,
като неоснователни.
ОСЪЖДА Б.В.Б., ЕГН **********, да заплати на М.Х.Д.,
ЕГН **********, и на Д.Л.С., ЕГН **********, сумите от по 356, 67 лв. на
всеки, на основание чл. 78, ал. 1 .
ОСЪЖДА М.Х.Д. и Д.Л.С. да заплатят на Б.В.Б. сумата
от 2666, 67 лв. като разноски
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
ГРАДСКИ СЪДИЯ: