РЕШЕНИЕ
№ 902
гр. Велико Търново, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20244110100375 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения, че на
28.10.2019г. е сключил с ответника договор за СМР, съгласно който се задължил да изпълни
вътрешни и външни строителни работи за обект, представляващ жилищна сграда в *, а
ответникът се задължил да плати възнаграждение от 8500 лв. Изтъква се, че изпълнителят е
извършил възложената работа на обща стойност 4200 лв., за което е съставен Протокол акт
образец 19 от 29.11.2019г. и е издадена фактура *, стойността на която не е платена от
възложителя. Твърди се, че за вземането е издадена заповед за изпълнение по частно
гражданско дело №3052/2023г., по описа на Великотърновския районен съд, спрямо която е
подадено възражение. Изтъква се, че възнаграждението по договора е дължимо, поради
което се отправя искане за постановяване на решение, с което да бъде установено
съществуването му, както и за присъждане на разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който
оспорва основателността на предявения иск. Изтъква, че работата е извършена некачествено
и извън определения срок, поради което не е била приета. Излага твърдение, че протоколът
за приемане на работата не е подписан от негов представител като оспорва истинността му.
С оглед изложеното счита, че не дължи претендираното възнаграждение, поради което
отправя искане за отхвърляне на исковата претенция и за присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото е иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.
1
79, ал. 1 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На 28.10.2019г. между ответника като възложител и ищеца като изпълнител е сключен
договор за СМР, с предмет извършване на вътрешни и външни довършителни работи,
описани по вид и стойност в приложение №1, на обект *. Страните постигнали съгласие
работата да се изпълни в срок от 28 работни дни, считано от сключване на договора, а
дължимото възнаграждение да се плати от възложителя по банкова сметка на изпълнителя
след приемането й чрез подписване на Протокол акт образец 19, съдържащ вид и цена на
извършените дейности. На 29.11.2019г. управителите на търговските дружества подписали
протокол за извършване на следните работи на обекта: грундиране и полагане на машинна
варогипсова мазилка на площ 450 кв. м на стойност 3600 лв. без ДДС и монтаж на 133,33 м
PVC-лайсни по ъгли на стойност 600 лв. без ДДС. На същата дата * издал фактура * за
плащане на възнаграждение по договора от 5040 лв. с ДДС, която е подписана от законния
представител на *. Поради неизпълнение на задължението на възложителя за плащане на
възнаграждението по процесната фактура, на 19.10.2023г. изпълнителят подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение за сумата от 4200лв., във връзка с което е образувано
частно гражданско дело №3052/2023г., по описа на Великотърновския районен съд. Съдът
уважил искането като срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение. Поради
оспорване истинността на Протокол акт образец 19, в частта относно авторството на
подписа за „възложител”, съдът е открил производство по чл. 193 от ГПК. В хода на делото
ответникът не е направил доказателствени искания във връзка с разпределената
доказателствена тежест, поради което оспорването на документа се явява недоказано.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Между страните е сключен договор за изработка като ищецът е имал задължение да
извърши довършителни работи на строителния обект на ответника. Последният е имал
задължение да приеме извършената съгласно договора работа и след като я прегледа да
направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива
недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се
появят по-късно. В разглеждания случай се установява, че строителните работи по договора
са извършени в срок от изпълнителя с оглед момента на сключването му и този на съставяне
на протокола от 29.11.2019г. В последния са описани по вид, количество и стойност
видовете СМР като документът има характер на приемо-предавателен протокол за
свършената работа, която е приета от възложителя без възражения. За приемането на
работата свидетелства и подписването от представител на ответника на процесната фактура
за плащане на посоченото в протокола възнаграждение. От изложеното се достига до извод,
че ищецът е изпълнил задължението си съгласно чл. 261 от ЗЗД, а работата му е приета без
възражения от ответника по смисъла на чл. 264 от ЗЗД. Това от своя страна е довело до
възникване на задължение за * да плати на * претендираното възнаграждение от 4200 лв., за
изпълнение на което липсват доказателства. С оглед на това, вземането за което е издадена
заповедта за изпълнение по частно гражданско дело №3052/2023г., по описа на
2
Великотърновския районен съд е дължимо като претенцията по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от
ГПК, вр. чл. 266, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде уважена.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените
по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение от 734 лв., както и
разноските за държавна такса и адвокатско възнаграждение от 384 лв., направени в
производството по издаване на заповед за изпълнение по частно гражданско дело
№3052/2023г., по описа на Великотърновския районен съд. При този изход на делото
претенцията на ответника за присъждане на разноски е неоснователна. Неоснователно е и
възражението му за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение тъй
като същото е съобразено с минималните размери, определени в чл. 7, ал. 2, т. 2 и чл. 7, ал. 7
от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено по отношение на *, че дължи на *, сумата от 4200 лв. /четири хиляди
и двеста лева/ - главница, представляваща възнаграждение по Договор за СМР от
28.10.2019г., за което е издадена фактура с *, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 19.10.2023г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена
заповед за изпълнение №1249 от 27.10.2023г. по частно гражданско дело №3052/2023г., по
описа на Великотърновския районен съд.
Приема за недоказано, на основание чл. 194, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 193 от ГПК, заявеното от
ответника *, оспорване истинността на представения от ищеца *, Протокол акт образец 19 от
29.11.2019г., че документът е неистински в частта относно авторството на подписа за
„възложител” на *.
Осъжда *, да заплати на *, сумата от 734 лв. /седемстотин тридесет и четири лева/,
представляваща направени по делото разноски, както и сумата от 384 лв. /триста осемдесет
и четири лева/, представляваща направени разноски по частно гражданско дело
№3052/2023г., по описа на Великотърновския районен съд.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно гражданско
дело №3052/2023г., по описа на Великотърновския районен съд.
3
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4